Р Е Ш
Е Н И Е
№
07. 06. 2017 година гр.Търговище
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Търговищкият окръжен съд наказателна колегия
На
седемнадесети май две хиляди и седемнадесета година
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ ПАВЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ МИТЕВ
ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
Секретар:
Ирина ГЕНЕВА
Прокурор:
Драгомир СЯРОВ
Като разгледа докладваното от
съдия МИТЕВ ВНОХД №
60 по описа за 2017 год. взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313
и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат С.М.
***, служебен защитник на подс. Х.П.А. ***,
ЕГН **********
срещу присъда № 11 от 16. 03. 2017 год., постановена по НОХД № 135 по описа на Районен съд гр. Търговище
за 2017 год. Считайки наложеното от
първостепенният съд наказание ЛОС в размер на ОСЕМ месеца, отложено по реда на
чл. 66, ал. 1 НК за срок от ТРИ ГОДИНИ за несъразмерно тежко, се иска
намаляването му. Присъдата не се атакува в гражданската и част. Жалбата се
поддържа на същото основание в с.з.
Пострадалият
от престъплението и конституиран като граждански ищец и частен обвинител в
процеса С.Х., редовно призован, не се
явява в с.з. За него се явява адв. Феодорова от АК Търговище –
считайки процесната присъда за правилна и законосъобразна,
моли да бъде потвърдена.
Призованият
в с.з. втори подсъдим – А.К.А. / с оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 НПК/ се
явява лично и с редовно упълномощен защитник - адвокат П.Н. от АК Разград. Присъединяват се към жалбата, молят за определяне
на наказание при условие на чл. 55 от НК.
Представителят
на Окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна, претенциите на втория
подсъдим също за неоснователни, а
присъдата като правилна и законосъобразна, моли да бъде потвърдена изцяло.
Съдът, след преценка на оплакванията
по жалбите и изцяло правилността на обжалваната присъда по реда на чл. 314, ал. 1 от
НПК, установи следното:
Жалбите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
НОХД
№ 135 по описа на Районен съд гр.Търговище за 2017 год. е образувано въз основа
внесен срещу подсъдимите А.А. и Х.А. обвинителен акт ЗА ТОВА, че на 04. 12.
2015 год. в с. Пресяк, общ.Търговище, в съучастие, като съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна облага,
възбудили и поддържали заблуждение у С.Х. ***, като му причинили имотна вреда в
размер на 2131, 75 лева – престъпление
по чл. 209, ал. 1 от НК.
Предвид постъпила молба от защитата на подсъдимите и
изразено съгласие от двамата подсъдими в с.з., ТРС разгледал делото по реда на
глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие. След като разяснил правата на
подсъдимите, съдът приобщил всички материали по делото и обявил, че при
постановяване на присъдата ще се ползват признанията им. Въпреки, че в
протокола от с.з. не е отбелязано изрично по коя алинея на чл. 371 от НПК ще
протече производството, с оглед изявлението на двамата подсъдими пред съда, въззивната инстанция намира, че същото е проведено по реда
на чл. 371, ал. 2 от НПК – подсъдимите са заявили,че признават изцяло вината
си, признават изцяло изнесеното в ОА и не желаят да се разпитват свидетели и
вещи лица /така е отбелязано и в мотивите към присъдата/, въпреки, че с нарочно определение в с.з. ТРС е одобрил
това съгласие по реда на чл. 371, ал. 3 от НПК. Всички последващи
действия на съда обаче сочат на намеренията му да постанови присъдата си в
съответствие с ал. 2 на чл. 371 –
ползвани са както самопризнанията на двамата, така и обстоятелствената част на
ОА, без събиране на съответни доказателства.
Приемайки
предявеното обвинение за безусловно доказано, съдът постановил присъдата си в
следния вид: А.А. и Х.А. били осъдени на осн. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 2 НК, вр. чл. 58а, ал.1 НК на по ЕДНА ГОДИНА
лишаване от свобода, намалени на осн. чл. 58а НК с 1/3
и ОКОНЧАТЕЛНО било определено наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Подсъдимите
били осъдени да заплатят та С.Х. сумата от 2131,75 лв. като причинена
имуществена вреда, разноските му за
процесуален представител, както и разноските по производството.
С
оглед на това, че жалбите са единствено във връзка с размера на наказанието, въззивният съд не следва да коментира присъдата в
гражданската и част.
Колкото
до наказателно – осъдителната част, както беше отбелязано по-горе, жалбите са
неоснователни.
В
с.з. представителя на обвинението е пледирал за признаване на подс. за виновни и налагане на наказание ЛОС към специалния
минимум /чл. 209, ал. 1 НК предвижда от ЕДНА до ШЕСТ години ЛОС/ което
наказание, след редуцирането му съгл. чл. 58а, ал. 1 НК да се определи като
окончателно от ОСЕМ МЕСЕЦА. Прокурора е пледирал за отлагане на наказанието на осн. чл. 66, ал. 1 НК, с минимален изпитателен срок,
изрично заявявайки, че не са на лице условия за приложение на чл. 55 НК.
В
пледоариите си защитниците на двамата подсъдими са застъпили теза за наличие на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства /поне адв.
М. е наблегнала на това/ изтъквайки частично възстановяване на щетата и намерение
тя да бъде напълно възстановена, чисто съдебно минало, самопризнания, въз
основа на което са поискали от съда да определи наказание при условие на чл. 55 НК. Това искане било игнорирано от ТРС, напълно неоснователно е направено пред
настоящата инстанция. В конкретния случай, без да навлиза във фактологията, въззивният съд
намира, че присъдата на ТРС е прекалено мека и снизходителна. Въпреки „чистото“
съдебно минало и самопризнанията на двамата подсъдими /които не следва да се
считат смекчаващи вината обстоятелства, предвид естеството на производството/,
самото деяние е с висока обществена опасност. Не напразно законодателят е
предвидил наказание от ЕДНА до ШЕСТ години ЛОС, което пък го причислява към
„тежките“ престъпления съгл. чл. 93, т. 7 от НК. Съдът е определил наказанието
към специалния минимум и това е сторено, след като отбелязал, че предмета на
престъплението е с висока стойност, и щетата не е възстановена. Т.е. съдът е
стигнал до извод, че не са на лице
многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, които да го мотивират да
определи наказание по – леко от специалния минимум, предвиден в текста на чл.
209, ал. 1 НК.
Същите
изводи направи и въззивната инстанция – не са на лице
каквито и да е изключителни, или многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
напротив, на лице са обстоятелства, сочещи на завишена степен на обществена
опасност – нагло, безпардонно поведение от страна на подсъдимите, измамливите
им действия, невъзстановяване на щетата, са все обстоятелства, отегчаващи
вената им. Колкото до приложението на чл. 66, въззивният
съд намира това за уместно. На лице са всички предпоставки за отлагане на
наказанието, но те биха съществували дори и ако ТРС беше наложил наказание ЛОС
в средния предвиден от закона размер. Защото едно наказание от 3,6 месеца
/средния размер/, редуцирано съгл. чл. 58а НК и определено на 2,4 месеца ЛОС,
отложено с подходящ изпитателен срок би осъществило в пъти по – висока степен
целите на наказанието, както в индивидуален /най – вече/, така и в генерален план.
С
оглед на изложеното до тук, въззивният съд намира, че
жалбите на подсъдимите са неосноателни, присъдата на
ТРС е правилна, законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
При
цялостната проверка на атакувания
съдебен акт по реда на чл. 313 ал.1 от НПК,
въззивната инстанция не установи други основания за
отмяна на обжалваната присъда, поради което
и на основание чл. 338 от
НПК , съдът:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО
присъда № 11 от 16. 03. 2017 год. постановена по НОХД № 135 /
2017 Затова настоящия съд счита, че
жалбата на подс. е изцяло неоснователна. Процесната присъда е определена в рамките на закона, не
страда от пороци и следва да бъде потвърдена.
год. на
Районен съд гр. Търговище като ПРАВИЛНА и ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.