Р Е Ш Е Н И Е
№…........../17.06.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Диана Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 299 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXIX от ГПК.
Образувано е по предявен
от Й.С.И., ЕГН **********,***, срещу К.К.Т.,
ЕГН **********, и М.П.Т., ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес: ***, конститутивен иск с
правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на недвижим имот – апартамент № 14, находящ се в
бл. 4, вх. 1, ет. 4 в жилищен комплекс ***, обл.
Варна, с площ от 57,30 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалет и
входно антре, при граници: зелени площи, апартамент
№ 13 и стълбище, ведно с избено помещение № 14 със застроена площ от 5
кв.м., както и 2,049 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху дворното място, представляващо ***по действащия регулационен
план на гр. Аксаково.
По
твърдения в исковата молба, процесният
имот бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност от родителите на
ищцата С.М.П. и С.Г.П. по време на брака им, сключен през 1952 г., по силата на
договор за замяна от 22.07.1988 г., обективиран в
нотариален акт № ***на нотариус при Провадийския районен съд. На
22.10.1996 г. С. и С.П.прехвърлили имота в полза на дъщеря си В. С.И. срещу
задължение за издръжка и гледане, за което бил съставен нотариален акт
№ ***на нотариус при Варненския районен съд, като към момента на сключване на
договора приобретателката била в граждански брак със С.И.Й..
С влязло в сила на 24.04.2012 г. решение № 972/23.03.2010 г. по гр.д. №
5027/2009 г. на ВРС бил развален, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, до размер на
5/6 идеални части, договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, по предявен от С.Г.П. , в лично качество и в качеството й
на наследник на С.М.П. , починал на 10.05.2005 г., и Й.И., в качеството й на
наследник на С.М.П. , срещу В. С. Й. и С.И.Й.. Исковата молба
била вписана на 28.07.2009 г., а съдебното решение – отбелязано на 08.08.2012 г.
На
13.07.2009 г. В. С. Й. и съпругът й С.И.Й. прехвърлили имота на своята дъщеря И.С.Г.
чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № *** г.
Договорът бил обявен, на основание чл. 135 ЗЗД, за относително недействителен
по отношение на Й.С.И. (лично и в качеството й на универсален правоприемник на
починалата в хода н а процеса С.Г.П. ), до размер 5/6 ид.ч.
от имота – предмет на сделката, с влязло в сила на 04.04.2017
г. решение № 231/25.01.2016 г. по гр.д. № 1171/2014 г. на ВРС. Исковата молба
била вписана на 09.05.2014 г.
На
28.04.2014 г. И.С.Г. прехвърлила целия имот в полза на ответника К.К.Т., по време на брака му с втория ответник М.П.Т., чрез
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 14, том II, рег. №
5649, дело № 155/2014 г.
Приживе, С.Г.П. съставила саморъчно завещание
от дата 23.02.2014 г. в полза на ищцата Й.С.И., като й завещала цялото си
движимо и недвижимо имущество. С.П. починала на 21.04.2015 г. и завещанието било
обявено на 02.06.2015 г. от нотариус К. И. с peг. № *** на НК, вписано с общ peг.
№ 7489, дело № 2/2015 г.
Ищцата поддържа, че прехвърлянето на имота е
породило действие само по отношение на притежаваните от прехвърлителя
1/6 ид.ч. от правото на собственост, като тя
притежава останалите 5/6 ид.ч.
По изложените съображения по същество моли да
бъде допусната делба на процесния имот при квоти: 10/12 ид.ч.
за нея и по 1/12 ид.ч. за всеки от ответниците.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й
представител адв. Р.И., поддържа исковата молба и представя списък на
разноски по чл. 80 ГПК. В представена писмена
защита излага, че към момента на придобиване на делбения имот от
ответниците е било налице висящо производство по чл. 135 ЗЗД, с което се
оспорвал титулът за собственост на техния праводател, поради което счита,
владението им по време на процеса било „скрито“, респ. придобивна давност в
тяхна полза можело да тече от влизане в сила на решението на 04.04.2017 г., с което бил уважен искът.
В
срока по чл. 131 ГПК ответниците депозират отговор на исковата молба, в който излагат
становище за неоснователност на предявения иск поради липса на съсобственост
между страните по отношение на делбения имот. Поддържат, че целият апартамент е
придобит от тях в режим на СИО по силата на сключения с И.Г. договор за покупко-продажба от 28.04.2014 г.,
като праводателят им е бил негов едноличен собственик съгласно договора за
покупко-продажба от 13.07.2009 г. Последният предхождал извършеното на 28.07.2009 г. вписване на
исковата молба за разваляне на алеаторния договор за
прехвърляне на имота срещу издръжка и гледане, по силата на който продавачите В.
С. Й. и С.И.Й. се легитимирали като собственици на имота, поради което считат, че развалянето
на договора не е могло да върне собствеността в патримониума
на ищцата и наследодателката й С.Г.П. . Отделно от
това същите не били предявили и отделен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на
имота, поради което ищцата, явяваща се несобственик, не била активно
легитимирана да иска неговата делба.
Поддържат, че ищцата не е придобила права
върху имота и по силата на съдебното решение по предявения от нея иск по чл.
135 ЗЗД, тъй като то нямало вещно-правен ефект. Освен това намират, че обявената
относителна недействителност на договора за покупко-продажба от 13.07.2009 г. спрямо ищцата е непротивопоставима по отношение на тях, тъй като са
придобили възмездно имота преди вписването на исковата молба по павловия
иск и се явяват трети добросъвестни лица, доколкото не са били наясно, че между
праводателите на тяхната праводателка
и неизвестно за тях лице имало спорове относно имота.
Релевират
и евентуално възражение за придобиване на имота въз основа
на добросъвестно владение, упражнявано от тях в изискуемия петгодишен давностен срок, считано от датата на придобиването му от
несобственик – 28.04.2014 г., до датата на вписване на исковата молба по
настоящото дело - 21.05.2020 г. Твърдят, че владението им в сочения период било
явно, спокойно, без смущения, без оспорвания, демонстрирано открито, като те се
грижели за имота като за свой собствен, вкл. извършвайки нужните текущи
ремонти.
Оспорват автентичността на представеното
саморъчно завещание на С.Г.П. , респ. релевират материалноправно възражение за нищожност на завещанието
като сделка, на основание чл. чл. 42, б. „б“ във вр.
чл. 25, ал. 1 от ЗН, с твърдения, че текстът му не е изписан от завещателката и подписът не е положен от нея. В условията
на евентуалност правят възражение за унищожаемост на завещателното разпореждане по смисъла на чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН, като поддържат да е
направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да
завещава, предвид особеното негово психо-физическо
състояние. Възразяват още, че със завещанието е накърнена запазената част на
другата дъщеря на наследодателката (наред с ищцата),
а именно на В. С..
В открито съдебно заседание ответниците, чрез общите им процесуални представители адв. Г.Н. и адв. Г. Г., поддържат отговора и претендират разноски по делото, за които представят списък по чл. 80 ГПК. В депозирана писмена защита излагат правни аргументи, съобразно събрания доказателствен материал.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна
следното:
От представения нотариален акт № ***г. на нотариус при
Провадийски РС (л. 7) се установява, че С.М.П. и С.Г.П. , по време на техния
брак, са придобили чрез договор за замяна недвижим имот - жилище № 14, намиращо
се в жилищна сграда – блок № ***, построено върху държавна земя – кв. № ***, обл. Варна, с площ
от 57,30 кв.м заедно с прилежащото му избено помещение № 14 и 2,049 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.
От приложения нотариален акт № ***г. на нотариус при
Варненския РС (л. 6) се установява, че С. и С.П.са прехвърлили правото на
собственост върху притежавания от тях апартамент № 14 на дъщеря им В. С. Й.
срещу насрещното нейно задължение за гледане и издръжка, като им осигури всичко
необходимо за спокойни старини, вкл. и да живеят в същото жилище, докато са
живи.
От представеното удостоверение за наследници с изх. №
209/27.05.2019 г. (л. 4) се изяснява, че С.М.П. е починал на 09.05.2005 г.,
като е оставил за законни наследници преживяла съпруга С.Г.П. , починала
впоследствие на 20.04.2015 г., и две дъщери – В. С. Й. и ищцата Й.С.И..
Видно от съдържанието на представеното решение №
972/23.03.2010 г. по гр.д. № 5027/2009 г. на ВРС (л. 15-19), потвърдено с
решение № 1304/09.11.2010 г. по възз.гр.д. №
1099/2010 г. на ВОС (л. 20-21) и влязло в сила на 24.04.2012 г., е развален, на
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД до размер на 5/6 ид.ч.
