РЕШЕНИЕ
№
Гр.София, ….................2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII-ми въззивен състав в публично съдебно заседание на
двадесет и осми октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
2.
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Росица
Пейчева, като разгледа докладваното от съдия Костадинова ВНЧХД № 3299/2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК:
Образувано е по въззивна
жалба и допълнение към нея от Р.Х.К. – частен тъжител, чрез адв. А.Щ. срещу
присъда № 74050 от 20.03.2019 г. по НЧХД № 5556/2018 г. по описа на СРС, НО, 3
състав, с която подсъдимият И.И.К. с ЕГН: ********** е признат за невиновен в
това че в периода от 02.11.2017 г. до 14.03.2018 г. в гр.София, при условията
на продължавано престъпление - с четири Д.ия, които осъществяват поотделно един
състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка, и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, разгласил позорни обстоятелства за Р.Х.К. в различни публикации
на интернет страницата на www*****.bg на „Информационна агенция Б.“ ЕООД и
клеветата е нанесена публично, както следва:
На 02.11.2017 г. разгласил позорни
обстоятелства за Р.Х.К. в публикация на интернет страницата на www*****.bg
на „Информационна агенция Б.“ ЕООД и клеветата е нанесена публично, чрез
изразите: в заглавието - „Д.Д.довърши Р.! Кръшка й със студентка, актрисата не
е на себе си.“ и в статията - „Д.Д.се е впуснал в гореща афера със студентка от
НАТФИЗ! От лятото насам актьорът редовно кръшка на половинката си Р.К..
...Официалната половинка на Д., Р.К. подозирала за авантюрата...“;
На 09.11.2017 г. разгласил позорни обстоятелства
за Р.Х.К. в публикация на интернет страницата на www*****.bg
на „Информационна агенция Б.“ ЕООД и клеветата е нанесена публично, чрез
изразите: в заглавието - „Д.Д.с нов, тежък удар по Р., ще й причини огромна
болка!“ и в статията - „Д.Д.ще бъде с любовницата си на връх Нова година.
...Именно с нея Е.П.б.а./ напоследък звездата мачка чаршафите зад гърба на жена
си Р.К..... Откакто чу, че Д. й изневерява, Р. е много притеснена и не го
оставя да мръдне никъде сам...“;
На 27.11.2017 г. разгласил позорни
обстоятелства за Р.Х.К. в публикация на интернет страницата на www*****.bg на „Информационна агенция Б.“ ЕООД и
клеветата е нанесена публично, чрез изразите: в заглавието - „Р.К. се стопи от
мъка по Д.! Изневярата му я прати на ръба“ и в статията - „Публична тайна е, че
Д. от няколко месеца има връзка с младата си колежка Е.П....К. първоначално не
вярвала на слуховете, но вече е убедена в прелюбодействието на мъжа си и е
тотално срината..
На 14.03.2018 г. разгласил позорни обстоятелства
за Р.Х.К. в публикация на интернет страницата на www*****.bg
на „Информационна агенция Б.“ ЕООД и клеветата е нанесена публично, чрез
изразите: в заглавието - „Шокираща снимка на Р.К. ще ви втрещи - красавицата оплешивява, видът й е страшен!“ и
в статията - „През последните месеци усърдно се говори, че по ирония на
съдбата, самият Д., който все обвинява Р., че флиртува, й изневерява с по-млада
актриса...“, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдала по
обвинението за престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1,
т.1 и т.2 вр. чл.147, ал.1, пр.1 вр.чл.26, ал.1 НК.
Със същата присъда частната тъжителка Р.Х.К.
е осъдена да заплати на подсъдимия И.И.К. направените по делото разноски в
размер на 1100.00 /хиляда и сто/ лева.
Във въззивната жалба и допълнението към
нея са развити съображения за неправилност на присъдата. Сочи се, че
оправдаването не кореспондира със събраните доказателства, т.к първата
инстанция е направила погрешно тълкуване. Обърнато е внимание на показанията на
свидетеля К., който изрично е посочил, че заема длъжността „главен редактор“ на
ИА „Б.“ ЕООД, но представените по делото договори, регламентирали единствено
откупуване на авторски права. Наведени са доводи, че последните представляват
договори за поръчка и неправилно СРС ги е приравнила на такива, с които се
предоставят управленски функции и задължения. Изтъкнато е, че въз основа на
целия доказателствен материал обосновано се стига до извода, че подсъдимият К.
е отговорен за процесните публикации. Формално е упоменато, че е допуснато
съществено процесуално нарушение. Касателно нарушението на материалния закон е
допълнено, че за да е осъществена клеветата не е необходимо физическото
„качване“ на статиите в интернет да е извършено от подсъдимия, нито разгласените
позорни обстоятелства да са негово творчество. В епилог се иска отмяна на
присъдата и постановяване на обратна осъдителна.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК
закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на
делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетелите и на вещите лица,
който извод бе застъпен и в публичното заседание, проведено на 28.10.2019 г.,
след изслушване становищата на страните.
В съдебното заседание на въззивната
инстанция частната тъжителка не се явява, но се представлява от повереника си
адв. Щ.. Последният поддържа въззивната жалба, като счита че са налице
достатъчно доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинение. Подчертава се,
че в ръководената от подсъдимия медия липсва лице, което да е изрично
оторизирано за публикуването на различните статии, поради което същият носи
отговорност за тях. Поддържа се позицията, че оправдаването му немедленно
означава приемане на безотговорното лансиране на жълти новини, които накърняват
честта и достойнството на тъжителката. Моли се за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен.
Подсъдимият И.К. – редовно призован не
се явява в съдебното заседание пред СГС.
Упълномощеният защитник на подсъдимия -
адв. С. се явява в съдебно заседание, като оспорва жалбата и счита, че
изложените в нея оплаквания са неоснователни. Поддържа позицията, че районният
съд е обсъдил надлежно всички доказателства, но нито трудовата характеристика
на подсъдимия, нито изискванията на закона предпоставят същия да носи
отговорност за всичко, което се отпечатва в сайта. Набляга се на факта, че той не е автор на
публикуваните статии, че не ги е „качил“ в www*****.bg
и че наказателната отговорност е лична. Настоява се за потвърждаване на
присъдата.
Софийски
градски съд, като взе предвид сезиращите го документи и изложените в него
доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като
сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.314
и сл. от НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба и допълнението към нея
са подадени в законния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт
подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което са допустими.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Спорът пред настоящата инстанция не е
фокусиран върху фактите, а върху правната им оценка. При все това обвързан от
задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт,
въззивният съд следва да разгледа всички въпроси отнесени до правилността на
присъдата.
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните пред СРС доказателствени материали, обсъдени в мотивите
на присъдата. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани
необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства.
Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд,
след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото,
не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни
изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации
на СРС.
Предвид гореописаното, СГС приема за
установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
И.И.К. с ЕГН: ********** е управител на „Информационна агенция Б.” ЕООД,
собственост на която е интернет страницата www*****.bg. На този сайт се публикували
материали и статии, както журналисти на медията, така се препечатвали материали
и от други медии. В ИА „Б.“ ЕООД била създадена организация, при която се
работило на смени. Дежурните в смяната, избирали между тях редактор, който
отговарял за изданието, участвал в одобряването на статиите, които ще се
публикуват и ако са препечатани, дали съдържанието е това, което е било
отпечатано първо в съответната медия, ползвана като източник. Длъжността на
главен редактор се изпълнявала от свидетеля К., с който дружеството имало
сключен договор откупуване на авторски права. Пряко осъществяване на дейността
на интернет сайта, се извършвало от К., от съответните отговорни редактори и от
журналистите. Управителят на ИА „Б.“ ЕООД, нямал директни функции по подбора,
съставянето и редактирането на статиите, които се публикуват, а когато бил
автор на материал, се подписвал като негов автор.
В
периода от 02.11.2017 г. до 14.03.2018 г. били публикувани четири статии на
интернет страницата www*****.bg на „Информационна агенция Б.“ ЕООД, в които
били изнесени обстоятелства, свързани с личните отношения на частната тъжителка
К. и свид.Д. Н. /известен с презимето си, като Д. Д./, с когото живеела на
семейни начала, отнасящи се негова връзка с по-млада колежка, както следва: На
02.11.2017г. статията била озаглавена: „Д.Д.довърши Р.! Кръшка й със студентка,
актрисата не е на себе си.“, а в текста се съдържало: „Д.Д.се е впуснал в
гореща афера със студентка от НАТФИЗ! От лятото насам актьорът редовно кръшка
на половинката си Р.К.. ...Официалната половинка на Д., Р.К. подозирала за
авантюрата...“. На 09.11.2017 г. статията била озаглавена: „Д.Д.с нов, тежък
удар по Р., ще й причини огромна болка!“, а в текста се съдържало: „Д.Д.ще бъде
с любовницата си на връх Нова година. ...Именно с нея Е.П.б.а./ напоследък
звездата мачка чаршафите гърба на жена си Р.К..... Откакто чу, че Д. й
изневерява, Р. е много притеснена и не го оставя да мръдне никъде сам...“. На
27.11.2017 г. статията била озаглавена: „Р.К. се стопи от мъка по Д.!
Изневярата му я прати на ръба“, а в текста се съдържало: „Публична тайна е, че Д.
от няколко месеца има връзка с младата си колежка Е.П....К. първоначално не
вярвала на слуховете, но вече е убедена в прелюбодействието на мъжа си и е
тотално срината...“ и на 14.03.2018 г. статията била озаглавена: „Шокираща
снимка на Р.К. ще ви втрещи - красавицата оплешивява, видът й е страшен!“, а в
текста се съдържало: „През последните месеци усърдно се говори, че по ирония на
съдбата, самият Д., който все обвинява Р., че флиртува, й изневерява с по-млада
актриса...“.
Познати
и приятели на К. и Д. им казали за статиите и те ги прочели. Наложило се
известно време, когато се публикували статиите и след това, Д. да обяснява на
тъжителката, както и на приятелите си, че познава лицето - Е.П.само като негова
колежка и партньорка от поставена пиеса в Народния театър, където двамата
играят, но нямат близки интимни отношения, не излизат заедно и изнесеното в
отделните статии не отговаря на истината.
Горепосочената
фактология се подкрепя от:
Гласните
доказателствени средства –
показанията на свидетелката Е.И.П./л.157-158 от СП/; показанията на свидетеля Д.Д.Н.
/л.158-159 от СП/; показанията на свидетеля Х.Р.К./л.158 от СП/ и показанията
на св
Писмените доказателства и
доказателствени средства – справка от
Агенция идетеля И.Г.К. /л. 159-160 от СП/. по вписванията
/л.94 от СП/; разпечатки на статии от интернет сайтове – www.fakti.bg, www.razkritia.com, www.kliuki.bg /л.96-98 от СП/; длъжностна характеристика /л.108-109
от СП/; справка за съдимост с рег.№ 17890/29.10.2018 г. /л.111 от СП/ на СРС;
разпечатки на публикуваните статии в www*****.bg
и извадки от вестник „Уикенд“, вестник „Таблоид“ и вестник „Галерия“ /л.116-149
от СП/; договор за
откупуване на авторски права от 01.01.2017 г. /л.171-172 от СП/ и договор за
откупуване на авторски права от 01.01.2018 г. /л.167-169 от СП/.
Въззивната инстанция намира, че мотивите
на СРС във връзка с доказателствата не се отличават с изключителна конкретика и
подробност. Настоящият съдебен състав, обаче счита, че въпреки пестеливостта
си, доказателствения анализ на районния съд не граничи с липсата на мотиви,
доколкото волята на съда по въпроса кои доказателства са поставени в основата
на фактическите изводи, не е двусмислена и противоречива. Поради обобщеното
обсъждане на доказателствената съвкупност, този съд преценява, че е необходимо
да бъдат направени известни допълнения.
Най-значимият за настоящото дело момент – разгласяването на позорни
обстоятелства, е възприет освен от частната
тъжителка, но и от свидетелите Н., П.и К., които в показанията си потвърждават,
че процесните статии са им станали достояние и че са наясно с естеството на
тяхното съдържание. Последните дават логични, издържани и последователни
сведения, за това, че в интернет сайта www*****.bg
се публикува информация за любовни отношения между свидетелите Н. и Петрова,
стартирали от съвместното им участие в театралното представление „Калигула“. Въззивният
съд възприе с доверие дадените изявления, т.к се припокриват с приложените по
делото писмени доказателства. Не се забелязва разминаване в твърденията на Н. и
П.досежно тяхното познанство и комуникация. И двамата категорично уточняват, че
са играли в посоченото представление, но никога не са излизали заедно сами на
обществени места. С най-голяма тежест са твърденията им, с които опровергават лансираната
авантюра, като непротиворечиво заявяват, че нямат никаква интимна връзка.
Особено внимание следва да се отдели на
показанията на свидетеля К., които разкриват начина на работа в информационната
агенция „Б.“ ЕООД и методиката по публикуване на новини. Нееднократно К.
споделя, че издадените статии са препечатки от други сайтове и журнали, като в
тях са цитирани точните източници, но едновременно с това става ясно, че
съществува практиката да се правят корекции в заглавията и текстовете. По време
на разпита му, с увереност се маркира обстоятелството, че агенцията е
политематична и че няма авторски материали свързани с Д.Д.и Р.К.. Правилно
предходният състав е дал вяра на тази част от показанията, с която се
установява, че подсъдимият е делегирал функциите на „главния редактор“ на свидетеля
К., който участва в подготовката на различните публикации и дава указания на
останалите редактори и журналисти във връзка с вида, изгледа и съдържанието на
„качените“ статии. С първостепенно значение са и изявленията, от които се
разбира, че „във всяка смяна има редактор, който отговаря за нещата, които се
активират в сайта“, като свидетелят К. „им е дал абсолютната свобода“ да
определят, кой е в най-добра кондиция да ръководи работата. От уточнението, че
при констатиране на пропуски в посочване на източниците се стига до сваляне или
допълване на материала, а понякога и до санкции, се затвърждава изводът, че отговорността
за публикациите е възложена на свидетеля К.. Същият не просто е ръководител на
останалите, но дори участва и в провеждането на интервюта при подбора на работници
и служители. С доверие следва да бъде кредитирано и твърдението му, че работи
на граждански договор, въз основа на който подготвя за тиражиране актуална
информация от всички сфери на
обществения живот, т.к корелира с представените договори за откупуване на
авторски права и имплементираните в тях задължения.
В коментирания аспект са част от
оплакванията във въззивната жалба, на които настоящата инстанция възнамерява да
даде подробен и правно обоснован отговор. На първо място този състав намира за
резонни възраженията на адв. Щ., с които е изразено несъгласие със становището
на ревизирания съд, че функциите на „главен редактор“ са били възложени на св. К.
посредством представените договори. Последните по своята същност представляват
договори за изработка по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД, а не договори за
поръчка, както е посочил повереникът на тъжителката. Без да се навлиза в
ненужна гражданскоправна полемика, декларативно следва да се отбележи, че
договорът за изработка е консенсуален и неформален. Консенсуалният договор
изисква само съгласие, за да породи действие, докато при формалните договори
съгласието трябва да бъде съобразено с формата за действителност. Последната
обаче се определя с нормативен акт, като в ЗЗД отсъства изискване за форма по
отношение на договора за изработка. Договорът за откупуване на авторски права е
вид договор за изработка. В Закона за авторското право и сродните му права са
поместени повелителни разпоредби, поставящи изисквания за вида и предмета на
редица издателски договори, договори за използване на произведения и други
подобни, за валидността на които се налага писмената форма. Договорите за
откупуване на авторски права са сключени в съответствие с императивите на
цитирания закон, но в него липсва регулатор за професията „главен редактор“. Това
означава, че устната уговорка за извършване на тази работа не съставлява
нищожно съглашение поради липса на изискуемата от закона форма- чл. 26 ал.2
пр.3 от ЗЗД. В противовес на тезата на районния съд, при почита на коментираните
договори определено не се извлича извод за възлагане на редакторски
отговорности. Въпреки това правилно последният е заключил, че свидетелят К. е
бил ангажиран с посочената функция, т.к показанията му и длъжностната
характеристика на подсъдимия К., в качеството му на управител на „Информационна
агенция Б.“ ЕООД го потвърждават.
Константната съдебна практика по
граждански дела допуска, в случаите, в които гражданските договори съдържат
елементи на трудови договори като уговорки за място на работа, работно време,
отпуск, трудово възнаграждение, предизвестие, дисциплинарна отговорност и пр., да
се приеме, че представляват по същността си трудови договори и да бъдат обявени
за такива. От детайлния разбор на изявленията на К. досежно метода и дейността
му на работа с основание може да се приеме, че същият изпълнява типични трудови
функции, базирани на устна договорка и субективната увереност, че произтичат от
подписаните договори за откупуване на авторски права. В този смисъл направените
от СРС изводи за недоказаност на авторството на Д.ието от подсъдимия са правилни.
