Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 23.11.2023
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в публично заседание на двадесет
и четвърти октомври две хиляди двадесет и трета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на
прокурора ……...…………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 248 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :
С исковата молба на О.К.
са предявени срещу ЕТ „М. – И.М. – Е.М.“, ЕИК
********* и „Х.“ ЕООД, ЕИК субективно и обективно съединени при
условията на евентуалност искове с правно основание чл.163, ал.3 от ЗУТ във вр. с чл.20 от Наредба № 2/30.07.2003 год. за въвеждане
в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни
срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни
обекти –
- за заплащане солидарно от ответниците на обезщетения
в размер съотв. на 125 240.64 лева и на 4 512 лева за възникнали в
гаранционните срокове дефекти и недостатъци по договор от 21.08.2014 год. за
СМР за обект спортно-тренировъчен комплекс в гр. К., сключен между О.К. и ДЗЗД „Обединение „Спорт за всички“, със
съдружници в обединението ЕТ „М. – И.М“, ЕИК и „Х.“ ЕООД, ЕИК, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от предявяване на иска, 08.10.2019 год., до окончателното им изплащане
и
- при условията на евентуалност – за заплащане от
ответниците разделно на горните суми – по равно от всеки от тях.
Претендират се и направените по делото разноски.
Уточнение относно евентуалното съединяване на исковете
и основанието за солидарната отговорност е направено с уточняваща молба от
ищеца от 21.10.2019 год.
Претендират се и направените по делото разноски.
С исковата и уточняващата молба от 21.10.2019 год.
ищецът твърди, че на 21.08.2014 год. след проведена процедура за обществена
поръчка с предмет избор на изпълнител на строително-монтажни работи при изпълнение на
проект 23/321/01157 „Подобряване качеството на живот в О.К. чрез изграждане на
спортно-тренировъчен комплекс в гр. К.“ и
на основание чл.41 във вр. с чл.74 от ЗОП, с решение № РД-04-371/18.07.2014
год. на кмета на О.К. в качеството му на възложител, бил сключен с ответните
дружества в качеството им на изпълнител, договор с peг. № 075-14Д/21.08.2014 год. Съгласно чл.13 от договора
изпълнителите се задължили да извършат строително-монтажни работи при изпълнение
на проект 23/321/01157 „Подобряване качеството на живот в О.К. чрез изграждане
на Спортно-тренировъчен комплекс, находящ се в УПИ VII-858, кв.68, по плана на гр. К.О.К. ***“, за срок от 120
календарни дни от датата на съставянето на протокол обр. 2а по Наредба № 3 за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Съгласно чл.17,
ал.1 и ал.2 от договора и съобразено с разпоредбите в Наредба № 2 от 31 юли
2003 год. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и
минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти, страните уговорили гаранционен срок за
изпълнените СМР в рамките на 120 календарни месеца, който срок започвал да тече
от деня на въвеждането на строителния обект в експлоатация. СМР са били
конкретизирани в приета и подписана от страните ценова оферта и количествена
сметка, изготвена от ответниците по проведената открита процедура за възлагане
на обществена поръчка и техническо предложение, които били неразделна част от
горепосочения договор.
Твърди се, че изграждането на спортно-тренировъчния
комплекс в гр. К. било завършено в рамките на уговорения срок. В хода на СМР са
били издавани всички необходими протоколи съобразно Наредба № 3/31.07.2003 год.
за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. На 16.12.2015 год. обектът се снабдил по надлежния ред
с разрешение за ползване № СТ-05-2406/16.12.2015 год., от който момент
започнали да текат и гаранционните срокове.
Твърди се, че на новоизградения обект се проявили
недостатъци, които се дължали на некачествено изпълнение на СМР от страна на
изпълнителите по договора. Дефектите по изпълнените СМР са били констатирани в рамките на уговорените в чл.17, ал.3 от договора гаранционни срокове (120 месеца след въвеждане на обекта в експлоатация
с разрешение за ползване № СТ-05- 2406/16.12.2015 год.). След констатиране на недостатъците кметът на О.К. в
качеството му на възложител изпратил до дружествата изпълнители, членове на
ДЗЗД „Обединение „Спорт за всички“,
общо 9 броя писмени известия, в които били конкретизирани всички констатирани
недостатъци по изпълнените СМР, проявили се в рамките на посочените в
договорите гаранционни срокове, както и срока и мерките, които следва в спешен
порядък да се предприемат за тяхното отстраняване. Дружествата изпълнители,
членове на ДЗЗД „Обединение „Спорт за всички“,
били известявани многократно за всички проявили се недостатъци, както и за
необходимостта от отстраняването им. Такива известия били изпратени в следната
хронология:
С писмо изх. № 92-Е-69 от 25.02.2016 год. било
посочено, че при извършен на 22.02.2016 год. оглед на гореописания обект са
констатирани дефекти след приемането на обекта, които е необходимо спешно да
бъдат отстранени в 10-дневен срок от получаване на писмото, както следва :
1. сграда двуетажна към игрище – луфтове между стени и
окачени тавани, рестери и лайсни; подмяна на навлажнени растери; влага по
стените с необходимост от прешпакловане и пребоядисване на навлажнени участъци;
частична подмяна на теракот; липсващи капаци на разклонителна кутии; подмяна на
счупени стъклопакети; прогонка на санитарно оборудване и др.
2. сградни каси – луфтове между страни и окачени
тавани (растери и лайсни); подмяна на растери; прогонка на санитарно оборудване
и др.
3. помощно игрище – ремонт на настилка и ограда.
4. трибуни – течове от козирката; подмяна на облицовка
– долна част на козирката и др.
5. игрище – допълнителна обработка площта на игрището;
подмяна на настилка – писта около игрище; пребоядисване на ограда игрище –
двустранно и др.
Във връзка с писмото била извършена проверка и оглед
на обекта от комисия в състав кмета на О.К. управителят на ЕТ „М. – И.М.“ и
управителят на „Х.“ ЕООД, като бил изготвен протокол от 15.03.2016 год., в
който било констатирано отстраняването на следните дефекти : на сграда
двуетажна към игрище – прогонка на санитарно оборудване и на сгради каси –
подмяна на растери и прогонка на санитарно оборудване. В протокола комисията е
приела, че следва да бъдат предприети спешни мерки за отстраняване на всички
останали констатирани дефекти.
С писмо изх. № 92-Е-69 от 15.04.2016 год. на кмета на О.К.
до изпълнителите на обекта било посочено, че работата по отстраняването на
дефектите е започнала, но при извършен оглед на обекта са констатирани
недовършени работи, както следва:
1. сграда двуетажна към игрище – луфтове между стени и
окачени тавани, растери и лайсни; подмяна на навлажнени растери; влага по
стените с необходимост от прешпакловане и пребоядисване на навлажнени участъци;
частична подмяна на теракот; липсващи капаци на разклонителни кутии; подмяна на
счупени стъклопакети и др.
2. сградни каси – луфтове между стени и окачени
тавани, (растери и лайсни) и др.
3. помощно игрище – ремонт на настилка и ограда.
4. трибуни – течове от козирката; подмяна на облицовка
– долна част на козирката и др.
5. игрище – допълнителна обработка площта на игрището;
подмяна на настилка – писта около игрище; пребоядисване на ограда игрище –
двустранно и др. За отстраняване на дефектите бил даден нов 10-дневен срок,
считано от получаване на писмото.
С констативен протокол от 11.05.2016 год. било
установено отстраняването на следните дефекти : 1. сграда двуетажна към игрище
– луфтове между стени и окачени тавани (растери и лайсни); подмяна на
навлажнени растери; поставени капаци на разклонителни кутии; 2. на сгради каси
– отстранени са луфтовете между стени и окачени тавани (растери и лайсни); 3.
игрище – пребоядисване на ограда двустранно.
С писмо изх. № 92-Е-148 от 13.05.2016 год. на кмета на
О.К. изпълнителите на обекта били уведомени, че при извършен оглед на обекта на
13.05.2016 год. е констатирано, че не всички дефекти, подробно описани в
писмото, са отстранени, като е даден нов 10-дневен срок за тяхното
отстраняване. С констативен протокол от 30.05.2016 год. било констатирано
отстраняването на част от недостатъците, а с писмо изх. № 92-Е-203 от
20.07.2016 год. изпълнителите са били уведомени, че е необходимо да бъдат
извършени довършителни работи по подмяна на мрежа на ограда на помощно игрище,
на местата на които липсва; подмяна на облицовка на долната част на козирката
на трибуни, тъй като плоскостите, поставени на долната част на козирката, се
разкопават и падат на трибуните, което е предпоставка за инциденти, както и
поставяне на пластмасови подлакътници на седалките, на които липсват такива;
поставената настилка на игрището се изронва и се образуват дупки по цялата
дължина на лекоатлетическата пътека, което налага подмяна на настилката.
На 23.11.2016 год. ищецът констатирал, че на стадиона
не работят 4 броя индикаторни червени лампи за обозначаване на височинни
препятствия и над 30 броя от прожекторите с метал-халогенни лампи на четири
електрически табла за осветление на футболното игрище, поради което изпратил
писмено известие изх. № 92-Е-300 от 25.11.2016 год. до ответниците, но реакция
не последвала. Ищецът за своя сметка отстранил констатираните дефекти,
удостоверено с протокол от 09.06.2017 год., като подменил всички неработещи
прожектори и лампи – на обща стойност 4 512 лева.
С писма изх. № 92-Е-300 от 05.12.2016 год., изх. №
92-Е-7 от 09.01.2017 год. и изх. № 92-Е-162 от 16.05.2017 год. изпълнителите
били уведомени, че е констатиран теч и влага по тавана в зала за освежаване и
хранене (кафене) на 1-ви етаж; течове по стени и таван в многофункционална зала
на 2-ри етаж; течове, извиращи под плочките на пода в машинното помещение на
1-ви етаж в обслужващата сграда на стадиона, който теч не се овладява и създава
предпоставка за поява на нови дефекти и неизправности в машинното и съседни
помещения, изискващо вземането на незабавни мерки за неговото отстраняване. На
04.01.2019 год. с писмо изх. № 92-Д-З до Георги Хитов, като единствен
представляващ сдружение ДЗЗД „Обединение „Спорт за всички“, същият бил
уведомен, че не работят 2 бр. стоящи обменни бойлери в обслужващата сграда на
спортния комплекс.
Сочи се, че до момента на предявяване на исковете
ответниците не предприели необходимите действия за отстраняване на появилите се
недостатъци, описани горе.
Сочи се, че след настъпила промяна поради
правоприемство по реда на чл.60 от ЗН ЕТ
„Металик – И. Михайлов“, ЕИК ********* бил преобразуван в ЕТ „М. – И.М. – Е.М.“, ЕИК.
Сочи се, че на 15.03.2017 год. Г.Х. – управител на „Х.“
ЕООД, прехвърлил предприятието на сегашния едноличен собственик и управител М.С.Я.
По отношение на възложените с договора и изпълнени
строително-монтажни работи, приети от възложителя по надлежния ред, ищецът
твърди, че е налице некачествено изпълнение от страна на ответните дружества в
качеството им на членове на ДЗЗД „Обединение „Спорт за всички“, извършени на обект „Спортно-тренировъчен
комплекс“, находящ се в УПИ VII-858, кв. 68 по плана на гр.
Костенец, които счита, че се покриват от гаранционната отговорност. В рамките
на гаранционните срокове и след извършен оглед на място на 14.08.2019 год. били
установени нови недостатъци, които не са могли да бъдат открити при приемането
на обекта, както и такива, появили се на по-късен етап, поради което била
изготвена количествено-стойностна сметка за разходите, необходими за
отстраняването им, както следва :
I. Обслужваща сграда :
1. Първи етаж-коридор
:
1.1. Ремонт на стени и таван в коридор - стъргане,
грундиране и латекс - 20.00 кв.м., ед. цена 14.80 лева, обща цена 296,00 лева;
1.2. Смяна на гипсокартон в коридор, вкл. шпакловка,
гласфазерна лента, грунд, латекс - 30.00 кв.м., ед. цена 31.20 лева, обща цена
936,00 лева;
1.3. Смяна на ПВЦ тръби ВиК
коридор - 20.00 кв. м., ед. цена 22.00 лева, обща цена 440,00 лева;
2. Първи етаж - стая гостуващ отбор :
2.1. Смяна на
гипсокартон в съблекалня, вкл. шпакловка, гласфазерна лента, грунд, латекс -
10.00 кв.м., ед. цена 31.20 лева, обща цена 312,00 лева;
2.2. Смяна на
гипсокартон таван баня, вкл. шпакловка, гласфазерна лента, грунд, латекс -
20.00 кв.м., ед. цена 31.20 лева, обща цена 624,00 лева;
2.3. Смяна на
гипсокартон стени баня, вкл. шпакловка, гласфазерна лента, грунд, латекс -
16.00 кв.м., ед. цена 31,20 лева, обща цена 499,20 лева;
3. Първи етаж – кафе
:
3.1. Ремонт на
таван - стъргане, грундиране, латекс - 30.00 кв.м., ед. цена 14,80 лева, обща
цена 444,00 лева;
4. Втори етаж - фитнес зала :
4.1. Подмяна на
счупени плочки под и цокъл - 5,00 кв.м., ед. цена 42,00 лева, обща цена 210,00
лева;
4.2. Ремонт на
стени - стъргане, грундиране, латекс - 3.00 кв. м., ед. цена 14,80 лева обща
цена 44,40 лева;
5. Втори етаж - многофункционална зала
:
5.1. Ремонт на
таван - стъргане, гласфазерна лента, грундиране и латекс - 80.00 кв.м., ед.
цена 14,80 лева, обща цена 1 184,00 лева;
5.2. Ремонт на
стени - стъргане, гласфазерна лента, грундиране и латекс - 60.00 кв.м., ед.
цена 14,80 лева, обща цена 888,00 лева;
6. Ремонт на настилка тераса :
6.1. Хидроизолация
под и цокъл - 110.00 кв.м., ед. цена 28,00 лева, обща цена 3 080,00 лева;
6.2. Смяна на
плочки - 110.00 кв.м., ед. цена 42,00 лева, обща цена 4 620,00 лева;
6.3. Сифони - 4
бр., ед. цена 34,00 лева, обща цена 136.00 лева;
II. Трибуни стадион :
7.1. Циментова
мазилка трибуни - изчукване - 50.00 кв.м., ед. цена 3,50 лева, обща цена 175.00
лева;
7.2. Направа
вароциментова мазилка трибуни - 50.00 кв.м„ ед. цена 14,00 лева, обща цена
700,00 лева;
7.3. Пръскане -
50.00 кв.м., ед. цена 6,00 лева, обща цена 300,00 лева;
7.4. Смяна на
хидроизолация козирка - 755.00 кв.м„ ед. цена 18,68 лева, обща цена 14 103,40
лева;
8. Сграда помощно
игрище :
8.1. Съблекални стени - стъргане, грундиране и латекс - 110.00 кв.м., ед.
цена 14,80 лева, обща цена 1 628,00 лева;
8.2. Ремонт топлоизолация - шпакловка, мрежа, грунд и минерална мазилка –
40.00 кв.м., ед. цена 54,00 лева, обща цена 2 160,00 лева;
9. Каса север :
9.1. Хидроизолация на стени - 70.00 кв.м., ед. цена 28,00 лева, обща цена 1
960,00 лева;
9.2. Стени - стъргане, грундиране и латекс - 70.00 кв.м., ед. цена 14,80
лева, обща цена 1 036,00 лева;
9.3. Направа на дренаж за отвеждане на подпочвени води - 30.00 кв.м., ед.
цена 36,00 лева, обща цена 1 080,00 лева;
10. Каса юг :
10.1. Хидроизолация на стени - 70.00 кв.м., ед. цена 28,00 лева, обща цена
1 960,00 лева;
10.2. Стени – стъргане, грундиране и латекс - 70.00 кв.м., ед. цена 14,80
лева, обща цена 1 036,00 лева;
10.3. Направа на дренаж за отвеждане на подпочвени води - 30.00 кв. м., ед.
цена 36,00 лева, обща цена 1 080,00 лева;
11.
Смяна на настилка писта - 1 934.00 кв.м., ед. цена 32,80 лева, обща цена 63
435,20 лева.
Сочи
се, че според количествено-стойностната сметка общата стойност на разходите,
необходими за отстраняването на дефектите и недостатъците възлизала на
125 240.64 лева.
Ищецът
твърди, че в качеството си на възложител е бил добросъвестна страна по договора
и е изплатил авансово цялата сума от 2 978 900.52 лева с ДДС по издадена от
ответниците фактура № 9/07.10.2014 год. Окончателното плащане по договора било
извършено по фактура № 22/16.12.2015 год. за сумата от 2 717 575.19 лева с ДДС.
Сочи се,
че с писмо изх. № 92-Е-172 от
18.09.2019 год. на кмета на О.К. било изпратено писмено възражение до ответните
дружества, получено на 24.09.2019 год. от ЕТ „М.
– И.М. – Е.М.“ във връзка с новопоявилите се недостатъци и дефекти,
ведно с предложение за споразумение за заплащане на претенцията по
гаранционната отговорност или за задължаване на изпълнителите да отстранят
констатираните дефекти за тяхна сметка. На 01.10.2019 год. първият ответник
писмено изразил становище, че от 27.06.2016 год. по силата на анекс вече не е
част от ДЗЗД „Обединение „Спорт за всички“, а на негово място е встъпило друго
юридическо лице – „Ф.и. – 1“ ООД, ЕИК, към което следвало да се предявяват претенции.
Ищецът счита, че горното обстоятелство е ирелевантно за спора.
Преписи от исковата молба, уточняващата молба от
21.10.2019 год. и приложенията към същите са изпратени за връчване на ответника
„Х.“ ЕООД, ЕИК с указанията по чл.367-370
от ГПК на адреса му на управление, вписан в ТРРЮЛНЦ, като видно от
удостовереното от връчителя във върнатото в цялост съобщение, ответникът е
напуснал адреса си на управление. Тъй като в ТРРЮЛНЦ не е бил вписан нов адрес
на управление, с разпореждане от 05.11.2019 год. съдът е разпоредил на осн.
чл.50, ал.2 от ГПК книжата да се приложат в цялост по делото и да се считат
редовно връчени, считано от 04.11.2019 год. – датата, отбелязана от връчителя
във върнатото в цялост съобщение. До изтичане на срока по чл.367, ал.1 от ГПК –
18.11.2019 год. вкл., ответникът „Х.“ ЕООД не е
подал писмен отговор на и.м. с последиците по чл.370 от ГПК, поради което съдът
не обсъжда поради настъпила преклузия подадения на 12.10.2020 год. отговор от
този ответник чрез пълномощник адв. Ц.Б. ***.
Преписи от исковата молба, уточняващата молба от
21.10.2019 год. и приложенията към същите са връчени на ответника ЕТ „М. – И.М. – Е.М.“, ЕИК с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият чрез пълномощник
адв. Ц.Б. *** е подал писмен отговор на и.м., с който е оспорил иска по
основание и размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основава и
е направил възражения срещу тях.
С отговора ответникът ЕТ „М. – И.М. – Е.М.“ сочи, че
страна по процесния договор е ДЗЗД „Обединение „Спорт за всички”, а не
ответниците, като никаква кореспонденция не била водена с това дружество, за да
е налице основание за претенцията на ищеца за гаранционна отговорност. Сочи се
и че с анекс от 27.06.2016 год. към споразумението за обединение на търговци за
участие в поръчката по реда на ЗОП е взето решение за приемане на нов съдружник
в обединението на мястото на ответника ЕТ „М. – И.М.“ и освобождаването на
последния като съдружник в обединението, поради не е налице пасивна процесуална
легитимация на този ответник по предявения срещу него иск.
С отговора на и.м. на ответника ЕТ „М. – И.М. – Е.М.“
е направено и неконкретизирано възражение за изтекла погасителна давност.
Ответникът ЕТ „М. – И.М. – Е.М.“ претендира и
направените по делото разноски.
С отговора на исковата молба ответникът ЕТ „М. – И.М.
– Е.М.“ е предявил срещу ищеца О.К. насрещен иск с правно основание чл.266,
ал.1 от ЗЗД – за заплащане на този ответник на сумата от 218 877.34 лева, съставляваща незаплатено възнаграждение за
извършени СМР по договора от 21.08.2014 год. за СМР за обект
спортно-тренировъчен комплекс в гр. Костенец, сключен между О.К. и ДЗЗД „Обединение „Спорт за всички“, със
съдружници в обединението ЕТ „М. – И.М. – Е.М.“, ЕИК и „Х.“ ЕООД, ЕИК и издадена
въз основа на същия фактура № **********/16.12.2015 год.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на насрещния
иск, 11.11.2019 год., до окончателното й заплащане.
Ответникът ЕТ „М. – И.М. – Е.М.“ претендира и
направените по делото разноски, включително тези във връзка с предявения от
него насрещен иск.
Исковата молба по насрещния иск двукратно е оставяна
без движение до отстраняване на нередовностите й, като в изпълнение на
указанията на съда ищецът е подал уточняващи молби от 18.09.2020 год. и
26.03.2021 год. С втората от двете молби в табличен вид са индивидуализирани по
видове, количество и индивидуална стойност извършените, но незплатени СМР по
договора от 21.08.2014 год., възлизащи общо на 218 877.34
лева, предмет на насрещната искова претенция.
С исковата молба по насрещния иск ЕТ „М. – И.М. – Е.М.“
сочи, че по договора от 21.08.2014 год., сключен между О.К. и ДЗЗД „Обединение „Спорт за всички“, съдружниците извършили
качествено и в срок всички възложени им СМР, за което била издадена фактура № **********/16.12.2015
год., но част от дължимата сума по същата – 218 877.34 лева, не им била заплатена от възложителя.
Преписи от исковата молба по насрещния иск и уточняващите
молби от 18.09.2020 год. и 26.03.2021 год., подадени от ЕТ „М. – И.М. – Е.М.“ ,
са връчени на ответника по този иск О.К.
като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор на и.м. по
насрещния иск, с който е оспорил иска като недопустим и неоснователен, взел е
становище по обстоятелствата, на които се основава и е направил възражения
срещу тях.
С отговора на насрещния иск на О.К. се сочи, че така
предявеният от ЕТ „М. – И.М. – Е.М.“ иск
е недопустим поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца по него –
същият е страна по договор за консорциум, за който се прилагат правилата на
гражданското дружество, а според трайната съдебна практика на ВКС не съществува
законова възможност, позволяваща на съдружник в гражданско дружество да бъде
негов процесуален субституент. По същество се сочи, че цялото дължимо по
договора възнаграждение на изпълнителя по фактура № **********/16.12.2015 год. е било изплатено от ищеца.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните
по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема
за установено следното :
Видно от представения с исковата молба договор с peг.
№ 075-14Д/21.08.2014 год. по описа на О.К. същият е бил сключен след проведена
процедура за обществена поръчка с предмет избор на изпълнител на
строително-монтажни работи при изпълнение на проект 23/321/01157 „Подобряване
качеството на живот в О.К. чрез изграждане на спортно-тренировъчен комплекс в
гр. К.“ и на основание решение № РД-04-371/18.07.2014 год. на кмета на О.К. ***
и изпълнителя ДЗЗД „Обединение „Спорт за всички“, със съдружници в обединението
ЕТ „М. – И.М.“, ЕИК и „Х.“ ЕООД, ЕИК.
От представените с и.м. споразумение за обединение
между търговци за участие в поръчка по реда на ЗОП от 19.06.2013 год. и анекс
към него от 01.10.2013 год. се установява, че дяловото участие на съдружниците
в горното обединение е договорено, както следва : 51 % за ЕТ „М. – И.М.“ и 49 %
за „Х.“ ЕООД, а представляващ същото е бил едноличният търговец И.Д.М.
При служебно извършена на осн.
чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ проверка в ТРРЮЛНЦ съдът констатира, че след настъпила
промяна поради правоприемство по реда на чл.60 от ЗН съдружникът в горното обединение ЕТ „М. – И.М.“, ЕИК е бил
преобразуван в ЕТ „М. – И.М. – Е.М.“, ЕИК,
отразено с вписване № 20190807085609 в регистъра.
Съгласно чл.13 от договора от 21.08.2014 год.
изпълнителят се задължил да извърши строително-монтажни работи при изпълнение
на горния проект за срок от 120 календарни дни от датата на съставянето на
протокол обр. 2а по Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството. С чл.17, ал.1 и ал.2 от договора и съобразно разпоредбите на Наредба № 2 от 31
юли 2003 год. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и
минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти, страните уговорили гаранционен срок за
изпълнените СМР в рамките на 120 календарни месеца, който срок започвал да тече
от деня на въвеждането на строителния обект в експлоатация. СМР са били
конкретизирани в приета и подписана от страните ценова оферта и количествена
сметка, изготвена от изпълнителя по проведената открита процедура за възлагане
на обществена поръчка и техническо предложение, неразделна част от
горепосочения договор. Стойността на СМР съгл. чл.2 от договора е била
4 964 834.20 лева без ДДС, платима съгл. чл.4, както следва : 50 %
авансово и окончателно плащане – в 15-дневен срок след приемането на обекта и
издаване на фактура от изпълнителя.
Между страните не е спорно, че изграждането
на спортно-тренировъчния комплекс в гр. К. било завършено в рамките на
уговорения срок, като в хода на СМР са били издавани всички необходими
протоколи съобразно Наредба № 3/31.07.2003 год. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството. На 21.08.2014 год. бил съставен протокол
– акт обр.19 за извършени и подлежащи на заплащане СМР, от който се установява,
че възложените по договора СМР били извършени и приети без забележки от
възложителя. За обекта било издадено разрешение за ползване №
СТ-05-2406/16.12.2016 год., от който момент започнали да текат и гаранционните
срокове, изтичащи на 16.12.2021 год.
Във връзка със заплащане на
възнаграждението по договора изпълнителят издал фактура № 9/07.10.2014 год. за
авансовото плащане по договора в размер на 2 978 900.52 лева с ДДС и
фактура № 22/16.12.2015 год. за заплащане на окончателното възнаграждение в
размер на 2 717 575.19 лева с ДДС /след приспадане на авансовото
плащане/.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, се установява, че ищецът е заплатил изцяло
задължението по фактура № 9/07.10.2014 год. в общ размер на
2 978 900.52 лева с ДДС с две платежни нареждания – от 09.10.2014
год. за сумата от 2 482 417.10 лева и от 03.04.2015 год. за сумата от
496 483.42 лева. По фактура № 22/16.12.2015 год. са били извършени
следните плащания :
- на 16.12.2015 год. е платена сума в размер на 2
264 645.99 лева с получател ДЗЗД „Обединение „Спорт за всички“,
представляваща данъчната основа по фактурата;
- на 15.04.2016 год. е платена сума в размер на 270
000 лева, съставляваща ДДС по фактурата;
- на 25.04.2016 год. е платена сума в размер на
74 809.29 лева, съставляваща ДДС по фактурата;
- на 18.01.2018 год. е платена сума в размер на 328.91
лева с получател ТД на НАП София във връзка с наложен запор от НАП на „Х.“ ЕООД
съгласно представено запорно съобщение на НАП с изх. №
С180022-119-0000387/17.01.2018 год. до О.К.
- на 01.02.2018 год. е платена сума в размер на
32 562.28 лева с получател ДЗЗД „Обединение Спорт за всички“, като
основание за плащането е посочено окончателно плащане по фактура № 22/16.12.2015
год.
Видно от заключението, общо заплатените от ищеца суми
по горната фактура са в размер на 2 642 346.47 лева, при дължима сума по
същата от 2 717 575.19 лева с ДДС. По предоставени данни от ищеца на
вещото лице се констатира, че сумата от 75 228.72 лева, явяваща се
разликата до пълната стойност по фактурата с ДДС, съставлява стойността на установена
вреда по констативен протокол №7/01.09.2016 год., съставен при извършена
финансова инспекция на О.К. на обекта.
Горният констативен протокол е изискан по реда на
чл.190, ал.1 от ГПК от пълномощника на ответниците и представен от ищеца с
молба от 02.05.2023 год. Видно от същия, протоколът е бил изготвен единствено
от представители на общината, като в същия е отразено, че след замерване на
място в обекта, предмет на договора, е установено, че са налице несъответствия
между отразеното в протокол – обр.19 от 15.09.2015 год. и заложените в КСС
стойности на СМР – неизвършени СМР на стойност 61 601.60 лева без ДДС,
извършени в повече СМР на стойност 11 535.60 лева без ДДС и несъответствие
между извършени СМР и заложените в проекта на стойност 1 089 лева без ДДС.
Видно от представеното с и.м. писмо изх. № 92-Е-69/25.02.2016
год. на О.К. до съдружниците в ДЗЗД
„Обединение „Спорт за всички“, със същото е отправена покана за отстраняване на
възникнали в гаранционните срокове дефекти и недостатъци по договора от
21.08.2014 год. в спортно-тренировъчния комплекс в гр. Костенец, описани
подробно в пет отделни пункта. Видно от представените с и.м. констативни
протоколи от 15.03.2016 год., 11.05.2016 год. и 30.05.2016 год., подписани от
страните по договора, със същите е констатирано отстраняване от изпълнителя на
всички дефекти, описани в горното писмо.
С ново писмо изх. № 92-Е-172/18.09.2019 год. на О.К. до съдружниците в ДЗЗД „Обединение „Спорт
за всички“ е отправена нова покана за отстраняване на възникнали в
гаранционните срокове дефекти и недостатъци по договора, констатирани от
възложителя при извършен на 14.08.2019 год. оглед на място – описаните дефекти
и недостатъци в исковата молба.
С оглед възложената на ищеца доказателствена тежест за
установяване на твърдените възникнали в гаранционните срокове дефекти и
недостатъци по договора съдът с определението си по чл.374 от ГПК е допуснал на
ищеца събиране на гласни доказателства чрез разпит на исканите от него трима
свидетели при довеждане. В първото с.з. пълномощникът на ищеца адв. Т. се е
отказал от разпита на двама от тримата свидетели.
От лаконичните и без конкретика показания на водения
от ищеца свидетел Р.С. се установява, че същият е главен инженер в О.К. и заема
длъжността от 16.09.2020 год., т.е. около пет години след приемане на обекта по
договора и издаване на разрешение за ползването му, както и след констатираните
от ищеца с писмото му от 18.09.2019 год. дефекти и недостатъци. Свидетелят общо
сочи, че състоянието на стадиона било много лошо, че проблемът бил в
конструкцията на самите бордове, покривите, лекоатлетичната писта, а покривите над
трибуните били в окаяно състояние. По негова преценка липсва хидроизолация на 30%
от площта на целия покрив, липсвала и лекоатлетическата писта, която е по
контура на стадиона. Трибуните били почти неизползваеми, а оградите на самия
стадион били напълно обрушени, без носещи колони, без бетонов пояс; перголите,
които са над трибуните, са висящи и са потенциално опасни.
От заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, се установява следното :
Вещото лице констатира, че в
приложената по делото документация липсва проект за изпълнение на строежа по
съответните части. От приложения договор от 21.08.2014 год. между О.К. и ДЗЗД
„Обединение Спорт за всички“ за изпълнение на СМР при изпълнение на проект
23/321/01157 „Подобряване качеството на живот в о.К. чрез изграждане на
спортно-тренировъчен комплекс в гр. Костенец“ се установява, че СМР са били
изпълнени съгласно приета ценова оферта по предложена количествена сметка от възложителя
О.К. при провеждане на обществената поръчка.
От представените по делото протокол
№ 19/15.09.2015 год. за установяване завършването и за заплащането на натурални
видове СМР, протокол за установяване годността за ползване на строежа и разрешение
за ползване № СТ – 05-2406/16.12.2015 год. издадено от ДНСК, е видно, че същите
са съгласувани от всички участници в изпълнението и изпълнените строително-монтажни
работи отговарят на договореното между страните и изискванията на специалните
нормативни актове и техническа спецификация, съобразно изискванията на
разпоредбите на чл.169 от ЗУТ. В количествено-стойностната сметка не присъства
предвидено изпълнение на асансьорна уредба.
Във връзка със сочените в писмо изх.
№ 92-Е-172/18.09.2019 год. на О.К. констатирани след оглед на място от
14.08.2019 год. новопоявили се дефекти, вещото лице сочи, че за нито един от
дефектите и недостатъците, описани в опис в писмото, не се установява, че
подлежи на гаранционна поддръжка. Така например, но не изчерпателно :
- претенцията за ремонт на стени и
таван в коридор на първи етаж – стъргане, грундиране, латекс – не се установява
дали причината за ремонта е вследствие на теч или нормална експлоатация /замърсяване/;
- претенцията за смяна на гипсокартон на таван баня в
първи етаж /стая гостуващ отбор/ – в КСС
не е специфициран гипсокартона за мокри помещения да бъде влагоустойчив,
а от приложените документи не става ясна причината за смяната на монтирания в
банята окачен таван;
- претенцията за подмяна на счупени
плочки под и цокъл втори етаж /фитнес зала/ – видно от протокола №19/15.09.2015
год., не е възлагано и съответно изпълнено цокъл от плочи, а от ПВЦ перваз,
както и подът във фитнес залата е изпълнен и заплатен от спортна настилка;
- претенцията за ремонт на настилка тераса с полагане
на хидроизолация под цокъл – поради липса на проектна документация или
заповедна книга не е ясно дали възложителят е предвидил полагането на хидроизолация
под цокъл тераса;
- претенцията за смяна на сифони на терасата – в
протокола № 19/15.09.2015 год. не е посочено предвидените 11 бр. сифони къде
следва да се монтират – в бани или на терасата; отделно – не е изяснена причината
за компрометирането им;
- претенцията за направа на циментова и вароциментова мазилка
на трибуни стадион – по протокол № 19/15.09.2015 год. има възложено, съответно
изпълнено и заплатено външна силикатна мазилка и шпакловка външни стени плюс
пластмасова мрежа; циментова и вароциментова мазилка не са изпълнявани;
- претенцията за ремонт топлоизолация – шпакловка,
мрежа, грунд, минерална мазилка на сграда помощно игрище – по протокол № 19/15.09.2015 год. има възложена,
съответно изпълнена силикатна мазилка по фасади, т.е. възложителят изисква
промяна на материала, което не влиза в гаранционното обслужване;
- претенцията за подмяна компоненти осветителни тела –
крушки, дросели и клеми – изброените компоненти на осветителните тела са
консумативи и не се предвижда гаранционна поддръжка 2 години след въвеждането
на обекта в експлоатация.
В обобщение експертизата сочи, че за нито един от
изброените в писмо изх. № 92-Е-172/18.09.2019 год. дефекти и недостатъци не
може да се приеме, че подлежи на гаранционно отстраняване.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните правни изводи :
Предявени са главен и евентуален иск
с правно основание чл.163, ал.3 от ЗУТ във вр. с чл.20 от Наредба №
2/31.07.2003 год. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България
и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти – за заплащане на обезщетение за възникнали в
гаранционните срокове дефекти и недостатъци по договор за извършване на
строително – монтажни дейности.
Гаранционната отговорност на
изпълнителя е принципно уредена с разпоредбата на чл.163, ал.3 от ЗУТ, съгласно
която строителят носи имуществена отговорност за причинени щети и пропуснати
ползи от свои виновни действия или бездействия. Обхватът на същата е подробно
уреден в разпоредбите на чл.20, ал.1 – 3 от Наредба № 2/31.07.2003 год. –
(1) За осигуряване нормалното функциониране и ползване
на завършените строителни обекти и отстраняване на скритите дефекти след
приемането им и въвеждане в експлоатация (ползване) се определят минимални
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти.
(2) Гаранционните срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти се определят с договора между
възложителя и изпълнителя за съответния строителен обект и те не могат да бъдат
по-малки от минималните срокове, посочени в тази наредба.
(3) Гаранционните срокове започват да текат от деня на
въвеждането на строителния обект в експлоатация (издаване на разрешение за
ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация).
Разграничението между понятията гаранционна
отговорност и законната отговорност за явни и скрити недостатъци на вещта/изработеното, е дадено с ТР № 88/1984 год. на ОСГК –
„Гаранционният срок е елемент от гаранционното
задължение. По своята правна същност той е период от време, в течение на който
се гарантира наличието на установени качества и свойства на вещта, предмет на
договора, и през който период гарантът носи материална отговорност за
недостатъци и повреди при условие, че купувачът е спазил изискванията за
правилното съхраняване и надлежната й употреба. С изтичането на гаранционния
срок се погасява задължението за отстраняването на недостатъците от продавача.
Гаранционната
отговорност не се покрива със законната отговорност. Тези две отговорности
възникват, развиват се и се погасяват независимо една от друга и са различни по
обем. Докато при законната отговорност продавачът се ангажира при явни и скрити
недостатъци на вещта, съществували по време на прехвърлянето на собствеността и
риска върху купувача, при гаранционната отговорност освен за тези недостатъци
се покрива отговорността и за онези, които дори да не са съществували при
преминаване на собствеността и риска върху купувача, са се появили в течение на
ползването на вещта през гаранционния срок. От това следва, че гаранционната
отговорност за недостатъци действа успоредно със законната, но те не си влияят
и не се изключват взаимно. При застъпване на гаранционния случай купувачът може
да избира възможността на единия и другия режим. Той обаче не може да търси
едновременно удовлетворяване на правата си въз основа на двете отговорности.“.
В настоящия случай страните по сключения договор за
СМР са договорили с чл.17, ал.1 и ал.2 гаранционен срок за изпълнените СМР в
рамките на 120 месеца, който срок започвал да тече от деня на въвеждането на
строителния обект в експлоатация. За обекта било издадено разрешение за
ползване № СТ-05-2406/16.12.2016 год., от който момент започнали да текат и
гаранционните срокове, изтичащи на 16.12.2021 год.
От представения протокол – акт обр.19 от 21.08.2014
год. за извършени и подлежащи на заплащане СМР се установява, че възложените по
договора СМР били извършени и приети без забележки от възложителя, което
изключва възможността за ищеца да претендира под формата на обезщетение за възникнали
в гаранционния срок дефекти и недостатъци в изработеното по договора на явни
недостатъци, които са могли да бъдат открити при приемането на обекта,
включително и неизвършени СМР.
Между страните не е спорно, че в гаранционния срок в
обекта са възникнали дефекти в
изработеното, които подлежали на отстраняване от изпълнителя, за които
участниците в ДЗЗД „Обединение „Спорт за всички“ били уведомени с писмо изх. №
92-Е-69/25.02.2016 год. на О.К. Видно
обаче от представените с и.м. констативни протоколи от 15.03.2016 год., 11.05.2016
год. и 30.05.2016 год., подписани от страните по договора, със същите е
констатирано отстраняване от изпълнителя на всички дефекти, описани в горното
писмо.
По делото ищецът съобразно възложената му
доказателствена тежест не установи други възникнали в гаранционния срок дефекти
и недостатъци в изработеното по договора, конкретно – описаните в писмо изх. №
92-Е-172/18.09.2019 год. на О.К. до съдружниците в ДЗЗД „Обединение „Спорт за
всички“, констатирани от възложителя при извършен на 14.08.2019 год. оглед на
място. От показанията на свидетеля Р.С. такива конкретни дефекти и недостатъци
не бяха установени – както бе посочено, показанията на водения от ищеца
свидетел са общи, лаконични и без конкретика, а свидетелят обективно не може да
е възприел такива дефекти по договора, възникнали преди назначаването му на
длъжност на 16.09.2020 год. и констатирани от ищеца с писмото му от 18.09.2019
год. Назначената по делото съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е
оспорено от пълномощника на ищеца, също е категорично, че не констатира дефекти
и недостатъци, които да са се проявили в гаранционните срокове – извън
отстранените от изпълнителя, сочени в писмо изх. № 92-Е-69/25.02.2016 год. на О.К.
и констативните протоколи от 15.03.2016 год., 11.05.2016 год. и 30.05.2016 год.
Поради изложеното съдът намира за недоказан по
основание предявения главен иск с правно основание чл.163, ал.3 от ЗУТ във вр.
с чл.20 от Наредба № 2/30.07.2003 год. за въвеждане в експлоатация на строежите
в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и
монтажни работи, съоръжения и строителни обекти – за заплащане солидарно от
ответниците на обезщетения в размер съотв. на 125 240.64 лева и на 4 512 лева
за възникнали в гаранционните срокове дефекти и недостатъци по договора от
21.08.2014 год., поради което следва да отхвърли изцяло същия.
С оглед отхвърляне на главния иск съдът дължи
произнасяне по предявените при условията на евентуалност искове за заплащане от
ответниците разделно на претендираните обезщетения – по равно от всеки от тях,
като отхвърли същите поради изложените горе мотиви за неоснователност на
исковата претенция. За пълнота следва да се посочи и че съдружниците в ДЗЗД не
носят отговорност по договора в равна степен – доколко дяловото им участие в
дружеството не е равно.
По насрещния иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, предявен от ответника ЕТ „М. – И.М.
– Е.М.“ – за заплащане на този ответник на сумата от 218 877.34 лева, съставляваща незаплатено възнаграждение за извършени
СМР по договора и издадена въз основа на същия фактура № **********/16.12.2015
год. съдът намира следното :
От обсъдените горе писмени доказателства и
заключението по назначената ССЕ, неоспорено от страните, се установи, че ищецът
е заплатил изцяло задължението по фактура № 9/07.10.2014 год. в общ размер на 2
978 900.52 лева с ДДС /авансовото плащане по договора/. По фактура №
22/16.12.2015 год. на стойност 2 717 575.19 лева с ДДС, на която ищецът по
насрещния иск основава претенцията си, бе установено, че възложителят О.К. е
извършил плащания в общ размер на 2 642 346.47 лева и е останала незаплатена
разлика от 75 228.72 лева.
Доколкото обаче възложителят е приел обекта без
възражения, а изпълнителят е издал фактура за дължимото възнаграждение за
извършените СМР по договора, то в тежест на ответникът по насрещния иск О.К. бе
да установи, че впоследствие след приемането на обекта са възникнали
недостатъци в изработеното, респ. несъответствията, сочени в изготвения от него
констативен протокол №7/01.09.2016 год. Следва да се посочи, че последният е
бил съставен едностранно от възложителя, без участието на представители на
изпълнителя, поради което не може да служи за доказателство за обстоятелствата,
удостоверени в него – същият материализира изявление на страна в процеса за
изгодни за нея факти, т.е. подлежи на самостоятелно доказване, каквото не бе
извършено. От друга страна протоколът, подписан само от възложителя, не може да
обори вече отразеното в протокол – обр.19 от 15.09.2015 год., за установяване
завършването и за заплащането на натурални видове СМР, изготвен и подписан от
всички участници в строителството – в случая не се касае за скрити недостатъци,
а твърденията са за видими несъответствия между отразеното в протокола и
заложените в КСС стойности на СМР, които е следвало да бъдат констатирани още
при приемане на изработеното.
От изложеното е видно, че дължимото на изпълнителя по
договора ДЗЗД „Обединение „Спорт за всички“ неизплатено по фактура №
9/07.10.2014 год. възнаграждение за извършените СМР възлиза на 75 228.72 лева,
от която сума с оглед разпределението на дяловото участие на съдружници в
обединението – 51 % за ЕТ „М. – И.М.“ и 49 % за „Х.“ ЕООД, дължимата на
съдружника, предявил насрещния иск, част е в размер на 38 366.65 лева.
Ответникът по насрещния иск О.К. следва на осн. чл.266, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден да заплати тази сума на ЕТ „М. – И.М.
– Е.М.“, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на насрещния иск, 11.11.2019 год., до окончателното й
заплащане, като искът следва да се отхвърли за разликата до пълния му предявен размер от 218
877.34 лева.
По отношение на разноските :
В хода на производството по
делото ищецът е направил разноски в размер на 13 770.11 лева, от които :
- заплатена ДТ в размер на
5 190.11 лева;
- внесен депозит за ССЕ в размер на 500 лева и
- внесен депозит за СТЕ в размер на 1 000 лева и
- заплатен адвокатски хонорар в размер на 7 080 лева за
процесуално представителство от Адвокатско дружество „Т.“, удостоверено с платежно нареждане от
26.04.2021 год. /л.650 от делото/.
Доколкото обаче не е
удостоверено, че горните разноски са направени във връзка с предявения насрещен
иск, а са такива само във връзка с първоначално предявените с и.м. главен и
евентуални искове, то с оглед отхвърляне на същите на ищеца по първоначалните
искове О.К. не следва да се присъждат
разноски на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Ответникът „Х.“ ЕООД не е удостоверил направени
по делото разноски.
В хода на производството по
делото ответникът ЕТ „М. – И.М. – Е.М.“ е направил разноски в размер
на 4 430 лева във връзка с предявените срещу него искове, от които :
- внесен депозит за ССЕ в размер на 300 лева и
- заплатен адвокатски хонорар в размер на 4 130 лева
за процесуално представителство от адв. Ц.Б. ***, удостоверено с договор за правна
помощ от 11.11.2019 год. /л.805 от делото/.
С оглед отхвърляне на
предявените от ищеца О.К. искове и на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК на ответника ЕТ „М. – И.М. –
Е.М.“ следва да
се присъдят в цялост направените от него във връзка с тези искове разноски в
размер на 4 430 лева.
В хода на производството по
делото ищецът по
насрещния иск ЕТ „М. – И.М. – Е.М.“ е направил разноски в размер
на 14 665.09 лева във връзка този иск, от които :
- заплатена ДТ за насрещния
иск в размер на 8 755.09 лева и
- заплатен адвокатски хонорар в размер на 5 910 лева за процесуално представителство от адв. Ц.Б. *** за
насрещния иск, удостоверено с договор за правна помощ от 11.11.2019 год. /л.804
от делото/.
С оглед на горното и на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца по насрещния иск ЕТ „М. – И.М. – Е.М.“ следва да се присъди сумата от 2 570.62 лева, съставляваща
разноски съразмерно с уважената част на насрещния иск.
Във връзка с включените в
списъка по чл.80 от ГПК на пълномощника на ЕТ
„М. – И.М. – Е.М.“ разноски – заплатен адвокатски
хонорар за процесуално представителство в производството по подадена частна жалба пред САС
следва да се посочи, че горните разноски са могли да бъдат претендирани пред
въззивния съд и с оглед изхода на делото пред САС – присъдени от него, не и от
първоинстанционния съд.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от О.К. срещу ЕТ „М. – И.М. – Е.М.“, ЕИК и „Х.“ ЕООД, ЕИК субективно и обективно съединени при
условията на евентуалност искове с правно основание чл.163, ал.3 от ЗУТ във вр. с чл.20 от Наредба № 2/30.07.2003 год. за
въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти –
- за заплащане солидарно от ответниците на обезщетения
в размер съотв. на 125 240.64 лева /сто двадесет и пет хиляди двеста и
четиридесет лв. и шестдесет и четири ст./ и на 4 512 лева /четири хиляди
петстотин и дванадесет лв./ за възникнали в гаранционните срокове дефекти и
недостатъци по договор от 21.08.2014 год. за СМР за обект спортно-тренировъчен
комплекс в гр. К., сключен между О.К. и ДЗЗД
„Обединение „Спорт за всички“, със съдружници в обединението ЕТ „М. – И.М.“ и „Х.“
ЕООД, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.10.2019 год.
до окончателното им изплащане и
- при условията на евентуалност – за заплащане от
ответниците разделно на горните суми – по равно от всеки от тях.
ОСЪЖДА на осн. чл.266, ал.1 от ЗЗД О.К. да заплати на ЕТ „М. – И.М. – Е.М.“,
ЕИК сумата
от 38 366.65 лева /тридесет и
осем хиляди триста шестдесет и шест лв. и шестдесет и пет ст./, съставляваща
незаплатено възнаграждение за извършени СМР по договора от 21.08.2014 год. за
СМР за обект спортно-тренировъчен комплекс в гр. К., сключен между О.К. и ДЗЗД
„Обединение „Спорт за всички“, със съдружници в обединението ЕТ „М. – И.М.“ и „Х.“
ЕООД и издадена въз основа на същия фактура № **********/16.12.2015 год., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 11.11.2019 год. до окончателното й
заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „М. – И.М. – Е.М.“ насрещен иск В ЧАСТТА МУ за
разликата до пълния му предявен размер от 218 877.34 лева /двеста и осемнадесет
хиляди осемстотин седемдесет и седем лв. и тридесет и четири ст./.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ЗЗД О.К. да заплати на ЕТ „М. – И.М. – Е.М.“,
ЕИК сумата
от 4 430 лева /четири хиляди четиристотин и тридесет лв./,
съставляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част на първоначално
предявените с исковата молба искове.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ЗЗД О.К. да заплати на ЕТ „М. – И.М. – Е.М.“ , ЕИК
сумата от 2 570.62 лева /две хиляди петстотин и седемдесет лв. и шестдесет и
две ст./, съставляваща направени по делото разноски съразмерно с съразмерно с
уважената част на насрещния иск.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :