№ 329
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря А. Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110214502 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба от К. Б. В., подадена чрез адв. М. от САК, срещу Заповед за
задържане на лице с рег. № 3384зз-1015 от 28.09.2024г., издадена от ст. полицай Д. Г. Д. от
ОСПС-СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с проверка за
извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.5, вр. чл.130, ал.1 от НК, на жалбоподателя е била
наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа” в
помещение за временно задържане на 09 РУ-СДВР.
В жалбата се посочва, че Заповед № 3384зз-1015 от 28.09.2024г. е незаконосъобразна,
нецелесъобразна, съставена в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила. Поради това се иска нейната отмяна. Според
жалбоподателя задържането по ЗМВР би било законно, ако има превантивен или
преустановителен характер, т.е. ако без него ще се извърши престъпление или без него ще
продължи извършването на започнато престъпно деяние. Освен това задържането трябва да
преследва някаква легитимна /законовопризната/ цел, а не да се явява своеобразно наказание
или репресия, налагана по усмотрение на административния орган. В жалбата се твърди, че
в случая задържането на В. е незаконно и без конкретна цел, като с него се преследва
репресия. Изтъква се, че въпреки, че е било образувано досъдебно производство (ДП) №
1575/2024г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 42747/2024г. на СРП, не е било повдигнато
и предявено обвинение на В.. Освен това досъдебното производство било образувано за
престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.2 от НК, но предвид съдебното минало на
жалбоподателя, ако бъде признат за виновен, наказанието ще е при условията на чл.78а от
1
НК. На следващо место в жалбата се подчертава, че по време на задържането не са били
извършвани процесуално – следствени действия с участието на К. Б. В.. Освен отмяна на
обжалваната Заповед се иска и присъждане на направените по делото разноски, за които се
представя списък още с жалбата.
В заявление с вх. № 340866/25.10.2024г. адв. М. посочва, че поддържа жалбата и моли
съдът да я уважи. Преповтаря се търдението от жалбата, че по време на задържането на К. В.
не са били извършвани никакви процесуално – следствени действия с него.
Пред СРС жалбоподателят К. Б. В. не се явява лично, но се представлява от
упълномощения си защитник – адв. М.. В съдебно заседание на 30.10.2024г. той заявява, че
поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 30.10.2024г. адв. М. пледира
за отмяна на процесната Заповед за задържане с твърдението, че тя е незаконосъобразна.
Иска се и присъждане на сторените по делото разноски. По съществото на спора адвокатът
посочва, че от разпитите на пострадалата и на общата на жалбоподателя и на пострадалата
непълнолетна дъщеря се установява, че в късните часове на денонощието, след като са се
веселили на мястото на извършване на твърдяното престъпление, пострадалата и дъщерята
са се прибрали в дома им в гр. Банкя, като това е станало преди полунощ. Какво е наложило
те да се връщат с последния възможен градски транспорт до населеното място, в което се
намира този имот, може да се установи от съдържанието на техните показания. Според
защитата те са отишли да провокират очевидно болен човек, а това, че е болен се
установявало от въпросните показания, както и от представената медицинска документация,
според които жалбоподателят страда от психическа болест. Пред СРС адвокат М. твърди, че
мотивът за връщането е не друг, а провокация, тъй като дори свидетелките не криели, че
цялата конфронтация е започната именно от дъщерята и пострадалата с изсипване на кофа
вода върху главата на жалбоподателя и неговото блъскане. Прави се извод, че двете
свидетелки са били наясно, че жалбоподателят не е добре с психиката, появили са се
изненадващо, започнали са да го укоряват за „чуждата жена“ и „защо е изключил камерите
за видеонаблюдение“. Защитата посочва, че жалбоподателят не само, че е бил залят с вода,
но е бил бутнат на земята и върху него е бил изсипан остатъкът от ракията в шишето, като са
му били нанасяни и удари, вероятно повече от един. Приема се за очевидно, че един
психически неуравновесен човек е поставен умишлено в екстремна ситуация и стрес, за да
реагира неадекватно. По отношение на телесните повреди се заявява, че те представляват
болка и страдание. На следващо място по време на съдебните прения пред СРС защитата
посочва, че пристигналите полицейски органи не са прекратили някакво насилие над
пострадалата или над общата им дъщеря, нито пък жалбоподателят е тръгнал да бяга, че да
се налага да го залавят, нито има някаква предистория на насилие на жалбоподателя над
пострадалата в годините. След като е приключила конфронтацията, едва тогава се е
изпълнил „очевидният план“ на пострадалата и нейната дъщеря „да накажат“ жалбоподателя
- тогава се обаждат на телефон 112, след като конфронтацията, която е много кратка и с
изключително нисък интензитет, е прекратена и от двете страни. Полицейският орган
заварва на място жалбоподателя, пострадалата и техни близки роднини, които чакат.
2
Преповтарят се доводите от жалбата за законността на задържането по реда на ЗМВР, за
неговия превантивен или преустановителен характер. Като заварва полицейският орган
лица, които са имали конфликт и физическа саморазправа, която не продължава, адв. М.
казва, че за никаква превантивност не може да става дума. Не е налице нито
преустановяване извършването на престъпление, нито хипотетично бягство, което може да
обоснове законността на задържането. Вместо полицейският орган да прецени тези
обстоятелства, той задържа незаконно жалбоподателя и издава незаконосъобразен
индивидуален административен акт. Адвокатът поставя въпроса какъв смисъл има
продължаващото задържане след като жалбоподателят е заведен в помещенията на 09 РУ-
СДВР и е дал писмени сведения, какъв е бил смисълът да бъде държан цяла нощ и до края на
следващия ден и отговаря, че смисъл би имало, ако с В. се бяха извършвали някакви
процесуално-следствени действия или мероприятия от категорията на оперативните способи
за разкриване на престъпление, каквито в случая не са били реализирани, нито има
повдигнато обвинение. Според защитата, ако целта на законодателя в частта относно
задържането по ЗМВР е била да се поправи и превъзпита деецът, процесната Заповед е щяла
да бъде законосъобразна - до момента, до който деецът бъде оправдан по евентуално
повдигнато обвинение, но тогава няма смисъл предварително да има процедура по
оспорване на Заповедта за задържане. Критикуват се полицейските органи, че трябва да
спазват не само буквата, но и духа на закона, респ. не всеки човек, за който има жалба, да
бъде задържан под стража. Поради изложеното се иска от съда да уважи жалбата, да отмени
индивидуалния административен акт и да присъди сторените по делото разноски.
Ответникът – полицейски орган Д. Г. Д. - ст. полицай в ОСПС-СДВР не се явява
лично пред СРС, но се представлява от юрк. Г.а в съдебното заседание на 30.10.2024г. Тя
заявява, че оспорва жалбата и моли съда да потвърди Заповедта за задържане като правилна
и законосъобразна, издадена от компетентен орган, в предвидените законови правомощия на
полицейския служител. Пред съда юрк. Г.а казва, че чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР предполага
наличието на данни, от които може да се направи обосновано предположение, че конкретно
лице е извършило престъпление, като няма законово изискване тези данни да са доказани.
Доказването безспорността на едно извършено противоправно деяние, както и точната му
правна квалификация, се извършва в хода на досъдебното производство. Според юрк. Г.а
полицейският орган правилно е упражнил своите правомощия и е издал оспорваната
Заповед, като не са налице посочените от жалбоподателя основания за отмяната й. Иска се
СРС да постанови Решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди
Заповедта, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Наред с
това се прави и възражение за прекомерност на поисканите от жалбоподателя разноски и в
тази връзка се цитира Решение С-438/2022г. на СЕС, като се посочва, че липсва фактическа
и правна сложност по делото, както и, че има константна практика на СРС по идентични
дела.
По време на съдебните прения пред СРС адв. М. /като реплика/ заявява, че
насрещната страна има възможност да се запознае със списъка с разноските, който е наличен
3
по делото. Това, че юрк. Г.а не знае колко са разноските по делото, не означава, че съдът или
адвокатът на жалбоподателя имат задължение да я уведомяват. Направено е възражение без
да се знае размерът на разноските. Според адв. М. това е равносилно на липса на
възражение. Освен това защитата оспорва Решението на СЕС и претенцията за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, тъй като съдът има право да не прилага нормата на
ГПК, която установява подобно присъждане на основание, че противоречи на
равнопоставеността на страните и Конституцията. Релевират се съображения за бюджета на
МВР, заплатите на служителите на МВР и се заявява, че т. нар. юрисконсултско
възнаграждение, присъждано за държавни и общински органи, противоречи на
Европейските директиви и регламенти, както и на Конституция на Република България. По
отношение на възражението за прекомерност, адв. М. посочва, че то е неоснователно, тъй
като в почивен ден защитникът е посетил 09 РУ-СДВР, което се намира на края на гр.
София, като това му е отнело в почивен ден половината ден в срещи с жалбоподателя,
изчакване на разрешение на разследващия полицай да му се даде достъп, среща, обсъждане
на казуса, консултация. Прави се паралел и със ставката за държавните служители, когато
полагат извънреден труд нощно време или в почивни дни, като се посочва, че и хонорарът
на адвоката би трябвало да бъде извънреден. Посочва се, че консултацията относно
законосъобразността на Заповедта за задържане, процедурата и всички последици е
протекла не по-малко от два часа. Освен това адвокатът се е запознал с практиката по
подобни дела, за да не подвежда жалбоподателя и е съставил необходимите документи като
договор, пълномощно, жалба. За разчитане на ръкописно написаната Заповед адвокатът
също е положил труд, както и за това да отиде и да плати държавната такса, и да внеса
документите в съда. Всичко това е отнело време на адвоката, поради което защитата приема,
че дори е „прекалено ниско“ заплатеното адвокатско възнаграждение.
В отговор юрк. Г.а казва, че няма допълнително искане за становище.
След приключване на съдебното заседание на 30.10.2024г., а именно на 31.10.2024г.
по делото са докладвани писмени бележки с вх. № 345484 от 30.10.2024г., препис от които е
изпратен на електронната поща на адв. М. на 31.10.2024г. В тези писмени бележки юрк. Г.а
посочва, че оспорва подадената жалба и че процесната Заповед е издадена от компетентен
орган, в кръга на законово предоставените му правомощия, при спазване на
административно-производствените правила, регламентирани в ЗМВР, както и в
съответствие с приложимото материално право. Твърди се, че жалбоподателят бил задържан
на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР от полицейски орган при 04 РУ – СДВР, като в
Заповедта били изложени фактическите и правни основания съобразно чл.74, ал.1, т.1 от
ЗМВР. Пояснява се, че лицето било задържано във връзка с установяване на съпричастност
към престъпление по чл.131, ал.1, т.5, вр. чл.130, ал.1 от НК. Твърди се, че е допустимо
мотивите за задържането да не се излагат в самия акт, а в отделен документ, съставен с
оглед предстоящото издаване на административния акт. Обяснява се, че в производствата по
издаване на Заповеди за задържане, функцията на такъв подготвителен документ притежава
Докладната записка, изготвена по повод на постановената принудителна административна
4
мярка /ПАМ/. Според юрк. Г.а, съблюдавайки целите за превенция, разкриване на
престъпления и недопускане укриването на такива, полицейският орган правилно е
постановил задържане на жалбоподателя. Посочва се, че за полицейския орган, прилагащ
ЗМВР, не е необходимо за задържането да са събрани доказателства, установяващи по
категоричен начин вина на лицето, което е предполагаем извършител на престъпление.
Твърди се, че преценката за осъществяване на задържането е въпрос на оперативна
самостоятелност на органа, която се взема след обсъждане на фактическите обстоятелства по
конкретния случай, законосъобразността и целесъобразността на принудителната мярка.
Обяснява се, че разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР предполага наличие на данни, от
които може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило
престъпление, като няма законово изискване тези данни да са доказани, тъй като
доказването на безспорността на извършеното престъпление и точната му правна
квалификация се извършват в досъдебното производство. Посочва се, че задържането за
срок от 24 часа по смисъла на чл.72 от ЗМВР е принудителна административна мярка, която
в зависимост от ситуацията би могла да има превантивен или преустановителен характер и
се предприема с цел да се предотвратят вредните последици за гражданите или за да се
осуети прикриването на престъплението, както и с цел започване на разследване срещу
вароятния извършител на престъплението. За прилагащия мярката орган не е необходимо да
съществуват достатъчно доказателства, установяващи виновността и отговорността на
лицето, а е достатъчно само предположение за извършено престъпление – данни, които биха
убедили един безпристрастен страничен наблюдател, че задържаният може да е извършил
престъплението. Всяко съмнение за това, че задържаното лице може да препятства или да
затрудни разследването, може да оправдае налагането на мярката, като не може да се отрече
правото на самостоятелна преценка на полицейските органи да прилагат същата. Твърди се,
че налагането на ПАМ „задържане за срок от 24 часа“ е оправдано, тъй като в случая е
имало данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който
независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на
личната свобода. Заявява се, че за задържането на жалбоподателя са били налице достатъчно
данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е
предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода. Посочва се, че в изпълнение на
чл.80, ал.1 от ЗМВР на лицето е извършен обиск, обективиран в изготвения протокол.
Приема се, че с това целта на закона да даде необходимата защита на правата на задържаните
лица и да не допуска злоупотреби с тях е в пълна степен изпълнена. Посочва се, че чл.72,
ал.1 от ЗМВР овластява пряко полицейските органи по своя преценка, съобразявайки се с
ограниченията на закона, да постановяват принудителни административни мерки,
органичаващи временно правата на определени лица, като преценката за това е субективна.
За установяване в последствие на законосъобразността на предприетите действия
полицейският орган дължи да установи и докаже, че действително е разполагал с данни,
даващи му основание да направи основателно предположение за участие на задържаното
лице в извършването на престъпление. В писмените бележки юрк. Г.а е записала, че
разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР регламентира задържане за срок от 24 часа при
5
наличие на данни за извършено престъпление и при данни, че това престъпление е
извършено именно от задържаното лице. Обяснява се, че „данни“ по смисъла на ЗМВР и
„достатъчно данни“ по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК са с различно съдържание. При
задържане за 24 часа по реда на ЗМВР е необходимо да има данни за извършено
престъпление, макар да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство. В
процесния случай категорично е имало данни, че задържаното лице има съпричастност към
извършването на престъпление. Изтъква се, че нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не
предполага доказаност от обективна и субективна страна на извършеното престъпление, а
единствено наличие на данни за извършено престъпление и съпричастност на лицето към
него. Поради това се иска СРС да отхвърли жалбата и да остави в сила Заповедта за
задържане като законосъобразна и обоснована. Иска се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на СДВР. Прави се и възражение за прекомерност на
претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение – в случай, че същото
надвишава манималния размер за предоставения вид правна помощ.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна :
Към 28.09.2024г. младши инспектор Д. Г. Д. е заемал длъжността старши полицай в
01 Група на 03 Сектор към Отдел „Специализирани полицейски сили“ (ОСПС) при СДВР.
През месец август 2023г. К. Б. В. е бил на лечение в МБАЛНП „Св. Наум“. От там е
изписан с окончателна диагноза „F22.0 Налудно разстройство“. С цитираното лечение били
запознати членовете на семейството му.
А. В.а и жалбоподателя К. В. били съпрузи и имали две деца – М. В.а и Б. В.. На
27.09.2024г. семейството поканило на гости Е.В. и нейния 10-годишен син на вилата в село
Клисура до гр. Банкя. По време на вечерята К. В. започнал да обяснява на присъстващите
лица, че ще умрат от някаква болест. М. В.а се изнервила на баща си и си тръгнала към
имота на семейството в гр. Банкя. Към 22:30 часа гостите, заедно с А. В.а, също тръгнали от
вилата в село Клисура към домовете си. Във вилата останал само жалбоподателят. Той бил
употребил известо количество алкохол въпросната вечер.
Когато А. В.а се прибрала в дома си в гр. Банкя М. В.а разбрала, че баща й е останал
сам на вилата и му звъннала по телефона, тъй като се притеснила, че е сам, а усетила /докато
била на вилата/, че той отново е изнаднал в депресия. Телефонът на К. В. давал заето.
Поради това А. В.а пуснала камерите, които били монтирани във вилата, за да види какво
прави съпругът й К., но установила, че камерата е изключена. Поради това А. В.а и дъщеря
й М. В.а тръгнали с автобуса към вилата. Около 23:10 часа двете пристигнали там и
установили, че К. В. стои на тересата и продължава да пие. Съпругата се заела да проверява
рутера, а дъщерята и бащата се скарали. А. В.а казала на дъщеря си да си тръгват. К. В. им
казал, че ще умрат от болестта, за която и по-рано говорил. Освен това жалбоподателят
нарекъл жена си и дъщеря си „парцали“. Тогава М. В.а изляла кофа с вода върху баща си. К.
В. взел кофата от дъщеря си и я ударил с нея по задната част на главата. А. В.а хванала К. В.,
за да го отдалечи от дъщеря им, но той се нахвърлил върху жена си и я блъснал в стената,
6
след което започнал да я удря с юмруци по лицето и тялото. През това време дъщерята се
обадила на Е.В.. А. В.а и М. В.а избягали към спирката на автобуса, където при тях
пристигнала Е.В., която ги откарала до дома им в гр. Банкя. За случая бил уведомен и Б. В.,
който също отишъл в къщата в гр. Банкя при сеста си и майка си. Там той видял, че майка
му има видими наранявания и се обадил на телефон 112. Пристигнали екипи на ОСПС-
СДВР и на ЦСМП. На А. В.а бил издаден Фиш за спешна медицинска помощ.
На 27.09.2024г. А. В.а, М. В.а и Е.В. дали писмени сведения по случая. На
28.09.2024г., между 01:39 и 02:50 часа в 09 РУ-СДВР А. В.а и М. В.а били разпитани като
свидетели. По време на разпита пред разследващ полицай А. В.а заявила, че съпругът й е
посещавал болница „Св. Наум“ в гр. София, имал е изписано медиК.тозно лечение и от
около 6 месеца не приема изписаните му лекарства.
При тези данни екип на ОСПС – СДВР в състав ст. полицай Д. Д. и ст. полицай Й. Г.
