Разпореждане по дело №157/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе ,взе предвид следното/

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК във вр. с чл.2,ал.1т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди

Постъпила е въззивна жалба с вх.№56/13.01.2010г. от Районна П. гр.М. против решение №128/28.12.2009г. по гр.д. №208/2009г. по описа на районен съдгр.М. в частта ,с която е осъдена Прокуратурата на Р. Б. да заплати на Ф. Щ. А. от С. О. за разликата над 1000 лева до 1500 лева ,представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди по повод НОХД ***/2008г. на районен съд гр.М. и НАХД №***/2008г. по описа на районен съд гр.М.,ведно със законна лихва върху нея считано от 27.05.2009г. до окончателно изплащане на главницата.Счита ,че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано и моли съда да го отмени и реши спора по същество като присъденото обезщетение бъде в по-малък размер-до 1000 лева.Намира ,че св.Ч. и Б. са служители в Общинска администрация гр. Р. и като токива се намират в служеба зависимост от Ф. А.,който е потърсил изява в местният печат.Намира че районният съд не е отчел ,че с поведението си Ф. А. също е допринесъл за настъпилото увреждане,което моли да се отчете от Смолянски окръжен съд.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№92/21.01.2010г./озаглавена допълнение към въззивна жалба /от представителят на районна П. гр.М. срещу решение №128/28.12.2009г. по гр.д. №208/2009г. по описа на районен съд гр.М. ,в частта с която е осъдена Прокуратурата на Р. Б. да заплати на Ф. Щ. А. направените разноски в размер на 1100 представляващи адв.хонорар по НОХД №***/2008г. по описа на районен съд гр.М. и НАХ Д№***/2008г. по описа на Районен съд гр.М. и 10 лева държавна такса по настоящото дело,като незаконосъобразна.Поради това моли съда и в тази част обжалваното решение да бъде отменено.

В законният срок по чл.263,ал.1 ГПК. не е постъпил писмен отговор на въззивните жалби от Ф. Щ. А..

Постъпила е въззивна жалба с вх.№62/18.01.2010г. от Ф. Щ. А. против решение №128/28.12.2009г. по гр.д. №208/2009г. по описа на районен съд гр.М. В ЧАСТТА , с която е отхвърлен иска за разликата над 1 500 лева до 10 000 лева.Намира ,че в тази част решението е незаконосъобразно и необосновано постановено.Моли съда да го отмени в обжалваната част и уважи изцяло исковата претенция със съответните лихви и разноски по водене на делото.

В законният срок не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на Ф. А. от Районне П. гр.М..

В съдебно заседание пред окръжен съд гр.С. жалбоподателят Районна П. гр.М. се представлява от зам.окръжният прокурор С. Д.,който поддържа както основната въззивна жалба така и допълнението към въззивната жалба на районна П. гр.М..По отношение на жалбата на Ф. А. ,счита същата за неоснователна ,тъй като той с поведението си е допринесъл за причиненото увреждане и поради това обезщетението ,което е присъдено от районен съд гр.М. следва да се намали.

Жалбоподателят Ф. Щ. А. се явява лично и поддържа жалбата си, ведно с всички законни последици , а по отношение на жалбите на районна П. гр.М. счита ,че същите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение Моли съда да вземе предвид обстоятелството ,че от 2005г. до 2010г. е подложен на постоянен тормоз.

Съдът след като прецени изложеното във въззивната жалба с вх.№56/13.01.2010г. от Районна П. гр.М. против решение №128/28.12.2009г. по гр.д. №208/2009г. по описа на районен съд гр.М. и въззивна жалба с вх.№62/18.01.2010г. от Ф. Щ. А. против решение №128/28.12.2009г. по гр.д. №208/2009г. по описа на районен съд гр.М. намира ,че и двете жалби са процесуално допустими.Депозирани са от надлежни страни,в законният срок,като жалбоподателят А. си е внесъл проста държавна такса и е налице за жалбоподателите правен интерес от търсената защита.

Разгледани по същество и двете въззивни жалби са неоснователни по следните съображения:

На 17.04.2008 г с постановление на районна П. гр. М. е образувано досъдебно производство срещу Ф. Щ. А. ЕГН *, за извършено от него престъпление по чл.172, ал.1 от НК.

Производството е образувано, затова че за периода от 12.11.2007 г до 03.12.2007 г в гр.Р. А. е принудил Е. А.Г. и Д. Л. С. да напуснат съответно длъжностите „младши специалист ОТД” при Общинска администрация Р. и длъжността „секретар на МК за БППМН” при Общинска администрация Р.. В това Постановление не е конкретизирано точно по какви причини двете са принудени да напуснат, но в обвинителния акт е посочено, че Е. Г. е била принудена да напусне поради членуването й в политическа партия ДПС, а Д. С., поради политическите убеждения на ближните й.

На 18.09.2008 г с постановление на районна П. гр. М. ищецът Ф. А. е привлечен в качеството на обвиняем и му е взета мярка за неотклонение „Подписка”, като му е повдигнато обвинение по чл.172, ал.1 във вр с чл.26, ал.1 от НК.

В същия ден – 18.09.2008 г е проведен разпит на обвиняем, на който А. е заявил, че разбира обвинението и не се признава за виновен.

На 24.09.2008 г е съставен протокол за предявяване на разследването, като същото е предявено на Ф. Щ. А.. При това предявяване същият е посочил какви действия е извършил, като е изтъкнал,че длъжността му е такава, че той не би могъл да уволни двете служителки, тъй като той не е работодател.

От районна П. гр. М. е внесен обвинителен акт на 20.12.2008 г, като с Присъда №**/24.02.2009 г. по НОХД №***/2008г. по описа на районен съд гр.М. подсъдимият Ф. А. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението по чл.172, ал.1 във вр с чл.26, ал.1 от НК.

Постъпил е протест на 11.03.2009г. от районне П. гр. М., който видно от протокол от съдебно заседание от 27.04.2009г. по ВНОХД №**/2009г. по описа на окръжен съд гр.С. представителят на О. П. гр.С. е заявил ,че не поддържа протеста ,тъй като същият е неоснователен.

С решение №51/27.05.2009 г по ВОХД №**/2009г. по описа на окръжен съд гр.С. е потвърдена оправдателната присъда ,постановена по отношение на Ф. А. от районен съд гр.М. ,като решението на окръжен съд гр.С. е окончателно.

В депозираната въззивна жалба на районне П. гр.С. не се отрича обстоятелството ,че Ф. А. в качеството си на обвиняем и подсъдим е претърпял неимуществени вреди .Спорен е въпроса относно размера им.Въззивният съд намира ,че законосъобразно и обосновано районният съд гр.М. е преценил че са налице предпоставките на чл.2,ал.1т.2 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди-налице е субекта на извършено деяние ,а именно надлежен правозащитен орган какъвто е районна П. гр.М.,факта на деянието,който в случая се заключава в повдигнато обвинение срещу ищеца А. в извършване на престъпление и завършване на процеса с оправдателна присъда на възбуденото срещу него наказателно преследване.Налице са претърпени неимуществени вреди и е налице причинно -следствена връзка между настъпилите вреди и неправомерните актове на държавен орган.

Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие,а е свързано с преценка на конкретните обстоятелства по делото,включително характера на увреждането,състоянието на пострадалия,страх от несправедлива присъда,отчуждение и пренебрежение у околните ,неудобство пред тях от факта ,че се води наказателно производство срещу Ф. А. и чувство за засегнато достойнство на човек и гражданин.Районният съд след като е взел предвид всички тези обстоятелства законосъобразно и обосновано е приложил принципа на справедливостта ,визиран в чл.52 ЗЗД и е определил едно подходящо парично обезщетение за преживяните от А. терзания.Липсват доказателства по делото, от които съдът да направи извод,че обезщетението следва да е в по-малък размер от 1 500 лева.

Въззивният съд намира ,че не са налице доказателства ,които да мотивират въззивният съд да присъди и по-голям размер обезщетение за причинени неимуществени вреди от този ,който е присъден от районен съд гр.М..В тази насока са обсъдени показанията на свидетелите,които са установили как ищецът е изживял случилото се с него,какво е било поведението му и какви последици е преживял в личен и обществен план.С оглед конкретните обстоятелства по делото-вида и характера на обвинението,продължителността на наказателното производство до постановяване на влязла в сила оправдателна присъда,естеството на претърпените неимуществени вреди,решението на районен съд гр.М. е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено изцяло.Не е допуснато нарушение на материалният закони на процесуални правила при постановяване на решението от районен съд гр.М..

По отношение на въззивна жалба въззивна жалба с вх.№92/21.01.2010г./озаглавена допълнение към въззивна жалба /от представителят на районна П. гр.М. срещу решение №128/28.12.2009г. по гр.д. №208/2009г. по описа на районен съд гр.М. ,в частта с която е осъдена Прокуратурата на Р. Б. да заплати на Ф. Щ. А. направените разноски в размер на 1100 ,представляващи адв.хонорар по НОХД №***/2008г. по описа на районен съд гр.М. и НАХ Д№***/2008г. по описа на Районен съд гр.М. и 10 лева държавна такса по настоящото дело,въззивният съд констатира ,че тази жалба по съществото си е самостоятелна такава и в този смисъл е просрочена.Съобщението за изготвеното решение от районен съд гр.М. е връчено на районна П. гр.М. на 30.12.2009г. Срокът започва да се брои от 04.01.2010г. и изтича двуседмичният срок на 18.01.2010г.,а втората въззивна жалба ,озаглавена допълнение към въззивната жалба от районна П. гр.М. е депозирана на 21.01.2010г. ,т.е . извън срока.Поради тези съображения съдът не следва да се произнася в частта за разноските по същество ,а да остави без разглеждане тази въззивна жалба като просрочена и да прекрати производството по в.гр.д. №80/2010г. в частта ,касаеща разноските ,тъй като в тази част обжалваното решение е влязло в законна сила.

С оглед изхода на спора и тъй като и двете въззивни жалби съдът намира че са неоснователни ,не следва да се присъждат разноски на страните направени във въззивната инстанция.

Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №128/28.12.2009г. по гр.д. №208/2009г. по описа на районен съдгр.М. В ЧАСТТА, с която е осъдена на осн.чл.2, ал.1, т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, ПРОКУРАТУРАТА НА Р. Б., представлявана от Главният прокурор да заплати на Ф. Щ. А. ЕГН * от С., О., сумата 1500 лв, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.05.2009 г до окончателното изплащане на главницата, която главница представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди по повод воденото наказателно производство по НОХД ***/2008 г и НАХД ***/2008 г и двете по описа на райнонен съд гр.М. като А. е признат за невиновен и е оправдан и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от Ф. Щ. А. за сумата над 1 500 лв до 10 000 лв, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ решение №128/28.12.2009г. по гр.д. №208/2009г. по описа на районен съдгр.М. не е обжалвано и е влязло в законна сила.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като просрочена, въззивна жалба с вх.№92/21.01.2010г./озаглавена допълнение към въззивна жалба /от представителят на районна П. гр.М. срещу решение №128/28.12.2009г. по гр.д. №208/2009г. по описа на районен съд гр.М. в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Р. Б. да заплати на Ф. Щ. А. направените разноски в размер на 1100 представляващи адв.хонорар по НОХД №***/2008г. по описа на районен съд гр.М. и НАХ Д№***/2008г. по описа на Районен съд гр.М. и 10 лева държавна такса по настоящото дело и прекратява производството по в.гр.д. №80/2010г. по описа на окръжен съд гр.С. в тази част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Р. Б. в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :