Решение по дело №2656/2017 на Административен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер 1389           Година    2019, 21.06.        Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен Съд – Пловдив, І отд.,  III състав

 

на  18 Септември 2018г.

 

в открито заседание в след състъв:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 2656 описа за  2017 година и като обсъди:

 

            Производството е по реда на чл. 99, ал. 6 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.

            Образувано е по жалби на Община К., представлявана от кмета М.Г. Б., както и такава подадена от физическите лица Д.К.Т. ***, И.Н.Д. ***, В.Г. ***, М.Д.В. *** и Н.К.П. ***, /л.1171 и сл. и оригинал на л.2546 и сл./против Решение № 2-ІІІ/2017год. по оценка на въздействието на околната среда от 29.08.2017г. на директора на РИОСВ - гр. Пловдив, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение  “Преустройство на склад за строителни материали в инсинератор за човешки тленни останки“ в имот № 0011382, местност ** в землището на гр. К., с възложител “Фундамент” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 71 партер.

Жалбоподателите претендират отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност, като и в двете жалби по същество се излагат аналогични оплаквания, поради което и ще бъдат изложени общо. Релевират се допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Възраженията могат да бъдат обобщени по следния начин. По отношение на допуснатите съществени нарушения на административно производствените правила се твърди неправилно определена „засегната общественост“; непровеждане на задължителните консултации с Община К. относно заданието по обхвата и съдържанието на Доклада по ОВОС; липса на мотиви. Отделно от това според оспорващия, в доклада за оценка на въздействието върху околната среда, който е изготвен от възложителя, липсват данни за техническия капацитет на инсталациите и това прави невъзможно оценяването на прогнозното замърсяване и въздействието му. Налични са по съществото си неверни и противоречиви данни относно транспортния достъп до имота, начина на водоснабдяването и електрозахран­ването му, относно данните и възможността за възникване на големи производст­вени аварии предвид местоположението му. Не са отчетени всички вредни веще­ства, емитирани от подобен тип инсталации, няма информация за използване на очистващи съображения, а представената информация за емисиите са разминава драстично в различните части. Не е отчетен кумулативният ефект на замърсяване, в аспекта на съществуващите на място и други големи източници на замърсяване – „КЦМ“АД и ФИРМААД. На следващо място, липсват данни и не е ясно има ли изследвания на здравния статус на живеещото в близост до съоръжението население, както и населението на близките населени места с. Крумово и с. Бре­стник, общ. Родопи, които живеят в зона на силно замърсяване от няколко пред­приятия, вкл. и ефекта върху здравния статус на населението от конкретното ИП, вкл. и кумулативния ефект в тази връзка. Не е съобразена Програмата за подоб­ряване качеството на атмосферния въздух в Община К. с План за действие за периода 2016-2020г. Подробни съображения по съществото на спора са изло­жени в депозирана по делото писмена защита от пълномощника на община К. адв. Ч..*** претендира присъждане на направените по делото разноски и се прави изрично възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско въз­награждение за пълномощниците на заинтересуваното лице „Фундамент“ ООД.

Ответникът Директор на РИОСВ – гр. Пловдив, чрез процесуалния предста­вител Д.К.– служител, притежаващ юридическа правоспо­собност, изразява становище за неоснователност на жалбите. Подробни съобра­жения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена за­щита. Отделно от това по делото е налично и съпроводително писмо изх. № ОВОС-87 от 20.09.2017г. на Директора на РИОСВ – Пловдив, с което е изпратена на Министъра на Околната среда и водите жабата на физическите лица, в което също са изложени подробни съображения по законосъобразността на оспорения акт /л.1181 и сл./Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави изрично възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възна­граждение на пълномощника на община К..

            Заинтересуваното лице - “Фундамент” ООД, чрез пълномощниците адв. И. и адв. Б., изразява становище за неоснователност на жалбите. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозираните по делото становище и писмена защита от адв. И.. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

По допустимостта на жалбите, съдът констатира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 6 от ЗООС, заинтересуваните лица могат да обжалват решението по ОВОС по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщаването по ал. 4 от същата разпоредба. С разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗООС е въведено задължение за компетентния орган, постано­вил решението по ОВОС, да го предостави в 7-дневен срок на възложителя на инвестиционното предложение, както и да го оповести чрез централните средства за масово осведомяване, интернет страницата си и/или по друг подходящ начин. Също така, с разпоредбата на чл. 20а от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС), е предвидено, че компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице оповестява решението по ОВОС по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗООС и изпраща копие от постановеното решение за съобразяване на съответния компетентен орган, който по реда на специален закон одобрява/разрешава осъществяването на инвестиционното предложение.

В случая, оспореното решение е изпратено на възложителя (“Фундамент” ООД) и на Община К., като е установено получаването му само от общината на 30.08.2017г. (известие за доставяне на л. 16). По делото е прието заверено копие на страница от вестник “Труд“ от 01.09.2017г., в който е публикувано съобщение за издаването на оспореното решение. От своя страна, жалбата на Д.Т., И.Д., В.Д., М.В. и Н.П. е подадена чрез ответника до министъра на околната среда и водите на 12.09.2013г.,  чрез лицензиран пощенски оператор „Български пощи“ АД (пощенски плик на л.2583). Съответно съдът приема, че жалбите са подадени в законоустановения срок.

Също така, жалбоподателите Т., Д., Д., В. и П. притежават качеството на “засегната общественост” по смисъла на § 1, т. 25 от ДР на ЗООС, а това е едно или повече физически или юридически лица и техните сдружения, организации или групи, които са засегнати или с вероятност да бъдат засегнати, или които имат интерес при процедурите за одобряване на планове, програми, инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или актуализацията на разрешителни по реда на ЗООС или на условията в разрешителното, включително екологичните неправителствени организации, създадени в съответствие с националното законодателство. Посочените жалбоподатели са с постоянен адрес ***, за което по делото са приети заверени копия на 5 броя лични карти (л. 1 176 – 1180), съответно за тях е налице правен интерес по отношение на заявеното оспорване. 

Ето защо, като подадени при наличието на правен интерес и в рамките на законоустановения срок, жалбите се явяват допустими, а разгледани по същество са основателни.

По делото е установена следната фактическа обстановка: 

В РИОСВ – гр. Пловдив е постъпило Уведомление за инвестиционно наме­рение вх. № ОВОС – 87/21.01.2016г., подадено от “Фундамент” ООД, с предмет „Преустройство на склад за строителни материали в инсинератор за човешки тленни останки в имот с идентификатор **, местност ** в землището на гр. К., общ. К., ведно с приложенията към него – документи за собст­веност, актуална скица на имота и удостоверение за актуално състояние (л.670-679, т.3). Други документи не са приложени.

С писмо изх. № ОВОС – 87/27.01.2016г. по описа на РИОСВ – гр. Пловдив дружеството е уведомено, че инвестиционното предложение /ИП/ попада в при­ложното поле на т.11 буква „и“ от Приложение № 2 към ЗООС и на основание чл. 93 ал.1 т.1 от същия закон подлежи на преценка от необходимостта от извърш­ване на ОВОС. В същото писмо са посочени и необходимите за целта документи, които следва да бъдат депозирани в РИОСВ – Пловдив, вкл. и да представи до­казателства за изпълнение на изискванията на чл.6 ал.1 и ал.9 от Наредба за ус­ловията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Загл. изм. - ДВ, бр. 3 от 2006 г.) /наричана по-долу само Наредбата за ОВОС/, както и това, че ИП попада приложното поле на чл.2 ал.1 т.1 от Наредба за усло­вията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защи­тените зони /наречена Наредба за ОС/, в която връзка е изискана и информация на хартиен и цифров носител съобразно изискванията на чл.10 от Наредбата за ОС /л.669/. Това писмо е адресирано вкл. и до Община К., но няма данни да е изпратено, респ. получено в Общината.

В отговор на писмото е представено искане за преценяване необходимостта от извършване на ОВОС вх. № ОВОС – 87/15.02.2016г., ведно със следните опи­сани в същото писмени доказателства: информацията по Приложение № 2 от На­редбата за ОВОС, ведно с доказателства за предоставянето й в община К., копие от публикувана обява за инвестиционно намерение, декларация за липса на възражения относно инвестиционното предложение и уведомление по чл.10 от Наредбата за ОС (на хартиен и електронен носител). Същите доказателства се намират на л.647-668, т.3, като на лист 415, т.2 е налично копие от публикувана обява, като може само да се предполага във в.Марица, не ясно от коя дата. Тук съдът констатира следно от фактическа страна – Уведомлението по чл.6 ал.9 от Наредбата за ОВОС е с вх. № 990 от 15.02.2016г. /л.649/, като същевременно с то­ва с писмо от същата дата – 15.02.2016г. /л.650/ управителят на ФИРМАдекларира пред Директора на РОИСВ – Пловдив, че във връзка именно с чл.6 ал.9 от Наредбата за ОВОС „няма постъпили становище от заинтересовани лица, от­носно инвестиционното намерение за срок от 14 дни от обявяване на съобщение­то“. В случая, ако се има в предвид, че този срок тече от публичното обявяване на инвестиционното намерение – доказателства за датата на която е сторено това съобразно изискванията на чл.6 ал.9 от Наредбата за ОВОС /в приложимата й редакция по изм.с ДВ бр.12 от 12.02.2012г., в сила от същата дата, съобразно § 3 ал.1 от ПЗР на Постановление № 26 на МС от 9.02.2016 г. за изменение и до­пълнение на нормативни актове на Министерския съвет/ не се съдържат като част от материалите по административната преписка /на практика изпратена два пъти в съда/, като посоченото писмено доказателство на л.415 от делото не може да установи този факт.

Във връзка с уведомлението за инвестиционно предложение са постъпили:

1.               Становища от компетентни органи в дирекция „Контрол на околната среда“, отдел „Контролна дейност“ при МОСВ /вкл. с посочени определени липсва­щи части от изискуемата информация – не е оценен обхватът на въздействие на инвестиционното намерение и кумулиране с други обекти, разположени в съседст­во и не са дадени вида на емисиите на вредни вещества, които биха се формира­ли при горивния процес, съответно не е отчетен кумулативният ефект на емисиите на вредни вещества от новоизграждащия обект с тези емитирани от двата обекта – „КЦМ“АД и ФИРМААД, не е отчетена близостта на инвестиционното предложение до предприятия класифицирани с висок рисков потенциал, не е разгледано пред­приемането на допълнителни технически мерки за ограничаване на рисковете от човешкото здраве и околната среда в случай на съществуващи предприятия и/или съоръжения с нисък и/или висок рисков потенциал в близост до инвестиционното предложение, както и е посочено допълнително че теренът попада в район за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух /РОУКАВ/ „Агломера­ция Пловдив“, съгласно Заповед № РД-969/21.12.2013г. на Министъра на околната среда и водите /л.644-645/;

2.            Становище от РЗИ – гр.Пловдив дадено въз основа на същата тази информация по Приложение № 2 от Наредбата за ОВОС /л.639/;

3.            И Писмо от Община К. с приложени възражения от жители на общината във връзка с инвестиционното намерение на „Фундамент“ ООД, вкл. подписка против същото, всички те с аргументи относно произтичащото допъл­нително замърсяване на околната среда (л.626 – 638).

Налично е и Становище за преценка № БР-31/2016г. за вероятната степен на отрицателното въздействие върху защитените зони от 01.03.2016г. /л.616/.

Междувременно са постъпили и Възражение вх. № ОВОС-87 от 18.03.2016г. от ФИРМААД, съобразно което изрично е опровергано посоченото в Информа­цията подадена от „Фундамент“ООД, че „заустването на отпадъчните води ще е в канализацията на „ИЦМ“АД, която е включена в пречиствателното съоръжение за отпадъчни води на ФИРМААД, откъдето пречистените води се изливат в открит отводнителен канал“ – посочено е изрично, че такава връзка с пречиствателните съоръжения на ФИРМААД няма; изразено е съмнение относно представената информация по т.6 относно емисиите във въздуха („твърди частици окисни съе­динения“) и съответните съоръжения за пречистването им и не на последно място е акцентирано върху обстоятелството, че крематориумите са един от източниците посочени в Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, ра­тифицирана и приета със закон от 39-то НС на 30.09.2004г. – ДВ бр.89 от 12. 10.2004г. в сила от 20.03.2005г. на диоксини, фурани и други УОЗ, които са кан­церогенни, мутагенни и много опасни за човешкото здраве, натрупват се във въз­духа, храната и водата, като е посочено че в находящите се в близост предприя­тия работят повече от 2 000 човека при непрекъснат режим на работа и прочие об­стоятелства, които дават основание да се възрази на осъществяването на инвес­тиционното намерение, което във всички случаи ще доведе до допълнително от­рицателно въздействие върху всеки един от компонентите на околната среда /л. 617-618/.

Налично е и писмо от „КЦМ“АД, съгласно което е потвърдена липсата на връзка с пречиствателната станция на ФИРМААД на канализацията на бившето „ИЦМ“, като всъщност непречистените води се заустват в открития канал за отпад­ни води на „КЦМ“АД; от инвестиционното намерение би следвало да се очаква освен прах и емисии на метали, например живак (с посочен източник например амалгамни пломби) и миризми, като въпреки декларираното спазване изисква­нията на Директива 76/2000 на ЕС за третиране на отпадъците инвеститорът не е представил убедителни данни че разполагала със съответните пречиствателни съоръжения, които да елиминират очаквания негативен ефект от дейността; изра­зяват несъгласие с твърдението, че избраният терен е подходящ за този вид дей­ност – на място работят повече от 3 000 човека, наблизо са гр.К. и натова­рена пътна артерия, като въпросното съоръжение и по-подходяща се бъде разпо­ложено например на територия на гробищен парк /л.605 и л.623/.

Налично е по делото и писмо вх. № ОВОС-87 от 15.03.2016г. на Зам.Кметът на Община К., с което са изложени съображения от необходимостта от въз­лагане извършването на ОВОС за процесното инвестиционно намерение /л.621/

След преценка на така постъпилите становища е издадено Решение № ПВ – 29 – ПР/2016г. за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС от 15.03.2016г., с което Директорът на РИОСВ – Пловдив е преценил, че следва да се извърши оценка на въздействието на околната средна на процесното инвести­ционно предложение /л.611 и сл./.

Против издаденото решение № ПВ – 29 – ПР/2016г. от 15.03.2016г. е по­дадена жалба вх. № 05-08-1933/11.04.2016г. от „Фундамент“ ООД, която е оста­вена без разглеждане с решение № 97/25.04.2016г. на министъра на ОСВ и произ­водството е прекратено (л. 608 – 610).

В последствие, от „Фундамент“ ООД е постъпило искане за поправка на оче­видна фактическа грешка, допълване и тълкуване на решение № ПВ – 29 – ПР/ 2016г. от 15.03.2016г., което е оставено без уважение с писмо изх. № ОВОС – 78 от 29.07.2016г. (л. 597 – 604).

На основание Решение № ПВ – 29 – ПР/2016г. от 15.03.2016г. от „Фунда­мент“ ООД е внесено в РИОСВ – гр. Пловдив за разглеждане и съгласуване зада­ние за обхват и съдържание на доклад за ОВОС на инвестиционното предложение вх. № ОВОС – 87/08.09.2016г. (молбата е на л.560, а самото задание е на л. 569 – 596), по отношение на което на лицето са дадени препоръки и е указано докладът за ОВОС да бъде съобразен с изискванията на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за усло­вията и реда за извършване на оценка за въздействие върху околната среда (л. 559).

В изпълнение на изискването на чл.95 ал.3 т.3 от ЗООС на същата дата 08.09.2016г. възложителят е изпратил изготвеното Задание за обхвата и съдържа­нието на Доклада за ОВОС на спорното инвестиционно предложение в РЗИ – Пловдив /л.423/ и в Община К. /л.425/.

Съответно от РЗИ – Пловдив е даден отговор изх. № 5750/14.09.2016г. /л.424/, с което са дадени конкретни указания към съдържанието на Доклада за ОВОС , вкл. и и следното : 1. Предвид естеството на бъдещия обект, при неспазва­не на нормативното законодателство и здравословните и безопасни условия на труд е възможно да възникне риск за човешкото здраве; 2. В доклада за ОВОС да залегнат конкретни мерки в трудовата и технологичната дисциплина, осигуряващи защита от негативното въздействие върху работещите и живеещи в най-близкото населено място – гр.К.; 3. Да се предостави информация по отношение на здравно-демографското състояние на очакваното засегнато население и сравня­ването му със здравно-демографския статус за областта и страната като цяло. То­ва становище е дадено при изходните данни в самото задание, като видно от Док­лада за ОВОС, частта му Справка за извършени консултации и за мотивите за приетите и неприетите бележки и препоръки при изготвяне на Доклад за ОВОС е посочено че „всички препоръки и изисквания са взети в предвид от експертите и са отразени в ДОВОС“ /л.409/ .

От Община К. е изпратено писмо изх. № 5197-1 от 30.09.2016г., съглас­но което предложението е предизвикало множество възражения от жителите на Община К., поради което и на основание чл.9 ал.3 т.7 от Глава трета на На­редбата за ОВОС е предложено да се организира среща със жителите на Община К. за предоставяне на допълнителна информация /л.426/. Такава не е прове­дена като видно от данните в Доклада за ОВОС, частта му Справка за извършени консултации и за мотивите за приетите и неприетите бележки и препоръки при из­готвяне на Доклад за ОВОС, че „Среща за обществено обсъждане ще се проведе съгласно Наредбата за ОВОС и това ще бъде оповестено чрез средствата за ма­сова информация“ /л.409/

В последствие, от дружеството е възложено изготвянето на доклад за оцен­ка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение, като До­кладът за ОВОС от октомври 2016г., ведно с приложенията към него (л.1661-1780, вкл. Нетехническо резюме, което е налично на л.1594 и сл.) е изготвен от колектив по ОВОС в състав ръководител инж. Л.Г. /завършил Висшия институт по арх. и строителство, специалност „Хидромелиоративно строителство“, квалификация „Строителен инженер по хидромелиоративно строителство – дипло­ма на л.1652/, Л.Б.Н./завършил Висшия педагогически институт – гр.Пловдив, специалност „химия“ с квалификация „Учител по химия и физика“, диплома на л.1654/,инж. Д.Г.Б.-П. /завършила Висш минно-геоложки институт, специалност хидрогеология и инж.геология, с квалифи­кация „Инженер геолог-хидрогеолог“, диплома на л.1656/, инж.Т.Д.Г./завършила Висшия институт по архитектура и строителство, специалност „Хидромелиоративно строителство“, квалификация „Строителен инженер по хид­ромелиоративно строителство“, диплома на л.1658/ и  Д.Г.Г./завършил ПУ“Паисий Хилендарски“, специалност биология, квалификация „Био­лог, учител по биология с втора специалност химия“, така диплома на л.1660/, в посочените части съгласно разпределителен протокол на л.1650.

Същият е внесен за разглеждане в РИОСВ – Пловдив с искане вх. № ОВОС-87 от 04.11.2016г. /л.240/, съгласуван е от РЗИ – Пловдив в този му вид със ста­новище изх. № 7375/16.11.2016г. /л.211-222/, съответно от Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ с център гр.Пловдив със становище изх. № КД-04-40 от 08.12.2016г. /л.237, изискано съгласно писмо на л.226/.

Инвеститорът е уведомен с писмо изх. № ОВОС-87 от 28.11.2016г. на Дирек­тора на РИОСВ – Пловдив, че въпреки че докладът за ОВОС е приет като изпъл­нен в съответствие с изискванията на чл.96 ал.1 от ЗООС, неговата оценка е опре­делена като „отрицателна“, поради съществени пропуски, а именно не е прецизи­ран риска от големи аварии, предвид факта, че обектът ще е разположен в зоната на въздействие на три съседни обекта, класифицирани като предприятия с висок рисков потенциал – „КЦМ“АД, ФИРМААД и „Зенит Кроп Сайънсис България“ЕООД, поради което е посочено необходимостта от допълване на Доклада за ОВОС в по­сочения смисъл /л.239/.

На 20.12.2016г. „Фундамент“ ООД е внесло допълнен Доклад за ОВОС, с допълнителна точка 5.4 „Оценка и мерки за риска от въздействието на разпо­ложените в съседство предприятия с висок рисков потенциал“ (л.246 – 407) и справка за извършените консултации и за мотивите за приетите бележки и препо­ръки при изготвяне на доклад за ОВОС (л. 408 – 410). Подадено е и искане за из­даване на решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) – л. 240.

С писмо изх. № ОВОС – 87/12.01.2017г. (л. 225) „Фундамент“ ООД е уведо­мено, че в изпълнение разпоредбата на чл. 14, ал. 3, т. 2 от Наредбата за усло­вията и реда за извършване на ОВОС оценката за качеството на представения доклад за ОВОС е определена като положителна без пропуски. Съгласно изисква­нията на чл. 16, ал. 1 от Наредбата за ОВОС, РИОСВ – гр. Пловдив е определило като засегнато лице община К., с която следва съвместно да бъде организи­рано обществено обсъждане на резултатите от извършената оценка. Във връзка с това, на община К. са предложени дата и час на обществено обсъждане на изготвения Доклад за ОВОС (л. 214). Съгласно писмо изх. № 238-1 от 20.01.2017г. на Кмета на Община К. е потвърдена предложената дата и час за провеж­дане на общественото обсъждане, като ще се осигури и обществен достъп до Док­лада за ОВОС и приложенията към него на засегнатата общественост за периода от 27.01.2017г. до 27.02.2017г. в рамките на работния ден /л.213/, като от общи­ната е изготвена нарочна обява в тази връзка, вкл. и за датата и частта за среща за обществено обсъждане, поставена на информационното табло в сградата на общината и публикувана на сайта й www.kuklen.org (л. 217 – 218), обявата е пуб­ликувана и във в.Сега на дата 27.01.2017г. /л.224/. За датата на провеждане на общественото обсъждане на доклада за ОВОС Община К. е уведомила Директора на РИОСВ – гр. Пловдив с писмо от 30.01.2017г. (л. 216).

Резултатите от общественото обсъждане на доклада за ОВОС, проведено в сградата на община К. на 28.02.2017г. са обективирани в нарочен протокол (л. 188 – 205), като приложение към който са описани становища на засегнати лица (л. 205). Копие от протокола е предоставено на възложителя „Фундамент“ ООД, като от община К. е депозирано и нарочно становище до дружеството и до директора на РИОСВ – гр. Пловдив (л. 180 – 186). Съгласно последното са пос­тавени въпросите относно изграждането на обект за траурни дейности в урегули­ран поземлен имот отреден за чисто производствена зона „Пч“, съгласно ЗУТ; наличието на пропуски в процедурата по ОВОС – не отговаря на действителното положение, че заданието за обхвата и съдържанието на Доклада за ОВОС е съг­ласувано с Община К., като консултации в тази връзка не са проведени с Об­щината; описанието на инвестиционното предложение не отговаря на реалността – посочения „очакван максимален капацитет“ е само предполагаемото натоварва­не на инсталацията, а не нейния максимален технически капацитет /какъвто дори не е посочен/, спрямо който е следва да бъдат дадени стойностите за емисиите и тяхното въздействие върху компонентите на околната среда; при реализацията на проекта немимуемо ще се вложи „екологичното състояние на района“, поради кое­то и т.нар. „нулева алтернатива“ е по-благоприятният вариант за населението; в частта „алтернативно местоположение“, не е отчетен фактът, че изграждането на още един значителен източник на емисии на вредни вещества в район, в който има доказано превишение на замърсяването на атмосферния въздух само ще по­виши риска за здравето на населението, като самото му реализиране ще компро­метира приетата Програма за управление на качеството на атмосферния въздух в Община К.; посочени са конкретни недостатъци на Доклада за ОВОС, касае­щи именно качеството на атмосферния въздух /КАВ/; не са разгледани възмож­ните емисии на УОЗ и метални съединения и прочие.

Постъпило е и Становище вх. № 1107 от 02.03.2017г. в Община К. от ФИРМААД, с която изрично се възразява срещу изграждането на инсинератора за човешки тленни останки, предвид подробно изложени аргументи, с позоваване на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, изискванията на Директива 76/2000 и Наредба № 4 от 05.04.2013г., както и с неточните данни от­носно дейността на ФИРМААД, като се счита в обобщение, че с дейността си съо­ръжението ще повлияе отрицателно на компонентите на околната среда, на здра­вно-екологичния статус на населението и на работещите в района, а също така ще окаже и психически дискомфорт на персонала на ФИРМААД.

Постъпили са и нарочни становище от РЗИ – гр. Пловдив изх. № 2667/ 29.03.2017г. (л. 161) и от проф. д-р Т.Т., дм, дмн, специалист по Ко­мунална хигиена и Обща хигиена, експерт по Оценка на здравния риск към МОСВ (л. 150 – 155). В община К. е постъпило и становище на възложителя „Фун­дамент“ ООД по предложенията, препоръките, мненията и възраженията в резул­тат на проведеното обществено обсъждане на доклада за ОВОС (л. 164 – 167). Направено е изрично изявление, че няма да бъде възлагано допълване на Докла­да за ОВОС, както и че се касае за значително отстояние на обекта до най-близки­те населени места (л. 156 – 158). До директора на РИОСВ – гр. Пловдив е пода­дено заявление от „Фундамент“ ООД, съгласно което не е необходима промяна на устройствения статут на имота и на устройствената зона (л. 128).

Следва да се посочи, че част от административната преписка са и множест­во отрицателни становища, респ. положителни такива относно изграждането на процесния инсинератор от различни институции, физически и юридически лица и организации.

Със заповед № РД – 180/26.07.2017г. на директора на РИОСВ – гр. Плов­див, на основание чл. 99, ал. 2 от ЗООС и чл. 18, ал. 1, т. 5 от Наредбата за ОВОС е насрочено заседание на Екологичния експертен съвет (ЕЕС) при РИОСВ – гр. Пловдив за разглеждане на доклад за ОВОС и приложенията към него за инвес­тиционно предложение „Преустройство на склад за строителни материали в инси­нератор за човешки тленни останки“ в имот № **, местност **, зем­лище на гр. К. с възложител „Фундамент“ ООД (л. 83). Резултатите от прове­деното заседание на ЕЕС са обективирани в протокол № 2 от 08.08.2017г., в което с 8 гласа „за“ и 3 гласа „против“ е одобрено осъществяването на инвестиционното предложение на „Фундамент“ ООД (л. 78 – 80).

Във връзка с отрицателно становище на община К. вх. № ОВОС – 87/11.08.2017г. и особеното мнение на проф. Т.Т., дм, днм, специалист по Комунална хигиена и Обща хигиена, експерт по Оценка на здравния риск към МОСВ (л. 71 – 77 и л. 37 – 41) със заповед № РД – 196/14.08.2017г. на директора на РИОСВ – гр. Пловдив е насрочено второ заседание на ЕЕС при РИОСВ – гр. Пловдив за разглеждането им (л. 27).

Резултатите от проведеното заседание на ЕЕС са обективирани в протокол № 3 от 23.08.2017г., в което с 8 гласа „за“ и 3 гласа „против“ е одобрено осъще­ствяването на инвестиционното предложение на „Фундамент“ ООД (л. 21 – 26).

В последствие, е издаден и обжалваният административен акт Решение № 2 – ІІІ/2017г. по оценка на въздействието върху околната среда от 29.08.2017г. (л. 18 -  20).

В хода на съдебното обжалване по делото е представена в оригинал жалба на Д.К.Т., И.Н.Д., В.Г.Д., М.Д.В. и Н.К.П., адресирана до министъра на околната среда и водите, чрез РИОСВ – гр. Пловдив (л. 2564 – 2555), както и пощенския плик за подаването й чрез лицензиран пощенски оператор (л. 2583). Приети са следните писмени доказателства, в хронологичен ред: заповед № 421/21.06.2001г. на кмета на община „Родопи“ с предмет установяване право на преминаване по път от площадката на „КЦМ“ АД, който да се ползва като входно – изходен път на „Заводски строежи“ – гр. Пловдив (л. 2578); договор от 08.05.2001г. между „КЦМ“ АД, „Заводски строежи – ПС – Пловдив“ АД и „МСК“ ООД – гр. София (л. 2579 – 2580); договор за присъединяване на обекти на клиенти към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ АД № 4258605 за присъединяване на обект на „Фундамент“ ООД „сграда дъгов склад“ към електроразпределителната мрежа на ЕР Юг, КЕЦ Асеновград (л. 2581); писмо от ЕР Юг до община К. вх. № 1073/14.02.2018г. (л. 2608); писмо изх. № 08-00-696/20.02.2018г. от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив до община К. (л. 2609); три броя извадки от Гугъл карти на отстоянието на инвестиционното предложение до най-близките сгради в гр. К., до КЦМ и Завода за горещо поцинковане и за отдалечеността на крематориума в гр. София до сградите на Министерство на околната среда и водите и на болница „Царица Йоана“ (ИСУЛ) – (л. 2636 – 2638); съобщение за членовете на ЕП от 24.04.2009г. (л. 2669 – 2674).

В съдебното заседание на 18.09.2018г. е прието заключение назначената съдебно – медицинска експертиза, изготвено от вещото лице проф. д-р Н.**, по отношение на която е изразено изрично възражение за необоснованост от процесуалния представител на ответника и пълномощниците на заинтересуваната страна. След анализ на доказателствата по делото, описани в раздел „Документи по делото“, тт. 1 – 24 и допълнителни документи, описани в тт. 25 – 53, вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:

- задача 1: към оценка на здравния риск се пристъпва след анализ и оценка на здравния статус, включително заболявоемостта на засегнатото население, като е необходимо да се включат достоверни и пълни данни както за причините – рис­ковите фактори и опасности, които влияят върху здравето, така и за съответните показатели, характеризиращи здравния статус на засегнатото население. Връзка­та между тях дава и отговор за здравния риск и за мерките за здравна защита на засегнатото население. В екипа за изготвяне на доклада за ОВОС с възложител „Фундамент“ ООД няма медицински специалист лекар със специалност по хигие­на/комунална хигиена/трудова медицина, като по този начин не са спазени мето­дологията и изискванията за оценка на риска. В двукратно проведения ЕЕС в РИОСВ – гр. Пловдив не са зададени въпроси за оценка на здравния риск, а са възприети само положителни констатации, без да е ясна методиката, по която са направени заключенията, източниците на информация и моделът, който очертава положително становище при явно предхождаща усложнена екологична обстановка в района от над 40 – 50 години;

- задача 2: за здравето и заболяемостта на засегнатата общност има значе­ние и замърсяването на земеделски земи около индустриалната зона на гр. Плов­див. Следва да се има предвид и многогодишното замърсяване на почви, води и въздух от „КЦМ“АД и ФИРМААД. Това означава, че в доклада за ОВОД би след­вало да има картограма на засегнатата територия от населени места, земеделски земи и пътища със съответните разсъждения за влиянието на отделяните главно в атмосферния въздух на замърсители и фини прахови частици. Становищата на РЗИ от 2016г. и 2017г. са кратки, най-вероятно поради информацията за отсъствие на вредни фактори от ИП. В двете заседания на ЕЕС в РИОСВ – гр. Пловдив ни­кой от присъстващите експерти не е взел отношение по същество на въпросите за заболяемостта на населението, здравния статус и здравния риск, както и не са ра­зисквани детерминантите на заболяемостта, измервани от АИС – гр. К.. Съ­образно данните обобщени в таблици на л. 2656 – 2657 е направен експертен из­вод за това, че заболяемостта в гр. К. е висока, особено за детското насе­ление, както и за болестите на дихателната система при децата, което обстоятел­ство би следвало да се установи в доклада за ОВОС и така да се преценява какъв е здравният риск. Прогнозата е неблагоп­риятна и се потвърждава от многото мер­ки, включени в Комплексните разреши­телни на „КЦМ“ АД и ФИРМА АД за 2017г., както и в редица превантивни дейности в Програмата за опазване на околната среда на община К. за 2015г. – 2020г.;

-задача 3: потърсените индивидуални измервания на заболяванията от три различни източника показват, че са налице регистрирани отклонения в здравето на деца и възрастни от съответните листи на пациенти на трима общопрактикува­щи лекари в гр. К.. Данните от училището и детската градина са по-скоро обобщени само за някои от здравните показатели. При подробни индивидуални изследвания за сегашното състояние на здравето следва да се обърне внимание на болестите на дихателната система при децата и на ХОББ при възрастните;

-задача 4: преди около 35 години в „Център по хигиена“ е направено подроб­но изследване с клинични, параклинични и биохимични данни за населението на с. К. (сега гр. К.), при което са установени изключително „сериозни щети“ на човешкото здраве от въздействието на отделяните от „КЦМ“ замърсители. От данните в комплексните разрешителни за „КЦМ“ и ФИРМА е видно, че са направе­ни и се правят значителни подобрения в технологията и пречистването на отделя­ните газообразни, течни и твърди отпадъци. За да се направи прогноза за влияние върху здравето на засегнатите общности и земи, съответно да се раздели на две – за съществуващото замърсяване и бъдещото замърсяване на фона на вече за­мърсената от години околна среда, тя следва да се съобрази само и единствено с научните доказателства, което не е направено в доклада за ОВОС;

-задача 5: вредите от фини прахови частичи (ФХЧ) върху човешкото здраве се състоят в заболявания върху дихателната система като остро влошаване на ХОББ, бронхиална хиперактивност, оксидативен стрес, белодробно системно въз­паление, увеличаване на вирусните инфекции. Извън заболяванията на дихател­ната система ФПЧ могат да предизвикат влошаване на сърдечни заболявания, ин­фаркти и аритмиии. Няма специфично заболяване, причинено от замърсяването на въздуха, но е открита асоциация на замърсяването с броя на хоспитализациите и смъртността.

За останалите замърсители е представена информация в синтезиран вид: за азотен диоксид (на л. 2662 – 2663); за сероводород (на л. 2663) и за серовъг­лерод (на л. 2664).

-задача 6: в доклада за ОВОС не е разгледано здравното състояние на на­селението поне за последните 10 години, съответно заболяемостта му във връзка със замърсяванията, отчитани от АИС – гр. К.. При условие, че изгаряните тела се разграждат до диоксини и фурани и те влизат в състава на димните газо­ве, би следвало да бъде представено и тяхното въздействие върху здравния ста­тус на населението. Според вещото лице по-голямо социално значение има хро­ничната експозиция с ниски концентрации на диоксини и фурани, защото се засяга цялото живеещо около източника население. Като се има предвид дългия период на полуживот на тези съединения, интерес представляват късните здравни ефек­ти.

В обобщение вещото лице е направило заключение (л. 2665), което се със­тои в следното: съгласно нормативните актове и официалните становище на Ми­нистерство на здравеопазването изгарянето на покойници се извършва само в специално построени за целта крематориуми, т.е. самостоятелни съоръжения, а не високотехнологични съоръжения за изгаряне с широка гама на действие. Ин­вестиционното предложение е с обществено значение и след като се намира в производствена/индустриална зона може да се предположи, че ще създаде психо­логичен и морален дискомфорт за работниците и служителите в съседни предп­риятия. В този смисъл и оценката на риска на работните места не е направена по алгоритъм от екипа, изготвил доклада за ОВОС. В двете големи предприятия „КЦМ“АД и ФИРМААД има различни фактори на средата, които, сами по себе си, увреж­дат здравето и при един допълнителен и специфичен фактор това следва да се отчете. Представеното инвестиционно предложение с възложител „Фундамент“ ООД и изпълнител СД „Хидрострой – Г. и сие“ не е аргументирано в доклада за ОВОС и ЕЕС при РИОСВ – гр. Пловдив е взел решение за одобряване на док­лада без наличието на достатъчно доказателства, посочени в заключението.

В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е дало подробни отговори на поставените въпроси (л. 2763 гръб – 2769).

Тук е мястото да се посочи, че това заключение е в пълен унисон и с цити­раното по-горе писмо на РЗИ – Пловдив във връзка с входираното задание /л.424/, но очевидно повдигнатите в същото въпроси не са намерили място в Доклада по ОВОС и за съда остава неясно въз основа на какви критерии същият е съгласуван – при неизпълнение на така дадените препоръки, при липсата на съответен спе­циалист в областта на общественото здраве и прочие.

В съдебното заседание на 18.09.2018г. е прието заключение назначената съдебно – екологична експертиза, изготвено от вещото лице Е.**, без направени възражения от страните по делото. След анализ на представените по делото доказателства и допълнителни проверки, описани в раз­дел „Проверени документи“ вещото лице е дало следните отговори на поставени­те задачи, като е придружило изводите си със снимков материал:

-задача 1: инсенераторите са високотехнологични съоръжения, при които на изхода от процеса на изгаряне се получава пепел или неопасен отпадък, който е максимално безвреден за околната среда и може да се депонира в депо за нео­пасни отпадъци. Това в най-голяма степен е постигнато при инсинератори с пиро­литичен технологичен цикъл на изгаряне и неутрализация на димните газове. Все­ки тип инсинератор, в зависимост от това, което ще се изгаря в него, има стро­го индивидуална конструкция и работи по специален технологичен режим, обезпеча­ващ висока ефективност и гарантиращ постигане на необходимите параметри на изходящите димни газове, съответстващи на екологичните норми. От значение са и обстоятелствата какво гориво ще се използва, къде ще бъде монтирано съоръ­жението, каква е климатичната характеристика на района, в който се намира пло­щадката, какво е технологичното оборудване и технологичния капацитет, какви са допълнителните съоръжения към основната камера, вида на инсталацията за пре­чистване на димните газове, при каква температура ще работи съоръжението.

В табличен вид на л. 2709 – 2713 е обобщена информацията по данни от документи, представени по делото, съгласно която са налице различия в съоръже­нията, описани в доклада по ОВОС, допълнителната информация за кремационна система CREMATEC и крематориума в гр. Рьорос, Норвегия от „Теста за емисии“. Принципно производителите предлагат едно съоръжение с основна комплектовка и фабрични настройки и тъй като всяко съоръжение е предназначено за различни клиенти и дестинации, с различна законодателна рамка, комплектовката и настро­йките му са спрямо заданието на съответния клиент. В доклада за ОВОС инфор­мацията е обща, без конкретни данни и параметри на разглежданото съоръ­же­ние, предмет на инвестиционното намерение. При оглед на място, на ве­щото лице е предоставена допълнителна информация от възложителя „Фундамент“ ООД, че на площадката ще бъде монтирана кремационна система CREMATEC, напълно автоматизирана, която по време на всички части от процеса на кремация поддържа минимална температура от 750 градуса по Целзий, от вкарването на ковчега до получаване на остатъците във вид на пулвелизирани костни фрагменти с пясъчна структура, които ще се дават на близките в специални урни.

В Теста за емисии, съставен за крематориум в гр. Рьорос, Норвегия е посо­чено, че съоръжението се състои от CREMATEC, който според вещото лице е обо­рудван със следните допълнителни съоръжения:

- рекуператор за охлаждане на димните газове;

- абсорбатор за обработка с течен абсорбент (за обезвреждане и обработка намаляване количеството на вредните емисии);

- ръкавен филтър (за събиране на праховите частици от горенето и абсор­бента).

От представените в доклада за ОВОС схеми на фиг. 4.1.17; 4.1.18 и 4.1.19 са изобразени конфигурации, които са в противоречие със съоръже­нието от пред­ставения Тест за емисии, измерени от крематориум в гр. Рьо­рос, Норвегия. Така, крематориумът в Норвегия работи с гориво мазут, а инсине­ратора, предмет на ИН ще работи с газ; за крематориума в Норвегия има предло­жения за окомплектовка, а по отношение на инсинератора е предоставена допъл­нително информация, че ще бъде монтирана кремационна система CREMA­TEC, към която ще бъдат монтирани клапан за димни газове, кислородна сонда, маши­на за вкарване, пепелен процесор, керамичен и воден филтър, генераторен комп­ресор, станция за газова газообработка. Наред с това, при всички съоръже­ния за­ложените температури са различни; подходът за определяне на вредните емисии е различен; невъзможно е изходящата температура на димните газове да е 200 градуса Целзий, при директен изход от вторична камера, която е с работна тем­пература над 900 градуса Целзий.

Поради тези причини и различия, както и липсата на достатъчно инфор­мация вещото лице не е в състояние да направи обективна оценка и да сравни данните за вредни емисии.

Експертите, изготвили доклада за ОВОС разглеждат вредните емисии, които ще се отделят при кремационния процес и посочват нормите, на които трябва да отговарят измерените параметри. Не е ясно посочените прогноз­ни данни от производителя дали са достоверни и дали се отнасят за същото съоръжение, което ще се монтира на площадката. На този етап от ИН всяка прогноза за вредните емисии, която ще се направи, ще е теоретична, неточна, не­обоснована и некоректна поради липсата на данни в системата на МОСВ, ИАОС – София, РИОСВ – София и НСИ за налични данни за измерени вредни емисии от крематориума в гр. София, който е единствен за България, както и поради обстоя­телството, че РИОСВ – гр. София не контролира и не извършва мониторинг по екологично законодателство на крематориума в гр. София;

-задача 2: в действащото екологично законодателство е предвидено ОВОС да се извършва на най-ранен етап от реализиране на намеренията на инвестито­ра. На този етап инвеститорът няма изготвен идеен проект, технически и ра­ботен проект. При изготвянето на доклада колективът от експерти е задължен да напра­ви описание на основните характеристики на ИП по време на експлоатация, което включва всички процеси и дейности, както и да направи оценка по вид и коли­чество на очакваните вещества и емисии.

В доклада за ОВОС експертите, изготвили оценката за вредните емисии, са взели предвид изискванията на действащата нормативна база за инсталации за изгаряне и съвместно изгаряне на отпадъците. Същевременно обаче, тялото на покойника (човешки тленни останки), заедно с ковчега, украсата в него, облеклото на покойника и др. не се класифицират като отпадък по смисъла на Наредба № 2 от 23.07.2014г.

Крематориумите са предмет на разглеждане в Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, в сила за България от 20.03.2005г. и в Рег­ламент (ЕО) № 850/2004 относно устойчивите органични замърсители. В доклада за ОВОС експертите са направили прогноза за вредните емисии, които ще се от­делят в околната среда, в частност в атмосферния въздух, на база Актуализирана единна методика за инвентаризация на емисиите на вредни вещества във въз­духа, утвърдена със заповед № РД-165/20.02.2013г. на министъра на околната среда и водите. Според констатациите в доклада, осигуреното допълнително изга­ряне при контролирани условия на формираните в първичната камера газове отго­варя на най-добри екологични практики и не се очаква в атмосферата да се изпус­кат УОЗ – диоксини и фурани. Поради тази причина не са разглеждани евентуал­ните емисии на УОЗ.

За да се приложи методиката за отчитане височината на изпускащите уст­ройства, разсейването и очакваните концентрации на замърсяващи вещества в приземния слой към официални документи, необходимите данни следва да бъдат от официални информационни източници. В случай на използване на данни от собствени измервания и проучвания, същите следва да бъдат извършени по стан­дартизирани методи и апаратура.

Предвид факта, че единственият крематориум за човешки тленни останки, който работи в България, е в гр. София, е поискана допълнителна информация от РИОСВ – гр. София и ИАОС – гр. София. Съгласно получения отговор, контролът на този обект не е в правомощията на посочените държавни органи, поради което операторът не е отчитал никакви данни за работата на инсталацията и отделянето на емисии във въздуха, съгласно екологичното законодателство. Поради липсата и на статистически данни в НСИ за емисиите, които се отделят във въздуха от то­ва съоръжение, вещото лице е направило експертно заключение, че на този етап на ИН няма как да се направи реална прогноза на стойностите на предполагае­мите параметри на фини прахови частици, въглероден диоксид и водни пари, кои­то ще се отделят в атмосферния въздух при експлоатацията на инсинерационното съоръжение.

-задача 3: вещото лице е направило изчисления на максималния технически капацитет на инсталацията, съгласно параметрите на съоръжението, посочени от възложителя в доклада за ОВОС (л. 2722 – 2724);

-задача 4: крематориумите не попадат в обхвата на Наредба № 4 от 05.04. 2013г. за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инста­лации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци и на Наредба № 6 от 1999г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, из­пускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници. Поради тази причина извършването на каквито и да е измервания на вредни еми­сии във възду­ха от страна на възложителя е пожелателно, а не задължително, ка­то той не е за­дължен да се отчита в РИОСВ.

Един от основните проблеми при кремацията са ковчезите, които са изра­ботени основно от МДФ и ПДЧ и тъканите, които се използват за декоративна ук­раса. На база литературни източници и от научна гледна точка продукти, произве­дени от МДФ, шрерплат или ПДЧ освобождават вредни емисии като пари на фе­нола и уреахимикалите, които могат да бъдат опасни за човешкото здраве.

На база литературни източници и от научна гледна точка диоксините и фу­раните включват 210 различни вещества, които се получават при изгарянето на хлоросъдържащи препарати и материали. Те се разграждат при температура от 1  100 градуса по Целзий, но при бавно охлаждане се възстановяват, поради което е необходимо инсталацията да е снабдена със съоръжение за ударно закаляване на температура под 400 градуса Целзий и устройство, което да обдухва тръбите, за да се свали температурата под посочената стойност.

-задача 5: по технологични данни от крематора CREMATEC няма да се от­делят живак и други опасни вещества, които не са упоменати. Липсва информация за отделянето на диоксини и фурани. Разглежданото в доклада за ОВОС инсине­рационно съоръжение е такова с двустепенно пиролитично изгаряне на продукти­те в първичната камера и процес на принудително вторично окисление, протича­що при висока температура и наличие на голяма количество въздух във вторич­ната камера.

Колективът, разработил доклада за ОВОС се е съобразил с Конвенцията за мерки за намаляване или отстраняване на изпусканията от непреднамерено про­изводство. Компетентният административен орган, при вземане на решението си по ОВОС е приел, че при избраната от възложителя технология с двустепенно пи­ролитично изгаряне на продуктите в първата камера и процес на принудително вторично окисление, протичащо при висока температура и наличие на голямо ко­личество въздух във вторичната камера, се елиминира възможността за образу­ване на УОЗ. Технологията съответства на Общите насоки за най-добрите налич­ни техники и най-добрите практики за опазване на околната среда, съгласно част Пета от Приложение В на Конвенцията, а именно изгаряне при контролирани усло­вия.

-задача 6: постоянни източници на емисии в района на площадката, където ще се реализира ИН, са „КЦМ“ АД, ФИРМА АД, „Цинкови покрития“ АД и линейни източници (транспортни средства). Комунално – битовото отопление също е от значение за КАВ, а размерът на емисиите от транспорта е най-малък. Данните от математическото моделиране сочат, че основният антропогенен фактор, отгово­рен за превишаване на нормите на атмосферния въздух (АВ) в мястото, в което се провежда мониторинга (АИС „К.), в зоната на дишане (на височина 1,5 метра от терена) на локално ниво не са емисиите от промишлеността, а наличието на значими по брой източници на ниска емисия от комунално – битовото отопление и транспорта.

Ролята на специфичните метеорологични условия за превишаване нормите за КАВ в района на гр. К. е посочена и в доклада на БАН – НИМХ, изготвен през 2015г., в който в обобщен вид са съпоставени метеорологичните параметри и случаите на превишение по показателя фини прахови частици;

-задача 7: при положение, че работната температура на крематора е 850 градуса по Целзий, при тази температура от втората камера не е възможен дирек­тен изход на димните газове в атмосферата. За целта производителят е предви­дил охлаждаща система, която е част от технологичната екипировка на съоръже­нието и е част от технологичния процес. От кремационната пещ горещите отра­ботени газове влизат в охладител на димни газове, като в топлообменник газовете се охлаждат от около 600 градуса по Целзий до 120 градуса по Целзий.

Избраният метод за изгаряне на газовете е чрез термично окисление, при необходимост въздухът се увеличава, така че отпадните газове изгарят напълно при достатъчно висока температура от до 1 100 градуса по Целзий за 1,5 – 2 се­кунди, за да се премахне димът и миризмата. С цел недопускане на замърсява­не на атмосферния въздух в района с УОЗ, в решението на директора на РИОСВ – гр.Пловдив са поставени условия за провеждане на измерване на емисиите на вредни вещества, които ще се изпускат в атмосферата от комина на инсинератор­ното съоръжение.

-задача 8: в рамките на изготвяне на едно експертно заключение не е въз­можно да се направи точно и прецизно изследване, както и анализ за периода 2005г. – 2015г. на комплекса от климатични и метеорологични характеристики на района, в който ще се извърши изграждане на съоръжението, съответно да се установи дали тези климатични показатели са благоприятни за разсейване на вредните емисии при осъществяване на ИП. Въпросът е предмет на отделен док­лад за избор на площадка, в която подробно да бъдат разгледани емисиите, кли­матичните фактори, транспортната схема и др. При изготвянето на този доклад следва да бъде събрана много допълнителна информация от различни източници, да бъде извършено сериозно проучване и анализ, за да бъде изработено обосно­вано и мотивирано становище.

-допълнителен въпрос: по данни от РИОСВ – гр. Пловдив ФИРМА АД про­вежда собствен периодичен мониторинг по Наредба № 6 и няма установени пре­вишения. „КЦМ“ АД също провежда непрекъснат мониторинг по същата наред­ба, наблюденията са съгласно условията в комплексното разрешително и Плана за собствен мониторинг, който е включен в таблица № 5 на Заповед № РД-66/28. 01.2013г. на министъра на околната среда и водите за дейността на пунктовете за мониторинг. Автоматичната измервателна станция (АИС) – гр. К. е с характер на промишлен ПМ и измерванията в нея се извършват в непрекъснат режим на ра­бота (24 часа). Данните за КАВ постъпват в реално време в „КЦМ“ АД, след което се предават данни на цифров носител в РИОСВ – гр. Пловдив за попълване на регионалната база данни. От своя страна, РИОСВ – гр. Пловдив ежемесечно ги прехвърля в централния диспечерски пункт (ЦДП) в ИАОС за Националната база данни за КАВ, откъдето се изпращат в дирекция „ОЧВ“ на МОСВ с анализ на броя на регистрираните превишения на праговите стойности на замърсителите.

Теоретично би могло да се очаква фоново замърсяване, но няма как да бъ­де доказано. По-скоро относно реализацията на ИН би могло да се причисли към емисиите от комунално – битовото отопление и транспорт, но замърсяването с вредни емисии ще е незначително. Комуналното въздействие също ще е незна­чително, няма да окаже съществено влияние на КАВ в района на гр. К., както и няма да доведе до допълнителното му влошаване.

В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице е дало подробни отговори на поставените въпроси (л. 2770 гръб – 2776).

При така установеното от фактическа страна се налагат и следните правни изводи.

На основание чл.168 ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъж­дане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на предста­вените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

В този порядък и за яснота мотивите на съда относно законосъобразността на оспорения административен акт се структурират съобразно отделните етапи от процедурата по издаването му.

За избягване на повторения в това изложение следва да се посочи, че приложимата редакция на приложимия в случая Закон за опазване на околната реда /ЗООС/ в интересуващите ни негови части на Глава Шеста и по-специално Раздел III от същата е тази съгласно ЗИД на ЗООС обн. в ДВ бр.32 от 24.04.2012г., в сила от 24.04.2012г., съобразно § 89 ал.1 от ПЗР на същия ЗИД /към тази дата в конкретния случай не са проведени „консултации по определяне на обхвата на ОВОС“/, съответно приложимата редакция на Наредбата за ОВОС в разглеждания казус е тази съгласно изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 30.11.2012г., съобразно § 3 от ПЗР на Постановление № 26 на МС от 9.02.2016 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет Обн., ДВ, бр. 12 от 12.02.2016 г., в сила от 12.02.2016 г., доколкото производството следва да се счита за „започнало“ на 21.01.2016г.

Оспореното решение каза се е издадено от Директора на РИОСВ – Пловдив /в хипотезата на замествана за което са представени надлежни доказателства, л. 2387-2389, том 10/, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 94, ал.2 от ЗООС. Следователно оспореният административен акт е издаден от ком­петентен орган в кръга на неговите правомощия.

По отношение на твърденията за допуснати съществени нарушения на ад­министативно производствените правила и неправилното приложение на мате­риалния закон.

На първо място процесното инвестиционно предложение /ИП/ е прието от ответника, че попада в приложното поле на т.11 буква „и“ на приложение № 2 към чл.93 ал.1 т.1 от ЗООС, в която връзка е издадено Решение № ПВ-29-ПР/2016г. от 15.03.2016г. на Директора на РИОСВ – Пловдив, съгласно което за същото е пре­ценено, че следва да бъде извършена Оценка на въздействието на околната сре­да.

Първият спорен момент по делото /предвид предприетото оспорване от страна на заинтересованата страна на този акт по административен и съдебен ред, които производства са били прекратени с аргумента, че посочения акт не под-лежи на обжалване/ е дали разглежданото ИП попада в приложното поле на чл.93 ал.1 т.1 от ЗООС, като в случаи като процесния именно при оспорване на крайният акт е мястото, където следва да бъде даден този отговор.

Посочената правна норма въвежда правилото, че за всяко инвестиционно предложение, съгласно Приложение № 2, се извършва преценка за необходимост­та от извършване на ОВОС, като съгласно ал.3 на чл.93 от ЗООС компетентен да се произнесе по този въпрос е именно Директорът на съответната РИОСВ – в случая РИОСВ – Пловдив.

Ответникът, каза се е приел, че ИП е измежду тези по т.11 б.“и“ от Прило­жение № 2 на ЗООС.

От своя страна т.11 от Приложение № 2 на ЗООС има в предвид „Други ин­вестиционни предложение“, конкретно б.“и“ в приложимата редакция до изм. с ДВ бр. 12 от 2017г. „инсталации за обезвреждане или оползотворяване на животински трупове и животински отпадъци (невключени в приложение № 1)“. Следва да се посочи, че след казаното изменение е отпаднало единствено уточнението „(невк­лю­чени в приложение № 1)“.

Очевидно е обаче, че процесното ИП не може да бъде квалифицирано като „инсталация за обезвреждане на животински трупове и животински отпадъци“, ка­то предвид широкият обществен отзвук и значимия в този смисъл обществен ин­терес ответникът е решил на приложи по аналогия посочената разпоредба в зако­на.

От своя страна съдът не може да се съгласи с този подход, при положение че в случая не може да става въпрос за „аналогия“ с процесното ИП, което касае „инсинератор за изгаряне на човешки тленни останки“.

Като краен резултат обаче, съдът приема преценката на ответника, че про­цесното ИП попада в обхвата на Приложение № 2 към чл.93 ал.1 т.1 от ЗООС, поради следните аргументи.

Със ЗООС е транспонирана Директива 2011/92/ЕС на Европейския Парла-мент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда /наричана по-долу само Директивата за ОВОС/.

По дефиниция от чл.1 пар.1 на Директивата за ОВОС, същата се прилага за „оценката на въздействието върху околната среда на такива публични и частни проекти, за които се предполага, че биха оказали значително въздействие върху околната среда“.

Съгласно чл.1 пар.2 б.“а“ от същата директива „За целите на настоящата директива се прилагат следните определения: а) „проект" означава:

— извършването на строителни работи или изграждане на инсталации или схеми,

 — друга намеса в естествената околна среда и ландшафта, включително добив на полезни изкопаеми“.

Безспорно разглежданото ИП попада в обхвата на легалното определение за „проект“ по смисъла на чл.1 пар.2 б“а“, първо тире от Директивата за ОВОС.

Съгласно чл.4 пар.2 от Директивата за ОВОС при „При спазването на член 2, параграф 4 за проектите, изброени в приложение II държавите-членки вземат решение относно това, дали проектът да бъде предмет на оценка в съответствие с разпоредбите на членове 5—10. Държавите-членки определят това чрез:

а) разглеждане на всеки отделен случай, или

б) прагове или критерии, определени от държавата-членка.

Държавите-членки могат да решат да прилагат и двете процедури, посочени в букви а) и б)“.

Каза се по-горе сред проектите, включени в дял 10 от приложение II към Директивата за ОВОС, озаглавен „Инфраструктурни проекти“, в буква б) фигу­рират „проекти за обекти с обществено предназначение, включително строителст­во на търговски центрове и паркинги“. Съгласно практиката на СЕС посочването на търговски центрове и паркинги не е изчерпателно и тази при тълкуването на об­хвата на Приложение II дял 10 б.“б“ следва да се имат в предвид широкият обхват и широката цел на Директивата за ОВОС – опазването на околната среда и ка­чеството на живот /така например решението по дело С-75/92 и последващата съ­дебна практика/.

В този смисъл и не би следвало инвестиционните намерения като процес­ното да бъдат изключени от обхвата на приложението на ЗООС, доколкото това не би отговорило на преследваната цел очертана по-горе, вкл. и на общностното за­конодателство. Последното разбира се и съобразно нормите на чл.93 ал.4 т.1, т.2, т.3 б.“г“ и т.5 от ЗООС.

Още повече, че в случая съобразно чл.137 ал.1 т.1 б.“г.“ и б.“к“ от ЗУТ и чл.12 ал.13 във вр. с Приложение № 1 т.142 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, „крематориумите“ са дадени като строежи от „първа категория“.

Очевидно е, че в случая ответникът се е съобразил напълно и с Указание № 05-08-2585 от 27.07.2018 г. относно коректното определяне на инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на т. 10, буква "б" на Приложение № 2 на За­кона за опазване на околната среда на Министерството на околната среда и води-те, съобразно което проектите по т. 10, буква „б" на приложение II на Директивата за ОВОС, са в обхвата на т. 10, буква „б" на Приложение № 2 на ЗООС - „Ин­фраструктурни инвестиционни предложения: б) за урбанизирано развитие, вклю­чително строителство на търговски центрове и паркинги". С позоваване на Насо­ките на Европейската комисия (ЕК) „Тълкуване на дефинициите на категориите проекти в Приложение I и II на Директивата за ОВОС" (актуализирани през 2015 г. с цел държавите членки да бъдат улеснени в прилагането на правото на ЕС), при тълкуването на обхвата на т. 10, буква "б" на приложение II на Директивата, е по-сочено, че трябва да се има предвид „широкия обхват и широката цел" на Дирек­тивата за ОВОС. Съгласно ръководството, за проекти с характеристики, сходни на характеристиките на паркинги и търговски центрове, може да се счита, че попадат в тази категория, както и строителството на жилищни комплекси, болници, универ­ситети, спортни стадиони, кина, театри и други културни центрове, като основният принцип е, че всички тези категории проекти са от градски характер и могат да причинят подобни видове въздействия върху околната среда. В този аспект са да­дени указания, че „обхватът на инвестиционните предложения по т. 10, буква „б" от Приложение № 2 на ЗООС не следва да се ограничава единствено и само до изброените "търговски центрове и паркинги", а за всяко конкретно инвестиционно предложение съобразно неговите характеристики: местоположение; начин на тра­йно ползване на имота; вид на територията; териториално-устройствената зона по устройствен план, в която се предвижда реализацията му; транспортен достъп; електроснабдяване; наличие на ВиК мрежа и пр., следва да се определя дали мо­же да бъде отнесено към категорията инфраструктурни инвестиционни предложе­ния за урбанизирано развитие, или не може да се причисли към тези обекти и свързаните с тях въздействия. Обобщено е, че „всяко инвестиционно предложе­ние, което може да бъде отнесено към посочената позиция на ЗООС, е предмет на процедура за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС, която се провежда съвместно с процедурата по оценка за съвместимостта с предмета и це­лите на опазване на защитените зони по реда на чл. 31, ал. 4 във връзка с ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).“

Провеждането на процедурата по оценка на въздействието върху околната среда е детайлно регламентирана в ЗООС и Наредбата за ОВОС / в посочените им по-горе приложими редакция, съответно съгласно ЗИД на ЗООС, обн. в ДВ бр.32 от 24.04.2012г., в сила от 24.04.2012г. и Постановление № 26 на МС от 9.02.2016 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет Обн., ДВ, бр. 12 от 12.02.2016 г., в сила от 12.02.2016 г./.

Съгласно чл.2 от Наредбата за ОВОС „Оценка на въздействието върху околната среда се извършва в следната последователност:

1. уведомяване на компетентните органи и засегнатото население;

2. преценяване на необходимостта от ОВОС;

3. извършване на консултации; определяне на обхвата, съдържанието и формата на доклада за ОВОС;

4. оценяване качеството на доклада за ОВОС;

5. организиране на обществено обсъждане на доклада за ОВОС;

6. вземане на решение по ОВОС;

Тези етапи са съответни на регламентация на производство и в Глава Шеста, раздел III от ЗООС.

Всеки един от тях е намерил своята детайлна регламентация в последва­щите разпоредби на подзаконовия нормативен акт и в аспекта на изследване спаз­ване административно производствените правила по издаването на оспорения пред съда ИАА, ще бъдат последователно разгледани в това изложение.

            Етапите по т.1 и т.2 от чл.2 ал.2 от Наредбата за ОВОС са регламентирани в Глава Втора, озаглавена съответно „Уведомяване. Преценяване на необходимост­та от извършване на ОВОС“.

Каза се възложителят е информирал на 21.01.2016г. РИСВ – Пловдив за своето инвестиционно предложение, което е възможно на най-ранен етап, като на този етап не се приложени каквито и да било документи, които да дават яснота не само по отношение на планираните строително-монтажни работи, но и по отношение на конкретното съоръжение, вкл. и всички негови съставни елементи.

Т.е. същото очевидно не отговаря на изискването за съдържание, формули­рано с чл.4 ал.3 от Наредбата за ОВОС/в посочената й приложима редакция/, нито е из­пълнено условието на чл.4 ал.2 от същата, за уведомяване писмено кмета на съответната/съответните община/общини, район/ райони и кметство или кметства, съответно на засегнатото население – чрез сред­ствата за масово осведомяване и/или по друг подходящ начин, което задължение съобразно посочената редакция на подзаконовата правна норма е изцяло на въз­ложителя.

Едва във връзка с връзка с писмо изх. № ОВОС – 87/27.01.2016г. по описа на РИОСВ – гр. Пловдив /което следва да се приеме, че е актът по чл.5 от Наред­бата за ОВОС, както е посочено и в него, л.669/, е входирано Искане за преценя­ване необходимостта от извършване на ОВОС вх. № ОВОС – 87/15.02.2016г., пре­доставената информация към което в най-общ план е възможно да се приеме, че отговаря на изискванията по чл. 4, ал. 3 от Наредбата за ОВОС, но не в цялост. Така например в частта относно в частта относно „пътната инфраструктура“ неко­ректно е посочено, че не се налага нейната промяна, като има осигурен достъп за транспортни средства; в частта относно отпадните води е посочено невярното твърдение, че „има изградена площадкова канализация, заустена в канализацията на „ИЦМ“АД, която е включена в пречиствателното съоръжение за отпадъчни води на завод ФИРМААД, откъдето пречистените води се изливат в открит отводните­лен канал“, в частта относно информацията относно отпадъците, които се очаква да бъдат генериране не е дадена изчерпателна информация, които недостатъци са отразени и в Становището на л.641 от делото, както и съобразно постъпилите възражения от ФИРМААД и „КЦМ“АД /л.617 и сл., л.623/.

Отделно от това в случая съдът приема, че не е спазено и изискването на чл.6 ал.1 във вр. с ал.2 от Наредбата за ОВОС, като това е изрично възложено и от Директора на РИОСВ – Пловдив, съгласно т.2.2 от писмо изх. № ОВОС-87 от 27.01.2016г. /л.411/, писменото искане да бъде придружено вкл. и информация за обществения интерес, ако такъв е бил проявен към конкретното ИП. В тази връзка както е и указано най-малко за 14 дни е следвало да бъде поставено съобщение за достъп до информацията по Приложение № 2, било то на интернет страницата на възложителя, било то по друг подходящ начин /така и чл.6 ал.1 във вр. с ал.9 от Наредбата за ОВОС/, а това изискване няма данни да е изпълнено, като посочи се по-горе на лист 415 е налично копие от публикувана обява, като може само да се предполага във в.Марица, не ясно от коя дата. В този смисъл и неподкрепено с каквито и да било доказателства е декларираното, че в 14-дн***ия срок, не са пос­тъпили становища от заинтересованите лица /л.650/.

Разбира се спазено е второто изискване на чл.6 ал.9 от Наредбата за ОВОС за „предоставя копие на хартиен и електронен носител на съответната община/ район/кметство по чл. 5, ал. 2, поставя съобщение на своята интернет страница и/ или по друг начин за най-малко 14 дни за достъпа до информацията и за изразя­ване на становища от заинтересувани лица. В срок до 3 дни след получаване на информацията съответната община/район/кметство осигурява обществен достъп до информацията за най-малко 14 дни, като поставя съобщение на интернет стра­ницата си (ако има такава) и на общественодостъпно място за достъпа до инфор­мацията и за изразяване на становища от заинтересувани лица. В срок до 3 дни след изтичане на определения срок съответната община/район/кметство изпраща служебно резултатите от обществения достъп, в т.ч. по начина на осигуряването му, на съответния компетентен орган“ – така доказателства на л. 649, л.626 и сл.

Каза се по повод така постъпилото искане по чл.6 ал.1 от Наредбата за ОВОС, ведно с приложените към него документи, са дадени становища от компе­тентни органи в дирекция „Контрол на околната среда“, отдел „Контролна дейност“ при МОСВ /вкл. с посочени определени липсващи части от изискуемата инфор­мация – не е оценен обхватът на въздействие на инвестиционното намерение и кумулиране с други обекти, разположени в съседство и не са дадени вида на еми­сиите на вредни вещества, които биха се формирали при горивния процес, съот­ветно не е отчетен кумулативният ефект на емисиите на вредни вещества от ново­изграждащия обект с тези емитирани от двата обекта – „КЦМ“АД и ФИРМААД, не е отчетена близостта на инвестиционното предложение до предприятия класи­фицирани с висок рисков потенциал, не е разгледано предприемането на допъл­нителни технически мерки за ограничаване на рисковете от човешкото здраве и околната среда в случай на съществуващи предприятия и/или съоръжения с нисък и/или висок рисков потенциал в близост до инвестиционното предложение, както и е посочено допълнително че теренът попада в район за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух /РОУКАВ/ „Агломерация Пловдив“, съгласно Заповед № РД-969/21.12.2013г. на Министъра на околната среда и водите /л.644-645/, което според съда наред с изложеното относно допуснатите нарушения на чл.4 ал.1 във вр. с ал.9 от Наредбата за ОВОС е следва да бъде квалифицирано като „непълноти, пропуски и неточност в искането или в представената докумен­тация по ал.1“ по смисъла на чл.6 ал.3 от Наредбата за ОВОС не е последвало изисква от възложителя да отстрани допуснатите неточности и/или да предостави допълнителна информация в законоустановения за това срок.

Или в обобщение информацията по чл.6 от Наредбата за ОВОС е била непълна и съдържащи редица пропуски, което не е отчетено на този етап от ответ­ника.

Спазено е формално изискването на чл.7 ал.2 т.2 б.“б“ от Наредбата за ОВОС като е изискано и дадено становище от РЗИ – гр.Пловдив, но въз основа на същата тази информация.

Последвало е издаването на акта по чл.8 от Наредбата за ОВОС – Решение № ПВ-29-ПР/2016г. на Директора на РИОСВ – Пловдив, с който е пре­ценено, че следва да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда за про­цесното ИП, което становище на ответника се възприема от състава на съ­да, като правилно и законосъобразно, вкл. и по изложените вече по-горе съображения.

С това е приключил етапът от Глава втора „Уведомяване. Преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС“ от Наредбата за ОВОС.

Следващият етап от издаването на крайния акт в това производство е този регламентиран в Глава Трета озаглавена „Условия и ред за извършване на кон­султации. Определяне на обхвата, съдържанието и формата на доклада за ОВОС“ /етапи по т.3 от чл.2 ал.1 от Наредбата за ОВОС/.

Една не малка част от възраженията в жалбата за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила са именно във връзка с нарушения в този етап на процедурата.

Съгласно чл.9 от Наредбата за ОВОС съобразно характеристиките на ин­вестиционното предложение възложителят определя с кои специализирани ве­домства и представители на засегнатата общественост да извърши консулта­циите по чл.95, ал.3 от ЗООС. При заявен писмен интерес към процедурата по ОВОС от лица или организации извън определените по ал. 1 възложителят оси­гурява из­вършване на консултации с интересуващите се.

Тук е мястото да се посочи, че тези консултации и регламентиран начин на провеждането им е задължителен още на етап изготвяне на заданието за опре­деляне обхвата и съдържание на ОВОС по чл.95 ал.2 от ЗООС, респ. чл.10 ал.1 от Наредбата за ОВОС, което е видно както от структурното място на нормата на чл. 9, от изричната разпоредба на чл.10 ал.2 от Наредбата за ОВОС, а и от нормата на чл.95 ал.3 т.4 от ЗООС.

Това задължение за възложителя е независимо от последващото такова да проведе об­ществено обсъждане на Доклада за ОВОС по правилата на Глава Шес­та „Органи­зиране на обществено обсъждане на доклада за ОВОС“ от Наредбата за ОВОС .

В случая възложителят на практика е изработил Задание за обхват и съдър­жание на ОВОС за ИП /от месец Септември 2016г., л.569 и сл., т.3/ преди да е про­вел консултациите по смисъла на чл.9 от Наредбата, което очевидно е делово до неизпълнение на задължението му по чл.10 ал.2 от Наредбата за ОВОС.

В тази връзка изготвеното Задание е входирано в Община К. на дата 08.09.2016г. /така доказателство на л.425/, откъдето е получен отговор изх. № 5197-1 от 30.09.2016г. съобразно който, на основание чл.9 ал.3 т.7 от Наредбата за ОВОС е предложено да се организира среща на територията на гр.К. със засегнатото население, на която да се предостави достатъчна информация.

На това писмо не е последвал отговор, като следва да се подчертае отп­равеното искане напълно кореспондира с нормата на чл.9 ал.3 т.7 от Наред­бата за ОВОС, както и с изричната разпоредба на чл.9 ал.4 от Наредбата за ОВОС, съ­образно която възложителят трябва да предостави не само достатъчно инфор­мация, но и достатъчно време вкл. и на засегната общественост за изразя­ване на становище.

Изготвеното задание е входирано в РЗИ – Пловдив на 08.09.2016г. /така до­казателство на л.423, т.2 от делото/, за представяне на писмено становище от­носно съдържанието и обхвата на оценката на здравно-хигиенните аспекти на околната среда и риска на човешкото здраве, с което формално е спазено чл.10 ал.7 от Наредбата за ОВОС. Полученият отговор е писмо изх.№ 5750 от 14.09. 2016г., съгласно който е следвало да се представи „информация по отношение на здравно-демографското състояние на очакваното засегнато население и сравня­ването му със здравно-демографския статус на областта и страната като цяло“, както и да „се извърши подробен анализ и прогнозиране на въздействието на ин­синератора върху фактори и компоненти на околната среда, които има вероятност да представляват риск за човешкото здраве и да се направи прогноза и оценка на този риск“.

Или на практика възложителят е изработил задание за обхват и съдържание на ОВОС за ИП без да проведе реално консултиране, а само е уведомил засег­ната общественост, респ. РЗИ - Пловдив, като отделно от това съдът приема, че в последствие дори не се е и съобразил с казаните забележки на РЗИ – Пловдив, което е повече от очевидно от приетото по делото заключение на вещото лице проф. д-р Н.**, което е констатирало тези пропуски вкл. и в изготвения Доклад за ОВОС.

Самото Задание е входирано на 08.09.2016г. и в РИОСВ – Пловдив, т.е. пре­ди още да бъдат проведени дори консултациите с лицата по чл.9 ал.1 от Наред­бата за ОВОС, с което формално е спазено изискването на чл.10 ал.5 от Наред­бата за ОВОС. Отделно е въпросът дали в последствие възложителят се е съоб­разил в цялост с дадените забележки съобразно постъпилият отговор изх. № ОВОС-87 от 03.10.2016г. на Директора на РИОСВ – Пловдив /л.559 и сл./.

Тук е мястото да се посочи и че предвид непроведените консултации реално е останал още на този етап неизяснен въпросът относно допустимостта на ИП спрямо действащия ПУП /безспорно влязъл в сила административен акт, съобраз­но който следва да се преценя допустимостта на самото ИП/ за процесната тери­тория, повдигнат при общественото обсъждане на самия Доклад за ОВОС, респ. последователно поддържан и в хода на съдебното оспорване.

Посоченото е особено съществено в случаи като процесния при съобразя­ване и с изричната разпоредба на чл.2а ал.2 от Наредбата за ОВОС, съобразно която „Компетентният орган прекратява процедурата по ОВОС на всеки етап от нея, когато се потвърди от съответен специализиран компетентен орган (например басейнова дирекция, Министерството на земеделието и храните, общински органи и др.) недопустимост на инвестиционното предложение спрямо действащи норма­тивни или административни актове.“

Или изложеното, наред с обстоятелството, че на практика заданието дори е входирано в РИОСВ – Пловдив преди още дори и формално да бъдат изпълнени изискванията за консултации, е довело и до последващия пропуск на РИОСВ – Пловдив да препоръча на възложителят да проведе консултации със специализи­раните органи, които следва да преценят допустимостта на ИП спрямо предвиж­данията на действащия ПУП за процесната територия по правилата на ЗУТ – раз­бира се в случая специфичното е, че това е главният архитект на Община К. /така например чл.142 ал.2 от ЗУТ/, но и органите на Дирекцията за национален строителен контрол, съобразно изричните им правомощия по чл.156 ал.1 и ал.2 от ЗУТ. Това не е Съюза на архитектите в РБългария становище от който е предос­тавено от ФИРМАна следващ етап от процедурата, което от друга страна очевидно не може да бъде и възприето за обективно дадено /л.1285 -1286/.

Следва да се посочи, че по делото не съществува спор относно това, че за процесния имот с влязла в сила Заповед № 457/24.11.2006г. на Кмета на Община К. е одобрен ПУП – ПРЗ, като предназначението на същия съобразно именно този влязъл в сила индивидуален административен акт е „за производствени дейности“, с означение „Пч“ – „чисто производствена зона“ съобразно нормата на чл.23 т.4 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /така и доказателство на л.540 от делото/.

Съобразно правилото на чл.24 ал.1 от Наредба № 7 от 2.12.2003г. „Терито­рии от разновидност "чисто производствена зона" (Пч) се застрояват само с произ­водствени, складови и обслужващи сгради и съоръжения.“, като ал.2 пред­вижда, че „Обслужващи сгради и съоръжения по ал. 1 са здравни пунктове, мага­зини и за­ведения за обществено хранене за ежедн***ите нужди на работещите, админист­ративни сгради и научно-експериментални бази към предприятията, га­ражи и пар­кинги, както и жилища за охраната.“.

В този смисъл и за нуждите на развилото се пред Директора на РИОСВ – Пловдив, съобразно каза се и правилото на чл.2а ал.2 от Наредбата за ОВОС, е било абсолютно необходимо установяване факта на допустимостта на конкретно­то ИП спрямо предвижданията на влезлия в сила ПУП – ПРЗ, безспорно съставля­ващ индивидуален административен акт, която въпрос на този етап /а следва да се посочи и на последващите такива в нарушение вкл. и на правилото на чл.35 от АПК, което ще бъде коментирано, по-долу е останал изцяло неизяснен/.

Отделно от това следва да се посочи, че нито „КЦМ“АД, нито ФИРМААД са определени от възложителя като „засегната обществено“ с които да се проведат консултациите по чл.9 ал.1 от Наредбата за ОВОС, не е спазил разпоредбата на чл.9 ал.2 от същата наредба, въпреки очевидно изразеното становище по процедурата по ОВОС от двете юридически лице, респ. същите на са посочени дори от ответника, съобразно правомощията му по чл.10 ал.5 изр. второ от Наредбата за ОВОС.

Безспорно е, че и двете юридически лица, попадат в легалното определе­ние на „засегната общественост“ предвид конкретиката на ИП, вкл. и неговото мес­тоположение, съобразно легалното определение на това понятие залегнало в § 1 т.25 във вр. с т.24 от ДР на ЗООС.

В хронологичен порядък е последвало на 04.11.2016г. входиране на искане за издаване на Решение по ВОСО /л.240 и сл./, като е представен и Доклад за ОВОС.

Според чл. 11 от Наредбата за ОВОС възложителят възлага изготвянето на доклад за ОВОС в съответствие със заданието по чл. 10, ал. 3 и изискванията на чл. 91, ал. 3 и чл. 96, ал. 1 ЗООС, като се ползват актуални данни, съвременни познания и методи на оценка.

Същият е изготвен от експерти, за които съдът констатира, че от представе­ните доказателства не може да се направи извод дали отговарят на изискването на чл.83 ал.2 от ЗОСС – а именно да притежават оброзователно-квалификационна степен „магистър“, вкл. и в разрез с изискването на чл.11 ал.3 от Наредбата за ОВОС в попълнената от тях декларация не е посочено това обстоятелство.

Извън този факт, който поставя под съмнение изготвянето на Доклада за ОВОС от съответните специалисти, съобразно изискванията на чл.83 ал.2 ЗООС, от заключението на вещото лице проф. д-р Н.**, в екипа няма включен „медицински специалист лекар със специалност по хигиена/ кому­нална хигиена/трудова медицина, като по този начин не са спазени методологията и изискванията за оценка на риска“, което по същество според този състав на съда е довело и до необоснованост и некоректност на сторените заключение в ДОВОС в частта му относно Описание, Анализ и Оценка на предполагаемите значителни въздействия върху населението и околната среда /стр.83 и сл. от доклада/.

Последното се потвърждава напълно и от приетото заключение на вещото лице проф.д-р Н.**, описано по-горе, което се кредитира в тази му част от състава на съда, както компетентно дадено, макар и оспорено от представителите на заинтересованата страна. Така експертът изключително под­роб­но описва методите и алгоритма на оценка които следва да залегнат при изгот­вяне на становище по този показател, които очевидно не са спазени, а и по съще­ство няма как да бъдат спазени, съобразно и установената липса на специалист в съответната област.

Прави впечатление също така и че по този показател въобще не е комен­тиран фактът, че дейността на Крематориумите е безспорно идентифиран непред­намерен източник на Устойчиви органични замърсители /УОЗ/, нито че от дей­ността на същите се отделя и живак, съобразно както Стокхолмската конвенция за УОЗ / която както се уточнява в член 1 от нея, има за цел опазването на здравето на хората и околната среда от устойчивите органични замърсители (наричани по-нататък „УОЗ"), като страните по Конвенцията признават по-конкретно, че УОЗ „притежават токсични свойства, устойчиви са на разграждане, натрупват се в организмите, пренасят се по въздуха, водата и чрез мигриращите биологични видове през международните граници и се отлагат далече от мястото на тяхното изпускане, където акумулират в сухоземните и водните екосистеми"/, Регламент (ЕО) № 850/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно устойчивите органични замърсители и за изменение на Директива 79/117/ЕИО /чиято цел съобразно чл.1 от същия „е опазването на човешкото здраве и околната среда от устойчивите органични замърсители чрез забрана, поетапно преустановяване във възможно най-кратки срокове или ограничаване на производството, пускането на пазара и употребата на вещества, които са предмет на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители, наричана по-долу „Конвенцията" или на Протокола от 1998 г. за устойчивите органични замърсители към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния от 1979 г., наричан по-долу „Протоколът", чрез свеждане до минимум с цел елиминиране, когато е приложимо и във възможно най-кратък срок, на изпускането на такива вещества и чрез създаване на разпоредби относно отпадъците, които се състоят, съдържат или са замърсени от някои от тези вещества“,съответно КОНВЕНЦИЯ МИНАМАТА относно живака, чиято цел е имен­но „е опазването на човешкото здраве и околната среда от емисии от антропоген­ни източници и изпускания на живак и живачни съединения“ / Ратифицирана със закон, приет от 43-то Народно събрание на 2.09.2016 г. – ДВ, бр. 71 от 2016 г./. Тук е мястото да се посочи, че и понастоящем и в сила и Регламент (ЕС) 2017/852 На Европейския Парламент и на Съвета от 17 май 2017 година относно живака и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1102/2008, съобразно правилото на чл. 19 от който „До 30 юни 2020 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно резултатите от оценката си по отношение на: а) необходимостта от това Съюзът да регулира емисиите от живак и живачни съединения от кремато­риуми;“.

Тези аспекти относно защитата на човешкото здраве и последиците от неп­реднамереното емитиране на посочените безспорно опасни вещества въобще не са залегнали в тази част на Доклада за ОВОС. Тук не може де се приеме, тезата, че е прието, че такива въобще няма да се емитират, още повече че възможността за изпускане на такива е идентифицирана в същия този Доклад за ОВОС /стр.35 и сл. от същия/.

На следващо място съдът констатира и пропуски в начина на описание на самия инсинератор, в аспекта на липсата или наличието на допълнително оборуд­ване съобразно и приетото заключение на вещото лице Е.А..

Така експертът е категоричен, че „В доклада за ОВОС информацията е обща, без конкретни данни и параметри на разглежданото съоръжение, предмет на инвестиционното намерение“, че използвания за нуждите на анализа тестът за емисии, съставен за крематориум в гр. Рьорос, Норвегия, е за работата на съоръ­же­ние което се състои от CREMATEC, но оборудвано с редица описани от експер­та допълните съоражения /- рекуператор за охлаждане на димните газове;- абсор­батор за обработка с течен абсорбент (за обезвреждане и обработка намаляване количеството на вредните емисии); - ръкавен филтър (за събиране на праховите частици от горенето и абсорбента)/, а от представените в доклада за ОВОС схеми на фиг. 4.1.17; 4.1.18 и 4.1.19 е видно, че са изобразени конфигурации, които са в противоречие със съоръжението от представения Тест за емисии, измерени от крематориум в гр. Рьорос, Норвегия /аргументацията е изключително точна, опи­сана по-горе  в това изложение, в същността си този извод не се оспорва от заин­тересованата страна – напротив за нуждите на изготвяне на заключението, е дек­ларирано от негов представител, че инсинератора ще бъде окомплектован допъл­нително с такива съоръжения - клапан за димни газове, кислородна сонда, маши­на за вкарване, пепелен процесор, керамичен и воден филтър, генераторен комп­ресор, станция за газова газообработка, но безспорно такива липсват описани в Доклада за ОВОС, съответно очевидно не при извод за наличието ми е взето и решението на ответника/, че „ при всички съоръжения заложените температури са различни; подходът за определяне на вредните емисии е различен; невъзможно е изходящата температура на димните газове да е 200 градуса Целзий, при директен изход от вторична камера, която е с работна температура над 900 градуса Целзий“.

Всичко това е дало основание на експерта да заключи, че „поради тези причини и различия, както и липсата на достатъчно информация вещото лице не е в състояние да направи обективна оценка и да сравни данните за вредни емисии“, „експертите, изготвили доклада за ОВОС разглеждат вредните емисии, които ще се отделят при кремационния процес и посочват нормите, на които трябва да отго­варят измерените параметри. Не е ясно посочените прогнозни данни от произво­дителя дали са достоверни и дали се отнасят за същото съоръжение, което ще се монтира на площадката. На този етап от ИН всяка прогноза за вредните емисии, която ще се направи, ще е теоретична, неточна, не-обоснована и некоректна поради липсата на данни в системата на МОСВ, ИАОС – София, РИОСВ – София и НСИ за налични данни за измерени вредни емисии от крематориума в гр. София, който е единствен за България, както и поради обстоятелството, че РИОСВ – гр. София не контролира и не извършва мониторинг по екологично зако­нодателство на крематориума в гр. София“.

В този смисъл съдът констатира и че изключително формално е подходено в Доклада за ОВОС при описание на алтернативите за технологиите, вкл.  в частта относно „направените проучвания“. Очевидно е, че при така дадените акспертни изводи такива на практика липсват, като единствено е посочено, че „възложителят се е спрял на възможно най-екологичното решение, използването на гориво при­роден газ. Предложената технология, използваща камера с двустранно изгаряне, гарантира, че няма да повлияе негативно върху компонентите на околната среда“.

Или в обобщение според съда въобще не е изпълнено изискването на чл.11 ал.1 от Наредбата за ОВОС при изготвянето на доклада „да се ползват актуални данни, съвременни познания и методи на оценка“.

 Формално са спазени изискванията на чл.12 от Наредбата за ОВОС това изискване е спазено, но не в неговата пълнота, като очевидно предвид констати­раните по-горе пропуски не е спазено изискването на чл.96 ал.1 т. 2, т.4, т.7 и т.10 от ЗООС.

Относно процедурата по Глава четвърта ОЦЕНЯВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ДОКЛАДА ЗА ОВОС от Наредбата за ОВОС.

В случая се констатира, че първоначално РИОСВ – Пловдив е оценила доклада като отрицателен, но единствено и само по Компонента „Атмосферен въздух“, „опасни вещества“ и „шум“, в аспекта на листата на „прецизиран риск от големи аварии“ /така писмо изх. № ОВОС-87 от 28.11.2016г., л.293/, на 16.11. 2016г. същият е съгласуван от РЗИ – Пловдив /въпреки изрично коментирани по-горе, л.236/, Както и от Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“ – гр.Плов­див /л.237/.

Коригираният и допълнен /но единствено в посочения по-горе смисъл/ доклад е внесен на 20.12.2016г. в РИОСВ – Пловдив, съответно качеството му е обявено като положително с писмо изх. № ОВОС-12.01.2017г. на Директора на РИОСВ – Пловдив.

Последвало е провеждането на процедурата по Глава Пета ОРГАНИЗИ­РАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНО ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАДА ЗА ОВОС, която формално е спазена, съответно са постъпили редица становища /отрицателни, съответно по­ложителни и прочие/, всички те коментирани по-горе, съответно Докладът за ОВОС е приет на проведените заседания на ЕЕС.

Тук съдът констатира, че ответникът е положил усилия да изясни въпросът относно допустимостта на процесното ИП съобразно предвижданията на влезлия в сила ПУП, респ. редица други проблеми възникнали при обсъждането на докла­да за ОВОС, но нито Министерството на здравеопазването, нито Министерството на околната среда и водите, нито дори Министерството на регионалното развитие и благоустройството са дали конкретни становища.

Не може да се сподели тезата изразена най-общо от посочените институ­ции, че експертите носят отговорност за пълнотата и обективността на доклада, респ. че преценката за допустимостта на ИП е последваща такава постановява­нето на решението по ОВОС. Напротив всички тези въпроси имат място и следва да бъдат обсъдени и безспорно установени именна още на този етап – така например недопустимостта на ИП спрямо предвижданията на действащия ПУП е основание за прекратяване на процедурата по ОВОС /чл.2а ал.2 от Наредбата за ОВОС/, съответно всяка една от хипотезите на чл.19 л.2 от Наредбата за ОВОС води до постановяване на отказ за одобряване на самото инвестиционно намере­ние.

Или в обобщение при констатираните по-горе пропуски, вкл. и съобразно ек­спертизите на вещите лице, съдът приема, че напълно формално РЗИ – Пловдив е съгласувал доклада за ОВОС при очевидните му непълноти и останали напълно неизяснени обстоятелства относно очакването влияние от дейността на ИП върху човешкото здраве, още повече че този фактор въобще не е и коментиран в аспек­та на конкретното местоположение на имота и работещите в непосредствена бли­зост няколко хиляди човека /работниците и служителите например на „КЦМ“АД, ФИРМААД и др./, вкл. и при предвиденото в самия Доклад за ОВОС транспортния достъп до имота на възложителя да се осъществя именно през територията на „КЦМ“АД, което е свързано с достъп и осъществяване на транспорт на покойници именно през територията на това предприе – дейността очевидно нормативно регламентирана /специалните изисквания са дадени в  Раздел III Изисквания при погребване и пренасяне на покойници, от НАРЕДБА № 2 от 21.04.2011 г. за здрав­ните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници/ и контролът на която дейност също е предоставен на РИЗ – дей­ността сама по себе си също носеща риск за човешкото здраве, вкл. и в аспекта на здравословни и безопасни условия на труд, но въобще не е била предмет на изследване в Доклада за ОВОС.Действително изготвилите лица Доклада за ОВОС носят отговорност за неговата пълнота и достоверност на данните, но не може да се приеме, че единствено с този аргумент лицата осъществяващи здравния конт­рол следва да съгласуват всеки един Доклад за ОВОС, а следва да констатират съответните пропуски, непълнота на информацията, липсата на достоверни данни и да дават съответните указания за отстраняването им, респ. да откажат да дадат положителното си становище. Още повече че последния факт е абсолютна пред­поставка по чл.19 ал.2 т.5 от Наредбата за ОВОС за „неодобряване“ на инвести­ционното намерение.

Що се касае до становището на МРРБ – то очевидно е, че допустимостта на ИП спрямо предвижданията на действащия ПУП е условие за допустимостта на самото производство по ОВОС /каза се чл.2а ал.2 от Наредбата за ОВОС, респ. чл.82 ал.6 от ЗООС/, като при установена така недопустимост се следва първона­чално провеждане на процедура по промяна на действащия ПУП, съответно в тази връзка провеждането и на самостоятелната и отделна процедура по реда на Раз­дел II „Екологична оценка на планове и програми“ от Глава Шеста на ЗООС /така чл.91 ал.1 от ЗООС/, която разбира се може да бъде съвместена и с процедурата по ОВОС по преценка на компетентния за това орган /чл.91 ал.2 от ЗООС, но това не е процедирано в случая/. 

В този порядък не е в правомощията на Директора на РИОСВ – Пловдив да преценя допустимостта на ИП спрямо действащия ПУП.

Така допустимост според този състав на съда не е и установена по делото, по следните аргументи.

Каза се вече, че по делото не съществува спор относно това, че за процес­ния имот с влязла в сила Заповед № 457/24.11.2006г. на Кмета на Община К. е одобрен ПУП – ПРЗ, като предназначението на същия съобразно именно този влязъл в сила индивидуален административен акт е „за производствени дейнос­ти“, с означение „Пч“ – „чисто производствена зона“ съобразно нормата на чл.23 т.4 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на от­делните видове територии и устройствени зони /така и доказателство на л.540 от делото/.

Съобразно правилото на чл.24 ал.1 от Наредба № 7 от 2.12.2003г. „Терито­рии от разновидност "чисто производствена зона" (Пч) се застрояват само с произ­водствени, складови и обслужващи сгради и съоръжения.“, като ал.2 предвижда, че „Обслужващи сгради и съоръжения по ал. 1 са здравни пунктове, магазини и за­ведения за обществено хранене за ежедн***ите нужди на работещите, адми­нистративни сгради и научно-експериментални бази към предприятията, гаражи и паркинги, както и жилища за охраната.“.

В случая според съда  процесното ИП – инсинератор за изгаряне на човеш­ки тленни останки /т.нар. крематориум/ не може да бъде квалифицирано нито като производствено, нито като складово и /или обслужващо съоръжение по смисъла на посочените норми.

Действително същото е дадено в т.142 от Приложение № 1 към НАРЕДБА № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, посоченото прило­жение № 1 обаче изброява видовете строежи както по чл.2 ал.4 от същата наред­ба, така и тези по ал.10 на същия този текст на подзаконовия нормативен акт. Т.е. не може само се себе си включването в казаното му приложение да го определени като „производствено“ съоръжение /междувпрочем и неясно за какво производство точно става въпрос/, каквото е застъпеното становище на Съюза на архитектите в РБългария.

Още повече, че освен в казаната Наредба № 1 от 30.07.2003г., в областта законодателството посочените видове строежи /т.нар. крематориуми/ се споменат и както следва: 1. В Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, Глава втора „Класи­фикация на строежите по пожарна опасност“, чл.8 крематориумите са дадени като част от „Сгради за обществено обслужване в областта на търговията, обществе­ното хранене, транспорта, здравеопазването, съобщенията и услугите; сгради за административно обслужване (с помещения, в които броят на очакваните посети­тели е по-голям от броя на обслужващия персонал)“; 2. В Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси, чл. 31 т.1 б.“г“ определя крематориумите като част от „обще­ствено обслужващи сгради“, „с култово и религиозно предназначение“; 3. Самата Камара за архитектите в РБългария в приетата МЕТОДИКА за определяне на раз­мера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги в устройстве­ното планиране и в инвестиционното проектиране /обн. в ДВ бр. 41 от 22.05.2007 г., в сила от 23.08.2007 г.,/ определя крематориумите като част от „Сгради за об­ществено обслужване с култово и религиозно предназначение“, както междувпро­чем е прието и в Издадена от председателя на Камарата на инженерите в инвес­тиционното проектиране, обн., ДВ, бр. 17 от 19.02.2008 г., в сила от 1.01.2008 г. МЕТОДИКА за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от инженерите в устройственото планиране и в инвестицион­ното проектиране.

Следва да се посочи, че в същността си услугата, която се цели да бъде предоставяна посредством процесното ИП е част от погребалните услуги в широк смисъл на думата, а не се касае до някаква производствена дейност.

Или в  обобщение при съобразяване с горното се налага и изводът на съда, че неправилна е била преценката на ответника за допустимост на процесното ИП спрямо предвиждата на действащия ПУП, което очевидно го е и мотивирало да доведе процедурата по ОВОС до постановяване на акта по същество, а не да прекрати същата по правилото на чл.2а ал.2 от Наредбата за ОВОС, респ. чл.82 ал.6 от ЗООС.

Всичко казано до тук следва да бъде клалифицирано като съществено нару­шение на административно производствените правила, довело и до неправилно приложение на материалния закон при постановяван е на оспорения пред съда индивидуален административен акт.

В крайна сметка съобразно изложеното не може да се приеме, че е ус­тановена допустимост на ИП, респ. че са изпълнени условията на чл.19 ал.1 т.1 и т.2 от Наредбата за ОВОС – а именно „с плана за изпълнение на мерките за пре­дотвратяване, намаляване или ликвидиране на значителни отрицателни въздейст­вия се осигурява спазването на нормите за качество на околната среда и опазване на човешкото здраве/такава аргументирана обосновка на практика липсва, като всички сторени изчисления, анализи и дадени крайни изводи в Доклада да ОВОС почиват на непълни и недостоверни данни относно вкл .и самото съоръжение на инсинератора, което прави същите необосновани и негодни за нуждите на това производство/, съответно не липсват мотивирани възражения по законосъобраз­ност срещу осъществяването на инвестиционното предложение. Не може да се приеме че в случая е изпълнено и изискването на чл.19 ал.1 т.4 от Наредбата за ОВОС – за наличието на мотивирано становище от РЗИ – Пловдив, напротив същото е изключително бланкетно, по съществото си се приема от съда и за неп­равилно въз основа на данните от заключенията и на двете вещи лица, коменти­рани по-горе.

При липсата на тези условия е следвало постановяване на акта по чл.19 ал.2 от Наредбата за ОВОС, а именно не одобряване на процесното инвестици­онно предложение, като вместо това ответникът е постановил положителния акт по чл.19 ал.1 от Наредбата за ОВОС, което обосновава извода на съда за непра­вилно приложение на материалния закон, като последица следва да се подчертае още веднъж от редицата допуснати съществени процесуални нарушения в хода на процедурата.

По всички тези изложени съображения съдът намира, че оспореното ре­шение е действителен административен акт, издаден от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати нарушения на адми­нистративнопроизводствените правила и на материалния закон по смисъла на чл. 146 т.4 и т. 5 от АПК, поради което оспореното Решение № 2-III/2017 г. по оценка на въздействието върху околната среда на Директора на РИОСВ - Пловдив, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Преустройст­во на склад за строителни материали в инсинератор за човешки тленни останки“ в имот № **, местност **, землище на гр.К. следва да бъде от­менено.

От жалбоподателя Община К. се претендират разноски, съобразно при­ложения списък по чл.80 от ГПК на л.2761, същите се дължат в пълния им посочен размер от 2 025 лева, които РИОСВ – Пловдив следва да бъде осъдено за зап­лати.

Водим от горното, съдът:

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТМЕНЯ Решение № 2-III/2017 г. по оценка на въздействието върху околна­та среда на Директора на РИОСВ - Пловдив, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Преустройство на склад за строителни материа­ли в инсинератор за човешки тленни останки“ в имот № **, местност **, землище на гр.К..

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите – Пловдив при Министерство на околната среда и водите да заплати на Община К. сумата от 2 025 /две хиляди двадесет и пет/ лева, разноски по делото

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върхов­ния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страни­те.

 

                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/