Р Е Ш E Н И Е
№ 556
Гр. Перник, 13.01.2021 година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 360 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на Д.Б.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния й
представител адвокат Е.А. от АК В., срещу Отказ, обективиран в писмо изх. № 20-19249
от 11.03.2020 година на началника
на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Перник, в частта, с която
е отказано
изменение на кадастралния
регистър за неурбанизираната територия на с. В., община Т., област Перник, по
отношение на поземлен имот с идентификатор 12 139.80.28, изразяващо се в
отстраняване на явна фактическа грешка, касаеща вида на територията, в която попада
процесният имот, и състоящо се в промяна на вида на територията от земеделска в
урбаниизирана.
В жалбата се излагат съображения, че отказът е
незаконосъобразен и немотивиран, постановен е при неизяснена фактическа
обстановка, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила
и при неправилно приложение на закона. Жалбоподателят твърди, че процесният
имот попада в границите на регулационния план на с. В., община Т., област
Перник, одобрен през 1911 година, както и че същият е предмет на решение № 46 от 23.08.1990 година на
Изпълнителен комитет (ИК) на Софийски областен народен съвет (СОНС), поради
което не е налице основание да се счита, че трайното предназначение на
територията за процесния имот е земеделска.
В проведеното съдебно заседание на 14.12.2020
година, жалбоподателят Д.Б.Б., редовно призована, не се явява и не изпраща
процесуален представител. В представени след съдебното заседание писмени
бележки, получени на адреса на електронна поща на Административен съд – Перник
на 14.12.2014 година, в 16:19 часа, от адвокат Е.М. от АК В., пълномощник на
жалбоподателя, жалбата се поддържа по съображенията, изложени в същата, пледира
се, че по делото е доказано, че процесният имот почти изцяло попада в границите
на урбанизираната територия от момента на приемане на регулационния план на с. В.
от 1911 година, както и че същият изцяло попада в обхвата на Околовръстния
полигон на населеното място от 1990 година, като в тази връзка се пледира
неприложимост на разпоредбите на Правилника за прилагане на Закона за опазване
на земеделските земи (ППЗОЗЗ), основано в чл. 3, ал. 5 на ППЗОЗЗ. В представени
след съдебното заседание писмени бележки с вх. № 3819/16.12.2020 година се
претендира присъждане на направените съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 14.12.2020 година,
ответникът началника на Служба по
геодезия, картография и кадастър Перник, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник, като провери процесуалните
предпоставки за допустимост, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с
чл. 144 от АПК, приетите по делото писмени доказателства, и след като извърши
по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на
оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните изводи:
По
допустимостта:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес и в
преклузивния процесуален срок срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
От
фактическа страна:
Жалбоподателят
се легитимира като собственик на недвижим имот: овощна градина със стопански
сгради, находяща се в землището на с. В., община Т., област Перник, в
местността „****“, с площ 1.3 дка, категория V-та, въз основа на
нотариален акт за дарение ****година (лист 15 от делото).
Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) за
неурбанизираната територия в землището на с. В., община Т., област Перник е
одобрена със заповед № РД-18-527 от 19.10.2017 година на изпълнителния директор
на АГКК (ДВ, бр. 90 от 10.11.2017 г.) влязла в сила от деня на обнародването й
в „Държавен вестник“.
Установява се от писмо на началника на СГКК Перник до директора на ОДЗ
Перник (лист 26 от делото), както и от справка на сайта на АГКК (https://kais.cadastre.bg/bg/Map),
че в КККР за неурбанизираната територия в землището на с. В., община Т., област
Перник, публично
достъпни на интернет сайта на АГКК, процесният имот, със стар номер 080028, в
кадастралната карта на недвижимите имоти е нанесен като самостоятелен обект с
идентификатор 12139.80.28, а в кадастралния регистър същият е отбелязан с
трайно предназначение на територията – земеделска и с начин на трайно ползване
– „овощна градина“, с площ 1 145 кв.м.
Установява
се от копие на скица от 09.10.2006 година, издадена от Общинска служба по
земеделие и гори (лист 17 от делото) за имот с № 080028, с ЕКАТТЕ 12139, община
Т., че имотът е записан като собствен на Д.Б., въз основа на нотариален акт ****година,
като същият е с площ 1.145 дка, с начин на трайно ползване „овощна градина“.
Със заявление вх. № 01-577155 от 18.12.2019 година
(лист 9 от делото), депозирано пред СГКК Перник, Д.Б.Б. – настоящ жалбоподател е
поискала процедиране за изменение на КККР за обект: поземлен имот 12139.80.28,
находящ се в с. В., местността „****“, вид собственост: частна, вид територия:
земеделска, с начин на трайно ползване: овощна градина, с площ 1 145 кв. м.,
стар номер 080028. Заявлението е придружено от проект за изменение на КККР, с
предмет, така както е записано в проекта: „Поправка на КК-12139.80.28,
попълване на стопанска сграда (прилагане на документи за собственост),
Идентифициране, с . В., община Т., област Перник.“ Съгласно посочените в обяснителната
записка към проекта обхват и цел на същия, проектът се отнася до попълване на
КК със сграда и до промяна на начина на трайно ползване, поради явна фактическа
грешка в КК – възстановен като земеделска земя.
С писмо изх. № 20-2383 от 15.01.2020 година (лист 26
от делото) началникът на СГКК – Перник е изпратил, на основание чл. 53б, ал. 6
от ЗККИР, така представения проект за изменение на КККР на директора на
Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) – Перник, за становище налице ли е основание
за така поисканото изменение. Прието от началника на СГКК – Перник, съгласно
текста на писмото е, че заявено от Д.Б. е изменение на КККР, изразяващо се в
нанасяне на селскостопанска постройка и промяна на територията в урбанизирана,
с начин на трайно ползване: индивидуално застрояване.
С писмо изх. № РД-12-03-719-1 от 06.03.2020 година
директорът на ОДЗ Перник, е уведомила директора на СГКК Перник, че след
извършена проверка в ОСЗ Т., е установено, че дарителят на процесния недвижим
имот Н.Н.Д., е заявил през 1992 година за възстановяване правото на собственост
на два имота с начин на трайно ползване „овощна градина“ и площи, съответно от
1.000 дка и 0.300 дка, в землището на с. В., като имотите са признати за
съществуващи в стари реални граници, представляващи земеделска земя с начин на
трайно ползване – овощна градина, какъвто имот и с каквото ползване е и имотът,
предмет на нотариалния акт за дарение. Становището на директора на ОДЗ Перник
е, че промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди,
каквато е заявената, се извършва по реда на Закона за опазване на земеделските
земи (ЗОЗЗ) и Правилника за неговото прилагане, а за конкретния имот с
идентификатор 12139.80.20 по КККР за землището на с. В., община Т., няма
проведена такава процедура, поради което не е налице основание за промяна на
вида на територията.
С писмо изх. № 20-19249 от 11.03.2010 година, предмет
на настоящия съдебен контрол, началникът на СГКК Перник, е уведомил Д.Б., че според
приложеното към това писмо становище на директор на ОДЗ Перник, не е налице
законово основание за промяна на вида на територията. От текста на писмото не
може да се изведе еднозначен извод дали това становище се възприема и от
директора на СГКК Перник и на какво основание. Писмото е връчено на Д.Б. на
18.03.2020 година.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото
се назначи и изслуша съдебно – техническа експертиза, извършена от вещото лице
инженер А.Ц.. От заключението на експерта по поставените му задачи се
установява следното: поземлен имот с
идентификатор 12139.80.28 по КККР е частично идентичен с парцел VI-38, кв. 6 от Регулационния план (РП) на с. В. от 1911 година, онагледено
в изготвена комбинирана скица; поземлен
имот с идентификатор 12139.80.28 по КККР частично попада в РП от 1911
година (урбанизирана територия) и изцяло попада в Околовръстен полигон, одобрен
с решение № 46/23.08.1990 година на ИК на СОНС; на място, в имот с
идентификатор 12139.80.28 по КККР, има частично останала стара ограда, но
същата не е по формата и с границите нито на имот с идентификатор 12139.80.28
по КККР, нито по регулационните граници по РП от 1911 година.
Така даденото заключение настоящият съдебен състав го
кредитира, като обективно, кореспондиращо на приетите по делото писмени
доказателства и неоспорено от страните.
При така установените факти,
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда
на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Обжалваното писмо, съдържащо отказ да се допусне
извършването на процедура за изменение на действащата КККР за посочения имот, е
постановено от компетентен орган оглед
разпоредбата на 51, ал. 2 от ЗКИР. Отказът е в писмена форма, като е мотивиран
с препратка към писмото на началника на ОДЗ – Перник, съдържащо становище за
липса на законово основание за промяна на вида не територията за процесния
имот.
По отношение на спазване на
административнопроизводствените правила:
От доказателствата по преписката и делото не става
ясно в каква процедура се е произнесъл административният орган.
Производството за изменение на влезлите в сила за
неурбанизираната територия на с. В. КККР е инициирано от страна, легитимираща
се като собственик на парцел с идентификатор 12139.80.28 по КККР на с. В., по
силата на цитирания по – горе нотариален акт за дарение (лист 15 от делото).
По
делото не се спори, че процесният имот с идентификатор 12139.80.28 е със стар
номер 080028, както и че е вписан в кадастралния регистър за неурбанизираната
територия на с. В., община Т., като такъв, попадащ в територия с трайно
предназначение – земеделска, и с начин на трайно ползване – овощна градина.
Жалбоподателят,
относимо към предмета на делото, е поискал от СГКК Перник изменение на влязлата
в сила КККР за неурбанизираната територия на с. В., в
частта й за процесния имот, състоящо се промяна на данните в кадастралния
регистър за неурбанизираната територия на с. В., съставляващо изменение на
данните относно вида на територията, в която имотът попада, а именно – от
земеделска в урбанизирана, съответно в начин на трайно ползване „застрояване“. В
обяснителната записка към приложения към заявлението проект е посочено, че „третираният
обект“ попада в урбанизирана територия, „съгласно план от 1911 година.“
Заявлението,
видно от съдържанието на писмото, предмет на настоящия съдебен контрол, е
възприето от административния орган като такова за отстраняване на явна
фактическа грешка, включително в оспорваната част на писмото, отнасяща се до
исканата промяна на територията в урбанизирана, с начин на трайно ползване:
застрояване. От доказателствата по преписката също се установява, че административният
орган е възприел дадената от заявителя квалификация относно вида на
инициираното производство – такова, за отстраняване на явна фактическа грешка в
КККР, чрез изменение на КККР.
В
случая не такъв е предметът на депозираното заявление.
Изведено
от легалната дефиниция на § 1, т. 9 от ДР ЗКИР явна фактическа грешка е такава
за граници на поземлените имоти и граници на съществуващите на местността
(терена) трайни топографски обекти. Явната фактическа грешка представлява
несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и
неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1,
както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена)
трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана
територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и
карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ
и ЗВСГЗГФ, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по – големи
от допустимите в наредбата по чл.
31.
В
случая, относимо към предмета и обхвата на жалбата, е заявено искане за изменение
на кадастралния регистър (КР) в частта, относно поземлен имот с идентификатор
12139.80.28 по КК на неурбанизираната територия на с. В., община Т., област Перник,
като искането се състои в промяна на вида на
територията за поземления имот – от земеделска в урбанизирана, съответно
промяна на начина на трайно ползване на имота. Искането е основано в РП на
населеното място от 1911 година и в твърдението, че имотът се намира в
урбанизирана територия. Поради това и независимо че формулирано в обяснителната
записка към приложения към заявлението проект е искане за поправка на явна
фактическа грешка, с оглед фактите по преписката делото, искането не се отнася
до процедиране за изменение на КККР на такова основание. В заявлението не се
твърди несъответствие на границите на имота по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на
ЗКИР, а се „оспорва“ видът на територията и начинът на трайно ползване на
процесния поземлен имот, отразени в КР като земеделска територия, с начин на
трайно ползване – овощна градина.
Според
чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗКИР кадастралният регистър по чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗКИР на недвижимите имоти – обект на кадастъра, съдържа: основните данни по чл.
27, ал. 1 от ЗКИР, с изключение на данните за границите на имота.
Съгласно
чл. 27, ал. 1, т. 1 от ЗКИР, основни кадастрални данни за поземлен имот са:
идентификатор, граници и площ, определени с геодезическите координати на
определящите ги точки, трайно предназначение на територията, начин на трайно
ползване и адрес.
Съдържанието
на цитираните разпоредби води на извод, че трайното предназначение на
територията и начинът на трайно ползване на поземлените имоти са основни
кадастрални данни – задължителен елемент от съдържанието на кадастралния
регистър на недвижимите имоти – обект на кадастъра. Същевременно данните за
границите на имота не са предмет на вписване в КР на недвижимите имоти.
При
това положение и предвид съдържанието на обяснителната записка към проекта за
изменение на КККР, приложен към заявлението, който извод кореспондира
и с доводите в жалбата, следва, че жалбоподателят, независимо от соченото наличие
на явна фактическа грешка, е поискала от компетентната СГКК да извърши
изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти към КК на с. В. на
данни, във връзка със собствения й недвижим имот, по отношение на два елемента
от основните кадастрални данни в КР – по отношение трайното предназначение на
територията, съответно по отношение на начина на трайно ползване на имота.
Приел
коректно такава формулировка в писмото, изпратено до директора на ОДЗ Перник във
връзка със заявлението, административният орган неправилно е възприел в
оспорваното писмо, че искането е за процедиране по реда на чл. 53б от ЗКИР – за
отстраняване на явна фактическа грешка.
При
това положение и независимо от изявленията и действията на заявителя,
административният орган е следвало да съобрази, че искането е за изменение на
КР по отношение на кадастрални данни: за вида на територията, в която имотът
попада и за начина на трайното му ползване. Следователно редът не е този, за
отстраняване на явна фактическа грешка по чл. 53б от ЗКИР. Промяната на данните
за вида на територията и начина на трайно ползване на конкретен поземлен имот е
свързано винаги с изменение на основни кадастрални данни в кадастралния
регистър на недвижимите имоти, съответно искано такова изменение следва да се
извърши на основание чл. 53, ал. 1 от ЗКИР, в някоя от трите хипотези на
разпоредбата, в зависимост от конкретните обстоятелства.
Съгласно
чл. 53, ал. 1, т. 3 от ЗКИР измененията в КР на недвижимите имоти се извършват
при констатиране на несъответствие между данните в КР на недвижимите имоти и източника,
удостоверяващ данните. В случая, според твърдението на заявителя, това е РП от
1911 година, като по делото, въз основа на извършената експертиза се установи,
че такъв и от 1911 година е действащ за с. В., както се установи също, че
действащ за населеното място е и Околовръстен полигон от 1990 година. От
заключението на вещото лице се установи също и, че процесният имот попада
частично в границите на урбанизираната територия на с. В., определена с РП от
1911 година, и попада с цялата си площ в границите на урбанизираната територия
на с. В., определена с Околовръстен полигон от 1990 година. По делото са налице данни за имота и неговото
предназначение, съдържащи се и в друг източник, с оглед приложеното по
преписката и делото копие на заверена от ОСЗГ скица от 2006 година. В тази
връзка не без значение е безспорният по делото факт, че се иска изменение на
одобрени и влезли в сила КК и КР за неурбанизираната територия на с. В., община
Т., област Перник. Дефиницията за неурбанизирана територия се съдържа в
разпоредбата на § 1, т. 21 от ДР на ЗКИР – такива територии са землища или част
от землища извън границите на урбанизираните територии на населените места и
селищните образувания, за които са създадени планове и карти, одобрени по реда
на Закона
за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона
за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. Данните,
съдържащи се в планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСВГЗГФ, са сред
източниците за създаване на КК и КР, когато данните, съдържащи се в тях имат
характер на основни кадастрални данни и отговарят по точност и съдържание на
изискванията, определено с наредбата по чл. 31(чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР).
Вместо
процедиране по указания по – горе ред, единствено, и то без коректно правно
основание, е изискано становище от ОДЗ Перник и то относно наличие на основание
за исканото изменение на КК и КР, което не е в компетентността на директора на
ОДЗ. Разпоредбата на чл. 53б, ал. 4 и ал. 6 от ЗКИР се отнасят до обезщетяване по
реда на ЗСПЗЗ, съответно по реда на чл. 6
и § 8 от ПЗР на ЗВСВГЗГФ. В хипотезата на ал. 4 за съгласуване от директора на
ОДЗ се изпраща проектът за изменение, като при липса на основание за
обезщетяване (само) директорът на ОДЗ връща проекта с мотивирано становище.
Хипотезата на ал. 6 на свой ред не се отнася до становище, същата е приложима
след издаването на заповед за изменение на КК и КР (чл. 53б, ал. 5 от ЗКИР), като
заповедта, придружена от скицата – проект, се изпраща на общинската служба по
земеделие за обезщетяване на засегнатите лица по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСВГЗГФ. Въпреки
това именно недължимото становище на директора на ОДЗ Перник е мотивирало
самостоятелно процесния отказ.
Във
връзка с горното в производството пред административния орган е останал неизяснен
и въпросът как именно е интегриран процесния имот в КККР за неурбанизираната
територия на с. В., кой или кои са източниците по смисъла на 41, ал. 1, от ЗКИР
на основните кадастрални данни за имота, въз основа на които КР е изготвен, от
което да се следва и преценката налице ли е основание за поисканото изменение
на КР. Дали по отношение на процесния имот се следва промяна на
предназначението по реда на ППЗОЗЗ или ЗУТ е ирелевантно към заявеното
изменение на КК и КР с оглед неговото съдържание и доводите на заявителя.
Предвид
изложеното административният орган не е установил всички факти и обстоятелства
от значение за случая, което е и нарушение на процесуалното правило на чл. 35
от АПК. Единствено установено в това производство е, че по отношение имота на
заявителя не е извършвана процедура по промяна предназначението на земеделска
земя за неземеделски нужди, какъвто факт не е твърдян от заявителя, като съответно неправилно е квалифициран и редът,
по който следва да се води производството. По своя характер нарушението е
съществено, тъй като е довело до основаване в неприложим материален закон, а ако
не беше допуснато, възможно е било достигането и до друго разрешаване на
поставения за разрешаване пред административния орган въпрос, като последното води
на извод, че издаденият административен акт не е съответен и на целта на закона.
По
изложените съображения отказът се явява незаконосъобразен. Същият следва да се
отмени, а преписката да се върне административния орган за ново произнасяне,
при което да се съобрази какъв е характерът на исканото изменение, вкл. като се
вземе предвид установеното в назначената по делото експертиза.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 173,
ал. 2, във връзка с чл. 174 от АПК настоящият съдебен състав при Административен
съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Отказ, обективиран в писмо изх. № 20-19249 от 11.03.2020 година на началника на Служба по геодезия,
картография и кадастър (СГКК) Перник, в частта, с която е отказано
изменение
на кадастралния регистър за неурбанизираната територия на с. В., община Т.,
област Перник, по отношение на поземлен имот с идентификатор 12 139.80.28.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на Началник на Служба
по геодезия, картография и кадастър Перник за ново произнасяне, съобразно
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение, в 30-дневен срок от получаване на административната
преписка.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването
му на страните.
Съдия: /п/