№ 34
гр. Велико Търново, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
ДАНИЕЛА ДЕЛИС.
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИС. Въззивно търговско дело
№ 20214001000224 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №179/17.05.2021г., постановено по гр.д. №929/2020г.,
Окръжен съд-Велико Търново е осъдил Застрахователно дружество Бул Инс-
гр.София да заплати на С. С. С. от гр.Лясковец сумата от 130 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
смъртта на неговия баща С. С. Г., настъпила при ПТП на 15.06.2018г. по вина
на застрахован по задължителна застраховка Гражданска отговорност при
ответното дружество водач, заедно със законната лихва върху тази главница,
считано от 10.03.2020г. до окончателното й изплащане, както и е отхвърлил
изцяло предявения на основание чл.432 от Кодекса за застраховането от Д.С.
С., лично и със съгласието на родителите й С.С. и З.С. срещу ЗД Бул Инс-
гр.София осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на
50 000 лева, заедно със законната лихва от датата на увреждането –
15.06.2018г., причинени й вследствие смъртта на дядо й С. С. Г. при
посоченото ПТП, като неоснователен и недоказан. Със същото решение
Великотърновският окръжен съд е осъдил ЗД Бул Инс АД-гр.София да
1
заплати на С.С. от гр.Лясковец сумата 4 000 лева, заплатено от него
адвокатско възнаграждение. Осъдил е Д.С. С., лично и със съгласието на
родителите й С.С. и З.С., от гр.Лясковец да заплати на ЗД Бул Инс АД-
гр.София сумата 3 120 лева, направени разноски в първата инстанция,
заплатено адвокатско възнаграждение. Осъдил е ЗД Бул Инс АД-гр.София да
заплати държавна такса по сметката на Великотърновския окръжен съд в
размер на сумата 5 200 лева, съразмерно на уважения иск.
Постъпила е въззивна жалба от адвокат Д.П., от Адвокатска колегия-
Велико Търново, в качеството му на пълномощник и процесуален
представител на С. С. С. и Д.С. С., лично и със съгласието на родителите си С.
С. С. и З. Т. С., против решението в отхвърлителната му част, с която е
отхвърлен иска на Д.С., лично и със съгласието на родителите си, против ЗАД
Бул Инс АД-гр.София, с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на
сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие смъртта на нейния дядо С. С. Г., настъпила
при ПТП на 15.06.2018г. по вина на застрахован по задължителна застраховка
Гражданска отговорност при ответното дружество водач, заедно със
законната лихва върху тази главница, считано от датата на увреждането –
15.06.2018г. до окончателното й изплащане.
Предмет на жалбата е само отхвърлителната част на
първоинстанционното решение.
Въззивникът моли Апелативният съд да отмени същото в обжалваната
му част и вместо него с решението си по съществото на спора да уважи
изцяло исковата претенция на Д.С. С., лично и със съгласието на родителите
си, по чл.432 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди в размер на
сумата 50 000 лева, заедно със законната лихва, считано от 15.06.2018г. –
датата на деликта, до окончателното й изплащане, причинени й вследствие
смъртта на дядо й С. С. Г. при пътно транспортното произшествие на същата
дата.
Навежда доводи за неправилност на първоинстанционното решение,
предвид доказана в случая трайна и дълбока емоционална връзка между
ищцата и загиналия неин дядо, надхвърляща нормалните и обичайни
отношения дядо-внучка. Между тях била съществувала изключителна
близост. Дядото Г. бил изпълнявал ролята на втори родител за внуците си,
2
като ги е водил изключително той, на ясла, детска градина, училище,
извънкласни занимания, учил ги бил на писане, математика, шах, тъй като
родителите им работят на пълен работен ден в Аркус АД-гр.Лясковец т.е.
между 8 и 18 часа са ангажирани. В основната част на деня дядото се е
грижел за Д.С..
Въззивникът навежда и довода, че по друго дело, Великотърновският
окръжен съд е уважил исковете по чл.432 от КЗ на другите двама внуци на
загиналия С. Г., а именно на С. и Т. С.и, деца на другия му син П. С. С., като
за претърпените неимуществени вреди им е присъдил по 50 000 лева, на всеки
един от двамата внуци, които суми да заплати ответното Застрахователно
дружество. В подкрепа на това свое твърдение въззивникът представя
решението на Окръжен съд-Велико Търново, а именно решение
№486/14.10.2020г. по гр.д. №320/2020г.
Въззиваемият ответник Застрахователно дружество Бул Инс АД-
гр.София, в писмен отговор, моли Апелативният съд да остави без уважение
въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди обжалваното решение, в
обжалваната му част, като правилно.
По делото не били установени житейски обстоятелства, обуславящи
изключение по смисъла на Тълкувателно решение №1/2016г. Не било
установено в случая ищцата Д.С. да е отгледана от починалия си дядо в
какъвто и да е период от време.
Въззивникът ищец и въззиваемият ответник не изпращат процесуален
представител в проведеното открито съдебно заседание в настоящата
инстанция.
С писмена молба, бланкетно, Застрахователното дружество, чрез
адвокат ИВ. Ж., от Габровската адвокатска колегия, преупълномощен от
процесуалния представител адвокат М.Г., заявява, че поддържа отговора с
изложените в него съображения за неоснователност и недоказаност на
предявения иск от Д.С..
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията в отговора, прецени събраните по делото доказателства, взе
предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в границите на правомощията си, Апелативният
3
съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от страна по делото,
при наличен интерес у нея да обжалва, насочена е срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, както и е подадена в срок.
При обсъждане на нейната основателност приема за установено
следното.
Ищците С.С. и Д.С. С., лично и със съгласието на родителите си,
двамата от гр.Лясковец, твърдят в исковата молба и по делото, че първият е
син, а втората внучка на С. С. Г., който загинал при ПТП настъпило на
15.06.2018г. в в гр.Лясковец, на пешеходна пътека, като пешеходец, по
изключителната вина на лек автомобил Ауди, с рег.№ВТ 10****, собственост
и управляван от М. Д. А., който нарушил правилата за движение по пътищата,
вследствие на което блъснал навлезлия в пешеходната пътека С. Г. и с това
причинил смъртта му. За случая срещу водача на лекия автомобил е
постановена присъда по НОХД №256/2019г., на Окръжен съд-Велико
Търново, която е влязла в сила и в която е описан механизма на ПТП, както и
вината на М. А., който е признат за виновен и му е наложено наказание две
години лишаване от свобода с приложение на чл.66 от НК и отлагане
изпълнението на наказанието в четири годишен изпитателен срок.. В момента
на пътния инцидент лекият автомобил имал валидна застраховка гражданска
отговорност при ответното Застрахователно дружество. Поради това същото
им дължи застрахователно обезщетение за претърпените от тях, съответно
като син и внучка неимуществени вреди – душевни страдания, вследствие
загубата на баща им и на дядо им. Твърди се, че дядото и внучката са имали
дълбока и трайна емоционална връзка, били са изключително близки, имали
са отношения на обич и разбирателство, връзката между тях е била като
съществуващата в едно общо домакинство, дядото се е грижил за ищцата,
както и за другите си двама внуци от втория си син отгледал ги е,
включително Д., водил ги е на детска градина, празнували заедно рождените
дни, както и другите празници, осигурявал ежедневно грижи и надзор над
внуците си, тъй като родителите им са били на работа всеки работен ден от 8
до 18 часа. Дядото и синовете му, заедно с тримата внуци, живеели в една
къща, двуетажна, намираща се в гр.Лясковец. С. Г. бил моралният център в
семейството. Ищцата приела много тежко загубата, още повече тогава била 14
4
години, която възраст е много особена.
Предвид изложеното ищците молят съдът да постанови решение, с
което да осъди ответното Застрахователно дружество да заплати на С.С., като
син на пострадалия, сумата от 130 000 лева, с посочения произход, заедно със
законната лихва от 15.06.2018г. – датата на увреждането и на Д.С., като
внучка на загиналия, сумата от 50 000 лева, със същия произход, заедно със
законната лихва от 15.06.2018г. до окончателното й изплащане.
Ответникът Застрахователно дружество Бул Инс АД-гр.София, в
писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК и по делото, оспорва иска, както и
по основание и размер. Прави възражение за нередовност на исковата молба.
Оспорва изцяло предявения от Д.С. иск, който счита за неоснователен и
недоказан предвид това, че не са налице предпоставките на Тълкувателно
решение №1/21.06.2018г. на Върховния касационен съд, а именно в случая не
била доказана трайна и дълбока емоционална връзка внучка-неин дядо, която
да е изключителна по своя характер, само в който случай следвало да се
присъди обезщетение за неимуществени вреди. В условия на евентуалност се
позовава на §96 от ПЗРЗИД на Кодекса за застраховането, в сила от
07.12.2018г. във връзка с чл.493 ал.4 от КЗ, съгласно която разпоредба се
определя застрахователен лимит от 5 000 лева за обезщетяване на определен
кръг лица, между които попада ищцата.
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
следното:
При извършената служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.269
ал.1 от ГПК Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и
допустимо в неговата цялост, тъй като е постановено от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
Първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд в
осъдителната му част, с която ответното Застрахователно дружество е
5
осъдено да заплати на ищеца С.С., син на загиналия, сумата от 130 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-душевни
болки и страдания, вследствие смъртта на баща му при ПТП-то на
15.06.2018г. в гр.Лясковец, по вина на застрахования при ответника водач на
конкретизирания лек автомобил М. А., признат за виновен и осъден с влязла в
сила присъда за случая, заедно със законната лихва върху тази сума, считано
от 10.03.2020г. до окончателното й изплащане, е влязло в сила, като
необжалвано.
С първоинстанционното решение в отаналата му отхвърлителна част,
предмет на настоящото въззивно производство, са съобразени всички събрани
по делото доказателства. Окръжният съд е изяснил всестранно и правилно
фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е направил правилни
изводи относно установените по делото факти и обстоятелства.
Поради това Апелативният съд възприема така изяснената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и в настоящото въззивно
решение я възпроизвежда съвмсем накратко.
В тази връзка Апелативният съд съобрази, че с присъда №29 от
02.10.2019г., постановена по НОХД №256/2019г. на Окръжен съд-Велико
Търново подсъдимият М. Д. А. е признат за виновен в това, че на 15.06.2018г.,
в гр.Лясковец, Великотърновска област, при управление на лек автомобил
Ауди, с рег.№ ВТ 10****, негова собственост, поради нарушаване правила за
движение по пътищата, а именно чл.20 ал.1, чл.116 и чл.119 от ЗДвП – не
контролирал непрекъснато лекия автомобил, не бил достатъчно внимателен и
предпазлив към пешеходеца С. Г., както и не пропуснал преминаващия по
пешеходната пътека С. Г. – причинил по непредпазливост смъртта на същия,
което деяние съставлява престъпление по чл.343 ал.3 пр.последно във връзка
с чл.342 ал.1 от НК и предвид извършеното престъпление му е наложено
наказание две години лишаване от свобода, с приложение на чл.66 от НК и
отлагане изпълнението му за изпитателен срок от пет години, както и пет
години лишаване от право да управлява МПС.
Присъдата е влязла в сила.
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено
6
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца или в случая
посочената присъда е задължителна относно отразеното в нея, че
произшествието е настъпило единствено вследствие поведението на
подсъдимия водач на лекия автомобил, който в резултат на нарушаване
правилата за движение причинил на пешеходна пътека, по непредпазливост,
смъртта на наследодателя на ищците по делото – негов син и негова внучка.
Безспорни са по делото обстоятелствата и същите са доказани със
събраните по делото доказателства, че ищците и загиналият са син, внучка и
баща/дядо, че виновният за произшествието лек автомобил е с валидна
застраховка гражданска отговорност при ответното Застрахователно
дружество, че ищците са предявили претенцията си пред застрахователя, но
между тях не е постигнато съгласие относно размера на обезщетението, което
следва да бъде заплатено и доброволно плащане от страна на застрахователя
не е постъпило.
С ангажираните по делото доказателства, преди всичко свидетелски
показания, но и с писмени доказателства, се установява наличието на
изключително близки отношения между ищците и загиналия техен
наследодател; живеели са в една двуетажна жилищна сграда, на два различни
етажа, в разбирателство и с обич между тях, дядото е помагал за
отглеждането на внучката си Д., както и на другите свои два внука,
празнували са заедно рождените си дни, както и по други поводи, дядото е
водел внучката си на детска градина, на училище, тъй като родителите й са
били на работа от 8 до 18 часа всеки работен ден, дядото е бил разведен и не е
живеел заедно с бабата на ищцата, поради което тя не е полагала
непосредствени грижи за децата, дядото е бил моралната опора за всички
членове на семейството. Отношенията между членовете на семейството са
били изградени на взаимна обич, уважение и доверие, били са силно
сплотени, подкрепяли са се взаимно. Нямало е конфликти между тях. Ищцата
е приела много тежко смъртта на дядо си и още не може да преживее
загубата.
При тази установена по делото фактическа обстановка
първоинстанционният съд е формулирал правилни правни изводи в
обжалваното решение относно връзката между ищцата и загиналия неин дядо,
а именно че макар техните отношения да са били много близки, връзката им
7
не е доказано да е била толкова трайна, толкова дълбоко емоционална и
специална, че да надхвърля обичайните отношения между дядо и внучка,
характерни за българския бит и да се доближава по интензитет до
отношенията между родител и дете, поради което емоционалните страдания
на ищцата от загубата на този неин родственик не подлежат на възмездяване
по този ред с парично обезщетение.
Апелативният съд, с оглед разпоредбата на чл.272 от ГПК, възприема
изцяло мотивите на Окръжния съд. Намира, че същите са в съответствие със
закона и съдебната практика.
Въззивната инстанция споделя този основен правен извод, направен от
Окръжния съд в обжалваното първоинстанционно решение по следните
съображения.
Съгласно Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС
най-близките на починалия /по смисъла на Постановление №4/1961г. и
Постановление №5/1969г. на ВС, а именно низходящите, възходящите,
съпруг, фактически съпруг и отглеждан/ се ползват с право на обезщетение,
тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да
се предполага, че търпят пряко, непосредствено и за продължителен период
от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му.
Справедливо е да бъдат обезщетени и други лица, извън близкия семеен и
родствен кръг, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка, заради която търпят морални болки и страдания от
смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките. В Тълкувателното решение е посочено, че
особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Съгласно Тълкувателното решение
когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик т.е. не е достатъчна формална връзка на родство, а да са налице
такива болки и страдания, които да са изключения спрямо нормално
присъщите за тази родствена връзка.
8
Настоящата инстанция е на становище, че е въпрос на конкретна
преценка с оглед на събраните доказателства дали между починалия и ищцата
е била налице особена емоционална връзка, трайна и дълбока, с изключителна
привързаност между двамата.
При приетите за установени факти Апелативният съд стига до извода,
че с ангажираните по делото доказателства ищцовата страна не е доказала при
условията на пълно и главно доказване, което е в нейна тежест,
съществуването в случая на трайна и дълбока емоционална връзка между
ищцата Д.С. и дядо й С. Г., довела до продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай да е справедливо да бъдат обезщетени. По делото
ищцовата страна не установява наличието на такива изключително близки
отношения, повече от нормалните между дядо и внучка.
Като недоказан, предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Въззивницата се позовава на решение №486 от 14.10.2020г.,
постановено по гр.д. №320/2020г., с което Окръжен съд-Велико Търново е
уважил предявените искове от другите двама внуци С. С. и Т. С. на същия
наследодател С. Г., против ЗД Бул Инс АД-гр.София като на основание чл.432
от КЗ е осъдил същото Застрахователно дружество да заплати на С. С. и Т. С.
по 50 000 лева на всеки един от двамата, обезщетения за неимуществени
вреди – емоционални болки и страдания – от загубата на техния дядо С. Г.,
починал вследствие ПТП, настъпило на 15.06.2018г. в гр.Лясковец, с виновен
за настъпилата смърт поради непредпазливост застрахован при ответника
водач на лек автомобил, нарушил правилата за движение по пътищата, който
не е пропуснал преминаващия на пешеходна пътека пешеходец С. Г., не е
контролирал непрекъснато автомобила и не е бил достатъчно внимателен към
преминаващия на пешеходната пътека пешеходец.
При служебна справка настоящият съдебен състав констатира, че по
въззивна жалба против това първоинстанционно решение е образувано в.т.д.
№22/2021г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново, с което
присъденото обезщетение което ЗД Бул Инс АД да заплати на С. С. и на Т. С.
на основание чл.432 ал.1 от КЗ за неимуществени вреди от смъртта на техния
дядо С. Г., починал вследствие на настъпило на 15.06.2018г. ПТП с виновен
причинител на смъртта му водачът на застрахования лек автомобил М. Д. А.,
е намалено на сумите от 25 000 лева за всеки един от двамата наследници.
9
Въззивното решение не е влязло в сила, тъй като не е върнато от
Върховния касационен съд, където е изпратено по касационна жалба.
Предвид изложеното възраженията и доводите на въззивницата ищца
относно пороци на обжалваното решение, направени във въззивната жалба, се
явяват неоснователни и недоказани, тъй като обжалваното решение не страда
от такива пороци.
На основание чл.272 от ГПК Апелативният съд препраща към мотивите
на първоинстанционния съд, които мотиви счита, че са в съответствие със
закона и съдебната практика.
Като правилно обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната част.
Първоинстанционното решение е правилно и в частта за присъдените
разноски, поради което следва да бъде потвърдено и в тази му част.
При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК въззивницата
следва да заплати на въззиваемия сумата 2520,00 лева, договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, с включен ДДС, предвид направено
искане, представен списък по чл.80 от ГПК, доказан договорено и заплатен
адвокатски хонорар в този размер, дължим ДДС от адвоката и тъй като това
адвокатско възнаграждение е в рамките на дължимото по Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /по Наредбата се
дължи адвокатски хонорар 2030 лева, към който като се прибави ДДС, се
стига до извода, че нормативно определеното е 2636 лева/
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №179/17.05.2021г., постановено по гр.д.
№929/2020г., на Окръжен съд-Велико Търново В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с
която е отхвърлен изцяло предявения на основание чл.432 от Кодекса за
застраховането от Д.С. С., лично и със съгласието на родителите й С. С. С. и
З. Т. С. срещу Застрахователно дружество Бул Инс-гр.София осъдителен иск
за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, заедно със
законната лихва от датата на увреждането – 15.06.2018г., причинени й
вследствие смъртта на дядо й С. С. Г. при ПТП, настъпило на 15.06.2018г. в
10
гр.Лясковец, както и в частта за разноските.
Решение №179/17.05.2021г., постановено по гр.д. №929/2020г., на
Окръжен съд-Велико Търново Е ВЛЯЗЛО В СИЛА в останалата му част,
КАТО НЕОБЖАЛВАНО.
ОСЪЖДА Д.С. С., лично и със съгласието на родителите си С. С. С. и
З. Т. С., от гр.Лясковец, да заплати на Застрахователно дружество Бул Инс
АД-гр.София, с ЕИК *********, сумата 2 520,00 лева, направени разноски в
тази инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11