№ 7648
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20241110157706 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК
Образувано е по искова молба вх. № 305631/30.09.2024 г. на А. Н. И.,
ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. В № 25, вх. В, ет. 1, ап. 1, чрез адв. И.
Г., със съдебен адрес в гр. София, ж.к. СТ, блок 106, вх. Б, ет. 5, ап. 127,
против „КЙ“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. Х, ул. Л
№ 12, представлявано от ВИ, чрез пълномощник адвокат Н. Ш., съдебен адрес
в гр. Х, бул. Б № 19, с която е предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, предложение 1-во, 2-
ро и 3-то от ЗЗД вр. чл. 23 и чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожността на
клаузата на чл. 8 на Договор за потребителски кредит № .............../14.02.2023
г., предвиждаща заплащането на неустойка за непредставено обезпечение и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата в
размер на 10.00 лева, представляваща частична претенция от сума в общ
размер от 272,07 лв., представляваща платена недължимо сума по Договор за
потребителски кредит № .............../14.02.2023 г., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба на 21.03.2024 г. до окончателно изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че на 14.02.2023 г. между страните бил
сключен Договор за потребителски кредит № ............... за сума в размер на 400
1
лв. със седмична погасителна вноска. Броят на погасителните вноски бил
определен на три. В чл. 6 от Договора било предвидено, че заема следвало да
бъде обезпечен с поръчител, банкова гаранция, ипотека, особен залог върху
движима вещ, като при непредоставяне на обезпечение, кредитополучателят
дължи неустойка в размер на 272,07 лева.
Твърди, че на 17.02.2023 г. е погасила вземането по процесния договор в
общ размер на 500 лв. Ищцата излага доводи, че още със сключването на
договора в нейна тежест е била начислена посочената неустойка, разсрочена
за изплащане с погасителните вноски по заема, въпреки формално
предоставената възможност за осигуряване на обезпечение по договора.
Твърди нищожност на клаузата по чл. 8 от договора, като сочи че същата
противоречи на императивни разпоредби на ЗПК и има за цел заобикаляне на
изискванията по чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Сочи, че уговорената
неустойка противоречи на добрите нрави и нарушава принципите на
добросъвестно и справедливост, като има за цел неоснователно обогатяване в
полза на заемодателя. Навежда доводи за неравноправност на клаузата на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК, като поддържа, че съдържанието й не е
индивидуално договорено. В тази връзка сочи, че ответното дружество е
получило без основание сумата от 272,07 лв., представляваща неустойка по
чл. 8 от договора. Моли съда да признае за нищожна клаузата по чл. 8 от
Договора между страните. Претендира осъждането на ответника за сума в
размер на 10 лв. – частична претенция от общо дължимото на стойност от
272,07 лв., представляваща недължимо платена сума по договора, на
основание чл. 8 от същия, ведно със законната лихва за забава от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба. Оспорва иска като недоказан и неоснователен. Твърди, че изложената
в исковата молба фактическа обстановка е непълна. Твърди, че оспорваната
клауза на чл. 8 от Договора се явява индивидуално уговорена с
кредитополучателя. Твърди, че неустойката не представлява разход по
управление на кредита, нито представлява допълнителна печалба към
договорната лихва, а има санкционна функция, тъй като санкционира
заемателя за поведението му, изразяващо се в неизпълнение на договорни
клаузи. Оспорва твърдението за накърняване на добрите нрави в исковата
2
молба. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните, обстоятелството, че страните са сключили
Договор за потребителски кредит № .............../14.02.2023 г., на основание чл.
146 от ГПК. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема
осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.
По делото са представени Молба за заем № 45356 от 14.02.2023 г.,
Договор за паричен заем № ............... от 14.02.2023 г. е Погасителен план към
него, се установява, че на ищеца е отпуснат заем в размер на 400 лева със срок
на връщане на заетата сума от 3 месеца при ГПР в размер на 49,661 %, обща
сума за плащане 426.93 лв., краен падеж – 14.05.2023 г.
В чл. 6 от Договора е предвидено, че заемът ще бъде обезпечен с
гарант, отговарящ на условията на чл. 10, ал. 2 от Общите условия към
договора за заем и с още едно от посочените обезпечения, по избор на
заемателя: ипотека, особен залог върху движимо имущество, банкова
гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл. 8 е
предвидена неустойка при непредставяне на договореното в чл. 6 обезпечение
в тридневен срок, в размер на 272.07 лв. Видно от погасителния план,
неустойката е разсрочена на три вноски, дължими едновременно с
погасителната вноска, като месечно се дължи сума от по 233 лв. Така, общата
сума по дълга възлиза на 699 лв. В самия погасителен план е посочено, че
сумата за пълното погасяване на задължението до 14.03.2023 г. възлиза на 500
лв.
При така установените факти по предявените искове, съдът счита, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски
кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК, който урежда особени изисквания за
предоставяне на потребителски кредит, както и Закон за защита на
потребителите, който урежда защита на особена категория длъжници -
потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП. Процесният договор попада в
обхвата и регулацията и на двата закона, поради което и всички техни
3
предписания го обвързват. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между
страните договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа изрично изброени реквизити, сред които са общият размер на
кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита;
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.
