Решение по дело №2631/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 115
Дата: 17 януари 2020 г. (в сила от 15 април 2020 г.)
Съдия: Мария Иванова Райкинска
Дело: 20191100902631
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 10 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 17.01.2020 г.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

като разгледа докладваното от съдията т. д. № 2631 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 20191118161316, депозирана от Ц.Н.Б. чрез адв. Т.Д., против отказ № 20191108154459/12.11.2019 г. на Агенцията по вписванията, ТРРЮЛНЦ, с който е отказано заличаване по партидата на „М. Г. БГ“ ООД на Ц.Н.Б. като управител на основание чл. 141, ал. 5 ТЗ, както и като съдружник в дружеството на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ. Жалбоподателят поддържа, че е представил всички необходими документи за заличаването му като съдружник и управител. Към датата на подаване на заявлението той бил вписан като управител на дружеството, поради което имал и право да упълномощи адвокат да заяви за вписване прекратяване на членството му. Поддържа още, че напускането на дружеството е доброволен акт и същото не може да бъде обвързвано с последващото уреждане на имуществените отношения с дружеството. Излага твърдения и относно спазване на изискванията на чл. 141, ал. 5 ТЗ. Сочи, че непредставянето на протокол на ОС и нов дружествен договор са обстоятелства, които са относими към поемането на дружествен дял и към вписването на нов управител, но не и към напускането на съдружник и освобождаването на досегашния управител. С оглед на изложеното жалбоподателят моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменен обжалвания отказ и Агенция по вписвания ад бъде задължена да извърши исканото вписване.

Съдът след като се запозна с приложените от Агенцията по вписванията писмени доказателства и справка в търговския регистър, намира следното:

Със заявление А4 вх. № 20191108154459 адв. Т.Д. – адвокат с изрично пълномощно, е заявила за вписване в търговския регистър обстоятелства по т. 5. „Седалище и адрес на управление“, т. 7 – „Управители“, като Ц.Б. е заличен и на негово място е вписан В.С.Д.и 19 – „Съдружници“ – заличено обстоятелство и т. 23 „Едноличен собственик на капитала“ – В.С.Д.. Към заявлението е представено писмено Уведомление-предизвестие до „М. Г. БГ“ ООД, с което Ц.Н.Б. е заявил, че на основание чл. 125, ал. 2 ГПК отправя предизвестие за напускане на дружеството, считано от 07.11.2019 г., както и че не желае да бъде управител на дружеството и на основание чл. 141, ал. 5 ТЗ иска от дружеството да предприеме необходимите действия за заличаването му като управител. Върху уведомлението-предизвестие Ц.Б. е удостоверил, че го е получил в качеството си на управител на дружеството на 06.08.2019 г.

            Представени са още адвокатско пълномощно, доказателство за платена държавна такса и декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.

            Видно от обявения последен дружествен договор на „М. Г. БГ“ ООД, в чл. 15 от него е предвиден срок, идентичен със законоустановения тримесечен срок за прекратяване на участието на съдружник в дружеството.

ДЛР е постановило отказ от исканото вписване с мотиви, че адв. Т.Д. е упълномощена от неоправомощено лице, тъй като при промяна в органите на управление или представителството заявяването се извършва от новоизбрания представител, съгл. чл. 15, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. Липсвал и протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, за взети решения за избиране на управител, съгл. чл. 137, ал. 4 ТЗ. Липсвало решение за приемане на учредителен акт и такъв не е представен.

Настоящият съдебен състав намира от правна страна следното във връзка с така постановения отказ:

Жалбата е подадена против обжалваем акт на ДЛР и в законоустановения срок – отказът е постановен на 12.11.2019 г., а жалбата е депозирана на 18.11.2019 г. Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице – заявителя в производството пред АВ, поради което е допустима.

С жалбата Ц.Б. е обжалвал отказа частично – само относно отказа от заличаването му като съдружник и управител, като отказът не е обжалван в частта по заявените вписвания в поле  т. 5. „Седалище и адрес на управление“, т. 7 – „Управители“, заявен за вписване като управител е В.С.Д., както и в поле т. 23 „Едноличен собственик на капитала“ – В.С.Д..

По отношение отказа за заличаване на Ц.Б. като управител:

Съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 5 ТЗ управителят на търговско дружество е легитимиран да поиска сам или чрез изрично упълномощен адвокат заличаването си от търговския регистър, ако дружеството в срок от един месец от писменото искане не предприеме действия по заличаването му. Видно от представените доказателства, със Заявление А4 вх. № 20191108154459 е поискано заличаване вписването като съдружник и управител на Ц.Б. поради едностранно прекратяване на членственото му правоотношение по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, обективирано в представеното писмено уведомление от 05.08.2019 г., връчено на 06.08.2019 г. на Ц.Б. в качеството му на управител. Именно управителят, в качеството му на законен представител е едно от лицата, които може валидно да приема изявления до дружеството, поради което и така направеното връчване е породило своите правни последици. Въпрос на добросъвестно поведение е това дали Ц.Б. ще доведе до знанието на останалите съдружници приетото от него предизвастие и липсата на такова е основание за търсене на неговата отговорност. Към датата на подаване на заявлението (08.11.2019 г.), срокът на отправеното от жалбоподателя предизвестие за освобождаването му като управител, предвиден в чл. 142, ал. 5 ТЗ е изтекъл. При бездействие от страна на дружеството, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство, като го стори лично или чрез надлежно упълномощен адвокат. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че от представеното в регистърното производство пълномощно може да се направи извод, че адв. Д. е упълномощена да заяви заличаване на управителя на „М. Т. БГ“ ООД по реда на чл. 141, ал. 5 ТЗ,

Предвид изложеното, мотивите за отказа на ДЛР за заличаване на Ц.Б. като управител, са неправилни и отказът в тази му част следва да бъде отменен.

Следва да бъде посочено, че част от мотивите на ДЛР се дължат на обстоятелството, че Ц.Б. е заявил наред с освобождаването си като управител и съдружник, и вписване на нов управител в лицето на В.С.Д., а за вписване на това обстоятелство действително биха били необходими решение на ОС или едноличния собственик на капитала, както и единствен оправомощен да иска вписване на това обстоятелство би бил именно В.Д., на основание чл. 15, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. Доколкото обаче отказът от вписване на това обстоятелство не е предмет на жалбата, съдът прави горното уточнение само с оглед обяснение на част от мотивите на ДЛР.

По отношение отказа за заличаване на Ц.Б. като съдружник в дружеството:

Както вече бе посочено, по делото са представени доказателства, че най-късно на 06.08.2019 г. дружеството е известено от Ц.Б., че прекратява участието си в дружеството, като тримесечният срок от уведомлението е изтекъл на 06.11.2019 г. и към момента на заявлението – 08.11.2019 г. членственото му правоотношение с дружеството е било вече прекратено, поради което са налице предпоставките за заличаването му като съдружник от търговския регистър.

Трайна и непротиворечива е съдебната практика по отношение начина на упражняване потестативното право на всеки съдружник да прекрати членственото си правоотношение с дружеството с едностранно предизвестие – право, изрично предвидено в чл. 125, ал. 2 ТЗ, както и относно фактическия състав на това прекратяване. Съгласно тази практика, включително Решение № 46/22.04.2010г. по т.д. № 500/2009г. II т.о. на ВКС, Решение № 991/29.11.2006г. по т.д. № 556/ 2006г. на ВКС, Решение № 771/20.12.2004 г. по т.д. № 165/2004 г. на ВКС и др., прекратяване участието на съдружник в ООД в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок-тримесечен, съгласно диапозитивната норма на чл. 125, ал.2 ТЗ, или по-кратък, ако такъв е предвиден в дружествения договор. Прекратяването на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, доколкото писменото предизвестие е способ за реализиране на потестативното право на съдружника да предизвика едностранно промяна в персоналния субстрат на търговското дружество, следва да се счита настъпило ipso facto в момента на изтичане на срока на предизвестието. Прекратяването на участието на съдружника, отправил предизвестие не може да се поставя в зависимост от условия, каквито не се предвиждат от закона, включително и от настъпване на юридически факти, свързани с уреждане имуществените отношения между напусналия съдружник и дружеството, преразпределение на дяловете или пък изменение на устройствения акт и правната форма. Всички тези въпроси са последица от прекратяването на участието на съдружника, но не представляват условие или пречка за прекратяване на членственото правоотношение.

Тъй като прекратяването на членственото правоотношение настъпва ex lege с изтичане срока на предизвестието, не е необходимо решение на ОС, за да настъпи тази правна последица на предизвестието (така решение № 46 от 22.04.2010 г. по т. д. № 500/2009 г. на ІІ т. о.) Ако такова решение все пак бъде взето, то същото не поражда никакви правни последици. Такова решение може да се приравни на недействително решение (така решение № 75/31.05.2010 г. по т.д. № 538/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС и определение № 882 от 20.11.2013 г. по т. д. № 2060/2013 г.,  І т. о. на ВКС.). Предвид изложеното, приетата от ДЛР необходимост от решение на ОСС за уреждане имуществените последици от напускане на съдружника, като предпоставка за неговото заличаване, е незаконосъобразна.

Въпреки изложеното, настоящият състав намира, че отказът на ДЛР да впише заличаване на Ц.Б. като съдружник е законосъобразен предвид следното: С нормата на чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ са очертани лицата, легитимирани да заявят искане за вписване, заличаване и обявяване на обстоятелства в търговския регистър. Нормата е императивна и изчерпателно очертава легитимираните за това субекти. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗТРРЮЛНЦ е препращаща като предвижда легитимация да подадат заявление и за други лица в предвидените в закон случаи. Препращането е само към изрично уредените със закон хипотези на признато право и на лица, извън изброените в чл. 15, т. 1 и т. 3 от ЗТР, да заявяват обстоятелства за вписване, заличаване или обявяване в ТР, каквито са например хипотезите на чл. 141, ал. 5 ТЗ и чл. 233, ал. 5 ТЗ. Тъй като това законово оправомощаване е изключително, съотв. - изрично, то същото не може да бъде прилагано по аналогия за други случаи. Не е налице и празнота, която да бъде запълнена чрез правоприлагане по аналогия. Законът не урежда възможността съдружник в ООД сам да заяви за вписване подлежащите на вписване обстоятелства по прекратяване на участието му в дружеството, предвид на което и съдружникът не е легитимирано да подаде заявление за вписване на същото обстоятелство лице.

Към датата на заявлението (08.11.2019 г.) мандатното правоотношение на управителя Ц.Б. е било прекратено и във вътрешните отношения с дружеството, предвид изтеклия на 06.09.2019 г. едномесечен срок по отправеното от него уведомление-предизвестие, Ц.Б. вече не е бил управител, (а нито ДЛР, нито съдът в охранителното производство са трето лице по смисъла на закона, за да има действие прекратяването на мандатното правоотношение от вписването му, както смята жалбоподателят), то адв. Д. се явява упълномощена от нелегитимирано лице – съдружник за заявяване прекратяване на членственото му правоотношение с дружеството. В тази хипотеза не е необходимо даване на указания на заявителя за отстраняване на нередовности, тъй като липсата на процесуална легитимация в регистърното производство е порок, който не може да бъде саниран.

Предвид изложеното, обжалваният отказ в тази му част следва да бъде потвърден.

    Воден от горното, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

 

О П Р Е Д Е Л И:ОТМЕНО

ОТМЕНЯ отказ № 20191108154459/12.11.2019 г. на Агенцията по вписванията, ТРРЮЛНЦ, с който е отказано заличаване по партидата на „М. Г. БГ“ ООД, ЕИК ******* на Ц.Н.Б. като управител на основание чл. 141, ал. 5 ТЗ.

УКАЗВА на Агенцията по вписванията, Търговски регистър да извърши вписване по Заявление А4 вх. № 20191108154459, в частта, в която се иска заличаване на Ц.Н.Б. като управител на „М. Г. БГ“ ООД, ЕИК *******.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 20191118161316, депозирана от Ц.Н.Б. чрез адв. Т.Д., против отказ № 20191108154459/12.11.2019 г. на Агенцията по вписванията, ТРРЮЛНЦ, в частта, в която е отказано заличаване по партидата на „М. Г. БГ“ ООД на Ц.Н.Б. като съдружник в дружеството на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ.

 

Решението подлежи на обжалване само в частта му, в която жалбата е оставена без уважение, пред Апелативен съд – София, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

Препис от решението незабавно да се изпрати в Търговския регистър за извършване на указаното вписване.

 

 

СЪДИЯ: