Р Е
Ш Е Н
И Е
№
05.05.2017 г.
гр.Плевен.
В И
М Е Т
О НА Н
А Р О
Д А
Плевенският окръжен съд,
четвърти въззивен наказателен състав, в открито заседание , на пети април, през
2017г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЕН ЛАЗАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ
РАЙКОВСКИ
ИВАН РАДКОВСКИ
Секретар: А. Д.
Прокурор: ГЕОРГИ
ЛАЗАРОВ
Като разгледа докладваното от съдия Иван Радковски ВНОХД № 216/2017 г., по описа на Плевенски
окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по протест от Здравко Луканов –
прокурор в Районна прокуратура – гр. Плевен , против присъда № 20, постановена по НОХД № 2374/2016 г., по описа на Районен
съд-гр. Плевен.
В
протеста, който е бланкетен, е посочено, че постановената от Плевенският
районен съд присъда е неправилна, необоснована, незаконосъобразна, и противоречаща на юридическата и житейската логика, без да
са изложени доводи, в подкрепа на тези твърдения.
В
съдебното заседание, при разглеждане на настоящото дело, представителят на
Окръжна прокуратура – гр.Плевен заяви, че поддържа протеста и за да запълни
липсата на съображения към него изложи следните доводи в следния смисъл:
Установено от доказателствата по делото е че в инкриминирания период
подсъдимият, като собственик на фирма, която по своя предмет на дейност се
явява „заложна къща“, е назначил работници, които в един от пунктовете на тази
фирма са изкупували черни и цветни метали. Налице са множество доказателства по
делото на свидетели, които установяват, че никога не са имали намерение да
оставят в залог металните отпадъци, които са предавали в заложната къща, а
напротив – ходили са там, за да ги продават, тъй като им било известно от
съществуващия ценоразпис, както и
от указателни табелки, намиращи
се в близост, че там се изкупуват отпадъци от черни и цветни метали.
Предвид изложеното, според представителя на Окръжна прокуратура – гр.
Плевен, следва да се приеме, че доказателствата за отговорността на подсъдимия
са достатъчни, от обективна и субективна страна, поради което направи искане за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и постановяване на осъдителен такъв.
Според защитата на подсъдимия, по делото е
било установено, че дружеството е имало фактически предмет на дейност –
изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали, без да е имало разрешение за
това, но същевременно липсват каквито и да било доказателства, че Л.И. е
извършвал някакви действия, свързани с упражняването на такава дейност. В
частност – никой от свидетелите по делото, работещи в пунктовете на заложната
къща не сочи, че му е било разпореждано
от управителя Л.И. да изкупува метални
отпадъци и тъй като подсъдимият лично не е работил на този обект, а и не е
разпореждал на никого да извършва сделки без разрешение, тези обстоятелства изключват неговата лична
наказателна отговорност в конкретния случай.
Въз основа на изложеното защитата на подсъдимия И. направи искане
протестът срещу първоинстанционната присъда да бъде оставен без уважение.
Въззивната инстанция, като се запозна с
протеста и доводите на страните, изложени в съдебното заседание, при
разглеждане на настоящото дело, при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено следното:
Протестът е допустим, тъй като е подаден в законния
срок. Разгледан по същество той е неоснователен, по следните съображения :
С присъда по НОХД №2374/2016г. на Плевенски районен съд
подсъдимият Л.О.И. е бил признат за невинен в това че през периода 07.10.2013г. – 30.10.2013г., в гр.Плевен, като управител
на „***“ ЕООД с ЕИК:***, със седалище и адрес ***, в обекти, стопанисвани от
дружеството, намиращи се в Западната индустриална зона на гр.Плевен и на
ул.“Изток“ в същия град, чрез работници в дружеството, изкупувал отпадъци от черни и цветни метали,
на обща стойност 1471,98 лв., без необходимия за това лиценз, съобразно
разпоредбите на Закона за управление на отпадъците - чл.35 ал.1 т.1 вр. с чл.67
ал.1 – разрешение, издавано от Директора на РИОСВ – Плевен, както следва:
На 07.10.2013г. в гр.Плевен, Западна
индустриална зона, като управител на „***“ ЕООД, чрез работник в същото
дружество изкупил отпадъци от черни и цветни метали -
На 08.10.2013г. в
гр.Плевен, ул.“***“, като управител на „***“ ЕООД, чрез работник в същото
дружество изкупил отпадъци от черни и цветни метали - 1 бр. меден казан и 1 бр.
алуминиев варел на обща стойност 143,60лв. от М.Г.Х. от гр.Плевен, без
лиценз, който се изисква съобразно Закона за управление на отпадъците - чл.35
ал.1 т.1 вр. с чл.67 ал.1– разрешение, издавано от Директора на РИОСВ – Плевен;
На 09.10.2013г. в гр.Плевен, Западна
индустриална зона, като управител на „***“ ЕООД, чрез работник в същото
дружество изкупил отпадъци от черни и цветни метали - лек автомобил „***“ с
рег.№ ЕН *** на стойност 400,00лв. от
лицето Н.Д.П. от с.***, обл.Плевен, без лиценз, който се изисква
съобразно Закона за управление на отпадъците - чл.35 ал.1 т.1 вр. с чл.67 ал.1
– разрешение, издавано от Директора на РИОСВ – Плевен;
На 11.10.2013г. в гр.Плевен, Западна
индустриална зона, като управител на „***“ ЕООД, чрез работник в същото
дружество изкупил отпадъци от черни и цветни метали - части от мотори на обща стойност 30,00лв. от Т.Н.Х. от
с.**, обл.Плевен, без лиценз, който се изисква съобразно Закона за управление
на отпадъците - чл.35 ал.1 т.1 вр. с чл.67 ал.1 – разрешение, издавано от
Директора на РИОСВ – Плевен;
На 12.10.2013г. в гр.Плевен, Западна
индустриална зона, като управител на „***“ ЕООД, чрез работник в същото
дружество изкупил отпадъци от черни и цветни метали – желязо, на стойност 10,00лв. от В.К.А. от гр.Плевен, без лиценз, който се изисква съобразно
Закона за управление на отпадъците - чл.35 ал.1 т.1 вр. с чл.67 ал.1 –
разрешение, издавано от Директора на РИОСВ – Плевен;
На 12.10.2013г. в
гр.Плевен, ул.“Изток“, като управител на
„***“ ЕООД, чрез работник в същото дружество изкупил отпадъци от черни и цветни
метали – 4 бр. чугунени радиатори, бойлер и
метални тръби, на обща стойност 239,00лв. от А.К.А. от гр.***,
обл.Плевен, без лиценз, който се изисква съобразно Закона за управление на
отпадъците - чл.35 ал.1 т.1 вр. с чл.67 ал.1 – разрешение, издавано от
Директора на РИОСВ – Плевен;
На 13.10.2013г. в
гр.Плевен, ул.“Изток“, като управител на „***“ ЕООД, чрез работник в същото
дружество изкупил отпадъци от черни и цветни метали - метални профили и винкели
на обща стойност 90,82лв. от Г.Д.М. от
гр.Плевен, без лиценз, който се изисква съобразно Закона за управление на
отпадъците - чл.35 ал.1 т.1 вр. с чл.67 ал.1 – разрешение, издавано от
Директора на РИОСВ – Плевен;
На 13.10.2013г. в гр.Плевен, Западна
индустриална зона, като управител на „***“ ЕООД, чрез работник в същото
дружество изкупил отпадъци от черни и цветни метали – железни тръби на стойност 1,85лв. от Д.К.А. от с.*** ,обл.Плевен, без лиценз, който се изисква
съобразно Закона за управление на отпадъците - чл.35 ал.1 т.1 вр. с чл.67 ал.1
– разрешение, издавано от Директора на РИОСВ – Плевен;
На 21.10.2013 г. в
гр.Плевен, ул.“Изток“, като управител на „***“ ЕООД, чрез работник в същото
дружество изкупил отпадъци от черни и цветни метали - винкели и профили от
легла на обща стойност 52,80лв. от И. И. ***, без лиценз, който се
изисква съобразно Закона за управление на отпадъците - чл.35 ал.1 т.1 вр. с
чл.67 ал.1– разрешение, издавано от Директора на РИОСВ – Плевен;
На 23.10.2013г. в
гр.Плевен, ул.“Изток“, като управител на „***“ ЕООД, чрез работник в същото
дружество изкупил отпадъци от черни и цветни метали - лек автомобил „***“ с
рег.№ **** на стойност 420,00лв. от Х.Л.П. от
гр.***, без лиценз, който се изисква съобразно Закона за управление на
отпадъците - чл.35 ал.1 т.1 вр. с чл.67 ал.1 – разрешение, издавано от
Директора на РИОСВ – Плевен;
На 24.10.2013г. в гр.Плевен, Западна
индустриална зона, като управител на „***“ ЕООД, чрез работник в същото
дружество изкупил отпадъци от черни и цветни метали – ламарина и желязо на обща стойност 22,26лв. от В.В.А. от с.***, обл.Плевен, без лиценз, който се изисква
съобразно Закона за управление на отпадъците - чл.35 ал.1 т.1 вр. с чл.67 ал.1
– разрешение, издавано от Директора на РИОСВ – Плевен;
На 30.10.2013г. в
гр.Плевен, ул.“Изток“, като управител на „***“ ЕООД, чрез работник в същото
дружество изкупил отпадъци от черни и цветни метали – железни тръби ф200 на обща стойност 57,00лв. от Г.Д.М. от гр.***, без лиценз, който се изисква съобразно
Закона за управление на отпадъците - чл.35 ал.1 т.1 вр. с чл.67 ал.1 –
разрешение, издавано от Директора на РИОСВ – Плевен,
като на основание
чл. чл.304
от НПК, съдът го е оправдал по обвинението му за извършено престъпление по чл.234б ал.1 от НК.
Със същата присъда
съдът е постановил, на основание чл. 190
ал.1 НПК, направените по делото разноски, в общ размер на 50,00 лева, да останат за сметка на държавата.
Настоящата съдебна
инстанция провери изцяло правилността на протестираната присъда , по която е
приета за установена следната фактическа обстановка:
През месец юли 2012 г. подсъдимият Л.О.И.,***,
придобил дружествените дялове на И.В.М., от дружеството „***“ ЕООД и станал
негов управител.
Дружеството имало вписан предмет на
дейност предоставяне на парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи,
чрез заложна къща, оказионна и заложна дейност.
Дружеството нямало лиценз за изкупува
отпадъци от черни и цветни метали и не отговаряло на изискванията за това,
регламентирани в Закона за управление на отпадъците – чл.35, ал.1, т.1, вр. чл.67,
ал.1 – разрешение от Директор на Районната инспекция по околната среда и
водите, на територията на която се извършват дейностите.
През периода 07-30 октомври 2013г.
множество лица от гр. Плевен и околните населени места занесли на територията,
стопанисвана от „***“ ЕООД – имот, намиращ се в Западната индустриална зона на
гр. Плевен и на територията, стопанисвана от „***“ ЕООД – имот, намиращ се на
ул. “Изток“ в същия град, вещи,които били приети в залог.
И
двата имота били собственост на Н.Ц.Н. и Д.Ц.Н. и се стопанисвали от „***“ ЕООД
на основание договори за наем.
На лицата били издавани „заложни билети“
съобразно разпоредбите на Наредбата за
дейността на заложните къщи.
Това били свидетелите Р.В.П. , М.Г.Х. , Н.Д.П., Т.Н.Х.
,В.К.А. , А.К.А. ,Г.Д.М. ,Д.К.А. ,И. И. В. , Х.Л.П. ,В.В.А. ,Г.Д.М..
Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на
всички доказателства и доказателствени средства по делото, включващ и
възпроизвеждане съдържанието на всички свидетелски показания, като позовавайки
се на съдебната практика е направил обосновани изводи, въз основа на които е
взел своето решение и тези изводи се споделят напълно от настоящата инстанция.
Съобразявайки приетата за установена фактическа
обстановка основният съд правилно е приел, че подсъдимият И. не е осъществил обективните и субективни
елементи на престъпния състав на чл. 234б, ал.1
от НК.
Според
обвинението по настоящото дело, изпълнителното деяние, в извършването на което
подсъдимият е обвинен, е осъществено при условията на посредствено
извършителство. За да е налице тази правна конструкция е необходимо да се
докаже, че деецът нарушава съответна наказателноправна норма, причинявайки
виновно и противоправно престъпния резултат,
като си служи с друго лице, което е действало без умишлена вина.
В конкретния случаи, за да се приеме за доказано
обвинението на подсъдимия, по посочения текст от НК, е необходимо да бъдат
събрани доказателства че той, действайки с пряк умисъл, „чрез работник в същото
дружество е изкупил отпадъци от черни и цветни метали“,/както дословно е
изписано в диспозитива на обвинителния акт, във всеки един от посочените
дванадесет случая/. При това, абсолютно необходимо е да се докаже, че лицата,
посредством които подсъдимият е осъществил престъпния състав на 234б, ал.1
от НК, са извършили престъпното „изкупуване на черни и цветни метали,“ без
да са съзнавали общественоопасния характер на действията си и без да са
предвиждали техните общественоопасни последици. В противен случай ще е налице
съучастие в извършване на това престъпление, в някоя от трите му проявни форми
на извършителство, подбудителство или помагачество.
Според настоящият съдебен състав по делото
липсват каквито и да било доказателства, че подсъдимият е разпоредил на
работещите в съответния клон на заложната къща да изкупуват черни и цветни
метали и те / работещите в дружеството лица/,
„поради
изначалното си подчинено положение да са възприели това разпореждане като свое задължение“, както е посочено в
обвинителния акт. В конкретния случай, да се приеме тезата на обвинението,
базирана на показанията на свидетели, сочещи, че не са имали намерение в
последствие да заплатят предвидената парична равностойност, за да си върнат
вещите, за които са им били издадени заложни билети, би означавало да се приеме
предположението, че щом посочените лица не са имали намерение да си върнат тези
вещи, то сделката не се е състояла в учредяване на залог върху вещи, а е
представлявала продажба на тези вещи, като
отпадъчни метали. Очевидно такова предположение не може да залегне в
основата на осъдителна присъда, което е било съзряно от първоинстанционният съд и е
обусловило неговото решение, касаещо доказаността на обвинението.
Резонни, в тази връзка и в съответствие с
доказателствата по делото, са доводите
на защитата на подсъдимия И., че
дружеството е имало фактически предмет на дейност – изкупуване на отпадъци от
черни и цветни метали, без да е имало разрешение за това, но същевременно
липсват каквито и да било доказателства, че Л.И. е извършвал някакви действия,
свързани с упражняването на такава дейност, тъй като никой
от свидетелите по делото, работещи в пунктовете на заложната къща не сочи, че му е било разпореждано от
управителя Л.И. да изкупува метални
отпадъци и тъй като подсъдимият лично не е работил на този обект, а и не е
разпореждал на никого да извършва такива сделки без разрешение, тези обстоятелства изключват неговата лична
наказателна отговорност в конкретния случай.
За
обосноваване на обвинителната теза в обстоятелствената част на обвинителния
акт е посочено, че „подсъдимият решил да
„заобиколи“ законовите изисквания и разпоредби, като „прикрива“фактическите
сделки по изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали, като сделки по
предоставяне на парични заеми, обезпечени със залог върху движими
вещи.Подсъдимият разпоредил това на работниците в дружеството, които поради
изначалното си подчинено положение го възприели като свое задължение…………………….
На лицата/които предавали черни и цветни метали/ фиктивно били издавани
така наречените „заложни билети“, съобразно разпоредбите на Наредбата на за
дейността на заложните къщи.
Тъй като физическите лица, предаващи метални вещи, не действали с
мисълта и намерението че искат и получават паричен заем, който обезпечават със
залог върху определена движима вещ, която предават и че при връщане на заема ще
си получат вещта обратно, а че предават/продават съответната вещ, те не
търсели контакт за връщане на паричната
сума, не търсели вещите си и те оставали във владение на дружеството и
управителят му Л.И..“
Обосновано първоинстанционният съд в
своите мотиви е посочил, че по делото не са събрани никакви доказателства,
установяващи наличието на описаните по-горе обстоятелства, при наличието на
които, според твърденията на обвинението,
подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл.234б, ал.1 от НК.
Въззивната инстанция възприе този извод на основния съд, констатирайки
че никой от разпитаните свидетели – комисионери в обектите, стопанисвани в от „****“
ЕООД, находящи се в гр. Плевен, ул. „***“, /циганска махала/ и в Западната
индустриална зона на гр. Плевен – И.Х.В.,
Т.Р.М. и Е.Г.М., в показанията си не установяват, че управителят на дружеството
Л.И. им е разпореждал да „прикриват“ фактическите сделки по изкупуване
на отпадъци от черни и цветни метали, като сделки по предоставяне на парични
заеми, обезпечени със залог върху движими вещи, както е посочено в
обвинителният акт. Тези свидетели последователно и непротиворечиво са заявили,
че при изпълнение на служебните си задължения
никога не са изкупували черни и цветни метали, а са приемали в залог, по
тяхна преценка, различни вещи, предавани им от различни физически лица.
Също така няма доказателства по делото, които да установяват, че
подсъдимият лично е участвал като представител на дружеството в извършване на
фактически сделки по изкупуване на отпадъци от черни и цветни метали, които да
са били „прикрити“ като сделки по предоставяне на парични заеми, обезпечени със
залог върху движими вещи.
Липсват доказателства и за така наречената „фиктивност“, според
обвинителния акт, при издаването на заложните билети, съобразно Наредбата за
дейността на заложните къщи, както бе посочено по-горе.
В тази връзка първоинстанционният съд обосновано е приел, че при
положение, че по делото безспорно е установено, че всяка една от сделките, предмет
на обвинението, е отразена в съответния регистър на заложната къща и има
издаден за нея заложен билет, тезата на обвинението, позоваваща се на
показанията на свидетели, които твърдят, че са продавали посочените вещи, а не
са ги залагали и не са имали намерение в последствие да си ги върнат, срещу
посочената равностойност, не може да обоснове твърдяната в обвинителнния акт
фиктивност на сделката и да промени нейната правна същност, която не зависи от
субективните намерения и представи у страните
за извършеното, а от обективно осъществените и документирани действия. Това е така, защото
потенциално съществуващата възможност, в последствие за всяко лице да си върне,
срещу заплащане на уговорената сума, заложената вещ, изключва възможността да
се приеме, че в случая се касае за изкупуване на отпадъци от черни и цветни
метали, без наличието на съответния лиценз за това, за да е налице
съставомерност на деянията, посочени в обвинителния акт.
Макар
и да не е посочено изрично в коя то хипотезите на чл. 304 от НПК
първоинстанционният съд е признал подсъдимия Л.И. за невинен и го е оправдал по
обвинението му по чл. 234б, ал.1 от НК, то от обстоятелствените и подробни
мотиви става ясно, че съдът е приел, че по делото не е било установено, че
деянията, предмет на обвинението са били извършени от подсъдимия, което напълно
се споделя и от въззивната инстанция.
Въз основа на всички изложени по-горе съображения настоящият съдебен
състав счете, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена, като
правилна обоснована и законосъобразна, тъй като не са налице основания за
нейната отмяна или изменение, а протестът да бъде оставен без уважение.
По изложените съображения и на основание чл.
338, във връзка с чл. 334, т.6 от НПК
Плевенският окръжен съд, в настоящия си състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 20,
постановена по НОХД № 2347/2016 г., по
описа на Районен съд-гр. Плевен.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.