10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).
Съдът счита, че в настоящия случай процесната клауза на чл. 8 от
Договора за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение в тридневен срок (гарант, одобрен от
заемодателя) е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Уговорената
неустойка излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по
вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в
определен размер, без обаче да се престира от негова страна, респективно да е
извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно
обогатяване и нарушава принципа на справедливост. Видно от самия договор,
вземането е обезпечено с издаване от страна на заемополучателя на ценна
книга в полза на заемодателя, поради което договореното обезпечение и чрез
гарант, одобрен от заемодателя, се явява второ по ред обезпечаване, което
допълнително натоварва заемополучателя с разходи. На практика процесната
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява задължение да
осигури обезпечение, след като кредитът е отпуснат и ако не го направи,
дългът му нараства, тоест, опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се
увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и по този
начин противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта
4
нищожна, съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. №
1/2009 г., ОСТК, ВКС. Освен това, размерът на уговорената неустойка е 68 %
от главницата по договора за заем, което я прави прекомерна.
При това положение следва да се приеме, че целта на неустойката е да
послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето
на сумата (т. нар. скрита възнаградителна лихва), уговорена в противоречие с
добрите нрави (принципите на справедливостта в гражданските и търговските
отношения). Следва да се приеме, че процесната клауза е нищожна и това
трябва да се прогласи с решението.
При обявяване на клаузата, с която е договорена неустойка при
непредоставяне на предвиденото в чл. 6 обезпечение в тридневен срок, сумата
от 272 лв. става недължима. Няма спор между страните, че ищецът е заплатил
по дълга обща сума в размер на 500 лв. Очевидно е, че не е заплатил сума от
272 лв., а пълното погасяване на кредита в посочения в погасителния план
срок (14.03.2023 г.) в размер на 500 лв. включва главница, лихви и неустойка,
поради което претендираната като недължимо платена сума не е в размер на
272 лв. В Договора е посочено, че сумата за пълно погасяване на главница и
договорна лихва възлиза на 426.93 лв., поради което съдът приема, че
недължимо платена се явява сумата, която се явява разлика между платената
сума от 500 лв. и дължимата по договора лихва и главница посочена в
Договора, а именно сума от 73.07 лв.
Предвид установяването, че неустоечната клауза се явява
недействителна, то и определената неустойка е недължима и заплатената сума
от 73.07 лв. над дължимите главница и лихви се явява сума, получена без
основание и подлежи на връщане. Тъй като ищецът претендира само 10 лв. от
заплатеното от него, следва този иск да се уважи изцяло като частичен такъв,
но не от сума в общ размер на 272 лв., а като сума от общ размер на 73.07 лв.
По разноските:
При този изход на спора, само ищецът има право на разноски. Същият е
направил такива, както следва: 100 лв. за държавна такса и 1400 лв. за
адвокатска защита, съгласно Договор за правна защита и съдействие.
Ответникът е възразил срещу възнаграждението за адвокат на ищеца в
Становището си от 11.03.2025 г., поради което съдът извърши преценка по
реда на чл.78, ал. 5 от ГПК. С оглед на това, че са предявени два иска, чиято
5
цена на исковете е в общ размер на 282.07 лв., то съдът счита, че на ищеца
следва да му се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., като
се съобрази фактическата и правна сложност на спора, разглеждането му в
едно открито съдебно заседание със събиране единствено на писмени
документи и признание на факти от страна на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА в отношенията между страните, на
основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение 3 от ЗЗД
по предявения иск от А. Н. И., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. В №
25, вх. В, ет. 1, ап. 1, чрез адв. И. Г., със съдебен адрес в гр. София, ж.к. СТ,
блок 106, вх. Б, ет. 5, ап. 127, против „КЙ“ ООД, ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление в гр. Х, ул. Л № 12, представлявано от ВИ, чрез
пълномощник адвокат Н. Ш., съдебен адрес в гр. Х, бул. Б № 19, клаузата на
чл. 8 на Договор за потребителски кредит № .............../14.02.2023 г.,
предвиждаща заплащането на неустойка за непредставено обезпечение,
поради противоречие на клаузата с добрите нрави.
ОСЪЖДА „КЙ“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в
гр. Х, ул. Л № 12, представлявано от ВИ, да заплати на А. Н. И., ЕГН
**********, с адрес в гр. София, ул. В № 25, вх. В, ет. 1, ап. 1, сумата от 10
(десет) лева, платена при изначална липса на основание сума по Договор за
потребителски кредит № .............../14.02.2023 г., сключен между страните,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на
30.09.2024 г. до окончателното плащане, на основание чл. чл. 55, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД.
ОСЪЖДА „КЙ“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в
гр. Х, ул. Л № 12, представлявано от ВИ, да заплати на А. Н. И., ЕГН
**********, с адрес в гр. София, ул. В № 25, вх. В, ет. 1, ап. 1, сумата от 600
лв. (шестстотин лева) за разноски по делото за държавна такса и адвокатски
хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7