посетили адреса, на който се намирала вилата в с. Клисура, където имало данни, че се
намира К. В.. Последният бил установен вътре в имота и бил задържан в 04:15 часа на
28.09.2024г. от ст. полицай Д.. Полицаят издал на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР Заповед
за задържане на лице с рег. № 3384зз-1015 от 28.09.2024г., с която К. Б. В. бил задържан за
срок до 24 часа в помещение за временно задържане на 09 РУ – СДВР. Като фактическо и
правно основание за издаване на Заповедта е посочено „във връзка с проверка за извършено
престъпление по чл.131 ал.1 т.5 във връзка с чл.130 ал.1 от НК”.
Заповедта била подписана от К. Б. В.. Според вписването в самата Заповед
задържаното лице е освободено на 28.09.2024г. в 18.00 часа.
На 28.09.2024г. К. Б. В. дал писмени обяснения и му бил издаден Протокол за
предупреждение по чл.65, ал.1 и 2 от ЗМВР – да спазва законите на Р. България, да не
нарушава обществения ред и да не се саморазправя с близки и роднини.
Междувременно, на 28.09.2024г. от 09 РУ – СДВР изпратили писмо до СРП, с което
уведомили, че е започнало бързо производство № 3384 ЗМК 1575/2024г. по описа на 09 РУ –
СДВР, образувано със съставяне на протокол за първото следствено действие, а именно
протокол за разпит - за това, че около 23:10 часа на 27.09.2024г. във вила в село Клисура,
общ. Банкя, ул. „Балканска“, чрез нанасяне на няколко удара с юмрук в областта на лицето и
по цялото тяло, причинил лека телесна повреда на А. Г.а В.а, изразяваща се във временно
разстойство на здравето, неопасно за живота, в условията на домашно насилие –
престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от НК.
В хода на образуваното досъдебно производство освен А. В.а и М. В.а, като
свидетели били разпитани и полицаите Д. Д. и Й. Г.. Назначена е и е изготвена съдебно-
медицинска експертиза, според която при прегледа на А. В.а са установени кръвонасядане
на горния клепач и вежда на дясното око, повърхностна разкъсно-контузна рана по
лигавичната повърхност на горната устна, с кръвонасядане в околността й, кръвонасядане в
областта на носа, контузия на четвърти пръст на дясната ръка, изразяваща се морфологично
в кръвонасядания, оток и отлепване на 2/3 от нокътната плочка на четвърти пръст на дясната
7
ръка, като тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди
тъпи предмети, по механизма на удари с или върху такива, както и от тангенциалното им
действие, като могат да се получат по време и начин, както се съобщава в предварителните
сведения. Според експерта на А. В.а е причинено временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
В хода на досъдебното производство е бил приобщен издаденият на А. В.а Фиш за
спешна медицинска помощ. С Протокол за доброволно предаване от 07.10.2024г. В.а предала
на оперативен работник от 09 РУ – СДВР и 1 бр. диск от камера за видеонаблюдение от
къщата в с. Клисура, ул. „Балканска“.
На 11.10.2024г. в СРС е депозирана жалбата на К. Б. В. /подадена чрез адв. М./ срещу
Заповед за задържане на лице с рег. № 3384зз-1015 от 28.09.2024г., издадена от ст. полицай
Д. Г. Д. от ОСПС – СДВР. Жалбата е входирана в съда под № 322658. С Разпореждане на
Зам. председателя на СРС и Ръководител на Наказателно отделение при СРС от 11.10.2024г.
е изискана преписката. С писмо с вх. № 331928 от 18.10.2024г. в СРС постъпват от 09 РУ-
СДВР следните доказателства : Заповед за задържане на лице с рег. № 3384зз-1015 от
28.09.2024г., Протокол за личен обиск на лице, Декларация за правата на задържано лице,
подписана от К. Б. В., декларация, че В. не е регистриран като кандидат за народен
представител за парламентарните избори през 2024г. в Р. България и разписка за върнати
вещи и пари на задържано лице.
На 18.10.2024г. е образувано настоящото адм. дело № 14502/2024г. по описа на СРС,
НО, 10 състав, което е докладвано на определения съдия – докладчик за първи път на
18.10.2024г. в 16:49 часа. С Разпореждане № 12730 от 18.10.2024г. съдът е насрочил делото
за разглеждане за същия ден. С протоколно определение от 18.10.2024г. делото е отложено за
30.10.2024г., като в мотивите си изрично съдът е посочил, че делото следва да продължи да
се разглежда по реда на чл.157 и сл. от АПК.
В хода на производството пред СРС, с писмо вх. № 341645 от 28.10.2024г. от СРП са
изпратени заверени копия на материалите по досъдебно производство № 1575/2024г. по
описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 42747/2024г. по описа на СРП.
След приключване на съдебното следствие и на съдебните прения пред СРС на
30.10.2024г. по делото постъпват писмо от 09 РУ – СДВР с вх. № 349719/01.11.2024г. (към
което е приложено заверено копие от извадка от книгата за задържани лица в 09 РУ-СДВР) и
писмо от ОСПС-СДВР с вх. № 380049/25.11.2024г. (към което са приложени копия от
Заповед № 513з-12468/24.08.2020г. на Директора на СДВР и Акт за встъпване в длъжност).
Доколкото тези документи са постъпили след като СРС е обявил делото за рашаване и с тях
страните не са се запознали, то същите следва да се изключат от доказателствената маса и да
не им се прави анализ, тъй като не са приобщени към доказателствената съвкупност до
приключване на съдебното следствие пред СРС. Същевременно естеството на цитираните
по-горе документи не е такова, че да изисква отмяна на определението, с което съдът е дал
ход на съдебните прения и е обявил делото за решаване, респ. не е необходимо да се
възобновява съдебното следствие заради цитираните документи.
8
При така направеното уточнение следва да се посочи, че изпратените по повод на
жалбата на К. Б. В. писмени доказателства от 09 РУ-СДВР с писмо с вх. №
331928/18.10.2024г. (Заповед за задържане на лице с рег. № 3384зз-1015/28.09.2024г.,
Протокол за обиск на лице, Декларация за правата на задържано лице, декларация, че В. не е
регистриран като кандидат за народен представител и разписка за върнати вещи и пари на
задържано лице) са обективно съществуващи, достоверни и взаимно се подкрепят. Поради
това съдът ги кредитира и приема, че на 28.09.2024г. К. Б. В. е бил задържан от ст. полицай
Д. Г. Д. от ОСПС – СДВР, издадена е била Заповед за задържане на лице с рег. № 3384зз-
1015 от 28.09.2024г., разяснени са били правата на задържаното лице, като самото задържане
на К. Б. В. е било извършено на 28.09.2024г. в 04:15 часа и е траело до 18:00 часа на същия
ден. От Заповед за задържане на лице с рег. № 3384зз-1015 от 28.09.2024г. се установява и
конкретното съдържание на този документ, който ще бъде подробно анализиран по-долу.
От предоставените от СРП с писмо с вх. № 341645/28.10.2024г. документи относими
към настоящия правен спор се явяват писмото от 09 РУ – СДВР до СРП, съобщението за
извършено престъпление, Докладните записки от 28.09.2024г., Постановлението за
преобразуване на бързо производство по общия ред, протоколите за разпит на А. В.а, М. В.а,
Й. Г. и Д. Д., Протоколът за освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие на лицето,
съдебно-медицинската експертиза № 338/2024г., Протоколът за доброволно предаване от
07.10.2024г., Заповедта за задържане на лице с рег. № 3384зз-1015/28.09.2024г., Протоколът
за обиск на лице, Фишовете за спешна медицинска помощ, обясненията на К. Б. В.,
Протоколът за предупреждение, сведенията от А. В.а, М. В.а и Е.В..
Справката за съдимост на К. В. няма пряко отношение към настоящото производство,
тъй като е ирелевантно за решаването на настоящия правен спор какво е съдебното минало
на жалбоподателя. Поради това съдът приема този документ за неотносим към това
производство и съответно не го подлага на анализ. В тази връзка се явява неоснователно и
възражението на защитата касателно приложението на чл.78а от НК, тъй като за
законосъобразността на Заповедта за задържане по реда на ЗМВР е ирелевантно какво
наказание би се постановило при евентуално признаване на лицето за виновно.
Постановленията на лист 49 и лист 50 от делото касаят дадени от разследващия
полицай указания и нямат пряко отношение към предмета на доказване по това дело.
Поради това съдът остави извън доказателствената маса и тези документи.
В Докладната записка на лист 51 от делото е възпроизведено съдържанието на
камерите за видеонаблюдение. Доколкото това е станало не чрез назначаване на видео-
техническа експертиза на приобщения по делото запис от камерите, а чрез наблюдение на
записите и възпроизвеждане на съдържанието им в Докладна записка, съдът приема, че не е
спазен реда, предвиден в НПК и поради това тази Докладна записка не се явява
доказателство, което да е процесуално годно и въз основа на него съдът да може да установи
определени обстоятелства. Заради това съдебният състав изключи въпросната Докладна
записка от доказателствената маса.
9
Писмата на лист 60-62 от делото са неинформативни, а освен това по време следват
датата, на която жалбоподателят е бил задържан. Поради това съдът не ги подложи на
анализ.
Вярно е, че писмените сведения от А. В.а, М. В.а и Е.В., както и обясненията на К. Б.
В. не са изготвени по предвидения в НПК ред и не отговарят на изискванията за
свидетелски показания или обяснения на подсъдим. Поради това съдът не следва да ги
поставя в основата на фактическите и правните си изводи. Същевременно, обаче, с оглед
естеството на настоящото производство, следва да се посочи, че съдържанието на тези
сведения и обяснения не се различава съществено от приобщените по делото свидетелски
показания и доколкото обективно сведенията и обясненията са налични, съдът кредитира
тяхното съществуване, респ. това, че те са били дадени от посочените в тях лица на
посочената в тях дата.
Показанията на А. В.а, М. В.а, Й. Г. и Д. Д. (дадените в хода на досъдебно
производство № 1575/2024г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 42747/2024г. по описа на
СРП) са обективно съществащи, житейски логични и еднопосочни. Поради това съдът им се
доверява. С тези свидетелски показания се установява на 27.09.2024г. и на 28.09.2024г. къде
и какви действия е извършвал жалбоподателят К. Б. В., неговата жена – А. Г.а В.а, неговата
дъщеря М. К.ова В.а, неговият син Б. К.ов В., както и двамата полицаи, които са посетили
адресите в гр. Банкя и в село Клисура. Коментираните свидетелски показания намират опора
не само помежду си, но и в съобщението за извършено престъпление, Докладните записки
от 28.09.2024г., Протокола за освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие на лицето,
съдебно-медицинската експертиза, Протокола за доброволно предаване от 07.10.2024г.,
Заповедта за задържане на лице с рег. № 3384зз-1015/28.09.2024г., Фишовете за спешна
медицинска помощ и цитираните по-горе сведения от А. В.а, М. В.а и Е.В., респ.
обясненията от К. Б. В.. Последният не отрича, че е ударил жена си. Обективно по делото е
доказно, че А. В.а е получила травматични увреждания, които могат да се получат по
описания от нея начин. Налице са и очевидци. Няма спор, че е имало бой от страна на В.
спрямо съпругата му. Докладните записки от 28.09.2024г. (на лист 37 и лист 38 от делото)
касаят посещението на двата адреса – в гр. Банкя и в с. Клисура от полицаите Д. и Г., като
доколкото намират опора в кредитираните по-горе свидетелски показания, както и в
Заповедта за задържане на лице с рег. № 3384зз-1015 от 28.09.2024г., съдът им се доверява и
приема, че на 28.09.2024г. полицейски служител от ОСПС-СДВР е съставил тези две
Докладни записки с посоченото в тях съдържание. И според Докладната записка на лист 38
от делото, и според показанията на Д. Д. и Й. Г. задържането на К. В. е станало по
разпореждане на ОДЧ-90 във вилата в с. Клисура.
Останалите материали, събрани в хода на досъдебно производство № 1575/2024г. по
описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 42747/2024г. по описа на СРП (съобщение за извършено
престъпление, Протокол за освидетелстване /оглед на лице/ с писмено съгласие на лицето,
съдебно-медицинска експертиза № 338/2024г., Фишове за спешна медицинска помощ,
Протокол за предупреждение и Протокол за доброволно предаване от 07.10.2024г.) се
10
характеризират като последователни, непредубедени, обективни и достоверни. Поради това
съдът им се доверява. От съвкупната им преценка и с кредитираните по-горе свидетелски
показания се установява, че на 28.09.2024г. А. В.а е била прегледана от екип на ЦСМП,
издаден й е бил Фиш за спешна медицинска помощ, в последствие е била освидетелствана и
й е била изготвена съдебно-медицинска експертиза, от която се установяват травматичните
й увреждания. Заключението на съдебно-медицинската експертиза е обективно и
безпристрастно изготвено при използване на специални знания на вещото лице. Поради това
СРС кредитира заключението и приема, че на А. В.а е било причинено временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. От съобщението на лист 36 от делото се
доказва, че В.а е подала сигнал за случката до Началника на 09 РУ – СДВР, а от Протокола за
доброволно предаване от 07.10.2024г. се доказва, че в хода на досъдебното производство
жената е предоставила на разследващите органи и записи от камерите за видеонаблюдение.
Този съдебен състав кредитира и издадените на 28.09.2024г. на К. Б. В. Фиш за
спешна медицинска помощ и Протокол за предупреждение по чл.65, ал.1 и 2 от ЗМВР, тъй
като са обективно съществуващи, непредубедени и достоверни.
От изпратените от СРП на СРС материали следва да се обърне внимание и на два
документа, които нямат отношение към въпроса относно доказването на самото деяние, а
касаят хода на образуваното досъдебно производство. Това са писмото от 09 РУ – СДВР до
СРП, с което се съобщава за образуваното досъдебно производство, както и
Постановлението за преобразуване на бързо производство по общия ред. От тях следва, че
касателно случката от 28.09.2024г. в с. Клисура, във връзка с причинената лека телесна
повреда на А. В.а, е било образувано досъдебно производство за разследване на
престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от НК.
Защитникът е предстаил по настоящото дело Епикриза, издадена на името на К. В. от
МБАЛНП „Св. Наум“. Този документ има доказателствена сила за посочените в него
обстоятелства. Освен това съдържащата се в Епикризата информация се потвърждава и от
показанията на А. В.а, както и косвено от показанията на М. В.а. Поради това СРС дава вяра
на Епикризата на лист 86-87 от делото и приема за доказано, че през месец август 2023г. К.
Б. В. е бил на лечение в посочената по-горе болница, като от там е изписан с окончателна
диагноза „F22.0 Налудно разстройство“. Редно е да се посочи, че тази Епикриза внася
съмнения относно псичното здраве на жалбоподателя, но не може само на база на този
документ да се прави извод дали К. В. е бил способен да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, респ. дали може или не може да носи
отговорност за действията си от 27-28 септември 2024г. С оглед предмета на доказване по
настоящото дело, който е различен от този по наказателното производство (за което се води
досъдебно производство № 1575/2024г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 42747/2024г. по
описа на СРП), съдът приема, че не е доказателствено необходимо да се установява
психичното състояние на лицето, тъй като това е въпрос, който е от значение за
наказателното производство предвид личния характер на наказателната отговорност. Освен
това правното основание за задържането на В. не е чл.72, ал.1, т.3 от ЗМВР, поради което не
11
е необходимо да се установява в хода на настоящото производство дали при задължания са
били налице тежки психични отклонения. За нуждата на това производство, предвид
правното основание за задъргжането на К. В. (по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР), е достатъчно да
се установи, че към момента на задържането на лицето е имало налични данни (съобщение
от неговата съпруга), че лицето е било лекувано в болница „Св. Наум“ и му е било изписано
медиК.тозно лечение.
Приложеното на лист 85 от делото Удостоверение от Началник на 02 Сектор в Отдел
„Човешки ресурси“ - СДВР с рег. № 513р-110138/29.10.2024г. е удостоверетелен документ с
доказателствена сила за посочените в него обстоятелства. Поради това съдът го кредитира и
приема за доказано, че към 28.09.2024г. Д. Г. Д. е заемал длъжността старши полицай в 01
Група на 03 Сектор към ОСПС при СДВР.
При така установената фактическа обстановка и при тези доказателства, съдът
формира следните правни изводи :
Атакуваната Заповед за задържане на лице е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в установения в чл.149, ал.1 от АПК
14-дневен срок и изхожда от лице с правен интерес от обжалване на процесната Заповед.
Поради това жалбата на К. Б. В. се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
По правната си същност задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1, вр.
чл.73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.23, вр.
чл.22 от ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено
засягащо правната сфера на адресата, което има за цел чрез задържането да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление
или да се укрие (в този смисъл е Решение № 1135 от 3.02.2016 г. на ВАС - V отд. по адм. дело
№ 616/2015г. и други)
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК съдът в настоящото производство не е обвързан само
от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Необходимо е да са
налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна.
В случая Заповед с рег. № 3384зз-1015/28.09.2024г. за задържането на К. Б. В. е
издадена от компетентен орган, тъй като според кредитираното по-горе Удостоверение с рег.
№ 513р-110138/29.10.2024г. към 28.09.2024г. Д. Г. Д. е заемал длъжността старши полицай в
ОСПС - СДВР, което означава, че е полицейски орган по смисъла на чл.57 от ЗМВР. Като
такъв съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР той може да задържа лице за срок до 24 часа.
Оспорената Заповед е писмена, както предвижда чл.74, ал.1 от ЗМВР. Връчена е на
12
задържания срещу подпис /съгласно отбелязване в самата Заповед/. Страните по делото не
спорят, че Заповедта е вписана в книгата със задържани лица на 09 РУ-СДВР. Съдът приема,
че е спазена предвидената от закона форма.
Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в чл.74, ал.2, т.1 и т.3-т.6 от
ЗМВР, а именно посочено е името, длъжността и местоработата на полицейския орган,
издал Заповедта; отбелязани са данни, индивидуализиращи задържаното лице /трите имена,
ЕГН и адрес на К. Б. В./; вписани са датата и часът на задържането; разяснени са правото на
задържаното лице да обжалва пред съда законността на задържането, правото на адвокатска
защита, правото на медицинска помощ, правото на телефонно обаждане, с което да съобщи
за задържането си, правото да се свърже с консулските власти /в случай, че не е български
гражданин/, правото да бъде информиран за основанията за задържането на разбираем за
него език /правото на преводач, в случай, че не владее български език/, както и че при
задържането на лицето не могат да му бъдат ограничавани други права, освен правото на
свободно придвиждане. Това означава, че в случая спрямо задържаното лице са изпълнени
изискванията на чл.74, ал.2, т.1, т.3, т.4, т.5 и т.6 от ЗМВР. От декларацията на лист 14-15 от
делото следва, че на К. Б. В. са му били разяснени правата и е спазено изискването на чл.74,
ал.3 от ЗМВР.
В чл.72, ал.2, т.2 от ЗМВР е посочен съществен реквизит на Заповедта за задържане –
„фактическите и правните основания за задържането”. В оспорената Заповед е отбелязано,
че тя се издава „на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните
работи". Този текст от закона гласи, че едно лице може да бъде задържано, когато за него
има данни, че е извършило престъпление. За прилагането на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е
необходимо да има данни, че съответното лице е извършило престъпление, без да е
наложително тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното
престъпление. Поради това е ирелевантно дали в последствие ще се повдигне обвинение на
лицето. Многократно съдебната практика се е произнасяла за това, че приложението на
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските
органи - с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното
престъпление. В този смисъл, за да пристъпи към задържане за срок до 24 часа
полицейският орган е необходимо да има достатъчно данни, от които да може да се направи
извод, че задържаното лице е съпричастно към определено противоправно деяние.
Същевременно, обаче, за „обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му
правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на
адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани
конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето,
спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъплението или да е
съпричастно с него” (в този смисъл : Решение № 8416 от 30.12.2016 г. на АССГ по адм. дело
№ 11132/2016г.). Според Решение от 24.06.2014г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 –
Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ не е достатъчно Заповедта за задържане да
съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични
13
обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно
деяние. Всичко това има своето логично обяснение - в защитата от произволен арест и
задържане. Преценката следва да се прави на плоскостта дали в Заповедта за задържане се
съдържат такива факти и информация, които биха убедили един „обективен наблюдател”, че
въпросното лице може да е извършило „конкретно престъпление”. При липса на конкретна
фактическа обосновка, обясняваща нуждата от задържане, последното се явява
несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.
Воден от гореизложените принципни съображения, настоящият съдебен състав
достигна до следните изводи :
За законосъобразността на една Заповед за задържане на лице по реда на ЗМВР не е
важно само да има данни за извършено престъпление, но и тези данни да са отбелязани в
самия акт, с който се ограничава правото на свободно придвижване на едно лице. Това, че е
било подадено съобщение от А. В.а за извършено спрямо нея престъпение; това, че са
разпитани А. В.а и М. В.а преди задържането на К. В. в 04:15 часа на 28.09.2024г., както и
това, че по лицето и тялото на А. В.а са били констатирани наранявания, чийто автор /по
думите на разпитаните свидетелки/ е жалбоподателят, не означава автоматично, че актът, с
който е задържан В., отговаря на законовите изисквания. Вярно е, че още в първите часове
на 28.09.2024г. полицаите са имали данни за причинено телесно увреждане на А. В.а от
нейния съпруг, като това може да се приеме за достатъчно на този изключително
първоначален етап, за да се направи извод, че може К. Б. В. да е съпричастен към
причиняване на А. В.а на телесна повреда при условията на домашно насилие. Въпреки, че
наличните данни формират извод за евентуална съпричастност на В. към престъпление по
смисъла на НК и в този смисъл принципно може да се обоснове задържане на лицето на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, в Заповедта за задържане следва да са описани
конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че
задържаното лице може да е извършило престъплението или да е съпричастно с него. Такива
факти в процесната Заповед липсват – не е посочено дали В. е нанесъл удар и ако да – на кой
и кога, не е посочено във връзка с евентуалното престъпление дали има пострадало лице и
ако да – кое; не е записано пред полицейските служители какво са казали А. В.а и дъщеря й.
Записано е единствено „във връзка с проверка за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.5
във връзка с чл.130 ал.1 от НК”. Цитирането на правна квалификация не замества
посочването на фактически основания за задържането на едно лице, тъй като обикновеният
човек не е знае коя норма от закона какво гласи. За задържаното лице не става ясно за какво
престъпление го задържат и отвеждат в помещенията за временно задържане на 09 РУ –
СДВР, още повече, че в случая задържането е станало не веднага след извършване на
престъплението, а часове по-късно, след като В. е бил оставен сам на вилата, съпругата и
дъщеря му са се прибрали в дома им в гр. Банкя, подаден е сигнал на телефон 112, на адреса
в гр. Банкя са дошли полицаи, А. В.а е била прегледана и след това е дала показания в 09 РУ
– СДВР и едва към 04:15 часа полицаите са посетили вилата, установили са К. В. в нея и са
го задържали, като са цитирали член от НК, който няма данни, че е бил ясен на задържаното
14
лице. Законът изисква в Заповедта за задържане да е посочена информация, а не
квалификация на деянието. Идеята е задържаното лице да разполага с информация за
основанията за задържането си и то още към момента на задържането или непосредствено
след това. Това означава в Заповедта за задържане да са описани релевантни факти и на
всеки /дори и неюрист/ да му стане ясно във връзка с какво престъпление се задържа лицето.
Няма спор, че за издаването на Заповедта за задържане на лице не е необходимо да има
достатъчно данни, за да се образува досъдебно производство или вече да е образувано
такова. Но все пак следва да има някакво /дори и оскъдно/ словесно описание на данните,
въз основа на които е направен извод за съпричастност на задържаното лице към дадено
престъпно деяние. Посочване само на правна квалификация на деянието /независимо дали
окончателна или работна правна квалификация/ не е достатъчно за задържаното лице да
узнае защо му се ограничава временно свободата на придвижване. Изписването на
конкретен текст от НК (както в случая - чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.1 от НК)автоматично
не означава, че задържаният ще научи защо е задържан. В тази връзка и с оглед наложилата
се промяна в съдебната практика във връзка с Решение на СЕС от 25.05.2023г. по дело № С-
608/21г. този състав на СРС приема, че липсата на посочени в Заповедта за задържане
релевантни факти означава, че обжалваният документ не съдържа информация за деянието,
времето и мястото на неговото извършване, поради което следва да се приеме, че е
ограничено правото на защита на задържаното лице да разбере защо временно се ограничава
правото му на придвижване и да може да оспори законността на задържането си.
Във връзка с гореизложеното е редно да се посочи, че чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и чл.74,
ал.2, т.2 от ЗМВР са отделни правни норми – всяка със собствено правно значение. Нормата
на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР се отнася до правомощията на полицейския орган, докато
разпоредбата на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР обслужва информираността на лицето, което се
задържа. Това, че полицейският орган има достатъчно данни за съпричастност на
задържаното лице към дадено престъпление не го освобождава от задължението при
съставянето и издаването на Заповедта за задържане да посочи в нея фактическите и правни
основания на задържането, за да може задържаното лице да разбере /още в момента на
ограничаване на правото му на свободно придвижване/ за кое деяние му се налага
конкретното органичение. Информираността на лицето е важна и с оглед ефективно
упражняване на останалите му права и в частност тези, разписани в чл.74, ал.2, т.6, б. „а” и
„б” от ЗМВР. В тази връзка в Решение от 14.12.2018г. на АС – Хасково по адм. дело №
677/2018г. се казва, че оперативната самостоятелност на полицейския орган не го
освобождава от задължението да обоснове необходимостта от задържането на лицето. С цел
задържаното лице ефективно да може да упражни правата си (вкл. и правото да оспори
законността на задържането си) в Решение на СЕС от 25.05.2023г. по дело № С-608/21г. се
посочва, че в Заповедта за задържане на лице следва да се съдържа информация за
основанията относно задържането, вкл. и описание на релевантните факти. За пълнота на
изложението следва да се посочи, че тази информация следва да бъде предявена на
задържания в момента на задържането или в кратък срок след това. На този съдебен състав е
известна съдебната практика, която се основава на Тълкувателно решение № 16 от
15
31.03.1975г. на ОСГК, но в случая тя се явява неотносима, тъй като по делото не са
ангажирани доказателства, от които да може да се установи, че К. Б. В. е бил запознат със
съдържанието на Докладните записки от 28.09.2024г. в кратък срок след задържането му.
Поради това, дори и принципно да е възможно органът, издал процесната Заповед, да
доразвива мотивите и фактологията по случая в изготвените Докладни записки, щом
задържаният не е бил своевременно запознат с тях, а евентуално в хода на обжалването на
Заповедта за задържане, съдът не може да приеме, че установената по-горе празнота в
Заповедта за задържане касателно фактическото описание може в конкретния случай да
бъде запълнена от други документи, изготвени в хода на започналото на 28.09.2024г.
досъдебно производство.
Всичко, изложено до тук, дава основание на този съдебен състав да приеме, че
Заповедта за задържане на лице с рег. № 3384зз-1015 от 28.09.2024г. е издадена при
съществено нарушение на административно-производствените правила и при неправилно
приложение на материалния закон. Поради това тя следва да бъде отменена.
На следващо място – доколкото по реда на чл.72 – 73 от ЗМВР се ограничава правото
на свободно придвижване на едно лице, то тази мярка следва да се прилага по изключение, а
не безразборно. Правомощията на органите на МВР да задържат за срок до 24 часа следва да
се упражняват само, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази
принудителна мярка. По делото не са налице данни жалбоподателят К. Б. В. да се е укривал
или да е възпрепятствал по някакъв начин действията на полицейските органи и това да е
наложило ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни оперативно –
издирвателни мероприятия. След снемане на свидетелските показания от А. В.а и М. В.а,
както и след освидетелстването на А. В.а е можело на К. В. да се състави Протокол за
предупреждение по чл.65, ал.1 и 2 от ЗМВР и да се снемат сведения/обеснения от него, без
да се налага лицето да бъде задържано. По делото няма данни К. Б. В. да е бил призован в
полицията и да е отказал да се яви и даде обяснения по случая. Същественото в случая е и
това, че часове преди да се пристъпи към задържането на В. е било преустановено
/довършено/ престъпното деяние спрямо А. В.а. Пострадалата от престъплението и дъщеря
й не са били заварени при дееца, за да се мисли, че ако не се задържи лицето може да
продължи да извършва престъпни посегателства спрямо жена си или дъщеря си. Поради
това не се е налагало задържането на В. с цел преустановяване на престъпна дейност. В чл.6,
ал.2 от АПК е провъзгласен принципът за съразмерност, т.е. административният акт и
неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която актът се издава. В случая издаването на Заповедта
превишава целта на закона, поради което задържането на К. Б. В. е непропорционално и
съставлява акт на неоснователна принуда, който противоречи изцяло на същността и
предназначението на принудителните административни мерки съгласно легалното им
определение по чл.22 от ЗАНН. Гореизложеното води до извода, че оспорената Заповед е
била издадена и в несъответствие с целта на закона.
Всичко това обосновава извод за отмяна на обжалваната Заповед за задържане на К.
16
Б. В..
С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК на органа, издал
отменената Заповед следва да бъде възложено да заплати на жалбоподателя направените от
него разноски по делото. От лист 6 и лист 9 от делото е видно, че жалбоподателят е платил
10 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение. Общо 510 лева се искат и
според списъка с разноски, приложен на лист 7 от делото. Същевременно съгласно чл.8,
ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела по ЗМВР без определен материален интерес минималното адвокатско възнаграждение е
750 лева. Това означава, че поисканото за присъждане адвокатско възнаграждение (в размер
на 500 лв.) е под минималния размер на адвокатските възнаграждение според цитираната
по-горе Наредба. Поради това то следва да се бъде присъдено изцяло, ведно със сумата от 10
лева за платена държавна такса за разглеждане на жалбата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № 3384зз-1015 от 28.09.2024г.,
издадена на ст. полицай Д. Г. Д. от ОСПС-СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР, във връзка с проверка за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.5, вр. чл.130, ал.1
от НК, К. Б. В. с ЕГН ********** е бил задържан за срок до 24 часа в помещение за
временно задържане на 09 РУ-СДВР.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на К. Б. В. с ЕГН
**********, с адрес : гр. *** направените по делото разноски в общ размер на 510
(петстотин и десет) лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд –
София град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17