Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………..…… / ……..…… г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
*
Варненският административен съд, ІV касационен състав, в публичното заседание на първи юли две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Деница Кръстева
в присъствието на прокурор Александър Атанасов
като разгледа
докладваното от съдия Йордан Димов КАД №573/2020 г. по описа на Административен
съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция „Северна морска“ в Агенция „Митници“ против Решение №160/18.12.2019 г. на Районен съд - гр. Девня, постановено по НАХД №201/2019 г., с което е отменено наказателно постановление №124/23.08.2018 г. на началника на Митница-Варна (сега Териториална дирекция Северна морска), с което за нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците (ЗМ) и на основание чл.234, ал.2, т.1, вр.ал.1, т.1 от ЗМ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 352 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.
Касаторът твърди, че постановеното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Сочи, се, че неправилно е прието от въззивният съд, че материал, който най-добре описва изделието е бамбук и дърво, тъй като съставлява над 50% от съдържанието на стоките (чаши), във връзка с които е извършена проверката, както и че не можа да се приеме, че определящ е материалът меламин, който е само 25.2% от състава на изделието, тъй като същият не охарактеризирал изделиЕто, както и не му придавал формата. Ето защо е приел, че митническите служители са приели неправилно, че стоките следва да се декларират с тарифен код №********** с мито от 6.5%, а не с тарифен код **********, с мито от 0%. Сочи, че продуктите се класифицират като се използва правило 3 б) от Общите правила на комбинираната номенклатура, което сочи, че когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции чрез прилагане на правило 2б) или поради други причини, класирането се извършва по следния начин: смесените продукти, изделията, съставени от различни материали или съставени от различни компоненти и стоките, представени в комплекти, пригодени за продажба на дребно, чието класиране на може да бъде осъществено чрез прилагането на правило 3а) се класират съгласно материала или компонента, който им придава основния характер, когато е възможно да се установи това. (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1754 на ЕК от 6 октомври 2015 г. за изменение на приложение І към Регламент (ЕИО) №2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа). Ето защо намира, макар дървесните влакна да преобладават процентно процесните изделия (чаши) , то по отношение на дизайн, стабилност, общия вид и усещане, необходими за подходящото използване на стоката за храни/напитки – пластмасата е определяща. Предвид това намира определянето на пластмасата като водещ продукт за правилно, поради което следва да бъде приложен код по ТАРИК №********** с мито от 6.5%. намира, че тази фактическа обстановка се установява от всички доказателства в производството, включително и експертизи направени по него. Предвид това моли да бъде отменено обжалваното решение, с което е отменено НП №124/23.08.2018 г. на началника на Митница-Варна, а самото НП да бъде потвърдени изцяло.
От страна на „Б.
БИО“ ЕООД е депозиран отговор на касационната жалба. В него се сочи, че РС - Девня правилно е приел, че в контекста
на правило 3 б) от Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура,
регламентирани в Раздел І от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1101/2014 г.,
основният характер на стоката се определя от пластмасата (меламин-формалдехидна
смола) и поради това процесните изделия следва да се класират в подпозиция от
КН 39241000. Твърди, че Обяснителните бележки към ХС за описание и кодиране на
стоките, не съдържат императивно изискване теглото на свързващите вещества в
стоките да не надвишава 15%. Счита, че при тълкуване на бележките става ясно,
че в глава 44, позиция 4410 и позиция 4411 попадат всички материали създадени от
дървесни влакна, които са агломерирани (смесени) със смола, каквато реално е
процесната чаша, съставена от 75 % дървесни влакна и 25% смола. Отделно сочи,
че според изготвената в химическата експертиза сравнителна таблица, само два от
общо девет критерия, са в полза на меламина, а останалите са в полза на
растителните влакна. Сочи, че предвид тълкуването дадено от ВАС по адм. д.
№8056/2019 г. приложимо в случая е правило 3 а) и материалът, който най-добре
описва изделието е бамбук и дърво, т. к. е със съдържание над 50%. Оспорва и
извода на ВРС, че липсата на акредитация на Централната митническа лаборатория
да изследва процесния продукт не води до негодност на извършените изследвания и
в тази връзка твърди, че неправилно при определяне на приложимия код по ТАРИК
за стоките са взети предвид резултатите от митническата лабораторна експертиза.
Твърди и че неправилно в обжалваното наказателно постановление е извършено
позоваване на Обвързваща тарифна информация /ОТИ/, издадена от Главно
митническо учреждение Хановер Германия като сочи, че липсват доказателства за
идентичност на продукта по процесния внос, със стоките, предмет на ОТИ. Твърди
и че неправилно ДРС не е съобразил представената експертиза изготвена от
независима лаборатория към Научно-изследователски сектор при Лесотехнически
университет, в която след анализ на изделието и съотношението на вложените
материали, същото е определено като „бамбукова чаша“. Моли така депозираната
касационна жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от въззивния съд
решение да бъде оставено в сила.
В съдебно заседание за касаторът се явява
главен юристконсулт Людмила Т., която поддържа жалбата, както е подадена. Моли
да бъде уважена жалбата. Сочи, че решението на Съда на ЕС по преюдициално дело
№С-76/2020 г. е в пълна подкрепа на изложеното в жалбата. Моли да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
За ответника се явява адв. Илияна В.
от АК - Варна, която осполрва касационната жалба и поддържа депозираният от
ответника отговор. Счита, че в хода на съдебното производство не е доказано
осъществяването на фактическия състав на чл.234 ал.1 т.1 от Закона за
митниците, т. к. от субективна страна не е налице вина на дружеството, т.е. не
е било налице цел и съзнателно поведение да се избегне пълно или частично
заплащане или обезщетяване на лицата и другите публични държавни вземания,
определени от митническите органи. Твърди, че дружеството е действало
добросъвестно, съдействало е на митническите органи за снабдяването им с
необходимата документация, платило е авансово дължимите публични държавни
вземания. Навеждат се доводи за маловажност на нарушението по смисъла на чл.28
от ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за основателност на касационната жалба и молби същата да бъде уважена. Счита, че в светлината на решението на Съда на ЕС по преюдициално дело №С-76/2020 г. тарифното класиране от страна на митниците е извършено правилно. Ето защо намира, че жалбата следва да бъде уважена, а постановеното въззивно решение да бъде отменено като незаконосъобразно.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа
страна пред Районен съд-Девня е установено, че в периода
09.12.2016 г. - 11.10.2017 г. в Митнически пункт 2002 Варна Запад, Б. БИО е
подало общо 18 бр. митнически декларации, сред които и процесната MRN 17BG002002Н0107431/30.08.2017 г. С всички
митнически декларации била декларирана за допускане за свободно обращение и
крайна употреба, стока - „бамбукови чаши“
с код по ТАРИК **********, съответно **********. Стоките били с произход
Китайска Народна Република и за същите е приложена ставка на вносно мито 0%.
Конкретно стоката по MRN 17BG002002Н0107431/30.08.2017 г. била декларирана с код **********.
Митническите органи извършили планова проверка на митническите декларации, при
която установили, че с изключение на MRN 16BG002002H0146822/09.12.2016 г., към
останалите декларации липсват приложени анализни сертификати за състав на
вложените материали в стоките и такива не са представени от Б. БИО до края на
проверката. На 13.06.2017 г. митническите органи извършили физически контрол на
стоките описани в кл.31 като „бамбукови
чаши“ и декларирани за свободно обращение с крайно потребление в страната с
MRN 17BG002002H0070298/12.06.2017 г. Взета била проба от стоката и същата била
изпратена за изследване в Централната митническа лаборатория - София /ЦМЛ/, с
цел установяване вида на стоката и определяне на тарифно ѝ класиране. За
резултатите от изследването била изготвена митническа лабораторна експертиза №
01_23.6.2017/01.11.2017 г., според която: „Въз
основа на получените резултати и според проведеното информационно проучване,
този вид чаши, наречени „Eссoffee cup“ са изработени от бамбукови влакна,
царевично нишесте и меламин (меламин-формалдехидна смола). Нишестето и бамбуковите влакна играят ролята на пълнител. В
изпитаната проба се установява и наличие на 5,3 % неорганични пълнители“.
Дадено е становище, че „Въз основа на получените
резултати и експертната оценка, изпитаната проба, описана като „Чаша от
бамбукови влакна“ представлява чаша – пластмасов съд за сервиране, съдържащ
меламин“. В заключението на ЦМЛ не е посочено количественото съотношение
между растителните влакна и меламин-формалдехидната смола.
При проверка
в системата на Агенция Митници било установено, че на Б. БИО не са издавани
решения за обвързваща тарифна информация (ОТИ). Установени са ОТИ, издадени от
Главно митническо учреждение Хановер, Германия с № DE26560/16-1, №
DEВТІ18086/17-1 и № DEВТІ285/18-1 на сходни стоки, според които наличието на
пластмаса (меламин-формалдехидна смола) е определящо по отношение на
растителните фибри пълнители и класирането в позиция 4419 е изключено, тъй като
продуктите са „Пластмасови съдове и
прибори за сервиране или кухня, други домашни потреби и хигиенни или тоалетни
артикули; Кухненски съдове и прибори, съдържащи полиамид или меламин“. Стока
с описание „бамбукови чаши“,
представлява смес от растителни фибри (бамбукови и царевични влакна) и смола от
аминокиселини (меламин), които се класират в различни позиции от КТ, поради
което продуктите се класифицират като се използва правило 3 б) от Общите
правила за тълкуване на КН - съгласно материала или компонента, който им придава
основния характер, когато е възможно да се установи това.
Във връзка с обжалването на акт на началника на Митница-Варна към MRN
17BG002002H0070298/12.06.2017 г., Б. БИО представило Протокол на
Научноизследователски сектор при Лесотехнически университет, Пловдив с изх.№
1107/20.12.2017г. за определяне състава на продукт „бамбукова чаша, произведена
от HEFFEI ECOBAMBOO FIBER WARE CO. LTD, Китай. Целта на изпитването било „…да се установи дали растителните влакна
изпълняват ролята на пълнител, т.е. дали тяхното количество е над 50% от общата
маса на продукта, или са дисперсна фаза, тоест, тяхното количество е под 50% от
общата маса“. Според извършения количествен анализ, продуктът „бамбукова
чаша“ се състои от 72,33 % целулоза, хемицелулози и лигнин, т.е. растителни
лигноцелулозни влакна и свързващо вещество - меламинова смола 25,2%. При така
установените показатели било дадено заключение, че продуктът „бамбукова чаша“,
произведен от HEFFEI ECOBAMBOO FIBER WARE CO., LTD, Китай, следва да се
класифицира като материал на растителна основа (растителни лигноцелулозни
влакна) с матрична фаза от синтетично свързващо вещество (меламин). Продуктът
не може да се класифицира като пластмаса, т.к. съдържанието на синтетични
материали в него е значително под 50 %.
Въз основа
на събраната при проверката информация митническите органи приели, че стоките,
декларирани за внос по четири от декларациите с изпращач HEFFEI ECOBAMBOO FIBER
WARE CO., LTD, са идентични със стоките, декларирани за внос с MRN 17BG002002Н0101441/11.10.2017
г. и съгласно заключението от митническата лабораторна експертиза представляват
пластмасови съдове - чаши, изработени от меламин-формалдехидна смола и
съдържащи бамбукови влакна, и царевично нишесте като пълнител, поради което за
тях е приложим код по ТАРИК **********, а не декларираните от Б. БИО кодове
********** и **********. По отношение на стоките по останалите 14бр. митнически
декларации, сред които и MRN 17BG002002Н0101441/11.10.2017 г., съобразявайки
Решение на СЕС от 27.02.2014г. по дело С-571/12, митническите органи приели, че
са стоки, сходни с произведените от HEFFEI ECOBAMBOO FIBER WARE CO.LTD и
резултатите на пробите съгласно експертизите от ЦМЛ и Научноизследователския
сектор към Лесотехнически Университет, София могат да се отнесат към тях.
По отношение
на всички проверявани митнически декларации било прието, че приложението на
декларирания за стоките код по ТАРИК ********** и ********** се изключва,
съгласно текстовете от глава 44 от КН „Дървен
материал и изделия от дървен материал; дървени въглища“, т.к. внесените
стоки не са изделия от дърво. Съгласно резултатите от извършените експертизи,
стоката е „пластмасов съд за сервиране -
чаша, изработена от меламин-формалдехидна смола и съдържаща бамбукови влакна и
царевично нишесте за пълнител“ и съгласно правила 1, 2 б), 3 б) и 6 от
Общите правила за тълкуването на КН на ЕК, основният характер на стоката се
определя от вложената в изделието пластмаса (меламин - формалдехидна смола),
която му придава форма, вкл. качества на твърдост и здравина, въз основа на
което се класира в тарифна позиция 3924, код по КН 39241000 и предвид произхода
на стоката (Китай) попада в обхвата на код по ТАРИК ********** със ставка на
мито в размер на 6,5%.
При тези
констатации митническите органи приели, че Б. БИО не е спазило разпоредбите на
чл.56 и чл.57 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 09.10.2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, за което следва да
носи административнонаказателна отговорност по чл.234, ал.1, т.1 от ЗМ, тъй
като на 28.04.2017г. с декларация MRN 17BG002002Н0101441/11.10.2017 г. декларира стока, описана като
„бамбукови чаши – 15 000 броя“ с тарифен код ********** с вносно мито 0%,
вместо с код по ТАРИК ********** с мито 6,5%, като по този начин е избегнато
пълното заплащане на мито и частичното заплащане на други публични държавни
вземания в общ размер на 2 121.70 лв., от които мито в размер на 1 768.08
лв. и ДДС в размер на 353.62 лв.
За така
установеното нарушение срещу Б. БИО е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 121/07.06.2018 г., а въз основа на него е издадено
Наказателно постановление №128/23.08.2018 г., с което на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 2 121.70 лв., представляваща 100% от размера на
избегнатите публични държавни вземания.
В хода на
производството пред Районен съд - Девня, в изпълнение на указанията на
Адм.съд-Варна в Решение № 1106/05.06.2019 г., по адм. дело №960/20219 г. на
ВАдмС е назначена Съдебно-химическа експертиза /СХЕ/, която предвид липсата на
представителна проба е извършена само по документите по делото. Според
изготвеното и прието заключение, съставът и съотношението на компонентите в материала,
от който е изработено изделието съгласно Протокол № 1107/20.12.2017 г. и
Протокол № 166/24.10.2018 г., е идентичен със състава и съотношението на
компонентите съгласно декларация за съответствие от 12.06.2017 г. на HEFEI ECO
AMOO FIBER WARE CO., LTD, както следва:
|
№ |
Характеристика |
МЛЕ
№ 01_23.6.2017/01.11.2017 |
Протокол от определяне състава на процесното изделие
1107/20.12.2017г. Научноизследователски сектор при Лесотехнически университет |
Протокол от анализ на проба №166/24.10.2018г. - БАН, Институт по
полимери |
Декларация за съответствие от 12.06.2017г. HEFEI ECO AMOO FIBER
WARE CO, LTD |
|
1 |
Съдържание на растителни влакна, % |
- |
72,33 |
61,5
÷ 69,8 |
75 |
|
2 |
Съдържание
на меламинова смола, % |
идентификация
на меламин - формалдехидна смола |
25,2 |
24,7
÷ 33,0 |
25 |
Дадено е
заключение, че всеки един от компонентите на композитния материал има свой
принос за свойствата на материала. Растителните влакна са определящи за:
топлоизолационните свойства; ниска плътност; биоразградимост; якост на огъване;
здраве и безопасност при работа; екологична безопасност, възобновяем източник,
цена; Меламиновата смола е определяща за: защита от заобикалящата среда
и механични повреди; водоустойчивост; поддържане на формата; здравина;
увеличаване на жизнения цикъл на продукта.
При
изслушване на заключението вещото лице посочва, че видът на материалите и
количеството им зависи от предназначението на продукта и условията, в които той
се експлоатира. В случая използването на меламинова смола води до подобряване
на характеристиките на продукта като водоустойчивост, защита от въздействията
на заобикалящата среда и механични повреди, поддържане на формата, здравина и
увеличаване на жизнения цикъл. Съставните материали и количеството зависят от
самото изделие и неговото предназначение. В случая съдържанието на свързващото
вещество е по-високо, защото условията на експлоатация предполагат влагането на
по-високо съдържание на свързващ елемент, за да се осигурят тези условия на
експлоатация. Чашата се експлоатира при условия, които изискват добра
водонепропускливост, повишена плътност, гладкост и т.н.
За да отмени наказателното постановление, позовавайки се на заключението по СХЕ РС-Девня е приел, че меламиновата смола определя само три свойства на продукта – защита от заобикалящата среда /водоустойчивост/, стабилност на размерите /осигуряване на формата/ и увеличаване на жизнения цикъл на продукта /здравина/, а растителните влакна определят останалите 6 свойства – топлоизолационни, плътност; биоразградимост; якост на огъване; здраве и безопасност при работа; екологична безопасност; възобновяем източник, цена, рециклируемост. Видно от преобладаващото процентно съотношение на растителните влакна към меламиновата смола и по-високата относителна тежест на първите за крайните характеристики и свойства на продукта следва да се приеме, че именно растителните влакна описват най-специфично стоката, поради което е налице основанието за прилагане на правило 3/а от „Общите правила за тълкуване на КН”. Въззивният съд е приел, че при така установените факти, според които съставената от композитен материал стока може да бъде класирана в две или повече позиции, въззивният съд неправилно митническите органи са приложили правило 3/б, вместо правило 3/а от „Общите правила за тълкуване на КН“. В заключение въззивният съд е посочил, че така установените факти не може да се сподели извода, че чашата предмет на внос е изработена от пластмаса.
Така
постановеното решение е неправилно,
тъй като залегналите в него решаващи мотиви са неправилни. РС-Девня е установил
вярно фактическата обстановка по случая, анализирал е поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства, обсъдил е доводите на страните и при
правилно приложение на материалния закон, но е стигнал до необоснован от доказателствата
и закона извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, като е
приел, при прилагането на правило 3 б) –
класифициране на продукта според определящия характера материал, че изделието
представлява „изделие от дървен материал“, а не „съд от пластмаса“.
Спорът между страните е относно тарифното класиране на стока – „бамбукова чаша“, състояща се от 72,33% растителни лигноцелулозни влакна и 25.2% свързващо вещество (меламинова смола) и конкретно по въпросите: 1/ дали за класирането на тази стока следва да се приложи правило 3 а) от Общите правила за тълкуване на КН и за „позиция, която най-специфично описва стоката“, да се приеме тази, в която попада материалът, който е преобладаващ в количествено отношение; 2/ в случай че правило 3 а) е неприложимо и следва да се приложи правило 3 б), по какви признаци следва да се определи материалът, който придава основния характер на изделието?
В тази връзка друг съдебен състав в съда по сходен казус и аналогично дело с Определение №290/05.02.2020 г. по адм. д. 3411/2019 г. по описа на административен съд – Варна е отправил до Съда на ЕС в Люксембург преюдициално запитване със следните въпроси:
1.
Правило 3 а) от Общите правила за тълкуване на КН от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/1754 на Комисията, следва ли да се тълкува в смисъл, че за
целите на класиране на изделия като тези в главното производство - съставени от
различни материали, „позицията, която най-специфично описва стоката“, във
всички случаи е позицията, в която попада материалът, който е преобладаващ в
количествено (обемно) отношение или това тълкуване е валидно само ако самата
позиция предвижда количеството (обема) като критерий, който идентифицира
по-ясно и дава по-точно и по-пълно описание на стоката?
2. В
зависимост от отговора на първия въпрос и в контекста на Обяснителните бележки
към ХС за позиции 4410 и 4419, следва ли Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1754
на Комисията от 6 октомври 2015г. за изменение на приложение І към Регламент
(ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и
Общата митническа тарифа, да се тълкува в смисъл, че позиция 4419 не се отнася
за артикули от плочи от дървесни частици (влакна), при които теглото на
свързващото вещество (термо-реактивна- смола) надвишава 15% от теглото на плочата?
3. Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/1754 на Комисията от 6 октомври 2015г., трябва ли да се
тълкува в смисъл, че изделия като разглежданите в главното
производство – чаши, изработени от композитен материал, състоящ се от 72,33%
растителни лигноцелулозни влакна и 25,2 % свързващо вещество (меламинова
смола), трябва да бъдат класирани в подпозиция 39241000 от Приложение І?
Във връзка с
отправеното преюдициално запитване пред СЕС е образувано дело С-76/20, по което
е постановено Решение от 3 юни 2021г. Според т.55, т.61 и т.62 от Решението,
разглежданите стоки, а именно чаши, са съставени от 72,33% растителни влакна
(бамбук и царевица) и от 25,2% меламинова смола (меламин-формалдехидна смола),
следователно тези стоки представляват „сложни артикули“ по смисъла на правило 3
от „Общите правила за тълкуване на ХС“. Разглежданите стоки могат да съответстват на текста както на позиция 3924, така
и на позиция 4419 от КН, поради което класирането им следва да се извърши
съгласно правило 3 от Общите правила за тълкуване на КН, в което се предвиждат
приложимите методи за класиране, когато сложен артикул, изглежда, трябва да се
класира в две или повече позиции.
Според т.63 от Решението, правило 3 а) от Общите правила за
тълкуване на КН — съгласно което позицията, която най-специфично описва
стоката, трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение — в случая
не е от решаващо значение. Всъщност с оглед на данните, съдържащи се в точки
67—69 от решението, и формулировката на второто изречение от това общо правило
— където се уточнява, че когато всяка от две или повече позиции се отнася само
до една част от материалите, съставящи смесен продукт или сложен артикул, тези
позиции следва да се считат, по отношение на този продукт или този артикул,
като еднакво специфични дори ако една от тях дава по-точно или по-пълно
описание — нито позиция 3924 от КН, нито позиция 4419 от тази номенклатура може
да се счита за „позицията, която най-специфично описва стоката“ по смисъла това
общо правило.
В т.64 и т.65 от Решението СЕС е приел, че при тези условия
за целите на тарифното класиране на разглежданите стоки следва да се приложи
правило 3 б) от Общите правила за тълкуване на КН, според което, за да се
извърши тарифното класиране на даден продукт, е необходимо да се установи кой
от съставящите го материали определя основния му характер, което може да се
направи, след като се постави въпросът дали продуктът би запазил
характеризиращите го свойства, ако бъде лишен от една или друга от съставните
му части. Както се посочва в точка VIII от Обяснителната бележка към правило 3
б) от ХС, която допълва тази от КН, факторът, който определя основния характер,
може в зависимост от вида на продукта да се изведе например от естеството на
съставния материал или на артикулите, които го съставляват, от техния обем,
количество, тегло, стойност или от значението на един от съставните материали с
оглед на употребата на тези продукти (решение от 15 ноември 2012г., Kurcums
Metal, C‑558/11, EU:C:2012:721, т.37 и 38 и цитираната съдебна практика).
Така в т.66, 67 и 68 от Решението СЕС е приел, че в
настоящия случай се налага изводът, че макар растителните влакна да
преобладават в количествено отношение, това не променя факта, че меламиновата
смола, съдържаща се в разглежданите стоки, има преимуществено значение с оглед
на тяхната употреба. [В случая]
абсолютно необходимият елемент, за да могат разглежданите стоки да се използват
като чаши за сервиране, е меламиновата смола, тъй като тя се използва за
агломериране на растителните влакна и осигурява по-специално на тези стоки
непромокаемост, здравина или защита от повреди и от заобикалящата среда, както
и формата им. Растителните влакна, които са под формата на брашно или прах,
придават на разглежданите стоки свойства като топлоизолация, ниска плътност,
биоразградимост и якост на огъване, които имат акцесорен характер, тъй като без
тези съставни части посочените стоки биха запазили свойствата, които ги
характеризират като чаши. От това следва, че меламиновата смола трябва да се
счита за материала, който придава на разглежданите стоки техния „основен
характер“ по смисъла на правило 3 б) от Общите правила за тълкуване на КН. Ето
защо тези стоки трябва да бъдат класирани в позиция 3924 от тази номенклатура,
и в частност в подпозиция 3924 10 00 от нея - т.69 от Решението.
Според т.71
от Решението, от общите разпоредби в ХС, съдържащи се в глава 39, е видно, че
пластмасите могат да съдържат пълнители като дървесно брашно, целулоза,
текстилни материали, минерални вещества, нишесте и др. и че запълващите материали,
съдържащи се в пластмасите, могат да бъдат „главно предназначени да придадат на
готовия продукт специални физически свойства или други желани качества“. Освен
това в Обяснителните бележки към позиция 4410 от ХС се посочва, че тази позиция
не включва „плочките и лентите от пластмаса, към които е добавено дървесно
брашно като пълнител“, като те трябва да бъдат класирани в глава 39 от КН.
Освен това от Регламент за изпълнение (ЕС) № 276/2013 на Комисията от 19 март
2013 година относно класирането на някои стоки в Комбинираната номенклатура (ОВ
L 84, 2013г., стр.9) следва, че класирането на плоскост за настилка от
дървесинна смес, състояща се по-специално от влакна от отпадъчна дървесина и от
рециклирани пластмаси, в глава 44 от КН като дървен материал се изключва, тъй
като дървесните влакна представляват само запълващ материал и пластмасата,
която придава основния характер на продукта, съдържа последните, като съответно
такъв артикул следва да се счита за пластмаса - т.72 от Решението.
Така в заключение СЕС е приел, че „Комбинираната номенклатура, съдържаща се в
приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година
относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа,
изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1821 на Комисията от 6 октомври
2016г., трябва да се тълкува в смисъл, че стоки, описани като „бамбукови чаши“
и съставени от 72,33 % растителни влакна и 25,2 % меламинова смола, трябва —
без това да засяга преценката на запитващата юрисдикция на всички фактически
обстоятелства, с които разполага — да се класират в позиция 3924 от тази
номенклатура, и по-специално в подпозиция 3924 10 00 от нея.“.
В конкретния случай от заключението на изготвената от
Централната митническа лаборатория експертиза, безспорно се установява, че
царевичното нишесте и влакната от бамбук — с други думи, растителните влакна,
съдържащи се в разглежданите стоки — играят ролята на пълнител, поради което в
контекста на тълкуването, дадено в Решение на СЕС по дело С-76/20, правилно
РС-Девня и митническите органи са приели, че процесните стоки следва да се
класират в позиция 3924 по КН, и по-специално в подпозиция 3924 10 00 от
нея.
Неоснователно е оплакването на касатора, че не следва да се
кредитира извършената от ЦМЛ при Агенция Митници експертиза, по съображения, че
същата не е акредитирана да извършва изпитване и определяне състава на чаши
/кухненски съдове/ от дърво и/или пластмаса, т. к. акредитацията не е относима
към въпроса за обосноваността на експертизата. В този смисъл и Решение на Адм.съд-Варна
№ 1106/05.06.2019 г. по КНАХД
№960/20219 г. на ВАдмС., с което делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Девня.
В допълнение следва да се посочи, че съгласно чл.1, ал.1 от
Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието,
този закон урежда: 1. дейността по националната акредитация на органи, които
извършват дейности по оценяване на съответствието или други дейности, за
които се прилагат схеми за акредитация, определени с нормативен акт; 2.
устройството и дейността на Изпълнителна агенция „Българска служба за
акредитация“. Съгласно ал.2, този закон се прилага за органи, извършващи
оценяване на съответствието както в регулирани, така и в нерегулирани области.
Според ал.3, само акредитирани органи за оценяване на съответствието могат да
бъдат определяни да извършват дейности по оценяване на съответствието в
области, регулирани от законодателството, доколкото със закон не е определено
друго.
Видно от съображение (1) от Регламент (ЕО) № 765/2008 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008г. за определяне на изискванията
за акредитация и надзор на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) №
339/93, съществува необходимост да се гарантира, че продуктите, ползващи се от
свободното движение на стоки в Общността, отговарят на изискванията,
осигуряващи високо ниво на защита на обществените интереси, като здраве и
безопасност в общ смисъл, здравословни и безопасни условия на работното място,
защита на потребителите, опазване на околната среда и сигурността, и
същевременно гарантиращи, че свободното движение на продукти не се ограничава в
по-голяма степен от допустимата според законодателството на Общността за
хармонизация или други приложими правила на Общността. Поради това следва да се
предвидят правила за акредитация, надзор на пазара, контрол върху продуктите от
трети държави и маркировката „СЕ“.
Според съображения (8) и (9) на Регламента, акредитацията е
част от цялостна система, включваща оценяване на съответствието и надзор на
пазара, предназначена за оценяване и гарантиране на съответствие с приложимите
изисквания. Особеното значение на акредитацията се основава на факта, че тя
дава официално удостоверение за техническата компетентност на органите, чиято
задача е да осигурят съответствие с приложимите изисквания.
Съгласно легалните дефиниции по чл.2 от Регламента, т.10 и
т.12: „акредитация“ означава атестация от национален орган по
акредитация за това, че съответният орган за оценяване на съответствието
отговаря на изискванията, определени в хармонизирани стандарти, и където е
приложимо, всякакви допълнителни изисквания, включително определените в
приложимите секторни схеми, да изпълнява специфична дейност по оценяване на
съответствието; „оценяване на съответствието“ означава процес, който
доказва дали са изпълнени определените изисквания, свързани с даден продукт,
процес, услуга, система, лице или орган;
Съгласно чл.16, пар.2 от Регламента, надзорът на пазара
гарантира, че продукти, обхванати от законодателството на Общността за
хармонизация, които при използването им в съответствие с тяхното предназначение
или при условия, които разумно могат да бъдат предвидени и когато са правилно
монтирани и поддържани, могат да застрашат здравето или безопасността на
ползвателите, или които в друго отношение не отговарят на приложимите
изисквания, определени в законодателството на Общността за хармонизация, са
изтеглени или предоставянето им на пазара е забранено или ограничено, и че
обществеността, Комисията и останалите държави-членки са информирани за това.
От цитираната национална и общностна правна уредба следва,
че акредитация се изисква само за случаите, в които изследването се прави за
целите на „оценяване на съответствието“ и (или други дейности, за които се
прилагат схеми за акредитация, определени с нормативен акт), какъвто не е
процесният случай.
Наведените от ответника по касационната жалба оплаквания за
липса на виновно поведение, са неотносими към ангажиране отговорността на
юридическите лица. Неоснователно се твърди и наличието на основания за приложението
на чл.28 от ЗАНН, т.к. предвид размера на избегнатите публични държавни
вземания, случаят не може да се определи като маловажен. Споровете по
прилагането на правото - какъвто е и въпросът за тарифното класиране на
стоките, съдебната практика, в т.ч. и решенията на СЕС, не попадат в обхвата на
понятието „смекчаващи обстоятелства“ и няма как да обосноват по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението.
По изложените съображения обжалваното решение като неправилно,
следва да бъде отменено, както и да бъде потвърдено отмененото с него
наказателно постановление.
При този изход на спора на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната
помощ, в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 120 (сто и двадесет) лева за водене на производството пред две
инстанции. Съдът намира, че неправилно е прието от процесуалният представител
на касатора, че производството е водено пред четири инстанции и са приложени
суми за всяка от инстанциите, които далеч надхвърлят максимумите залоени в
Наредбата за заплащане на правната помощ, по силата на която се определят
юрисконсултските възнаграждения. Заплащането на дължима за юрисконсултско
възнаграждение сума се налага, тъй като съдът преценява искането за присъждане
на възнаграждение за повече от една инстанция за неоснователно, в светлината на
обстоятелството, че обжалваното решение е постановено преди влизане в сила на
изменението в чл.63 ЗАНН с ДВ, бр.94/2019 г.
Предвид
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №160/18.12.2019 г. на Районен съд - гр. Девня, постановено по НАХД №201/2019 г., с което е отменено наказателно постановление №124/23.08.2018 г. на началника на Митница-Варна (сега Териториална дирекция Северна морска), с което за нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците (ЗМ) и на основание чл.234, ал.2, т.1, вр.ал.1, т.1 от ЗМ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 352 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло НП №124/23.08.2018 г. на началника на Митница-Варна (сега Териториална дирекция Северна морска), с което за нарушение по чл.234, ал.1, т.1 от Закона за митниците (ЗМ) и на основание чл.234, ал.2, т.1, вр.ал.1, т.1 от ЗМ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 10 352 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.
ОСЪЖДА „Б. БИО“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ----------, представлявано от управителя Д.Х. Б. да заплати на Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 120 (сто и двадесет) лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.