РЕШЕНИЕ
№ 395
гр. Смолян, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20215440100684 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от ТПДГС, представлявано от инж. СД срещу КР. Б. К. от
с. М, общ. НЗ. Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 45, вр. чл. 51 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които ищецът моли да бъде осъден ответникът да
му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 440 лв., представляващи
стойността на кошута, убита от ответника на 25.07.2020 г. в м. С, земл. на с. О, общ.
Смолян, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2020 г. до
окончателното плащане и 515,29 лв., представляващи законната лихва върху главницата за
периода 25.07.2020 – 30.06.2021 г..
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свежда до следното:
Ответникът е извършил престъпление по чл. 237, ал. 1, пр. 1 НК, за което е осъден с влязло в
сила решение № 31/01.03.2021 г. по НАХД № 1/2021 г. на РС – Смолян. Отстреляното без
надлежно разрешително животно от ответника – кошута на възраст 4-7 години, с тегло 150
кг е на стойност 5 440 лева, определена по реда на чл. 2, т. 1 и чл. 8 от НРОЩНД и утвърден
със заповед на МЗХ ценоразпис. За ищеца е настъпила вреда, тъй като кошутата е убита на
територия, стопанисвана от ищеца.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Счита, че не са налице
причинна връзка между деянието и сочената неблагоприятна последица – прекъсване на
хранителната верига, както и нанасянето на вредите на ищеца. Счита, че след като вече му е
наложено административно наказание, е следва да му се налага и санкция по НРОЩНД.
В съдебно заседание ищецът се представлява от юр. Б, който поддържа исковете и
1
моли да бъдат уважени по изложените в пледоарията съображения.
Ответникът не се явява, за него адв. Т моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни, като счита, че след като на ответника е наложена глоба по реда на чл. 78а
НК за извършеното деяние, то не следва да заплаща обезщетение в размер, определен по
реда на НРОЩНД. Признава факта, че деянието е извършено на територията на ТП ДГС -
Смолян.
Въз основа на събраните по делото доказателства Съдът установи от фактическа и
правна страна следното:
С влязло в сила на 16.03.2021 г. решение № 31/01.03.2021 г. по АНД № 1/2021 г. по
описа на СмРС, ответникът КР. Б. К. е признат за виновен в това, че на 25.07.2020 г., около
полунощ, в местността „С“, землището на с. О, общ. Смолян, обл. Смолянска, без надлежно
разрешение, изискващо се по чл. 57, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча, е убил чрез
отстрел със собствената си ловна карабина, марка „Т“, ****, едър дивеч, а именно:
Благороден елен, пол женски /кошута/, полово зряла, на възраст около 4-7 години, с тегло
около 150 кг., на стойност, съгласно чл. 2, т. 1 и чл. 8 от Наредбата за размера на
обезщетенията за щети, нанесени на дивеч и утвърден ценоразпис на минималните цени на
дивечовото месо със Заповед МЗХ № РД-48-5/07.01.2020 г. на Министъра на земеделието,
храните и горите, общо в размер на 5 440 /пет хиляди четиристотин и четиридесет/ лева,
собственост на ТП ДГС - гр. Смолян, като деянието представлява престъпление по чл. 237,
ал. 1, пр. 1 от НК. На основание чл. 78а, ал. 1 от НК КР. Б. К. е освободен от наказателна
отговорност за извършеното деяние по 237, ал.1, пр. 1 от НК, като му е наложено
административно наказание глоба в размер на 2 500 лева. Постановено е веществените
доказателства - 4 броя полиетиленови торби, съдържащи общо 28,285 кг. месо, оставени на
съхранение в МБАЛ- гр.Смолян, да се унищожат.
Със заповед № 477/02.08.2012 г. на ИД на АГ е утвърден горскостопански и
ловностопански план на ТП ДГС – Смолян, според който в територията на стопанството
обхваща изцяло землището на с. О. Следователно местността С, земл. на с. О попада в
територията на ищеца
Правни изводи:
Ищецът ТП ДГС – Смолян като териториално поделение на ЮЦДП, въпреки че не е
самостоятелно юридическо лице, притежава специална процесуална правоспособност да
предявява от свое име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела по силата на чл. 174, т. 5
от Закон за горите. Ето защо исковете са предявени от лице, разполагащо с активна
процесуална легитимация и с правен интерес от предявяването им, поради което са
допустими.
Фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД включва следните
елементи: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вина, вреда и
причинна връзка между деянието и вредата.
Безспорно се доказа по делото на основание чл. 300 от ГПК наличието на
2
фактическия състав за ангажиране на деликтната отговорност на ответника. Безспорно се
доказа виновно извършения от него деликт, с който виновно е причинил на ищеца
имуществени вреди от отстрела на кошутата.
Съгласно т. 15 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 на ОСГТК на
ВКС, което е задължително за съдилищата, решението по чл. 78а НК, с което наказателният
съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно
наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда и по смисъла на чл. 83, ал. 1,
т. 4 ГПК. В мотивите по т. 15 от решението е прието, че с присъдата и с решението по чл.
78а НК фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното
от наказателния съд, и в двата случая, има обвързващата сила по чл. 300 ГПК за
гражданския съд.
На основание чл. 300 от ГПК, във връзка с чл. 413, ал. 1, 2 и 3 от НПК съдът приема
за безспорно установено въз основа на влязлото в сила решение № 31/01.03.2021 г. по АНД
№ 1/2021 г. по описа на СмРС, че ответникът КР. Б. К. на 25.07.2020 г., без надлежно
разрешение, е убил чрез отстрел едър дивеч - Благороден елен, пол женски /кошута/, на
стойност 5 440 лв.. Безспорно се установи също, че деликтът е извършен в местност,
попадаща в ловната територия, стопанисвана от ТП ДГС – Смолян, което предприятие
стопанисва дивеча в тази местност, съгл. чл. 34, ал. 2, т. 1 ЗЛОД.
Неоснователно е възражението на ответника, че след като е наказан с глоба по реда
на чл. 78а НК за извършеното престъпление, то не дължи обезщетение за вредите. Това е
така, тъй като с наложената глоба по АНД № 1/2001 г. на СмРС ответникът е наказан за
извършеното от него престъпление с административно наказание, като това обстоятелство
не променя вида и характера на извършеното престъпление. Претендираното обезщетение
от ищеца е за причинените в резултат от престъплението вреди и е с граждански характер.
Ищецът като пострадало от престъплението лице не е участвало в наказателното
производство и не е имал възможност да предяви в неговите рамки иск за обезщетение на
причинените от деянието вреди, поради което и е предявил същите в самостоятелно исково
производство по настоящото дело.
Съгласно чл. 81, ал. 4 ЗЛОД обезщетенията за щети, нанесени на дивеча, се заплащат
на лицата, стопанисващи дивеча, в чиито ловностопански райони е причинена вредата.
Разпоредбата на чл. 83 ЗЛОД предвижда размерът на обезщетенията за щетите, нанесени на
дивеча, да се определя с наредба, приета от Министерския съвет. На посоченото основание
е издадено Постановление № 283 на МС от 27.12.2000 г. за приемане на Тарифа за таксите,
които се събират по Закона за лова и опазване на дивеча, и на Наредба за размера на
обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча. С т.2 от същото постановление /приложение
№ 2/ е приета Наредба за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча. Съгласно
чл. 2, т. 1 от наредбата, за щетите, нанесени на благороден елен, какъвто вид е кошутата, но
от женски пол, виновното лице заплаща обезщетение в размер на 5 000 лв. за един брой
елен. В чл. 3, т. 1 от наредбата е предвидено, че обезщетението по чл. 2 се дължи във всички
случаи на убиване, улавяне и нараняване на дивеч, а съгласно чл. 7 обезщетенията за
3
щетите, нанесени на дивеча, се заплащат на лицата, стопанисващи дивеча, в чиито
ловностопански райони е причинена вредата.
Няма спор между страните и видно от представените решение по АНД № 1/2021 г.,
както и горскостопански и ловностопански план, че на ищцовата страна е причинена вреда
от убийството на кошутата и че е налице причинна връзка между деянието и причинената
вреда. Вредата се изразява в това, че на територията, стопанисвана от ищеца, от една страна
е прекъсната хранителната верига, а от друга е нарушена веригата по възпроизводството на
биологичния вид благороден елен на тази територия.
В разпоредбата на чл. 8 от наредбата е предвидено, че когато месото на иззетия убит
дивеч или на разпознаваеми части от него е негодно за консумация, освен обезщетението по
чл. 2 се заплаща и равностойността му по цени, определени с ценоразпис, утвърден от
министъра на земеделието, храните и горите.
Общото тегло на кошутата е било около 150 кг., но колко килограма от него е месото,
не е установено от ищеца. Не може да се приеме за безспорно установено посоченото в
СВМЕ, назначена в досъдебното производство, водено във връзка с извършеното от
ответника престъпление, че месото на убитото животно е 75 кг, тъй като вещото лице е
определило осреднено тегло за кошута около 4-7 годишна, след като е взело предвид
свидетелските показания и остатъците от убитото животно и е приспаднало определения
рандеман за костната маса, вътрешните органи и кожата, като вещото лице изрично е
посочило, че няма необходимата квалификация за извършване на оценъчни експертизи.
Категорични данни за действителното тегло на месото не са установени и в настоящото
производство. От страна на ищеца не са ангажирани доказателства за установяване на
теглото на месото на кошутата, а представената към исковата молба СВМЕ по досъдебното
производство не може да се използва като годно доказателствено средство за установяването
на този въпрос в настоящия исков процес, тъй като не е събрано непосредствено от
настоящия съд и не е изготвено по реда на ГПК.
В случая съдът приема, че негодното за консумация месо от убитата кошута е
иззетото при установяването на престъплението количество от 28,285 кг., съгласно
решението по НАХД № 1/2021 г. на СмРС, което е постановено да бъде унищожено. С т.
1.1. от заповед № РД48-5/07.01.2020 г. на МЗХГ е утвърдена минимална цена за продажба на
месо от сърна от районите на ДЛС, стопанисвани от ДГС, валидни за 2020 г. в размер на 3
евро на килограм с ДДС. Според валутния курс на БНБ на евро спрямо лева 3 евро се
равняват на 5,86 лева. Стойността на иззетото негодно за консумация месо е в размер на
165,75 лева.
Неоснователно е възражението на ответника, че следва да заплати само стойността на
иззетото месо. Обезщетението по чл. 2 се дължи за това, че животното е убито, а
обезщетението по чл. 8 се дължи за иззетото месо когато е негодно за консумация. Тези две
обезщетения са различни по своя характер и се дължат кумулативно на самостоятелно
основание.
4
Ответникът дължи обезвреда на ищеца за всички причинени от противоправното му
виновно поведение имуществените вреди, за които отговаря на основание 45, вр. чл. 51 ЗЗД.
Предвид изложеното, основателен е искът за главницата в частта на претендираното
обезщетение по 2, т. 1 от наредбата в размер на 5 000 лв., както и обезщетението по чл. 8 от
наредбата до размера от 165,75 лв.. Така искът е основателен до сбора на двете суми в
размер на 5 165,75 лв., до който размер следва да бъде уважен, ведно със законната лихва,
считано от 30.06.2021 г. – датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното
плащане. В частта за разликата над уважения до пълния предявен размер от 5 440 лв.
главният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед частичната основателност на главния иск, частично основателен се явява и
предявеният иск за лихва за забава, тъй като съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение
на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер законната лихва от деня на
забавата. В настоящия случай се касае за парично задължение и няма спор, че същото не е
изпълнено. Не се твърди и не се доказва от ответника до приключване на съдебното дирене
да е платил стойността на отстреляния дивеч, респ. на иззетото и негодно за консумация
месо. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора, но според чл.
84, ал.3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава да
заплати на ищеца обезщетението за причинената вреда от деня на увреждането – 25.07.2020
г., откогато дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Изчислена с помощта
на изчислителния модул на сайта на НАП, законната лихва върху главницата от 5 165,75 лв.
за периода 25.07.2020 – 30.06.2021 г. - датата на предявяване на иска е в размер на 489,35
лева. До този размер акцесорният иск за лихви е основателен и следва да бъде уважен, като
за разликата до пълния предявен размер от 515,29 лв. следва да бъде отхвърлен.
Тъй като нито една от двете страни не е заявила искане за присъждане на
деловодните разноски, то такива не им се дължат.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА КР. Б. К., ЕГН **********, от с. М, общ. НЗ, обл. С да заплати на ТПДГС,
ЕИК ******, представлявано от инж. СД, на основание чл. 45, вр. чл. 51 ЗЗД сумата от
5 165,75 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от извършено
на 25.07.2020 г. престъпление по чл. 237, ал. 1, пр. 1 НК, от която 5 000 лв. - дължимо
обезщетение по чл. 2, т. 1 и 165,75 лв. - дължимо обезщетение по чл. 8 от Наредбата за
размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, приета с Постановление № 283 на
МС от 27.12.2000 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
5
недоказан иска В ЧАСТТА за разликата над уважения размер от 5 165,75 лв. до пълния
предявен размер от 5 440 лв..
ОСЪЖДА КР. Б. К., ЕГН **********, от с. М, общ. НЗ, обл. С да заплати на ТПДГС,
ЕИК ******, представлявано от инж. СД, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 489,35
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
от 5 165,75 лв. за периода 25.07.2020 – 30.06.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан иска В ЧАСТТА за разликата над уважения размер от 489,35 лв. до пълния
предявен размер от 515,29 лв..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ответника чрез адв. Т.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6