№ 446
гр. Русе, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на втори октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
в присъствието на прокурора П. Й. П.
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Гражданско дело №
20254500100465 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид:
Ищецът Я. О. С., чрез пълномощника си адв.С. И. от АК-Русе, твърди,
че на 06.03.2023г. с Постановление на Окръжна прокуратура Русе е бил
привлечен като обвиняем и разпитван в това качество за престъпление по
чл.115 от НК.Делото било внесено с обвинителен акт в Окръжен съд-Русе, но
образуваното наказателно общ характер дело било прекратено, поради
констатирани от съда съществени нарушения на процесуалните права на
пострадалия и неговите наследници. След отстраняване на допуснатите
нарушения е внесен нов обвинителен акт пред Русенския окръжен съд и е
било образувано НОХД № 978/2023 г. по описа на РОС. С присъда от
30.04.2024 г. Я. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
119 от НК. По протест на Окръжна прокуратура - Русе и подадена жалба от
пълномощника на подсъдимия до Апелативен съд - Велико Търново, е било
образувано ВНОХД № 190/2024 г. по описа на ВТАС. С присъда от 17.10.2024
г. на апелативния съд Я. С. е бил признат за виновен, че по непредпазливост е
причинил смъртта на пострадалия, вследствие на умишлено нанесена лека
телесна повреда извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. След касационен
протест, подаден от Апелативна прокуратура и възражение от пълномощника
1
на подсъдимия е образувано наказателно дело пред Върховния касационен
съд. С решение от 07.04.2025 г. по КНОХД №211/25г.на ВКС е отменено
решението на Апелативния съд и Я. е бил признат за невиновен в извършване
на престъплението, в което е бил обвинен и на основание чл.12 ал.1 от НК вр.
с чл. 304 НПК е оправдан за извършване на престъпление по чл. 115 от НК.
В исковата молба се твърди, че на 6.03.2023г. ищецът е задържан с
мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Ареста в гр.Русе. На
18.10.2023г. с разпореждане на Окръжна прокуратура Русе е преместен и
настанен в Затвора в гр.София, до приключването на воденото срещу него
наказателно производство на 7.04.2025г. Вследствие на обвинението ищецът е
изтърпял множество психически болки и страдания, преживени от
неправомерното му задържане, както и други емоционални състояния.
Изпитвал е физически болки и душевни страдания, свързани с престоя в
ареста и силен стрес при мисълта, че е възможно за дълго време да бъде в
затвор.Вследствие на психическото напрежение заболяването му „*******“
прогресирало, и една ******* гражданка го снабдявала с лекарства, по молба
на неговия баща. Ищецът се тревожел, че нямал възможност да се грижи за
семейството си и за възпитанието на малката си дъщеричка. Производството,
което е водила прокуратурата против него, станало причина и за разстройство
на отношенията му със съпругата му и бракът им бил прекратен. Претърпял и
значителни имуществени вреди, тъй като воденото срещу него производство и
задържането му станали причина да няма възможност да работи и да
реализира доходи. Ищецът твърди, че към момента на задържането му е
извършвал трудова дейност към *******, като ******* и е реализирал трудово
възнаграждение от 1300 до 1500 евро месечно, но след задържането му
трудовите му правоотношения били прекратени.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ да му заплати обезщетение в
размер на 250 000 лв за претърпените неимуществени вреди от незаконното
обвинение, повдигнато и поддържано от ответника, и обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 300 лева.
Ответникът Прокуратурата на Република България, в отговора на
исковата молба изразява становище, че исковете са процесуално допустими,
но по същество неоснователни. Ответникът оспорва искът за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по размер. Счита, че
същият е прекомерен, с оглед константната съдебна практика за определяне
размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди и критерия за
справедливост „дефиниран в чл. 52 от ЗЗД“. Ответникът счита, че паричното
обезщетение за моралните вреди не следва да бъде в дисхармония със
справедливостта. Твърди, че не е доказана причинната връзка между развода
на ищеца със съпругата му и воденото наказателно производство. Напротив,
2
от данните по приложеното съдебно решение се установява, че отношенията в
семейството са се разпаднали, поради различия във вижданията за живота и
липсата на взаимно разбиране и уважение. Твърденията на ищеца за влошено
здравословно състояние не са подкрепени с доказателства. Ответникът заема
позиция, че условията в ареста по време на изпълнение на мярката за
неотклонение „задържане под стража“ са под контрола на ГД „Изпълнение на
наказанията“ към Министерството на правосъдието и Прокуратурата на
дължи обезщетение за тези условия. Предвид изложеното искът за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, освен завишен по размер, е и
недоказан. Ответникът оспорва и иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 300 лв, като счита същия за недоказан. Във
връзка с претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
прави възражение за прекомерност на възнаграждението по смисъла на чл. 78
ал. 5 от ГПК.
Ответникът моли съдът да постанови решение, с което да
отхвърли исковете, поради изключителния принос на ищеца за настъпване на
претърпените вреди.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От писмените доказателства по приложените НОХД №978/23г. по описа
на Окръжен съд – Русе и ДП№79/23г. на ОДМВР-Русе- пр.преп.№877/23г. по
описа на Окръжна прокуратура Русе, се установява, че с Постановление от
06.03.2023г., предявено на същата дата, ищецът по настоящото производство
Я. О., роден на **********г. в ******* е бил привлечен в качеството на
обвиняем за това, че на 05.03.2023г. в гр.Русе умишлено умъртвил В. М. К.,
роден на ******* в ******* - престъпление по чл.115 НК – вж.л 25 том I по
ДП №79/23г. на ОДМВР-Русе.
Със заповед от 05.03.2023г. на инспектор в ОДМВР-Русе, на основание
чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР Я. е задържан за 24 часа във връзка с образувано ДП
№79/23г. за това, че на паркинг в Русе умишлено е умъртвил лицето К. В. –
чл.115 НК.С постановление от 06.03.2023г. на зам.окр.прокурор в ОП-Русе Я.
О. е задържан за срок до 72часа – до „довеждането му пред Съда“.-вж.л.36 и
л.39- I по ДП №79/23г. на ОДМВР-Русе.С определение №105/09.03.2023г. по
чнд№220/23г. на Окръжен съд Русе, по искане на Окръжна Прокуратура Русе
по отношение на Я. О. е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“.Определението не е било обжалвано пред ВТАС и е влязло в сила на
14.03.2023г.С определение №252 от 13.06.2023г. по чнд№484/23г. на
3
Русенския окръжен съд е оставена без уважение молбата на упълномощения
защитник на Я. за изменение на взетата мярка за неотклонение.
От данните по досъдебното производство е видно, че срокът за
разследване нееднократно е бил удължаван, с оглед фактическата и правна
сложност на делото – изготвени са множество експертизи- съдебно-
медицински, съдебно-химична, дактилоскопна експертиза, токсико-химична
експертиза и др.Разпитани са свидетели. Във връзка с възникнала
необходимост от извършване на действия по разследването и събирането на
доказателства на територията на Р ******* е отправена молба за правна
помощ чрез Върховна касационна прокуратура – вж.Предложение от
24.04.2023г. на ОП-Русе до ВКП-л.12,т.1. от ДП №79/23г. на
ОДМВР/съответно ДП №877/23г. по описа на ОП-Русе/. Материалите,
получени от компетентните власти в ******* са постъпили по преписката на
Окръжна прокуратура Русе с писмо изх.№2505/11.12.2023г. на ВКП.
На 18.10.2023г. Окръжна прокуратура е внесла в Окръжен съд Русе
обвинителен акт против обвиняемия Я. О.. Образувано е нохд № 796/23г. С
протоколно определение №731 от 21.11.2023г. окръжният съд е прекратил
производството по нохд № 796/23г. и е върнал делото на Окръжна
прокуратура за отстраняване на нарушения, допуснати в досъдебната фаза на
процеса.Определението е протестирано пред ВТАС. С определение №349 по
ВЧНД №344/23г. въззивният съд го е потвърдил.
С постановление от 28.12.2023г. на зам.окръжен прокурор в ОП-Русе на
Я. О. е забранено да напуска пределите на Р България освен с разрешение на
прокурор.
На 29.12.2023г. от Окръжна прокуратура е внесен нов обвинителен акт.В
разпоредителното заседание на 13.02.2024г. делото е насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание за 19.03.2024г., когато обаче не е даден ход
поради заболяване на защитника на подсъдимия и е отложено за 09.04.2024г. В
заседанието на 09.04.2024г. са изслушани обяснения на подсъдимия,
разпитани са свидетели, приобщени са експертизи. Делото е отложено за
30.04.2024г. – за разпит на свидетел, неявил се в заседанието на 09.04.2024г.по
уважителни причини.
С присъда №17 от 30.04.2024г. по НОХД № 978/23г. на Русенския
окръжен съд Я. О. е признат за виновен в това, че на 05.03.2023г. в Русе, при
4
превишаване пределите на неизбежна отбрана, причинил смъртта на В. М. К.,
*******, роден на *******, поради което и на основание чл.119, вр. чл.54 от
НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от четири години и
шест месеца, което да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален общ
режим. С присъдата на Окръжния съд Я. О. е бил признат за невинен в това да
е умъртвил умишлено В. К., поради което съдът го оправдава за обвинението
по чл.115 НК.
С решение №125 от 17.10.2024г. по ВНОХД№190/24г. на Апелативен
съд-Велико Търново, въззивният съд изменя присъдата , постановена по нохд
№ 978/2023год. по описа на РОС, както следва : преквалифицира деянието на
подсъдимия Я. О. от престъпление по чл.119 от НК на престъпление по чл.124
ал.1 пр.3 вр. с чл.130 ал.1 от НК, като признава подсъдимия Я. О. за виновен в
това, че на 05.03.2023год. в гр.Русе, причинил по непредпазливост смъртта на
В. М. К., роден на ******* в *******, вследствие на умишлено нанесена лека
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК. Наказанието на Я. е намалено от четири години и шест
месеца лишаване от свобода на три години и шест месеца лишаване от
свобода.Против решението на апелативния съд е подаден касационен протест
и пред ВКС е образувано КНОХД№211/25г.В съдебното заседание
представителят на прокуратурата не поддържа протеста и изразява становище,
че убийството е извършено при неизбежна отбрана.С решение № 161 от
07.04.2025г. по КНОХД №211/25г. на ВКС е отменено решение №125 от
17.10.2024г. на ВТАС и подсъдимият Я. О. е признат за невиновен в това, че
на 05.03.2023г. умишлено е умъртвил В. К. и на основание чл.12,ал.1 от НК
вр.чл.304 НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл.115 НК.
В настоящото производство като свидетел е разпитана Г. Д., *******,
която няма родствени връзки с ищеца.Свидетелката заявява, че в края на
м.март 2023г. по Фейсбук с нея се свързала Т. Я. – мащеха на ищеца. Написала
й, че той е попаднал в ареста и тя и баща му нямат възможност да дойдат в
България. Помолила Д. да отиде да го види и да му занесе химикал, тетрадка и
др.необходими неща. През този период свидетелката работела в ******* и
оказвала съдействие на различни хора, най-вече на *******; на всеки който
има нужда от помощ.Вече била прочела за инцидента между двама *******,
който се е случил в началото на м.март. Мащехата на Я. й казала, че точно във
връзка с този инцидент Я. е в ареста.
Свидетелката запазила час за свиждане за началото на м.април 23г. и
тогава видяла ищеца за първи път. Той бил много притеснен – „не беше в
добро състояние“.Споделил, че няма никаква връзка с роднини и познати,
защото трябва да плати за телефонни карти, а няма пари. Оказало се, че и той
е искал да има тетрадка и химикал, някакви листи, за да напише писма на
жена си и на баща си. Попитал Д. кога отново ще отиде да го види.През
първия месец свидетелката го посещавала всяка седмица. Тя именно била
5
връзката между него и родителите му, те й изпращали пари, които тя му
предавала. Освен това му носела и хапчета - например едно лекарство за
*******, което изпращали от *******.За друго заболяване освен *******
ищецът не е споменавал. Свидетелката уточнява, че не всякакви лекарства е
позволено да се внасят в ареста. Веднъж й позволили да му занесе аналгин.
Ищецът споделил, че аналгинът му трябва, защото има голяма болка в зъбите.
