№ 57
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Анелия М. Игнатова
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова
в присъствието на прокурора Марин Александров Малчев (ОП-София)
като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211800600499 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 260006/14.06.2021 г., постановена по НОХД № 360/2018 г.
по описа на РС С., състав на този съд е признал подсъдимия В. Б. П. за
виновен в това, че на 05.12.2017 г. на ж.п. гара Д., Софийска област, в
помещение на НКЖИ е държал акцизни стоки без български акцизен
бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите
и данъчните складове - „На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия“;
чл. 64, ал. 4 от същия закон - „Бандеролът се поставя върху потребителската
опаковка по начин, по който да е видна обозначената върху него информация
и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговата
унищожаване чрез разкъсване“; чл. 100 от същия закон - „Тютюневите
изделия предназначени за местния пазар се предлагат и продават само
облепени с бандерол“; чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия – „Тютюневите изделия се транспортират, пренасят,
съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с
1
бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията и по реда
на ЗАДС“, а именно 320 броя кутии цигари марка „Мерилин слимс“, 130 броя
кутии цигари марка „Арт слимс“, 140 броя кутии цигари марка
„Космополитън“, 20 броя кутии цигари марка „Кинг“, или общо 610 броя
кутии с цигари без поставен акцизен бандерол на обща стойност 3 625 лева, с
обща стойност на акциза 2 235.90 лева, като случаят е немаловажен, и на
основание чл. 234, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на лишаване
от свобода за срок от една година и глоба в размер на 3 625 лева.
На основание чл. 304 от НК съдът признал подсъдимия П. за невиновен
за това да е държал посочените по брой и марки кутии с цигари без акцизен
бандерол от неустановена дата до 04.12.2017 г. вкл.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на
наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, а в
съответствие с разпоредбата на чл. 234, ал. 5 от НК отнел в полза на
държавата предмета на престъплението – описаните по – горе кутии с цигари.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК на подсъдимия П. са възложени
осъществените в хода на производството разноски в размер на 105.57 лв. – по
сметка на РДГП Д., както и в размер на 100 лв. – по сметка на ВСС.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК присъдата в осъдителната й част е
обжалвана от защитника на подсъдимия П. – адв. В., с доводи за
постановяването й при неизяснени фактически обстоятелства, съставляващи
елемент от състава на престъплението, и за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
В допълнение към въззивната жалба срещу присъдата се изтъква, че
присъдата почива на предположения, като съдът не е изпълнил задължението
си да оцени целия доказателствен материал и да изложи правни съображения
за това, както и да извърши цялостна проверка и анализ на доказателствата, а
се е задоволил да препише изцяло обвинителния акт и е приел за безспорно
доказани факти и обстоятелства, които са изцяло противоречиви и не се
подкрепят от събраните в хода на съдебното производство доказателства.
Твърди се, че присъдата е незаконосъобразна, тъй като съдът не е оценил
доказателствата по делото в съответствие с изискванията на закона, за да
признае подсъдимия за виновен. Прави се в жалбата собствен анализ на
2
доказателствата, с твърдението, че при отварянето на металния шкаф в
служебното помещение подсъдимият не е разбрал какво точно съдействие се
иска от него, а отварянето не е сторено в присъствието на поемни лица и
други свидетели, извън присъствалите полицаи и подсъдимия. Сочи се, че
нито един от разпитаните свидетели не е видял металния шкаф да е
заключван именно от подсъдимия и той да го е ползвал, а данни за това се
съдържат единствено в показанията на заинтересованите от случая
полицейски служители – като показанията се анализират подробно от
защитника, с твърдението, че са депозирани с цел да очертаят успешна
полицейска операция и поради противоречивостта им не следва да бъдат
кредитирани.
Според защитника съдът е провел едностранчиво и целенасочена
съдебно следствие, като е отдавал приоритет на доказателствата единствено и
само в подкрепа на обвинителната теза и е оставил без уважение направените
от защитата доказателствени искания.
Иска се отмяна на присъдата в нейната осъдителна част и
постановяване на нова (въззивна) такава, с която подсъдимият П. да бъде
оправдан по обвинението, алтернативно – да бъде намален размерът на
наложеното наказание или присъдата да бъде отменена и делото върнато за
ново разглеждане от РС С..
Пред въззивния съд депозираната жалба се поддържа от защитника на
изложените в нея основания.
Подсъдимият В.П. се присъединява към становището на защитника си,
а в последната си дума пред съда моли да бъде признат за невинен.
РП С. не е взела писмено становище по въззивната жалба.
Пред С. окръжен съд представителят на СОП прокурор М. заема
становище за правилност и обоснованост на присъдата и за постановяването
й в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните
изисквания. Наложеното наказание се счита съобразено с целите, визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НПК.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните,
3
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд и като служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу подсъдимия В. Б. П. с внесения за разглеждане обвинителен акт
е повдигнато обвинение в това, че от неустановена дата до 14.15 часа на
05.12.2017 г. на ж.п. гара Д., Софийска област, в помещение на НКЖИ е
държал акцизни стоки без български акцизен бандерол, когато такъв се
изисква по закон – чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове -
„На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия“; чл. 64, ал. 4 от същия
закон - „Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, по
който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира,
че употребата на стоката е невъзможна без неговата унищожаване чрез
разкъсване“; чл. 100 от същия закон - „Тютюневите изделия предназначени за
местния пазар се предлагат и продават само облепени с бандерол“; чл. 28, ал.
1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия –
„Тютюневите изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или
продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху
потребителската опаковка при условията и по реда на ЗАДС“, а именно 320
броя кутии цигари марка „Мерилин слимс“, 130 броя кутии цигари марка
„Арт слимс“, 140 броя кутии цигари марка „Космополитън“, 20 броя кутии
цигари марка „Кинг“, или общо 610 броя кутии с цигари без поставен акцизен
бандерол на обща стойност 3 625 лева, с обща стойност на акциза 2 235.90
лева, като случаят е немаловажен – престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК.
При собствена преценка на събраните в хода на проведеното пред
първата инстанция наказателно производство доказателства, настоящата
съдебна инстанция намери за установена следната фактическа обстановка:
През 2017 г. подсъдимият В.П. работел по трудово правоотношение с
ДП „Национална компания железопътна инфраструктура”, като заемал
длъжността ръководител движение в ж. п. гара Д. към Регионален център В.,
към Управление на движението на влаковете и гаровата дейност. Работното
му място било на ж. п. гара Д., а основното му задължение било да осигурява
безопасно движение на влаковете и маневрените състави със съседните гари.
4
Работата била организирана на смени, съгласно предварително одобрен
график. Освен подсъдимия П., като ръководители движение на ж. п. гара Д.
работели и свидетелите Е. Д., З. Р., П. Б., С. С., Т. С., Ц. П., Р. Г., както и А. А.
и С. П. (последните двама понастоящем покойници).
Всички ръководители движение използвали помещение в сградата на
гарата – канцелария (наречена и апаратна) и прилежащо помещение за
почивка – съблекалня, която била оборудвана с метални шкафове, ползвани
единствено от ръководителите движение за съхранение на лични вещи.
Подсъдимият В.П. използвал самостоятелно метален шкаф (гардероб) до
мивката в стаята за почивка, като го заключвал с катинар, за който ключ имал
единствено той.
На 4-ти срещу 5-ти декември 2017 г. подсъдимият В.П. бил нощна
смяна на работа на ж. п. гара Д. и след като смяната му приключила, се
прибрал в дома си в гр. Д., ул. ”Отец Паисий” № 3.
След него на смяна като ръководител движение на гарата застъпила
свидетелката Е. Д..
На 05.12.2017 г. на територията на ж. п. гара Д. била проведена
специализирана полицейска операция от РДГП Д., с цел установяването и
предотвратяването на противозаконно държане на акцизни стоки без
български акцизен бандерол. В операцията взели участие свидетелите К. Б.
(началник сектор ОИД” в РДГП Д.), К. Д. (началник на МГПГ при РДГП Д.),
Т. С. (разузнавач при РДГП Д.), П. Ц. (мл. разузнавач при РДГП Д.) и В. А.
(служител в сектор „Оперативно-издирвателна дейност”), както и В. Ц.
(началник група ОП към сектор ОИД при РДГП Д.).
Първоначално от полицейските служители била извършена проверка на
товарен влак, пристигнал на ж.п. гара Д. от Република С., като акцизни стоки
не били установени.
Предвид постъпила оперативна информация за съхраняване на акцизни
стоки без бандерол в служебни помещения на гарата, свидетелката Е. Д. била
помолена от полицейските служители да осигури достъп до служебните
помещения, тя ги въвела в стаята за почивка на ръководителите движение на
гарата и те забелязали металния шкаф (гардероб), използван от подсъдимия
П.. Шкафът бил заключен с катинар, а вратата му била леко изкривена и се
виждало съдържанието на шкафа – голям брезентов чувал (торба), съдържащ
5
кутии с цигари.
Тъй като свидетелката Д. не разполагала с ключ за катинара и не знаела
от кого се ползва шкафа, по молба на полицейските служители тя започнала
да провежда телефонни разговори с ръководителите движение и се свързала с
всички, без подсъдимия П. и свидетеля П. Б., но не успяла да установи кой
ползва шкафа. Тогава полицейският служител В. Ц. и свидетелят П. Ц. се
отправили със служебния автомобил към дома на подсъдимия П. и когато
последният излязъл пред къщата, се легитимирали и го попитали дали
използва заключен метален шкаф в стаята за почивка на ж. п. гара Д..
Подсъдимият П. отговорил утвърдително и се съгласил доброволно да им
предостави достъп до шкафа. Той взел със себе си ключа от катинара и се
качил в полицейския автомобил.
При пристигането си в сградата на ж. п. гарата, пред всички
присъстващи в стаята за почивка полицейски служители – свидетелите Б., Д.,
С., Ц. и А., подсъдимият П. заявил, че той използва металния шкаф и
отключил катинара му с носения от него ключ. Вътре в шкафа полицейските
служители установили тютюневи изделия (цигари) без поставен акцизен
бандерол, за които подсъдимият обяснил, само част от тях са негови, а
останалите не знае на кого са.
Полицейските служители уведомили за случая разследващ полицай при
РДГП Калотина и последвало извършването на претърсване и изземване в
помещението за почивка (съблекалня) на служителите на ж.п. гара Д.,
обективирани в съставен протокол от 05.12.2017 г. Намерени били и иззети от
шкафа 320 броя кутии с цигари марка „Мерилин слимс”, 130 броя кутии
цигари марка „Арт слимс”, 140 броя кутии цигари марка „Космополитън”, 20
броя кутии с цигари марка „Кинг”, или общо 610 броя кутии с цигари без
поставен акцизен бандерол.
Видно от заключението на съдебно-оценителна експертиза, общата
пазарна стойност на намерените кутии с тютюневи изделия (цигари) от
различни марки възлиза на 3 625 лева, а общата стойност на дължимия акциз
на същите е 2 235,90 лева.
При така изложеното въззивният съд споделя изцяло извода на РС С., че
подсъдимият В.П. е осъществели от обективна и субективна страна състава
6
на престъплението по чл.234 ал.1 от НК. В тази насока правилно са
анализирани и оценени всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства и доказателствени средства – показанията на посочените по-
горе свидетели, обясненията на подсъдимия В.П., заключението на приетата
СОЕ и писмените доказателства по делото.
С основание първоинстанционният съд е кредитирал с доверието си
показанията на свидетелите Б., Д., С., Ц. и А., които са последователни,
взаимосвързани, кореспондиращи помежду си и обективни – относно хода на
полицейската проверка и отключването на шкафа от подсъдимия П. с носения
от него ключ. По делото липсват данни тези свидетели по някакъв начин да са
заинтересовани от изхода му, което да ги мотивира да бъдат недостоверни и
недобросъвестни при излагане на показанията си. Показанията им
кореспондират с останалата доказателствена съвкупност – заявеното от
свидетелката Е. Д., данните от протокола за извършените в служебното
помещение (съблекалня) на ж.п.гара Д. претърсване и изземване, и със
заключението на съдебно-оценителната експертиза. Разгледани в съвкупност,
посочените гласни и писмени доказателства и заключението на СОЕ дават
сведения за установените при извършената проверка в служебното
помещение по вид и количество кутии с цигари без акцизен бандерол в
ползвания от подсъдимия шкаф.
Показанията на свидетелите Б., Д., С., Ц. и А. напълно кореспондират и
с твърденията на останалите ръководители движение, че никой от тях не е
ползвал при изпълнение на служебните си задължения шкафа, в който са били
установени цигарите. Несъмнено е и това, че подсъдимият П. е отключил с
притежаван от него ключ катинара на шкафа и сам е заявил пред
присъстващите, че ползва този шкаф и съответно има ключ за него.
В. Ц. законосъобразно не е допуснат до разпит от районния съд, тъй
като в качеството си на лице, извършило действия по разследването на
досъдебното производство (разпитал част от свидетелите), попада в
ограничението по чл.118 ал.2 от НПК.
Гласните доказателства са внимателно и коректно анализирани от
първоинстанционния съд поотделно и в тяхната съвкупност, като са
констатирани и обсъдени всички налични противоречия между тях, досежно
конкретно възприетите и възпроизведени от свидетелите факти, които имат
7
значение за изясняване на релевантните обстоятелства по делото. Така
първоинстанционният съд е установил недостоверността на заявеното от
колегите на подсъдимия свидетелите С., П., С., Б. и Г., допускащи
възможността ключовете за всички шкафове на служителите в стаята за
почивка да са били достъпни за всички ръководители движение – тъй като
тези показания се опровергават от показанията на свидетелката Е. Д.. Именно
това, че по време на проверката свидетелката Д. не разполагала с ключове от
шкафовете в стаята за почивка, включително от процесния такъв, наложило
тя да се обажда по телефона на колегите си и в крайна сметка шкафът бил
отключен от подсъдимия, който се оказал и държателят на ключа за него.
Първият съд е обърнал специално внимание на показанията на
свидетелите П. Б. и Тихомир Николов Соколов, според които ключове от
шкафовете в стаята за почивка са били налични на връзка, съхранявана в
чекмедже на апаратната, и анализирайки тези показания в съвкупност с
останалия кредитиран доказателствен материал и в частност с данните за
предприетите от полицейските служители действия и поведението на
подсъдимия П. на инкриминираната дата, законосъобразно ги е счел за
недостоверни и неотговарящи на действителността. По същите съображения
и обясненията на подсъдимия в частта, в която отрича да е ползвал служебния
шкаф, в който са открити акцизните стоки и последните да са негово
притежание, не следва да бъдат кредитирани с доверие.
Въззивният съд не се съгласява с твърденията на защитника във
въззивната жалба, че съдът е провел едностранчиво и целенасочена съдебно
следствие и е отдавал приоритет на доказателствата единствено и само в
подкрепа на обвинителната теза, оставяйки без уважение направените от
защитата доказателствени искания. Напротив – в хода на съдебното следствие
съдът е направил преценка на всички направени от страните доказателствени
искания и е уважил само тези във връзка с предмета на доказване, независимо
от коя от страните са изхождали. Така например в съдебното заседание на
02.02.2021 г. защитникът адв. В. е поискала да бъде изискана справка от
НКЖИ кои са служителите, изпълняващи към инкриминираната дата
длъжността ръководител движение на ж. п. гара Д. и съдът е допуснал и
събрал такава справка; а в заседанието на 14.06.2021 г. съдът е отклонил
направените от прокурора искания за допускане на експертиза във връзка с
ключа за катинара и за събиране на допълнителни характеристични данни за
8
подсъдимия от Митница „Югозападна“. От анализа на проведеното съдебно
следствие пред първостепенния съд са налага извод, че съдът е подходил
внимателно при преценката си доколко релевантни за изясняване на
обстоятелствата по делото са били исканията на всички страни в процеса,
като е уважил само тези от тях, които биха допринесли за изясняване на
обективната истина.
Не може да бъде споделено и възражението на защитника, че тъй като
при отварянето на шкафа са присъствали само полицейските служители, а
поемни лица са били ангажирани за участие в процесуалното действие едва
след констатацията за съдържанието на чантата в шкафа, това съставлява
съществено процесуално нарушение. Видно е от съставения протокол за
претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно
одобрение, че при процесуалното действие коректно е отразен установения
факт, че шкафът е заварен отворен – което е в съответствие с установената от
кредитираните от съда гласни доказателства последователност на
извършената в съответствие с изискванията на ЗМВР полицейска проверка.
Въз основа на така изложените фактически положения, подкрепящи се
изцяло от доказателствата по делото и възприети от въззивната инстанция, се
налага правният извод, че подсъдимият В.П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК, в
какъвто смисъл е и решаващият правен извод на първия съд. Изводите на този
съд относно авторството на деянието в лицето на подсъдимия,
квалификацията на деянието и приложението на материалния закон са
напълно обосновани и почиват на вярна интерпретация на събраните по
делото доказателства. Мотивите на съда съдържат необходимия обем от
фактически обстоятелства, които са от значение за съставомерността на
деянието, а така също и доказателствата, които установяват възприетата
фактическа обстановка. Налице е и посочване на приложимия наказателен
закон, правната квалификация на деянието е формулирана ясно, вкл. с
препращане към бланкетните разпоредби. Показанията на свидетелите и
данните от останалите доказателствени средства са били обсъдени съобразно
предписанията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като действителното съдържание на
нито едно доказателство не е тълкувано превратно. Достоверността им е била
9
преценявана на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и
съпоставяне помежду си.
Количеството и вида на акцизните стоки са видни от доказателствата по
делото, а обстоятелството, че именно подсъдимият П. е държал
инкриминираните акцизни стоки, се установява несъмнено от обсъдените по-
горе доказателства.
Общото правило, което е въведено по отношение на акцизните стоки е,
че държането им може да се осъществява само след наличие на платен акциз
и съответно поставен български акцизен бандерол. Нормата на чл. 234, ал. 1
от НК е бланкетна (препращаща) и съдържанието й по отношение на първите
два признака от обективна страна следва да бъде запълнено от нормите от
съответния нормативен акт, които конкретизират кои стоки са акцизни и за
кои от тях се изисква наличието на бандерол.
Безспорно чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС),
определя цигарите като акцизна стока, а нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ
предписва транспортирането, пренасянето, съхраняването, предлагането и
продажбата на тютюневи изделия в търговски складове и обекти да става
само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при
условията на чл. 25 от същия закон.
Действащото българско законодателство въвежда задължението да се
постави върху опаковките на акцизните стоки бандерол, чрез който да се
удостовери внесения дължим акциз, което задължение съществува за
определен кръг лица и се извършва по определен от закона ред и в конкретно
посочени места. Този ред е установен, както следва: за производителите на
цигари - в данъчен склад на производителя, а за вносителите на цигари - при
производителя извън територията на страна или на територията на страна - в
данъчен склад или във временен или митнически склад по смисъла на
митническото законодателство (чл. 64 от ЗАДС). Според чл. 100 от същия
закон тютюневите изделия предназначени за местния пазар се предлагат и
продават само облепени с бандерол.
Неправилно би било обаче да се приеме, че отговорност за извършеното
нарушение на ЗТТИ носи само неизвестният продавач, тъй като
законодателната уредба на материята съдържа специфични разпоредби,
задължаващи продавача не само да плати данъка, но и да предостави на
10
купувача доказателства за това във вид на български бандерол. Купувачът от
своя страна е задължен да държи само стоки, облепени с такъв бандерол, и
следователно може законно да закупува само такива.
В конкретния случай е осъществено изпълнителното деяние „държане"
на акцизни стоки без бандерол - цигари от различни марки и нарязан тютюн
на посочената в обвинителния акт обща стойност 3 625 лева. Изпълнителното
деяние „държане” е осъществено от подсъдимия П., чрез упражняването на
фактическа власт върху акцизните стоки без бандерол, придобити от него по
неустановено време, на неустановено място и от неустановени лица.
Процесните кутии цигари без бандерол са били поставени от П. в ползвания и
заключен от него служебен шкаф – което, както правилно е отбелязал първият
съд, показва, че подсъдимият упражнява върху цигарите фактическа власт и
може свободно и необезпокоявано да извършва действия на фактическо или
юридическо разпореждане с тях, както и да изключва подобни действия на
трети лица.
Престъплението по чл. 234 от НК е посегателство против отделните
стопански отрасли, като чрез криминализирането му държавата защитава
своето право да събере определен данък - акциз, което се удостоверява чрез
залепения върху съответната стока бандерол и следователно охраняваният
интерес е постъпването на определена парична сума в държавната хазна.
Извършеното от подсъдимия П. престъпление, както правилно е преценил
първоинстанционният съд, не е маловажен случай. Според разпоредбата на
чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Липсата или незначителността на вредните
последици не се преценява само от стойността на предмета на
престъплението, която в конкретния случай е над размера на минималната
работна заплата, а и от степента на обществената опасност на престъплението
от съответния вид и от обществената опасност на дееца. В настоящия случай
не са налице смекчаващи обстоятелства, които да характеризират
извършеното деяние като такова с ниска степен на обществена опасност, а
видно от заключението от експертизата данъкът, който не е постъпил в
държавната хазна, е в размер на 2 235.90 лева.
11
От субективна страна подсъдимият П. е действал виновно, с пряк
умисъл. Съзнавал е всички обективни характеристики от състава на
престъплението, неговият общественоопасен характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и пряко ги е целял – знаел е,
че дължането на акцизни стоки без бандерол е забранено от закона, но
въпреки това е съхранявал в използвания от него шкаф инкриминираните
цигари. Доказателство за субективната страна на престъплението е
обстоятелството, че шкафът е бил заключен от П. и ключът е стоял у него, за
да препятства възможността друго лице да го отвори и узнае съдържанието
му.
Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че по делото
липсват доказателства за това, от кой момент процесните акцизни стоки са се
намирали във фактическата власт на подсъдимия, респ. за какъв времеви
период до момента на установяването им на процесната дата.
Времеизвършването на престъплението е обективен елемент от предмета на
доказване и един от въпросите, на които съдът следва да даде недвусмислен
отговор с присъдата си, като е недопустимо да бъдат маркирани подобни на
тези в обвинението широки времеви рамки на извършване на деянието, при
липса на каквито и да е доказателства, които да могат да обосноват
авторството и вината на подсъдимия за тези рамки. Ето защо, въззивният съд
се съгласява с извода на контролирания съд, че подсъдимият В.П. следва да
бъде оправдан по повдигнатото му обвинение да е държал процесните по
брой и марки кутии с цигари без акцизен бандерол, от неустановена дата до
04.12.2017 г. (вкл.)
При проверката на присъдата въззивната инстанция констатира, че при
определяне на вида и обема на наказателната репресия спрямо подсъдимия
В.П. районният съд, прилагайки материалния закон, е наложил наказанието
лишаване от свобода в минимално предвидения в закона размер от една
година лишаване от свобода (като отложил изпълнението му за срок от три
години) и глоба в размера на пазарната цена на разпространяваните стоки -
3 625 лева.
Контролираният съд е съобразил, че в случая са налице смекчаващи
отговорността на подсъдимия П. обстоятелства, а именно - той не е осъждан,
съдействал е на полицейските служители при извършваната от тях проверка,
12
ангажиран е трудово, не е ставал причина за неоснователно отлагане
разглеждането на наказателното производство във времето. Тези смекчаващи
отговорността обстоятелства, обаче, не биха могли да се определят като
многобройни и нито едно от тях не е изключително, поради което и съдът
законосъобразно не е приложил разпоредбата на чл. 55 от НК при определяне
на наказанието. Като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство
следва да бъде отчетена сравнително високата пазарна стойност на
инкриминираните акцизни стоки, респ. тяхното значително количество.
Тъй като са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, изпълнението
на определеното наказание лишаване от свобода за срок от една година
законосъобразно е отложено с изпитателен срок от три години.
За престъплението е предвидено наказание лишаване от свобода от
една до шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на
разпространяваните стоки, като определеното от районния съд наказание ще
съдейства за постигане целите на генералната превенция и за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия, който под угрозата от привеждане в
изпълнение на отложеното наказание лишаване от свобода ще се въздържа от
извършването на несъобразени със закона прояви.
Правилно и законосъобразно първостепенният съд е отнел в полза на
държавата инкриминираните акцизни стоки без бандерол, притежаването на
които е забранено от закона.
Съобразно постановената осъдителна присъда, осъществените разноски
в хода на производството законосъобразно са присъдени в тежест на
подсъдимия.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от
НПК, С. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260006/14.06.2021 г., постановена по
НОХД № 360/2018 г. по описа на РС С..
13
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14