№ 43587
гр. *******, 26.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110127287 по описа за 2024 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от П. П. И. срещу "*************" ЕАД установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК с искане за признаване за установено в отношенията между
страните недължимостта на сумата от 1077,30 лева, представляваща главница за доставена
топлинна енергия по фактури, издадени през периода месец януари 2010 г. – месец декември
2011 г. по партида с инсталация № ********** и абонатен номер 6027, равняваща се на ½
част от общо претендираната и начислена сума за периода в размер от 2154,60 лева, поради
липсата на облигационно правоотношение между страните и реално извършена доставка,
евентуално поради погасяване на вземането по давност.
Ищцата твърди, че при ответното дружество „*************“ ЕАД във връзка с
доставка на топлинна енергия до имот с адрес: град *******, ул. „**********“ № 8, вх. 1, ап.
2А е открита партида с инсталация № ********** с титуляр лицето Т.В.Г.. Поддържа, че след
извършена проверка за задълженията по партидата, същата установила, че при ответника са
налице отразени такива в общ размер на сумата от 2154,60 лева съгласно издадени фактури
през периода месец януари 2010 г. – месец декември 2011 г., а именно: фактура №
22002765/2010 г., фактура № 22414169/2010 г., фактура № 22826262/2010 г., фактура №
23235564/2010 г., фактура № 23641750/2010 г., фактура № 23969958/2010 г., фактура №
24315042/2010 г., фактура № 24900075/2010 г., фактура № 24900076/2010 г., фактура №
24900078/2010 г., фактура № 26629874/2010 г., фактура № 26992402/2010 г., фактура №
27534541/2010 г., фактура № 28020326/2010 г., фактура № 28443521/2010 г., фактура №
28861633/2011 г., фактура № 29281130/2011 г., фактура № 29703678/2011 г., фактура №
30132542//2011 г., фактура № 30545425/2011 г., фактура № 30875633/2011 г., фактура №
31231665/2011 г., фактура № 31734928/2011 г., фактура № 31734929/2011 г., фактура №
31734930/2011 г., фактура № 32990527/2011 г фактура № 30875633/2011 г., фактура №
33339045/2011 г., фактура № 33863543/2011 г., фактура № 34321464/2011 г. и фактура №
34764712/2011 г., на името на Татяна Гълъбова. В исковата молба П. И. твърди, че е един от
наследниците по закон на лицето, след смъртта й на 06.09.2020 г., като нейна дъщеря, заедно
с дъщеря й Ж. П. И.. Оспорва дължимостта на ½ част, според наследствения си дял, от общо
начислената главница по фактурите, с довод за липсата на облигационно правоотношение
между наследодателката й и ответното дружество поради липсата на притежавани от същата
1
право на собственост или вещно право на ползване, респ. ползване на облигационно
основание по отношение на процесния имот, както и поради липсата на реално извършена
доставка на топлинна енергия през фактурирания период до имота, която реално да е
потребена от абоната. Излага подробни съображения, поради които намира вземанията и за
погасени по давност. Намира за приложим към вземанията тригодишният давностен срок по
чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера им на периодични плащания – повтарящи се
задължения с предварително определен падеж, с изначално определяеми размери. Посочва,
че въпреки извънсъдебното оспорване на сумите от страна на ищеца пред ответното
дружество, същите не са счетоводно отписани като задължения по партидата, с оглед
представената от „*************“ ЕАД детайлна справка – извлечение на начислените
суми. С тези доводи П. И. обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя
искане за уважаване на исковата претенция. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответното дружество
„*************“ ЕАД, чрез пълномощника си юрк. Г.Н., с довод за неговата недопустимост
поради липсата на правен интерес за ищцата от оспорване на процесните суми. Конкретно
възразява срещу твърдението за недължимост на вземанията поради изтекла погасителна
давност, тъй като последната не обуславя погасяване на материалното право, а на
възможността за принудителното му изпълнение. Наред с това, изпращането на писма,
фактури и покани за доброволно изпълнение от страна на кредитора, респ.
осчетоводяването на вземанията, въпреки изтекла давност, не обуславя извод за наличието
на спор относно изтичане на давностния срок, предвид възможността за доброволно
изпълнение от длъжника съгласно чл. 118 ЗЗД. Посочва се, че със съдебното решение по така
предявената искова претенция ответното дружество – кредитор не може да бъде принудено
да отпише счетоводно дълга, което свидетелства за липсата на правен интерес от търсената
защита. По същество ответникът заявява, че в частта, с която се оспорва дължимостта на
сумите поради изтекла погасителна давност, искът е основателен, тъй като последната е
изтекла, в която част прави признание на иска съгласно чл. 237 ГПК. В останалата част
оспорва искът като неоснователен с довод, че ищцата е клиент на топлинна енергия като
собственик/титуляр на вещно правно на ползване върху топлоснабден недвижим имот.
Поддържа, че ищцата е нейният наследодател са използвали доставяната от дружеството
топлинна енергия, поради което и на основание клаузите на приложимите към възникналото
правоотношение Общи условия, дължат заплащането на месечните суми за топлинна
енергия – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Посочва се, че
въпреки това ищцата не е изпълнила задължението си. Изтъква се, че макар вземането да е
погасено по давност, то същото продължава да съществува като естествено такова – предвид
погасяване на възможността за принудителното му изпълнение. Ответникът твърди, че от
страна на ищцата не е отправяно искане за погасяване по давност на сумите, което
„*************“ ЕАД да не е съобразило. Поддържа се, че дружеството прилага
погасителната давност, която отчита при сключване на споразумение с клиента, каквото
искане в случая не е отправено от ищцата. Ето защо, ответникът счита, че с поведението си
не е дал повод за образуване на настоящото дело, поради което и при определяне на
отговорността за разноски приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗЗД. С
тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковата претенция поради наличието на
облигационна връзка между ищеца и ответното дружество, а при уважаване на евентуалната
претенция – за погасяване на вземанията по давност, за присъждане на разноски в полза на
топлофикационното дружество.
Съдът намира, че на основание чл. 145, ал. 2 ГПК на ищцата следва да бъдат дадени
2
указания да уточни исковите претенции, чрез индивидуализиране на оспореното вземане с
посочване на периода, за който е начислено същото.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК и предвид конкретните основания за
недължимост на процесните вземания, на което ищцата основава исковите си претенции,
съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти по предявените – при условията на евентуалност установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:
В доказателствена тежест на ищцата е да установи правния си интерес от търсената
искова защита чрез отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на
извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на
процесните суми, конкретни по вид, размер и период, активната си процесуална
легитимация в процеса – качеството си на длъжник на вземанията по процесните фактури,
както и периода – начален и краен момент на давността.
В тежест на ответника е да установи: съществуването на облигационно
правоотношение през процесния период с наследодателя на ищцата/с последната,
обусловено от притежавано право на собственост/вещно право на ползване върху процесния
имот, или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата, наследяване
на вече възникнали задължения в правната сфера на наследодателя на ищцата; че за
процесния период ответникът е доставял в имота топлинна енергия в претендираните
количества в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми; респ.
предприемането на действия, довели до спиране/прекъсване на давностния срок.
По доказателствените искания:
Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към
предмета на спора, а приемането им допустимо, поради което исканията в тази насока
следва да бъдат уважени.
С оглед представения от ответната страна препис от съдебно решение, служебно
следва да бъде изискана информация относно страните по делото и етапа, на който се
намира същото.
На ответника следва да бъдат дадени указания за уточняване на исканията си по чл.
186 и по чл. 192 ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в о.с.з. с призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищцата най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да
уточни периода, за който е начислено вземането в общ размер на сумата от 2154,60 лева,
част от която е процесното вземане, за което са издадени фактури през периода месец януари
2010 г. – месец декември 2011 г., в противен случай исковата молба ще бъде върната, а
производството по делото – прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.12.2024 г. от
09:50 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, а на ищцата и препис от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
страните писмени материали.
3
УКАЗВА на ответника в двуседмичен срок от получаване на съобщението с препис
от настоящото определение, с писмена молба, да уточни доказателствените си искания по
чл. 186 и чл. 192 ГПК, като: 1). посочи по отношение декларирането на кой конкретно
недвижим имот се отнася искането за изискване на информация от Столична община, както
и от кой орган/учреждение се отправя искане за изискване на документ за прехвърляне на
собствеността върху имота; 2). посочи периода, за който отправя искане да бъдат изискани
документите относно отчета на топлинна енергия за процесния имот от третото за процеса
лице „******“ ООД, в противен случай исканията ще бъдат оставени без уважение, като
неуточнени.
ДА СЕ ИЗИСКА информация от Софийски районен съд, ГО, 163-ти състав относно
страните по гр. дело № 30029/2023 г., както и дали постановеното по делото решение е
влязло в законна сила, в който случай да се изпрати заверен препис от решението.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4