Р Е Ш Е Н И Е № 260039
гр. П. 19.10. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
П.ският
апелативен съд,
търговско
отделение в открито заседание от 25.09.2020 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря КАТЯ
МИТЕВА, като
разгледа докладваното от съдията СПАСОВ т. дело № 302 по описа на
ПАС за 2020 г., установи следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му е
изходяща от И.М.И., ЕГН **********,*** действащ
чрез особения си представител адвокат К.А. въззивна жалба против постановеното по т. дело №
179/2019 г. по описа на П. окръжен съд решение в частта, с която И.М.И., ЕГН **********,*** е осъден да заплати на Г. ф., *** следното:
-
сумата
от 30 645, 13 лв. ведно със законната лихва от 07.03.2019г. до окончателното й
изплащане равняваще
се на размера на изплатено от ф.а обезщетение на лицето Г. М.Т. за вредите причинени от настъпилото по вина на ответника на 04. 04. 2005 г. ПТП с лек автомобил „Б.“ с ДКН № ***, което обезщетение се равнява на сбора между това за неимуществени вреди в размер на
20 000 лв. и това за забавено
плащането на главницата за периода от 22.10.2009г. до 23.12.2014г. в размер на 10 645, 13 лв.
- сумата от 2 665,10 лв. направени разноски по съразмерност.
В жалбата се излагат съображения
за неправилност и незаконосъобразност на решението иска се отмяната му и
постановяване на друго отхвърлящо изцяло иска.
Съдът след запознаване с акта
предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:
На 08.03.2019 г. в П.ския окръжен
съд е постъпила изходяща от Г. ф., ***
искова молба против И.М.И.,
ЕГН **********, гр. П..
В обстоятелствената част на същата
се говори, че на 04.04.2005 г. следобед И.М.И. шофирал лек автомобил „***“, рег. № *** в посока от гр.
Б.към гр. П.. В него на предната дясна седалка пътувало лицето М.Х.,
а на задната лицето Г. М.Т.. Около 16, 30 ч. на около 1 км
преди гр. К.на прав участък от пътя маркиран с единична
прекъсната линия, И. движейки се със скорост от 124 км/ч
предприел изпреварване на неустановен лек автомобил и навлязъл в лентата
за насрещно движение. В този момент възприел насрещно движещ се там товарен
автомобил – камион, навил рязко волана на дясно и предприел аварийно
спиране. Колелата на автомобила блокирали, той пресякъл дясната пътна лента,
напуснал пътното платно, преминал през десния банкет, продължил движението си в
нивата и със скорост от 92 км/ч се ударил с предна дясна
част в крайпътно дърво. В резултат на удара на
място загинал пътника на предната дясна седалка. Взещият се на задната седалка Т. получил
травматични увреждания изразяващи се в луксация на дясна тазобедрена
става - полифрагментарна фрактура на
десни илиачна, исшиадична и двете пубисни кости, счупване на 3, 5, 6
и 7-мо ребра вдясно, десностранен хемопневмоторакс, контузио капитис, мозъчна
контузия -
хеморагично огнище вдясно, ВЛК на ляв крак и на лява предмишница.
Сочи се,
че към момента на произшествието виновният за същото водач И.М.И. не е имал сключена валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
управлявания автомобил „***“, рег. № ***. По тази
причинат пострадалият Г. Т. предявил към Г.ф. претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Била образувана щета № ***
от 22.07.2009 г., по която било отказано да се изплати исканото обезщетение.
Това
станало причина, увреденото лице да започне исково производство срещу Г. ф. Било образувано гр. дело № 23152/ 2011 г. по описа на СРС, респ. в. гр. Дело № 634/2013
по описа на СГС. Съответно възоснова на постановено съдебно решение Г. ф.
изплатил на Т. на
23.12.2014 г. сумата от 43 026,02 лв.
След
извършване на плащането ответникът бил поканен да възстанови
платената от Г. ф. сума, но това не било сторено.
Именно по
тази приина с исковата молба е отправено искане до съда да постанови решение, с
което да осъди И.М.И. да му заплати сумата от 43 026,02 лв. представляваща
изплатено по щета № *** от 22.07.2009 г. обезщетение за причинените от него вреди от
причинено ПТП на дата 04.04.2005 г. ведно със законната лихва до окончателното
изплащане на сумата и направените по делото разноски.
На
ответника е изпратен преси от исковата молба. Същият му е връчен по реда на чл.
47 от ГПК и на основание чл. 47, ал. 6 ГПК е назначен особен представител.
Той от
своя страна подал отговор на ИМ. В него е заявено че се оспорва иска по
основание и размер, както и всички неизгодни за ответника фактически твърдения
на ищеца в него. Направено е възражение, че исковата претенция е погасена по
давност. Твърди се и че поканата за доброволно изпълнение не му е връчвана.
В ДИМ
ищецът прави анализ на представените с ИМ доказателства и достига до извод, че
същите установяват всички елементи от ФС даващи основание на ищеца да търси
исковата сума от ответника по настоящето дело. За размера на същата е посочено,
че той се равнява на присъденото в полза на пострадалото лице със съдебно
решение обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лв. и на сумата от 23
026, 02 лв. платена законна лихва върху главницата. Изразено е и становище за неоснователност
на възражението
за погасяване на вземането по давност. Посочено е, че същата е пет годишна и започва
да тече от датата на извършване на плащането.
В отговора
на ДИМ особеният представител на ответника е преповторил направените защитни
възражения като наред с това е споменал, че размерът на
платеното от ищеца на пострадалия обезщетение е в размер на 43 026,02
лв., поради недобросъвестно поведение на самия ищец при воденето на процеса
между него и Г. Т. изразяващо се във водене на дела на три инстанции
вместо незабавно изплащане на дължимото обезщетение. Това поведение е станало
причина да са заплати лихва в размер по- голям от този на самото обезщетение за
неимуществени вреди.Сочи се, че ако плащането
на обезщетението не е било толкова забавено от Г. ф., то размерът на настоящия
иск щял да бъде максимум за сумата от 20 000 лв.
Заявено е
и че се поддържа възражението за погасяване на вземането по давност.
Съдът след събиране на
представените от страните и относими по спора доказателства е постановил и
решението предмет на обжалване.
В него е прието за безспорно, че:
- ответникът е причинил виновно ПТП-то
настъпило на 04.04.2005 г., от което са
настъпили неимуществени вреди за лицето Г. Т.,
- управляваният от него автомобил не е имал
сключена застраховка гражданска отговорност,
- има извършено от ищеца плащане
на обезщетение на увреденото лице.
Направен е извод, че по тази
причина той има право да встъпи в правата на последното и да предяви регресен
иск срещу прекия причинител на същите до размера на платеното.
По повод направеното от особения
представител възражение за изтекла погасителна давност е казано, че в случая
основанието да предяви иск против ответника не се черпи от фактическия състав
на непозволеното увреждане, а от друг такъв - плащане вместо длъжника, като
вземането му на това основание става изискуемо от друг момент-извършване на
самото плащане. На тази база е направено заключение за неоснователност на възражението.
По отношение размера на
дължимата от ответника сума е посочено, че той дължи действително причинените на пострадалото лице вреди. В тази връзка е посочено, че при заплащане от страна на ф.а
на обезщетение в по- голям размер,
той не ще има право да получи като регрес платеното в повече. Посочено е също, че безспорно дължимото от ответника към увреденото лице обезщетение
е в размер на 20 000 лв., ведно с законната лихва от 22.10.2009г. Последната за времето до 23.12.2014 г. е определена на 10 645, 13
лв. Така искът е уважен общо за сумата от 30 645, 13 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 43 026, 02 лв. той е отхвърлен.
Недоволен от решението в осъдителната му част е останал
действащия чрез назначения му особен представител ответник и е подал жалба.
В нея се излагат подробни
съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния акт,
респективно за неоснователност на исковата претенция. Говори се за погасяване
на вземането по давност, за недобросъвестно
упражняване на права от страна на ф.а, изразяващи се в неплащане своевременно
на едно дължимо вземане на пострадалото лице. Заявено е също, че по делото няма
доказателства установяващи извършено от ищеца плащане на пострадалия, което да
обуславя пък възникване на правото да се търси платеното от извършителя на
увреждането - деликвента. В тази връзка се сочи, че плащането е извършено в
полза на адв. Р. Б.П., за което няма данни да има права да получава тези пари.
Жалбата налагат ПАС да даде отговор за
валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение.
Едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е
постановено от ненадлежен състав т.е. от лице, което няма качество на съдия или
от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не
подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато
решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност т.е.
срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая
нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не
може да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е недопустимост и, когато спорът е разгледан от
некомпетентен съд т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В случая тези предпоставки не са налице.
Съдът се е произнесъл по предявената с ИМ претенция на база изложените в обстоятелствената
част на същата факти и обстоятелства. Той е квалифицирал същата като такава по
чл. 91 от ЗЗ/отм./ с оглед на факта, че Г. е осъден да заплати на пострадалото
лице обезщетение на основани разпоредбите на чл. 88 от ЗЗ/отм./ - деликтът е
настъпил при действието на този закон. Плащането на дължимото от ф.а
обезщетение обаче е станало по - време на действието на КЗ/отм/. При липса на специална уредба в ДР на КЗ/отм./
за обезщетенията дължими по ЗЗ/отм./ , но платени при действието на КЗ/отм./,
съдът следва да се съобрази с правилата за действие на гражданскоправната норма
във времето и да приеме, че отношенията се уреждат от действащия към момента на
плащането НА. Това обаче не влияе на допустимостта на съдебното решение с оглед
на факта, че независимо от грешната квалификация съдът се е произнесъл по иска,
с който е сезиран.
Казаното налага да се
извърши преценка за правилността на обжалваното решение на база изложеното в
жалбата.
С исковата молба видно от
изложеното по- горе за нейното съдържание се претендира по отношение на извършителя
на деликт връщане на платеното към момента на действие на КЗ/отм./ на
пострадалото лице обезщетение за неимуществени вреди.
Материалното право да се претендира
плащане на така платеното обезщетение е предвидено в разпоредбата на чл. 288, ал.12 от КЗ (отм.).
В нея е казано, че след изплащане
на обезщетението по ал. 1 и 2 на чл. 288 от КЗ, Г.ф.встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8 на чл. 288 от КЗ.
Описаното по-горе съдържание на ал.
12 на чл. 288 от КЗ/отм./ води до извод, че основателността на исковата
претенция на първо место е обусловена от наличието на доказателства за
извършено плащане от страна на ф.а в полза на пострадалото лице на основание
чл. 288, ал.1 и 2 от КЗ. Наред с това при преценка на същата в случаите, при
които ответникът в настоящето прозиводство не е бил страна по спора за това е
или не е налице основание гаранционният ф. да заплати на пострадалото лице
дължимото обезщетение по застраховка „ГО“ той може да прави и всички защитни
възражения обуславящи налачието на предпостваки за отговрност на ф.а, вкл. и
такива за налачието на вреда, причинно следствена връзка и размера на дължимото обезщетение.
В случая по делото са представени
влезла в сила присъда, с която е установено, че по вина на ответника е
настъпило ПТП причинило имуществени и неимуществин вреди на трето лице.
Представено е и влязло в сила
решение на СГС по гр. дело № 634/2013 г., по което е прието, че към момента на
извършването му виновният водач не е имал сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ и по тази причина фондът следва да изплати дължимото
обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в размер 20 000 лв. неимуществени вреди ведно със
законната лихва от 22.10.2009 г. /виж решението на ВКС по т. дело № 2300/2016
г./. В тази връзка следва да се посочи, че ответникът в настоящето прозиводство
не е бил страна по спора за това е или не е налице основание гаранционният ф.
да заплати на пострадалото лице дължимото обезщетение по застраховка „ГО“. В
настоящето прозиводство обаче възражения за липсата на предпоставки за възникване
отговорността на ф.а, а и такива свъзрани с размера на дължимото обезщетение не
са правени.
Това води до извод, че при
извършено плащане на дължимото обезщетение на пострадалото лице в патримониума
на ф.а възниква правото да търси от извършителя на деликта връщане на платената
сума. Размерът на същата включва, както самото обезщетение за немиущестевни
вреди така и начислената върху същата
законна лихва . В случая е без значение факта, че размерът й е обусловен от по-
късното плащане на обезщетението на пострадалия по причина, че отговорността на
ф.а е обусловена от тази на отвеника извършител на произшествието и ако той не
иска да заплаща обезщетение за забава би следовало да компенсира пострадалия
веднага, а не да чака това да бъде сторено от Г..
В случая по делото доказателства
за плащане на обезщетението в полза на пострадалото лице липсват. От представените
с исковата молба платежни нареждания, а и от приетата счетоводна експертиза е
вдидно, че плащане е извършено не в полза на Г. Т., а в полза на адвокат Р. Б.П.
чрез превод по нейна банкова сметка. ***що от Т. волеизявление, с което той да
изразява съгласие дължимото му се обезщетение да се преведе по сметка на
адвокатката. Доказателства за наличието на такова въпреки дадената възможност
не беха представени и пред ПАС. Това от своя страна води до извод, че все още
не са изпълнени изискванията на чл. 288, ал.12 от КЗ/отм/ , за да се приеме, че
в патромиунма на ищеца е възникнало правото да търси от извършителя на деликта
платеното на пострадалия обезщетение.
По повод на тези изводи следва да
се посочи, че ПАС не споделя възраженията на пълномощника на Г.ф., че ответникът
не може да оспорва липста на представителна власт и позоваването в тази връзка
на ТР № 5/ 2016 г. на ОСГТК на
ВКС. Това от една
страна е така по причина, че в случая въобще не може да се говори за действия
без представителна власт при условие, че последиците от тях не възникват за
представлявано лице и не ползват същото. На второ место пък самото ТР въобще не
е приложимо в настоящия случай.
Това от своя страна води до
извод, че исковата претенция на Г. е неоснователна и подлежи на отхвърляне . В
случая е без значение обстоятелството дали конкретното защитно възражение се
съдържа в отговора на ИМ, респ. в отговора на ДИМ при условие, че ПОС в доклада
по чл. 146 от ГПК изрично е указал на ищеца, че носи тежестта да докаже факта
на плащане по сметка на пострадалото лице и извършването му е елемент от ФС
обуславящ възникване на спорното право.
Не в този смисъл е решението н
ПОС, което налаг отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 179/2019 г. по описа на П. окръжен съд решение в
частта, с която И.М.И.,
ЕГН **********,*** е осъден да заплати на Г. ф., *** следното:
-
сумата
от 30 645, 13 лв. ведно със законната лихва от 07.03.2019г. до окончателното й
изплащане равняваще
се на размера на изплатено от ф.а обезщетение на лицето Г. М.Т. за вредите причинени от настъпилото по вина на ответника на 04. 04. 2005 г. ПТП на лек автомобил „Б.“ с ДКН № ***, което обезщетение се равнява на сбора между това за неимуществени вреди в размер на
20 000 лв. и това за забавено
плащането на главницата за периода от 22.10.2009г. до 23.12.2014г. в размер на 10 645, 13 лв.
- сумата от 2 665,10 лв. направени разноски по съразмерност, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. ф., *** против И.М.И., ЕГН **********,*** иск с
основание чл. 288, ал.12 от КЗ/отм./ за осъждането на ответника да заплати на ф.а
сумата от 30 645, 13 лв. ведно със законната лихва от 07.03.2019г. до окончателното й
изплащане равняваще
се на размера на изплатено от ф.а обезщетение на лицето Г. М.Т. за вредите причинени от настъпилото по вина на ответника на 04. 04. 2005 г. ПТП на лек автомобил „Б.“ с ДКН № ***, което обезщетение се равнява на сбора между това за неимуществени вреди в размер на
20 000 лв. и това за забавено
плащането на главницата за периода от 22.10.2009г. до 23.12.2014г. в размер на 10 645, 13 лв.
Решението може да се обжалва в 1
месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.