№ 879
гр. Русе, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20234520105295 по описа за 2023 година
К. М. Н. заявява, че на 09.09.2019г. сключила с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България“ договор за потребителски паричен кредит, по силата на който й бил
предоставен потребителски кредит в размер на 20 000 лева за срок от 120 месеца, който
следвало да бъде издължен на 120 месечни погасителни вноски, при лихвен процент 6.85%
и ГПР – 7.93%.
Счита договорът за недействителен по следните съображения:
В контракта бил посочен фиксиран лихвен процент – 6.87, но липсвала разпоредба за
условията на прилагането му и базата, върху която се начислявал, съответно периода, за
който се отнасял – годишен, месечен, или за времето на действие на договора. Липсата на
посочен общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и
съотношението й с главницата по кредита, препятствала възможността да се направи
проверка при какви условия е приложен лихвения процент и дали отговаря на посочения от
кредитодателя фиксиран размер;
Твърди, че общият размер на разходите – 16 741.60 лева не съответства посочения в
договора ГПР – 7.93. В тази връзка сочи, че не става ясно дали в ГПР е включена „таксата
ангажимент“ и „застрахователната премия“, които се явяват допълнителни плащания и
покриват разходи, подлежащи на включване в ГПР. Поддържа, че отразената по-ниска
стойност, представлява предоставяне на невярна информация с характер нелоялна и
заблуждаваща търговска практика, подвеждаща потребителя, пречеща на реалната преценка
за икономическите последици от сключването на договора. Счита, че в случая не са спазени
изискванията на чл.19, ал.1 ЗПК и е налице противоречие с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10
ЗПК, което води до недействителност на контракта по смисъла на чл.22 ЗПК;
1
Клаузата, регламентираща задължение за кредитополучателя в размер на 700 лева –
„такса ангажимент“ целяла заобикаляне изискванията на чл.10а, ал.2 ЗПК. Съгласно
правната норма, кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а според т.2 от договора, таксата
била дължима за сключване на договор при фиксиран лихвен процент при съдържащите се в
него условия, размери и срокове. Тъй като лихвеният процент (фиксиран или не) е свързан с
условията на договора, ищецът приема, че таксата касае усвояването на кредита,
респективно клаузата е в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК.
По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.София, район „Витоша“, ул.“Околовръстен път“№260, представлявано от
П.Н.Д. Д.Б.Ш. и А.В.Я., правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон
България“, КТЧ, ЕИК *********, че Договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
17292178, сключен на 09.09.2019г. с К. М. Н., ЕГН ********** е недействителен.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – „Юробанк България“ АД /правоприемник на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България“/ е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на претенцията.
Твърди, че ГПЛ е посочен на стр.1, раздел „Параметри и условия“, ред 10 – 6.85% и
съгласно клаузата на чл.2, ГЛП е фиксиран за целия срок на договора.
В изпълнение разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗПК, кредиторът предоставил на
потребителя Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, в който ясно било записано, че лихвеният процент е фиксиран и е
в размер 6.85%, а периодът на олихвяване – 120 месеца.
Възнаградителната лихва съставлявала част от ГПР, като началната дата на
начисляване на ГПР била датата на подписване на договора.
В раздел „Параметри и условия“ била посочена общата стойност на плащанията –
36 741.60, от които: 20 000 лева – главница, 700 лева – такса ангажимент и 9000 лева – общ
размер на застрахователната премия, от което следвало, че възнаградителната лихва е в общ
размер 7041.60 лева.
Поддържа, че на ищцата е предоставена информация, необходима за вземане
информирано решение за встъпване в кредитно правоотношение, обективирана в
Стандартен европейски формуляр със законовоопределено съдържание. В същият изрично
било записано, че за получаване на кредита не се изисква сключване на договор за
застраховка.
По отношение такса ангажимент сочи, че същата е дължима от кредитополучателя,
срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1,
т.5 ЗПК.
Съгласно чл.3 от Договора, погасителните вноски по кредита съставлявали
изплащане на главницата, ведно с възнаградителна лихва.
2
ГПР – 7.93% бил формиран от два компонента: възнаградителна лихва и такса
ангажимент, като в чл.3, изречение последно били посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР. Твърди, че ГПР е изчислен съобразно
законоустановената формула в Приложение №1 ЗПК.
Във връзка със застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията“
пояснява, че на 04.10.2019г. по искане на К. Н. застрахователното покритие е прекратено и
е обезсилено действието на застрахователния сертификат. Поради това чл.2, изречение трето
от процесния договор, касаещ изплащане на застрахователната премия, не бил приложени и
не произвел действие.
По изложените съображения моли съда да отхвърли претенцията като неоснователна.
Претендира разноски по делото.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна, следното:
К. М. Н. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ са били обвързани
от облигационно правоотношение, основано на Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-17292178, сключен на 09.09.2019г., по силата на който „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. клон България“ предоставило на К. М. Н. кредит със следните параметри:
заемна сума – 20 000 лева; застрахователна премия – 9000 лева; такса ангажимент – 700
лева; брой погасителни вноски – 120; месечна погасителна вноска – 306.18 лева; обща
стойност на плащанията – 36 741.60 лева; годишен процент на разходите – 7.93%; лихвен
процент – 6.85%. В погасителния план са визирани: номер на вноска; падежна дата; размер
на вноска и оставаща главница. В чл.2 от Контракта са дадени пояснения във връзка с
понятията, използвани в графа „Параметри на договора“. Уточнено е, че таксата ангажимент
се заплаща от кредитополучателя срещу, което кредиторът сключва договора при фиксиран
лихвен процент при съдържащите се в документа условия, размери и срокове.
В текста на договора са включени и „Условия по договора“, съдържащи клауза,
свързана със застраховка „Защита на плащанията“, според която: „размерът на кредита за
покупка по застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на
застрахователя, посочен в застрахователния сертификат, като посочената в поле
„Застрахователна премия“ сума е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска.
По искане на ищеца е възложена и приета, неоспорена от страните съдебно –
икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като ясно, всестранно и обективно.
Вещото лице е констатирало, че в ГПР не е включена застрахователната премия, а само
договорната лихва и таксата ангажимент. Поддържа, че ако застрахователната премия е част
от процесния договор, то посоченият в него ГПР не е изчислен съобразно формулата,
съдържаща се в Приложение №1 от ЗПК. Експертът сочи, че ищецът не е извършвал
плащания на застрахователна премия. След прекратяване на застрахователното покритие по
застраховка „Защита на плащанията“ са настъпили промени по параметрите на кредита,
3
като месечната вноска е намалена до 231.18 лева. Установено е, че в общо дължимата сума в
размер на 36 741.60 лева са включени: главница - 20 000 лева, договорна лихва – 7741.60
лева и застрахователна премия 9000 лева, но не и таксата ангажимент – 700 лева, дължима
при усвояване на кредита и удържана от главницата. Изчислен е ГПР въз основа обща
дължима сума по кредита без такса „ангажимент“ – 14.52% и с такса „ангажимент“ –
15.38%.
Не е налице спор, че ответникът е правоприемник на първоначалния ищец и това
обстоятелство се установява от справка в ТР.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
приема, че е сезиран с претенция за прогласяване недействителността на Договор PLUS-
17292178, сключен на 09.09.2019г.
Изхождайки от предмета на Договора и страните по него – физическо лице, което при
сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, предоставяща кредити в рамките на
своята търговска дейност, съдът приема, че процесния договор има характеристиките на
договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в
който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11 от същия закон.
По отношение договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно
чл.24 ЗПК се прилагат правилата на чл.143 – 148 от ЗЗП. Макар и поместени в
индивидуалния договор с ищцата, клаузите на контракта не са индивидуално уговорени по
смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието
съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от
множеството дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател и
различни потребители.
Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за потребителски кредит
нарушава норми от ЗПК.
В разпоредбата на чл.22 ЗПК са визирани хипотезите, при които договорът за
потребителски кредит е недействителен, а именно при неспазване изискванията на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и 20 и ал.2.
В случая не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно установената
съдебна практика, целта на визираната разпоредба е да установи по еднозначен начин
изчисляването и посочването на ГПР на кредита. Това служи за съпоставка на кредитните
продукти и предоставя възможност на потребителя да направи своя информиран избор.
Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на
целия договор, тъй като касае съществено негово условие.
Когато ГПР е посочен като процент, но същият е по-нисък от действителния се касае
за хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ /Решение от 15.03.2012г. по дело С-
453/10/. Годишен процент на разходите, който не отразява точно всички разходи, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин,
4
както непосочването на този процент. Санкцията за това е обявяване неговата нищожност.
Действително посоченият ГПР от 7.93% сам по себе си, като абсолютна процентна
стойност е под предвидения максимален размер в чл.19, ал.4 ЗПК, но неяснотата относно
начина, по който същият е формиран, води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК), като се имат предвид и посочените
параметри, в т.ч. такса ангажимент и застрахователна премия. Следва да се отбележи, че
според информацията, съдържаща се в Стандартен европейски формуляр в анюитетните
вноски (всяка в размер на 306.18 лева) е включена и застрахователната премия, с която ГПР,
според заключението на вещото лице, е два пъти по-висок от визирания в договора (7.93%).
Според буква Ж на Член 3 от Директива 2008/48, озаглавен „Определения“, „Общи
разходи по кредита на потребителя“ са всички разходи, включително лихва, комисиони,
такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора; разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват. В
Решение на Съда от 21 март 2024г. по дело С-714/2022г. се сочи, че Член 10, параграф 2,
буква Ж и чл.23 от Директива 2008/48 „трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договора
за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички
предвидени в Член 3, буква Ж от тази директива разходи, посочените разпоредбите
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
При така установеното, съдът счита, че процесният договор не отговаря на
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с оглед което същият е недействителен.
По разноските:
С оглед изхода на спора в тежест на ответника са направените от ищцата разноски по
делото в размер на 110 лева – заплатена държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА, което съобразно
разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 НМРАВ, съдът определя в размер на 1000 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение „Юробанк България“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“,
ул.“Околовръстен път“№260, представлявано от П.Н.Д. Д.Б.Ш. и А.В.Я., правоприемник на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България“, КТЧ, ЕИК *********, че Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-17292178, сключен на 09.09.2019г. с К. М. Н., ЕГН
********** със съдебен адрес: гр.Русе, ул.“Д.“№15 е недействителен.
5
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* да заплати на К. М. Н., ЕГН
********** разноски по делото в размер на 110 лева.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв.К. Х. от
Адвокатска колегия Русе възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1000
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6