Решение по дело №264/2022 на Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 149

гр. Перник, 29.07.2022 година.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд-Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

 

при съдебния секретар Е.В.**, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева административно дело № 264 по описа за 2022 година на Административен съд- Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на М.П.С., с адрес *** против Заповед № 313з-1105 от 16.06.2022 година на Директор на ОД на МВР-П.**, с която е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 ( шест ) месеца.

В жалбата се излагат доводи, че атакуваният административен акт е издаден при съществено нарушение на административните правила, както и че същият е в противоречие с материално-правните разпоредби на закона. Иска съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна и необоснована.

В проведеното съдебно заседание на 22.07.2022 година, жалбоподателят редовно призован, за представител изпраща адвокат И.М.,***. Поддържа жалбата и пледира съда да я уважи. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки.

Ответникът по жалбата – Директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Перник, редовно уведомен за представител изпраща главен юрисконсулт З. В.**. Пледира жалбата да се отхвърли като неоснователна.

Административен съд-Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с установен правен интерес от нейното оспорване и при спазване на сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 149, ал.1 от АПК. Обжалването е насочено срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

По фактите:

В ОД на МВР-П.** постъпило писмо с рег. № 7855р-1498/ 18.02.2022 година по описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, с изложено в същото данни за извършени нарушения от служители на дирекцията на 02/03.02.2022г. по време на техен наряд по контрол на пътното движение.

За проверка на изнесеното в писмото е издадена заповед № 1158з-5 от 24.02.2022 година на  началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- П.** / лист 91/. Със заповедта е назначена комисия, на която е възложено да се изготви справка за резултатите от проверката. Заповедта е сведена до знанието на С. на 25.02.2022г.

Проверяващите установили, че на 02.02.2022г.  за времето от 20.00ч. до 08.00ч. на 03.02.2022г. назначени в наряд в състав на АП № 340, изпълняващ функциите си със служебен автомобил рег. № СВ4804КК са мл. автоконтрольори  М.С. и Н. Н.**. За старши на наряда е определен Николай Николов, видно от ежедневна ведомост с рег. № 1158р-898/31.01.2022г. /лист 86-88/. От ежедневна форма за отчет „Приложение“ № 11 /лист 89/ установили, че за времето от 01.15ч. до 07.10ч. на 03.02.2022г. наряда не е извършвал проверка на МПС и лица. На 25.05.2022г. комисията изгледала файловете в директория ODMVR_PERNIK, поддиректория  Proverki, папка № СВ4804КК_2022_02.02 с приложени 20 броя файлове и установила по часове и минути състоянието на служителите в наряд в състав на АП № 340 /лист 85/.

Резултатите от извършената проверка от страна на дисциплинарната комисия са обективирани в Справка с рег. № 1158р-2618 от 28.03.2022 година, като е предложено на младши инспектор М.П.С.-мл. автоконтрольор в група ОДПКПД на сектор „ Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-П.** да бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 (шест) месеца до 1 (една) година на основание чл. 200, ал. 1, т. 15 във връзка с неизпълнение на  разпоредбите на чл. 80, ал. 1, вр. с чл. 39, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 4 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 година, което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 1, т. 1, пр. второ от ЗМВР. Служителят, според комисията следва да се накаже, за това, че по време на наряд нощна смяна на 02/03.02.2022 година, за времето от 02:30 часа до 06:03 часа, със служебен автомобил с рег. № СВ4804 КК е отпуснат на седалката, в еднотипна поза, със затворени очи, без да извършва движение на крайници и глава, т.е. същият е в състояние на сън, с което бездействие не изпълнява разпоредбите на чл. 80, ал. 1, вр. с чл. 39, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 4 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 година. Справката е връчена на жалбоподателя на 22.04.2022 година.

С писмо с рег. № 1158р-3769 от 29.04.2022 година директорът на ОД на МВР-П.** е уведомен за резултатите от извършената проверка, видно от поставена на 09.05.2022 година резолюция /лист 24/.

С покана рег. № 313р-7468 от 11.05.2022 година, връчена на С. на 20.05.2022г. е дадена възможност за даване на писмени обяснения в посочен от дисциплинарнонаказващият орган срок / лист 21/.

  След извършена проверка в информационната система на МВР е установено, че жалбоподателят не е депозирал писмени обяснения или възражения в указания срок. Тези обстоятелства са обективирани в Протокол № 313р-9449 от 14.06.2022 година /лист 20/.

Съобразявайки се с констатациите и цялостната проверка по случая директора на ОД на МВР-П.** е издал Заповед № 313з-1105 от 16.06.2022 година, с която е наложил на М.С. дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 (шест) месеца.

Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е връчена на жалбоподателя на 21.06.2022 година, който на 27.06.2022г. е депозирал жалба срещу нея в Административен съд-Перник.

Горната фактическа обстановка се възприе от представените по административната преписка документи, приети като годни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд- Перник, като извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК достигна до следните правни изводи:

По допустимостта:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, пряко засегнато от издадения акт, който акт от своя страна подлежи на съдебен контрол.  

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения административен акт към момента на неговото издаване, като провери дали е бил издаден от компетентен орган, дали са били спазени изискванията установени от закона във връзка с неговата форма, дали са били спазени процесуалните правила и материалноправните разпоредби и дали индивидуалния административен акт е бил издаден в съответствие с целта на закона.

Преценявайки фактическите обстоятелства, които са релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, установени в чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна. Доводите за това са следните:

Оспорената заповед е издадена от директора на ОД на МВР-П.**, който на основание чл. 204, т.4 от ЗМВР, в качеството му на служител заемащ ръководна длъжност има правомощие да наложи дисциплинарно наказание. Заповедта е издадена и в изискуемата от закона писмена форма, при съобразяване с изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В нея са посочени данни, отнасящи се до извършителя, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Въз основа на изложеното се приема, че не са налице основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.

Заповедта е издадена и при спазване на сроковете, които са установени в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба административният орган трябва в срок от два месеца от откриване на нарушението или не по-късно от една година от извършването му да упражни правомощията си във връзка с налагане на дисциплинарното наказание. По своята същност този срок е преклузивен, което означава, че с изтичането му се погасява правото на дисциплинарнонаказващият орган да упражни тези свои правомощия. Във връзка с това, законодателят в следващата разпоредба на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР е дал легална дефиниция на това, кога ще считаме, че дисциплинарното нарушение е открито като се посочва, че то ще се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а в ал. 2 на същия член е предвидено, че установяването на дисциплинарното нарушение ще е налице, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния да наложи дисциплинарното наказание орган. При това положение се приема, че заповедта е издадена в сроковете, които са предвидени в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, доколкото същата е издадена на 16.06.2022 година, а материалите се счита, че са достигнали до знанието на дисциплинарнонаказващия орган на 09.05.2022година, съобразно поставената резолюция, а това означава, че едногодишният срок изтича на 02.02.2023 година, а двумесечния преклузивен срок изтича на 09.07.2022 година.

Настоящият съдебен състав не констатира да са били допуснати нарушения на процесуалните правила. При издаване на заповедта са били спазени изцяло разпоредбите на чл. 205 и сл. от ЗМВР, а именно било е разпредено извършване на проверка за установяване на извършването на дисциплинарно нарушение, а също така и преди да издаде оспорената заповед наказващият орган е дал възможност на служителя да изложи своите писмени обяснения и възражения, с което изцяло е било спазено и императивното изискване на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, служещо като гаранция за правото му на защита.  Въз основа на изложеното, съдът намира,  че не са налице основания за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Наложеното дисциплинарно наказание е за неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, а именно служителят е нарушил разпоредбите на чл. 80, ал. 1, вр. с чл. 39, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 4 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Като нарушение е възприето бездействието на жалбоподателя, което се изразява в това, че същият се е намирал отпуснат на седалката, в състояние на сън, в значителен период от време, през което време не е изпълнявал задълженията си по контрол на пътното движение чрез визуален контрол върху поведението на участниците в движението или с помощта на  технически средства върху поведението на участниците в движението и на техническото състояние на пътните превозни средства. Същият не е изпълнил конкретни разпоредби на инструкцията, с която е запознат на 02.03.2021г. срещу подпис. Видно е, че служителят бездейства, почива си, спи, и не изпълнява нито едно от задълженията си по чл. 80, ал. 1, вр. с чл. 39, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 4  от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. по време на дежурството  в точно описани интервали от време и по този начин не изпълнява разпоредбите на инструкцията. Разпоредбите регламентират наблюдение на движението по пътищата чрез изучаване, анализиране и оценяване на обстановката на територията на поста и маршрута, на интензивността на движението, характера на нарушенията, ПТП и последиците от тях, на ефективността на съществуващата сигнализация и организация на движението и др., като контролът е визуален или с помощта на технически средства, какъвто в посочения времеви период липсва в случая. Установеното от фактическа страна напълно кореспондира с разпоредбата, чийто състав се твърди да е осъществил с деянието си жалбоподателя.  Същото съставлява дисциплинарно нарушение, съгласно чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ от ЗМВР, а именно неизпълнение на разпоредбите на издадените въз основа на този закон подзаконови нормативни актове. За подобно нарушение законът предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание" – чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 200, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното наказание "порицание" се налага за срок от шест месеца до една година, като държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. Същото е наложено за минималния разписан в чл. 200, ал. 2 от ЗМВР срок от шест месеца.

В тази връзка, съдът не споделя доводите на жалбоподателя относно това, че неправилно в заповедта е посочено мястото на извършване на нарушението, като твърди, че съобразно координатите, които са били дадени от сектор „Пътна полиция“ /лист 110/, автомобилът се е намирал на територията на град Р.**, а не както е посочено в заповедта – на територията на град П.**. Този довод е неоснователен, доколкото деянието е установено по категоричен начин и дори неправилно посочване на мястото на извършването му не е от такова съществено значение, което би довело до нарушаване на правото му на защита или респективно до извод, че не е налице извършено нарушение. Въз основа на това съдът намира, че правилно административният орган е приложил разпоредбите на материалния закон.

В ЗМВР е залегнал принципът, че дисциплинарната отговорност е лична. Това се подкрепя и от разпоредбата на чл. 194, ал. 4 от ЗМВР, а това налага наказващият орган да извърши задълбочена преценка по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. В отговор на това изискване в заповедта задълбочено наказващият орган е извършил преценка относно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и формата на вината, а също така е взел предвид и цялостното поведение на служителя.

От друга страна административният акт е изцяло съобразен и с целта на закона, а именно дисциплинарната отговорност е реализирана при спазване на принципа на съразмерност на наложеното за извършеното нарушение, като се съблюдават и целите на наложеното наказание.  Дисциплинарнонаказващият орган правилно е възприел, че така извършеното от жалбоподателя нарушение не попада в категорията на тежките нарушение на служебната дейност по смисъла на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР, но също не може да се квалифицира и като маловажен по смисъла на чл. 198, ал. 2 от ЗМВР. Поради това с цел да се въздейства превъзпитателно и предупредително върху нарушителя, с цел той да не извършва занапред други нарушения, а също така и да се въздейства генерално върху останалите служители, му е наложено наказание в предвидените за това минимални срокове.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Постановена е в съответствие и при правилно приложение на материалноправните разпоредби, на които се основава, при спазване на административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона. Жалбата е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

При този изход на спора ответникът по жалбата има право на разноски. Такива не са поискани и не се дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,  съдът

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на М.П.С., с ЕГН **********,  с адрес *** против Заповед № 313з-1105 от 16.06.2022 година на Директор на ОД на МВР- П.**, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 (шест) месеца.  

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 211 от ЗМВР.

Съдия: /п/