Добра доказателствена основа в подкрепа
на мотивите имат и правилно кредитираните от първостепенния съд писмените
доказателства – разпечатки на статии от интернет сайтовете www.fakti.bg,
www.razkritia.com, www.kliuki.bg, разпечатки
на публикуваните статии в www*****.bg и извадки от вестник „Уикенд“, вестник
„Таблоид“ и вестник „Галерия“. Същите позволяват да се направи паралел между
публикуваните в представляваната от подсъдимия агенция материали и споменатата
преса. По този начин категорично се затвърждава позицията на защитата, че
съдържанието на оповестените статии е заимствано от жълтите хроники. Различията
в заглавията им обаче се дължи на редакторския колектив на информационната
агенция Б.“ ЕООД, за който отговаря св. К..
Извън изчерпателно изброените по-горе писмени
доказателства и доказателствени средства, въззивната инстанция изключи от
доказателствените си изводи приложените по делото други документи, които счете
за несвързани и излизащи извън предмета на доказване по чл.102 от НПК и в този
смисъл неотносими.
Солидаризирайки се с доводите на долния
съдия и на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Подсъдимият И.И.К. с ЕГН: ********** не
е осъществил състава на чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.147, ал.1, пр.1
вр.чл.26, ал.1 НК.
Непосредствен обект на престъплението
клевета са обществените отношения, осигуряващи ненакърняване на доброто име на
човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността.
Съдебната практика и доктрината напълно
еднозначно и устойчиво поддържат разбирането, че предмет на престъплението
клевета са твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно
определено обстоятелство или явление. Необходимо е те да са позорни, укорими,
недостойни от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват
еднозначна отрицателна оценка на обществото, а не да представляват оценъчно
съждение, което се извежда чрез предположения, интерпретации или други форми на
субективна психическа дейност. "Позорни“ са онези конкретни факти и
обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име на човека, като те
могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни и обществени
прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни качества на
личността, които я характеризират негативно.
От обективна страна изпълнителното Д.ие в чл.
147 ал.1 НК е дадено в две форми – разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство за пострадалия и приписване на престъпление, което не е
извършено. В настоящия случай
е повдигнато обвинение, че подсъдимият е осъществил първата форма на
изпълнителното Д.ие. Предната инстанция безспорно е установила, че подсъдимият не
е разгласил позорни обстоятелства за частната тъжителка в интернет страницата
www*****.bg на „Информационна агенция Б.“ ЕООД, като по този начин е дал
възможност тези доводи да станат достояние на повече хора. „Разгласяването“
като форма на изпълнителното Д.ие изисква деецът да е съобщил свои твърдения,
зад които застава, като претендира, че тези обстоятелства са обективен факт. Без
значение за съставомерността на публично нанесена клевета е узнаването или не
от страна на пострадалия. С факта на разгласяване Д.ието е довършено.
Въззивната инстанция не може да остане в
страни от обстоятелството, че частната тъжителка К. и свидетелят Н. са известни
обществени личности, поради актьорската им професия, въз основа на което
настоящият казус следва да бъде разгледан през призмата на чл.10 от ЕКЗПЧОС. Не може да не се съобрази доколко изнесеното е
израз на правото свободно да се изразява и разпространява мнение, гарантирано в
чл.39, ал.1 от Конституцията на РБ, разтълкувано в решение № 7 от 04.06.1996 г.
по к.д.№ 1/96 г. на Конституционния съд, и доколко анализираният проблем е предмет
на регулиране от практиката на ЕСПЧ като част от общностното право на ЕС, чийто
член е България.
Според цитираното решение на КС по
тълкуване на разпоредбите на чл.39, 40 и 41 от КРБ, с тях се "гарантира и
защитава свободата да се отстоява мнение и то да се прави достояние на
останалите както като лично поведение, така и като социален процес, независимо
от съдържанието на мнението", при многообразие на средствата за изразяване
и разпространяването му, като присъщо на всяко демократично и плуралистично
общество, даващо право за реализация на индивида или съответната общност като
равнопоставен участник в обществената дискусия и възможността да се създава
информирано обществено мнение у останалите. То обаче не е и не може да се
приеме като абсолютно, като чл.10 §2 от ЕКПЧ допуска, а КРБ в чл.39, ал.2
въвежда ограничения за упражняването му, съобразно и залегналото в чл.57, ал.2
от същата общо положение за всички права да не се допуска злоупотреба с
упражняването им по начин, който накърнява права или законни интереси на други.
Именно в тази насока са и решенията на
ЕСПЧ при проверка за съответност с оглед изнесените факти, без да се престъпват
наложените граници за защита репутацията на другите. Той е презюмирал, че
приемайки една публична роля, политиците и другите обществени личности се
отказват в известна степен от закрилата, предвидена в § 2 на чл.10 на
Конвенцията. От друга страна, разграничавайки изразяването на факти и на оценки
като реализация на свободата на словото (свободата на изразяване на мнение),
съдът отказва защита на изказани оценки без каквото и да било позоваване на
факти в тяхна подкрепа, които според него следва да се възприемат като
"прекалени и следователно недопустими", потвърждавайки посочения
по-горе принцип на пропорционалността - във всеки отделен случай националните
съдилища предвид обстоятелствата и в техния контекст следва да се опитат да
установят къде се намира балансът между правото на свободно изразяване на
мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест,
достойнство и доброто име.
Следователно, когато журналист
разпространява определени твърдения за другиго, ако те имат позорящ характер,
преди да ги публикува следва да се убеди в тяхната истинност /Решение № 244 от
05.07.2012 г. по к.н.д. № 568/2012 г. на ВКС/. Клевета ще е налице и без да е
необходимо разгласеното обстоятелство да е доведено до знанието на повече лица
и когато е било вече известно като мълва, съмнение или изнесено преди това в
медиите, щом като то се поднася наново в публичното пространство, за да се
засили неговата позорна „истинност“ /Решение № 85 от 10.02.2014 г. по н.д. № 2383/2013
г. на ВКС/.
По настоящето дело е установено, че без
да извърши задълбочена проверка, свидетелят К. се е доверил на своите
източници, изнесли информация, касаеща доброто име на тъжителката, основана на
„слухове", предположения и логически умозаключения. Адекватно първата
инстанция е констатирала, че същият е автор на провокативните заглавия в
статиите, като целта им е била да заострят вниманието на читателите и да ги
насочат именно към клеветите по повод известни публични личности. При
положение, че тъжбата беше подадена срещу него за съставомерността на Д.ието
щеше да е от значение това, че същият не се е убедил в достоверността на
получената информация /например да се срещне с тъжителката и да се запознае и с
нейната гледна точка/, а незабавно е пристъпил към нейното разпространение чрез
публикуването на инкриминираните статии.
Изложеното становище е в съответствие с
практиката на Европейския съд по правата на човека, че „съдът трябва да провери
дали проучването, направени от журналиста преди публикацията, е било добронамерено
и дали отговаря на нормалните журналистически задължения за верифициране на
едно фактическо твърдение" /Решение от 14.02.2008 г, П. отделение на ЕСПЧ,
Р. И. срещу България/. Простото упражняване на управителска длъжност от страна
на подсъдимия К. не може да презюмира консумирането на престъпния състав на
клеветата по въздигнатото обвинение, при липсата на авторство и редакторски
функции, т.к наказателната отговорност е лична. Вина от информационната агенция
„Б.“ ЕООД би могла да се мисли единствено през светлината на гражданския деликт
по чл.49 ЗЗД.
Неналичието на обективните признаци на Д.ието,
прави ненужно и безпредметно обсъждането на субективните такива. С цел
изчерпателност, не бива да се подминава принципното обсъждане на позорната
страна на статиите и негативната им обществена оценка, от районния съдия, което
е толкова конкретно, ясно и задълбочено, че не дава основа за каквото и да е
допълване от страна на въззивната инстанция.
Предвид изхода на делото, правилно на
основание чл.190, ал.1 от НПК, с присъдата си предният съд е оставил
направените по делото разноски за сметка на частната тъжителка.
Въз основа на изложеното и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен
състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като
такава следва да се потвърди. Същата е постановена при безспорна и коректно
изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон.
Така, при извършената на основание
чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на
основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва
да бъде потвърден.
Мотивиран от горното и на основание
чл.334, ал.1, т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 74050 от 20.03.2019 г. по НЧХД №
5556/2018 г. по описа на СРС, НО, 3 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.