сключеният между С.М.П. и С.Г.П. , в качеството им на прехвърлители,
и В. С. Й., по време на брака й със С.И.Й. ЕГН **********, договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт №***., по предявения от
С.Г.П. , в лично качество и в качеството й на наследник на С.М.П. , починал на
10.05.2005 г., и Й.С.И., в качеството й на наследник на С.М.П. , срещу В. С. Й.
и С.И.Й. иск. От приобщената справка от Служба по вписванията – Варна (л. 45)
се изяснява, че исковата молба по делото е вписана на 28.07.2009 г., а
решението – отбелязано на 08.08.2012 г.
От приложения нотариален акт № ***г. на нотариус при ВРС
(л. 124) се установява, че между В. С. Й. и С.И.Й., от една страна като
продавачи, и И.С.Г. , като купувач, е сключен договор за покупко-продажба на процесния апартамент № 14, като продавачите са запазили
правото на С.Г.П. да живее в жилището, докато е жива, както и са запазили за
себе си пожизнено правото на ползване на описания имот.
От приобщеното решение № 231/25.01.2016 г. по гр.д. №
1171/2014 г. по описа на ВРС (л. 61-66), решение № 201/22.02.2017 г. по възз.гр.д. № 782/2016 г. на ВОС и определение № 142/27.02.2018
г. по гр.д. № 2834/2017 г. на ВКС, ІIІ ГО (л. 49-56), се изяснява, че с влязло
в сила на 27.02.2018 г. съдебно решение е обявен за относително недействителен
по отношение на ищцата Й.С.И. (лично и в качеството й на универсален правоприемник
на починалата в хода на процеса С.Г.П. ) сключеният между В. С. Й. и С.И.Й., от
една страна, и дъщеря им И.С.Г. , от друга, договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 22 дело № 8331/2009 г. на
СВ-Варна, в размер на 5/6 ид.ч. от имота, предмет на
договора, на основание чл. 135 ЗЗД. Видно от приложената справка от Служба по
вписванията – Варна (л. 101-102), исковата молба по павловия
иск е вписана на 09.05.2014 г., а решението е отбелязано на 31.01.2019 г.
От приложения нотариален акт № ***на нотариус при ВРС (л.
5) се установява, че на посочената дата е сключен договор за покупко-продажба на
процесния апартамент № 14 между продавача И.С.Г. и
купувача К.К.Т.. Страните не спорят, а се изяснява и
от приобщеното удостоверение за семейно положение с изх. № 8/27.01.2020 г. (л.
33) и служебно извършена справка в НБДН (л. 73), че към момента на сключване на
транслативната сделка купувачът е бил в граждански
брак с М.П.Т., негова съпруга от 07.11.1998 г.
Ангажирано от ищцата е и саморъчно завещание от
23.02.2014 г. на С.Г.П. (л. 9-гръб), с което същата е завещала на дъщеря си Й.С.И.
цялото движимо и недвижимо имущество, притежавано от нея към момента на смъртта
й. Видно от приобщеното удостоверение от нотариус К. И. с рег. № *** на НК (л.
9), по молба на Й.И. е извършено обявяване на саморъчното завещание, вписано на
02.06.2015 г. с общ рег. № 7489, № 2, дело № 2/2015 г. на посочения нотариус.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством
разпита на водените от страните свидетели за установяване фактическата власт
върху делбения имот в периода след 28.04.2014 г. (л. 135- гръб – 138).
От свидетелските показания на св. Д.К.(без дела и родство
със страните), разпитан по инициатива на ответниците, се установява, че К. и М.
Т. закупили през пролетта на 2014 г. апартамент в гр. Аксаково, който имали
намерение да предоставят за ползване на двамата им сина. След покупката в
периода 2015 г. – 2016 г. ответниците направили ремонт на апартамента, вкл.
сменили дограма и ламинат и сложили нови мебели. Свидетелят
твърди, че посещавал имота в този период и помагал в ремонтните дейности там,
като описва подробно и разположението на жилището. По негови данни до 2017 г.
(когато последно се видял с К.Т.) в апартамента живеели постоянно синовете му и
нямало предявени претенции за собствеността от трети лица.
От свидетелските показания на св. Ж.К. (без дела и
родство със страните), също ангажирана от ответниците, се потвърждават
изложените от св. К. обстоятелства
относно закупуването на апартамента от ответниците през 2014 г.,
предназначението му за ползване от техните синове и извършения в него основен ремонт,
в който участвал синът на свидетелката. Последната също посетила лично имота по
време на ремонта, което било преди 3-4 години, като посочва подробно неговото
местонахождение и разположение. Твърди, че разговаряла с ответницата преди
година и половина и тогава тя й споделила, че търсят апартамент и за втория им
син, поради което свидетелката предполага, че в апартамента живее другото им дете,
но няма преки впечатления дали жилището е обитаемо понастоящем. Излага, че
научила за споровете по отношение на имота по повод настоящото дело.
