Р Е Ш Е Н И
Е № 1607
гр.Пловдив, 15.04.2014г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІ гр.с., в открито съдебно заседание на осемнадесети март две
хиляди и четиринадесета година, в състав
Председател:
Росица Кюртова
секретар: Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№1394 по описа на съда за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД.
Ищецът “ВЕНЕРА 2”ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Златю Бояджиев”№1,
представляван от Бл.И.С., чрез пълномощника а.Г.К., твърди, че на 02.11.2011г.
починал съдружникът му Р.. С.Б., който бил наследен от Р. Р.Б.. На 23.01.2012г.
ищецът получил нотариална покана от ответника А.Б., с която същият го
уведомявал, че с договор от 29.11.2011г. Р. Б. му е прехвърлила безвъзмездно 17
дружествени дяла от “ВЕНЕРА 2”ЕООД. Със същата молба ответникът правел и искане
да бъде изплатена равностойността на прехвърлените му дружествени дялове. Ищецът
поддържа, че този договор за прехвърляне на дружествени дялове е нищожен поради
противоречие с императивни норми на закона – чл.122, чл.129, ал.1 и чл.137,
ал.1, т.2 ТЗ. Ответникът бил трето лице по смисъла на закона, прехвърлянето на
дялове в полза на което не се извършвало свободно, а при спазване изискванията
за приемане на нов съдружник. Липсвало съгласие на общото събрание на
дружеството за приемането му като съдружник и за прехвърляне на дяловете. Не
бил осъществен пълният фактически състав, предвиден в закона. Въз основа на
изложените обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане договорът за
прехвърляне на дружествени дялове, сключен на 29.11.2011г., да бъде прогласен
за нищожен поради противоречие със закона - чл.122, чл.129, ал.1 и чл.137,
ал.1, т.2 ТЗ. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът А.С.Б., ЕГН
**********,***, в срока за отговор на исковата молба е оспорил иска. С нарочна
молба от 15.10.2012г. е оттеглил оспорването, а по-късно и пълномощията си от
а.Н.Ш., като е признал изцяло предявения иск на посоченото от ищеца основание,
както и поради това, че договорът за прехвърляне на дялове бил нищожен поради
липса на съгласие. Моли искът да бъде уважен.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
Между страните няма спор, а това
се установява и след справка в търговски регистър, че Р.. С.Б., ЕГН
**********,***, е бил съдружник в ищцовото дружество “ВЕНЕРА 2”ООД, притежаващ
50 дружествени дяла. Установява се от приетото удостоверение за наследници,
издадено от община Марица, обл.Пловдив, че Р.. Б. е починал като неженен на
..... и оставил за единствен наследник м. си Н.Р.Б., ЕГН **********,***. С
договор от 29.11.2011г. с нотариална заверка на подписите, извършена от В.З.,
нотариус в района на РС Пловдив, рег.№.. на НК, Н.Б., действаща чрез
пълномощника Д.Г., прехвърля безвъзмездно на ответника А.С.Б. 16 дружествени
дяла от капитала на “ВЕНЕРА 2”ООД, притежавани от нея по наследство от покойния
Р.. Б., които поемателят приел с благодарност. Посоченото се установява от
самия договор за прехвърляне на дялове, приложен по делото. С молба от
16.01.2012г., която ищецът признава, че е получил на 23.01.2012г., ответникът е
отправил покана до общото събрание и до представляващия ищцовото дружество
Б.С., въз основа на сключения договор за прехвърляне на дялове, да бъде приет
за съдружник в дружеството, а в случай, че решение за това не бъде взето – да
му бъдат изплатени ликвидационен дял и дял от неразпределената печалба на
дружеството, дължими на Р.. Б., съобразно с прехвърлените с договора права. С
решение на РС Нова Загора по гр.д.№76/2013г., влязло в сила на 09.05.2013г., е
прогласено за нищожно извършеното с пълномощно от 23.11.2011г. упълномощаване
на Д.Г. безвъзмездно да прехвърли притежаваните от Н.Б. дружествени дялове в
капитала на “ВЕНЕРА 2”ООД на А.С.Б..
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е за нищожност на
договор за прехвърляне на дружествени дялове, извършено от наследник на починал
съдружник в полза на трето за дружеството лице – несъдружник, поради
противоречие със закона – посочените от ищеца норми на Търговския закон. Искът
е допустим, като правният интерес на ищеца се извлича от извънпроцесуалното
поведение на ответника, който претендира права по договора – да бъде приет за
съдружник, на ликвидационен дял, на дял от печалбата, на членство, спрямо
дружеството, каквито не биха възникнали в патримониума му, ако договорът е
нищожен и не поражда действие от самото му сключване.
Законодателят провежда разлика
между притежаването на дружествен дял и членствените права на съдружника. Дружественият
дял е част от имуществото на дружеството с ограничена отговорност и включва
само имуществени права, докато правото на членство включва възможността на
съдружника да следи и се информира за дружествените дела, да участва в общото
събрание и в управлението на дружеството, в разпределението на печалбата, като
дава право и на ликвидационен дял. Наследяването на дружествен дял не влече
след себе си автоматично придобиване на членство в дружеството, тъй като
членствените права са лични и не се наследяват. За да ги придобие, наследникът
трябва да бъде приет за съдружник. Независимо дали е приет или не за съдружник,
наследникът може да прехвърли наследения дружествен дял със съдържащите се в
него имуществени права на друг съдружник или на трето лице. В закона е
поставено изискване за форма за действителност – писмена с нотариална заверка
на подписите, която в конкретната хипотеза е спазена. Не е предвидена забрана
за подобно разпореждане, като правилото на чл.129, ал.1 ТЗ има значение за
качеството на приобретателя – дали същият е съдружник или трето лице. Ако
дружественият дял се наследи от лице, което не е съдружник, както е в
настоящата хипотеза, то прехвърлянето на съдружник в дружеството би могло да се
извърши свободно, а на трето лице – при спазване изискванията за приемане на
нов съдружник. Според разпоредбата на чл.137, ал.1, т.2 ТЗ в последната
хипотеза е нужно и съгласие на общото събрание на дружеството за прехвърляне на
дела. Посочените норми са императивни, но неизпълнението им не влече абсолютна
нищожност на договора за прехвърляне на дружествен дял, същият е действителен в
отношенията между страните и по отношение всички трети лица, но без изискваното
съгласие на общото събрание или при отказ на същото да приеме приобретателя на
дяловете за съдружник, извършеното прехвърляне не може да се противопостави на
дружеството. Това ще рече, че в случая е налице не абсолютна, а относителна
недействителност на договора – същият не произвежда действие само за
дружеството, ако то не е приело третото лице за съдружник и последният не ще
може да претендира за възможностите, произтичащи от членствени права. В този
смисъл е решение №161/11.01.2011г. по т.д.№28/2010г. на ВКС, І т.о.
Съдът, обаче, не е сезиран с иск
за относителна недействителност, а с иск за прогласяване абсолютна нищожност на
договора поради противоречие със закона, като съобразно установения в
гражданския процес принцип на диспозитивното начало съдът не може да се
произнася по непредявен иск. Не е сезиран и с иск за нищожност поради липса на
съгласие, затова не обсъжда дали е налице посоченото основание, макар и да са ангажирани
доказателства по делото. От страна на ответника могат да се правят възражения
за защита против иска, а не такива в подкрепа на същия, затова не се обсъждат и
доводите на ответника в този смисъл. Доколкото от ищеца не е направено искане
за постановяване на решение при признание на иска, признанието на ответника не
обвързва съда, щом не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Нещо
повече, дори при заявено искане за постановяване на решение при признание на
иска, съдът може да го отхвърли, ако признанието противоречи на закона –
чл.237, ал.3, т.1 ГПК.
В обобщение на изложеното
исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли. Предвид този
резултат ищецът няма право на разноски, а ответникът не претендира такива.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ВЕНЕРА 2”ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Златю Бояджиев” №1, представляван от
Бл.И.С., чрез пълномощника а.Г.К., иск за прогласяване за нищожен на договор за
прехвърляне на дружествени дялове, сключен на 29.11.2011г., между Н.Р.Б., ЕГН
**********,***, и А.С.Б., ЕГН **********,***, поради противоречие със закона -
чл.122, чл.129, ал.1 и чл.137, ал.1, т.2 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП