РЕШЕНИЕ
№1819/21.10.2022г.
гр. Пловдив,21.10.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 178 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ), във връзка с
чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).
Образувано е по жалба на Б.М.К. с ЕГН **********
и Е.Ф.К. с ЕГН **********, против Отказ с изх. № 94-Е-441-16 от 07.01.2022г. на Главния
Архитект на Община Асеновград за издаване на удостоверение за търпимост на сграда
с идентификатор 00702.521.180.3 по КККР
на гр. Асеновград, намираща се в УПИ VII-2593, кв. 244, по ЗРП на гр. Асеновград.
Жалбоподателите молят
да се отмени отказа като незаконосъобразен, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на
закона. Излагат съображения, че са налице предпоставките за признаване на
търпимост, а именно че сградата е била построена преди 07.04.1987 г., тъй като
същата е била налична в КРП на гр. Асеновград от 1959 г. Твърдят, че административния
орган не е установил момента на строителството, нито от представените
доказателства, нито служебно е събрал такива, поради което не е решил
недвусмислено кой е приложимият закон и е мотивирал отказа си с разпоредбите на
ЗБНМ (обн.,
ДВ, бр. 117 от 13.05.1941г., изм., бр. 112 от 17.05.1945г., отм., бр. 227 от
01.10.1949г., в сила от 01.01.1950г.), ЗПИНМ (отм.) и
ППЗПИНМ (отм.), което според жалбоподателя е напълно незаконсъобразно,
тъй като нормата на § 16, ал. 1 от ПРЗ на ЗУТ, недвусмислено изисква обследване
за допустимост по време на извършването на сградата, а не анализ на всички
действали до момента правни норми. В подкрепа на твърденията си представят
писмени и гласни доказателствени средства. Претендират
разноски.
Ответникът Главен архитект на община Асеновград,
чрез процесуалния си представител адв. М., оспорва
жалбата. Твърди, че не са налице предпоставките за издаване на удостоверение за
търпимост по § 16, ал. 1 от ЗУТ, доколкото процесната
къща, с оглед на нейното разположение на отговаря на нормите за устройство на
територията, като пълни данни за съществуването на този строеж към момента на
изграждане, така и към настоящия момент няма. Претендира разноски.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
По преписката не са налице надлежни
доказателства за датата на връчване на обжалваният отказ с изх. № 94-Е-441-16
от 07.01.2022г. на жалбоподателите. Жалбата е подадена чрез административния
орган на 18.01.2022г., което е в рамките на 14-дневния срок за обжалване,
считано от самото издаване на акта,поради което и оспорването е в срокът по
чл.215 ал.4 от ЗУТ.
Жалбоподателите, като заявители на
искането за издаване на удостоверение за търпимост са лица с активна
процесуална легитимация.
Актът е от категорията на обжалваемите по реда на чл. 215 ал.1 вр.
чл. 214,т.2 от ЗУТ.
Ето защо жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Началото на спорното административно
производство е сложено със заявление вх. № 94-Е-441(5)/29.11.2021г., подадено
от жалбоподателите, за издаване на удостоверение за търпимост относно сграда, с
идентификатор 00702.521.180.3.
Към заявлението са приложени нотариален
акт № 154, том IV, дело № 1490/1996 година на нотариус с
район на действие Районен съд-Асеновград. Към заявлението са представени също и
скица за поземлен имот № 15-1277051-24.11.2021 година, издадена от длъжностно
лице при СГКК-Пловдив, както и частна техническа експертиза от 17.11.2021 г. на
инж. Пламен Гоцев.
За да постанови оспорвания отказ, ответния
административен орган се е мотивирал с това, че сградата с КИ 00702.521.180.3
по КККР на гр. Асеновград, построена преди 1987 г. е в противоречие с нормите
действали по време на строителството, както и по правилата и нормите действащи
към момента на постановяване на отказа.
Несъмнено е,че точният момент на
изграждане на сградата не е бил установен в рамките на административното
производство. Тази непълнота обаче не е основание за незаконосъобразност на
отказа,доколкото всички предпоставки за установяване статут на търпимост са
предмет на установяване и в рамките на съдебното производство.
От представените пред администрацията
писмени доказателства се установява,че жалбоподателите са придобили права върху
½ идеална част от парцел XVII-2593, кв.244 по плана
на гр.Асеновград, ведно с цялата построена в парцела едноетажна жилищна сграда
с площ от 51 кв.м., през 1996г.
Видно от заключението на вещото лице арх.А.Д.
по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено и
неоспорено от страните, за първи път сградата,понастоящем с ИД №
00702.521.180.3 по КП на гр.Асеновград, е била нанесена в КРП през 1959г., като
тогава имотът е бил с пл.№ 3077, парцел ХV-3077 от кв.227. Нанесена е като паянтово жилище. Конфигурацията на
нанесената в плана от 1959г. сграда е аналогична на тази със сградата,предмет
на отказа, т.е. от 1959г. до сега няма промяна. Спор относно идентичността на
имота при различните промени в номерацията на отреждането няма. Доколкото няма
други доказателства относно моментът на изграждане на сградата, съдът приема,че
към 1959г. сградата е съществувала и именно към онзи момент и към настоящия
следва да се изследва допустимостта й по действащите правила и нормативи, като
условията за признаване на статут на търпимост са тези по § 16,ал.1 от ДР на
ЗУТ.
Отново видно от експертното заключение
е,че кв.227 по действащия през 1959г. КРП е бил с жилищно предназначение. Установява
се,че няма приложен застроителен план към 1959г.,
тоест според доказателствата по делото за парцела,в който се намира процесната сграда, не се установява да е имало дворищнорегулационен план по смисъла на § 39 от ППЗПИНМ,
като не се установява какви са били предвижданията за застрояване и дали изобщо
е имало такива за този имот. Тоест, само
от тук може да се обоснове,че по отношение на момента на изграждането на
сградата изобщо не се установява строежът да е бил допустим според действащ
тогава градоустройствен план, с оглед разпоредбата на §16 от ДР на ЗУТ.
По отношение на действащите по време на
изграждане на строежа правила и нормативи също не се обосновава извод за
допустимост на строежа. Предположението
на вещото лице е, че предназначението на имота е било за жилищно строителство,
като изводът се обосновава с наличието на жилищни сгради на 1 и 2 етажа в
извадката от КРП. Действащата към 1959г. нормативна уредба е Законът за
плановото изграждане на населените места и приложимите към него Строителни
правила и норми за изграждане на населени места/обн.ДВ
бр.75/1959г./ Доколкото сградата е в квартал със сгради 1 и 2 етажа, то
приложими ще са правилата чл.7 от цитираните строителни правила, според, които
при свободно застрояване сградата трябва да отстои от страничните регулационни
линии, при допустима височина на сградата до 2 етажа - най-малко 3 метра. Несъмнено
е в случая, че процесната сграда е разположена в
средата на парцела, като източната фасада съвпада със страничната регулационна
линия, а западната е отдръпната от оста на оградата по регулационната линия на
разстояния от 72см. и 94см. И двете фасади са изпълнени като калкан. Самата
ограда според експертното заключение, не съвпада с регулационната линия от
запад, но процесната сграда лежи с южния си ъгъл
върху регулационната линия,а с другия от север отстъпва на 47 см. Разстоянието
до сградата в съседния имот от запад е 2,44 до 2,63м., като тази сграда е
съществувала по КРП от 1959г. От изток положението не е много по-различно.
Разстоянието до съседната сграда е 2,68м. до 3,95м.
Съгласно разписаните към 1959г. строителни
правила, II, § 4 и § 6, по правило застрояването на парцелите в градовете във
всички строителни части е свободно или групово, като само по изключение, въз основа на съответен застроителен
план, какъвто в случая няма, се допуска сключено застрояване по една или
повече страни на квартала, като групово застрояване на парцелите се допуска
само въз основа на съответен застроителен план.
Тоест, при липсата на застроителен план, това,че
фасадите са изпълнени като калкан не е основание да се мисли за евентуално
допустимо по действащите тогава правила групово застрояване.
По отношение на свободното застрояване,
каквото в случая е налице, според §7 от същите правила, сградата трябва да
отстои от страничните регулационни линии при допустима височина на сградата до
2 етажа - най-малко 3 метра. В случая тези разстояния не само не са спазени, но
не са налице дори и спрямо съседните сгради. Според т.7 от § 7, когато сградите
в съседни парцели са с различен брой етажи, за всяка от тях се спазва
посоченото най-малко отстояние от страничната
регулационна линия, като с оглед на размерите (лице и повърхност), изложението
на парцелите и възможностите за застрояване се допуска по изключение със застроителен
план разстоянието до страничните регулационни линии по точка 1, във връзка с
точка 6 на ал. I да се намалявана до 2 м; Тоест, мислимо би било за процесната
сграда да е допустимо намаляване на минимално изискуемите отстояния,
но само въз основа на нарочен застроителен план за
това, какъвто не е налице, а и само в случай,че сградата не лежеше в определени
свои ъгли на самата странична регулационна линия.
Изводът е, че към твърдяния
и установен приблизителен момент на изграждане на сградата през 1959г., според
действащите планове и правила и норми, същата не е допустим строеж поради
неспазването на отстоянията от страничните
регулационни линии.
По
отношение на сега действащите застроителен план от
1993г. и правила и норми се установява, че процесната
сграда попада частично под петното, определено за застрояване. Посочените от
вещото лице, в отговора на въпрос №4 от заключението, разстояния на масивната
сграда в имота до страничните регулационни линии са без значение за настоящия
спор, доколкото предмет на оспорвания отказ е сградата с идентификатор под №
3,а не под № 1 в имота. По-същественото е,че при разгледаната конфигурация на
двете сгради и предвижданията по действащия застроителен
план, процесната сграда попада частично под петното
за застрояване, което автоматично води до невъзможност да се приеме за търпим
строеж при това разположение и при липсата на спазени отстояния
от 3м. от страничните регулационни линии, съгласно чл.31,ал.1 от ЗУТ.
Изводът е,че и настоящия момент сградата е
недопустима според предвижданията на действащия застроителен
план.
С оглед на това и доколкото обжалваният
отказ е издаден от компетентен орган – главния архитект на община Асеновград,
съгласно правомощията му по § 16 и § 127 от
ПР на ЗУТ, във връзка с чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, а в хода на
административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на
жалбоподателите, оспорването се явява неоснователно и следва да се отхвърли.
С оглед
изхода от спора, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, което при
приложение на чл.78 ал.8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл.37
от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за правната помощ, е в размер
на 150 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Б.М.К. с ЕГН ********** и Е.Ф.К. с ЕГН **********, против
Отказ с изх. № 94-Е-441-16 от
07.01.2022г. на Главния Архитект на Община Асеновград за издаване на
удостоверение за търпимост на сграда с идентификатор 00702.521.180.3 по
КККР на гр. Асеновград, намираща се в
УПИ VII-2593, кв. 244, по ЗРП на гр. Асеновград
ОСЪЖДА Б.М.К. с ЕГН ********** и Е.Ф.К. с ЕГН **********,*** сумата от 150/сто и
петдесет/лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: