Р Е Ш Е Н И Е
№ 260216/5.5.2021г.
гр. Ямбол, 05.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII-състав, в публичното заседание на четиринадесети април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО ДИМОВ
при
секретаря Е. В. като разгледа
докладваното от съдия ДИМОВ гр.дело № 2782
по описа за 2020 г. на ЯРС и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
По изложените в исковата молба и депозираната по делото писмена защита съображения, П.И.П. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Я. П. от АК Я., моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Р. Б. да му заплати сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие на воденото срещу него наказателно преследване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.09.2020 год. /датата на решение № ***, с което е потвърдена оправдателната му присъда/ до изплащането и, както и сумата от 1 200 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 21.09.2020 год. до окончателното и изплащане. Претендират се разноски.
Със свое определение от 05.05.2021 год. съдът е конституирал като процесуални правоприемници на мястото на ищеца П.И.П. ***, починал на 21.04.2021 год.,по гр.дело № *** год. по описа на ЯРС, неговите наследници по закон, лицата: Е. К. П. с ЕГН ********** *** - ***; И. П. П. с ЕГН ********** *** – *** и К. П. Г. с ЕГН ********** *** - ***.
Прокуратурата на Р. Б. оспорва иска по основание и размер.
Я. районен съд, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С постановление на Районна прокуратура Е. от 19.10.2017 год. е образувано досъдебно производство срещу ищеца П.И.П. за извършено от него престъпление по чл.325б, ал.1 НК.
С постановление от 05.01.2018 год. на *** при РУ МВР Е. по ДП № *** год. по описа на РУ Е., ищецът П.И.П. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.325б, ал.1 НК. С обвинителен акт от 11.07.2018 год., Районна прокуратура Е. е повдигнала на ищеца обвинение, че на 03.05.2017 год., около 19,00 часа в село Г., област Я., проявил жестокост към гръбначно животно – ***, порода „***“ с ушна марка № ***, собственост на Г. А. К. от село Г., област Я. като му причинили противозаконно смърт /чрез прегазване на *** с предните и задни гуми на лек автомобил, марка „***“, модел „***“ – престъпление по чл.325б, ал.1 НК.
С присъда № *** год., постановена по НОХД № *** год. по описа на ЕРС, ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.325б, ал.1 НК. Така постановената присъда е била протестирана и потвърдена от Я. окръжен съд с решение № *** год. постановено по ВНОХД № *** год. по описа на ЯОС, като оправдателната присъда е влязла в сила на 21.09.2020 год.
Видно от представените по делото епикризи ищецът П.И.П. е бил от 2018 година с доказан карцином на пикочния мехур.
Видно от представените по делото договори за правна защита и съдействие, в производството пред ЕРС по НОХД № ***год. по описа на ЕРС, срещу договорено и заплатено възнаграждение в размер на 900 лева и в производството пред ЯОС по ВНОХД № *** год. по описа на ЯОС, срещу договорено и заплатено възнаграждение в размер на 300 лева.
Предвид така установеното по делото, съдът намира, че са
налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 , предл. 1 от ЗОДОВ за възникване на
отговорността на Прокуратурата на Р Б. за обезвреда. Съгласно чл.2,
ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от
органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление или поради
това, че наказателното производство е образувано след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо
дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице-т.е отговорността на
държавата е обективна. Достатъчно е да се установи съществуването на влязла в
сила присъда по отношение на ищеца, за да се проведе успешно и главно доказване
на основанието на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на
Държавата за вредите от незаконно обвинение, което в случая е налице, тъй като
е налице влязла в сила присъда, с която ищецът е признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.325б, ал.1 НК.
По отношение на претенцията за обезщетение за неимуществени
вреди:
Обезщетението по чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на
неимуществени права, блага или правозащитими интереси, като вредите се
изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания на
личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. В
задължителната за настоящия състав съдебна практика е възприето становището, че
е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно,
накърняват се моралните и нравствени ценности у личността, както и социалното
му общуване. По тази причина, доказването на този вид неимуществени вреди, не
се подчинява на общите правила на доказване.
В конкретния случай, видно от заявеното в исковата молба,
ищецът не претендира обезщетение за претърпени вреди извън рамките на
обичайното.
Приемайки, че повдигнатото и признато за незаконно обвинение е причинило на ищеца нравствени, емоционални, психически и психологически терзания, накърнило е неговата чест, достойнство и добро име в обществото, то съдът намира, че сумата от 3 000 лева би го обезщетила адекватно за претърпените от него неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението съдът се съобрази с принципа за справедливост визиран в чл.52 ЗЗД, вземайки предвид възрастта на ищеца, тежестта на повдигнатото обвинение, обичаните болки и страдания резултат на неправилното обвинение. Отчетена бе и продължителността на наказателното преследване възбудено срещу ищеца – от 19.10.2017 год. до 21.09.2020 год., както и че в част от този период ищецът освен друго е следвало да търпи наред със страданията от незаконосъобразното обвинение и болки и страдания в резултат на онкологичното заболяване от което е страдал. Отчетена бе и конкретната икономическа обстановка в страната като цяло към момента на влизане в сила на оправдателната присъда.
Върху сумата от 3 000 лева следва да бъде присъдена и законната лихва, така, както е поискана, а именно от датата на приключване на наказателното преследване, влязлата в сила оправдателна присъда – 21.09.2020 год.
По отношение претенцията за имуществени вреди:
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата
отговаря и за всички имуществени вреди –претърпени загуби и пропуснати ползи,
които се намират в пряка причинно-следствена връзка с незаконните действия на
органите по чл.2 от ЗОДОВ. Такива, съгласно задължителната съдебна
практика, се явяват разходите направени от подсъдимия за ангажиране
на адвокатска защита в наказателното производство, приключило с оправдателна
присъда. В случая ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди в размер
на заплатения от него по делото адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции в
общ размер на 1 200 лева, ведно със законната лихва, считано от 21.09.2020
год. до окончателното й изплащане. Претенцията е
основателна.
Предвид ангажираните по делото писмени
доказателства съдът намира за установено, че имуществената вреда, изразяваща се
в дължимо и заплатено адвокатско възнаграждение е в пряка причинно-следствена
връзка с повдигнатото обвинение.
В случая съдът намира, че уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат не надвишава многократно
минималния размер на адвокатските възнаграждения предвиден в Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно чл.13, ал.1, т.2 от
Наредбата, като следва да се вземе предвид, че производството пред първа
инстанция с участието на защитника на ищеца е преминало в шест заседания.
Ето защо съдът намира, че в резултата на
повдигнатото обвинение за ищеца е настъпила имуществена вреда в размер на
1 200 лева и искът следва да бъде уважен в предявения размер.
Върху сумата от 1 200 лева следва да бъде присъдена и законната лихва, така, както е поискана, а именно от датата на приключване на наказателното преследване, влязлата в сила оправдателна присъда – 21.09.2020 год.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ при уважаване на исковата претенция съдът осъжда ответника да заплати на ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат. В случая са налице доказателства, за внесена от ищеца държавна такса в размер на 20 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, поради което сторените от него разноски следва да му бъдат възстановена от ответника.
Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. с адрес: гр.С., бул.*** ДА ЗАПЛАТИ НА П.И.П. с ЕГН ********** *** СУМАТА ОТ 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие на воденото срещу него наказателно преследване от незаконно повдигнато и поддържано обвинение против П.И.П. за престъпление по чл.325б, ал.1 НК, по което е оправдан с влязла в сила на 21.09.2020 год. присъда № ***год. постановено по НОХД № ***год. по описа на Е. районен съд, както и СУМАТА ОТ 1 200 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение за защита срещу незаконно обвинение, за което е оправдан с влязла в сила на 21.09.2020 год. присъда № *** год. постановено по НОХД № *** год. по описа на Е. районен съд, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 21.09.2020 год. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. с адрес: гр.С., бул.*** ДА ЗАПЛАТИ НА П.И.П. с ЕГН ********** *** СУМАТА ОТ 520 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО се постановява при конституиране като процесуални правоприемници на мястото на ищеца П.И.П. с ЕГН ********** ***, починал на 21.04.2021 год., по гр.дело № *** год. по описа на ЯРС, на неговите наследници по закон: Е. К. П. с ЕГН ********** *** - ***; И. П. П. с ЕГН ********** *** – *** и К. П. Г. с ЕГН ********** *** - ***.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Я. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: