Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 549
29.07.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на двадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Антоанета Митрушева
Биляна Икономова
при
секретаря Гергана Тенева
и в
присъствието на прокурора Н.Т.,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 426 по описа на
Административен съд – Хасково за 2022 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от А.И.Д., ЕГН : **********, адрес: ***, чрез
адв.Д.А., против Решение №
27 от 14.03.2022 г., постановено по АНД № 7/2022 г. по описа на Районен съд - Харманли,
в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 19-0271-001148 от
22.07.2019 г., издадено от ВПД Началник РУ към ОДМВР - Хасково, РУ – Харманли,
в частта, с която на А.И.Д. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Касационният
жалбоподател твърди, че в тази му част решението е неправилно, необосновано и
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Изводите на съда
противоречали на процесуалните правила за оценка на доказателствата и на
събраните по делото доказателства. Допуснати били многобройни нарушения на
закона, които не били обсъдени от съда, който не изпълнил задължението си да
извърши пълен служебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП.
Изводите, че НП е правилно и обосновано не намирали опора в закона и
доказателствата по административнонаказателната преписка. Съдът неправилно
посочил, че по делото е безспорно, че АУАН и НП са издадени от компетентен
орган, без да били налице безспорни и несъмнени доказателства за това. В
жалбата и в допълнителна молба по делото изрично било посочено, че НП е
издадено от некомпетентен орган, съгласно чл. 189 ал. 12 от ЗДвП. Според
посоченото в НП, същото било издадено от ВПД началник РУ, без да били налице
никакви доказателства, че посоченото лице заемало тази длъжност в момента на
издаване на НП. Ответникът не представил доказателства в тази насока. Това
важало и за актосъставителя, за който не били налице също никакви данни, от
които да се направи извод, че е служител на службите за контрол по чл. 165 от ЗДвП и за който също следвало да се приеме, че е некомпетентен съгласно чл.
189, ал. 1 от ЗДвП да съставя АУАН. Извод за материална компетентност на
издателя на оспорения акт не можела да се направи, тъй като нито в НП, нито в
АУАН било посочено конкретната длъжност на актосъставителя - коя степен, а само
такива от съответна степен били оправомощени, както и че заема тази длъжност
към датата на съставяне на акта. Освен това допълнението на заповедта от
14.05.2018 г. било след датата на съставяне на акта. Налице била константна
практика на касационната инстанция, че актовете в този случай са издадени от
некомпетентни органи.
Заявява
се още, че наказателното постановление било връчено повече от две години и шест
месеца след неговото издаване, което довело до погасяване на
административно-наказателната отговорност.
Неправилно
и необосновано било посочено, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не
са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство. Основание за отмяна на съдебното решение и на НП било това, че в
обжалваното НП АНО посочил, че са
нарушени няколко материалноправни разпоредби и наложил наказание по няколко
административнонаказателни норми, без обаче да посочи изрично коя
материалноправна норма във връзка с коя административнонаказателна норма
прилага. Липсата на изрична воля по тези въпроси нарушавала правото на защита и
била пречка за осъществяване на съдебен контрол.
Водачът
бил наказан за това, че не представя СРМПС. Съставомерно обаче било, ако не
носи тези документи и това било изпълнителното деяние по посочените разпоредби
- чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Налице било противоречие между описаното в
обстоятелствената част нарушение и посочената разпоредба. Налице били
противоречиви и неразбираеми твърдения - първоначално се посочвало, че не
представя, а по-нататък, че не носи. Така констатираното противоречие в
установената фактическа обстановка и възприетата такава от наказващия орган
съставлявало съществено нарушение на административно-производствените правила.
Налице
било съществено противоречие в обстоятелствената част и в приложението на
закона, което било оставено без обсъждане от съда в противоречие със закона.
Посочвало се, че МПС е с прекратена регистрация съгласно чл. 143, ал. 11 от ЗДвП, което предполагало свидетелството за регистрация на МПС да е отнето със
съставяне на АУАН. Не било ясно как трябвало да се представи нещо, което според
АНО е отнето, тоест не е в лицето. АНО нарушил и задължението си по чл. 52 от ЗАНН
да установи фактическата обстановка. Свидетелството за регистрация на МПС не
можело да има МПС с прекратена регистрация. И нямало задължение да носи
свидетелство за регистрация, след като регистрацията била прекратена.
И
за двете нарушения законът посочвал, че са приложими за МПС от съответната
категория. Никъде обаче в НП не се съдържали твърдения от коя конкретно
категория според законоустановените било процесното МПС. Това трябвало да е
посочено изрично като мотиви на АНО, а не да се предполага или да се достига
чрез допълнителни изводи и мотивиране, каквото съдът не можел да прави. Освен
това категориите МПС се индивидуализирали според други норми, към които нямало
препращане в дадената квалификация, което довело до неправилно приложение на
закона.
В
случая били допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на
атакувания акт. На първо място, нито в акта за установяване на нарушението,
нито в наказателното постановление било посочено свидетелство за управление на
МПС от коя категория изисква наказващият орган да се носи от страна на
нарушителя, нито категорията на управляваното МПС.
От
друга страна, АНО не извършил преценка по отношение на всички деяния дали не е
налице „маловажност“ или „малозначителност“ на деянието, съобразно чл. 28 от ЗАНН
и чл. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Очевидно било, че водачът забравил своите
документи и тези на автомобила, тоест проявил небрежност. Нарушението по чл.
100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП не се наказвало, когато било извършено поради
небрежност, респективно това било основание да се приеме за маловажно или
малозначително.
С
оглед на така изложеното, касационният жалбоподателя моли да бъде отменено решението
в обжалваната част, като бъде отменено обжалваното НП и в потвърдената от съда
част и да осъди ответника да заплати на адвоката, който оказва безплатна правна
помощ, адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв за двете съдебни
инстанции.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – Началник на Районно управление – Харманли към ОД на МВР
- Хасково не се явява и не изпраща процесуален представител, съответно не
изразява становище по основателността на касационната жалба.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково счита касационната жалба за неоснователна и
заявява, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна
страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните
съображения:
С
атакуваното съдебно решение Районен съд – Харманли е отменил Наказателно
постановление № 19-0271-001148 от 22.07.2019 г., издадено от ВПД Началник РУ -
Харманли към ОДМВР - Хасково, в частта, с която на А.И.Д., ЕГН : **********, с
адрес: *** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200,00 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и
е потвърдил наказателното постановление, в частта с която на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съответно е
осъдил ОД на МВР - Хасково да заплати на адвокат Д.А., сумата в размер на 300
лева – възнаграждение за безплатно процесуално представителство.
Районният
съд е изложил мотиви, че процесните AУAH и НП са издадени от компетентни органи
при спазване на териториалната и материалната компетентност и че са спазени
сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. С оглед наличието на нарушения на
минимално изискуемото съдържание на АУАН и на НП, характеризиращи се като
съществени нарушения на процедурата по установяване на административно
нарушение и по налагане на наказание, оспореното наказателно постановление е
отменено в частта, с която е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
По
отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, районният съд е
приел, че са спазени законовите разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и че
обжалваните АУАН и НП са издадени при спазване на изискванията за тяхната форма
и съдържание. Посочил е, че в АУАН и НП е направено подробно описание на
времето и мястото на извършване на деянието, като са изложени твърдения за
всички признаци от състава на твърдяното административно нарушение - качеството
на жалбоподателя на водач на МПС и неносенето на свидетелство за регистрация на
управляваното МПС. Приел е, че описанието на нарушението в АУАН и НП е
достатъчно ясно и не ограничава правото на защита на нарушителя с посочването,
че не представя СРМПС. Не е споделил и
останалите наведени възражения за нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН, а именно липсата на посочване на конкретна категория на МПС, като е заявил,
че нормата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е приложима за всички категории
МПС-а, а не за съответното и че законодателят е въвел в тежест на водачите на
МПС да носят свидетелство за регистрация за МПС-то, което управляват, тоест
конкретното МПС, а не просто свидетелство за регистрация на МПС от определена
категория. Приел е за неоснователно и възражението, че от НП не ставало ясно
коя материалноправна норма във връзка с коя административнонаказателна норма се
прилага. Видно било от съдържанието на НП, че административнонаказващият орган
използвал цифрово обозначение на извършените нарушения и съответните им наказания.
Така нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП било вписано под № 1, а нарушението
на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП -изписано под № 2. По аналогичен начин били посочени
санкционните норми и наказанията, определени за всяко нарушение.
На
следващо място, районният съд е приел, че от доказателствата по делото по ясен
и категоричен начин се установява извършването на нарушението. По безспорен
начин било установено, че жалбоподателят на процесната дата управлявал товарен
автомобил ЗИЛ-131 с peг. № ******* и при проверка от съответните контролни
органи не представил свидетелство за регистрация на управляваното от него
превозно средство. Приел е, че извършеното нарушение не представлява
малозначителен случай по смисъла на чл. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Намерил е
за неоснователно и възражението за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
С
оглед направените изводи за установяване по несъмнен и категоричен начин на
нарушението, авторството и вината на жалбоподателя, за липса на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, за правилно приложение на
материалния закон и за определяне на справедливо и съответно на нарушението
наказание съдът е счел, че оспореното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено в частта, с която на жалбоподателя е ангажирана административнонаказателната
отговорност за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Настоящата инстанция намира, че
решението на районния съд в обжалваната му част е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства.
Неоснователно е оплакването за
ненадлежно установена компетентност на актосъставителя и издателя на процесното
наказателно постановление. Видно е от АУАН № 1148/27.06.2019 г., че същият е
съставен от Д.А. С., на длъжност полицейски инспектор в Районно управление –
Харманли. Съобразно чл. 37, ал. 1, б. б от ЗАНН, актове могат да съставят
длъжностните лица, определени от ръководителите на ведомствата, организациите,
областните управители и кметовете на общините, на които е възложено
приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове. От
своя страна, разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че актовете, с
които се установяват нарушенията по ЗДвП, се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1. 4 от
Заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи, допълнена
със Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., приложена за удостоверяване
компетентността на актосъставителя да съставя актове по реда на ЗДвП,
определени да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и да съставят актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП, са полицейските органи от
звената "Териториална полиция" (полицейски и младши полицейски
инспектори) в структурите на "Охранителна полиция" при СДВР/ОДМВР и
районните управления в състава им. В тази връзка се установява, че
актосъставителят се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в
ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, тоест да съставя
актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП. Със същата заповед са
делегирани правомощия да издават НП по ЗДвП на началниците на РУ при ОДМВР - на
обслужваната територия, какъвто е издателят на НП. Следователно и съставителят
на акта, и издателят на НП са компетентни за съответната дейност, която са
осъществили на основание чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, чл. 37, ал. 1, б. "б"
и чл. 47, ал. 2 във връзка с ал. 1, б. "а" от ЗАНН и на основание
издадената от Министъра на МВР оправомощителна заповед.
Неоснователно е оплакването на касатора,
че процесното нарушение не е описано прецизно по време, място и начин на
извършване. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно
описание на нарушението и фактическите обстоятелства по извършването му, поради
което не е налице неяснота относно вмененото противоправно деяние, съответно не
е засегнато по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи
защитата си в пълен обем. Налице е и съответствие между описанието на нарушението
от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената
от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното
наказуемо деяние.
Неоснователно е и оплакването, че спрямо
наказаното лице не е съществувало задължение да носи свидетелство за
регистрация, след като регистрацията на МПС била прекратена. Съгласно нормата
на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен
да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което
управлява. В случая не се установява същият да не е разполагал с такова поради
отнемането на свидетелството за регистрация на моторно превозно средство, тоест
посоченият документ да е фактически иззет.
В този смисъл и при правилно
установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата инстанция приема
изводите на същия, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна.
Съставомерността на извършеното деяние и вината на нарушителя са били правилно
установени от съда, който е обсъдил всички твърдения на жалбоподателя и
аргументирано ги е приел за неоснователни. Изложените в тази връзка подробни
съображения на районния съд, мотивирали го да потвърди НП относно това
нарушение, се споделят изцяло от настоящата инстанция и по аргумент от
разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не е необходимо да се
преповтарят.
Предвид гореизложеното, като е потвърдил
наказателното постановление относно нарушението по т. 2 от същото, районният
съд правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни, поради което решението в
обжалваната му част като валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА в обжалваната му част Решение № 27 от 14.03.2022 г., постановено по АНД № 20225630200007/2022
г. по описа на Районен съд – Харманли.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.