Разпитана по инициатива на ищцата е и св. З.О. (без дела
и родство със страните). Същата твърди, че приживе баба С. и дядо С. сключили
договор с някоя от дъщерите им за прехвърляне на апартамент в гр. Аксаково
срещу задължение за издръжка и гледане. Излага, че Й.И. гледала майка си С. до
нейната смърт, както и че апартаментът бил завещан на нея. Споделя, че е чувала
да се водят дела за имота, които се проточили много години. Излага, че ищцата
не е ползвала апартамента и не е живяла там, вкл. не е споделяла да го е
посещавала.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявен е конститутивен иск за
делба на недвижим имот с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС.
По аргумент от разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в
първата фаза на съдебната делба следва да бъде установено дали заявеното от
страните състояние на съсобственост действително съществува, на какво
основание, между кои лица и какви са техните права от съсобствеността.
Следователно основателността на исковата претенция е обусловена от наличието на
възникнала на предвидено в закона и твърдяно в исковата молба основание
съсобственост върху процесния имот, чието ликвидиране се цели чрез инициираното
делбено производство. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на всяка страна е да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, фактическият състав, от който произтичат
претендираните от нея права по отношение на съсобствената
вещ, както и релевираните правопогасяващи и правоизключващи възражения спрямо
заявените насрещни права.
От обсъдените писмени доказателствени средства се
установява, че родителите на ищцата С. и С.П.са придобили правото на
собственост върху делбения недвижим имот по силата на договор за замяна от
22.07.1988 г., сключен по време на техния брак. С оглед на последното
обстоятелство и доколкото придобиването е възмездно, то имотът е станал
съпружеска имуществена общност, на основание чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г.
(отм.).
Доказва е още, че на 22.10.1996 г. С. и С.П.са сключили с
дъщеря им В. С. Й., по време на нейния брак със С.И.Й., договор за прехвърляне
на процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане, както и че през 2005
г. е починал прехвърлителят С.П. .
След неговата смърт през 2009 г. е предявен иск по чл.
87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за прехвърляне на имота срещу издръжка и
гледане от С.П. , действаща в лично качество и като наследник (преживяла
съпруга) на С.П. , и от Й.И., действаща като наследник (дъщеря) на починалия прехвърлител, като искът е уважен с влязло в сила на
24.04.2012 г. съдебно решение по гр.д. № 5027/2009 г. на ВРС, с което договорът
е развален до размер на 5/6 ид.ч., съответстващи на
обема на субективните права на ищците, от които 4/6 ид.ч.
притежавани от С.П. (1/2 ид.ч. придобита в лична собственост след прекратяване на
СИО със смъртта на съпруга й и 1/6 ид.ч. придобита по
наследство от него) и 1/6 ид.ч. притежавани от Й.И.
по наследство от баща й. На основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД развалянето на алеаторния договор, който не е за продължително или
периодично изпълнение, има обратно действие, поради което в отношенията между
страните по него, респ. техните наследници, прехвърлянето на 5/6 ид.ч. от имота не е породило действие и като титуляр на 4/6
ид.ч. от тях се легитимира С.П. , а на 1/6 ид.ч. – Й.И.. По отношение на третите лица обаче е
приложимо правилото на чл. 88, ал. 2 ЗЗД, според което развалянето не засяга придобитите от тях права преди вписване на исковата молба.
Именно такова лице се явява в случая И.С.Г. , закупила процесния
апартамент от приобретателите по разваления договор
на 13.07.2009 г., която дата предхожда вписването на исковата молба по чл. 87,
ал. 3 ЗЗД на 28.07.2009 г. Затова и независимо от развалянето до размер на 5/6 ид.ч. на договора за прехвърляне на имот срещу задължение
за издръжка и гледане, с което нейните праводатели се легитимират като
собственици, по силата на по-рано сключения продажбен договор тя е придобила
правото на собственост върху целия имот.
Установява се, че, за да защитят правата си по
развалената сделка, С.П. и Й.И. са оспорили
чрез иск по чл. 135 ЗЗД сключения между техните длъжници
В. и Стоян Йорданови и третото лице И.Г. договор за покупко-продажба от 13.07.2009 г.
като относително недействителен по отношение на тях. Искът е частично уважен, до размер на 5/6 ид.ч. от имота – предмет на договора, с влязло в сила
съдебно решение по гр.д. № 1171/2014 г. по описа на ВРС, потвърдено в тази му
част с решение по възз.гр.д. № 782/2016 г. на ВОС,
последното недопуснато до касационно обжалване с окончателно определение №
142/27.02.2018 г. по гр.д. № 2834/2017 г. на ВКС, ІIІ ГО.
Преди извършеното на 09.05.2014 г. вписване на исковата
молба по павловия иск И.Г. е прехвърлила с договор за покупко-продажба от
28.04.2014 г. правото на собственост върху
имота в полза на друго лице – К.Т., по време на брака му с М.Т., двамата ответници по настоящото дело. Така последните приобретатели на процесния имот са станали негови
собственици в режим на СИО.
Съдът намира за неоснователни възраженията на
ищцата, според които договорът не е могъл да произведе действие, тъй като
праводателят на ответниците не е бил собственик на имота. И.Г. е станала титуляр на абсолютното вещно право
по силата на продажбения договор от 13.07.2009 г. и това й качество по никакъв
начин не е засегнато от уважения иск по чл. 135 ЗЗД, с който договорът е обявен
за относително недействителен до размер на 5/6 ид.ч.
от имота спрямо ищцата Й.И.. Този извод следва от облигационния (а не вещен)
характер на павловия иск и от правните последици на конститутивното решение по него, при които оспорената
увреждаща сделка остава действителна за страните по нея и прехвърленото
имущество не излиза от патримониума на приобретателя.
Отчуждаването се счита за нестанало (относително недействително) само по
отношение на кредитора-ищец, който получава
възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото
имущество, независимо че то вече не принадлежи на неговия длъжник, а на трето
лице. То от своя страна е длъжно да търпи изпълнението срещу собствената му
вещ, в случай че е придобило същата безвъзмездно или е било недобросъвестно при
възмездното й придобиване – арг. от чл. 135, ал. 1,
изр. трето ЗЗД. Във всички случаи обаче отчуждителното
действие на обявената за относително недействителна сделка е валидно и третото
лице е станало собственик на прехвърленото имущество, независимо от неговата
добросъвестност. Последната е релевантна само относно възникването на последващото му задължение да предостави
така придобитото имуществото за принудително изпълнение на чужд дълг.
От гореизложеното следва, че ответниците са
придобили правото на собственост върху целия процесен
имот в режим на СИО, респ. липсва състояние на съсобственост и предявеният иск
за делба подлежи на отхвърляне като неоснователен.
При този извод съдът не намира за необходимо
да обсъжда доводите на ищцата за придобиване на част от имота по завещание от
нейната майка (която не е била негов собственик към момента на смъртта й през 2015 г.), нито евентуалното възражение на
ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното за това искане, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК в полза на всеки от ответниците следва да бъдат присъдени сторените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 1000 лв., доказателства за заплащането
на което са представени по делото – договори за правна защита и съдействие от
27.01.2021 г., съдържащи отбелязване, че уговорените възнаграждения са изплатени
изцяло в брой (л. 129 и 131).
Предвид крайния извод за неоснователност на иска за делба, разноски на
ищцата не се следват.
На основание чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Районен съд-Варна държавна такса в размер на 100 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.С.И., ЕГН **********,***, срещу К.К.Т.,
ЕГН **********, и М.П.Т., ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес: ***, конститутивен иск с
правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на недвижим имот – апартамент № 14, находящ се в
бл. 4, вх. 1, ет. 4 в жилищен комплекс ***, обл.
Варна, с площ от 57,30 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалет и
входно антре, при граници: зелени площи, апартамент
№ 13 и стълбище, ведно с избено помещение № 14 със застроена площ от 5
кв.м., както и 2,049 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху дворното място, представляващо ***по действащия регулационен
план на гр. Аксаково.
ОСЪЖДА Й.С.И., ЕГН **********,***,
да заплати на К.К.Т.,
ЕГН **********,***, сумата от 1000 лв.
(хиляда лева) за сторените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
ОСЪЖДА Й.С.И., ЕГН **********,***,
да заплати на М.П.Т., ЕГН **********,***,
сумата от 1000 лв. (хиляда лева) за
сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Й.С.И., ЕГН **********,***,
да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 100 лв. (сто лева) за държавна
такса по отхвърления иск за делба, на
основание чл. 9 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: