№ 36
гр. Свиленград, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200047 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №2371/2021 от 07.12.2021
година на Зам. Директор на Териториална Дирекция „Митница Бургас“ към
Агенция Митници, с което на ЕЛ. ЗДР. К. с ЕГН ********** с адрес село
************* за нарушение на чл.18,ал.2 във вр с чл.14а,ал.1 от Валутния
закон/ВЗ/ във вр.с чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-1/01.02.2012г.
за пренасяне през границата на страната на парични средства,благородни
метали,скъпоцени камъни и изделия със тях и водене на митнически
регистри по чл.10а от ВЗ на основание чл.18,ал.2 от ВЗ е наложено
административно наказание „ ГЛОБА“ в размер на 160лева,представляващо
1/5 от стойността на недекларираните сребърни изделия и е постановено
задържаното с разписка №0210343 от 07.11.2021г. кюлче от сребро проба
999,9 с общо количество 500грама ДА СЕ ВЪРНЕ на ЕЛ. ЗДР. К. с ЕГН
********** или на изрично упълномощено за това от него лице,след влизане
в сила на наказателното постановление и след извършване на предвидените
митнически формалности и контрол за стоките.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал
жалбоподателят ЕЛ. ЗДР. К. , поради което обжалва същото в законно
1
предвидения срок. Твърди се в жалбата,че не бил извършил вмененото му
нарушение,както от обективна,така и от субективна страна,тъй като счита ,че
доколкото бил на територията на Митницата и не бил напуснал същата можел
да декларира, но такава декларация ,въпреки искането му да му бъде
предоставена,проверяващите митнически служители не му дали. Отделно от
това от жалбата се извежда изводи,че обжалва и размера на наложената глоба
,която не била правилно съобразена,доколкото законът давал възможност до
300грама сребро да бъде внасяно,без същото да бъде декларирано,поради
което от общото количество открито в него ,следвало да се приспадне
допустимото за внасяне в страната и от там следвал извода,че наказанието
глоба било в по нисък размер от определения от АНО.
В съдебната фаза жалбоподателят редовно призован,не се явява и не изпраща
представител.В писмената си молба до съда поддържа жалбата по изложените
в нея доводи.
Административнонаказващият орган /АНО/ - Зам. Директор на
Териториална Дирекция „Митница Бургас“ към Агенция Митници
изпраща представител, който оспорва жалбата , счита издаденото НП в за
законосъобразно ,както и че липсват допуснати процесуални нарушения при
издаването му. Моли същото да бъде потвърдено. В съдебната фаза ангажира
доказателства.
Претендира присъждане на юр.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
От приетите писмени доказателства по делото, както и от свидетелските
показания на св. П. Т. Т. ,св.К. Ст. К. и св.Ст. Т. В. се установява,че на
07.11.2021г.около 16.30 часа на МП "Капитан Андреево" на трасе "Входящи
леки автомобили и автобуси" на линията на митническа проверка пристигнал
автобус на фирма „Глобус Турс” с рег.№СВ 0331 РА на път от Р.Турция за
Р.Румъния,който автобус бил управляван от българския гражданин
Р.З.С.,като в автобусът пътували общо 43пътници в това число и
жалбоподателя.
2
Преди започване на митническата проверка , митническият служител св. К.
Ст. К. в присъствието на колегата си св. П. Т. Т. поканил устно пътниците в
автобуса да декларират стоките, които внасят в България в това число и
валутни ценности, като част от пътниците декларирали тютюневи
изделия,които били задържани за поставяне под митнически режим,а
останалите не декларирали нищо,в това число и жалбоподателя.
На основание чл.16,ал.1,т.1 от ЗМ митническите служител св. П. Т. Т. и св. К.
Ст. К. извършили митническа проверка на лекият автобус и багажа на
пътниците ,като преди проверката на всеки един от пътниците от
автобусът,митническите служители отново приканвали лицата да декларират
носените от тях вещи.
Селектиран бил багажа на жалбоподателя,като на основание чл.16,ал.1,т.9 от
ЗМ бил извършен личен преглед на същият от свидетелите К. Ст. К. и Ст. Т.
В. ,при който преглед не се открили нарушения.
За извършения личен преглед св. К. Ст. К. съставил Протокол за личен
преглед №238/07.11.2021.,който протокол бил подписан от свидетеля К.,св.
Ст. Т. В. и от жалбоподателя, без да изложи възражения по него.
При извършената проверка на носения от него багаж,проверяващите
митнически служители открили в една от чантите му укрито и недекларирано
1брой кюлче от бял метал.
На основание чл.16, ал.1. т.5 от ЗМ били поискани писмени обяснения от
жалбоподателя ,като в писмените си обяснения посочил, че при извършената
митническа проверка ,никой от митничарите не му бил предоставил нито
устно ,нито писмено декларация , Твърди,че не знаел какво количество може
да пренесе без да декларира,като кюлчето било взето от техни роднини и
приятели за сватба,като описва колко време е продължила проверката ,както и
че брат му е бил с инсулт по време на проверката и били много огорчени и
обидени .
Сребърното кюлче било иззето от жалбоподателя за което действие били
съставена разписка №0210434 от 07.11.2021г. за задържаната стока от бял
метал и с приемо предавателен протокол били предадени на отговорно лице в
ТД Митница Бургас .
Направена била експертиза на изделията открити и посочени като
3
собствени на жалбоподателя от В.Д.Д. – вещо лице, от която се установило,
че изделието е от сребро, проба 999,9 с общо нетно тегло 500,00грама на обща
стойност 800,00 лв. при 1,60лв. за 1 грам сребро .
За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена
митническа проверка №2810/07.11.2021г., който бил подписан от св. П. Т. Т.,
св. К. Ст. К. и от жалбоподателя,като последният не е вписал възражения по
проверката на автобуса и констатираното в протокола.
На основание чл.18,ал.13 от ВЗ бил съставен съставен в присъствието
на жалбоподателя и връчен лично Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) №2291 от 07.11.2021г.,надлежно предявен на
жалбоподателя и връчен ,за което същият е положил подпис.В АУАН
жалбоподателят не е вписал,че има възражения.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок е подадено писменно
възражение от страна на жалбоподателя,входирано в регистратурата на АНО
с рег.№32-354924,като отново оспорва,че някой им е съобщил,че трябва да
декларира среброто,което им било подарък,въпреки че многократно поискали
декларация,митническите служители им отказал да им предоставят .
По така подаденото възражение е изготвено становище от 10.11.2021г. от
юр.Муса,в което излага доводи за оставяне на същото без уважение .
Вече извън срока е подадено допълнение към възражението от страна на
жалбоподателя,към което са приложени и писмени доказателства,но същото
не е било разгледано,доколкото е подадено извън предвиденият от закона
срок.
Издадено е обжалваното Наказателно постановление /НП/ №2371/2021 от
07.12.2021 година на Зам. Директор на Териториална Дирекция „Митница
Бургас“ към Агенция Митници, с което на ЕЛ. ЗДР. К. с ЕГН ********** с
адрес село ************* за нарушение на чл.18,ал.2 във вр с чл.14а,ал.1 от
Валутния закон/ВЗ/ във вр.с чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-
1/01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични
средства,благородни метали,скъпоцени камъни и изделия със тях и водене на
митнически регистри по чл.10а от ВЗ на основание чл.18,ал.2 от ВЗ е
наложено административно наказание „ ГЛОБА“ в размер на
160лева,представляващо 1/5 от стойността на недекларираните сребърни
изделия и е постановено задържаното с разписка №0210343 от 07.11.2021г.
4
кюлче от сребро проба 999,9 с общо количество 500грама ДА СЕ ВЪРНЕ на
ЕЛ. ЗДР. К. с ЕГН ********** или на изрично упълномощено за това от
него лице,след влизане в сила на наказателното постановление и след
извършване на предвидените митнически формалности и контрол за стоките.
Издаденото НП е редовно връчено на 14.01.2022година лично на
жалбоподателя, видно от отбелязването в самият акт.
Видно от приетото като доказателство по делото Заповед №ЗАМ – 1082132-
246789 от 02.08.2021 година на Директора на Агенция Митници,
оправомощава директорите,зам.директорите,началниците и т.н. на
териториалните дирекции към Агенция Митници да издават НП въз основа на
съставените от митническите органи Актове за валутни нарушения.
Както в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателя е
извършил нарушение по чл.14а, ал.1 от ВЗ, тъй като не е декларирал при внос
пренасяните от него изделия от сребро /кюлче/пред митническите органи. За
това нарушение на основание чл.18, ал.2 от ВЗ на нарушителя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 160,00 лв. като е
постановено недекларираната стока да се върне на жалбоподателя.
Така изложената фактическа обстановка, която съдът прие за установена
се изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал събран
в хода на настоящото производство, като същата изцяло кореспондира с
изложената в акта и възприетата от АНО в НП. Както писмените, така и
гласните доказателства /касателно показанията на разпитаните митнически
служители/не разкриват съществени противоречия помежду, което дава
основание на съда да ги кредитира за достоверните, след съпоставка помежду
им и със закона. Същите са относими към релевантните по делото факти и по
своя доказателствен ефект – преки доказателства, първични, а не производни,
формирани са, респ. съставени непосредствено, въз основа на лични
възприятия, като относно писмените източници не констатираха и техни
недостатъци от външна страна, в качеството им на документ. Свидетелските
показания на разпитаните по делото митнически служители- св. П. Т. Т., св.К.
Ст. К. и св.Ст. Т. В. са напълно безпротиворечиви, с еднопосочна насоченост
и взаимно допълващи се – във взаимна корелация и надграждане, изцяло
кореспондират и се подкрепят от съдържанието на писмените
доказателствени средства, находящи се в преписката и приобщени по
5
надлежния процесуален ред в хода на съдебното дирене /чл.283 НПК,вр.чл.84
ЗАНН/. Те са логични, последователни и изчерпателни с ясна конкретика за
фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват. Поради това съдът
възприема изцяло за обективно верни показанията на св. П. Т. Т. св.К. Ст. К.
и св.Ст. Т. В. и ги кредитира с доверие, считайки ги и добросъвестно дадени
и непредубени.
С правна преценка за достоверност, съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на
чл.28 НПК,вр.чл.84 ЗАНН, които не се оспориха, от която и да е от страните
в процеса.Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
С доверие се възприе и заключението по извършената оценителна –
ювелирна експертиза, назначена във фазата развила се пред АНО, относно
вида на стока,но е и определената от вещото лице пазарна стойност по
изложените по горе доводи. Въз основа на последната, се установяват вида
и качеството на стоките предмет на нарушението - изделия от благороден
метал: сребро, с установен титър-проба. Същата е приобщена към
доказателствения материал, в хода на съдебното производство, по съответния
процесуален ред – чл.282 НПК, вр.чл.84 ЗАНН. Експертизата е извършена от
експерт - специалист с необходимата квалификация, обективира
необходимите данни ползвани за оценката и фактически констатации,
липсват индиции за предубеденост, като същата и не се оспорва от страните в
тази му част. Поради това и липсата на обратни доказателства, съдът я счита
за обоснована и правилна, независимо от резервите си по отношение на
външната й форма и реквизитите, начина на подреждане на изложението и
изводите.
При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84
от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК, Съдът в настоящия си състав
достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване и от
легитимирано лице.
Преценена по същество, същата е неоснователна.
Съгласно чл. 18 ал. 13 от ВЗ , актовете за установяване на административни
нарушения по ал. 2, 3 и ал. 7, т. 3 и 4 се съставят от митническите органи, а
6
наказателните постановления се издават от директора на Агенция "Митници"
или от оправомощени от него длъжностни лица.. В изпълнение на това
законово правомощие е издадената от Директора на АМ и приложена като
доказателство Заповед, с която са оправомощени
директорите,зам.директорите,началниците и т.н. на териториалните дирекции
и отдели към Агенция Митници да издават НП по посочените текстове.
В настоящият случай жалбоподателят е санкициониран за извършено
нарушение по чл. 14а, ал. 1 от ВЗ , което се санкционира по реда на чл. 18, ал.
2 и ал.3 и ал.13 от ВЗ, т. е. именно митническите органи имат право да
съставят акт за констатиране на такова нарушение ,в тази връзка съдът
приема ,че Акта и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1
от ЗАНН и чл.47, ал.1, б.”а”, вр.ал.2 от ЗАНН, във вр. чл.18,ал.13 от ВЗ.
При издаването на Акта и Наказателното постановление са спазени
предвидените от разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
Настоящата инстанция счита, че при издаване на наказателното
постановление не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. От описанието на нарушението в обстоятелствената част на НП
може да се направи извод, че е описано нарушение: внос на изделия от
благородни метали, без да са декларирани по съответния ред.
Така описаното нарушение е съставомерно по чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, поради
което съдът счита, че наказателното постановление съдържа задължителните
по чл. 57 от ЗАНН реквизити и правото на защита на наказаното лице да
разбере за какво нарушение се наказва не е ограничен.Посочено е ,че е
нарушен състава на чл.14а ,ал.1 от ВЗ във вр.с чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2 от
Наредба № № Н-1/ 01. 02.2012г. за пренасяне през границата на страната на
парични средства, благородни метали,скъпоцени камъни и изделия със тях и
водене но митнически регистри по чл.10а от ВЗ.
Описанието се съдържа в цялата обстоятелствена част на наказателното
постановление, където е посочено, че наказаното лице при влизане от Турция
в Р. България не е декларирало внасяните от него изделия от сребро
/1бр.кюлче/по предвидения ред и е нарушило чл.14а,ал.1 от ВЗ и от това
описание на нарушението може да се направи извод, че е описано нарушение
- внос на изделия от благородни метали, без да са декларирани по съответния
ред.
7
Ето защо, според Съда, както в АУАН, така и в обстоятелствената част на
НП, между които е налице пълно фактическо и правно единство, органите -
контролният, респ. и АНО са дали фактическо описание на нарушението,
което се явява изчерпателно и удовлетворява законодателното изискване по
чл. 42, т. 4 (в редакцията на нормата към датата на съставяне на АУАН) и по
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Същевременно, дадена е правилната - вярна правна квалификация,
съответстваща на словесното фактическо описание на нарушението и
правилно са посочени текстовете от ВЗ и Наредба № Н-1 от 01.02.2012
година на МФ, приложими към неизпълнение задължението за писмено
деклариране на изделия от благородни метали, които се пренасят през
границата и които са укрити.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение по което страните не спорят.
Събраните в хода на производството гласни доказателства (показанията на
свидетелите П. Т. Т. ,К. Ст. К. и Ст. Т. В.), както и косвено писмените такива,
установяват по несъмнен начин, извършването на съставомерно деяние,
консумиращо нарушение на действащия валутен режим, в частност
дефиниран с предписанието на разпоредбите на чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 5,
ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ. По
делото безспорно се доказа, че на МП „Капитан Андреево”, на 07.11.2021
година, жалбоподателя преминавайки държавната граница на път от
Република Турция, при влизането си в страната е пренесъл укривайки
8
сребърни изделия, т.е. такива от благороден метал, във форма на 1бр.кюлче с
общо количество 500 гр., което е над допустимото, без да е изпълнил
задължението си за писмено деклариране по установения ред пред
митническите органи, представяйки Валутна митническа декларация по
образец.
Съгласно чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 5, ал. 1 и по аргумент от чл. 4, т. 3 от
Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година на МФ изрично е установено
задължението за лицата – местни и чуждестранни, да попълват и представят
пред митническите органи Декларация по образец (съгласно чл. 9 от
Наредбата), утвърден от Министъра на финансите - Валутна митническа
декларация, когато внасят или изнасят, от или за трета страна, благородни
метали – злато, платина, сребро или изделия от тях, над определени
количества/размери, а именно – 300 гр. за бижута от сребро. Посочената
минимална норма/праг на разрешено количество, освободено от митнически
контрол, т.е. допустимо за свободно пренасяни, е указано в чл. 4, т. 3 от
Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година, изрично. Конкретното правно
предписание, респ. правило за поведение, дефинирано в диспозицията на чл.
5, ал. 1 от Наредбата, е следното: „Пренасянето през границата на страната на
благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях над
размерите, посочени в чл. 4, както и ..., за и от трета страна се декларира по
реда на чл. 9.”. Аналогично е изискването на чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, съгласно
който пренасянето на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и
от тях през границата на страната за или от трета страна подлежи на
деклариране пред митническите органи в случаите, по реда и начина,
определени с Наредбата. По аргумент за обратното от чл. 14б от ВЗ, трета
страна е всяка Държава, която не е член на ЕС. Т.е. налице е
правнорегламентирано задължение за попълване и представяне пред
митническите органи на Писмена декларация – Валутна митническа
декларация от лицата, които пренасят през границата на страната изделия от
благородни метали, в частност бижута от сребро над 300 гр., от трета страна.
Неизпълнението на задължението за деклариране на носени валутни ценности
– във форма на изделия от благородни метали, включително бижута в
наличност, над указания размер - освободени от митнически контрол, когато
са укрити, съставлява административнонаказателен състав по чл. 18, ал. 3 от
ВЗ, каквато правилна правна квалификация е дал и АНО.
9
За съставомерността на деянието достатъчно е неизпълнението на
задължението за деклариране, в надлежната форма – писмена, с Декларация
по утвърдения образец - Валутна митническа декларация.
В конкретния случай жалбоподателят е внесъл в страната ни – фактически
пренасяйки през границата от трета страна, каквато безспорно е Република
Турция, сребърни изделия – 1брой кюлче в количество 500 гр., безспорно
надвишаващо освободения от митнически контрол размер на изделия от
благородни метали (бижута), поради което той е бил длъжен да попълни
Митническа валутна декларация.
Това му задължение произтича от чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, вр.чл. 5, ал. 1 от
Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година, изпълнимо е по реда и начина,
установени в последната и за жалбоподателя, идвайки от трета за ЕС страна,
то е възникнало с обективния акт на влизането му на територията на
Република България, която е част от територията на Общността.
Именно това свое задължение той не е изпълнил при влизането си в страната
и доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма -
писмено, налице е липса на деклариране, следователно и неизпълнение на
задължението. С бездействието си жалбоподателя е нарушил посочените
разпоредби и изводите на АНО в тази насока са правилни.
Осъществяването от обективна страна на деянието се установява от
еднопосочните показания на свидетелите – митнически служители, които са
преки по доказателствения си ефект и потвърждават отрицателния факт за
недекларирането от негова страна при митническата проверка на тези носени
от него стоки – сребърно изделие-1брой кюлче, и последващото му откриване
при извършената физическа проверка, в резултат на която е констатирано
наличието на същото изделии – 1бр.кюлче от сребро.
В тази връзка ценят се съдържанието на Протокола за извършена митническа
проверка от 07.11.2021 година, Протокол за личен преглед и Разписка за
иззетите стоки, последните два документа от същата дата, така и
свидетелските показания на митническите служители относно факта, че
жалбоподателят не е декларирал откритата стока/1бр. кюлче/ и относно
местооткриването на изделието. Свидетелите – митнически служители, при
разпита са категорични относно обстоятелството, че след отправената
изрична покана да декларират стоки и валутни ценности към пътуващите в
10
автобуса, един от които е именно жалбоподателят, той не е съобщил за
носените изделия от благороден метал. Тези показания са еднозначни и
безпротиворечиви относно отрицателния отговор от нарушителя във връзка с
декларирането на изделия от благородни метали.
Описанието се съдържа в цялата обстоятелствена част на наказателното
постановление, където е посочено, че наказаното лице при влизане от Турция
в Р. България не е декларирало внасяните от него изделия от сребро по
предвидения ред.
Същевременно, досежно другите релевантни обективни признаци -
количеството на носените изделия, техният вид и качество, с оглед
изработването им от благороден метал и тяхното съдържание, то кюлче от
сребро с официална проба за качество, същите са надлежно доказани от
кредитираното Заключение на експертизата: Оценителна - ювелирна.
Съображения за кредитираните Съдът вече изложи. След като по делото
безспорно се доказа, че жалбоподателят е имал и носил 500 гр. изделие от
сребро във вида на кюлче, което е пренесъл през границата, влизайки в
Република България и идвайки от трета за ЕС страна, той е бил обвързан от
задължението да декларира същоте писмено със съответната Митническа
декларация съгласно чл. 14а, ал. 1 от ВЗ и по реда, указан в Наредба № Н-1 от
01.02.2012 година на МФ.
Това задължение, на което е бил безспорен субект, обаче жалбоподателя не е
изпълнил и откриването му при митническата проверка, са категорична
индиция за бездействието му - липсата на дължимото деклариране за нуждите
и съобразно установения ред и начин на валутния и митнически контрол.
Предвид тези обективни обстоятелства, доказани по несъмнен начин в хода на
процеса, Съдът формира безспорен правен извод за доказано извършването на
деяние от страна на жалбоподателя, което се явява обективно и субективно
съставомерно като нарушение на чл. 14а, ал. 1 от ВЗ. И това е така, защото
поведението му е в пряк разрез и отклонение от нормативното предписание
на тази законова разпоредба, както и на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № Н-1 от 01.02.2012 година – като подзаконов нормативен акт по
приложението на ВЗ. С това си бездействие, жалбоподателя е и консумирал
административнонаказателния състав на чл. 18, ал. 2 от ВЗ.
Предвид изложеното не следва 300 гр. от среброто да бъдат изключени от
11
общото количество намерено сребърно изделие, тъй като не е декларирано по
надлежния ред,доколкото законът дава възможност до този праг,лицата да
пренасят благородни метали без да ги декларират,а над него те са задължени
да декларират цялото количество ,което пренасят.
Подлежи на обсъждане обстоятелството дали жалбоподателя е бил приканен
от митническите служители преди пристъпване към митническа проверка да
декларира носените от него изделия от благороден метал. Това обстоятелство
се явява и от значение за правилното решаване на делото, доколкото съгласно
чл. 14а, ал. 2 от ВЗ, задължението за деклариране по чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, се
смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната
информация е невярна или непълна.
В разглеждания случай, няма съмнение, че жалбоподателя не е подал
Декларация, в която да посочи неверни или непълни данни, т.е.
изпълнителното деяние, с което е нарушено правилото на чл. 14а, ал. 1 от ВЗ
би могло да бъде осъществено само чрез отказ от деклариране.
В тази насока са събрани гласни данни от свидетелите П.Т. и К.К. –служители
на Агенция „Митници”. Те са лицата, които освен участвали при съставянето
на АУАН, са и служителите посрещнали автобуса, с който е пътувал
жалбоподателят при влизането му на територията на Република България.
Същите изрично сочат, че преди извършването на митническата проверка,
намиращите се в превозното средство лица, включително жалбоподателят,
изрично са били приканени да декларират носените от тях стоки и валутни
ценности. Т.е. преди започване на проверката свидетелите Т. и К. са запитали
жалбоподателя и другите пътуващи в автобуса лице дали имат за деклариране
стоки, в които несъмнено се включват и благородните метали, в които пък
съгласно § 1, т. 1 от ДР на ВЗ се включва и среброто, а Декларациите се
предоставят на лицата при деклариране на стоки и при поискване от тяхна
страна като и двете хипотези не са налице в настоящия случай. Пътникът -
жалбоподател не е декларирал нищо, поради което било пристъпено към
осъществяване на самата митническа проверка, респ. към личен преглед.
Противоположни данни, не се съдържат в нито едно останало по делото
доказателство, на което Съдът дава вяра, поради което показанията на
митническите служители следва да бъдат изцяло кредитирани.
Казано по друг начин направените правни изводи се налагат предвид
12
установеното правно задължение във връзка с преминаването на митнически
контрол като действащо е задължението за деклариране на стоки, както
въвежданите (внос), така и изнасяни от лицата (износ), произтичащо пряко от
материалната разпоредба на чл. 14а, ал. 1 от ВЗ, както и от множество
Регламенти, които са с директно действие след присъединяването на
България към ЕС. Според разпоредбите на цитираните нормативни актове,
всеки благороден метал, надвишаващ освободените от митнически контрол
размери на такива изделия, подлежи на писмено деклариране. Субект на това
задължение, несъмнено и няма спор, е и жалбоподателят, възникнало за него
още в момента на влизането му в страната и започването на формалностите
по митнически контрол, но същото той не е изпълнил, както безспорно се
установи от свидетелските показания. Ето защо, след като пътникът –
жалбоподателят, влизайки в страна не е изпълнил задължението си, във
връзка с преминаването през митнически контрол и не е декларирал носените
от него стоки – благородни метали, каквито реално са открити едва при
последваща митническа проверка, безспорно с това си бездействие той е
консумирал от обективна страна състава на административно нарушение по
чл. 14а, ал. 1 от ВЗ. Задължението за обявяване е възложено на лицето, което
пресича държавната граница и в чиято фактическа власт се намират вещите,
подлежащи на деклариране.
Съдът намира за уместно да отбележи, че в случая митническите служители и
свидетели по делото не са били длъжни да предоставят на жалбоподателя
Валутна митническа декларация, след като лицето изрично е било поканено и
запитано дали пренася забранени от закона стоки, включително и благородни
метали (сребро и др.). Въпреки, че напълно е разбирал поканата, той не е
заявил, че пренася сребърни изделия и нищо не е декларирал. Декларацията
следва да бъде предоставена от митническите органи, но едва когато лицето
обяви пред същите, че има стоки за деклариране, т.е. първоначално заяви, че
пренася такива стоки, които подлежат на деклариране.
За пълнота на съдебният акт следва да се посочи, че без правно значение е
обстоятелството дали сребърните изделия са за лични или за търговски цели.
Налице е и субективният признак от състава на нарушението - деянието е
извършено виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят е разбирал свойството
и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си.
13
Съзнавал е противоправния характер на извършваното от него деяние, като от
волева страна е предвиждал настъпването на общественоопасните последици
и е целял тяхното настъпване - укриване, непредоставяне на вярна
информация, с оглед неизбежността от настъпването на този резултат. При
съзнаване на задълженията си във връзка с валутния и митническия режим,
включително и задължението за писмено деклариране на носените сребърни
изделия, като част от действащия в Общността и допустимите норми за
пренос на стоки в конкретно значително количество, му е било известно, най-
малко с оглед структурата на МП и наличието на указателни табели с указани
допустимите прагове на стоките, освободени от деклариране. От друга страна
и местоживеенето му в страна от ЕС, са обстоятелства, даващи основание да
се приеме, че той е бил добре запознат с митническия и валутен режими,
действащи в Общността и допустимите норми за пренос на валутни ценности
– изделия от благородни метали, т.е. жалбоподателят е бил длъжен и е
следвало да знае. В случая релевантно е обстоятелството - ноторно известно,
за поставени указателни табели на МП „Капитан Андреево”, в които на
различни езици, включително български, са указани задълженията на лицата,
преминаващи границата да декларират носените от тях стоки или валута над
определени размери, като тяхното местоположение е изключващо
пропускането им от преминаващите лица. Поради изложеното, липсва
каквото и да е правно основание за друг различен правен извод освен този, че
напълно правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя. С тези правни съображения Съдът прие обжалваното НП
за правилно и законосъобразно от материалноправна страна, издадено при
правилно приложение на материалния закон.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци,
не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите
на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет
– различни сребърни изделия.
Доколкото се явява част от дължимия съдебния контрол, Съдът дължи правно
обсъждане и относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. По убеждение на
решаващия Съдебен състав, процесното административно –валутно
нарушение не разкрива характеристиките на маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН и не може да се квалифицира като такъв. Поради това, в тази
насока наказващият орган не е допуснал неправилно приложение на закона.
14
За конкретния случай, се установяват фактически обстоятелства с ефект на
смекчаващи – първо по ред нарушение, което не обуславя значително по-
ниска степен на обществена опасност, от типичната за този род
административни нарушения. Обратно, конкретното се характеризира като
формално – настъпването на вреди не е съставомерен елемент, а с оглед
мястото на извършването му и другите фактически обстоятелства – на МП на
държавната граница с Държава трета за ЕС, включително и натовареността на
трафика на преминаването и факта, следва да се отчитат и като отегчаващи
обстоятелства, т.е. завишаващи тежестта на деянието и съответно
обществената му опасност. Действително в случая са налице и смекчаващи
обстоятелства, но същите дори и в съвкупна преценка нито изключват
съставомерността на нарушението по смисъла на ВЗ, нито компенсират
тежестта на отегчаващите обстоятелства. Ето защо, указаните смекчаващи за
отговорността обстоятелства, не обосновават преценка за занижена
обществена опасност на конкретното деяние спрямо типичната за този род
нарушения. Допълнителен аргумент се извежда и от характера на
обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка –
административнонаказателна, свързани с действащия валутен и митнически
режими и контроли, които поради Важността си са обект на засилена правна
защита с оглед охраняваните интереси. Същите са строго регламентирани,
цели се създаване на стриктен контрол за движението на паричните потоци и
валутни ценности в и извън Общността, част от която е Република България,
като всяко нарушение съществено накърнява целите и принципите на ВЗ,
респ. европейското законодателство с приложимите Регламенти. Ето защо, не
би могло да се приеме, че нарушението е с незначителна обществена
опасност и случаят да се квалифицира като маловажен, именно предвид
конкретните охранени от правото интереси. Ето защо не е налице основание
за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на
препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и
предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата
преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
Съдът споделя за правилна. Съобразно изложените до тук правни
съображения, не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН
15
като предпоставка за незаконосъобразност на НП в обжалваната част и
неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението, което е
осъществено от обективна и субективна страна и правилно е приложил
съответната административнонаказателна разпоредба на ВЗ.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от ВЗ за внасяне от трета страна на изделия от
благородни метали, без да се декларират по установения ред на виновните
физически лица се налага „Глоба” в размер на една пета от стойността им,ако
деянието не съставлява престъпление.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено
както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от
закона такъв. Правна възможност за намаляване на наложеното
административно наказание не съществува, предвид определения размер на
санкцията, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за
определянето му под този минимум. Ето защо и наведените в Жалбата
доводи, се ирелевантни. Така наложеното с обжалваното НП
административно наказание за процесното нарушение, Съдът намира за
необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
По тези съображения обжалваното НП е обосновано и законосъобразно в
санкционната си част, поради което следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до постановеното от АНО задържаното с разписка №0210343 от
07.11.2021г. кюлче от сребро проба 999,9 с общо количество 500грама ДА
СЕ ВЪРНЕ на ЕЛ. ЗДР. К. с ЕГН ********** или на изрично
упълномощено за това от него лице,след влизане в сила на наказателното
постановление и след извършване на предвидените митнически формалности
и контрол за стоките и тъй като се обжалва изцяло НП ,следва да се приеме,че
жалбата е недопустима,т.к. жалбоподателя няма правен интерес да обжалва
същото в тази му част, доколкото не се накърняват неговите права ,като
в тази част следва да се прекрати производството като недопустимо.
16
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването
или оспорващият оттегли Жалбата, подателят на Жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.
От изложеното следва, че в полза на АНО следва да бъдат присъдени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. Съгласно чл.
144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Присъденият размер
трябва да бъде справедлив и обоснован.
Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към
която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ,
за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв.
Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
юрисконсулта по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание,
поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е
справедливо.
Сумата следва да се присъди в полза на Агенция „Митници” в качеството й
на юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения правилник на
Агенция „Митници”, в чиято структура се намира издателят на потвърденото
НП в обжалваната част.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.9 вр. с ал.2,т.5 от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №2371/2021 от 07.12.2021 година на Зам. Директор на
Териториална Дирекция „Митница Бургас“ към Агенция Митници, в частта с
което на ЕЛ. ЗДР. К. с ЕГН ********** с адрес село ************* за
нарушение на чл.18,ал.2 във вр с чл.14а,ал.1 от Валутния закон/ВЗ/ във вр.с
17
чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-1/01.02.2012г. за пренасяне през
границата на страната на парични средства,благородни метали,скъпоцени
камъни и изделия със тях и водене на митнически регистри по чл.10а от ВЗ
на основание чл.18,ал.2 от ВЗ е наложено административно наказание „
ГЛОБА“ в размер на 160лева,представляващо 1/5 от стойността на
недекларираните сребърни изделия.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от ЕЛ. ЗДР. К. с ЕГН
********** с адрес село *************, жалба с която се обжалва
Наказателно постановление /НП/ №2371/2021 от 07.12.2021 година на Зам.
Директор на Териториална Дирекция „Митница Бургас“ към Агенция
Митници, в частта с която е постановено задържаното с разписка №0210343
от 07.11.2021г. кюлче от сребро проба 999,9 с общо количество 500грама ДА
СЕ ВЪРНЕ на ЕЛ. ЗДР. К. с ЕГН ********** или на изрично
упълномощено за това от него лице,след влизане в сила на наказателното
постановление и след извършване на предвидените митнически формалности
и контрол за стоките,като процесуално недопустима.
ОСЪЖДА жалбоподателя ЕЛ. ЗДР. К. с ЕГН ********** с адрес село
*************, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Митници” с адрес: град
София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, сумата от 80 лв., представляваща
направените разноските за юрисконсултско възнаграждение по АНД № 47/
2022 година по описа на Районен съд - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
18