Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Провадия, 24.08.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I състав, в открито съдебно заседание на
28.07.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Михайлов
при секретаря И.В., като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 87
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба предявена от „ДЖИ ЕН ЕР“ ООД, ЕИК *********, с управител Р.С.Г.,
против Наказателно Постановление № 488912-F529304/09.01.2020 г. на Началник на
Отдел „Оперативни дейности“-Варна в в ЦУ на НАП, с което за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.
на МФ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на
800 лева на основание чл.185, ал. 2 от ЗДДС.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна при наличие
на представителна власт и в предвидения от закона срок, поради което е приета
от съда за разглеждане.
В жалбата въззивната страна моли отмяна на наказателното постановление.
Сочат се множество нарушения на процесуалните правила и се излага твърдение, че
нарушението не е извършено, алтернативно се моли наложеното наказание да бъде
намалено.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, представлява се
от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в
нея основания. По същество адв. С. З. анализира събраните по делото
доказателства и изразява становище, че са налице основания случаят да бъде
третиран, като маловажен и моли за намаляване на размера на наложената санкция.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и
моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно.
Контролиращата страна, РП-Варна, ТО-Провадия, не се явява и не се
представлява.
След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата
страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 19.11.2019 г. в 16,25 часа, свидетеля С.Г.Г., който бил служител на ТД
на НАП, заедно със свои колеги, в изпълнение на служебните си задължения,
отишли в магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Дългопол, обл.Варна, на
ул***, стопанисван от „ДЖИ ЕН ЕР“ ООД, ЕИК *********, с управител Р.С.Г..
Обекта представлявал магазин за търговия на дребно с хранителни стоки,
алкохолни, безалкохолни, цигари и др.
В магазина имало монтиран и въведен в експлоатация фискално устройство Tremol ZM-KL V2 с ИН на ФУ ZK 109718 и ФП 50126747.
При посещението в обекта била извършена контролна покупка на вода, за което
била издадена касова бележка. При засичане на касовата наличност и извеждане на
отчет от наличното фискално устройство била констатирана разлика. Установено
било, че реализираният дневен оборот в обекта до момента на проверката е в
размер на 105,40 лева-видно от междинен финансов отчет. Във фискалното
устройство е била отразена промяна на касовата наличност, чрез операцията
„служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, като са били въведени 200,00
лева. При изброяване на наличните парични средства в касата към момента на
проверката, се установила наличност в размер на 665,75 лева, видно от опис на
паричните средства, изготвен от Г. К.Г.-съдружник в дружеството и
продавач-консултант към момента на проверката. Установена е била положителна
разлика в размер на 360,35 лева, които не са били отразени във фискалното
устройство, като „служебно въведени“ суми.
За всичко изложено бил съставен ПИП сер.АА №0354018/19.11.2019г., ведно с
приложени към него ДФО, опис на паричните средства и фискална касова бележка.
Управителя на магазина присъствал по време на проверката.
Т. к. това нарушавало реда за отчитане на касовата наличност, срещу
търговеца бил съставен АУАН, предявен и връчен срещу подпис на въззивника.
Срещу АУАН не постъпили възражения. АНО не констатирал спорни обстоятелства и издал
обжалваното НП. Данъчните служители отразили своите констатации в протокол №
0354018, към който приложили и иззетите писмени доказателства. При приключване
на проверката възражения не били вписани.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства. Съдът напълно кредитира показанията на разпитания по
делото свидетел Г., който е установил адм. нарушение явяващо се в установената
положителна разлика в размер на 360,35 лева, които не са били отразени във
фискалното устройство, като „служебно въведени“ суми.
Възражения на место на проверката не са били направени. Съдът изцяло
кредитира, писмените доказателства – материалите по АНП, вкл. АУАН, протокол за
проверка, заповед за компетентност.
Страните не ангажират доказателства за различна фактическа обстановка и не
оспорват установената по делото.
Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните изводи:
Било констатирано, че „ДЖИ ЕН ЕР“ ООД, ЕИК *********, не е изпълнило
задължението си извън случаите на продажба да отбележи всяка промяна в касовата
начална сума въвеждане и извеждане на пари в и извън касата на ФУ, чрез
операциите "служебно въведени" или "служебно изведени"
суми.
За констатираното бил съставен акт за установяване на административно
нарушение, като актосъставителят квалифицирал нарушението, като такова по
чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ и чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Актът за административно нарушение бил връчен надлежно на въззивника, след
което АНО издал атакуваното НП.
Съдът прие и приложи към доказателствата по делото заверени копия от дневни
финансови отчети.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства събрани
в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от
съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима- подадена е в срока за обжалване, от
надлежна страна и приета за разглеждане от съда.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- директора на
ТД на НАП- Варна, съгласно заповед на Изпълнителния Директор на НАП.
Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно
постановление, като административнонаказващият орган е възприел изцяло
обстоятелствата, сочени в акта за нарушение. Административнонаказващият орган е
квалифицирал нарушението по чл. чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Съдът намира, че административнонаказателното производство е проведено
правилно и законосъобразно. Наказателното постановление е издадено в
шестмесечният преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазени са
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставеният
АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени
в тези норми.
Съдът не установи обстоятелства, които да изключват отговорността. Субект
на нарушението е търговец, поради което не подлежи на изследване въпросът за
вината.
По делото въззивната страна не наведе каквото и да е възражение по фактите
и причините за установената неточна касова.
Предвид горното правилно са отнесени фактите към правните норми и правилно
е определен субекта на нарушението.
Правилно е била ангажирана отговорността на „ДЖИ ЕН ЕР“ ООД, ЕИК *********,
чрез налагане на „имуществена санкция“. Това по своята правна същност е
безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект
за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай
и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента
на обществена опасност на дееца и т. н.
Настоящият състав не възприема стореното за „Маловажен случай“ по смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК, приложим на
основание чл. 11 от ЗАНН, е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Т. е. маловажността е конкретна преценка на степента на
обществената опасност на нарушението в сравнение с други случаи на нарушения от
съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид. Наред с
това фактът, че нарушението е първо по ред е по съществото си смекчаващо
обстоятелство, което има значение при определяне на наказанието, но не и при
преценката за маловажност на случая, и не може да обоснове извода, че деянието
не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна и не
представлява административно нарушение. Определящо в този случай е значимостта
на конкретно увредените обществени отношения, които изключват приложението на чл. 28 от ЗАНН и отмяната на НП на
това основание.
При преценката на спора по същество настоящият състав констатира, че в
административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да съставляват основание за отмяна на
наказателното постановление. АУАН и наказателното постановление са издадени от
съответните компетентни органи, в необходимата форма и при спазване на
изискванията на чл. 40 и сл. от ЗАНН и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Извършването на
нарушението и неговото авторство са безспорно установени, квалификацията на
деянието е законосъобразна, а наложеното наказание е съобразено с изискванията
на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН.
Що се отнася до възражението на жалбоподателя, че наложеното наказание е
високо, сторено в съдебно заседание, предвид наличието на смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът споделя същото изцяло. При индивидуализация на
наказанието, наложено на въззивника административнонаказващия орган не се е
съобразил с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, поради
което съдът намира, че наказание, определено към минималния размер би било
справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл. 12 от ЗАНН.
В този смисъл съдът намира, че следва да намали размера на
административното наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ от 700 лева на 500 лева.
С оглед направеното искане от процесуалния представител
на въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Разпоредбата на чл.
63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Съгласно чл.
37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството
по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява
фактическа и правна сложност и процесуалният представител се е явил в съдебно
заседание намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за
сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ НП № 488912-F529304/09.01.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни
дейности“-Варна в в ЦУ на НАП, с което на „ДЖИ ЕН ЕР“ ООД, ЕИК *********, с
управител Р.С.Г. за нарушение по чл.33,
ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 800 лева на основание чл.185, ал. 2 от ЗДДС,
като НАМАЛЯВА размера на административното наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ на
500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „ДЖИ ЕН ЕР“ ООД, ЕИК *********, с управител Р.С.Г.
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ЦУ на НАП сумата от 80 /осемдесет/лева юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14- дневен
срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред
ВАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: