№ 2126
гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. С.А
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110213554 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № С-35-ДНСК-173 от 30.08.2022 г., издадено от арх. Д.А.П – и. д. началник на
ДНСК, гр. София, на „ХХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХ,
за това, че „ХХХ“ ЕООД, в качеството си на строител при изпълнението на строеж
„Преустройство/прео борудване на съществуващ ТП „Сливница 212“ Д.№ 31-190 в
урегулиран поземлен имот /УПИ/ I – за ЖС, кв. 711 и външно електрозахранване с кабел 1
кV за многофамилна жилищна сграда, находяща се в УПИ IХ-3, кв. 711, м. „ГГЦ Зона Г-14“,
ПИ 68134.403.61, на ул. „Димитър Горов“ № 4, район „Оборище“ – СО, гр. София, находящ
се: от ТП Д.№ 31-190 в сграда в УПИ I – за ЖС, кв. 711; по ул. „Димитър Горов“ между
О.Т.11 и О.Т.17; до ГЕТ в сграда в УПИ IХ-3, кв. 711, м. „ГГЦ Зона Г-14“, район „Оборище“
– СО, гр. София, е нарушило чл. 169, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, вр. чл. 359, ал. 1 от Наредба Iз-1971
за СТПНОБП от 2009 г., с което не било изпълнило задължението си по чл. 163, ал. 2, т. 1,
пр. 1 и 2 от ЗУТ. С оглед горното, на основание чл. 237, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, на „ХХХ“ ЕООД
е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от „ХХХ“ ЕООД, чрез процесуален
представител, който в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се изтъква, че дружеството „ХХХ“ ЕООД не било
строителят, извършил СМР по проект за козирка над вентилационния отвор на трафопоста
по цялата дължина на трафокилията. Тази дейност била възложена на „ХХХ“ ЕООД. Това
било видно от договора за СМР, представения възлагателен протокол № 59, констативния
протокол за действително извършената работа и представените от „Електроразпределителни
1
мрежи Запад“ ЕАД писмени материали. В тази връзка липсвали доказателства за
осъществено нарушение. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 528 лева.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли
атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Безспорно било
доказано, че строител на процесния обект и външното електрозахранване било именно
наказаното дружество. Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването на НП и АУАН по ЗАНН. Аргументите на съда са следните:
В нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в АУАН и НП не е посочен
по достатъчно ясен и несъмнен начин един от основните елементи на предявеното
административно нарушение – датата на извършването му. Излишно е да се подчертава
важността на това особено съществено обстоятелство, което, освен, че гарантира правото на
защита, е свързано и със строго определени нормативни изисквания, касаещи преклузивните
срокове в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за образуване и водене на административно-наказателно
производство, които пък са обвързани именно с датата на твърдяното нарушение. В случая
както актосъставителят, така и АНО като дата на нарушение са посочили непротиворечиво
следното: „Нарушението е извършено в периода 04.10.2018 г. /дата на съставяне на
Протокол обр. 2а за откриване на строителна площадка/ - 18.06.2022 г. /датата на съставяне
на Констативен акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа/“. Освен, че в
посочения цитат липсва ясно определена календарна дата на нарушение (неслучайно
законодателят използва думата „дата“, а не „време“ или „период“, примерно), от
използваната от актосъставителя и АНО формулировка се извежда извод, че нарушението
следва да се счита за извършено на която и да е дата в посочения период, обхващащ общо
над три години и десет месеца. Последното е най-малкото неприемливо, с оглед нарушаване
на правото на защита и абсолютната невъзможност да се осъществи проверка за спазване на
сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
Следват обаче два други озадачаващи момента от текстовата част на АУАН и НП. В
двата акта непротиворечиво е посочено, че „нарушението е установено на 15.04.2022 г.“.
Няма житейска логика, която да оправдае извода, че нарушението е установено два месеца
преди приключване на „периода“ на извършването му.
Отделно от това цитираният Констативен акт обр. 15 за установяване годността за
приемане на строежа (приложен по преписката), дал основание на актосъставителят и АНО
да приемат, че бележи края на „периода“ на осъществяване на нарушението, е от 18.06.2021
г., а не от 18.06.2022 г. Това не само е видно от приложения констативен протокол, а
изрично се отбелязва на друго място в текстовите части на АУАН и НП. Последното
поражда редица допълнителни неясноти: Защо актосъставителят и АНО приемат, че
Констативен акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа е от 18.06.2022 г.,
след като допълнително сочат (и е видно от самия протокол), че същият е от 18.06.2021 г.;
Дали се касае за техническа грешка и като край на периода на осъществяване на
нарушението следва да се приеме всъщност 18.06.2021 г. Изглежда, че по-логичното е да се
2
касае за техническа грешка, допусната още от актосъставителя при съставяне на АУАН. В
този случай обаче АНО е следвало в правомощията си по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да отстрани
посочената нередовност. АНО не е сторил това, пренесъл е дословно посочения текст от
АУАН в НП и по този начин не просто е мултиплицирал техническата грешка, а я е
трансформирал в съществено процесуално нарушение, опорочаващо правото на защита.
Ако обаче действителната дата на края на периода на осъществяване на нарушението
е 18.06.2021 г.(действителната дата на Констативен акт обр. 15 за установяване годността за
приемане на строежа), то определено следва изводът, че процесният АУАН № С-35 от
14.07.2022 г. е незаконосъобразно съставен след изтичане на субсидиарния едногодишен
срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, спрямо датата на извършване на нарушението (ако приемем,
че 18.06.2021 г. е датата на „довършване“ на нарушението“). Този извод не се променя от
специалната разпоредба на чл. 239, ал. 2 от ЗУТ („Едногодишният срок по Закона за
административните нарушения и наказания за образуване на
административнонаказателно производство за нарушения по този закон, актовете по
неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството
започва да тече от деня на издаване на разрешение за ползване или удостоверение за
въвеждане в експлоатация на строежа, а когато не се изисква разрешение за ползване или
удостоверение за въвеждане в експлоатация - от деня на извършване на нарушението. За
административни нарушения, установени преди въвеждането в експлоатация на
строежа, административнонаказателното производство може да бъде образувано и
преди деня на издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строежа.“). В конкретния случай не е налице хипотеза на издаване на
разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа,
доколкото, видно от изложеното в текстовата част на НП, началникът на РДНСК София е
издал Заповед № ДК-07-С-123/27.06.2022 г. с отказ за издаване на разрешение за ползване на
визирания в НП строеж. Тоест едногодишният срок за издаване на АУАН започва да тече от
деня на извършване на нарушението и ако условно се приеме, че това е 18.06.2021 г., същият
не е спазен.
Всички горни аргументи на съда са, разбира се, условни, доколкото тази условност е
породена от неясната и вътрешно противоречива воля на актосъставителя и АНО относно
датата на твърдяното нарушение. Самите служебни опити на съда да разтълкува тази неясна
воля всъщност са сам по себе си допълнителен аргумент за нарушеното право на
защита.
3. Относно нарушението на материалния закон.
Горепосочените съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП са
достатъчно основание за отмяна на НП поради необратимо накърнено право на защита и
предвид осъществените нарушения на нормативните изисквания относно образуване на
административно-наказателното производство. Това обстоятелство обезсмисля обсъждането
на правилното приложение на материалния закон.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение се явява основателно по аргумент на действащата към датата на изготвяне
на настоящия съдебен акт разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложения
договор за правна защита и съдействие, както и платежно нареждане, на Адвокатско
дружество „С., Бойчев и партньори“ е заплатен хонорар в размер на 528 лева, който се
явява съобразен с разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 9 от Наредба № 1 от
9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид размера на
наложената имуществена санкция от 5000 лева и обстоятелството, че съдебното
производство продължи в рамките на две с. з. В тази връзка, в полза на „ХХХ“ ЕООД
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 528 лева,
3
платими от ДНСК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № С-35-ДНСК-173 от 30.08.2022 г., издадено от арх. Д.А.П – и. д.
началник на ДНСК, гр. София, на „ХХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ДНСК да заплати на „ХХХ“ ЕООД
сумата от 528 (петстотин двадесет и осем) лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4