№ 18613
гр. ., 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110108762 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „.“ ЕАД, с която са предявени срещу Д. И. С. и С. К.
С. субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за
установено, че ответникът Д. И. С. дължи на ищеца „.“ ЕАД сумата от 122,17 лева,
представлява стойност на неплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до
м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. ., ж.к. „. “, ., абонатен № ., сумата от 12,50 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за . за периода от м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно
със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 26.10.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от
18,36 лв., представляващо обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 03.10.2022г. и сумата от 2,52 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата . за
периода 31.10.2019 г. до 03.10.2022г. и че ответникът С. К. С. дължи на ищеца „.“ ЕАД
сумата от 122,17 лева, представлява стойност на неплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр. ., ж.к. „. “, ., абонатен № ., сумата от
12,51 лв., представляваща цена на извършена услуга за . за периода от м.09.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.10.2022г. до окончателното
изплащане на вземанията, сумата от 18,35 лв., представляващо обезщетение за забава при
погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 03.10.2022г.
и сумата от 2,53 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за
цена на услугата . за периода 31.10.2019 г. до 03.10.2022г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № .г. по описа на СРС, 26 състав. Ищецът
твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на
собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил
за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали
насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за ., както и дължимата стойност на услугата „.“.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
1
дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните
дължими суми. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № .г. по описа на СРС, 26 състав, срещу дължимостта на които
ответниците са възразили в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, както и разноските за
производството.
Ответниците Д. И. С. и С. К. С. са депозирали отговор на исковата молба в срока по
чл. 131 ГПК, с който оспорват предявените искове като неоснователни. Твърдят, че са
преустановили ползването на услугите на ответника, за което са подали заявление при
ищеца. Сочат, че са демонтирали радиаторите, лирата в банята и са затапили водомера.
Оспорват да е налице сключен договор между тях и ответника. Твърдят, че имотът се
отоплява с електрическа енергия и бойлер. Посочват, че всички радиатори в блока са
демонтирани, поради спукване на тръбите, като същите са отрязани и демонтирани от
абонатната станция. Молят за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач „.“ ЕООД взема становище за основателност на предявените
искове.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците,
по силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответниците е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга
., както и нейният размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане.
При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на
топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е
сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането
на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите
на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например
откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения,
дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по
делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се,
че с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за недвижимите
имоти от .г. ответниците са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ
апартамент ., находящ се в гр. ., ж.к. „.“, ., понастоящем с административен адрес: гр. ., ж.к.
„.“, . (така удостоверение от ГИС, л. 23 от делото), за който няма спор по делото, че е
идентичен с процесния имот с абонатен номер .. Доколкото в представения договор не е
посочено друго, съдът приема, че ответниците са придобили процесния недвижим имот при
равни права – по 1/2 ид.ч. за всеки. Не се твърди, нито се установява ответниците да са се
разпоредили с процесния недвижим имот след сключване на договора за продажба до
момента на приключване на устните състезания на делото, поради което съдът приема, че
същите са били негови собственици за исковия период от м.05.2019г. до м.04.2021г. и като
2
такива се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот
и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна
енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ), без да е необходимо сключването на изричен
писмен договор, с оглед на което е неоснователно възраженеито на ответниците в този
смисъл.
За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. ., одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016г.
на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства
за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ,
обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от
публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).
Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за
процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена,
както и че в нея е въведена система за ., извършвано от фирма за . „.“ ЕООД, избрана от
етажните собственици на Общо събрание, проведено на 11.09.2002г., на което е участвал и
ответникът С. С. и подписът му на списъка на етажните собственици, участвали при взимане
на решението, не е оспорен в производството.
Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира
като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че
за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която
се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки
месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че от
доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на
топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула,
предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № . от 06.04.2007г., верността
на който математически модел е проверен от вещото лице. Измерванията са извършвани със
сертифициран и преминал задължителна периодична метрологична проверка топломер, като
макар и проверката му за част от периода да е извършена след изискуемия срок, резултат от
нея сочи, че топломерът съответства на одобрения тип и няма данни, които да пораждат
съмнения относно точността на извършените измервания през целия исков период.
Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира
топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално
достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания
случай се установява от заключението на СТЕ, че в имота на ответниците радиаторите са
демонтирани и не се начислява ТЕ за отопление на имот, както и не се начислява и ползва
ТЕ за БГВ. През процесния период е начислявана единствено ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, разпределяна между абонатите пропорционално на пълните отопляеми обеми
на имотите им по проект и изчислявана по формула, предвидена в т. 6.1.1 от Методика за .
на ТЕ в сгради ЕС към Наредба Е-.1 от 12.03.2020г., верността на които изчисления е
проверена от вещото лице. Заплащането на топлинната енергия за процесния период се е
извършвало на база прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, чието
предназначение е било да коригира прогнозните стойности, така че като краен резултат
клиентът да заплати реално доставеното до имота количество топлинна енергия. При
отчитане, че за исковия период са спазени техническите нормативи при разпределение на
топлинната енергия, съдът приема, че за процесния период от м.05.2019г. до м.04.2021г.
доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява на сумата от 244,34
лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на изравнителния резултат от
отоплителните сезони, включени в исковия период – сума за доплащане и сума за
получаване, включително съгласно Решение . на КЕВР. Във връзка с възражението на
ответниците относно недължимостта на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, следва да се
посочи следното: Абонатите за процесния период не ползват ТЕ за отопление на имот и
БГВ, но това не ги освобождава от задължението да заплащат ТЕ по третия компонент,
формиращ вземането на ищеца за цена на топлинна енергия, а именно: ТЕ, отделена от
сградната инсталация (чл. 144, ал. 2 ЗЕ). В случая не се касае за непоискана доставка, тъй
като топлоенергията, отдадена от сградна инсталация, следва да се заплаща от етажните
3
собственици, доколкото сградната инсталация в сграда-етажна собственост е обща част, и
всеки етажен собственик е длъжен да участва в ползите и тежестите за нейната поддръжка и
експлоатация, включително да заплаща отдадената от същата инсталация топлоенергия.
Етажните собственици имат право по установените правила да вземат решение да
преустановят топлоподаването в сградата, имат право да участват в отчитането на
консумираната топлоенергия, която се отчита чрез средството за търговско измерване –
общия топломер, да възразяват по качеството и количеството отчетена енергия, поради което
и ответникът, в качеството си на етажен собственик е имал възможност както да инициира и
участва във вземане на решения от етажните собствениците по горните въпроси, така и в
случай, че е намирал собствените си интереси за несъвместими с решенията на другите
етажни собственици да атакува по съответния ред решенията на Общото събрание, да се
възползва от свободния пазар и да се разпореди с правото си на собственост в сграда в
режим на етажна собственост и да си закупи обект в сграда, която не е топлоснабдена от
ищеца. Законовите разпоредби, които свързват възникването на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия с придобиване на право на собственост
или вещно право на ползване върху топлоснабден имот в сграда в режим на етажна
собственост, са изцяло съобразени с характеристиките на договора, специфичния му
предмет, спецификата на института на етажната собственост и общия принцип за забрана
на неоснователното обогатяване, като никоя от нормите на закона, според настоящия състав,
не противоречи на Конституцията и международните актове, по които Б. е страна, тъй като
не ограничава правото на собственост, нито свободата на договаряне. В този смисъл е и
даденото от вещото лице по изслушаната СТЕ разяснение, че формулата за изчисляване на
ТЕ от сградна инсталация по Наредбата за топлоснабдяването няма топлотехнически
характер и няма за цел да определи действително постъпилата в имота ТЕ от тръбите,
преминаващи през имота, а да постави всички абонати в топлофицираната сграда при едни и
същи условия. Определянето на действително отдадената от общите тръби ТЕ е и
практически невъзможно, тъй като вещото лице посочва, че топлотехническите процеси на
пренос на топлина са трудни за математическо описание, защото зависят от стотици фактори
и представляват случайни процеси, които не се поддават на конкретно изчисление.
С оглед изложеното и установените квоти от притежаваното право на собственост
всеки от ответниците дължи на ищеца половината от доказаната стойност на доставената
топлинна енергия за периода или сумата от 122,17 лв. всеки.
По иска за установяване на акцесорното задължение за мораторна лихва върху
главницата за цена на топлинната енергия в тежест на ищеца е да установи наличието на
главен дълг и изпадането на длъжниците в забава за плащането му. Съгласно приложимите
към процесния период ОУ от 2016г. (чл. 32, ал. 1 и ал. 2) месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно
количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база
реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за .
и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. В случая се установява, че за процесния период
месечната дължима цена се е определяла по прогнозно количество, както и че ответникът не
е заплатил месечните суми в предвидения в чл. 33, ал. 1 ОУ 45-дневен срок. Тъй като се
касае за прогнозно определяне на месечните задължения обаче, съгласно предвиденото в чл.
33, ал. 4 ОУ обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само за
4
задълженията по чл. 32, ал. 3 ОУ (върху стойността на общата фактура след изготвяне на
изравнителни сметки), а падежът на плащане на това задължение настъпва съгласно чл. 33,
ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая 45-
дневния срок за плащане на общото задължение за отоплителен сезон 2019г. – 2020г. е
настъпил на 15.06.2020г., а за отоплителен сезон 2020г. – 2021г. – на 15.06.2021г. Видно от
представените от ищеца и от третото лице-помагач писмени доказателства (общи фактури и
изравнителни сметки) в срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ не е била изготвена нито изравнителна
сметка, нито издадена обща фактура за съответния период, поради което и разпоредбата на
чл. 33, ал. 2 ОУ, отнасяща се до изпадането на длъжниците в забава не може да се приложи.
Съответно за изпадането на ответниците в забава за плащане на цената на топлинната
енергия ищецът е следвало да се докаже отправяне на покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД) за плащане
на общата фактура, издадена след уговорения и поради това неприложим в ОУ срок, но
такава ищецът не твърди и не доказва да е отправил. С оглед изложеното предявените
искове за установяване на вземания за обезщетение за забава върху гллавниците за цена на
топлинна енергия са изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят за заявения размер и
период срещу всеки от двамата ответници.
Услугата „.“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ) и се
извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от топлопреносното предприятие или
по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а ЗЕ, каквото е третото лице-помагач.
Отношенията между топлопреносното предприятие и топлинния счетоводител се уреждат от
договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3 ЗЕ, като етажните собственици могат
да изберат лице, за извършване на услугата . – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ.
Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия купувачите
на топлинна енергия, каквито са ответниците, заплащат на продавача стойността на услугата
„.“, извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от 2016г.), която включва цена
на обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка и
цена за отчитане на един уред за . и броя на уредите в имота, по ред и начин, определен от
продавача и обявен по подходящ начин на купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е извършвано
от избран от етажната собственост търговец – . „.“ ЕООД, поради което ответникът дължи
заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ (ищецът) по силата на ОУ, които го
обвързват и срещу които същият не е възразил, щом предоставената услуга е осъществена.
Стойността на услугата за исковия период се равнява, съобразно неоспореното заключение
на съдебно-счетоводната експертиза, на сумата от 25,01 лв. за периода от м.09.2019г. до
м.04.2021г. Или вземанията на ищеца за цена на услугата . са доказани спрямо ответниците в
заявения размер и период – за сумата от 12,50 лв. срещу ответника Д. И. С. и за сумата от
12,51 лв. срещу ответника С. К. С..
Неоснователен се явява предявеният иск за обезщетение за забава върху установеното в
процеса задължение за такси за .. Поставянето на длъжниците в забава за заплащането на
таксите за . не е доказана по делото при носена от ищеца тежест за това, тъй като ОУ не
установяват срок за заплащане на тези задължения, а ищецът не е доказал какъв е
определеният от него ред за заплащане на таксите, към който препраща уговорката в чл. 36
от ОУ от 2016г., нито е отправил покана за заплащането им. Поради изложеното не се
установява ответниците да е изпаднали в забава преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение като предпоставка за дължимост на тези вземания и исковете,
предявени на това основание следва да се отхвърлят като неоснователни.
Ответниците в хода на производството твърдят, че са платили претендираните
вземания. С молба, представена в съдебно заседание на 15.02.2023г. ответникът С. е
представил два броя разписки от 12.02.2024г. за платени суми, всяка за 122,17 лв. в полза на
ищеца „.“ ЕАД с основание „Гр дело . заповед номер . С. С. ЕГН **********“ и „Гр дело .
заповед номер . ЕГН ********** Д. С.“. Съгласно посоченото основание за плащане
несъмнено е че същото е извършено за погасяване на задължения на ответниците по
настоящото дело (номерът на посочената заповед и дело съответстват на тези по издадената
заповед за изпълнение за процесните вземания). Посоченото обстоятелство се признава и от
ищеца, който в открито съдебно заседание от 04.04.2024г. посочва, че посочените плащания
са постъпили при него на 13.02.2024г., но доколкото същите не покриват всички вземания по
5
заповедта, счита, че с тях се погасяват част от претендираните вземания, което моли да се
съобрази от съда. В тази връзка съдът намира следното: по делото беше установено, че
задължението на ответника С. е в размер на 122,17 лв. – главница за топлинна енергия и в
размер на 12,51 лв. – главница за цена на услугата ., общо 134,68 лв., а на ответника Д. С. – в
размер на 122,17 лв. – главница за топлинна енергия и в размер на 12,50 лв. – главница за
цена на услугата ., общо 134,67 лв. Следователно към датата на извършеното плащане
ответниците са имали към ищеца няколко еднородни задължения, като изпълнението не е
било достатъчно да погаси всички, и ответниците не са посочили изрично кое от тях
погасяват, поради което следва да се приложи правилото на чл. 76, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, като се
приеме, че с извършеното плащане е погасено най-обременителното от установените за
дължими задължения. Съдът счита, че в случая най-обременително за ответниците е
задължението за цена на топлинна енергия за исковия период от м.05.2019г. до м.04.2021г.,
което е в най-голям размер и следователно акумулира лихви за забава в най-висок размер, а
освен това е и най-старо. Следователно с всяко от плащанията от 122,17 лв. е погасено
установеното задължение за топлинна енергия на всеки от ответниците за процесния период.
Непогасена е останала законната лихва върху тези главници от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.10.2022г. до плащането – 12.02.2024г.
в размер, определен по реда на чл. 162 ГПК при използване на лихвен калкулатор, от 19,48
лв. за всеки и дължимата от всеки от тях сума за цена на услугата ., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на тези вземания, за които вземания следва да се уважат
предявените установителни искове. Исковете за установяване на цена на топлинната енергия
срещу двамата ответници следва да бъдат отхвърлени поради плащане на вземанията в хода
на процеса, а исковете за претендираните акцесорни вземания за обезщетения за забава
следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но такива е
претендирал и доказал единствено ищецът, както следва: за заповедното производство в
размер на сумата от 25 лв. – държавна такса и за исковото производство в размер на сумата
от 25 лв. – държавна такса, сумата от 300 лв. – депозит за СТЕ и сумата от 300 лв. – депозит
за ССчЕ и 5 лв. – за издаване на съдебно удостоверение. И в двете производства ищецът е
бил защитаван от юрисконсулт и е претендирал заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред., ДВ, бр. 8/2017г.), на
сумата от 50 лв. за заповедното производство на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП и на
сумата от 100 лв. за исковото производство на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП.
Или разноските на ищеца за заповедното производство са в общ размер от 75 лв., от който
следва да му се присъдят съразмерно с уважената част от исковете (като се вземе предвид и
отхвърлянето на исковете за цена на топлинна енергия поради извършено в хода на процеса
плащане) на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 64,93 лв., от която
ответникът Д. С. дължи сумата от 32,46 лв., а ответникът С. С. – сумата от 32,47 лв.
Разноските за исковото производство на ищеца са в общ размер от 630 лв., от който следва
да му се присъдят съразмерно на уважената част от исковете (като се вземе предвид и
отхвърлянето на исковете за цена на топлинна енергия поради извършено в хода на процеса
плащане) на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 545,44 лв. или всеки от
ответниците дължи сумата от 272,72 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че Д. И. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. ., ж.к. „.“, ., . дължи на
„.“ ЕАД, ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. ., ул. „.“ № ., сумата от 19,48 лв.,
представляваща законна лихва върху претендираната и платена в хода на производството
главница за цена на топлинна енергия в размер на 122,17 лв., доставена до топлоснабден
имот в гр. ., ж.к. „. “, ., абонатен № ., за периода от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 26.10.2022г. до датата на извършеното плащане –
6
12.02.2024г., сумата от 12,50 лв., представляваща цена на извършена услуга за . за периода от
м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 26.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № .г. на СРС, 26 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането за цена
на топлинна енергия в размер на 122,17 лв. за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., както и
исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на
вземане за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинната енергия в размер
на 18,36 лв. за периода от 15.09.2020г. до 03.10.2022г. и за установяване на вземане за
обезщетение за забава върху главницата цената на услугата . в размер на 2,52 лв. за периода
от 31.10.2019г. до 03.10.2022г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, че С. К. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. ., ж.к. „.“, ., . дължи на
„.“ ЕАД, ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. ., ул. „.“ № ., сумата от 19,48 лв.,
представляваща законна лихва върху претендираната и платена в хода на производството
главница за цена на топлинна енергия в размер на 122,17 лв., доставена до топлоснабден
имот в гр. ., ж.к. „. “, ., абонатен № ., за периода от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 26.10.2022г. до датата на извършеното плащане –
12.02.2024г., сумата от 12,51 лв., представляваща цена на извършена услуга за . за периода от
м.09.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 26.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането,
за която суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № .г. на СРС, 26 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземането за цена
на топлинна енергия в размер на 122,17 лв. за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., както и
исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на
вземане за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинната енергия в размер
на 18,35 лв. за периода от 15.09.2020г. до 03.10.2022г. и за установяване на вземане за
обезщетение за забава върху главницата цената на услугата . в размер на 2,53 лв. за периода
от 31.10.2019г. до 03.10.2022г.
ОСЪЖДА Д. И. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. ., ж.к. „.“, ., . да заплати на „.“
ЕАД, ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. ., ул. „.“ № ., на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК сумата от 32,46 лв., представляваща разноски за заповедното производство и
сумата от 272,72 лв., представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА С. К. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. ., ж.к. „.“, ., . да заплати на „.“
ЕАД, ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. ., ул. „.“ № ., на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК сумата от 32,47 лв., представляваща разноски за заповедното производство и
сумата от 272,72 лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на
ищеца „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „.“ ..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7