№ 1090
гр. София, 22.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава И.ова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601258 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 във вр.с чл. 341, ал. 2 НПК.
Обжалвано е определение № 4006 на Софийски градски съд, НО, 29. първоинстанционен
наказателен състав от 31.10.2022 г. по н.ч.д. № 4432/2022 г., с което е оставено без уважение
искането на осъдения И. Я. С. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част (в размер на 4 месеца и 2 ден) от наказанието лишаване от свобода – цялото
в размер на 7 години, определено му по н.ч.д. № 1900/2018 г. на СГС за извършени
престъпления по чл. 199 НК и чл. 196 НК.
В жалбата, подадена от лишения от свобода, се изразява намерение за оспорване на
съдебния акт на СГС, както и желание да присъства лично в съдебно заседание.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с жалбата, събраните по делото материали и
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
В разпоредбата на чл. 345, ал. 1 НПК се предвижда възможност при необходимост съдът да
разгледа частната жалба против първоинстанционното определение в открито заседание.
Въпреки че лишеният от свобода е заявил в частната жалба намерение да участва в съдебно
заседания на втората инстанция, не е посочил конкретни обстоятелства, които да налагат
провеждане на открито съдебно заседание, а при служебна проверка и САС не намери
необходимост от личното изслушване на жалбоподателя, чието на право участие в
производството е било осигурено пълноценно от първата инстанция. Поради това въззивния
съд разгледа основателността на жалбата в закрито заседание.
Фактите по делото са установени от първоинстанционния съд в тяхната пълнота и при
1
спазване на процесуалните изисквания, предвидени в особеното производство на глава 35,
раздел 1 от НПК. В резултат на законосъобразно приобщените доказателствени материали
съставът на Градския съд обосновано е приел, че лишеният от свобода И. С. фактически е
изтърпял 6 години, 4 месеца и 6 дни, а от работа 3 месеца и 22 дни, като оставащото
наказание е 4 месеца и 2 дни. В този смисъл несъмнено е по делото, че първата формална
предпоставка за предсрочното условно освобождаване, е налице.
Доколкото правилно решаващият първи съд е концентрирал усилията си върху наличието на
втората предпоставка по чл. 70 НК, въззивният съд също извърши оценка за нейното
съществуване. В тази връзка първият съд вярно е приел, че тази предпоставка отсъства, тъй
като липсват убедителни доказателства за поправяне на лишения от свобода. Градският съд
се е доверил на отрицателните становища на затворническата администрация за
приложението на чл. 70 от НК, но освен тях е направил собствен извод, че стартиралият
корекционен процес при И. С. не е достатъчно убедителен и той не следва да бъде
предсрочно освободен.
САК споделя аргументите на първоинстанционния съд, че от данните в затворническото
досие на лишения от свобода С. не се установява той да е изградил такъв волеви
самоконтрол върху поведението си, който да е устойчив и да гарантира, че в условията на
свобода той няма да застраши общественото спокойствие, както и че няма да поставя в
опасност правовия ред. От значение за този извод на съда е обстоятелството, че
жалбоподателят е осъждан многократно и изтърпяването на наложените му наказания не е
постигнало целения ефект; че С. е нарушил изпитателния срок на предишно условно
осъждане, което е довело до активиране на наказанието.
Съществена роля при оценката на съда за липса на доказателства за поправяне по смисъла
на чл. 439а НПК са данните за извършените от лишения от свобода множество нарушения на
реда в затвора и наложените му за това дисциплинарни наказания, като последното е от
14.02.2022 г.
От друга страна, трудната адаптация и конфликтните отношения на С. са били причина за
честите му премествания в различни групи на територията на затвора гр. София.
Показателни за високия риск от извършване на престъпление и рецидив, са съдържащите се
в доклада на ИСДВР данни, че индикаторите за риска са се повишили от 83 на 84 точки.
Обсъдени в съвкупност данните за поведението на лишения от свобода в затвора
(наложените дисциплинарни наказани, високия риск от рецидив, проблемите с адаптацията
и отношения с останалите затворници), както и обстоятелствата за предишните му
осъждания и неефективност на наказателната репресия до момента, водят до
законосъобразното заключение на първоинстанционния съд, че И. С. не е постигнал такава
положителна промяна, която да позволи да изтърпи остатъка от наказанието си извън
мястото за изолация. Въпреки краткия срок на оставащото наказание, поправителния процес
трябва да продължи до постигане на целите му, доколкото това е възможно.
2
Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно
отделение, II състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 4006 на Софийски градски съд, НО, 29.
първоинстанционен наказателен състав от 31.10.2022 г. по н.ч.д. № 4432/2022 г., с което е
оставено без уважение искането на осъдения И. Я. С. за условно предсрочно освобождаване
от изтърпяване на останалата част (в размер на 4 месеца и 2 ден) от наказанието лишаване от
свобода – цялото в размер на 7 години, определено му по н.ч.д. № 1900/2018 г. на СГС за
извършени престъпления по чл. 199 НК и чл. 196 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3