РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 22.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 11865
по описа за 2017 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Д.Б.М. срещу ЗК „Д.з.“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за З.то.
Ищецът Д.Б.М. твърди, че на
11.09.2016 г. около 16.25 ч. се е
управлявал л.а „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ******по път ВП-81, с
посока от гр. София към гр. Монтана, когато на кръстовището с Ломско шосе
въпреки наличния пътен знак Б 2 водачът на л.а. „Пежо Партнер“, с рег. № ******управляван
от И.Д.М.с посока на движение от с. Боготица към м. „Меледие хан“, му отнел
предимстовото и станало произшествие. Вследствие на него получил: контузия на
главата, охлузване челно теменно на главата и носа, кръвонасядане на клепачите
на лявото око, гръднокоремна контузия, фрактура на 11-то ребро, травматично разкъсване
на далака, кръвоизлив в коремната кухина в обем 1 литър. Бил отстранен далака,
а болничния престой бил една седмица. Изпитвал болки в гръдната и оперираната
области през първите два месеца. Наложила се помощ от близки, тъй като той не
могъл да се обслужва сам. Общият възстановителен период продължил около 5-6
месеца. Наред с физическите, изпитвал и емоционални страдания – чувствал страх
от автомобили. Твърди, че отговорността на виновния водач била предмет на
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество. Твърди,
че предявил извънсъдебно искане за обезщетение в размер на 80 000 лв., която
била частично уважена до размер от 50 000 лв. Моли ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 30 000 лева, представляваща разлика между платената сума
от 50000 лева до действителния размер на неимуществените вреди от 80 000
лева, ведно със законна лихва от 13.02.2017 г. (датата на решението на
ответника). Претендира направените по делото разноски.
Ответникът ЗК „Д.з.“ АД не оспорва
обстоятелството, че е страна по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
относно л.а. марка „Пежо“, модел „Партнер“, с рег. № ******. Твърди, че
изплатената извънсъдебно сума покрива напълно понесените увреди, тъй като
функциите на отстранения далак (който не бил основен орган) могли да се поемат
от други органи. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Не е спорно между страните,
че на 11.09.2016 г. около 16.25 ч. И.Д.М.при управление на лек
автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № ******е отнел предимството на управлявания
от ищеца Д.Б.М. лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ******и е
реализирал ПТП.
От приетото по
делото заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз основа на
събраните по делото доказателства се установява, че в резултат на ПТП ищецът Д.Б.М.
е получил контузии на гърдите и корема и травматично разкъсване на слезката
(далака). Установява се, че описаната тежка травматична увреда често се среща
при водачи на автомобили , претърпели ПТП и се дължи на директен удар на тялото
на водача в стоящия пред тях волан. Травмата се дължала на това, че ударът е
интензивен, нанесен от малка тясна повърхност и локализиран в областта на
черния дроб или далака. При разкъсване на слезката хирургът е длъжен да проведе
спешно оперативно лечение с премахване на разкъсания орган, поради бързо
нарастващия вътрекоремен кръвоизлив. Вещото лице дава заключение, че по своя
медико – биологичен характер, получената коремна травма е довела на ищеца безвъзвратна
загуба на коремен орган. Установява се, че спешна медицинска помощ и лечение пострадалият е получил във Втора
хирургична клиника на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и е постъпил противошокова зала в
увредено общо състояние, контактен, адекватен, ориентиран, с болка в гърдите и
корема, с кръвонасядане под хепатитната област. След проведени изследвания и
предоперативна подготовка ищецът бил опериран по спешност, като била извършена
горно – средна лапаротомия и спленектомия. Установена била в коремната кухина 100
мл. свободно изляла се кръв и коагулуми. Съдовете били клампирани и прошити с
коприна. Поставен бил дренаж. Оперативната рана била затворена първично. По
време и след операцията била проведена инфузионна, антибиотична, седативна,
обезболяваща терапия и кръвопреливане. След стабилизиране на общото състояние,
пострадалият бил изписан от болницата на 17.09.2016 г. като лечението
продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, контролни хематологични
изследвания и предписани обезболяващи лекарства. Вещото лице посочва, че общо
лечебният и възстановителния период при ищеца е продължил 3 месеца. Установява
се, че ищецът е търпял интензивни болки и страдания около 30 дни след
злополуката, като през останалите периоди, пострадалият е търпял периодични
болки при обща преумора, дори при лека физическа дейност. Установява, че през
първите 30 дни трудно се е придвижвал и обслужвал в ежедневието. Дава
заключение, че от процесната злополука били изминали повече от 2 години, като
общото здравословно състояние на ищеца е стабилизирано, а от извършената
лапаротомия е останал груб козметичен кожен белег с дължина 22-23 см. Вещото
лице посочва, че травмата е свързана с безвъзвратна загуба на хемопоетичен
орган, като след отстраняването на
слезката много от нейните функции се поемат от костния мозък и от черния дроб.
Но има и невъзвратими функции и това е специфичното въздействие на далака върху
костния мозък. При отстранен далак нарушения се установяват при кръвната
картина, а далакът има най-съществено
отношение към имунитета, като в тази връзка вещото лице установява, че по
делото не се установява при ищеца да са настъпили негативни последици или
постоперативни усложнения от премахването на слезката, но за в бъдеще появата
им не била изключена.
Във връзка с установяване на
размера на неимуществените вреди са събрани и гласни доказателства чрез разпита
на свидетеля К.К.А.-М.– съпруга на ищеца. В показанията си свидетелката
установява, че на 11.09.2016 г. получила обаждане от полицаи по мобилния
телефон и била уведомена, че съпругът й претърпял злополука и го закарват в
Пирогов. Отишла в болницата и го видяла още от транспортирането му на носилка
до шокова зала и след това в реанимацията. Бил напълно неадекватен, дори не я
погледнал. След операцията, която му била направена, разговаряла с лекаря,
който й казал, че положението е тежко. След това, видяла ищеца отново, но той
отново не бил адекватен. Престоят му в болницата бил 6 дни. Имал нужда от
непрекъсната помощ от близки, от санитарки. Не можел да се справя сам. Първо
бил на командно дишане, след това му махнали тръбата от гърлото. Станал по –
адекватен, разговарял, но само с мимики и жестове. След като махвали тръбата
било трудно да диша. Сложили му кислородна маска. Изписали го след шест дни и
след един ден престой вкъщи той получил отново болки и затруднено дишане. Отишли
отново в „Пирогов“ за преглед и се оказало, че има счупено ляво ребро и
вследствие на това не можеше да лежи, да стои прав и изтърпя неистови болки.
Вследствие на счупеното ребро получил и кръвоизлив. Близо месец и половина имал
нужда от някой, който да му съдейства. Бил психически много разстроен, много
зле, животът му се променил коренно. През този период не можел да работи. След
това се наложило да напусне работата си, която била физическа, но
високоплатена. Напуснал я, тъй като след инцидента състоянието му физически било
както преди. Чувствал умората по много по-тежък начин. Изморявал се от
най-малкото. Задъхвал се, но не можел да
извършва тежка физическа дейност. Това състояние продължавало и към настоящия
момент. Сега боледувал много по-често отпреди. За всяка лека настинка му се
налагало да се лекува с антибиотик и на домашно лечение на легло. След
злополуката изкарал пневмония. Не работел и бил в процес на търсене на работа.
Отказал се от хобито си да се разхожда в планината, тъй като се изморявал.
Не се спори по делото, че между „Д.З.“
АД и собственика на лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № ******е сключена
застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна полица № BG/08/116001832862, по силата на която застрахователят е
поел задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за
причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
На 07.12.2016 г- ищецът е
направил искане до застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение
за причинените неимуществени вреди. С Писмо от 13.02.2017 г. застрахователното
дружество е уведомило Д.М., че определя обезщетение в размер на 50000 лева. Не
е спорно между страните, че сумата е платена на пострадалия.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за З.то (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
Не е
спорно между страните, че на посочената в исковата молба дата е настъпило пътно
– транспортно произшествие, причинено от И.Д.М.в резултат, на което на ищцата
са причинени увреждания на здравето, посочени в исковата молба. Страните не спорят,
че към датата на настъпване на застрахователното събитие между ответното
застрахователно дружество и собственика на лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег.
№ ******е съществувало застрахователно правоотношение по застраховка
“Гражданска отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят
е поел задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
От
събраните по делото писмени доказателства и заключението на
съдебно-медицинската експертиза се установява, а и не е спорно между страните,
че в резултат на ПТП на ищеца Д.Б.М. са причинени телесни увреждания - контузия
на главата, охлузване челно теменно на главата и носа, кръвонасядане на
клепачите на лявото око, гръднокоремна контузия, фрактура на 11-то ребро,
травматично разкъсване на далака, кръвоизлив в коремната кухина.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че ищецът е получил травматични увреждания – загуба на слезка,
както и счупване на 11-то ребро, възстановяването от които е продължило около 3
месеца. При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и
обстоятелството, че на ищеца е направена животоспасяваща операция (спленектомия),
при което е отстранен важен за имунитета орган. От значение е и
обстоятелството, че вещото лице посочва, че към настоящия момент не са налице
данни за усложнения в здравословното състояние на ищеца, свързани с
отстраняване на слезката. Настоящият съдебен състав приема, че справедливото
обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 50000 лева и доколкото не е
спорно между страните, че тази сума е платена на ищеца в срока за произнасяне
на застрахователя, то предявеният иск се явява изцяло неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Д.Б.М., ЕГН-**********,*** против „Д.З.“ АД, ЕИК – **********, със
седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за
застраховането за заплащане на сумата от 30000 (тридесет хиляди) лева , представляваща част от сумата от 80000
лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП, причинено на 11.09.2016 г. от И. Д. М., водач на лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № ******,
застрахован със застрахователна полица № BG/08/116001832862 като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 във връзка с ал. 8 от ГПК Д.Б.М., ЕГН-**********,***
да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК – **********,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 150 (сто и петдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: