РЕШЕНИЕ
№ 387
гр. София, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20211110210889 по описа за 2021 година
., за да се произнесе с решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Ц. С. срещу наказателно постановление (НП) №
НП-00051/30.06.2021 г., издадено от председателя на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), с което
на основание чл. 8, ал. 1 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи
висши държавни и други длъжности (ЗПИЛЗВДДД - отм.) на жалбоподателката е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева за
нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1, предл. второ, вр. чл. 3 от ЗПИЛЗВДДД (отм.).
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно
поради допуснати в хода на издаването му съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди се, че актът за установяване на административно нарушение е бил
съставен в отсъствие на нарушителя – без същият да е бил известяван за това по
какъвто и да е начин. След съставянето на АУАН не било извършено нужното щателно
издирване на извършителя, нито е констатирана невъзможност за откриването му. Така
административнонаказателното производство било спряно без да е налице валидно
юридическо основание за това, при което същото следвало да бъде прекратено поради
просрочие. Моли се за отмяна на наказателното постановление поради допуснати
съществени процесуални нарушения.
В съдебното заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не
изтъква уважителни причини за своето отсъствие.
Въззиваемата страна – председател на КПКОНПИ, редовно призована, се
представлява от юрк. Ангелов, който предоставя на съда преценката за крайния изход
1
на делото.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 2016 г. жалбоподателката Д. Ц. С. заемала длъжността заместник-
изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по транслантация, в което си
качество същата била задължена да декларира имуществото, доходите и разходите си
на основание чл. 2, ал. 1, т. 17 от ЗПИЛЗВДДД (отм.).
На 21.10.2016 г. **била освободена от този си пост, при което за нея възникнало
задължението по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗПИЛЗВДДД (отм.) да подаде имуществена
декларация в едномесечен срок от датата на своето освобождаване, т.е. до 21.11.2016 г.
На 20.03.2017 г. в Дирекция „Публичен регистър“ към председателя на Сметната
палата е направена проверка на получените и вписаните в регистрационните дневници
ежегодни декларации на лицата, задължени по ЗПИЛЗВДДЦ (отм.) да подават
декларации за имуществото си в едномесечен срок от встъпването, съответно от
освобождаването от длъжност. В хода на проверката е установено, че Д. С. не е
декларирала имуществото си в законоустановения срок след освобождаването си от
длъжност. Лицето е декларирало имуществото си пред Сметната палата с декларация с
вх. № Ф338/16.03.2017 г. - със закъснение от почти 4 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на
събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свид. Т. П.,
както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателствени средства.
Отделните доказателствени източници се отличават като последователни,
обективни и непредубедени, поради което съдът им се довери. Поради отсъствието на
установени противоречия, доказателствената маса не се нуждае от допълнителна и
обстойна оценка по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК във връзка
с чл. 84 от ЗАНН.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
При така установените фактически положения съдът констатира, че са изтекли
давностните срокове, визирани в ЗАНН и НК. Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН
препраща по въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността, да се прилагат
разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. ЗАНН
не съдържа разпоредби относно давността за погасяване на
административнонаказателното преследване, поради което приложение следва да
намерят съответните текстове на чл. 80 и чл. 81 от НК. Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК,
независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в
предходния чл. 80 от НК. Разпоредбата на чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК гласи, че във всички
случаи извън случаите на предвиждано наказание „лишаване от свобода“,
наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в
продължение на три години. При условията на чл. 81 ал. 3 от НК, към изтеклия срок от
три години по чл. 81 ал. 1 т. 5 от НК, след прибавянето на една втора, се получава срок
равен на четири години и половина, след изитичането на който наказателното, респ.
административнонаказателното преследване, се погасява по давност. Следователно,
след изтичането на четири години и половина от извършването на административното
нарушение изтича абсолютната давност за административнонаказателно преследване.
В разглеждания случай, независимо от предприетото спиране на производството в
2
извънсъдебната му фаза, понастоящем е изтекъл абсолютният давностен срок, тъй като
в съдържанието на наказателното постановление като дата на извършване на
нарушението е посочена 22.11.2016 г., при което административнонаказателното
преследване е било изключено по давност още на 22.05.2021 г.
С оглед на изложеното, съдът счита, че предвид изтеклата към момента
абсолютна давност, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП-00051/30.06.2021 г., издадено от
председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имуществоКПКОНПИ, с което на основание чл. 8, ал. 1 от
ЗПИЛЗВДДД (отм.) на жалбоподателката Д. Ц. С. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 1,
предл. второ, вр. чл. 3 от ЗПИЛЗВДДД (отм.).
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК
пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3