№ 60
гр. Б., 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П. Д. С.
при участието на секретаря Х. К. Н.
като разгледа докладваното от П. Д. С. Гражданско дело № 20211810101961
по описа за 2021 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 558, ал. 7 от Кодекса за
застраховането /КЗ/.
Ищецът- Г. ф., гр. С. чрез процесуалния си представител твърди, че на
основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. “а” от Кодекса за застраховане, е изплатил по щета No
*/19.09.2018 г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000.00 лв. на П. А.
А., в качеството му на пострадал, като пешеходец, при ПТП настъпило на 25.10.2017 г.
Сочи, че виновен за катастрофата, съгласно влязло в сила Споразумение по НОХД No
373/2018 г. по описа на БРС, е неправоспособният СВ. Н. Б., управлявал л.а. „А.*“ с
поставен чужд рег. No *, собственост на О. В. Л., без сключена 33 „ГО“ към датата на
ПТП съгласно служебна справка от ИЦ ГФ. Излага, че на 25.10.2017 г. около 19.30
часа, в светлата част на денонощието при нормална видимост, на III - път 161 между с.
Радотина и с. Л. неправоспособният СВ. Н. Б. управлява със скорост около 70 км/ч. л.а.
„А.*“ с поставен рег. No *, теглещ л.а. „А.*“ без рег. табели, управляван от алкохолно
повлияния Ц. И. Т., като на 20 м преди попътен десен завой младши инспектор П.А. -
водач на служебен л.а. „О. А.“ с ДКН * с включен светлинен сигнал „Синя лампа“ се
опитал да спре идващите към него л.а. „.“. Водачът Б. не се подчинил на подадения от
полицейския наряд сигнал за спиране, увеличил скоростта си и преминал покрай
полицейския автомобил, като тегленият л.а. „А.*“ блъснал с предната си лява част л.а.
„Опел“ в областта на външната страна на предна лява врата, която била отворена, а зад
нея се намирал мл. инспектор П. А.. В резултат на удара във вратата на л.а. „Опел“
последвал удар върху тялото на А., при което същото било отхвърлено назад и паднало
до задната гума на автомобила. Двата автомобила „.“ напуснали местопроизшествието.
Поддържа, че в нарушение на чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът управлява
увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” към датата на ПТП. По молба на пострадалия П. А. А. в Г. ф. е
образувана щета No */19.09.2018 г., като за нанесените му травматични увреждания на
1
01.10.2018 г. Г. ф. му е изпатил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5
000.00 лв. Излага, че е поканил ответника да възстанови изплатеното от Г. ф., но
същият не погасил задължението си. Предвид това моли съда да постанови решение, с
което осъди ответника да му заплати сумата от 5000.00 лв., представляваща
изплатеното от Г. ф. по щета No */19.09.2018 г. обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
й изплащане, както и направените по водене на делото разноски.
Ответникът- СВ. Н. Б. от с. Л., общ. Б. в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал
писмен отговор и не е изразил становище по иска.
С молба вх. No 2159/21.04.2022 г., депозирана преди съдебното заседание по
делото, ищецът, чрез процесуалния си представител, прави искане за постановяване на
неприсъствено решение по предявените искове.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща
представител и не взема становище по иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и направеното
искане от ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, намира
следното:
Налице са предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. На последния е връчен препис от исковата
молба, като в призовката до страната изрично са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил и не е изпратил
представител в съдебно заседание по делото, за което е бил редовно призован, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. “а” от Кодекса за застраховане, Г.ф. изплаща
обезщетения по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите за имуществени и неимуществени и имуществени вреди вследствие
на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако ПТП-то е
настъпило на територията на Република България и е причинено от МПС, което
обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма
сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. На основание
чл. 558, ал. 7 от КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 фондът
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите за
определянето и изплащането му.
С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните по делото
писмени доказателства – заверени копия на Констативен протокол No 212 от
04.11.2017 г. на ОД МВР- С., РУП- Б., Протокол от съдебно заседание от 12.07.2018 г.
по НОХД No 373/2018 г. по описа на РС- Б.; Справка от базата данни на
Информационен център към Г. ф.; Искане до Г. ф.; Епикриза от МБАЛ Б. от 30.10.2017
г.; Болничен лист; Медицинска експертиза по щета No 21 03 47/19.09.2018 г. на Г. ф. –
задължително застраховане; Протокол No 20/27.09.2018 г. на Г. ф.; Писмо от 27.09.2018
г. до П. А. А.; Преводно нареждане от 01.10.2018 г.; Регресна покана изх. No ГФ-РП-
466/16.06.2021 г. и Известие за доставянето й, съдът намира иска с правна
квалификация чл. 558, ал. 7 от КЗ за вероятно основателен съгласно изискването на чл.
239, ал. 1, т. 2 от ГПК. От посочените доказателства се установяват всички елементи за
възникване на регресното право по чл. 558, ал. 7 от КЗ - противоправно поведение от
2
страна на ответника, причинените от него вреди и причинна връзка между
противоправното поведение на причинителя на вредите и претърпените вреди, липсата
на застраховка “Гражданска отговорност” на ответника към момента на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, както и че ищецът е заплатил на увреденото лице
обезщетение за вредите.
При наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
съдът намира, че искът следва да бъде изцяло уважен, така както е предявен, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5000.00 лв., представляваща
изплатено от Г. ф. обезщетение по щета No */19.09.2018 г. за причинени
неимуществени вреди на П. А. А. при ПТП от 25.10.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, без
решението да се мотивира по същество.
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК ответникът следва да му заплати и направените от него разноски по
настоящото дело в размер на 450.00 лв., от които 200.00 лв. за държавна такса и 250.00
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СВ. Н. Б., с ЕГН **********, с адрес: с. Л., общ. Б., ул. “Л.К.” No 22,
да заплати на Г. ф., гр. С., ул. “Г. И.” No *, ет.*, представляван от Изпълнителните
директори Б.М. и С. С., на основание чл. 558, ал. 7 от КЗ сумата от 5000.00 лв. /пет
хиляди лева/, представляваща изплатено от Г. ф. обезщетение по щета No */19.09.2018
г. за причинени вреди при ПТП от 25.10.2017 г., ведно със законната лихва от
19.10.2021 г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното й изплащане,
както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 450.00 лв. /четиристотин и
петдесет лева/ за направените разноски по делото.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
3