Решение по дело №227/2024 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 75
Дата: 14 март 2024 г. (в сила от 3 април 2024 г.)
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20244440100227
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. гр. Червен бряг, 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20244440100227 по описа за 2024 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл.26 от Закона за закрила на детето
Районен съд - град Червен бряг е сезиран с молба с вх. № 5115/21.12.2022 г., подадена от
Дирекция „Социално подпомагане” гр. Червен бряг с искане да постанови решение, с което
на основание чл. 28 вр. чл. 26 от Закона за закрила на малолетният П. И. Т., с ЕГН
********** да бъде настанен за срок от 1 година или до промяна на обстоятелствата,
наложили настаняването в семейството на бабата по майчина линия Т. Р. Г., с ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес в с. Рупци, обл. Плевен, ул. „........“ № 34.
Молителя Дирекция „Социално подпомагане“– Червен бряг – редовно призована се
представлява от К. В., с пълномощно от деня на датата на о.с.з.
Родителят И. Т. Р. – р.п., не се явява лично и не изразява становище.
Заинтересованата страна Т. Р. Г., редовно призована се явява лично. Не оспорва молбата.
Изразява убедено желание да продължи да се грижи за отреждането и възпитанието на
малолетния П. Т., както го е правела досега.
Районна прокуратура - гр. Плевен редовно призована се представлява от прокурор Силвия
Велизарова, която поддържа предложение, навеждайки доводи, че така интереса на детето
ще бъде защитено в пълен размер.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, приема за установено следното от фактическа страна: Безспорно по делото
е, че родител на малолетния П. И. Т., с ЕГН **********, роден на 20.09.2019 г. в гр. Червен
бряг/ за което е съставен акт за раждане № 0113/24.09.2019 г. на длъжностното лице по
гражданско състояние при Община Червен бряг/ е И. Т. Р., с ЕГН ********** с баща
1
неизвестен. Това обстоятелство се установява и от представеното заверено копие на
удостоверение за раждане на детето от 20.09.2019 г. Безспорно по делото е и, че със Заповед
№ ЗД/Д- ЕН –ЧБ-058/09.12.2022 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане”
Червен бряг детето П. И. Т., с ЕГН ********** е настанено по административен ред в
семейството на бабата по майчина линия Т. Р. Г., с ЕГН ********** на адрес с. Рупци, обл.
Плевен, ул. „........“ № 34, като мярка за закрила – настаняване в семейството на близки и
роднини, до произнасяне от съда с решение по чл.28 ЗЗД. По делото са приобщени социални
доклади от Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен бряг. Видно от социален доклад от
09.12.2022 г. на К. Ц. В. – Началник отдел Закрила на детето, с решение №302/22.10.2021 г.
на РС Червен бряг, влязло в сила от 09.12.2021 г. малолетния е настанен в семейството на Т.
Г. за срок от една година. Майката И. Р. не участва в живота на детето. Роднините твърдят,
че нямат информация за местонахождението й. Т. Г. отглежда П. от ниска възраст и до
момента полага адекватни грижи за него и изявява желание да продължи да се грижи за
него. Налице е изградена емоционална връзка между бабата и детето и П. е обгрижен и
спокоен.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна: Съгласно т. 1 на чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на
20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г.,
в сила от 3.07.1991 г. и съставляваща част от законодателството ни, висшите интереси на
детето са "... първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата,
независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално
подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи". В унисон с
тази уредба е и нормата на чл. 10, ал. 1 от Закона за закрила на детето, прогласяваща
правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и
социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Безспорно е установено от
доказателствата по делото, че поведението на родителите на малолетния П. И. Т. създават
реална опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие, и то представляват "дете в риск" по смисъла на § 1, т.
11, б. "в" от Допълнителната разпоредба на ЗЗДетето. Посредством предприетата мярка /чл.
4, ал. 1, т. 2 от ЗЗДетето/ се постига целта на закона да бъдат защитени интересите на детето
и неговото психическо и физическо здраве. В случая административният орган е преценил,
че са налице условията за настаняване на детето в семейството на близки и роднини. В
конкретния случай са налице предпоставките на чл.25, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗД. Съгласно тази
разпоредба може да бъде настанено дете извън семейството, чийто родители са починали
или без основателна причина трайно не полагат грижи за него. Мерките за закрила са
визирани в чл.4 от закона, като съдът при определяне на адекватната мярка следва да отчете
нуждите и интереса на детето. В правомощията на съда е да определи мярка "настаняване в
семейство на роднини или близки", "приемно семейство" или "настаняване в
специализирана институция". Съдът приема, че с оглед охрана интересите на детето и
изследване на настъпването на промени в поведението му, адекватен срок за настаняване на
детето е една година. От доказателствата по делото се установява, че бабата по майчина
2
линия Т. Р. Г. е единственото лице от кръга на близките и роднините, което може да осигури
подходяща семейна и социална среда за неговото отглеждане и развитие, което изисква
непрекъснати, непосредствени грижи за храна, облекло, хигиена, здраве, почивка, жилище и
пр, които в конкретния случай са му осигурени. Възпитателната функция на бабата по
майчина линия на малолетния е извънредно важна поради своя незаменим характер. Под
влиянието на тази среда, детето може да получи начало на правилен мироглед и нравствени
добродетели. При преценка най-добрия интерес на детето, съда счита, че предвид възрастта
му, способността на бабата по майчина линия да се грижи за него и най-вече негативните
последици, които биха настъпили за детето при оставането му в неподходяща за отглеждане
среда, съда приема, че най-подходящата мярка за закрила по отношение на П. И. Т., с ЕГН
********** е да бъде настанен при бабата по майчина линия Т. Р. Г., с ЕГН ********** на
адрес с.Рупци, обл. Плевен, ул. „........“ № 34, поради което и молбата се явява основателна и
следва да бъде уважена като такава. Срокът за настаняване на детето, предложен от
Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен бряг е адекватен на спецификата на случая.
Воден от горното и на основание чл.28, ал.1 от Закона за закрила на детето, съдът
РЕШИ:
ВЗЕМА по отношение на малолетния П. И. Т., с ЕГН **********, роден на 20.09.2019 г. в
гр. Червен бряг, обл. Плевен, за което е съставен акт за раждане № 0113/24.09.2019 г. на
длъжностното лице по гражданско състояние при Община Червен бряг/ МЯРКА ЗА
ЗАКРИЛА „настаняване в семейството на бабата по майчина линия Т. Р. Г., с ЕГН
**********, която да бъде изпълнявана на адрес с.Рупци, обл. Плевен, ул. „........“ № 34“ за
срок от 1 /една/ година или до промяна на обстоятелствата, наложили настаняването.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 28, ал. 4 от Закона за
закрила на детето.
Решението подлежи на обжалване и протест в едноседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
3