ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 650
гр. Бургас , 05.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20212100500439 по описа за 2021 година
Бургаският окръжен съд е сезиран с частна жалба, подадена от адв.Цветомир
Милатов в качеството на пълномощник на М. АЛ. Ж., гражданка на Р. ф., родена на
**********г. в М. област, със съдебен адрес гр.Бургас, ул. „Александър Стамболийски“ №5,
ет.3, ап.5- адв. Милатов.
Жалбата е насочена срещу определение № 260100 от 21.09.2020г. по ч.гр.д.
№901/2019г. по описа на РС- Несебър. Изложени са оплаквания за неправилност и
необоснованост на обжалвания акт, поради което се иска същия да бъде отменен изцяло.
Изложени са подробни съображения.
Частната жалба е с правно основание чл.420, ал.3 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо
същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото е подаден отговор от „ЮНИПРАЙД“ ЕООД с ЕИК *********,
представляван от управителя Никола Стойчев Петров. В него са изложени съмнения относно
допустимостта на обжалвания акт, предвид наличието на данни, че процесното определение
вече е било обсъдено в мотивите на Определение №260833/17.11.2020г. на БОС. Иска се,
ако се констатира недопустимост на жалбата по посочените от ответника причини, същата
да се остави без разглеждане, а производството по нея да бъде прекратено. По същество,
моли жалбата да бъде оставена без уважение- като неоснователна и недоказана, а
определението на съда да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Развити са
конкретни съображения. Претендира разноски в размер на 240 лв. с ДДС, представляващи
адвокатско възнаграждение, съобразно приложено пълномощно и договор за правна защита
и съдействие.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и събраните по
1
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е, че по заявлението по чл.417, т.3 от ГПК, подадено от „ЮНИПРАЙД“
ЕООД против длъжника М. АЛ. Ж. - сега жалбоподател, е образувано ч.гр.д.№901/2019г. по
описа на РС- Несебър.
Против жалбоподателя е издадена заповед № 453 от 9.10.2019г. въз основа на
документ по чл.417 ГПК, с която му е разпоредено да заплати на дружеството заявител
сумите, посочени в заповедта- главница от 347 евро, представляваща незаплатена главница-
такса за управление и поддръжка за 2019г., дължима до края на м.май 2019 г., съгласно т.6
от сключен между страните договор за поддръжка и охрана на недвижим имот от
15.09.2010г. с нотариална заверка на подписите, сумата от 11,18 евро- обезщетение за
забавено плащане на главницата, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
датата на подаване на заявлението- 24.09.2019г. до окончателното изплащане на
задължението. Присъдени са и разноски за заповедното производство. Допуснато е
незабавно изпълнение на заповедта /инкорпорирано в разпореждането за издаването й/ и е
издаден изпълнителен лист против длъжника (получен на 21.10.2019г.).
Видно от представените към делото на НРС писмени доказателства, поканата за
доброволно изпълнение до жалбоподателя във връзка с образуваното изпълнително дело
№20197050400514 е била връчена на жалбоподателя на 19.08.2020 г., чрез адв.М.
/първоначално като година на връчването е посочена 2018г., което очевидно съставлява
очевидна фактическа грешка, доколкото самата ПДИ е издадена през 2020г. Освен това е
приложен и втори отрязък от съобщението, в което грешката е поправена, като е извършено
отбелязване за това от ЧСИ/.
На 21.09.2020г. жалбоподателят, чрез пълномощника си адв.М. е подал по пощата,
чрез куриерска фирма възражение по чл.414 ГПК, че не дължи сумата по издадената против
него заповед за незабавно изпълнение, като е посочено, че вземането се оспорва по
основание и размер. Същевременно са подадени молбата за спиране на незабавното
изпълнение- вх.№260892/21.09.2020г., както и частна жалба срещу заповедта за изпълнение.
Възражението и молбата за спиране по чл.420 ГПК са подадени в законоустановения
едномесечен срок /редакцията на ДВ бр.100 от 2019г./ от получаването на ПДИ /срокът е
следвало да изтече в неприсъствен ден- 19.09.2021г., поради което на основание чл.60, ал.6
ГПК последният ден от срока е 21.09.2020г./.
Районният съд е констатирал, че възражението е подадено в срока по чл.414, ал.2
ГПК, поради което с разпореждане от 21.09.2020г. е указал на заявителя да предяви иск
относно вземането в едномесечен срок. Дадени са и указания, че в същия срок следва да се
представят доказателства за предявяването на иска, както и за довнасяне на дължимата
държавна такса.
Заявителят е уведомен за задължението си на 6.10.2020г. На 5.11.2020г. е предявил
иск по чл.422, ал.1 ГПК пред РС-Несебър и е представил доказателства за това на РС-
Несебър на същата дата.
По молбата за спиране на незабавното изпълнение, районният съд се произнесъл с
обжалваното определение № 260100 от 21.09.2020г. по ч.гр.д.№901/19г. по описа на РС-
2
Несебър, като е оставил същата без уважение. В мотивите си към обжалвания акт районният
съд е посочил, че подаденото възражение по чл.414 ГПК не е достатъчно да спре
изпълнението в случаите по чл.417, т.1-9 ГПК, а е необходимо да се подаде нарочна молба с
такова искане, към която да се представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на
чл.180 и чл.181 ЗЗД, или същата да е подкрепена с убедителни писмени доказателства, че
вземането не съществува. Посочил е още, че производството почива само на писмени
доказателства, поради което по наведените в искането доводи и възражения относно
действителността на договора не могат да се събират допълнителни доказателства, както
например това може да стане в исковото производство. Констатирал е наличието на правен
спор за това дали договорът е прекратен в съответствие с клаузите му или не, както и дали
длъжникът следва да заплати на заявителя процесните суми. Счел е за недопустима
преценката на тези обстоятелства в дълбочина на конкретния етап от делото и в рамките на
искането по чл.420, ал.2 ГПК. Затова е приел, че представените писмени доказателства не са
достатъчно убедителни, за да разколебаят удостоверителната сила на документа, въз основа
на който е била издадена заповедта. Ето защо е приел, че искането за спиране на
изпълнението е неоснователно.
Определението е валидно, допустимо и правилно.
Действително, пред БОС е подадена частна жалба, изхождаща от М.Ж. и насочена
срещу заповедта за изпълнение, по която е било образувано ч.гр.д.№2533/2020г. на ОС-
Бургас. Оплакванията в тази жалба са идентични с тези, с които е обжалвано и
определението за спиране. Поискано е и спиране на изпълнението на заповедта за незабавно
изпълнение и обезсилване на изпълнителния лист.
Тази жалба е оставена без разглеждане с определение №260833 от 17.11.2020г. по
ч.гр.д.№2533/2020г. като недопустима и производството по делото е прекратено в тази му
част. Оставено е без уважение искането на жалбоподателя Ж. за спиране на изпълнението на
заповед №453/9.10.2019г. на РС- Несебър по ч.гр.д.№901/2019г. на същия съд, като е
посочено, че искането по чл.420, ал.2 ГПК се прави пред съда, който е постановил
незабавното изпълнение. Посочено е още, че по това искане вече има постановено
определение, за което не се установява да е обжалвано, а в жалбата срещу заповедта за
изпълнение не се съдържа искане за неговата отмяна.
Видно от цитирания акт на въззивната инстанция, окръжният съд не е бил сезиран и
не се е произнесъл срещу жалба против определението, с което е оставено без уважение
искането за спиране по чл.420, ал.2 ГПК. Ето защо неоснователни са доводите на ответника
за недопустимост на настоящото производство поради това, че по тази жалба вече има
произнасяне.
Искането по чл.420, ал.2 ГПК на М.Ж. се основава на твърдения, че вземането не се
дължи, тъй като не бил представен нотариален акт, въз основа на който да се прецени кога е
влязъл в сила процесния договор за поддръжка и охрана, който бил от значение за
преценката на срока на действие на договора /т.8 от договора/. От друга страна се твърди, че
срокът на договора между страните е изтекъл и Ж. не била обвързана със задължение за
плащане на таксите след 2012г. На следващо място се сочи, че заявлението на
3
„ЮНИПРАЙД“ ЕООД не отговаряло на изискванията по чл.417 и чл.410 ГПК, тъй като
липсвал надлежен документ, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане, което се
основавало на договор с нотариална заверка на подписите с изтекъл срок. Липсвало и
правно и фактическо основание за претендиране на обезщетение за забавено плащане
/мораторна лихва/. Изложени са и доводи, че заповедта за изпълнение е издадена в
нарушение на чл.411, ал.2, т.3 и т.4 ГПК, тъй като било очевидно, че длъжникът не е
български гражданин и затова няма постоянен адрес и обичайно местопребиваване в
България. Посочено е още, че управителят на дружеството- заявител е управител на
сградата, която се намира в режим на етажна собственост по ЗУЕС от 2012г. и се
самоуправлява чрез Общо събрание. Сочи се, че последният злоупотребява с право и цели да
получи от Ж. два пъти суми за едно и също нещо- като управител на ЕС и като управител на
дружеството заявител по един несъществуващ договор за поддръжка и охрана на имот.
Развити са подробни съображения в подкрепа на становището на страната, че в случая е
недопустимо управлението на някои от идеалните части от общите части на сградата да се
извършва чрез общо събрание по реда на чл.2 от ЗУЕС, а управлението на останалите
идеални части от общите части да се извършва чрез общо събрание и/или сдружение на
собствениците, поради което е въведен довод за нищожност на договора поради невъзможен
предмет. Интересът от искането за спиране се обосновава с това, че изискуемостта,
дължимостта и размера на претендираните суми не са доказани, а срещу нея са предприети
изпълнителни действия, които неминуемо ще доведат до увреждане правата и интересите на
Ж..
Видно от нормата на чл.420, ал.2 ГПК съдът, постановил незабавното изпълнение,
може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за
спиране, подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи; вземането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; неправилно е изчислен
размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
В настоящия казус част от посочените от жалбоподателя обстоятелства- а именно за
допуснати процесуални нарушения при издаването на заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК, са изцяло неотносими към производството по чл.420, ал.2 ГПК.
Това са на първо място твърденията за липса на редовно от външна страна изпълнително
основание- договор, удостоверяващ изпълняемо право. Тези доводи са относими единствено
към производството по чл.419 ГПК, но жалбоподателката не е атакувала разпореждането за
незабавно изпълнение, а самата заповед, която обаче не подлежи на обжалване. На второ
място това са доводите за липса на постоянен адрес и обичайно пребиваване на
жалбоподателя, които също касаят единствено производството по издаването на заповед за
изпълнение. Недопустимо е възраженията против разпореждането за незабавно изпълнение
да се съобразяват в производството по чл.420, ал.2 ГПК.
Всички останали съображения на жалбоподателката, подробно изложени по-горе и
които се извличат чрез тълкуване разпоредбите на процесния договор, касаят неговото
съществуване /дали е действителен и дали е прекратен поради изтичане на срока/, които
въпроси са такива по съществото на предявения вече иск по чл.422, ал.1 ГПК и по които
4
компетентен да се произнесе е единствено съдът, който е сезиран с този спор.
Видно е, че не са представени каквито и да било писмени доказателства, че
вземането не се дължи, например, че е погасено чрез плащане, прихващане или по друг
начин.
Определението не подлежи на обжалване, съгласно т.8 от ТР №4/2013 от 18.06.2014г.
по ТД №4/13 на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно е искането на ответника за присъждане на разноски, макар принципно
да има право на такива с оглед изхода на делото. Не се установява отговорът да е подаден от
адвокат, а приложеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие касаят защита
по частната жалба, която е с различен входящ номер, поради което съдът ги намира за
неотносими към настоящото производство. Ето защо не може да се направи обоснован
извод, че ответникът действително е извършил разноски за настоящото производство.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260100 от 21.09.2020г. по ч.гр.д.№901/2019г. по
описа на РС- Несебър.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЮНИПРАЙД“ ЕООД за присъждане на
деловодни разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5