№ 180
гр. Габрово, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Зорница В. Петрова Ставрева
при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Зорница В. Петрова Ставрева
Административно наказателно дело № 20234210200777 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А. Ю. Ц. от
гр. Габрово, чрез адв. Р. Н. от АК Велико Търново против Наказателно постановление № 23-
1752-000410 от 24.08.2023г. издадено от Началник РУ Габрово, с което на осн. чл. 174 ал.1
т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 500 лева, лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца и е постановено отнемане на 8 к.т. на осн. Наредба № Iз-2539 на МВР.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, издадено в нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че в
съставения АУАН, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5 ал.3 т.1 предл. първо от
ЗДП, а в издаденото Наказателно постановление била посочена разпоредбата на чл. 5 ал.3
т.1 от ЗДП без предложение първо от същата норма. Тъй като в наказателното
постановление не било посочено коя от възможните хипотези на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДП е
нарушил жалбоподателя, била нарушена нормата на чл. 57 ал.1 т.6 от ЗАНН. Налице било
разминаване на изпълнителото деяние описано в съставения АУАН и издаденото
наказателно постановление, каквото по отношение на задължителен реквизит било
недопустимо.
Претендира се отмяна на наказателното постановление.
В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата.
Наказващият орган – Началник РУ Габрово, редовно призован не изпраща
представител, не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени доводите наведени в жалбата и атакуваното наказателно
1
постановление, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
По делото се събраха гласни и писмени доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът намира за установено следното:
На 14.08.2023г. в 23,40 часа в село Киевци, община Габрово, на улица
„Обединение” до номер 30 в посока село Поповци, жалбоподателят А. Ц. управлявал лек
автомобли „Ауди А4” с рег. № ЕВ 7632 АС, собственост на Р.Т.П.. Жалбоподателят е спрян
от полицейски служители Д. И. и Н. Д. и му била извършена проверка с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510” с инв. № ARPM-0694 за употреба на алкохол. Дисплеят на
техническото средство отчел на 14.08.2023г. в 24.44 часа – 0,66 % алкохол. По данни
съобщени от водача е изпил 1 бира по-рано вечерта. Бил с дъх на алкохол. Издаден му бил
Талон за изследване, който подписал. Явил се МБАЛ „Д-р Тота Венкова” и след извършен
преглед обективиран в лист за преглед на пациент в КБД/СО и Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, Ц. отказал да му бъде взета проба за химически анализ.
За установеното нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 предл.1 от ЗДП е съставен АУАН срещу
А. Ю. Ц.. Съставеният АУАН е надлежно връчен и подписан от жалбоподателя с
отбелязване, че няма възражения.
Въз основа съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 23-1752-
000410 от 24.08.2023г. от Началник РУ Габрово, с което на А. Ю. Ц. за нарушение на чл. 5
ал.3 т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 174 ал.1 т.1 от ЗДП и е постановено отнемането
на 8 к.т. на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Приложена е Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. установяваща материалната
компетентност на актосъставителя и наказващия орган.
По делото не се оспорва факта, че на посочените време, място и условия
жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол 0,66 промила, установена с
техническо средство.
При така установеното от фактическа страна от правна страна настоящият състав на
съда счита, че жалбоподателят е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна състава на административното нарушение по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДП.
В разпоредбата на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДП, е предвидена забрана за водачите да
управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Безспорно установено е от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е
управлявал автомобила под въздействието на алкохол, чиято концентрация е установена
посредством техническо средство. По отношение на това установено нарушение
2
жалбоподателят не е имал никакви възражения при съставянето на акта. При установяване
наличие на алкохол след извършената проба с техническо средство на жалбоподателя е
издаден талон за изследване, който талон е надлежно връчен и подписан от жалбоподателя.
Същият се е явил в болнично заведение за даване на кръвна проба за извършване на
химически анализ, след което е декларирал отказ от даване на кръвна проба.
Установяването на наличието е алкохол е направено съобразно чл. 6 ал.9 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, като при отказ на лицето да получи талона за изследване, при
неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на
показанията на техническото средство или теста.
Събраните по делото доказателства налагат еднозначния извод за осъществено от
жалбоподателя административно нарушение на разпоредбата на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДП.
В чл. 174 ал.1 т.1 от ЗДП се предвижда да се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на
хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.
Правилно и законосъобразно се явява ангажирането на административно
наказателната му отговорност на осн. чл. 174 ал.1 т.1 от ЗДП, като спазвайки разпоредбите
на закона и имайки предвид отчетената концентрация на алкохол, наказващият орган е
определил съответно на извършеното наказание, налагайки на жалбоподателя глоба в
размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Наред с това наказание глоба е постановено отнемането на 8 к.т. на осн. Наредба №
Із-2539 на МВР, което се явява също правилно определено по вид и размер. Посоченото
наказание е предвидено в чл. 6 ал.1 т.1 от цитираната наредба, като същата предвижда за
управление на МПС, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително да се отнемат 8 контролни точки.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в хода на административно наказателното
производство, приключило с издаването на наказателното постановление.
Направените възражения за допуснато процесуално нарушение и евентуално
отклонение в показанията на техническото средство, съдът намира за неоснователни.
Както в съставения АУАН, така и в издаденото наказателно постановление е налице
пълно, ясно и точно описание на нарушението, в извършването на което жалбоподателят е
привлечен към административно наказателна отговорност. Налице е и пълно и точно
посочване на цифровото изражение на нарушението, като ясно е посочена, като нарушена
разпоредбата на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДП. Не е налице противоречие между посочената правна
3
квалификация на нарушението в съставения АУАН и издаденото Наказателно
постановление. Посочена е правилно нарушената правна норма, като липсата на изрично
изписване в издаденото наказателно постановление на предложение 1 на т.1 от чл. 5 ал.3 от
ЗДП по абсолютно никакъв начин не дава отражение, не води до неяснота относно
вмененото нарушение, не нарушава правото на защита и липсва всякакво основание за
твърдение, че е налице разминаване на изпълнителното деяние описано в АУАН и
Наказателно постановление. Въобще изписването на съответно предложение от правната
норма, посочена като нарушена, не е задължителен реквизит, а още по-малко може да бъде
въздигнато до степен представляващо абсолютно процесуално нарушение, обосноваващо
отмяна на наказателното постановление.
Не е налице и нарушение свързано с отчетената от техническото средство
концентрация на алкохол в издишаните пари.
В случая отчетеният резултат не е граничен, като се има предвид, че минималната
концентрация е 0,5 промила, а установената след извършената проба е 0,66 промила, което
доста надвишава минималната концентрация. Освен това съгласно техническите
характеристики на техническото средство „Дрегер Алкотест 7510”, които са общо достъпни,
тенденцията в отклонение на чувствителността е от 0,6% от измерената стойност на
месец, което отклонение дори и да се приеме, че е налично, не може да даде съществено
отражение и да доведе като краен резултат до различна концентрация от отчетената.
По изложените съображения, съдът счита, обжалваното наказателно постановление
за правилно и законосъобразно и счита, че като такова следва да бъде изцяло потвърдено.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1752-000410 от 24.08.2023г.,
издадено от Началник РУ Габрово, с което на А. Ю. Ц. от гр. Габрово, ЕГН **********, на
осн. чл. 174 ал.1 т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 500лв., лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца, както и отнемане на 8 к.т. на осн. Наредба № Із-
2539 на МВР, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Габрово в 14 дневен
срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4