О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА П.
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
Мл.
С-я НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като
разгледа докладваното от съдия П.
ч.гр.дело № 323 по описа за 2019 год.,
взе
предвид следното:
Производството е
образувано по подадена от Етажна собственост с административен адрес: гр.
Варна, ул.“Студентска“ № 6, представлявана от Управителя Красимир Кунев частна
жалба срещу разпореждане №3295/24.012019г. по гр.д. №18933/18г. по описа на
ВРС, ХХIV-ти с-в, в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист
срещу М.П.Т., ЕГН ********** и С.К.Т., ЕГН ********** ***, в качеството им на
собственици на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост за
солидарно заплащане на сумата от 188
лв., представляваща незаплатено възнаграждение за управление и поддръжка за
периода от месец януари 2015г. до месец ноември 2018г. от по 4 лв. месечно,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
– 14.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 61, 84
лв. /шестдесет и един лева и осемдесет и четири лева разноски/, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК. В жалбата се излага, че ВРС
е изследвал предпоставки, които не е следвало да бъдат установявани в
заповедното производство, а евентуално в производството по чл.422 ГПК, ако длъжниците направят възражение и се установи, че вземането
е спорно. Сочи се, че няма пречка ведно с решението да бъде представен и друг
документ, установяващ наличието на вземането. Моли се за отмяна на
разпореждането и за издаване на заповед и за останалата сума.
Частната жалба е депозирана в срок, /доколкото
в изпратения препис не е изрично указано какъв е срока на обжалване/, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
Производството по гр.д. № 18933/18г.
по описа на ВРС, е образувано по подадено от Етажна собственост с
административен адрес: гр. Варна, ул.“Студентска“ № 6, представлявана от
Управителя Красимир Кунев, заявление срещу М.П.Т., ЕГН ********** и С.К.Т., ЕГН
**********,***, в качеството им на собственици на самостоятелен обект в
сградата в режим на етажна собственост за солидарното им осъждане да заплатят
сумата от 684,07 лв., представляваща незаплатени разходи за управление и
поддръжка по смисъла на § 1, т. 11 ДР ЗУЕС за периода от месец януари 2015г. до
месец ноември 2018г., включващи разходи за електрическа енергия, почистване на
общи части, абонаментно обслужване на асансьор, възнаграждение за управление и
поддръжка от по 4 лв. месечно, както и ежемесечни вноски за Фонд „Ремонт и
обновяване“, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК – 14.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението и
сторените съдебно – деловодни разноски в размер на 225 лв., от които 25 лв.
държавна такса и 200 лв. адвокатско възнаграждение. В обстоятелствената част на
заявлението заявителят е изложил, че основанието, от което вземанията
произтичат представляват взети решения на ОС на ЕС, проведено на 19.06.2012г.
по т.3, както и решения от 19.04.2017г. и 14.05.2018г., а които е взето решение
да се заведат заповедни производства. В уточнителни
молби вследствие оставяне на заявлението без движение молителят е посочил, че с
цитираното решение на ОС е взето решение за сключване на договор за управление
и поддръжка с „КАНТОРА АКОРД“ ООД с месечна такса от 4 лв., чиито размер е
посочен в самото решение и решение за начина на разпределение на таксите за
поддръжка и управление на ЕС. Приложен е и сключения договор. С уточнителна молба е посочено и как е формирана сумата за
всеки месец по пера- енергия за общ ток, асансьорна
поддръжка, почистване на общи части, управление и административно обслужване и
фонд „Ремонт и обновление“.
Настоящият състав, като се запозна с подаденото заявление и
представените към него доказателства, намира следното:
Съобразно нормата на чл.411 ал.2 ГПК съдът издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането
не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави; длъжникът няма постоянен адрес или
седалище на територията на Република България; длъжникът няма обичайно местопребиваване
или място на дейност на територията на Република България. Във всички останали
случаи, когато заявлението отговаря на изискванията по чл.410 ал.1 и 2 ГПК
съдът издава заповед за изпълнение.
В настоящото производство е
достатъчно ясно посочено основанието, на което се претендират посочените суми-
решението на ОС от 19.06.2012г., както и как се формират по пера отделните
вземания. Т.е. налице е точна индивидуализация на вземането по основание и
размер, което и обуславя редовността на заявлението като основание за издаване
на заповедта за изпълнение. В настоящото производство съдът не следва да
извършва проверка дали от соченото основание, от което заявителят черпи правата
си, произтичат претендираните вземания. В този смисъл
ТР №4/2014г. по т.д. №3/2013г. изрично сочи в т.2 а, че в заповедното
производство по чл. 410 ГПК съдът не събира доказателства,тъй като целта на
производството е не установяване на самото вземане, а само проверка дали същото
е спорно. Затова и представените към заявлението документи не следва да бъдат
предмет на преценка от съда съдържат ли основание, обуславящо възникване на
вземането. По изложените съображения съставът приема, че искането за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК следва да
бъде изцяло уважено, включая и сумата от 188 лв., претендирана за 47 месеца по 4 лв. месечно, представляваща
незаплатено възнаграждение за управление и поддръжка от по 4 лв. месечно, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
14.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението. Следва да бъдат
присъдени и разноските в размер на 61, 84 лв., претендирани
съдебно –деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане №3295/24.012019г. по гр.д. №18933/18г. по описа
на ВРС, ХХIV-ти с-в, в частта, с която е отхвърлено подаденото от Етажна
собственост с административен адрес: гр. Варна, ул.“Студентска“ № 6,
представлявана от Управителя Красимир Кунев заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист срещу М.П.Т.,
ЕГН ********** и С.К.Т., ЕГН ********** ***, в качеството им на собственици на
самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост за солидарно
заплащане на сумата от 188 лв.,
представляваща незаплатено възнаграждение за управление и поддръжка за периода
от месец януари 2015г. до месец ноември 2018г. от по 4 лв. месечно, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
14.12.2018г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 61, 84 лв.
/шестдесет и един лева и осемдесет и четири лева разноски,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в полза на Етажна собственост с административен адрес: гр. Варна,
ул.“Студентска“ № 6, представлявана от Управителя Красимир Вълканов Кунев, ЕГН ***********,
срещу М.П.Т., ЕГН ********** и С.К.Т., ЕГН ********** ***, в качеството им на
собственици на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост за
солидарното им осъждане да заплатят
сумата от 188 /сто осемдесет и осем лв./, представляваща незаплатено
възнаграждение за управление и поддръжка за периода от месец януари 2015г. до
месец ноември 2018г. от по 4 лв. месечно, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.12.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 61, 84 лв. /шестдесет и един лева и осемдесет и четири лева/ - сторени съдебно
– деловодни разноски в размер, включващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.