Споделил още, че има нужда от лекар за зъбите. На свидетелката не е
известно дали са осигурили зъболекар.Ищецът оставял писмата си на
дежурния – писмо за родителите му, писмо за жена му и писмо за някакъв
познат. Тези писма-всъщност листи, свидетелката снимала на телефона си и
изпращала сниманите листи по WhatsApp. Ищецът й бил написал
телефонните номера на адресатите. Родителите на О. и жена му изпращали на
Д. снимки на техни писма. Тя ги преписвала като съдържание и му ги носела,
защото телефоните в ареста са забранени. Свидетелката си спомня, че през
първите два месеца съпругата на ищеца изпращала отговори и дори питала как
е той. На втория или третия месец Я. споменал, че с жена му нещата нещо не
са ОК и наистина съпругата му изпратила на Г. Д. писмо-съобщение, че тя
нищо повече няма да изпраща за него.Когато от своя страна свидетелката за
пореден път писала на жена му, получила от нея молба да не й пише повече,
нищо не искала да чува. Ищецът й разказал, че има дъщеря. Живял е дълго
време в *******.В ******* живеели под наем заедно с жена му и дъщеря му.
Работил е като тираджия, но не на голям камион, на по-малък.Свидетелката
уточнява, че не е питала Я. каква е заплатата му. Посещавала го е докато той
бил в гр.Русе. Когато заминал за гр.София й се обадил два-три пъти.Казал, че
чака решението на апелативния съд.Впоследствие разбрала, че е свободен. С
показанията си свидетелката установява, че ищецът е обичал дъщеря си и
явно много държал на нея – Казвал й, че много съжалява, че няма да я
види.Случвало се е да разговарят по вайбър и той да моли да прекъснат
разговора, защото в това време „малката“ му звъни. Когато излязал от затвора
в гр.София Я. се обадил на Д. и казал, че отива да подготвя документите си да
започне работа, защото „малката иска колело“.На свидетелката е известно, че
съпругата на ищеца е подала молба за развод и тъй като той е в затвора
допуснали развода много бързо.
Пред Д. ищецът никога не е казвал дали счита че е виновен или че не е
виновен. Във връзка с това, че обвинението е било, че е извършил
6
престъплението умишлено и й казал още в самото начало, че не е съгласен с
това, защото не е искал да го направи.След като бил освободен и се завърнал в
*******, уведомил свидетелката , че работи в завод, но иска да поднови
шофьорската си книжка, за да печели повече пари.
С исковата молба е представен препис от решение от 06.07.2023г. по
гр.дело №629/2456/23 на *******, постановено в съответствие с
чл12,81,263,265 от Гражданския процесуален кодекс на *******, с което е
прекратен брака на Н. С. Я. и О. С. Я., сключен на 20.01.2016г.От данните в
решението е видно, че ищцата не се е явила в съдебно заседание, но в исковата
молба е заявила, че желае делото да бъде разгледано в нейно отсъствие и че не
възразява срещу постановянае на неприсъствено решение. Ответникът също
не се явява в съдебното заседание, въпреки че е бил надлежно уведомен. Не е
посочена причина за неговото неявяване. От решението се установява, че от
брака си страните имат ******* дъщеря В., родена на ******* В мотивите
съдът е приел, че семейният живот на ищцата и ответника се разпаднал
поради различия във вижданията за живота, липса на взаимно разбиране и
уважение. Посочено е, че повече от една година страните живеят разделено и
не поддържат съвместно домакинство.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното :
Предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелства и
предявения петитум, съдът квалифицира исковете за обезщетение за
причинени имуществени и неимуществени вреди по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 2. ал.1 ,т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление. По Закона за отговорността на държавата за вреди,
незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от
наказателното производство. Обвинението в престъпление е винаги
незаконно, когато наказателното преследване срещу обвиняемия е
приключило с постановена оправдателна присъда досежно фактът дали е
извършено престъпление и авторството му. Законът не е предвидил като
изискване за възникване на отговорността освен оправдаването и самото
обвинение да е било незаконосъобразно при повдигането му. Отнася се до
7
специално установена от закона отговорност за вреди от непозволено
увреждане, която възниква не по повод на извършени от ответната страна в
производството незаконосъобразни действия, а по силата за законова
разпоредба и при наличието на посочените в нея предпоставки. От събраните
в по делото доказателства се установява, че в настоящия случай са налице
всички елементи от фактическия състав на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ -
привличане в качеството му на обвиняем и повдигнато обвинение на ищеца за
извършено престъпление, включително и вземане на мярка за неотклонение и
постановена оправдателна присъда, влязла в сила. По въпросите какви
неимуществени права, блага или правнозащитими интереси подлежат на
обезщетяване по чл. 2 ЗОДОВ, как и с какви доказателствени средства се
доказват неимуществените вреди от повдигане на незаконно обвинение в
Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о. е
прието, че обезщетението в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за обезщетяване на
вреди от непозволено увреждане. Неимуществените вреди се изразяват в
накърняването на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.
Това са нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на
личността; накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на
обезщетението е не да поправи вредите, а да възстанови психическото,
емоционално и психологическо равновесие на пострадалото лице. При
търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е
строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на
подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е
да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване / вж.Решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 273/2009 г.,
III г. о., ГК, Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г.,
IV г. о., ГК/.Когато се твърди причиняване на болки и страдания над
обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и
други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността
на увредения, обичайната му среда или обществено положение, съдът може да
ги обезщети само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца.
Неимуществените вреди се изразяват в нравствените, емоционални,
8
психически, психологически терзания на личността, накърнената чест и
достойнство, добро име в обществото. В практиката си ВКС приема още, че
обезщетението за неимуществени вреди се дължи и при липсата на
доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени, което
следва от естеството на упражнената спрямо лицето наказателна репресия.
В настоящия случай съдът съобразява предмета на наказателното
производство – обвинението е за изключително тежко умишлено
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от десет
до двадесет години.От показанията на свидетелката Г. Д. се установява, че
ищецът е бил силно притеснен от повдигнатото обвинение по посоченото
наказателно производство и е изпитвал страх, тъй като същото е за
престъпление, за което се предвижда наказание до двадесет години.При
срещите си с нея казвал, че не е съгласен с обвинението, че е извършил това
престъпно деяние умишлено. Здравословното му състояние се влошило –
основното заболяване, което имал – *******, се обострило, но получил и
силни болки в зъбите.Притеснявал се за грижите за семейството, и най-вече
за дъщеря си, при неблагоприятно за него развитие на наказателния процес.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите са житейски
логични, непротиворечиви и коректни, за обстоятелства, за които същата има
непосредствени впечатления – например свидетелката заявява, че Я. не е
казвал пред нея, дали е виновен или не е виновен, но от самото начало е
споделил, че не е съгласен с обвинението за умишлено престъпление, защото
не е искал да го направи. Коректно посочва, че не знае нищо за неговите
доходи – „За заплата не съм го питала“.
Както беше посочено, Я. О. е задържан на основание чл.72 ЗМВР на
05.03.2023г. Привлечен е като обвиняем на 06.03.2023г. Наказателното
производство е приключило с постановяване на решението на ВКС от
07.04.2025г. Ето защо, не може да се приеме, че производството е продължило
в неразумен срок, особено като се има предвид, че с оглед фактическата и
правна сложност на делото са извършени множество следствени действия;
извършени са и действия за установяване на относими към делото
обстоятелства и на територията на друга държава. В хода на съдебното
производство делото е отложено само два пъти по уважителни непреодолими
причини - заболяване на защитника на подсъдимия и на
свидетел.Продължителността на наказателното преследване – досъдебна и
9
съдебна фаза, е две години.Наказателното преследване не е било предмет на
широко медийно отразяване-освен съобщение за инцидента.Твърдението, че
наказателното производство е причинил дълбоко и непоправи разстройство
на брака на Я. категорично е опровергано от мотивите на съдебното решение
за прекратяване на брака.Решението е постановено на 06.07.2023г. и в него е
посочено, че страните са разделени отпреди една година-м.юли 2022г., а О. Я.
е задържан на 05.03.2023г. От показанията на свидетелката е установено, че
заболяването, от което ищецът страда-*******, много се е обострило, както и
че са се появили болки в зъбите.Установено е, Я. че е изпитвал големи
притеснения и стрес пред възможността да бъде в затвор за продължителен
период от време. Ищецът се тревожел за малката си дъщеря и изпитвал
душевни страдания, че не може да участва в нейното отглеждане.
Като съобразява интензитета и продължителността на преживените от
ищеца стрес и негативни психически преживявания, описани подробно по-
горе, и като взе предвид икономическата конюнктура през процесния период
м.03.2023- м.04.2025г., съдът намира, че на ищеца следва да се определи
обезщетение в размер от 30000 лв. За разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 250 000 лв. искът следва да се отхвърли.
Във връзка с твърденията, че в Следствения арест не са създадени
добри условия за бърза и адекватна медицинска помощ – в исковата молба се
твърди, че лице на има Г. е снабдявала ищеца с лекарствени препарати във
връзка с болестта му „*******“, следва да се посочи, че Прокуратурата не
носи отговорност и за условията в Следствения арест и осигуряването, или
неосигуряването на адекватна медицинска помощ.Както е разяснено в
решение № 333 /31.10.2014г. по гр.д.№445/14г. на ВКС, IV г. о., условията в
ареста по време на изпълнение на мярката за неотклонение "задържане под
стража" са под контрола на Главна дирекция „ИН“, и претенции за възникнали
вреди при несъответствие на условията с установени в нормативни актове
изисквания, следва да се реализират по административен ред. Прокуратурата
упражнява надзор за спазване на законността при изпълнение на наказанията
съгласно ЗСВ, и има право да се запознава с цялостната работа по изпълнение
на наказанията и да прави предложения за подобряването й (чл. 5 ЗИНЗС).
Върху нея не може да бъде възлагана отговорността за неблагоприятните
последици за незаконно задържани лица, произтекли от материално-битовите
10
условия в арестите, възложени като задължение за уреждане и пряк контрол
на административен орган.
По отношение на претърпените имуществени вреди.На първо място
следва да се посочи, че в обстоятелствената част на исковата молба са
изложени хаотични твърдения за „пропуснати ползи“, лишаване от
получавано трудово възнаграждение докато ищецът е задържан във връзка с
наказателното производство, финансови загуби; разходи за храна и нощувки
до разрешаването да напусне страната.Искането е ответникът да бъде осъден
да заплати обезщетение за нанесени имуществени вреди „колкото съдът
прецени“.В изпълнение на указания на съда, ищецът уточнява, че като
обезщетение за имуществени вреди претендира сумата от 300лв. разходи за
престой в гр.София след излизането от затвора до предаване на личните му
документи от *******.Съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 300лв. е неоснователен и
недоказан, по следните съображения : По делото не са предствени никакви
доказателства за имуществени вреди на ищеца, претърпени вследствие на
задържането му. В досъдебното производство е установено, че същият работи
като шофьор. В молбата – уточнение на исковата молба се претендират
имуществени вреди в размер на 300лв. настъпили „след излизане от затвора в
гр.София и престоя там до предаване на личните му документи от *******. В
тази връзка е представена фактура за нощувка в хотел за времето от
02.05.2025г. до 05.05.2025г. издадена на Я. О. от „Фери“-ЕООД-София. Съдът
намира, че прокуратурата не е материално правно легитимирана да носи
отговорност за евентуално забавяне на издаване на документи от *******. За
този разход ищецът може да реализира правата си по друг законоустановен
ред.
Искането за присъждане на лихва върху главницата е основателно,
считано от момента на влизане в сила на постановената оправдателна
присъда – 07.04.2025г.- вж.ТР №3/22.04.2005г. по т.д.№3/04г. на ОСГК на
ВКС.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца
разноските за производството и за адвокат съразмерно с уважената част на
иска. В случая ищецът е направил разноски в размер на 10лв държавна такса.
В договора за правна помощ защита и съдействие е удостоверено, че
11
адвокатът оказва безплатна правна помощ. На основание чл.38,ал.2 ЗА и
чл.7,ал.2 НВАР съдът определя възнаграждение в размер на 3000лв.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България да заплати на Я. О., роден на
**********г. в *******, *******, съдебен адрес адв.С. М. И., от *******,
сумата 30000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди от повод повдигнато обвинение, за което е оправдан с решение №
161/07.04.2025 г. по КНОХД№ 211/2025 г. на ВКС, ведно със законната лихва от
07.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размера над 30000лв за разликата до 250000лв като
неоснователен и недоказана.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 300лв като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р България да заплати на адв.С. М. И.,
от ******* сумата 3000лв. адвокатско възнаграждение, на основание
чл.38,ал.2 от ЗА.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - гр.Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
12