№ 2
гр. М., общ. М., обл. В., 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря Е.Г.Й.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20221450200389 по описа за 2022 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
6451466/26.09.2022 год. на ОД на МВР гр.В., с който на нарушителя В. М. Т.
от гр.С. е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в
размер на 650 /ШЕСТСТОТИН И ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА , за нарушение на
чл.21 ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП, като
незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.1, вр. с чл.58д т.4 от ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК, вр. с
чл.38 ал.2, вр. с ал.1 т.2 от Закон за адвокатурата, вр. с чл.18 ал.2, вр. с чл.7
ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ОД на МВР гр.В. ДА ЗАПЛАТИ на АДВ. А. Р.
В. от САК сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществена по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закон за адвокатурата адвокатска
защита и съдействие на В. М. Т. от гр.С. по АНХД № 389/2022 г. по описа на
МРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
1
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
В. М. Т. от гр.С., е обжалвала в срок Електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 6451466/26.09.2022 год. на ОД на МВР гр.В..
Жалбоподателката редовно призована, не се явява, нито пък се
представлява от редовно упълномощеният си защитник адв. А. В. от САК. От
последната обаче е депозирана молба, с която е взето становище по делото, а
именно, че обжалвания Електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен.
Акцентува се, че няма как да е извършено нарушение от страна на
жалбоподателката, тъй като ограничението на скоростта от 5 км/ч, което й е
вменено не е било въведено по законоустановения ред на мястото на
заснемането. Изложени са подробни мотиви, които ще бъдат обект на
коментар в по-долните абзаци. Моли се на основание чл.38 ал.2 от Закон за
адвокатурата да бъде осъден ответника по делото да заплати адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателката.
Ответникът ОД на МВР гр.В. редовно призован, представител не е
изпратил и не е ангажирал становище по делото.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по
същество се явява основателна.
Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените
в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от
фактическа срана:
На 26.09.2022 год. в 14:34 часа в област В., община М., главен път І-1
/Е-79/, км.162+000, извън населено място, с посока на движение от гр.В. към
гр.Б. при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26, служителят
на РУ гр.М. свидетеля З. Н. с автоматизирано техническо средство – мобилна
2
система за видеоконтрол ТFR1-M-515 заснел МПС „Р.М.”, вид лек автомобил,
с рег.№ ХХХХХ, със скорост от 62 км/ч при разрешена скорост от 40 км/ч.,
като неправилно в Електронния фиш е отразено, че разрешената стойност на
скоростта е 5 км/ч. Същата не е спряна, като автомобила е заснет, след което
в сектор “Пътна полиция” гр.В. в отсъствие на свидетеля и в отсъствие на
жалбоподателката, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден
процесния Електронен фиш на собственика на лек автомобил” Р.М.” с рег.№
ХХХХХ, като административнонаказващия орган в случая е приел, че това е
жалбоподателката. Свидетелят уточнява, че работи по предварително
утвърден график със системата за видеоконтрол, като мобилната камера е
монтирана в служебния автомобил и последната автоматично засича
нарушението. Функциите на свидетеля се изчерпват с това да закара
автомобила на мястото, да въведе настройките за контрол на скоростта, като
посока на движение, допуск на надвишение на скоростта и ограничението,
което е за мястото, след което системата започва да работи автоматично. От
показанията на разпитания по делото свидетел З. Н. се установява, че
последният е запознат, че в атакувания Електронен фиш е вписано, че
разрешената стойност на скоростта е 5 км/ч, а не както е видно от събраните
по делото доказателства, че се касае за разрешена стойност на скоростта от
40 км/ч. Свидетелят е категоричен, че мястото, където е бил позициониран
служебния автомобил има въведено ограничение със знак В-26 от 40 км/ч за
извън населено място. Свидетелят обяснява, че ограничението на скоростта
от 5 км/ч, което е вписано в Електронния фиш се дължи на техническа грешка
или в системата, респективно е допусната грешка от негова страна. За
разкриване на обективната истина по делото бе изискана справка от ответника
по делото, от която да е видно на какво се дължи обстоятелството, че при
констатирано ограничение на скоростта от 40 км/ч в издадения Електронен
фиш е отразено, че разрешената стойност на скоростта е 5 км/ч. В тази насока
бе представена Справка от Началника на РУ гр.М. под рег.№ 300000-
91/05.01.2023 г., от която се установява, че отразеното в Електронен фиш, че
разрешената стойност на скоростта е 5 км/ч се дължи на техническа грешка от
страна на служителя, който е работил с техническото средство на
определената дата. Отразено е, че при въвеждането на данните от служителя в
работната станция за отдалечен достъп /РСОД/ - таблет, вместо ограничение
от 40 км/ч е въведено ограничение от 5 км/ч.
3
Горната фактическа обстановка се установява от гласните доказателства
по делото, в лицето на разпитания свидетел З. Н., както и от събрания писмен
доказателствен материал, а именно: Пълномощно от 17.11.2022 г., Електронен
фиш за налагане на глоба серия К № 6451466/26.09.2022 год., Протокол № 6-
13-21/08.12.2021 г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол „ТFR1-
М” № 4835 от 08.12.2021 год., Заповед под № 8121з-931/30.08.2016 год. на
Министъра на вътрешните работи, ведно с приложение към посочената
заповед, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835,
Приложение към Клип № 29007, Разпечатка на заснетите нарушения с „ТFR1-
М-515” за дата 26.09.2022 год., 2 броя снимки на нарушението с „ТFR1-М-
515” № 29007/26.09.2022 г., Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система под рег.№ 300р-12523/27.09.2022 г., Данни
за собствеността на превозното средство, а именно МПС с рег.№ ХХХХХ на
л.18-19, Справка за нарушител/водач от 29.11.2022 г., Справка от Началника
на РУ гр.М. под рег.№ 300000-6824/16.12.2022 г., ведно със Справка от АИС-
АНД, Справка от Директора на ОПУ гр.В. под вх.№ 25/05.01.2023 г., ведно
със Схема на вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка на
участъка от път І-1 в района на км.162+000, Справка от Началника на РУ
гр.М. под вх.№ 32/05.01.2023 г., ведно с Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 и писмо под рег.№
3286р12416/12.03.2022 г. на Главна Дирекция „Национална полиция“ към
Министерство на вътрешните работи гр.С..
Безспорно жалбата е подадена в срок и е допустима. Електронният фиш
е връчен на жалбоподателката на 15.11.2022 год., видно от приложената по
делото Справка от Началника на РУ гр.М. под рег.№ 300000-6824/16.12.2022
г., ведно със Справка от АИС-АНД, съответно жалбата е входирана на
23.11.2022 г., респективно е изпратена на 17.11.2022 г., като в тази насока е
приложената по делото, подписана с КЕП жалба срещу атакувания
Електронен фиш и безспорно е в срок.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателката на 15.11.2022 год.,
като същата не се е възползвала от правото си на възражения по него по
чл.189 ал.6 от ЗДвП, а е обжалвала същия в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП пред
4
съответния местно компетентен съд.
Изложената до тук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по-горе, както и приложения снимков материал от заснет клип № 29007
с техническо средство радар № 515. Така приложения снимков материал,
съгласно чл.189 ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с
техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова е приобщено по
съответния ред по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по
пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в
км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е
50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а
според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата
на чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на
извършване на деянието за превишаване на разрешената максимална скорост
в извън населено място за превишаване от 21 до 30 км/ч, водачът се наказва с
глоба от 100 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на
жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо,
но в конкретния случай това не е така, тъй като в Електронния фиш е
вписано, че разрешената стойност на скоростта за извън населено място при
въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 е 5 км/ч, при което е
прието, че установената стойност на скоростта е 62 км/ч, а превишената
стойност на скоростта е 57 км/ч, което не отговаря на обективната истина, тъй
като превишената стойност на скоростта е 25 км/ч, респективно наказуемото
превишение е 22 км/ч, като административнонаказващия орган е следвало да
наложи административно наказание на основание чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП , а
не по чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП.
В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба
5
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално
отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по
пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в
него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 год. на
Министъра на вътрешните работи образец.
В този мисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи,
че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189 ал.11,
да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само
относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни
постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и
реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на
ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между НП и
електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и
връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната
законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа,
както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на
уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки
чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най-
напред извода, че в случая не е налице фигурата на
административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател
на електронния фиш”, сред реквизитите, на който пък не е предвиден подпис
на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от
значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени
процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, базиращи се
на формално, както се е изразила жалбоподателката основание, се явяват
неоснователни.
Категорично не могат да бъдат споделени възраженията на
жалбоподателката и застъпената теза относно приложението на чл. 189, ал. 4
ЗДвП, като дори само от етимологията на всеки от изразите, логическото,
езиково и правно свързване на изразите в нормата, следва извода, че
употребеният израз „в отсъствие на контролен орган”, касае заснемането на
нарушението. В случай, че се приеме обратното, тогава средството за
измерване на скоростта и заснемане няма да е посочено, че следва да бъде
6
автоматизирано и би се достигнало до абсурдния извод, че е наложително
присъствието и извършване на действия по боравене с това средство от
нарочен оператор, каквато очевидно не е идеята на законодателя, насочена
към стремеж за изключване или поне ограничаване на човешкия фактор при
заснемане и установяване по този начин на нарушението. Освен това, така
или иначе ел. фиш, както и наказателното постановление, за разлика от
АУАН, няма изисквания да се съставят в присъствие на нарушителя, а само
му се връчват, за да се приеме, че текста на чл.189 ал.4 ЗДвП въвежда такива,
а все пак може да се открие и разлика в понятията контролен орган от една
страна и административнонаказващ орган, респ. издател на електронния фиш
– от друга, което също изключва възприетото от жалбоподателя тълкуване на
закона.
От материално правна страна, от анализа на доказателствените
източници се достига до извод, че не се потвърждават по категоричен и
недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния
фиш, а именно, че на посочената в него дата – 26.09.2022 год. в 14:34 часа, с
техническо средство радар № 515, било заснето движение на МПС „Р.М.”,
вид лек автомобил, с рег.№ ХХХХХ със скорост от 62 км/ч над максимално
разрешената за движение в извън населено място 5 км/ч., каквото
ограничение било въведено с пътен знак В-26 и е посочено отклонение от 57
км/ч.
Най-напред следва да бъде отбелязано, че липсва конкретно посочване
на мястото на извършване нарушението. Действително в Електронния фиш е
отразено, че същото е извършено в област В., община М., главен път І-1 /Е-
79/, км.162+000, извън населено място, но следва да се отбележи, че
Електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност, относно
възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е
предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за
равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената
тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета
на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата
на преценката на съда по същество – арг. чл.189 ал.10 и 11 от ЗДвП. С оглед
на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест
на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен
начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез
7
предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява
приложения снимков материал и макар от същия да не става ясно при
обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй като посочените
координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е
възможно/, то последното не обосновава по никакъв начин наличието на
процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено
такова, тъй като с посочените GPS – координати, мястото на нарушението се
явява определяемо и същото очевидно съответства на посоченото в
електронния фиш място на нарушението.
Заслужава внимание и фактът, че отразеното в описателната част на
Електронния фиш относно конкретната скорост на движение на лекия
автомобил не отговаря на отразеното в приложения към материалите по
административната преписка снимков материал от заснет с техническо
средство радар № 515 клип № 29007, т.е. създава се впечатление, че не
намира опора в доказателствения материал по делото. Тук е мястото да се
отбележи, че в приложения клип е отразено, че измерената скорост е 65 км/ч.
Ограничението на скоростта е 40 км/ч, превишението е 25 км/ч, като
наказуемата скорост е 62 км/ч, респективно наказуемото превишение е 22
км/ч. Напротив, в издадения Електронен фиш, който се атакува пред
настоящия съдебен състав е отразено, че разрешената стойност на скоростта е
5 км/ч. Установената стойност на скоростта е 62 км/ч, а превишената
стойност на скоростта е 57 км/ч., т.е. диаметрално разлрични параметри от
събраните по делото доказателства. Това се преценява от настоящия съдебен
състав като допуснато процесуално нарушение, което засяга правото на
защита на жалбоподателката, поради което нарушението се явява
съществено, откъдето пък може да се приеме, че съставлява самостоятелно
основание за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен.
На следващо място, преценката на наказващия орган досежно
установената скорост на движение на процесния лек автомобил се явява
обоснована, като в хода на съдебното производство издателят на електронния
фиш - ОД на МВР В. са представили Протокол № 6-13-21/08.12.2021 год. от
проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ с
идентификационен № 515-07 и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835, от което по безспорен начин се установява, че срока
8
на валидност на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип “TFR1-M” е със срок на валидност 24.02.2020 год.
при дата на издаване на удостоверението за одобрен тип на 24.02.2010 год.
Тук е мястото да се обърне внимание, че техническото средство е от одобрен
тип за измерване съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 със срок на валидност до 24.02.2020 г. Съгласно
разпоредбата на чл.30 ал.5 от Закон за измерванията, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В
тази връзка, след като средството за измерване, с което е извършено
заснемането на нарушението TFR1-M, е било от одобрен тип и е в употреба,
то на основание чл.30 ал.3 от Закон за измерванията не е имало пречки за
неговото използване. Видно от приложения протокол от ГД Национална
полиция № 6-13-21 на л.10 мобилната система за видеоконтрол TFR1-M №
4835, с която е заснето нарушението, е преминала последваща проверка след
ремонт за изправност на 08.12.2021 г. и в заключението на същия е посочено,
че съответства на одобрения тип, което е преди датата на констатиране на
нарушението. В тази насока е и приложеното писмо под рег.№ 3286р-
12416/12.03.2020 г. на Зам.Директор на Главна Дирекция „Национална
полиция” към Министерство на вътрешните работи гр.С.. Предвид
посоченото съдът намира, че изводите на жалбоподателката за липса на
техническа годност на използваното АТС, с което е установено нарушението
за неправилни, същото съответства на одобрения тип като проверката е
извършена на 08.12.2021 г., което означава, че към датата на нарушението
26.09.2022 г. е отговаряла на условията на чл.43 от Закон за измерванията.
Безспорно установено е, че на 26.09.2022 год. в посочения час при
ограничение на скоростта от 40 км/ч, а не както е отразено в Електронния
фиш от 5 км/ч нарушителят е реализирал превишение на скоростта, което е
намерило отражение и в Разпечатка от мобилно техническо средство
“TFR1-M 515”, където са отразени наказуемата скорост и наказуемото
превишение, както и съответната преписка, радара и клипа.
Отново следва да се подчертае, че с разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП е въведен нов ред за установяване на нарушенията по ЗДвП, за разлика
от установения в ал.1 от същата разпоредба ред за установяване на
нарушенията с АКТ, съставен от длъжностно лице на службата за контрол по
9
пътищата и в присъствието на нарушителя. В това производство нарушението
се счита установено в момента на заснемането му с техническо средство.
Безспорно в случая нарушението е установено с техническо средство,
заснемащо и записващо датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на МПС, приложената към делото разпечатка от
което е веществено доказателствено средство, предвид разпоредбата на
чл.189, ал.15 от ЗДвП. В разпоредбата на чл.189 от ЗДвП законодателят не
прави разлика между стационарно монтирано техническо средство за
видеоконтрол и мобилно такова, каквото е използвано в случая. Предвид това
незаконосъобразен се явява изводът на жалбоподателя, че при заснемане на
нарушение с процесното техническо средство следва да бъде съставен АУАН
и издадено НП, за да се ангажира отговорността на нарушителя.
Граматическото, логическото и систематическото тълкуване на нормата
на чл.189, ал.4 от ЗДвП налага различен извод, а именно, че частта от
изречението „в отсъствието на контролен орган и нарушител” се отнася до
издаването на електронния фиш, а не до установяването и заснемането на
нарушението с техническо средство. Логическото тълкуване води именно до
този извод, тъй като няма как едно нарушение от категорията на процесното,
да бъде установено в отсъствието на нарушител, който в случая управлява
заснетото МПС.
Според определението, съдържащо се в §6, т.63 от ДР на ЗДвП
"Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства. След като е електронно изявление,
записано върху хартиен носител и в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
където са посочени изискуемите реквизити, подпис не се изисква, се стига до
извода, че такъв не е необходим, за да е спазена формата. Задължителните
реквизити на електронния фиш са изчерпателно изброени в разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, която разпоредба е специална и не препраща към ЗАНН
относно формата на този вид санкционен акт. Предвид това настоящият
състав приема, че за да е спазена формата на ЕФНГ е достатъчно същият да
съдържа посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В тази връзка липсата
на дата на издаване също не е нарушение, доколкото няма такова изискване и
доколкото нарушението се счита установено в момента на заснемането му с
10
техническо средство, когато се счита издаден и самия фиш.
Относно мотива за липса на надлежно описание на нарушението това е
така и до степен, че да води до извода, че това нарушение е от категорията на
съществените, обуславящи отмяна на електронния фиш. Описанието не е
пълно и всеобхватно, тъй като с посочване на факта, че е извършено
нарушение за скорост, при разрешена такава от 5 км/ч, установена – 62 км/ч и
превишение на разрешената скорост с 57 км/ч, настоящият състав приема, че
нарушителят не е наясно какво нарушение се твърди, че е извършил. Липса на
надлежно описание на нарушението би била налице тогава, когато от
фактическото описание на нарушението не може да се направи извод какво
нарушение е извършено или същото не съответства на приетата за нарушена
правна норма, което в случая е така, тъй като безспорно от събраните по
делото доказателства се установява, че разрешената стойност на скоростта е
била 40 км/ч, установената такава е 65 км/ч, а превишението на скоростта е
25 км/ч.
Налице е констатираното несъответствие между скоростта на движение
на автомобила, отразена в разпечатката от автоматизираното техническо
средство и тази, посочена във фиша, като настоящият съдебен състав приема,
че това нарушение е от категорията на съществените, обуславящи отмяна на
акта.
Безспорно установено е по делото, че заснетият с превишена скорост
автомобил е бил засечен с автоматизирано техническо средство – № TFR1–М
515, което е преминало изискуемата проверка, видно от Протокол от проверка
на мобилна система за видеоконтрол № 6-13-21/08.12.2021 г., приложен като
доказателство по делото. Посоченото автоматизирано техническо средство
TFR1–М 515 фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен
номер, датата и точния час, посоката на движение. Съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
11
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от Министъра на вътрешните работи. С
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г., ВАС е признал възможността за
поставяне на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, но изрично е указал необходимостта това да се
извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени
изисквания” (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи
технически средства е позволено (чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП), тъй като касае
повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а
наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на
достоверност, изключваща намесата на субективен фактор. В конкретният
случай скоростта на движение е отчетена от мобилна система за
видеонаблюдение, която е функционирала след включването й от оператор,
разположена на паркирания встрани от контролирания пътен участък
полицейски автомобил. Това действие от страна на оператора - по стартиране
на работния режим е изцяло в съответствие с цитираната горе дефинитивна
норма, тъй като според б. „б” на т. 65, §6 ДР на ЗДвП - мобилни
автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към
превозното средство и установяват нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя началото на работния процес и неговия край.
Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява нарушение,
за което може да се издаде електронен фиш, е законодателно призната с
новата редакция на чл.189 ал.4 от ЗДвП и с Наредбата № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи и обн. ДВ, бр.36 от
19.05.2015 год. Ползваното средство за измерване на скоростта е напълно
автоматично и независимо от човешка намеса. Единствените действия, които
има операторът с уреда е активирането на бутона за начало на работен режим
и първоначалните настройки, които касаят посоката, в която се движат
автомобилите, които ще бъдат контролирани, обхвата на действие на уреда,
които действия са също нормативно регламентирани в чл.9 от посочената по-
горе наредба и инструкцията за експлоатация на процесното средство за
12
измерване, достъпна от производителя. Ето защо съдът счита, че няма намеса
и липсва субективен фактор към момента на установяване на нарушението.
Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и записани данни,
за да се материализира информацията на хартиен носител. В резултат на този
процес са изведени и приложени съдържащите и съответните данни фотоси –
четири на брой. Освен визуализация на момента на заснемането, който
съвпада с момента на отчитане на скоростта (Т = - 0 сек), са налице т.нар. в
инструкцията на производителя "предистория" (Т = - 1 сек) - или 1 секунда
преди установяване на нарушението, налице е фотос три (долния ляв ъгъл),
отразяващ ситуацията 1 секунда след отчитането на скоростта (Т = 1.0 сек) и
последният, четвърти фотос в долния десен ъгъл визира автомобила в близък
план, така че от самия фотос да се обективира регистрационния му номер
достатъчно ясно (последното изискване е също на производителя в
инструкцията). Наред с това и отново предвид техническите възможности на
системата за видеонаблюдение в няколко карета в крайна дясна част са
разположени относимите към нарушението параметри. Част от тях са:
посоката, обхвата на действие и режима, както и ограничението на скоростта,
спрямо което се осъществява контрола са по предварително зададени
параметри от оператора със системата. Останалите отразяват генерирани от
сателитните връзки данни - дата и час, географски координати на точката, в
която е извършено засичането на скоростта и номера на заснетия автомобил.
В конкретният случай достоверността на показанията на средството за
измерване не е гарантирана, тъй като данните в електронния фиш не са
възпроизведени от приложените като веществено доказателствено средство
фотоси, отразяващи конкретните визирани горе параметри. Самото
изображение ясно илюстрира процесният автомобил, разположението му на
пътното платно и конкретно посоката, в която се сочи, че е станало
измерването.
Налице е и попълнен от служителя на „Пътна полиция“ към ОД на МВР
гр.В., работещ със системата за контрол – мл. автоконтрольор З. Н. Протокол
за използване на автоматизирано техническо средство TFR1–М 515 от
26.09.2022 г. по чл.10 от посочената Наредба, в който е посочено началото и
края на измерването като часове, мястото за контрол, максимално
разрешената скорост, броя и номерата на клиповете, заснети с техническото
средство, режима на измерване – стационарен, посоката на задействане –
13
приближаващ, разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до
автоматизираното техническо средство за измерване, регистрационния номер
на служебния автомобил, в който е било позиционирано средството за
измерване. Предвид всичко изложено съдът приема, че използването на
заснемащото автоматизирано техническо средство е станало по нормативно
определена процедура, при спазване на нормативно поставените изисквания и
технически инструкции на производителя на измервателния уред.
От обективна страна жалбоподателя като водач на моторно превозно
средство не е изпълнил задължението си да избере скорост на движение на
пътното превозно средство, ненадвишаваща допустимата такава от 40 км/ч
извън населено място, въведена с пътен знак В26, не както неправилно е
отразено 5 км/ч. Непредставянето на снимка на разположението на уреда на
контролните органи по смисъла на чл.10 ал.3 пр.2 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата е едно от възраженията, което посочва жалбоподателя. По това
възражение следва да се посочи, че действително не е представена снимка на
разположението на уреда на мястото на заснемане, съгласно изискванията на
чл.10 ал.3 пр.2 от цитираната Наредба, но в случая съдът приема ,че този
пропуск не е съществен и не води до опорочаване на производството по
налагане на административно наказание или до съществено нарушаване
правото на защита на наказаното лице. Видно е, че в Протокола за използване
на техническото средство е посочено мястото на контроли – област В.,
община М., главен път І-1 /Е-79/, км.162+000 . Отразено е по надлежния ред в
процесния протокол, че ограничението е 40 км. Протоколът за използване на
автоматизирано техническо средство или система от 26.09.2022 г., находящ се
на л.17 е коректно попълнен с начален и краен час на работа, брой установени
нарушения и е подписан от съставилият го служител. В същия е отразена
посоката на движение на контролираните МПС-та от гр.В. към гр.Б., а в
графата „посока на задействане” е посочено „П”, като в легендата е пояснено,
че „П” означава приближаващ автомобил. От представената по делото
фотоснимка с установена скорост е видно, че автомобила е заснет отпред, т.е.
приближаващ, което напълно съответства на отразеното в протокола. На
самата фотоснимка са посочени конкретни GPS координати, което с
изключителна точност отразява мястото на нарушението и възраженията в
14
тази насока са неоснователни.
Тук е мястото да се посочи, че основният мотив за постановяването на
Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 год., постановено по Т.Д. № 1/2013
год. на Върховния Административен съд, с което се прие, че единствено със
стационарни средства за видеоконтрол могат да се установяват нарушения на
скоростта на движение на ППС беше, че липсва регламентация за
установяване на нарушения и налагане на санкции, чрез издаване на
Електронен фиш при заснемане на нарушението с мобилна система за
видеоконтрол. С приемането на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата и §6 т.65 от ДР на
ЗДвП, в която се приема, че тези средства и системи могат да бъдат както
стационарни, така и мобилни, тази липса на правила и норми е преодоляна и в
тази насока и в тази си част Тълкувателното решение е загубило сила. Не е
налице и противоречие между разпоредбите на Наредбата и ЗДвП, тъй като
видно от разпоредбата на чл.11 ал.2 от Наредбата се отнася само до случаите,
в които се касае до контрол с мобилно АТСС във време на движение на
контролиращото МПС. В конкретния случай безспорно е установено по
делото, че мобилното АТСС, с което е заснето нарушението е било
прикрепено към ППС, временно разположено в контролирания участък от
пътя. Не се споделя така направеното възражение от жалбоподателя за
нарушение на чл.7 ал.1 от посочената Наредба, визираща, че местата за
контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и
системи се обозначават с пътен знак Е-24 и се оповестяват, чрез средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на
вътрешните работи. Действително, в настоящия казус контролирания участък
не е бил предварително обозначен със знак Е-24, но това не е било
необходимо с оглед отмяната на чл.7 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
която промяна е публикувана в ДВ бр.6/2018 год. в сила от 16.01.2018 год.
Както бе отразено в по-горните абзаци, деянието е осъществено на 26.09.2022
г., т.е. след постановената отмяна и такова изискване за предварително
обозначаване вече не е необходимо.
Настоящият съдебен състав въпреки изложеното намира, че атакувания
Електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен по следните
съображения: Безспорно от всички събрани по делото доказателства по един
15
безспорен, категоричен и непротиворечив начин се установява, че на
26.09.2022 г. в 14:34 часа на посоченото място в Електронния фиш е
установено нарушение за скорост по чл.21 ал.2, вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП,
допуснато от МПС с рег.№ ХХХХХ, като в тази насока е приложения на л.16
Клип № 29007, въз основа на който е издадена снимка към Електронен фиш
серия К № 6451466. При обработката на снимката обаче АТСС е разпознало
разрешена стойност на скоростта от 5 км/ч, а не както е отразено в снимката,
че разрешената стойност на скоростта е от 40 км/ч. При така констатираното
противоречие съдебния състав е задължил ответника по делото да изясни на
какво се дължи това обстоятелство и последният е конкретизирал, че това е в
резултат на техническа грешка от страна на служителя, който е работил с
техническото средство на определената дата, като същият е въвел
ограничение от 5 км/ч, вместо ограничението от 40 км/ч, като допуснатото е
при въвеждането на данните от служителя в работната станция за отдалечен
достъп. Ограничението на скоростта, което е било въведено с пътен знак В-26
се установява и от справката на Директора на ОПУ гр.В. под вх.№
25/05.01.2023 г., от която е видно, че вертикалната сигнализация и
хоризонталната маркировка на участъка от път І-1 в района на км.162+000
има поставен пътен знак В-26 и ограничението в този участък е от 40 км/ч,
което е относимо към 26.09.2022 г., когато е констатирано това нарушение.
Настоящият съдебен състав категорично се солидаризира с отразеното от
процесуалния представител на жалбоподателката, че с атакувания Електронен
фиш е наложено наказание за нарушение, каквото не е извършено. От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в атакувания
Електронен фиш не са отразени действителните стойности на скоростта на
превозното средство. Безспорно установено е, че работилият с техническото
средство служител на РУ гр.М. е допуснал съществени нарушения при
боравенето с него, в т.ч. неправилно е въвел необходимите настройки на
системата, а именно ограничение на максимално разрешената скорост. Тук е
мястото да се отбележи, че посоченото ограничение на скоростта от 5 км/ч,
което е отразено в Електронния фиш е напълно недопустимо и
незаконосъобразно, тъй като всяко въведено ограничение на скоростта трябва
да е кратно на 10. Това намира опора в разпоредбата на чл.79 ал.1 от Наредба
№ 18/23.07.2001 г. за сигнализацията на пътищата с пътни знаци. Още повече,
че съгласно ал.2 на същия член, когато допустимата максимална скорост
16
предстои да се ограничи с повече от 20 км/ч тя се намалява постепенно,
неколкократно с 20 км/ч, като пътен знак В-26 се поставя на разстояние,
съгласно Приложение № 16. Безспорно това не е налице в конкретния случай
и след като е констатирал допуснатия пропуск от негов служител
административнонаказващия орган не е следвало да издава атакувания
Електронен фиш. Скоростта на движение е едно от най-важните
обстоятелства, довели до ангажиране отговорността на водача, поради което и
посочването на различни скорости несъмнено ограничава правото му на
защита, както е и в конкретния случай. Също така следва да се отбележи, че
извършеното административно нарушение, отразено в ЕФ е неправилно
квалифицирано. Многократно бе отбелязвано от съдебния състав, че
въведеното ограничение е 40 км/ч, а не е 5 км/ч. В посочения Електронен фиш
на км.162+000 е въведено ограничение от 40 км/ч, а не както е посочено 5
км/ч, респективно превишението на скоростта е не 57 км/ч, а е 25 км/ч, което
от своя страна променя и посочената като санкционна разпоредба, а именно
чл.182 ал.2 т.3, вместо посочената в Електронния фиш чл.182 ал.2 т.6 от
ЗДвП. От всичко изложено безспорно се формира извод за наличие на
основателно съмнение, а от там и за неустановеност на съществен елемент от
описаното административно нарушение, свързано със засечената скорост.
Доколкото Електронния фиш не се ползва с доказателствена стойност,
относно възприетите в него фактически положения в тежест на издателя му е
да установи по несъмнен начин всички обективни и субективни признаци на
административното нарушение, което в процесния случай не е сторено по
делото. Установеното опорочаване на данните от АТСС обосновава извод за
недоказаност на обвинението от обективна страна, поради което
незаконосъобразно се явява и ангажирането на отговорността на водача с
издадения Електронен фиш.
Съгласно разпоредбата на чл.38 от Закона за адвокатурата (ЗА),
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2.
материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно
ал.2 на чл.38 от ЗА, в случаите по ал.1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36,
17
ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. В производство пред районния
съд от жалбоподателката, чрез процесуалния й представител адв. А. В. от
САК своевременно, още в жалбата срещу Електронния фиш, е била заявена
претенция за присъждане на разноски по делото. В представения пред този
съд и наличен по делото Договор за правна защита и съдействие от 17.11.2022
г. изрично е посочено, че договорените правна защита и съдействие на
жалбоподателката адвокатът извършва безплатно, на основание чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата. Правото на адвоката да окаже безплатна
адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1 от ЗА, е установено със закон.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатът, оказал на страната
безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер,
определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да
упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1 от ЗА,
като наличието на конкретното основание от нормата не се нуждае от
доказване. В процесния случай производството пред въззивния съд е
инициирано по жалба на санкционираното лице В. М. Т., което е било
представлявано по делото от надлежно упълномощения адв.А. В. от САК, а
оспореният от нея Електронен фиш е отменен от съда. При тези
обстоятелства безспорно е възникнало регламентираното от нормата на
чл.143, ал.1 от АПК, вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН право – в производството пред
районния съд страната има право на разноски, като при отмяна на обжалвания
акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал
такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
В Раздел IV от издадената на основание чл.36 и чл.38 от Закона за
адвокатурата Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, са предвидени възнаграждения по наказателни
и административнонаказателни дела за една инстанция, като съгласно чл.18,
ал.2 от Наредбата, ако административното наказание е под формата на глоба,
възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на
санкцията, а разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 предвижда за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, при
интерес до 1000 лв. възнаграждението да е 400 лв.
18
В конкретния случай следва съдът да приложи специалната норма на
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата и да присъди тези разноски в полза на
адвоката, представлявал жалбоподателката, чието право е самостоятелно и
произтичащо от цитираната разпоредба.
Разпоредбата на чл.63д ал.1 ЗАНН препраща към тази на чл.143 ал.1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. За заплащането на разноските следва да бъде
осъдена насрещната страна в процеса ОД на МВР гр.В., която е юридическо
лице и второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл.
43 от ЗМВР. Претендираните от процесуалния представител на
жалбоподателката и присъдени от съда разноски от 400 лева не надвишават
минималния предвиден в Наредбата размер и съдът не би могъл да присъди
по-нисък размер на разноските от минимално определения съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1, вр. с чл.58д т.4
от ЗАНН, съдът ОТМЕНИ Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
6451466/26.09.2022 год. на ОД на МВР гр.В..
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
19