РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2484
гр. Пловдив, 29 ноември 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на тридесети октомври през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря
Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 727 по описа
за 2019 год. на Пловдивския административен
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК / във връзка с
чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
2. Образувано е по жалба,
предявена от „МАРКИТА 2” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя К.Д.Я., чрез процесуалния си представител
адвокат К.Т., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка
(ЗНПАМ) № ФК-115-0381667/28.02.2019 г., издадена от Началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности“ при Централно
управление (ЦУ) на Национална агенция за приходи (НАП), с която на дружеството е наложена принудителна административна
мярка запечатване на търговски обект – хотелски комплекс „МАРКИТА“ – рецепция,
намиращ се в гр. Велинград, ул. „Цар Иван Асен II“ № 40, стопанисван от
„МАРКИТА 2” ООД, като е постановена и забрана за достъп до него за срок от 14
дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС).
Навеждат се доводи
за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда.
Допълнителни съображения са
изложени в писмена защита, приложена по делото. Претендират се
сторените в производството разноски, съгласно представен списък.
3. Ответникът по жалбата –
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Дирекция „Оперативни
дейности“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена. Съображения в тази са изложени в писмена
защита, приложена по делото. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
ІІ. За
допустимостта:
4. Жалбата е подадена в
предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което налага извод
за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5.
Оспорената в
настоящото производство ЗНПАМ № ФК-115-0381667/28.02.2019 г., издадена от
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Дирекция „Оперативни
дейности“ при ЦУ на НАП, е издадени при следните фактически и правни доводи:
На 25.02.2019 г., при извършена оперативна
проверка от страна на приходна администрация на хотелски комплекс „МАРКИТА"
- рецепция, намиращ се в гр. Велинград, ул. „Цар Иван Асен II" № 40,
стопанисван от "МАРКИТА 2" ООД, е констатирано, че търговецът, в
качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н - 18 от 13.12..2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин
(наричан по-долу за краткост Наредба
№ Н - 18 от 13.12..2006 г. или само наредбата), е допуснал нарушение на чл. 7,
ал. 3 от наредбата.
При извършената проверка са установени
отчетени продажби от въведеното, регистрирано и работещо в обекта фискално
устройство (ФУ) модел DATECS DP-55 KL с Индивидуален номер (ИН) на ФУ DT371821
и ИН на фискалната памет (ФП) 02685387, без изградена дистанционна връзка на
цитираното ФУ с НАП.
Посечено е в тази връзка, че съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. не се допуска работа с фискално устройство от лицата по чл.
3 ал. 1, без изградена дистанционна връзка на ФУ с НАП, освен случаите,
посочени в наредбата.
Чрез дистанционната връзка се
осигурява възможност за автоматично предаване на данни за дневните отчети на
всяко ФУ към сървър на НАП, Съгласно чл. 39 от наредбата данните от дневния
финансов отчет с нулиране се записват в данъчния терминал на ФУ. Последният
служи за предаване на данни към НАП по дистанционна връзка чрез използване на
преносна мрежа на мобилен оператор, използвана за реализация на дистанционната
връзка между ФУ и НАП, по изградена за целта на обслужваните от мобилните
оператори ФУ VPN мрежа. Всяко ФУ има вградена Data SIM карта, чрез която да
получава задачи от НАП и да извършва предаване на данни към сървъра на НАП
съгласно поставената задача.
При извършена справка в информационната
система (ИС) на НАП - модул „Фискални устройства с дистанционна връзка“ е
установено, че за периода 02.03.2018 г. (датата на въвеждане в експлоатация и
регистрация в сървъра на НАП) до 24.02.2019 г., ФУ модел DATECS DP-55 KL с ИН
на ФУ DT371821 и ИН на ФП 02685387 не е изпратило данни към НАП за дневните
финансови отчети.
В хода на проверката е изведен
съкратен периодичен отчет от гореописаното устройство, за периода от 02.03.2018
г. до 24.02.2019 г. с № 0001365/25.02.2019 г., от който е констатирано, че за
този период е регистриран общ оборот в размер на 252480,95 лв.
За извършената проверката е съставен
Протокол за извършена проверка сер. АА № 0381667/25.02.2019
г., към който са приложени събраните доказателства.
Въз основа на изложеното е формиран
крайния извод, че "МАРКИТА 2" ООД използва фискално устройство, което
няма изградена дистанционна връзка с НАП, с което е нарушило чл. 7, ал. 3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г във вр. с чл. 118, ал, 4, т. 3 от ЗДДС.
При това
положение, с оспорената в настоящото производство ЗНПАМ на дружеството е
наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект –
хотелски комплекс „МАРКИТА“ – рецепция, намиращ се в гр. Велинград, ул. „Цар
Иван Асен II“ № 40, стопанисван от „МАРКИТА 2” ООД, като е постановена и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл.
187, ал. 1 от ЗДДС.
За
да обоснове продължителността и съразмерността на действие на принудителната
мярка (14 дни), ответният административен орган е изложил мотиви относно
големината и местоположението на обекта. Също така е посочил, че мярката се
налага с цел защита на фиска, предотвратяване на
възможността за извършване на ново нарушение.
8. В хода на съдебното
производство е изслушана съдебно-техническа
експертиза (СТЕ), чието заключение е прието без заявени резерви от
страните. Констатациите на вещото лице след посещение в приходната
администрация се свеждат до следното:
От страна на НАП не е
предоставена конкретна база данни, която да записва и съхранява статуса на
определено фискално устройство (наличие на дистанционна връзка с НАП), въведено
в експлоатация.
При изследването на
записите, свързани с процесното ФУ е установено, че в системите на НАП може да
се прегледат периодите на регистрация и дерегистрация на процесното ФУ:
• Регистрация на
02.03.2018 г.
• Дерегистрация
на 27.02.2019 г.
Причина за дерегистрацията
- 9 (временно преустановяване на дейност)
Комуникацията между
фискалното устройство и НАП протича по строго определени протоколи. При проблем
в предаване на информацията сървърите на НАП връщат команда за неприети данни.
Повечето използвани
фискални устройства имат внедрена система за самодиагностика,
която следи за свързаност със сървърите на НАП, която се визуализира или на
екрана на ФУ или се отпечатва на хартиената лента под формата на стилизирано
изображение на картата на България (при правилна комуникация).
НАП няма изградена система
за уведомяване на лицата, в случаи на неприемане на данни от сървърите на НАП.
В случая не е установена
обективна техническа причина за непредаване на данни според НАП.
От техническа гледна
точка, понятията „без изградена дистанционна Връзка" и „непредаване на
данни", не са тъждествени.
Изграждането на
дистанционна връзка е съвкупност от хардуер и изпълнени условия по комуникация,
за да може две или повече устройства да се примат за дистанционно свързани.
Предаването на данни е
процес, при който по-предварително определен протокол за комуникация се
предават данни от едното към другото устройство при вече изградена връзка.
Възможно е при изградена
дистанционна връзка да не се предават данни поради технически причини, както от
страна на предаващия данните, така и от страна на приемащия данните.
3.6 Как да се тълкува
представената от проверяващите справка, в която са изведени всички отчети, но
същите са с нулеви стойности. Това означава ли, че ЕКАФП има, или няма връзка с
НАП.
При попълването на базите
данни се използват данни от вида „текстови", „цифрови",
„логически", „масиви" и др.
При определени
обстоятелства е възможно базата данни да не запише подадените данни, при
осъществена заявка за записване. В такива случаи в полето на данните ще се
изпише „NULL", което означава, че полето е празно (да се различава от
стойност „0").
При предоставените справки
има отчети с „NULL" стойности. Това означава, че е направен опит за
записване на данни, но по някаква причина данните не са се Записани. За да
предаде ЕКАФП данни (независимо дали валидни, или невалидни) към сървърите на
НАП, е необходимо да има изградена дистанционна връзка с НАП.
ІV. За правото:
9. Оспореният административен акт е постановен от надлежно
снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган, в
изискуемата от закона форма и при спазване на административно-производствените
правила.
Изложеното
обаче, не е в състояние да санира непълнотата на фактическите констатации и направените
въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на материалния закон. В следващото
изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.
10. Между страните не се
формира спор по установените факти.
Спорът по делото е правен, като противоположните становища, поддържани от
страните в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на
материалния закон.
11. За
разрешаване на настоящия административноправен спор е необходимо да бъде
съобразено следното:
Неспазването
на реда или начина за подаване на данни по чл. 118 ЗДДС в Националната агенция
за приходите, е предвидена в закона предпоставка за налагане на принудителната
административна мярка по чл.
186, ал. 1, т. 1, буква „г“ от закона.
Според
чл. 118, ал. 2 ЗДДС, фискалните устройства и интегрираните автоматизирани
системи за управление на търговската дейност (ИАСУТД) задължително имат техническа възможност за установяване на
дистанционна връзка, чрез която да подават данни към Националната агенция за
приходите, като техническите изисквания, редът и начинът за изграждането и
осъществяването на дистанционната връзка се определят с наредбата по ал. 4,
като се съгласуват с Българския институт по метрология.
Като израз на административна държавна принуда, ПАМ
във всички случаи трябва да бъде наложена при съблюдаване на установения в чл.
6 от АПК, принцип на „съразмерност“, според който административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато с
административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани
или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях,
ако и по този начин се постига целта на закона.
Преценката за съответствие на принудителната мярка с
целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка
една от хипотезите на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС.
12. Каза се, юридическият факт в
хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС пораждащ правомощието на органа по
приходите (или оправомощеното от него длъжностно лице) да наложи ПАМ запечатване на
обект, е нарушение на установения законов ред или начин за
подаване на данни по чл. 118 ЗДДС в НАП. Такова нарушение е използването от лицата по чл.
3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на фискално устройство, което няма
изградена дистанционна връзка, чрез която да подава данни към НАП. В тази насока
в чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. (посочена като нарушена в случая) е
възведена изрична забрана (според цитираната разпоредба не се допуска
работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка с НАП,
освен в случаите, посочени в тази наредба)
Тълкуването на чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС, налага да се
приеме, че за да са налице предпоставки за налагане на ПАМ по цитираната
разпоредба, не е достатъчно да липсва дистанционна връзка между конкретно ФИ и
НАП, а следва липсата й да се дължи на нарушаване на уредния в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. ред и/или начин за изграждането и
осъществяването й от страна на лицата по чл. 3 от наредбата. Именно конкретно нарушаване
на реда или начина за подаване на данни по чл. 118 ЗДДС в НАП от страна на
„МАРКИТ 2“ ООД не е установено от приходна администрация. В тази насока в ЗНПАМ
липсват каквито и да било мотиви. Единствените фактически установявания са
свързани с обстоятелството, че „за
периода 02.03.2018 г. (датата на
въвеждане в експлоатация и регистрация в сървъра на НАП) до 24.02.2019 г.,
ФУ модел DATECS DP-55 KL с ИН на ФУ DT371821 и ИН на ФП 02685387 не е изпратило
данни към НАП за дневните финансови отчети“. При тази констатация обаче (че процесното фискално устройство е въведено в експлоатация и е регистрирано
в сървъра на НАП), по никакъв начин не става ясно в резултата
на какви конкретно установени факти е направен извод, че именно ФУ на
дружеството е причина за неизпращане на данни към НАП за дневните финансови
отчети. Изпращането на данни в НАП не е едностранен процес. Според Приложение № 1, раздел IIIб т. 1 Дистанционно връзка, б. "а", дистанционната
връзка между ФУ и НАП се осъществява чрез използване на преносна мрежа на
мобилен оператор по изградена за целта на обслужваните от него ФУ VPN мрежа.
Следователно, обсъжданият процес на подаване на данни е тристранен и се
осъществява между изпращащото ФУ, преносната мрежа осигурена от мобилния
оператор и сървъра на НАП получател
на данните. Ясна е при това положение, че причината за неподаване, съответно
неполучаване на въпросните данни може да е както във ФУ, така и в преносната
мрежа или в сървъра на НАП.
Това обстоятелство не е установено в настоящия
случай, нито е установено на какво се дължи възникналият технически проблем.
Последното пък от своя страна е наложително, за да се обоснове наличието (или
липсата) на неизпълнение на задължение на дружеството жалбоподателя по Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г., което може да бъде квалифицирано като нарушение на реда или начина за
подаване на данни по чл. 118 ЗДДС в НАП.
13. Съгласно нормата на чл. 39, ал.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. лицето по чл. 3 от наредбата отпечатва пълен
дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден,
през който в устройството са регистрирани продажби. Ал. 2 на същата разпоредба
сочи, че данните от дневния финансов отчет с нулиране се записват в данъчния
терминал.
Тези услови не се спори, че са спазени от "Маркита 2" ЕООД, в каквато насока са и изричните
констатации в ПИП от 25.02.2019 г., възприетото в самата Заповед от ответника
относно редовното водене на Книгата да дневните финансови отчети.
От своя страна чл. 39, ал. 10 от същия подзаконов
нормативен акт визира, че данъчният терминал служи за предаване на данните от
него към НАП по дистанционна връзка чрез използване на преносна мрежа на
мобилен оператор.
Всъщност проверяващите неоснователно са посочили, че
фискалното устройство не е имало изградена дистанционна връзка с НАП. Видно от представената
по делото Справка за регистрираните данни от Z задачи на ФУ (л. 63 по делото), процесното ФУ очевидно е имало връзка със сървъра на НАП, доколкото в
колона 3 и 4 от въпросната справка (представена от самата приходна администрация) са регистрирани „дата
и час на изпращане“ и „дата и час на получаване“.
Действително, няма други получени данни, но това
обстоятелство не може да обоснове извод в желаната от администрацията насока, а
именно, че дружеството е допуснало работа с ФУ без изградена дистанционна
връзка.
В подкрепа на изложеното по-горе са и дадените в хода
на проверка писмени обяснения от представител на фирмата, извършваща сервизното
обслужване на процесното ФУ, към което са представени и четири броя служебни бонове
от 29.01.2019 г. за извършени сервизни тестове (тест 13) за проверка на GPRS връзката с НАП и приемане на данните,
които са преминали успешно (лист 39 и 40 по делото).
Все в тази насока следва да се констатира, че от
страна на ответника е представена и Справка за регистрирани промени на данните
за фискално устройство (л. 101), съдържаща данни за
регистрационния номер на ФУ – FDRID (чл. 18, ал. 3 от наредбата), ЕИК, № на ФУ, № на ФП, Тип на обекта, наименование на населеното място,
улица, №, наименование на обекта, датата на въвеждане в експлоатация, дата на
регистрация в сървъра на НАП, дата на дерегистрация, причина за дерегистрацията,
ЕИК сервиз и дата на промяна.
Според цитираното по-горе Приложение № 1, раздел IIIб, т. 1 "Дистанционна връзка", б. е) на
Наредба № Н-18 от 13.12.2018 г., фискалните устройства подават по установената
дистанционна връзка, влк. и:
• данни за вписване на устройството при въвеждане в
експлоатация;
• данни за промяна на регистрационни данни;
• данни за отписване на ФУ (дерегистрация).
Именно такива данни съставляват и тези, обективираните
в преждецитираната Справка за регистрирани промени на
данните за фискално устройство и те очевидно са постъпвали в ИС на НАП в
момента на осъществяването им, което няма как да бъде сторено, без наличието на
установена и функционираща дистанционна връзка на същото това ФУ със сървърите
на НАП.
При това положение, от доказателствата по делото,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се достига до извода, че е налице
установена дистанционна връзка на ФУ със сървърите на НАП, но за процесния
период данните от дневните финансови отчети не са постъпвали в ИС на НАП.
Това обстоятелство обаче, както вече бе казано, не
води до извод за нарушаване изискването на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., съответно не съставлява правопораждащ факт по приложената от
ответника правна норма на чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС.
В подкрепа на изложеното е и приетата по делото без
заявени резерви от страните СТЕ, чието съдържание бе възпроизведени в т. 8 от
настоящото решение..
14. Очевидно се касае за техническа
неизправност (но в случая дори липсва
твърдение да е на процесното ФУ), която не е в резултат на бездействие и/или действие на адресата на акта и
за която последният не е могъл да знае.
В тази насока е необходимо да се добави още, че
съобразно правилата на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. при нарушаване
дистанционна връзка с НАП, респ. при невъзможност за изпращане на данни следва
блокиране на ФУ (по аргумент от чл. 36, ал. 1, т. 4 и чл. 40, ал. 1, т. 5 от
Наредбата, съответно Приложение № 1, раздел IIIб т. 1
Дистанционно връзка, б. "д"), а по делото не се твърди и не се установява
процесното ФУ да е блокирало. При това положение, задълженото лице не е имало как
да разбере за възникналия проблем.
15. Изложените до тук съображения,
обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспорената Заповед № ФК-115-0381667/28.02.2019 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, поради
което същата ще следва да бъде отменена.
V. За разноските:
16. Констатираната основателност на
жалбата, налага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по
производството. Те се констатираха в размер на 550,00 лв. – заплатените
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от
гореизложеното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-115-0381667/28.02.2019 г., издадена от
Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в Дирекция „Оперативни
дейности“ при Централно управление на Национална агенция за приходи, с която на „МАРКИТА 2” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя К.Д.Я., е наложена принудителна административна
мярка запечатване на търговски обект – хотелски комплекс „МАРКИТА“ – рецепция, находящ
се в гр. Велинград, ул. „Цар Иван Асен II“ № 40, стопанисван от „МАРКИТА 2” ООД
за срок от 14 дни, като на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е забранен достъпът
до посочения търговски обект.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите да заплати на „МАРКИТА 2” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя К.Д.Я., сумата в размер на 550
лв., представляваща сторените в производството разноски.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: