Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

гр. Плевен, 13. 03. 2018 год.

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, І граждански състав, в публично заседание на втори март през двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ   

при секретаря РУМЯНА КОНОВА, като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 4330 по описа за 2017 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от Д.А. *** против „П.Т.“ ЕООД ***. В молбата се твърди, че между страните са били сключени неколкократно трудови договори, повечето от които за непълно работно време /4 часа/. Твърди се, че ищецът не е получавал дължимото му се трудово възнаграждение за м. юни 2014 год., за периода от                            20. 09. 2014 год. до 01. 11. 2014 год. и за м. април и май 2016 год. Твърди се, че отделно от това ищецът не е получил възнаграждение за положен извънреден труд през м. август и м. септември 2017 год. Твърди се, че общият размер на дължимото се на ищеца брутно трудово възнаграждение е 2 000 лв. /от които 800 лв. възнаграждение за положен извънреден труд/ и с исковата молба се претендира присъждането на горната сума.

С определение от 10. 01. 2018 год. на основание чл. 214 ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл. 242 във вр. с чл. 150 от КТ за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд през месеците август и септември 2017 год., като размерът на иска е увеличен от 800 лв. на 1 573, 10 лв.

                   Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

                   Съдът, като съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Първата от претенциите на ищеца намира своето правно основание в разпоредбите на чл. 128 и чл. 242 от КТ. По делото е безспорно, че през различни периоди от време между страните е било налице трудово правоотношение, възникнало на основата на сключените трудови договори № 154/ 14. 01. 2014 год., № 168/ 19. 09. 2014 год., № 178/ 16. 03. 2015 год., № 218/ 24. 02. 2017 год. и № 223/ 21. 04. 2017 год. За изясняване на основния спорен въпрос по делото- изплатено ли е дължимото се от работодателя трудово възнаграждение за процесния период от м. юни                2014 год. до м. март 2017 год.- в хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства. По делото са приложени оригиналите на платежни ведомости на „П.Т.” ЕООД ***, в които е отразено изплащането на трудово възнаграждение на ищеца Д.А.И. за процесните месеци срещу положен от същия подпис. Автентичността на последния е оспорена от ищеца, поради което в първото заседание по делото е открито производство по чл. 193 от ГПК. Платежната ведомост е частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК, който носи подписа на страната, която го оспорва, и съгласно разпоредбата на чл. 193 ал. 3 от ГПК тежестта на доказване неговата неистинност пада върху ищеца. От заключението на назначената съдебно- графическа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, се установява по безспорен и категоричен начин, че подписите срещу името на Д.А.И. във ведомостите за м. юни              2014 год., м. септември 2014 год. и м. май 2016 год. не са положени от ищеца. При това положение са налага изводът, че посочените по- горе ведомости са неистински документи и не установяват по надлежния ред факта на погасяване на задължението на работодателя да начисли и изплати своевременно дължимото се на ищеца трудово възнаграждение за част от процесния период. Независимо от доказаното оспорване на посочените              по- горе три платежни ведомости съдът счита, че не следва да се произнася с отделен диспозитив в съдебното решение. Оспорването на писмен документ по чл. 193 от ГПК прилича по съществото си на инцидентен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК, но не е самостоятелна искова претенция.             Целта на производството по чл. 193- 194 от ГПК е във висящ процес да се определи дали дадено писмено доказателство следва да се обсъжда при изграждане на фактическите и правни изводи на решаващия съд или то да бъде изключено от доказателствения материал. Определението по             чл. 194 ал. 2 от ГПК е по същество за доказването, поради което ако не се произнесъл с нарочен акт преди даване ход на устните прения съдът коментира този въпрос в мотивите на своето решение, като заключението му не намира отражение в диспозитива на акта по същество                       /така: решение № 270- 2015- IV г. о./. Съгласно заключението на вещото лице Т.И. за месеците юни 2014 год., септември 2014 год. и май 2016 год. размерът на трудовото възнаграждение, което следва да бъде заплатено на ищеца, възлиза общо на сумата от 354, 93 лв. В този размер предявеният осъдителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като следва изрично да се отбележи, че се касае за брутно трудово възнаграждение. Няма пречка съдът да присъди „брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки” /срв. решение № 166- 2010-  ІІІ г. о./. За разликата до претендираните 1 200 лв. предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.

Изцяло неоснователен е искът за заплащане на  положен извънреден труд. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител на работника или служителя извън установеното за него работно време. Положеният извънреден труд се установява като се съпоставят работните часове за възприетия период за отчитане на работното време /дневно, седмично, месечно или друг календарен период/ с отработените часове от работника или служителя през този период.  Съгласно разпоредбата на чл. 144 от КТ извънреден труд се полага по изключение и  само  при  определени и конкретно посочени случаи в КТ.           За полагането на този труд  има  специални  изисквания, с които се задължава  работодателя  не  само  да  уведоми работника, респ. служителя преди полагане на труда, но  и  да  издаде  заповед  в  този  смисъл,  която да бъде връчена на работника или служителя,  на  който предстои  да  положи  извънреден труд. В случая ищецът не е представил писмени доказателства  като  заповед или разпореждане,  издадени  от ответника- работодател,  за  полагане  на  извънреден  труд за м. август и м. септември 2017 год. Освен  това  по  делото  не  са  представени  писмени  доказателства за това, че положеният  извънреден  труд е отчетен в специална книга съгласно изискванията на чл. 149 ал. 1 от КТ.                           Не на последно място, видно и от заключението по назначената съдебно- автотехническа експертиза, поради неясно изписване върху представените от ищеца тахошайби не може да се установят датите, свързани с движението на автобус с рег. № *** до ***, ***, *** и ***. Следователно ищецът не е установил при  условията  на  пълно и главно доказване, че е полагал  извънреден  труд,  на  кои  дати,  по  колко  часа на ден, и размера на полагащото му се възнаграждение за извънреден труд. Ето защо съдът приема, че ищцовата претенция в тази й част следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество направените по делото разноски в размер на 355, 78 лв. съобразно отхвърлената част от исковете.

На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху уважената част от исковата молба в размер на 50 лв., както и направените разноски за вещи лица в размер общо на 360 лв.

По изложените съображения Плевенският районен съд

 

 

 

Р     Е     Ш     И:

 

 

ОСЪЖДА „П.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***, представлявано от управителя И. Е.Ц., да заплати на Д.А. ***, ЕГН **********, сумата от 354, 93 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за м. юни 2014 год., м. септември 2014 год. и м. май 2016 год., като за разликата до 1 200 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Д.А. *** против „П.Т.“ ЕООД *** иск по чл. 242 във вр. с чл. 150 от КТ за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд през месеците август и септември 2017 год. в размер на 1 573, 10 лв.

ОСЪЖДА Д.А. ***, ЕГН **********, да заплати на „П.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***, представлявано от управителя И. Е.Ц., сумата от 355, 78 лв., представляваща деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА „П.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***, представлявано от управителя И. Е.Ц., да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху уважената част от исковата молба в размер на 50 лв., както и направените разноски за вещи лица в размер общо на 360 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от днес.

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: