Решение по дело №51/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от „К.“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Р.П.Т., със седалище и адрес на управление ***, депозирана чрез адв.С.К.С.от АК Добрич, със съдебен адрес гр.Балчик, ул. Черно море № 26, ет.2, срещу решение № 117/22.12.2023г., постановено по АНД № 400 по описа за 2023г. на Районен съд - град Нови пазар, с което е потвърден ***, издаден от ОД на МВР – град Шумен, с който на „К.“ ЕООД, за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, на основание чл. 638, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл. 461, т.1 от КЗ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева. Със същото решение касаторът е осъден да заплати в полза на ОДМВР-гр.Шумен деловодни разноски в размер на 80 лева.

Касационният жалбоподател излага аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. В тази връзка сочи, че в ЕФ не е посочено по ясен и недвусмислен начин лицето, което е извършило твърдяното нарушение, в резултат на което се създава впечатление, че е санкциониран представляващия дружеството „К.“ЕООД. Счита се и, че в ЕФ се коментира скоростта на движение на МПС, във връзка с управлението на което същият е издаден, което поражда неяснота досежно вмененото нарушение, тъй като скоростта на движение на МПС е ирелевантна за съставомерността на нарушението по чл.638, ал.4 от КЗ. Излагат се доводи, че глоба може да се налага на физически лица, а имуществена санкция – на юридически такива, като се касае за различни правни институти, което изключва възможността правилата за налагане на глоба с ЕФ да се прилагат към имуществените санкции. Твърди се също, че в атакуваното решение не са коментирани приложените по делото справка от „Гаранционен фонд“, видно от която, към дата 07.08.2023г. МПС с рег.№ *** е имало активна застраховка „Гражданска отговорност“ с начална дата на покритие 08.08.2022г. от 12:42 часа и крайна дата на покритие 07.08.2023г. в 00:00 часа; както и удостоверение рег.№ 4419/29.08.2023г., издадено от централния офис на ЗАД“Далл Богг: Живот и здраве“ в гр.София, в уверение на това, че на 07.08.2023г. включително за процесното МПС марка „***“ с рег.№ *** има валидна сключена и активна застраховка „Гражданска отговорност“, с валидност от 08.08.2022г. до 07.08.2023г., обективирана в застрахователна полица № BG/30/122002331810. Въз основа на цитираните доказателства е направен извод, че не е нарушено изискването на чл.438, ал.1 от КЗ. Въз основа на изложеното се отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на ново решение по съществото на спора, отменящо незаконосъобразния ЕФ.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответната страна – ОД на МВР - гр. Шумен, представлявана в съдебно заседание от гл. юрисконсулт И.С., изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като отправя искане обжалваното решение да бъде оставено в сила и в полза на ОДМВР-гр.Шумен да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция.

Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата, предвид безспорната установеност на вмененото на касационния жалбоподател, неизпълнение на административно задължение.

Настоящата съдебна инстанция, след като провери допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно съгласно разпоредбата на чл.210 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

От фактическа страна е констатирано, че на 07.08.2023г. в 16:23 часа, по ул.Пирин, на кръстовището с ул.Хан Крум в гр.Нови пазар, е установено управление на л.а. „***“, вид влекач, с рег.№ ***, регистрирано в РБългария и не е спряно от движение, за което собственикът „К.“ЕООД не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Управлението е установено и заснето с техническо средство АТСС АRH CAМ S1. Поради това срещу „К.“ЕООД е издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция серия Г № 0057598, в размер на 2000 лева, за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство/система № 120cd15, на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, във вр.с чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, във връзка с чл.461, т.1 от КЗ.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че при издаване на ЕФ са спазени императивните законови изисквания и същият разполага с необходимите реквизити. Съдебният състав е формирал и извод относно безспорната установеност на нарушението, за което е била ангажирана отговорността на дружеството, поради което е потвърдил оспорения фиш.

Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд.

Касационният състав се солидаризира и с решаващото становище на предходната инстанция, обосновало извод за законосъобразност на електронния фиш. Както правилно е посочил и районният съд, чл.638, ал.1, т.2 от КЗ предвижда налагането на имуществена санкция в размер на 2000 лева на юридическо лице или едноличен търговец, представляващо лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ (т.е. собственик на МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение), което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка, при което за собственика възниква задължение да заплати глобата или имуществената санкция в 14-дневен срок от получаването му, без възможност да представи декларация за водача на превозното средство. Редът за налагането на имуществената санкция с ЕФ от своя страна е уреден с правилото на чл. 638, ал. 4 от КЗ. Съобразно посочената разпоредба, при управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, установено с автоматизирано техническо средство или система, на собственика на превозното средство се налагат визираните в чл. 638, ал. 1 от КЗ глоба, ако е физическо лице или имуществена санкция, ако е юридическо лице или едноличен търговец. Задълбоченият прочит на относимата правна уредба налага извод, че Кодексът за застраховането предпоставя законосъобразното управление от наличие на сключен и действащ застрахователен договор. Освен липсата на сключен и действащ застрахователен договор, санкционното правило изисква управлението на превозното средство, за което не е налице сключен и действащ застрахователен договор, да е установено с автоматизирано техническо средство или система. Безспорно установените факти в казуса сочат, че тези предпоставки са били изпълнени, доколкото на посочените в процесния електронен фиш дата и място, чрез съответното АТСС е засечено управление на превозното средство, собственост на касатора – обстоятелство, което се установява и от приложената по делото снимка. Същата обективира движението на превозното средство на въпросната дата. При извършената последваща проверка е констатирано, че управляваното МПС е без сключен и действащ към този момент договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което обстоятелство се установява и от прочита на приобщения доказателствен материал – управлението на превозното средство на жалбоподателя е реализирано в 16:23 часа на 07.08.2023г., а от приложената справка за наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се констатира, че за процесния автомобил към този момент не е била налична изискуемата застраховка. От приобщените доказателства не се установява МПС да е бил спряно от движение по надлежния ред. Поради това собственикът му правилно е привлечен към отговорност по реда на чл. 638, ал. 4 от КЗ посредством издадения от ОД на МВР – гр.Шумен електронен фиш. Деятелността на касатора е описана по ясен и непротиворечив начин във фиша, който е изготвен в унисон с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец и съобразно правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Атакуваният пред въззивния съд санкционен акт е издаден при стриктно съобразяване с относимата правна уредба и не са налице сочените отменителни основания, като същият разполага със законово регламентираните реквизити. В разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ изрично е регламентирано, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Следователно законодателят е предвидил възможност административнонаказателното санкциониране за допуснати административни нарушения от вида на процесното да се извършва посредством издаването на електронен фиш, а не по общия ред, предвиден в ЗАНН – чрез съставяне на акт за установяването им и издаване на наказателно постановление. В конкретния случай нарушението е установено именно с автоматизирано техническо средство или система.

От събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е установено и заснето с годно техническо средство - преносима система за контрол на нарушенията на правилата за движение. Съгласно т. 65 от ДР на ЗДвП „Автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган. По настоящото дело са представени Протокол от проверка № 27-СГ-ИСИС/23.03.2023г., както и Протокол за използване на АТСС рег.№ 307р-11897 от 11.08.2023г. по Приложение към чл. 10, ал. 1, с дата на използване 07.08.2023г., придружен с дигитална снимка на местонахождението на уреда. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е доказателството, посредством което се установява мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контрола, въведените ограничения и мястото, на което е поставено мобилното АТСС, както и началото и края на работа с устройството. В случая са попълнени всички реквизити, а GPS координатите на заснемане на процесния автомобил са видни на приложената негова снимка по въззивното дело.

Съдът намира за неоснователни доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на ЕФ, аргументирани с липса на непротиворечиво описание на нарушението. Обстоятелството, че в ЕФ се коментира отчетен толеранс относно скоростта на движение от „-3 км/час“ не препятства възможността на нарушителя да разбере в какво нарушение е обвинен, предвид изричното посочване, че „с АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в РБългария и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка „ГО“.

Неоснователни са и наведените доводи за несъставомерност на санкционираната деятелност, предвид това, че към датата и часа на осъществяване на същата притежаваното от касатора МПС е имало активна застраховка „Гражданска отговорност“. По делото е приложена Застрахователна полица „Гражданска отговорност“ в ЗАД“ДаллБогг: живот и здраве“ АД от 08.08.2022г., от която е видно, че последната по отношение на МПС с рег.№ ***е с валидност от 12:42 часа на 08.08.2022г. до 00:00 часа на 07.08.2023г. Приложена е и Застрахователна полица „Гражданска отговорност“ в ЗАД“ДаллБогг: живот и здраве“ АД от 08.08.2023г. по отношение на МПС с рег.№ ***, която е с валидност от 00:00 часа на 08.08.2023г. до 23:59 часа на 07.08.2024г. От цитираните застрахователни полици се установява, че в 16:23 часа на 07.08.2023г. въпросното МПС е било без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Действително, по делото е справка от „Гаранционен фонд“, видно от която, към дата 07.08.2023г. МПС с рег.№ *** е имало активна застраховка „Гражданска отговорност“ с начална дата на покритие 08.08.2022г. от 12:42 часа и крайна дата на покритие 07.08.2023г. в 00:00 часа, но от нея също се установява, че крайната дата и час на активност на сключената но 08.08.2022г. застраховка е 00:00 часа на 07.08.2023г., т.е. същата е била валидна в 00:00 часа на 07.08.2023г., но не и в 00:01 часа на същата дата. В същото време сключената на 08.08.2023г. застрахователна полица е с покритие, считано от 00:00 часа на 08.08.2023г., т.е. в периода от 00:01 часа до 23:59 часа на 07.08.2023г. въпросното МПС не е имало сключена активна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Направеният извод не се променя и от приложеното от касатора удостоверение рег.№ 4419/29.08.2023г., издадено от централния офис на ЗАД“Далл Богг: Живот и здраве“ в гр.София. В него е посочено, че МПС марка „***“ с рег.№ *** е имало сключена и активна застраховка „Гражданска отговорност“, с валидност от 08.08.2022г. до 07.08.2023г., обективирана в застрахователна полица № BG/30/122002331810, като изрично е заявено, че покритието на същата включва и датата 07.08.2023г. В удостоверението обаче не е посочен крайният час на действие на тази застраховка, поради което не може да се приеме, че същото удостоверява валидност на застраховката до 23:59 часа на 07.08.2023г. В този ред на мисли, като е приел, че събраните по делото доказателства удостоверяват по безсъмнен начин, че на 07.08.2023г. в 16:23 часа притежаваното от оспорващото дружество МПС е било управлявано без валидна застраховка „Гражданска отговорност“, с което е осъществен административнонаказателния състав, визиран в чл.638, ал.1, т.2 от КЗ, районният съд е направил правилен и съответен на доказателствения материал извод, който се споделя от касационната инстанция.

С оглед изложеното Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд – гр. Нови пазар - за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

При този изход на спора и с оглед отправената претенция, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред настоящата инстанция. Съдът, като съобрази характера на спора, намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – град Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 117/22.12.2023 г., постановено по АНД № 400/2023г. по описа на Районен съд – град Нови пазар.

ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Р.П.Т., да заплати на ОД на МВР – град Шумен, с адрес гр.Шумен, ул.Сан Стефано № 2, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: