Р Е Ш
Е Н И Е №
260078
гр. София, 01.07.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
Софийският
окръжен съд, търговско отделение, V състав, в публично съдебно заседание на първи
юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа
докладваното от съдията т.д. № 111 по
описа за 2020 година на СОС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ – Н.А.З.П. /НАП/ е предявил с
искова молба вх. № 5166/21.07.2020 год. по описа на СОС срещу „А.Б.” ЕООД – в н.
с ЕИК положителен установителен иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ
– за признаване за установено по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в
производството по несъстоятелност на „А.Б.” ЕООД – в н. по т.д. № 12/2019 год. по
описа на СОС съществуването на предявени и неприети вземания на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“ /ФГВРС/ в размер на следните
суми:
·
16 426.36
лева, представляваща общ размер на главници и лихви върху главниците, дължими
на основание чл.113 от КСО до датата на окончателното погасяване на главниците;
·
97 768.70
лева, представляващи публични вземания за данък върху доходите на физическите
лица, заплатени от Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.
Претендират
се и направените по делото разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът
твърди, че с решение № 50 от 08.04.2019г., постановено по т.д.н. № 12/2019г. по
описа на СОС е открито производство по несъстоятелност на „АЛС България” ЕООД.
Излага, че в ТРРЮЛНЦ под № 20191227084714 по партидата на търговеца е обявен
списък на неприетите вземания на кредитори на търговеца – длъжник, предявени в
срока по чл.688, ал.3 от ТЗ. В този списък били включени и вземания на ФГВРС в
размер на 993 449.93 лева и 2 414.16 лева, както и лихви върху
посочените суми, дължими на основание чл.113 от КСО до датата на окончателното
погасяване на главниците. Ищецът сочи, че тези вземания били предявени от него
в производството по несъстоятелност с молби изх. №
М-24-29-30/19#32/21.11.2019г. и молба с изх. № М-24-29-30/19#33/12.12.2019г.,
както и че е депозирал възражение в срока по чл.690, ал.1 от ТЗ срещу
включването на процесните вземания в списъка на неприетите вземания.
Ищецът
излага още, че с определение № 337 от 06.07.2020г., постановено по т.д.н. №
12/2019г. по описа на СОС възражението му било оставено без уважение, като
неоснователно и списъкът на неприетите вземания бил одобрен във вида, в който е
изготвен. Определението на съда било обявено в ТРРЮЛНЦ под № 20200706125921.
Поддържа
се от ищеца в исковата молба, че по отношение съществуването и дължимостта на
вземанията на ФГВРС, съгласно разпоредбата на чл.28, ал.3 от ЗГВРСНР, в
производството по несъстоятелност, във връзка с изплатени гарантирани вземания
на работници и служители, фондът се представлява от НАП. Излага, че изплащането
в определени срокове на съответните дължими суми на работници и служители е
законодателно вменено задължение на ФГВРС.
Ищецът
твърди още, че към молбите, с които е предявил в производството по
несъстоятелност вземанията на ФГВРС е представил 1053 разпореждания на ФГВРС
/влезли в законна сила/, въз основа на които гарантираните вземания на
работниците и служителите на ответника били изплатени.
В
ТРРЮЛНЦ под № 20190606170958 бил обявен списък на служебно вписани вземания на
кредитори на длъжника, в който фигурирали и вземанията на работниците и
служителите на несъстоятелното дружество, включително и на лица, на които
впоследствие били изплатени обезщетения от ФГВРС. Този списък бил одобрен от
съда без изменения с определение от 18.06.2019г. и обявен в ТРРЮЛНЦ под №
20190620104914.
Ищецът
излага, че при съпоставката между одобрения от съда списък на служебно вписаните
от синдика вземания срещу длъжника и вземанията на ФГВРС, предявени от НАП с
посочените по-горе молби в производството по несъстоятелност, било видно, че
изплатените на работниците и служителите обезщетения от ФГВРС надвишават по
размер вземанията на същите лица, включени в списъка на служебно вписаните от
синдика вземания на кредитори на длъжника. Ищецът е изложил в табличен вид за
всеки един работник или служител на ответното дружество, каква сума му е
изплатена от ФГВРС, какъв размер на вземането му е включил синдика в списъка на
служебно вписаните вземания и съответно разликата между двете суми, която разлика всъщност е предмет и
настоящите искове.
Посочено е още в исковата молба от ищеца, че ФГВРС, ведно с
гарантираните вземания на работниците и служителите на несъстоятелното
дружество е заплатил и дължимият от работодателя данък върху доходите на
физическите лица /ДДФЛ/. В тази връзка за него възниквало вземане срещу
длъжника за заплатения данък. Размерът на данъка върху всяко изплатено
гарантирано вземане на работниците и служителите на длъжника е посочен от ищеца
в табличен вид.
С уточняваща молба ищецът сочи, че
сумата от 993 449,93 лв. и сумата от 2 414,16 лв. представляват вземания на
Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ (ФГВРС). Същите се
разделяли на гарантирани вземания на работници и служители, заплатени от ФГВРС
в размер на 898 095,40 лв., както и вземания за дължимия от работодателя данък
върху доходите на физическите лица в размер на 97 768,70 лв., също заплатени от
ФГВРС. Сумата от 16 426,36 лв. представлявала разлика между размера на
отпуснатите от ФГВРС гарантирани вземания на посочени в исковата молба
работници и служители на длъжника и вземанията на същите работници, включени в
списъка на служебно приетите вземания на кредитори на дружеството, тоест тя
била част от предявените вземания от 993 449,93 лв. и от 2 414,16 лв.,
предявени от Н.а.з.п. с молба с изх. № М-24-29-30/19#32/21.11.2019 г. и молба с
изх. № М-24-29- 30/19#33/12.12.2019 г. уточнено е още, че към исковата молба е
приложено заверено копие на писмо с изх. № 4504- 40-53#1 /30.01.2020 г. на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“, ведно с приложенията към
него, от които била видна датата на изплащане на гарантираното вземане на всеки
един от работниците и служителите на длъжника. Законната лихва върху
изплатеното гарантирано вземане била дължима от деня, следващ деня на
заплащането на вземането. Към молбата е приложена справка по лица с посочване
на датата, от която е започнала да тече лихвата върху всяка една от главниците,
като главницата е посочена в колона 6 от справката.
Ищецът уточнява още, че общият размер на вземанията на
работниците и служителите на длъжника, включени в списък на служебно вписаните
вземания на кредитори на длъжника, обявен по партидата на длъжника под №
20190606170958, възлизал на 1 201 667,60
лв. /сумата е посочена на стр. 14 от списъка/. Списъкът бил одобрен без
изменения от съда. В друг списък на служебно приети вземания на кредитори на
длъжника, обявен в ТРРЮЛНЦ под № 20200206084357, били включени вземания на
двама служители на „А.“ ЕООД в общ размер на 23 409,20 лв. Списъкът бил одобрен
също без изменения с Определение № 100 от 17.02.2020 г., постановено по т. д. №
12/2019 г. по описа на Окръжен съд София. Определението било обявено в ТРРЮЛНЦ
под № 20200218170703. В тази връзка общият размер на вземанията на работниците,
включени в двата списъка, заплатени от ФГВРС възлизал на 881 669,04 лв.
Ищецът моли, съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, синдика и кредиторите в
производството по несъстоятелност на „А.Б.” ЕООД – в н. по т.д. № 12/2019 год.
на СОС съществуването на вземането на предявени и неприети вземанията на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“ /ФГВРС/ в размер на следните
суми:
·
16 426.36
лева, представляваща общ размер на главници и лихви върху главниците, дължими
на основание чл.113 от КСО до датата на окончателното погасяване на главниците;
·
97 768.70
лева, представляващи публични вземания за данък върху доходите на физическите
лица, заплатени от Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“.
Исковете подлежи на
разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК – с оглед разпоредбата на чл.365, т.4
от ГПК. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128 от ГПК и
предявените с нея установителни искове са допустими.
Препис от исковата молба и
приложенията към нея са връчени редовно на ответника на 18.09.2019 год. по реда
на чл.47, ал.1 вр. чл.50, ал.4 ГПК с указанията по чл.367-370 от ГПК /вкл. и по
чл.368 от ГПК/, като до изтичане на срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият не е подал писмен отговор.
Препис от исковата молба е връчен и на синдика на
дружеството длъжник, на основание чл.694, ал.4 от ТЗ. Същият в качеството си на
участник в производството е депозирал отговор на исковата молба, с който е
оспорил предявените искове.
На първо място синдикът е направил възражение за
нередовност на исковата молба, като е посочил, че ищецът не е индивидуализирал
привилегиите и обезпеченията на вземанията предмет на исковете. Изложено е също
така от синдика, че искът относно вземанията в размер на 16 426.36 лева е
неоснователен, а искът относно публичните вземания за ДДФЛ в размер на 97 768.70
лева е недопустим и при условията на евентуалност - неоснователен.
Съображенията на синдика за недопустимост на иска относно
публичните вземания за ДДФЛ в размер на 97 768.70 лева са следните:
В нито една от молбите за предявяване на вземания от 22.11.2019 г. и 16.12.2019г., а и във
възражението си по чл. 690, ал. 1 ТЗ, НАП не била посочила, че предявените от
нея вземания са публични вземания на държавата за данък, които биха имали
привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 6 или т. 7 от ТЗ. Липсата на идентичност на
предявените от НАП и неприети в хода на производството по т.д.н. № 12/2019 г.
вземания с процесните вземания по т.д. № 111/2020г. налагала извод за
недопустимост на иска за установяване съществуването на публичните вземания за
данък върху доходите на физическите лица в размер на 97 768.70 лв.
Синдикът излага още, че в представените с исковата
молба писмо изх. № 23-00-6556#3/14.07.2020г. на ТД на НАП ГДО, платежно
нареждане и дневни отчети - извлечения за плащания не доказват твърдяните от
НАП плащания на дължим от „А.Б.” ЕООД - в н. данък върху доходите на
физическите лица и постъпването на претендираните суми по сметка на ТД на НАП
ГДО. Сочи, че писмото представлява
частен свидетелстващ документ, който има формална доказателствена сила, съдържа
твърдения за плащане от страна на НОИ на суми по банкова сметка ***, а не по
сметка на ТД на НАП ГДО, където би трябвало да се платят, но пък нямало данни
тези суми да са дължими от „А.Б.” ЕООД — в н.
Отделно от горното, тези вземания били вече включени в
списъците с допълнително приетите вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ.
Неоснователността на иска на НАП относно публичните
вземания за ДДФЛ в размер на 97 768.70 лева синдикът обосновава с
обстоятелствата, че в ТРРЮЛНЦ под № 20191007163606 и № 20191007171453 по
партидата на „А.Б.” ЕООД - в н. са обявени определение № 562/07.10.2019 г. и №
564/07.10.2019 г. по т.д.н. № 12/2019 г. на Софийски окръжен съд, т.о. IV с-в,
с които били одобрени списъци на приетите вземания, които включвали и предявени
от НАП публични вземания, представляващи приспаднат данък върху доходите на
физическите лица върху вземанията по чл. 687, ал. 1 ТЗ, включени в списък на допълнително
приетите вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ. Отделно от това синдикът поддържа,
че от откриването на производството по несъстоятелност на „А.Б." ЕООД - в н.
на 08.04.2019г. до депозирането на становището му, всички възникнали преди и
след посочената дата вземания за данъци били удовлетворявани, чрез извършени от
дружеството плащания или извършени от НАП чрез АПВ прихващания, което се
установявало от представените от синдика към отговора му писмени доказателства,
изходящи от НАП.
По отношение довода на синдика, че иска на НАП относно
вземанията в общ размер на 16 426.36 лв. – главници е неоснователен в отговора
на синдика се излага, че по делото не са представени доказателства от ищеца за
реално извършени плащания към работниците и служителите на несъстоятелното
дружество. Липсата на доказателства за извършени плащания, съобразно
изискванията па чл. 75, ал. 3 ЗЗД или чл. 305 ТЗ, чрез заверяването на сметките
на работниците и служителите било пречка да се приеме, че ФГВРС се е суброгирал
в техните права спрямо „А.Б.” ЕООД – в н. Едва с изплащане на вземанията Фондът
можел да се суброгира в правата на работниците и служителите, като до
настъпване на този факт и независимо от издадените разпореждания, титуляри на
вземанията, доколкото съществували, били все още работниците и служителите.
Отделно от това синдикът поддържа, че в ТРРЮЛНЦ под №
20190620104914 по партидата на „А.Б.” ЕООД - в н. било обявено определение №
332/18.06.2019 г. по т.д.н. № 12/2019 г. на Софийски окръжен съд, т.о. IV с-в,
с което бил одобрен без изменения списък на вземания по чл. 687, ал. 1 ТЗ към „А.Б.”
ЕООД - в н. включващ изчислени след приспадане на дължимите осигурителни вноски
и ДДФЛ вземания на 1221 бивши работници и служители на дружеството за начислени
до 07.04.2019г. обезщетения по чл. 221 и чл. 224 КТ и/или трудови
възнаграждения с общ размер от 1 201 667.60 лв. Под № 20200218170703 по
партидата на „А.Б.” ЕООД - в н. било обявено и определение № 100/16.02.2020 г.
по т.д.н. № 12/2019 г. на Софийски окръжен съд, т.о. IV с-в, с което бил
одобрен без изменения и допълнителен списък на вземания по чл. 687, ал. 1 ТЗ
към „А.Б.” ЕООД - в н. включващ изчислени след приспадане на дължимите
осигурителни вноски и ДДФЛ вземания на 2 бивши служители на дружеството за
начислени до 07.04.2019г. обезщетения по чл. 221 КТ и трудови възнаграждения с
общ размер от 23 409.20 лв.
Синдикът излага, че съгласно разпорежданията на ФГВРС,
той чрез НОИ е трябвало на основание чл. 26, ал. 1 ЗГВРСНР да плати на 358
бивши работници и служители на дружеството гарантирани вземания в нетен размер,
надвишаващ с 16 426.36 лв. общо размера на приетите по смисъла на чл. 693 ТЗ
вземания на същите тези работници и служители. Издадените от директора на ФГВРС
разпореждания представлявали индивидуални административни актове. Същите обаче разпореждания
съдържали вътрешни противоречия и били неясни, не давали отговор на въпроса
дали Фондът е предвидил, удържал и/или платил дължимите за сметка на
работниците и служителите осигурителни вноски, нямало данни дали и кога са
връчени разпорежданията на заинтересованите лица и дали са влезли в законна
сила.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа
страна:
От служебно извършена
справка в търговския регистър по партидата на ответника „А.Б.” ЕООД – в н. ЕИК. се установява, че по отношение на дружеството
е открито производство по несъстоятелност с решение от 08.04.2019 год. по
т.д.н. № 12/2019 год. на СОС, с начална дата на неплатежоспособността – 1.01.2019
год.
В срока по чл.688, ал.3 от ТЗ, с две молби, находящи се
на стр.28 и 83 от настоящото дело, ищецът е предявил свои вземания в
производството по несъстоятелност по т.д.н. № 12/2019 год. на СОС, сред които
твърди, че са и процесните. С първата молба е предявено вземане за главници в
размер на 993 449.93 лева, представляващи изплатени от ФГВРС, гарантирани
вземания на работници и служители на несъстоятелния длъжник. В молбата е
посочено, че ищецът претендира това вземане да бъде включено в списък на приети
вземания с поредност на удовлетворяване – чл.722, ал.1, т.4 от ТЗ. Претендира се още вземанията да бъдат приети и
удовлетворени, ведно с лихвите по чл.21, ал.4 от ЗГВРСНР до датата на
окончателното погасяване на главниците на вземанията. С втората молба е
предявено вземане за главница в размер на 2 414.16 лева, представляващо
изплатено от ФГВРС, гарантирано вземане.
Отново е поискано вземането да бъде включено в списък на приети вземания с
поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.4 от ТЗ, ведно с лихвите по чл.21, ал.4 от ЗГВРСНР до датата на
окончателното погасяване на главницата на вземането. Вземанията не са приети от
синдика и са включени под № 2 и 3 от списъка на неприети допълнително предявени
вземания, обявен в търговския регистър на 27.12.2019г.
С възражение от 02.01.2020г. по
т.д.н. № 12/2019г. по описа на СОС и в срока по чл.690, ал.1 от ТЗ, ищецът е
възразил срещу включването в списъка на неприетите вземания, на вземанията под
№ 2 и 3 от списъка на неприетите допълнително предявени вземания, обявен в
търговския регистър на 27.12.2019г.
С определение от 06.07.2020г.
постановено по т.д.н. № 12/2019г. по описа на СОС, съдът е оставил без уважение
възражението на НАП.
Настоящите искове са предявени от НАП в срока по чл.694,
ал.1 от ТЗ – с искова молба, изпратена по
пощата на 20.07.2020 год.
С уточняваща
молба от 21.12.2020г. ищецът е уточнил, че вземането му за сумата от
16 426.36 лева по чл.28, ал.2 от ЗГВРСНР следва да бъде с поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.4 от ТЗ, а лихвите върху тези вземания с
поредност на удовлетворяване по чл.722,
ал.1, т.9 от ТЗ. По отношение на вземанията за ДДФЛ, заплатени от ФГВРС в
размер на 97 768.70 лева ищецът сочи, че следва да бъде определена
поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ.
По делото е представено писмо от НОИ /ФГВРС/ до НАП с
дата 30.01.2020г., в което е посочено, че се предоставят доказателства за
реално изплатени суми по Разпореждания за отпускане на гарантирани вземания по
смисъла на ЗТВРСНР на 1052 лица в общ размер на 995 217.71 лева във вр. с
несъстоятелността на „А.“ ЕООД. Към писмото са приложени дневни банкови
извлечения за плащания по дати и по определен код на бюджетен разпоредител на
редица физически лица. От тези извлечения се установява, че плащането е
одобрено от банката, размера му и физическото лице до което е насочено.
В настоящото съдебно производство е допусната и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че разликата между изплатеното от ФГВРС гарантирано вземане по
всяко едно от представените по делото разпореждания и вземането, включено в
списъка на служебно приетите вземания на кредитори на длъжника е в общ размер
на 16 426.37 лева. Публичното вземане за ДДФЛ, предвидено за изплащане по
всяко едно от разпорежданията, издадени от ФГВРС, вещото лице изчислява общо на
сумата в размер на 97 768.70 лева и излага, че същите са преведени по
сметка на НАП. Вещото лице сочи още, че по данъчно-осигурителната сметка /ДОС/
на ответника са постъпили суми в общ размер на 54 154.40 лева и с тях са
погасени данъчно-осигурителни задължения на ответника, описани от вещото лице,
като последното не може да установи кой е наредителят на преведените суми по
ДОС на ответното дружество.
Приетото по делото заключение на допусната
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза установява, че сумата от
97 768.70 лева е преведена от ФГВРС към НАП ТД С. – „Средни данъкоплатци и
осигурители“ на три транша. От направените в съдебно заседание уточнения на
вещото лице, става ясно, че процесния ДДФЛ е вземане на НАП, възникнало на
основание три декларации обр.6 от 18.09.2019г.; 09.10.2019г. и 12.12.2019г.,
които били съставени и подадени от оторизирано длъжностно лице при НОИ.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
Искът
с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ за
признаване за установено по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в
производството по несъстоятелност на „А.Б.” ЕООД – в н. по т.д. № 12/2019 год. по
описа на СОС, на съществуването на предявени и неприети вземанията на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“ /ФГВРС/ в размер на сумата
от 16 426.36 лева, представляваща общ размер на главници и лихви върху
главниците, дължими на основание чл.113 от КСО до датата на окончателното
погасяване на главниците е допустим – същият е предявен в срока по чл.694,
ал.1 от ТЗ от кредитор в производството по несъстоятелност с вземане, включено
в списъка на неприетите вземания с определение по чл.692, ал.4 от ТЗ.
Разгледан по същество този иск е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Както
е указано и с доклада по делото относно разпределението на доказателствената
тежест, ищецът следва да установи изброените долу главни факти, въведени в
обстоятелствената част на исковата молба, съставляващи основанието на
предявения иск – че е предявил в законоустановените срокове, пред съда по
несъстоятелността процесните си вземания, че същите са включени от синдика в
списък на неприети вземания, че е
депозирал възражение срещу списъка на неприетите вземания в законоустановения
срок, както и че съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението
му. Ищецът следва да установи и че са възникнали такива вземания в неговия
патримониум или в патримониума на лице в чийто права се е суброгирал, както и
размера на процесните вземания.
В настоящото съдебно производство обаче не се установиха
последните указани като релевантни на ищеца юридически факти, а именно, че
вземането е възникнало в патримониума на ФГВРС, в чийто права ищецът следва да
се е суброгирал, на основание чл.28, ал.3 от ЗГВРСНР. Това е така, защото не се
установи в настоящото съдебно производство, че всички работници и служители на
ответното несъстоятелно дружество са получили паричните суми предмет на
разпорежданията на ФГВРС представени по делото. Писменото изявление на Директора
на ФГВРС, че сумите по разпорежданията са реално изплатени, обективирано в писмото
му от 30.01.2020г. до НАП не притежава доказателствената стойност. Когато
плащането е извършено по безкасов път приложима е нормата на чл.
75, ал.3 от ЗЗД, според която, когато плащането става чрез задължаване и
заверяване на банкова сметка, ***еряване сметката на кредитора. Доказателства,
относими към цитираната норма – дневни банкови извлечения за одобрени банкови
преводи са представени от ищеца по делото, но същите не са достатъчни, за да се
докаже при условията на пълно и главно доказване, че правоимащите лица по
разпорежданията са получили определените им парични суми, т.е. че с паричните
суми по разпорежданията са заверени банковите им сметки. Независимо от това
следва да се посочи и, че представените от ищеца дневни банкови извлечения за
плащания не представляват годно доказателство за плащане, тъй като са
разпечатка от предполагаем електронен носител и истинността на съдържанието им
не е удостоверена с подписа и печата на длъжностно лице на обслужващата банка.
Недоказването от страна на ищеца на вземането му за
главницата предпоставя и недоказване на
вземането му за лихва върху тази главница.
До настъпването на факта на изплащането на вземанията
от страна на ФГВРС към работниците и служителите на несъстоятелното дружество,
съответно получаването на изплатените суми от тях, титуляри на тези вземания са
работниците и служителите. В тази връзка следва да се направи извод, че по
делото не се установи ФГВРС, съответно НАП да се е суброгирал в техните права
спрямо „А.Б.” ЕООД - в н.В този смисъл и при липсата на настъпила законна
суброгация, предвидена в разпоредбата на чл.28, ал.3 от ЗГВРСНР, съдът намира,
че така предявеният от НАП иск по чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ за признаване за установено по отношение на длъжника,
синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на „А.Б.” ЕООД – в н.
по т.д. № 12/2019 год. по описа на СОС, на съществуването на предявени и
неприети вземанията на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“
/ФГВРС/ в размер на сумата от 16 426.36 лева, представляваща общ размер на
главници и лихви върху главниците, дължими на основание чл.113 от КСО до датата
на окончателното погасяване на главниците е неоснователен
и следва да се отхвърли.
По отношение на предявеният от ищеца
положителен установителен иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ – за
признаване за установено по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в
производството по несъстоятелност на „А.Б.” ЕООД – в н. по т.д. № 12/2019 год. по
описа на СОС, на съществуването на предявени
и неприети вземанията на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и
служителите“ /ФГВРС/ в размер на сумата от 97 768.70 лева, представляващи
публични вземания за данък върху доходите на физическите лица, заплатени от
Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, съдът намира
следното:
Основателни са
доводите изложени от синдика на несъстоятелното дружество в производството, че
така предявеният от ищеца иск е недопустим. Процесуалните предпоставки за
надлежно упражняване на иск по чл.
694, ал. 2 от ТЗ са: кредиторът да е предявил вземането си пред синдика по
реда и в срока по чл.
685, ал. 1 от ТЗ; да има произнасяне на синдика по отношение на него; да
има депозирано в срока по чл.
690, ал. 1 от ТЗ възражение срещу приемането или отказа за приемане на
вземането; по повод това възражение да има произнасяне на съда с определение по
чл.
692 от ТЗ; да е спазен срокът по чл.
694, ал. 1 от ТЗ за предявяване на иска. Тъй като за допустимостта на иска
съдът следи служебно, при предявен иск по чл.
694, ал. 1 от ТЗ сезираният съд е длъжен да извърши самостоятелна проверка за
наличие на посочените предпоставки за допустимост на предявения иск, като не е
обвързан от становището на съда по несъстоятелност относно това дали вземането
е предявено в производството по несъстоятелност в срока по чл. 685
от ТЗ. Задължителните предпоставки за допустимост на иска следва да са
налице до приключването на производството и съответно отпадането на някоя от
тях в хода на производството води до недопустимост на предявения иск. В случая една
от кумулативно необходимите предпоставки за допустимост на иска не е била
налице още при образуването на настоящото съдебно производство. Тази
предпоставка е кредиторът да е предявил вземането си пред синдика по реда и в
срока по чл.
685, ал. 1 от ТЗ.
В представените по делото две молби
от 22.11.2019г. и 16.12.2019г. на ищеца, с които той твърди, че е предявил
вземането си за ДДФЛ в размер на 97 768.70 лева по заплатени от ФГВФЛ
гарантирани вземания на работниците и служителите на несъстоятелното дружество
е посочено, че поредността на вземанията на ищеца следва да бъде определена по
т.4 на чл.722, ал.1 от ТЗ. Предявено е вземане и за лихва върху вземането по
т.4 на чл.722, ал.1 от ТЗ, чиято поредност на удовлетворяване не е посочена, но
тя е лесно определяема. В тази връзка посочените две молби не съдържат
предявено от ищеца публично вземане за данък, което би имало привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ. Същото се отнася
и за депозираното възражение пред съда по несъстоятелността. В него отново не
се говори за публични задължение за данък. От тук се налага извода, че това си
вземане НАП не е предявила в производството по несъстоятелност, поради което
предявеният иск за него по чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ се явява недопустим, а
производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.
С
оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.694, ал.7 от ТЗ ищецът следва да се осъди да заплати по сметка на СОС дължимата за
производството по делото държавна такса в размер на 1 141,95 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.А.З.П. /НАП/ срещу „А.Б.” ЕООД – в н. с ЕИК . положителен
установителен иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ – за признаване за
установено по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по
несъстоятелност на „А.Б.” ЕООД – в н. по т.д. № 12/2019 год. по описа на СОС,
на съществуването на предявени и неприети вземания на Фонд „Гарантирани
вземания на работниците и служителите“ /ФГВРС/ в размер на сумата от 16 426.36
лева, представляваща общ размер на главници, ведно с лихви върху главниците,
дължими на основание чл.113 от КСО до датата на окончателното погасяване на
главниците.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по т.д. № 111 по описа за
2020г. на Софийски окръжен съд, в частта му касаеща предявеният от Н.А.З.П. /НАП/ срещу „А.Б.” ЕООД – в н. с ЕИК .
положителен установителен иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ – за
признаване за установено по отношение на длъжника, синдика и кредиторите в
производството по несъстоятелност на „А.Б.” ЕООД – в н. по т.д. № 12/2019 год. по
описа на СОС, на съществуването на предявени и неприети вземания на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“ /ФГВРС/ в размер на сумата
от 97 768.70 лева, представляващи публични вземания за данък върху
доходите на физическите лица, заплатени от Фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.694, ал.7 от ТЗ, Н.А.З.П. /НАП/ да заплати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото в размер на
1 141,95 лева /хиляда сто четиридесет и един
лев и деветдесет и пет ст./.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: