Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София 11.07.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при
секретаря Екатерина Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 5672 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
С решение № 20241128
от 02.11.2020 г., постановено по гр. д. № 20411/2019 г. на Софийски районен съд
- I ГО, 32 състав, съдът е отхвърлил предявения от З.А.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******,
представляван от Я.Б., К.С., с адрес гр. София, бул. „******, инцидентен установителен иск за прогласяване на нищожност на чл.19,
ал.8 ОУ, съгласно който „Неполучаването на съобщение не освобождава потребителя
от задължението му да заплати дължимата сума в срок.“, и е признал за
установено, че ответникът З.А.А., ЕГН **********, с
адрес ***, дължи на ищеца „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, представляван от Я.Б., К.С.,
с адрес гр. София, бул. „******, сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 75259/2018 г.
на СРС, 32 състав, а именно: 363,42 лв. - за ползване на електрическа
енергия в обект с кл. номер № 310215000017,
находящ се на адрес гр. София, ул. ******за периода от 16.2.2016 г. до
15.1.2018 г., ведно със законна лихва от 27.11.2018 г. до изплащане на
вземането; 87,97 лв. - обезщетение за забава за периода от 16.4.2016 г.
до 16.11.2018 г., като е отхвърлил иска за сумата над 87,97лв. до предявения
размер от 90,79 лв. Със същото решение ответникът З.А.А.
е осъдена да плати на ищеца „Ч.Е.Б.“ АД
сумата 1083,56 лв. разноски по делото, съразмерно с уважената част
от исковете.
Срещу решението
е подадена въззивна жалба от 25.11.2020 г. от ответника З.А.А.,
чрез особения представител А.Д.. В жалбата се поддържа, че решението е
неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. По-конкретно се твърди, че по делото не са събрани
доказателства, че имотът, присъединен към електроразпределителната мрежа, за
който дружеството-ищец е доставяло електрическа енергия,
е собственост на З.А. или че същата има
учредено вещно право на ползване върху него. He се установява в процесния
период ответницата да е упражнявала правата и задълженията на потребител на
електрическа енергия за битови нужди, нито начисленото количество електрическа
енергия да й е доставено и реално потребено от нея,
поради което същата не дължи нейното заплащане. Оспорва се наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение между страните. Не е доказано
изпълнението на поетото задължение по чл. 19, ал. 8 от Общите условия за
продавача да съобщава на потребителя ежемесечно за дължимите нето суми, което
съобщение следва да посочва и срока, след изтичането на който продавачът може
да преустанови електрозахранването на потребителя, поради което задълженията по
приложените фактури не са станали изискуеми и вземането на ищеца не е ликвидно
и изискуемо. Твърди се, че не е доказано и реалното доставяне на електрическа
енергия на ответницата за процесния период. Неправилно е отхвърлен предявеният
инцидентен установителен иск за прогласяване на нищожността на клаузата на чл.
19, ал. 8 от общите условия, съгласно която неполучаването на съобщение не
освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в срок.
Предвид гореизложеното, моли съдът да постанови решение, с което да отмени
обжалваното решение и да отхвърли предявените от „ЧЕЗ EJIEKTPO БЪЛГАРИЯ“ АД
искове срещу З.А.А. като неоснователни и недоказани,
както и да уважи предявения инцидентен установителен иск за прогласяване на
нищожност на чл. 19, ал. 8 от Общите условия. Моли разноските по делото да
бъдат възложени на „ЧЕЗ EJIEKTPO БЪЛГАРИЯ“ АД.
Въззиваемата страна „ЧЕЗ
EJIEKTPO БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез пълномощника си, е депозирала в срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК писмен отговор от 08.02.2021 г., с който оспорва въззивната жалба по
съображенията изложени в него. Счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение, както и да
му бъдат присъдени направените разноски.
По делото е
постъпила и ЧАСТНА ЖАЛБА от 17.02.2021 г. от „ЧЕЗ EJIEKTPO БЪЛГАРИЯ“ АД срещу
Определение № 20016338/19.01.2021 гв., постановено по
гр. д. № 20411/2019 г. по описа на СРС - ГО, 32 с-в, с което е отхвърлена молба
с вх. № 25178841/02.12.2020 г. на „ЧЕЗ EJIEKTPO БЪЛГАРИЯ“ АД за изменение на
решение № 20241128 от 02.11.2020 г., постановено по същото дело, в частта за
разноските. Иска се съдът да отмени обжалваното определение и да допусне
изменение на решението в частта за разноските като ответницата З.А.А. бъде осъдена да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД сума в общ размер
на 1184,80 лв. разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете, а в
условията на евентуалност същата да бъде осъдена да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД сума
в общ размер на 1182,93 лв. разноски по делото, съразмерно с уважената част от
исковете.
По делото не е
постъпил отговор от ответницата З.А. на така подадената частна жалба от „Ч.Е.Б.“
АД.
Съгласно чл. 269
от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта
му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял
(решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от
16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр.
д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV
г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа
на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността
само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
Първоинстанционният съд е сезиран с
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 75259/2018 г. на СРС - ГО 32 състав, а именно: 363,42 лв., за ползване на
електрическа енергия в обект с кл. номер №310215000017, находящ се на адрес гр.
София, ул. „******за периода от 16.2.2016 г. до 15.1.2018 г., ведно със законна
лихва от 27.11.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
90,79 лв. за периода от 16.4.2016 г. до 16.11.2018 г.
По общите правила за
разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички
факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК). Ищецът следва
да установи, при условията на пълно главно доказване, следните правопораждащи факти : 1) по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало - това са обстоятелства, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на
електрическа енергия по
договор за доставка на електрическа енергия в обект, с кл. номер
№310215000017, находящ се на адрес гр. София, ул. „******, обема на реално
доставената на ответника електрическа енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза
именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи
възражения, които следва да докаже.
Настоящият
въззивен състав приема, че ответникът е потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1,
т. 41 б от ДР на ЗЕ – т. е., че е краен клиент, който купува енергия или
природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес. Съгласно легалната дефиниция в §
1, т. 2 а от ДР на ЗЕ на понятието, битов клиент е лицето, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Обстоятелството, че ответницата е потребител на енергия за битови
нужди, се потвърждава от представените по делото писмени доказателства - заявление за
отсрочване/разсрочване на задълженията за доставка на електрическа енергия в
обекта от 18.2.2016 г., подадено от З.А., споразумителен
протокол за разсрочване на задължения от същата дата и заявление от 22.11.2016 г.
за плащане на суми относно имота по банков път от З.А.А..
По делото са събрани категорични
доказателства за наличието на открита партида при ищцовото
дружество на името на ответницата, както и за извършвани плащания на
начислявани задължения по нея. Ето защо през процесния период
страните са обвързани от облигационни отношения по доставка и покупко - продажба на електрическа енергия. От изслушаното
и прието по делото пред първоинстанционния съд заключение на ССчЕ се установява, че на името на
ответницата има открита партида за електроснабден имот с кл. номер
№310215000017, находящ се на адрес гр. София, ул.******, по която има данни за
предходни плащания по издадени от дружеството фактури, като вещото лице е
отговорило, че неплатените суми по тази партида по издадените от ищеца фактури
са в размер на 363,42 лв. с ДДС, а законната лихва от настъпване на изискуемостта
до датата на справката за възникнали задължения е в размер на 87,97 лв. При
това положение, се установява дължимостта на
претендираните суми за главница и лихва до посочения размер и правилно
първоинстанционният съд е уважил исковете като основателни и доказани.
По инцидентния
установителен иск
Предявен е
инцидентен установителен иск за прогласяване на нищожност на чл. 19, ал. 8 ОУ,
съгласно който неполучаването на съобщение не освобождава потребителя от
задължението му да заплати дължимата сума в срок, на основание чл.146, ал.1
ЗЗП, вр. чл.143 ЗЗП.
Член 143 от ЗЗП дава дефиниция
на неравноправните клаузи в договори, сключени с потребители, като са изброени
конкретни случаи на неравноправни клаузи. За да бъде нищожна обаче съответната
клауза, следва същата да не е уговорена индивидуално. Съгласно чл. 146, ал. 1
от ЗЗП „неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално.“ Следващите алинеи предвиждат, че „не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия“, а „обстоятелството, че някои условия са индивидуално
уговорени, не изключва прилагането на този раздел към останалата част от
договора. Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от
договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него.
Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до
неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.“ Неравноправна
е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя като посочените предпоставки следва
да се установят кумулативно. Разпоредбата на чл.19, ал.8 ОУ, както и
първоинстанционният съд е посочил, има уточняващ характер по отношение на това,
че дори и да не получи съобщение по чл.19, ал.3 ОУ за дължимите суми, то
потребителят дължи тяхното плащане. Така формулирана разпоредбата на чл. 19,
ал. 8 от ОУ е в унисон с общото правило имплементирано в чл. 68 ЗЗД, че
паричните задължения са носими, а в случая несъмнено
задължението на купувача е парично - да плати цената на доставената му
електрическа енергия. Не се установява формулировката на оспорената разпоредба
от общите условия - чл. 19, ал. 8, да води до някакво неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, още повече че
същата не съдържа права и задължения. Потребителят следва да изпълнява
задълженията си за плащане на доставката на електрическа енергия всеки месец като направеното в чл. 19, ал. 8 от ОУ уточнение, че
плащане на дължимите суми се дължи дори и в случай че потребителят не е получил
съобщение по чл. 19, ал. 3 ОУ за тях, не противоречи на изискването за
добросъвестност, нито води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съобразявайки горните
правила, касаещи преценката за неравноправност на дадена клауза от договор,
настоящият състав извърши анализ на оспорваната клауза на чл. 19 ал. 8 от Общите
условия и счита, че атакуваната клауза
на ОУ не се явява неравноправна такава по смисъла на закона. Предвид
изложеното правилно първостепенният съд е приел, че инцидентният установителен
иск е неоснователен и като такъв го е отхвърлил.
Тъй като
изводите на въззивния състав съвпадат с тези на СРС, решението
е постановено при правилно приложение на материалния и
процесуален закон, то същото следва да се потвърди, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.
По частната жалба
Постъпила е
частна жалба от 17.02.2021 г. от „ЧЕЗ EJIEKTPO БЪЛГАРИЯ“ АД срещу Определение №
20016338/19.01.2021 г. постановено по гр. д. № 20411/2019 г. по описа на СРС -
ГО, 32 с-в, с което е отхвърлена молба с вх. № 25178841/02.12.2020 г. на „Ч.Е.Б.“
АД за изменение на решение № 20241128 от 02.11.2020 г., постановено по същото
дело, в частта за разноските. Навежда се, че първоинстанционният съд е допуснал
техническа грешка при математическото изчисление на дължимите като разноски
суми, съобразно уважената и отхвърлената част от исковете. Иска се съдът да
отмени обжалваното определение и да допусне изменение на решението в частта за
разноските като ответницата З.А.А. бъде осъдена да
заплати на „Ч.Е.Б.“ АД сума в общ размер на 1184,80 лв. разноски по делото,
съразмерно с уважената част от исковете, а в условията на евентуалност същата
да бъде осъдена да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД сума в общ размер на 1182,93 лв.
разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете. Настоящият съдебен
състав намира така подадената частна жалба за основателна поради следното: С
първоинстанционното решение ответницата е осъдена да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД
сума в общ размер на 1083,56 лв. разноски по делото, съразмерно с уважената
част от исковете. Съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и представените
по делото доказателства за заплатени суми, „Ч.Е.Б.“ АД е направило следните
разноски пред първоинстанционното и заповедно производство: 25 лв. - д. т.
по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 75259/2018 г. на СРС – ГО, 32
с-в; 75 лв. – д. т. в исковото
производство по гр. д. № 20411/2019 г. по описа на СРС – ГО, 32 с-в по иска по
чл. 422 от ГПК; 300 лв. - депозит за
особен представител на ответницата; 300
лв. - депозит ССЕ; 300 лв. - депозит СТЕ; 76,13 лв. - адвокатско възнаграждение
по ч. гр. д. № 75259/2018 г. по описа на СРС-ГО, 32 с-в и 114,192 лв. - платено
адвокатско възнаграждение по гр. д. № 20411/2019 г. по описа на СРС-ГО, 32 с-в.
Общият размер на направените от ищеца разноски възлиза на сумата от 1190,32 лв.
Настоящият съдебен състав счита, че разноските следва да се изчислят по
следната формула: 454.21 /общата сума на исковите претенции /.х /неизвестна,
заместваща сумата на съразмерно намалените съдебни разноски/ = 1190.32 /пълния
размер на сторените в първоинстанционното производство разноски/.451.39
/размера на уважената част от исковете/. При изчислението на тази формула се
получава, че размерът на разноските, които следва да се присъдят на „Ч.Е.Б.“ АД
съразмерно с уважената част от исковите претенции, възлиза на сумата от 1182,93
лв. При това положение частната жалба се явява основателна и обжалваното
определение следва да бъде отменено, а решението на първоинстанционния съд - изменено
в частта за разноските, като ответницата З.А.А. бъде
осъдена да заплати на "Ч.Е.Б." АД допълнително сумата от 99,37 лв.
или разноски в първоинстанционното
производство в общ размер на 1182,93 лв.
По разноските пред въззивната инстанция
При този изход
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на "Ч.Е.Б." АД следва да
се присъди сумата в общ размер на 315 лева,
от които 300 лв. - платен депозит за особен представител на ответницата З.А.А., 15 лв. – д. т. по частна жалба .
При тези мотиви, Софийски градски
съд,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
20241128 от 02.11.2020 г., постановено по гр. д. № 20411/2019 г. на Софийски
районен съд – I ГО, 32 състав, с което съдът е отхвърлил предявения от З.А.А., ЕГН **********, с адрес *** срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******,
представляван от Я.Б., К.С., с адрес гр. София, бул. „******, инцидентен установителен иск за прогласяване на нищожност на чл. 19,
ал. 8 ОУ, съгласно който „Неполучаването на съобщение не освобождава
потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в срок.“, и е признал
за установено, че ответникът З.А.А., ЕГН **********,
с адрес *** дължи на ищеца „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, представляван от Я.Б., К.С.,
с адрес гр. София, бул. „******, сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 75259/2018 г. на СРС, 32 състав, а
именно: 363,42 лв. - за ползване на електрическа енергия в обект с кл.
номер №310215000017, находящ се на адрес гр. София, ул. ******за периода от
16.2.2016 г. до 15.1.2018 г., ведно със законна лихва от 27.11.2018 г. до
изплащане на вземането; 87,97 лв. - обезщетение за забава за периода от
16.4.2016 г. до 16.11.2018 г.
ОТМЕНЯ Определение №
20016338/19.01.2021 г., постановено по гр. д. № 20411/2019 г. по описа на
СРС-ГО, 32 с-в, с което е отхвърлена молба с вх. № 25178841/02.12.2020 г. на „Ч.Е.Б.“
АД за изменение на решение № 20241128 от 02.11.2020 г., постановено по същото
дело, в частта за разноските, и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ решение №
20241128 от 02.11.2020 г., постановено по гр. д. № 20411/2019 г. на Софийски
районен съд – I ГО, 32 състав като: ОСЪЖДА З.А.А.,
ЕГН **********, с адрес *** да плати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, представлявано
от Я.Б., К.С., с адрес гр. София, бул. „******, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, допълнително още 99,37 лв. разноски в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА З.А.А.,
ЕГН **********, с адрес *** да плати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, представлявано
от Я.Б., К.С., с адрес гр. София, бул. „******, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата от 315 лв. разноски пред СГС.
Решението
в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение за забава за периода от
16.4.2016 г. до 16.11.2018 г. за сумата над 87,97лв. до предявения размер от
90,79 лв., като необжалвано от ищеца, е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.