Р Е Ш Е Н И Е
№ ………..../08.06.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в
открито съдебно заседание проведено на дванадесети май две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Тодора
Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6196/2020година
по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявени от К.С.Р., ЕГН **********,***, съдебен
адрес:***, чрез адв. П. Б. срещу Община В., с адрес: гр. В., бул.
„О. П. П. ” № 43, представлявана от Кмета на Община В. - И. П. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1971,53лева /след допуснато изменение в
размера на исковата претенция в о.с.з. чрез нейното намаляване/, равняваща се
на имуществени разходи за поправка на щети по лек автомобил с марка „С.”, модел
„Ц5”, с рег. № *****, настъпили на 21.03.2018г., в гр. В., на кръстовището на
бул. “Ц. О. “ с бул. “Т. М. “, вследствие на попадане на индивидуализираното
МПС, лична собственост на ищеца в необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 21.03.2018г., до окончателното й изплащане.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Молителят е собственик на лек
автомобил с марка „С.”, модел „Ц5”, с рег. № *****. 21.03.2018г., около 06:45
часа, при управление на индивидуализирания по-горе лек автомобил, в гр. В., на
кръстовището на бул.“Ц. О. “ с бул.“Т. М. “, попаднал в необезопасена и
необозначена дупка. В резултат на описания пътен инцидент на автомобила на
ищеца са нанесени следните материални щети: повреда на колесен лагер, повреда
на преден десен носач, повреда на вътрешен накарайник, повреда на амортисьор,
повреда на дясна полуоска, спукана предна дясна гума. За настъпилото ПТП били
осведомени компетентните органи на МВР, които посетили мястото на ПТП и
съставили Протокол за ПТП № 1661617/ 21.03.2018г., в който описали механизма на
ПТП, щетите по автомобила, както и причините за настъпването им. Ищецът твърди,
че улицата, на която е станало посоченото ПТП-то, се намира в населено място и
не е част от републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла
на чл. 3, ал. 3 ЗП и като такъв е публична собственост на община В., арг. чл.
8, ал. 3 ЗП. В исковата молба се посочва, че ремонтът и поддръжката на
общинските пътища се осъществява от общините. Съответно за лицата, които
стопанисват пътищата съществува задължението да ги поддържат в изправно
състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във
възможно най-кратък срок, в този смисъл разпоредбата на чл. 167, ал. 1 ЗдвП. В
резултат на виновно бездействие на служители на ответника, по отношение
вмененото им задължение да поддържат пътната мрежа в Община В. в изправност, на
водачът е реализирал ПТП, от което са настъпили имуществени вреди по автомобила
му. Ищецът заявява, че е претърпял имуществени вреди, за възстановяването на които
същият е заплатил парична сума в размер на 3000лева. Ето защо има правен
интерес да претендира обезщетение за отстраняване на вредоносния резултат по
описания автомобил. Моли в тази връзка за постановяване на положително решение
по предявения иск.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба, обективиращ съображенията му за неоснователност по същество на
исковите претенции, основан на следните доводи: оспорва изцяло наведените в
исковата молба фактически твърдения. Твърди, че съставения протокол не е годен
да установи причинно-следствената връзка между вредите и настъпилото ПТП.
Навежда, че същият следвало да се състави в присъствието на свидетели, каквито
в случая липсват. Липсвали доказателства, че ищецът е карал със съобразена с
пътните и метеорологичните условия скорост. Твърди, че претендираните суми са
завишени, като размерът на обезщетението следва да репарира действителните
вреди към датата на настъпване на ПТП-то. Сочи, че следва да се вземе под
внимание датата на първата регистрация на процесния л.а. Оспорва механизма на
настъпилото ПТП. Моли предвид изложените съображения по делото да бъде
постановено решение, с което насочените срещу него искове бъдат отхвърлени като
неоснователни.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по
реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от
представената ремонтна карта №2252 от 25.03.2018г. на процесния автомобил е
извършен ремонт на обща стойност 776лева, за закупени материали: колесен лагер,
носач десен преден, накрайник вътрешен, амортисьор, полуоска дясна и за труд.
Представен е Протокол за ПТП №1661617/21.03.2018г.,
ведно с изготвения при съставянето му снимков материал. От него се установява,
че на 21.03.2018г. в 07:15 часа в гр.В., на кръстовището на бул. Ц. О. с бул.Т. М. , водачът на „С.”, модел „Ц5”, с
рег. № ***** е претърпял ПТП при попадане в необезопасена дупка на пътното
платно.
В хода на делото са ангажирани гласни доказателства
посредством разпит на св. К.Й.Д..
Св. Д. установява, че на 21.03.2018г.
в качеството си на „младши автоконтрольор“, сектор ПП към ОД на МВР – В., е
посетил произшествие в гр. В., на кръстовището на бул. „Ц. О. “ с
бул.“Т. М. “. На място установил, че при движение и маневра десен завой л.а. „С.
Ц5“ попаднал в дупка на пътя, изрязана за поставяне на асфалтова настилка. Сочи,
че няколко дни преди това целият участък в района бил нарязан за полагане на
асфалт. Твърди, че л.а. бил навлязъл с предна дясна гума в дупката, вследствие
на което била срязана гумата до джантата. Свидетелят е категоричен, че дупката
не е била обезопасена и обозначена. Съставител е на протокола за настъпилото
ПТП, като в него били описани видимите щети по л.а.
В хода на делото са ангажирани специални знания
посредством проведената съдебно автотехническа експертиза. В заключението си по
същата, вещото лице А. В. установява следния механизмът на произшествието: л.а.
при движение попада с предно дясно колело в нарушение на пътната настилка на
платното за движение. При движение на колелото в дупката, автомобилната гума
влиза в съприкосновение с ръба на дупката или друг предмет с остри ръбове, при
което се разкъсва външният борд на гумата. При разкъсването на външният борд се
получава разхерметизиране на гумата, което я прави неизползваема. Настъпилите
имуществени вреди по автомобила са в причинно следствена връзка с настъпване на
пътния инцидент. Експертизата приема уврежданията на л.а., описани в ремонтната
карта №2252 от 25.03.2018г. - колесен лагер, носач десен преден, накрайник
вътрешен, амортисьор, полуоска дясна. Стойността на настъпилите щети
експертът оценява на 1971,53лв. по средни пазарни цени.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
В хода на настоящото производство следва да бъдат
установени елементите от фактическия състав на деликта - възлагане на работа от
страна на ответника, вреди, причинени при или по повод изпълнението на тази
работа, т.е. в причинна връзка с действието или бездействието на лицата, на
които е възложена работа.
Същевременно съвкупната преценка на събраните в хода
на производството доказателства обусловя извода за наличието на реално
причинени на управлявания от ищцата автомобил вреди. В тази връзка съдът
намира, че събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира като
непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства по делото,
установяват обстоятелствата, при които е настъпил инцидента, а именно наличието
на препятствие – дупка на пътното платно.
Съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено
и заключението на вещото лице по проведената съдебно автотехническа експертиза в
частта му относно изводите за наличието на причинно-следствена връзка между
механизма на ПТП и естеството на вредите.
От друга страна, задължението за поддържане
изправността на процесния пътен участък, находящ се в гр. В. и представляващ
местен общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 ЗП, е възложено по силата чл. 8,
ал. 3 и чл. 19, ал.1, т.2 и чл. 31 от същия закон на ответната община като
юридическо лице, включително и упражняването на надзор върху служителите,
отговарящи пряко за тази дейност. Съгласно цитираните норми задължение на
Община В. е да поддържа общинските пътища в изправно състояние така че да
осигуряват безопасно и удобно движение - § 1, т. 14 от ДР на ЗП. Отделно от това, разпоредбата на
чл. 167, ал. 1 ЗДП вменява на лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в
изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок.
Съгласно задължителната за
съдилищата практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК с Решение №98 от
25.06.2012 г. на ВКС по т.д. №750/2011 г., II т. о., "протоколът за ПТП не
освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с
други доказателствени средства”. Тълкуването на това решение налага извода, че
механизмът на настъпване на ПТП може да се доказва посредством всички законово
допустими доказателствени средства. В случая има съставен протокол за ПТП,
подписан от един свидетел, като ищецът е ангажирал и други доказателства за
установяване на механизма на ПТП посредством разпит на лицето, посетило
произшествието и непосредствено възприело нанесените щети по автомобила.
Следователно са осъществени
материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната
община за причинените вреди на автомобила на ищеца при станалото ПТП на 21.03.2018г., настъпило при преминаване
през необозначено и необезопасено препятствие /дупка на пътното платно / на
общински път, чието управление е възложено на Община В., поради неизпълнение на
задължения на служителите, на които общината е възложила работа за поддържане
на пътя. Налице е неизпълнение на задълженията на служителите на общината за
осигуряване необходимите условия за безопасно движение, от което противоправно
бездействие са причинени вреди на автомобила на ищеца. Предявеният иск се явява
доказан по основание.
По отношение на посочената от
експерта по назначената съдебно автотехническа експертиза стойност на
настъпилите щети в размер на 1971,53лв. по средни пазарни цени, съдът в тази
част кредитира заключението единствено досежно определените стойности за подмяна
на гума /т.6 от отговора на въпрос 3/ и
общи операции за регулиране на мост /т.7 от отговора на въпрос/
възлизащи в общ размер на 156,67лева. По отношение на останалите увреждания
настоящият съдебен състав съобрази и прие приложеното писмено доказателство от
самия ищец - ремонтна карта №2252 от
25.03.2018г. за извършен ремонт на процесния автомобил непосредствено след
пътния инцидент на обща стойност 776лева, вкл. закупени материали: колесен
лагер, носач десен преден, накрайник вътрешен, амортисьор, полуоска дясна и за
труд.
С оглед на
изложеното съдът намира, че настъпилите щети за процесния авотмобил са в размер
на 932,67лева, като над тази сума същият се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен за горницата над тази стойност.
Не са събрани доказателства за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС – липсват
данни за шофиране с несъобразена скорост или употреба на алкохол. Не са събрани
доказателства за причиняване на вредите в резултат на умишлени действия на
водача на автомобила. Възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
На основание чл. 84, ал.3 ЗЗД върху присъденото
обезщетение се дължи лихва за забава от деня на непозволеното увреждане.
Доколкото лихвата е компенсаторна, а не мораторна, се дължи от деня на
събитието /увреждането/.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са - 600лева адв.
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.06.2020г.,
ДТ от 120лева, 100лева депозит за вещо лице и 20лева депозит за свидетел; Направеното възражение за прекомерност на адв.хонорар,
съдът счете за основателно при съобразяване с правната и фактическа сложност на
делото и съобразено с минималното такова /300 лева/, предвидено в чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така съразмерно уважената част от исковата претенция в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 256лева.
Ответникът също е направил искане за присъждане на
разноски. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр.
8/24.01.2017г/ и чл. 25, т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева. Съгласно чл.78 ал.3 ГПК и съразмерно
отхвърлената искова претенция на ответника следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 52,69лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община В., представлявана от Кмета И.
П. ДА
ЗАПЛАТИ на К.С.Р., ЕГН **********,*** сумата в общ размер на 932,67лева,
равняваща се на имуществени разходи за поправка на щети по лек автомобил с
марка „С.”, модел „Ц5”, с рег. № *****, настъпили на 21.03.2018г., в гр. В., на
кръстовището на бул. “Ц. О. “ с бул. “Т. М. “, вследствие на попадане на
индивидуализираното МПС, лична собственост на ищеца в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 21.03.2018г., до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 932,67лева до претендираните 1971,53лева,
на основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община В., представлявана от Кмета И.
П. ДА
ЗАПЛАТИ на К.С.Р., ЕГН **********,*** сумата
от 256лева, представляваща
направените по делото разноски за заплатена държавна такса, депозит за вещо
лице и свидетел и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.С.Р., ЕГН ********** ***, представлявана от Кмета И. П. сумата от 52,69лева, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявения иск, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: