Присъда по дело №252/2021 на Районен съд - Димитровград
| Номер на акта: | 5 |
| Дата: | 4 юни 2021 г. (в сила от 19 юни 2021 г.) |
| Съдия: | Иван Статев Маринов |
| Дело: | 20215610200252 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 10 май 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Х. К. от гр.Димитровград, ЕГН **********, с което подсъдимия е обвинен в това, че на
01.03.2021г. в гр.Димитровград, Хасковска област, при условията на опасен рецидив, чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот (изкъртване на катинар),
отнел чужди движими вещи - 6 бр. ел.кабел, всеки от по 10,5 л.м. или общо 63 л.м. ел.кабел
със сечение 150мм2. на обща стойност 1315,44 лева /хиляда триста и петнадесет лева и
четиридесет и четири стотинки/, от владението на „БДЖ - Товарни превози” ЕООД, без
съгласието на упълномощен представител на дружеството, с намерението противозаконно
да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.
Подсъдимият К.К. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен, признава
изцяло описаното в обстоятелствената част на обвинителния акт, иска делото да бъде
разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие.
Служебно назначения защитник на подсъдимия поддържа искането за разглеждането на
делото при условията на съкратено съдебно следствие, счита обвинението за доказано по
несъмнен и безспорен начин, пледира за определяне на минимално по размер наказание.
Прокурора поддържа обвинението и счита същото за доказано по безспорен и категоричен
начин, не се противопоставя на искането за разглеждане на производството по реда на
съкратеното съдебно следствие, пледира подсъдимия К.К. да бъде признат за виновен за
извършването на престъплението, в което е обвинен, като му бъде наложено предвиденото в
закона наказание „Лишаване от свобода“, което да изтърпи ефективно, като бъде
приспаднато времето, през което е бил задържан под стража.
Съдът, като взе предвид искането на подсъдимия и неговия защитник- за провеждане на
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК- с признаване на фактите и
обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, прие
разглеждането на делото по този ред.
По този начин, съдът намира за установено следното:
След излизането си от затвора, подс.К. Х. К. бил безработен, без да са налице данни че си е
търсил работа. Поради това предпочел да извърши кражба от склад в депото за локомотиви
в гр.Димитровград, стопанисвано от „БДЖ-Товарни превози”ЕООД, където предполагал, че
има складирани ел.кабели. Така на 01.03.2021г. около 18.00ч. отишъл до локомотивното
депо пеша и през прозорец в сградата проникнал в склада. Вътре в помещението видял
затворена с катинар врата. Бутнал вратата силно, разбивайки катинара, като в отвореното
вече помещение открил 7 бр. ел.кабели, всеки от по 10,5 л.м., със сечение 150 мм. През
дупките на прозорец с дървена решетка хвърлил навън кабелите, а самият той излязъл
обратно от мястото, откъдето влязъл. Скрил кабелите в близки храсти под прозореца на
територията на самото депо, като предварително ги навил, за улеснение при пренасяне. След
това пеша отишъл до бул.”Д.Благоев”, от където ангажирал такси към фирма „Класик
такси”, с водач св.Т. П.. Излъгал го, че работи в складовете на „Панорамен път” където било
и депото и го наел да го закара до там. Така с таксиметров автомобил с рег.номер Х **** се
отправили към мястото, посочено от подсъдимия, преминали през портала на складовете,
след което подсъдимият слязъл, като казал на таксиметровия водач да изчака, докато си
вземе багажа. Отправил се сам към мястото, където преди това скрил кабелите. Прибрал в
чувал 6 броя от приготвените 7 бр. кабели и го отнесъл в таксито. Преди самият той да се
качи в колата, св.Пл.П. - пенсионер по болест и охранител на съседен склад на фирма
„Владая” доближил таксиметровия автомобил, но не разбрал за извършваната кражба. Казал
1
на подсъдимия, че нямат право да са в района на складовете и с таксиметровия автомобил
трябва да напуснат.
Така подс.К. казал на таксиметровия водач да ко закара до кв.”Изток 2” в гр.Димитровград.
Там свалил чувала с кабелите от колата, платил за таксиметровата услуга и отишъл до
адреса на св.М.Д.И.. Последният не му разрешил да остави чувала си в гаража му. Тогава
подс.К. посетил и св.М.С.И., като по-късно се разпоредил с отнетите вещи.
На следващия ден св.М.С. - стоковед при локомотивен филиал- Димитровград установила
липсата на 7 бр. силови ел.кабели от склада. Съобщила на ръководителя на депото - св.И.Д.
и на началника на ремонтния цех - Н.Н.. Сигнализирали РУ-МВР-Димитровград за
извършената кражба. Един от седемте кабели, предварително подготвени от подс.К. за
отнемане, бил намерен непосредствено под прозореца на вътрешния склад.
Съгласно заключението на назначената и изготвена в хода на разследването оценителна
експертиза, общата стойност на отнетите на 01.03.2021г. 6 бр. ел.кабели всеки от по 10,5
л.м. или общо 63 л.м. ел.кабел със сечение 150 мм. възлиза на сумата от 1315,44 лв.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от самопризнанията на
подсъдимия, описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства, както
и събраните на досъдебното производство доказателства, приобщени като такива в с.з. по
реда на чл.283 от НПК.
Така описаните по-горе доказателства са логични, пълни, последователни и
безпротиворечиви, поради което съдът ги възприема изцяло. Като извод от събраните
доказателства може да се посочи непротиворечивостта на събрания доказателствен материал
и липсата на оспорване по установената фактическа обстановка. Както свидетелите (с
приобщените по реда на чл.283 от НПК показания от досъдебното производство), така и
подсъдимият потвърждава описаното последователно и пълно.
С оглед общата стойност на вещите, които подсъдимият е отнел от владението на
горепосоченото пострадало лице и предвид предходните осъждания на подс.К.,
престъплението се явява немаловажно.
Въз основа на предходните осъждания и изтърпявания на наложените с тези осъждания
наказания лишавания от свобода на подс. К.К., престъплението е осъществено при опасен
рецидив, в смисъла на чл.29, ал.1, б“а“ и б.“б“ от НК.
Видно от приложената по делото справка за съдимост, с влязла в сила Присъда по НОХД
353/2016г. по описа на РС- Димитровград, подс.К. е осъден на три години и четири месеца
„Лишаване от свобода“ за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.З и т.5
вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от HK. С влязла в сила Присъда по
НОХД 340/2016г. по описа на РС-Димитровград, потвърдена с Решение по ВНОХД
827/2016г. по описа на ОС-Хасково, е осъден на две години „Лишаване от свобода“ за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр.чл.195, ал.1, т.4 и т.5 вр.чл.194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.
чл.29, ал.1 от НК. На основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК двете горепосочени
присъди са групирани и на подсъдимия е наложена едно общо най-тежко наказание в размер
на три години и четири месеца „Лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален
строг режим. С Определение на PC-Димитровград по НОХД 550/2016г. към тях е групирана
и Присъда по НОХД 550/2016г. С влязло в сила Споразумение по НОХД 817/2019г. по
описа на РС- Хасково е осъден на осем месеца „Лишаване от свобода”, при първоначален
„строг” режим. Наказанието е изтърпяно на 14.02.2020г. С влязло в сила Споразумение по
НОХД 497/2020г. по описа на РС- Хасково е осъден на единадесет месеца „Лишаване от
2
свобода“, при първоначален „строг”. С влязло в сила Споразумение по НОХД 566/2020г. по
описа на PC-Хасково е осъден на три месеца „Лишаване от свобода”, при първоначален
„строг” режим. С определение по ЧНД 670/2020г. е определено едно общо най-тежко
наказание измежду наложените по НОХД 497/2020г. и НОХД 566/2020г., а именно
„Лишаване от свобода” в размер на единадесет месеца. Наказанието е изтърпяно на
23.02.2021г.
Съгласно чл.30, ал.1 НК не са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанието, поради което
и предвид горните осъждания настоящата му престъпна дейност е извършена при условията
на опасен рецидив, съгласно чл.29, ал. 1, б.”а” и б.”б” от НК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и въз основа на събраните по
досъдебното производство доказателства, Съдът намира, че подс.К.К. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК – на 01.03.2021г. в гр.Димитровград,
Хасковска област, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот (изкъртване на катинар), отнел чужди движими вещи - 6 бр.
ел.кабел, всеки от по 10,5 л.м. или общо 63 л.м. ел.кабел със сечение 150мм2. на обща
стойност 1315,44 лева /хиляда триста и петнадесет лева и четиридесет и четири стотинки/,
от владението на „БДЖ - Товарни превози” ЕООД, без съгласието на упълномощен
представител на дружеството, с намерението противозаконно да ги присвои.
От субективна страна, деянието е осъществено с пряк умисъл от подсъдимия. Същият е
съзнавал обществено-опасния характер на извършеното, съзнавал е, че отнема
противозаконно чужди вещи с намерение да ги присвои, без изричното или мълчаливо
съгласие на владелеца им, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните
последици - да установи своя фактическа власт върху вещите.
Подс. К. Х. К. е роден на 17.10.1985г. в гр.Димитровград, живущ в гр.Димитровград, *****,
циганин, български гражданин, осъждан, неграмотен, неженен, безработен ЕГН **********.
Същият е криминално проявен, има множество криминални регистрации, не се ползва с
добро име по местоживеене, многократно осъждан.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид като смекчаващи
отговорността обстоятелства направените самопризнания (тъй като разпоредбата на чл.371,
т.2 и следв. от НПК не предвиждат признание на вината, а само на обстоятелствената част
на обвинителният акт), изразеното разкаяние за постъпката, съдействието на разследващите
органи. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие недобрите
характеристични данни, наличието на други осъждания- невзети предвид при
квалификацията на деянието като извършено при условията на опасен рецидив, проявената
упоритост при извършване на престъплението, степен на организираност.
В тази връзка, при съобразяване степента на обществена опасност на деянието, която е
висока и повишаващата се такава на подсъдимия, с оглед наличието на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, за които съдът възприе състояние на превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, но не и тяхната
многобройност и изключителност, с оглед и приетия ред за разглеждане на делото, съдът на
основание чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“,
вр. чл.54 от НК му наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3/три/ години.
Предвид реда на провеждане на съдебното следствие, на основание чл.58а, ал.1 от НК
Съдът редуцира размера на наложеното наказание с 1/3 и го осъди на наказание ”Лишаване
3
от свобода” за срок от 2(две) години, при първоначален „Строг” режим на изтърпяване. Така
съдът намери, че чрез този размер на наказанието (тъй като видът може да е само „лишаване
от свобода), ще се постигнат целите на наказанието- а именно поправянето на дееца. Съдът
прие, че е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства,
доколкото е налице съдействие на органите на досъдебното производство и на практика без
такова съдействие не би се достигнало до разкриване на обективната истина в такъв обем и
за такова време. В същото време са налице и немалко отегчаващи отговорността
обстоятелства, което наред с преценката за ефективността на наложеното наказание
съобразно тежестта на извършеното престъпление, Съдът постанови именно този размер на
наказанието, доколкото прие, че наказание в по-висок размер не би имал вече поправителен
ефект върху извършителя.
Доколкото са налице предпоставките за задължителното приложение на чл.59, ал.1, т.1 от
НК, Съдът приспадна от така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ времето, през
което подс.К.К. е изтърпявал мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като зачете
един ден задържане за изтърпян един ден от наказанието „Лишаване от свобода”.
След като го призна за виновен и му наложи наказание, съдът постанови подсъдимия да
заплати направените по делото разноски – сумата от общо 157,78 лева (сто и петдесет и
седем лева и седемдесет и осем стотинки)- произтичаща от възнаграждение на вещи лица,
извършили съответните експертизи по досъдебното производство, която сума постанови да
внесе по сметка на ОД-МВР-Хасково.
4