Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. Шумен, 10.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Шумен, в
публично заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при
участието на секретаря В.Р.като разгледа докладваното от административния съдия
АД № 512 по
описа за 2019 година на Административен съд – гр. Шумен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административно процесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/.
Съдебното
производство е образувано по жалба от Г.П.Г., с ЕГН **********,***, депозирана срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0869-000458/10.04.2019г. на началник група към ОДМВР – гр.Шумен, сектор
„Пътна полиция“, с която на Г.П.Г., с ЕГН ********** е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП – „временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до заплащане на
дължимата глоба“, считано от 10.04.2019г.
В жалбата
се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради
издаването `и в нарушение на материалния закон. Излагат се твърдения, че към
момента на постановяването на административния акт административните наказания
„глоба“, които административният орган е счел за неплатени в срока за
доброволно изпълнение, са били погасени по давност, но това обстоятелство не е
било съобразено, независимо от депозираните от водача възражения срещу АУАН
серия АА № 113103, с който на Г.Г. е вменено извършване на нарушение на чл.
190, ал. 3 от ЗДвП и с който му е било отнето СУМПС. Сочи се, че заповедта е
незаконосъобразна и поради това, че административният акт е издаден на
10.04.2019г., а му е връчен едва на 14.10.2019г., с което неправомерно е бил
лишен от право да управлява МПС. Поради това отправя искане за отмяна на
атакуваната заповед.
В съдебно
заседание оспорващият Г.П.Г., редовно призован, се явява лично и поддържа
жалбата по изложените в нея съображения, като ги доразвива.
Ответникът,
началник на група „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Шумен, редовно призован, не се
явява лично. Същият се представлява от главен юрисконсулт Ивалина Симеонова,
която в приложени писмени бележки и в проведеното открито съдебно заседание
излага доводи за законосъобразност на издадената заповед, въз основа на които
отправя искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Отправя претенция
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Шуменският
административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Г.П.Г. притежавал
СУМПС № *********, издадено на 15.07.2009г., с валидност до 15.07.2019г., за категории "В" и "АМ".
При
извършена проверка на 10.04.2019г., около 07.05 часа в гр. Шумен, на ул.
„Университетска“, било установено, че Г.Г. управлява л.а. „Опел Астра“, с рег.
№ В ****СР, с наложени глоби по Електронен фиш № К-1302376/05.08.2016г., връчен
на 18.09.2016г. и по Електронен фиш № К-1392034/24.10.2016г., връчен на
22.03.2017г., влезли в законна сила и незаплатени в срока за доброволно
заплащане. Контролните органи счели, че с това си поведение Г.Г. е нарушил разпоредбата
на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, поради което мл. автоконтрольор Й.Й.съставила срещу
него АУАН № АА 113103/10.04.2019г., като били иззети и притежаваните от
оспорващия СУМПС № ********* и Контролен талон № 3653762. Срещу така изготвения
АУАН на 12.04.2019г. Г.Г. депозирал писмено възражение, в което изложил доводи,
че наложените му глоби са погасени по давност.
Въз
основа на така съставения АУАН впоследствие било издадено Наказателно
постановление № 19-0869-002538/02.08.2019г., с което на оспорващия на основание
чл.185 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.190,
ал.3 от ЗДвП. В посоченото наказателно постановление
административнонаказващщият орган отразил, че възприема възражението на Г.Г. срещу
АУАН за неоснователно.
По повод
констатациите за управление на МПС с наложено наказание глоба, незаплатено в
срока за доброволно заплащане, Началникът на група към ОДМВР – гр.Шумен, сектор
„Пътна полиция“ издал на 10.04.2019г. Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0869-000458, с която на основание чл. 171, т. 1, б.
„д“ от ЗДвП наложил на Г.Г. ПАМ – "временно отнемане на СУМПС до заплащане
на дължимите глоби, считано от 10.04.2019г.".
Екземпляр
от заповедта за прилагане на ПАМ от 10.04.2019г. и наказателното постановление
от 02.08.2019г. били връчени на водача на 14.10.2019г., който на 16.10.2019г.
заплатил двете глоби, наложени с ЕФ № К-1302376/05.08.2016г. и ЕФ №
К-1392034/24.10.2016г. Същевременно, Г.Г. оспорил процесната заповед за
прилагане на ПАМ пред Административен съд - гр.Шумен, депозирайки на
16.10.2019г. жалба чрез ОДМВР – гр.Шумен, по повод на която е образувано и
настоящото административно дело № 512/2019г. На същата дата жалбоподателят
предприел действия за подновяване на СУМПС.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Въз основа
на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни
изводи:
Съдът
приема, че жалбата е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна
страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения индивидуален административен акт. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради
следните съображения:
Предмет на делото е индивидуален
административен акт - принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП. Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 4 от с.з. се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 372з-2222/10.07.2018г. на
директора на ОДМВР – гр.Шумен, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в
изпълнение на т. 3 от Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на
вътрешните работи за определяне на служби за контрол по Закона за движение по
пътищата, началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Шумен,
сред които длъжностни лица попада и издателят на процесния акт, са оправомощени
да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП. Поради
това съдът приема, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен
орган.
Съдът
намира, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на оспорения
административен акт.
Процесната
заповед отговаря и на изискванията за форма. Тя е мотивирана, като органът е
посочил фактическите и правните основания за издаването `и, приемайки, че
водачът управлява МПС след наложени по надлежния ред и неплатени в срока за
доброволно изпълнение, глоби. Към административната преписка са приложени
писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания,
мотивирали органа да издаде заповедта /справка за нарушител и заверени копия от
цитираните ЕФ/.
Съдът
обаче намира, че заповедта е издадена в несъответствие с материалния закон и
неговата цел, поради следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП в приложимата към датата на издаване
на заповедта редакция, цитирана като правно основание за издаване на процесния
акт, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до
заплащане на дължимата глоба.“ Следователно, за да е налице фактическия състав
на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП, е необходимо да е допуснато управление на МПС
от лице, спрямо което е наложено административно наказание „глоба“ и то да не е
заплатено в срока за доброволно изпълнение.
В
настоящия казус по еднозначен начин е установено управлението на МПС от страна
на жалбоподателя, реализирано на 10.04.2019г.
Не се
спори, а и се потвърждава от приобщените писмени доказателства, че спрямо Г.Г.
са били издадени в предходен период Електронен фиш с № К-1302376/05.08.2016г., връчен на
18.09.2016г. и Електронен фиш № К-1392034/24.10.2016г., връчен на 22.03.2017г.,
влезли в законна сила като необжалвани, глобите по които не са заплатени в срока за доброволно
изпълнение.
Независимо
от това, настоящият съдебен състав намира, че към момента на извършване на
проверката на водача - 10.04.2019г., установеният давностен срок за
принудително изпълнение на същите е изтекъл, поради което не са били налице
законовите основания за издаване на процесната заповед на налагане на ПАМ. Тук
е мястото да се отбележи, че раздел ІХ от ЗАНН регламентира давността относно
вземанията за наложени глоби, като съобразно правилото на чл. 82, ал. 1, б. „а“
от ЗАНН наказанието „глоба“ не се изпълнява, ако са изтекли две години от
влизане в сила на акта, с който то е наложено /по арг. от чл. 82, ал. 2 от ЗАНН/. Фактите по делото установяват с категоричност, че Електронен фиш с №
К-1302376/05.08.2016г., връчен на 18.09.2016г. и Електронен фиш №
К-1392034/24.10.2016г., връчен на 22.03.2017г., не са били оспорени по съдебен
ред в рамките на установения 14-дневен срок, визиран в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и
са влезли в законна сила съответно на 04.10.2016г. (доколкото срокът за
обжалване изтича на 02.1(0.2026г. - неделя) и на 06.04.2017г. Съобразявайки
правилото на чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира,
че давността за изпълнението на тези наказания е изтекъл в момент, предхождащ
извършване на проверката на контролните органи от 10.04.2019г., в какъвто
смисъл са били и депозираните възражения от оспорващия срещу АУАН №
АА113103/10.04.2019г. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно чл. 82, ал. 3
от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността,
административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава
с една втора срока, визиран в ал. 1 на същия член. За да бъде приложена
абсолютната давност обаче, следва да бъдат налице извършени действия, с които
давността бива спирана или прекъсвана. В случая не се твърди, а и не се
установява спиране на давността. Тя не е била и прекъсвана, доколкото съобразно
разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН давността се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.
Данните по делото сочат с категоричност, че спрямо водача в рамките на
установения за това срок не са предприети действия от страна на компетентните
държавни органи по събиране на наложените му глоби. Напротив, приложеното по
делото Удостоверение от 28.05.2019г. за наличие или липсата на задължения на Г.Г.,
издадено от ТД на НАП – Варна, офис Шумен, не съдържа данни за наложените му с
визираните по-горе електронни фишове административни наказания. Твърдения за
иницииране на публичното изпълнение спрямо водача не се сочат и от процесуалния
представител на издателя на заповедта, което предопределя извод, че към датата
на управлението на МПС двете глоби са били погасени по давност, а това
препятства издаването на заповед за прилагане на ПАМ от категорията на
процесната. Това е така, тъй като съгласно Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г., постановено по т. д. № 1/2014г на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II
колегия на ВАС, давността е период от време, определен от закона, с изтичането
на който титулярът на едно право губи предоставената от закона възможност да го
осъществи. Давността се прилага служебно, като държавата губи материалното си
право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание,
като се погасява наказателната отговорност, и то на свой ред прави наказателното
производство недопустимо. Това обстоятелство е следвало да бъде съобразено от
издателя на оспорената заповед, което не е сторено.
Изложените
аргументи определят жалбата на Г.Г. като основателна, респективно налагат
извода, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0869-000458/10.04.2019г. на началник група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор
„Пътна полиция“ е незаконосъобразна, доколкото е издадена в противоречие с
материалния закон, което съставлява основание за отмяната на същата по арг. от
чл. 146, т. 4 от АПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0869-000458/10.04.2019г. на началник
група към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с която на Г.П.Г., с
ЕГН **********,***, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 1, б. „д“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС на водач до заплащане на дължимата глоба“, считано от 10.04.2019г.
Решението
е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл.172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи от него по реда на чл.138, ал.3, във вр.с чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: