Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на десети май през две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 15876 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на
„Р.“ ООД срещу „НЕК“ ЕАД за заплащане на длъжника му „В.“ АД сума на обща
стойност 33 331 740.16 лева, съгласно уточнителна молба от 22.02.2023
г., представляваща обезщетение за пропуснати ползи вследствие неизпълнение на
законовото задължение на ответника да изкупи електроенергия от високоефективно
комбинирано производство (ВЕКП) съгласно решение Ц-10/01.06.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че „В.“ АД е дружество с предмет на
дейност производство на каучукови изделия. На площадка, разположена в южна
промишлена зона на гр. Видин била изградена и въведена в експлоатация заводска
ТЕЦ за производство на топлинна и електрическа енергия по високоефективен начин
като отделна производствена единица в структурата на „В.“ АД, с обща брутна
инсталирана мощност за производство на топлинна енергия 471 mW и обща брутна
инсталирана мощност за производство на електроенергия 50 mW.
Основен енергиен източник за производство на топлинна
енергия „В.“ АД използвал висококалорични въглища, доставяни от „Р.“ ООД по
силата на договор за продажба от 30.08.2009 г.
Произведената електроенергия от ТЕЦ, надхвърляща
собствените нужди на завода да гуми, се продавала от „В.“ АД на „НЕК“ АД по
силата на чл. 162 от ЗЕ. Производството на електрическа и топлинна енергия
представлявало дейност, подлежаща на лицензиране, за което „В.“ АД разполагала
с лицензия от 27.11.2002 г., със срок до 27.11.2022 г.
КЕВР регулирала цените, по които „В.“ АД продавала
произведената от нея топлинна и електрическа енергия и те се определяли чрез
метода за ценово регулиране „норма на възвръщаемост на капитала“ - въз основа
на необходими приходи и на база прогнозни икономически обосновани разходи и
възвръщаемост и прогнозни количества топлинна и електрическа енергия. Така
необходимата топлинна енергия за нуждите на завода за пневматични гуми била
съобразена с производствената програма на дружеството за реализация на крайната
продукция.
До 2015 г. електрическата енергия се продавала от „В.“ АД
на „НЕК“ АД по регулирана преференциална цена съгласно ЗЕ и по силата на
сключени договори за покупко-продажба на електрическа енергия в количества,
предварително одобрени за едногодишен период от КЕВР. Със заявление от
14.05.2015 г. „В.“ АД обосновало и поискало утвърждаване от КЕВР на преференциални
цени на електрическа и пределни цени на топлинна енергия, считано от 01.07.2015
г.: 163.76 лева/МВтч преференциална цена за електрическа енергия и 57.60
лева/МВтч – еднокомпонентна пределна цена за топлинна енергия, при изрично
посочени ценообразуващи елементи.
С решение № Ц-25/30.06.2015 г. КЕВР утвърдила
преференциална цена на електрическа енергия 134.44 лева/МВтч без ДДС и пределна
цена за топлинна енергия с топлоносител пара 101.63 лева/МВтч без ДДС. „В.“ АД
обжалвало решението на КЕВР пред АССГ. С оглед предварителното изпълнение на
решението, дружеството сключило с „НЕК“ АД договор за изкупуване на нетна
активна електрическа енергия от ВЕКП на топлинна и електрическа енергия. На „НЕК“
АД била доставена нетна активна електрическа енергия в размер на 25 600
МВтч на обща стойност 3 441 664 лева.
През 2015 г. „В.“ АД сключило договори за доставка на
гуми с други търговци, като се задължило да произведе и достави различни видове
гуми, общо 437 550 гуми.
На 08.06.2016 г. АССГ отменил т. 26 на решението от
30.06.2015 г. на КЕВР и върнало преписката на органа за ново произнасяне. ВАС
отменил изцяло решението на КЕВР.
В изпълнение на указания на съда КЕВР приела ново решение
на 01.06.2017 г., с което определила на „В.“ АД преференциална цена за
изкупуване от „НЕК“ АД за периода 01.07.2015 г. – 30.06.2016 г. от 126.39
лева/МВтч без ДДС, при квота за ВКЕП електрическа енергия от 165 600 МВтч
и топлинна енергия 652 420 МВтч. Останалите ценообразуващи елементи
останали непроменени.
На 02.08.2017 г. „В.“ АД отправило покана към „НЕК“ АД за
сключване на договор за изкупуване на електрическа енергия до пълния размер на
увеличената от КЕВР квота с решението от 01.06.2017 г., но с писмо от
08.08.2017 г. „НЕК“ АД отказала да изпълни поканата, тъй като ценовият период
бил изтекъл и „В.“ АД оперирало изцяло на свободния пазар.
Този отказ бил и причината „В.“ АД да не произведе и
съответно реализира приходи от електроенергия от ВЕКП, представляващи
стойността на утвърдените количества електроенергия до размера, определен в
решението на КЕВР от 01.06.2017 г. „В.“ АД не произвело и утвърдените с
решението количества топлинна енергия, необходими за производствената дейност
на завода за гуми, като по този начин пропуснало да реализира печалба от
продажба на тази продукция.
Поради неизпълнение на задължението на „НЕК“ АД да изкупи
електроенергията от ВЕКП и недоставени 437 550 броя гуми „В.“ АД
претърпяло вреди, изразяващи се в пропуснати ползи. Задължението на „НЕК“ АД за
изкупуване на цялото количество произведена електрическа енергия по
преференциални цени произтичало от закона – чл. 162 от ЗЕ, а не от
административен акт на КЕВР, която само определяла размера на преференциалните
цени и количествата електроенергия от ВЕКП.
„В.“ АД изразило готовност да изпълни задължението си да
произведе съответните количества електроенергия, но „НЕК“ АД категорично
отказала да изпълни законовото си задължение да я изкупи. От своя страна „В.“
АД не предприело действия за защита на правата си.
„Р.“ ООД заявява правен интерес от предявяване на правата
на длъжника си „В.“ АД срещу „НЕК“ АД. Ищецът твърди, че е кредитор на „В.“ АД
по договор за продажба на въглища от 30.08.2009 г., като изпълнило задължението
си за доставка в периода 10.06.2014 г. – 07.08.2015 г. и разтоварване на
въглища. На 06.03.2015 г. „Р.“ ООД и „В.“ АД сключили споразумение, с което „В.“
АД признало задълженията си и страните се договорили длъжникът да погаси
задълженията си в срок до 31.10.2015 г. На 01.02.2018 г. се сключило второ
споразумение за разсрочване на ликвидни и изискуеми вземания най-късно до
15.03.2018 г.
Към 2019 г. „Р.“ ООД не получило плащане от „В.“ АД на
задълженията, възлизащи на обща стойност 33 331 740.16 лева. Затова
предявява иск, с който предявява правата на длъжника си срещу „НЕК“ АД за
заплащане на обезщетение за вреди, представляващи пропуснати ползи от
неправомерен отказ на ответника да изкупи количествата електрическа енергия от
ВКЕП по цена, определена от КЕВР с решението от 01.06.2017 г.: сумата от
12 287 248.83 лева за неизкупена електроенергия за периода 01.10.2015
г. – 30.06.2016 г., частичен иск от сумата от 17 694 600 лева и
21 044 491.33 лева, частичен иск от 30 305 714.60 лева –
пропуснати ползи от нереализация на гуми, ведно със законните лихви от датата
на подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на
исковата молба, в който възразява срещу допустимостта на исковете, тъй като „В.“
АД не бездействал, а и това дружество разполагало с достатъчно имущество, от
което кредиторът му „Р.“ ООД да се удовлетвори.
Оспорва и основателността на исковете с твърдения за
липса на противоправно поведение на изпълнителния директор на „НЕК“ АД -
несключване на договор за изкупуване на електрическа енергия. На първо място, на
изкупуване подлежали регистрирани със сертификат за произход произведени
количества електрическа енергия, а не прогнозни такива. Второ, за „НЕК“ АД
съществувала пречка да сключи договор с „В.“ АД: дружеството попадало в групата
когенерации, опериращи изцяло на свободния пазар, с приходи, надвишаващи
посочения в чл. 30, ал. 4 от ЗЕ размер. Трето, съгласно Правилата за търговия с
електрическа енергия (ПТЕЕ), произведената по ВЕКП електроенергия се изкупувала
по график и „НЕК“ АД не можела да изкупува през 2017 г. количества, произведени
за изтекъл ценови период.
Ответникът оспорва и твърдението за претърпяна вреда като
пропусната полза от нереализирани приходи от продажби на електроенергия и от
продажба на 437 550 броя гуми и причинната връзка с отказа да се изкупи
електроенергията.
Липсата на договор за изкупуване не съставлявала
причината да не се произведе технологична пара и да не се изпълнят договорите
за продажба на гуми. Производителят имал право да продава произведената над
квотата електрическа енергия на свободен и балансиращ пазар.
Ответникът е направил възражение за съдебно прихващане на
претендираните с исковата молба суми със свои вземания от намаляване на
преференциалната цена на високоефективна електрическа енергия, произведена от „В.“
АД с решение Ц-10/2017 г., за което са издадени две фактури от 31.07.2015 г. и
от 31.08.2015 г. на обща стойност 161 000 лева без ДДС.
В становище от 09.06.2023 г. ищецът „В.“ АД моли
предявеният от кредитора му иск да бъде уважен по доводи, идентични с
изложените от „Р.“ ООД. Признава, че има задължения за доставка на въглища по
договор от 30.08.2009 г., за погасяване на които сключил с „Р.“ ООД споразумения
за разсроченото им плащане.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са при условията на чл. 26, ал. 2 от ГПК обективно съединени искове с правно
основание чл. 134 вр. чл. 49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 134, ал. 1 от ЗЗД
кредиторът може да упражни имуществените права на длъжника, когато неговото
бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае за
такива права, упражняването на които зависи от чисто личната преценка на
длъжника. В тежест на ищеца е да установи качеството си на кредитор и правния си интерес от предявяване на иска, а
именно: че неговият длъжник и титуляр на имуществено право, защитимо чрез
предявяване на иск, бездейства да потърси свои парични вземания, с което
пропуска да увеличи имуществото си и съответно да удовлетвори кредитора си.
Ищецът „Р.“ ООД не упражнява свое
материално право, а действа като процесуален субституент на титуляра на правото
– „В.“ АД, който бездейства и по този начин уврежда кредитора си.
С оглед твърденията на страните и
събраните по делото доказателства съдът намира, че са налице предпоставките по
чл. 134, ал. 1 от ЗЗД.
Качеството „кредитор“ на ищеца „Р.“
ООД произтича от задължението на „В.“ АД по договор № Р/В-01 от 30.08.2009 г.
за заплащане на енергийни въглища, внос от Русия и Украйна с посочени в
приложения и анекси към договора цени за количества и качествени показатели.
По споразумение между „Р.“ ООД,
заложен кредитор, и „В.“ АД, залогодател, от 06.03.2015 г. е установено
задължение на залогодателя към заложния кредитор за сумата от
13 322 006.06 щатски долара, левова равностойност
23 766 858.47 лева по фактури и кредитни известия, издадени в периода
10.06.2014 г. – 06.02.2015 г. „В.“ АД се е задължил да погаси задължението в
срок до 31.10.2015 г., а „Р.“ ООД – да продължи доставките на енергийни въглища
по договора от 30.08.2009 г.
С допълнително споразумение от
01.02.2018 г. страните са приели за установени допълнителни задължения на „В.“
АД, включително за лихви за забава. Неплащането на някоя от сумите по чл. 2 от
споразумението в срок води до незабавна изискуемост на цялото задължение –
13 542 117.18 щатски долара, 29 279.10 лева и
3 970 623.03 лева мораторни лихви.
Фактурите за задълженията на „В.“
АД са издадени за доставка на въглища в количества и цени, посочени в тях и са
приложени по делото.
Съгласно чл. 20а от ЗЗД,
договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Не подлежи на
доказване от ищците на отрицателния факт, че „В.“ АД не е погасило задълженията
си към „Р.“ ООД по договора от 30.08.2009 г. и по споразуменията от 06.03.2018
г. и от 01.02.2018 г. Ищецът „Р.“ ООД има вземания за доставка на въглища и
това обосновава интересът му да предяви имуществени права на длъжника си „В.“
АД, който бездейства да събере свои вземания от непозволено увреждане от страна
на „НЕК“ АД и по този начин заплашва удовлетворяването на уговорените в
споразумението от 01.02.2018 г. вземания.
Безспорни
по делото са следните факти:
С
договор за изкупуване нетна активна електрическа енергия от високоефективно
комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от 25.08.2015 г. „В.“
АД, производител, и „НЕК“ АД, обществен доставчик, са се задължили
производителят да произведе и продаде, а общественият доставчик – да изкупи и
заплати на основата на валидирани графици нетна активна електрическа енергия от
ВЕКП на топлинна и електрическа енергия, регистрирана със сертификат за
произход, с изключение на количеството електрическа енергия, необходимо за
осигуряване експлоатационната надеждност на основните съоръжения, произведено
над количеството електрическа енергия от комбинирано производство и
количествата, които производителят ползва за собствени нужди и за собствено
потребление или има сключени договори по реда на глава IX, раздел VII от ЗЕ или
с които участва на пазара на балансираща енергия или която е потребена от
небитови клиенти, които не са на бюджетна издръжка и които производителят с
преобладаващ топлинен товар за стопански нужди снабдява с топлинна енергия.
Според
чл. 3 от този договор, той урежда взаимоотношенията между страните за периода
на действие на решение № Ц-25/30.06.2015 г. на КЕВР.
С т. 26
на решение № Ц-25/30.06.2015 г. на КЕВР за „В.“ АД е определена преференциална
цена на електрическа енергия без ДДС от 134.44 лв/МВтч, цена за топлинна
енергия с топлоносител пара (без ДДС) - 101.63 лв/МВтч., като сред ценообразуващите
елементи е електрическата енергия от ВЕКП – 25 600 МВтч, включително
5 600 МВтч собствено потребление.
Срещу
това решение е била подадена жалба и по образуваното адм.д. № 7874/2015 г. по
описа на АССГ, 17 състав е постановено решение № 3907/08.06.2016 г., потвърдено
от ВАС, с което жалбата на „В.“ АД е уважена и преписката е върната на КЕВР за
ново произнасяне при спазване на указанията по прилагане на закона.
С
решение № Ц-10/01.06.2017 г. КЕВР е съобразила указанията на съда да определи
цените в приложение на единни критерии и методика, съобразно нормативно
установените изисквания и предвид информацията в заявленията на отделните
дружества. Председателят на КЕВР е сформирал работна група, която е анализирала
подаденото от „В.“ АД заявление и считано от 01.07.2015 г. е определила
преференциална цена на електрическа енергия от 126.39 лв/МВтч, цена за топлинна
енергия с топлоносител пара – 49.15 лв/МВтч, при електрическа енергия от ВЕКП
165 600 МВтч, собствено потребление – 5 600 МВтч.
На
02.08.2017 г. изпълнителните директори на „В.“ АД са отправили писмена покана
за започване на преговори по сключване на договор за изкупуване на нетна
електрическа енергия от ВЕКП на топлинна и електрическа енергия. Посочено е, че
адресати на решението на КЕВР са „В.“ АД и „НЕК“ ЕАД. В изпълнение на решение №
Ц-25/30.06.2015 г. страните подписали договора от 25.08.2015 г., а за да
изпълнят решение № Ц-10/01.06.2017 г. следвало да сключат нов договор за
изкупуване на нетна електрическа енергия от ВЕКП на топлинна и електрическа
енергия при посочените в решението на КЕВР параметри.
Безспорно
е и съдържанието на отговора на „НЕК“ ЕАД, в който излага основанията си за
отказ: ценовият период, за който се отнасяло решението на КЕВР – от 01.07.2015 г.
до 30.06.2016 г. е изтекъл; законодателно изменение в чл. 30 от ЗЕ със
създаване на ал. 4, която отнасяла „В.“ АД в групата на когенерации, опериращи
изцяло на свободния пазар.
В този
смисъл са и част от възраженията на ответника „НЕК“ ЕАД срещу предявените в
настоящото производство искове.
Спорът в
настоящото производство е концентриран върху основателността/неоснователността
на бездействието на „НЕК“ ЕАД, изразяващо се в неизпълнение на законовото му
задължение да сключи с производител на електрическа енергия договор за нейното
изкупуване.
Съгласно
чл. 162 от ЗЕ (ред. ДВ, бр. 35/2015 г., в сила от 15.05.2015 г.), общественият доставчик е длъжен да изкупи от производителите цялото количество електрическа енергия от ВЕКП на топлинна
и електрическа енергия, регистрирано със сертификат за произход, по
преференциални цени, определени съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3,
с посочените в нормата изключения, като количеството се изкупува в онзи размер,
който е определен с решение на КЕВР за определяне на индивидуална цена за
инсталациите.
Преференциалната
цена се определя по реда на действащата към 2015 г. Наредба № 1/18.03.2013 г.
за регулиране на цените на електрическата енергия (отм.), издадена от
председателя на ДКЕВР.
Количеството
електрическа енергия от ВЕКП, което общественият доставчик е длъжен да изкупи
от производителя по преференциални цени се определя от КЕВР, в приложение на
Наредба № РД-16-267/19.03.2008 г. на министъра на енергетиката.
Следователно,
„НЕК“ ЕАД е обвързана от решението на КЕВР, с което се определя не само цената,
но и количеството на електрическата енергия от ВЕКП, което общественият
доставчик е задължен да изкупи. По тази причина и в чл. 2, ал. 2 от договора
между „НЕК“ ЕАД и „В.“ АД изрично е упоменато задължението за изкупуване на количеството
до размера на квотата: прогнозните количества нетна активна електрическа
енергия от ВЕКП на топлинна и електрическа енергия на производителя „В.“ АД,
определена с решение на КЕВР за съответния регулаторен период, за който се
сключва договорът от 25.08.2015 г.
„НЕК“
ЕАД е съобразила квотата по т. 26 от решение на КЕВР № Ц-25/30.06.2015 г. и е изпълнила
задължението си да изкупи по преференциална цена определените 25 600 МВтч
електрическа енергия, по 134.44 лева, или общо 3 441 664 лева.
Въпросът
е дали след влизане в сила на решението на АССГ за отмяна на решението на КЕВР
по т. 26 и приемане на решение № Ц-10/01.07.217 г., с което е определена
по-висока квота – със 140 000 МВтч повече от тази по отмененото решение от
30.06.2015 г., за „НЕК“ ЕАД е възникнало задължение да изкупи това допълнително
количество. Отрицателният отговор се налага по следните съображения:
Договорът
за изкупуване на електрическа енергия има специфичен предмет. Енергията не може
да бъде съхранявана, с оглед особеностите на нейния пренос и потребление.
Допълнителните количества, определени с решение № Ц-10/01.07.2017 г. не могат
да бъдат изкупени от обществения доставчик, тъй като те се отнасят за отминал
регулаторен период, през който електрическата енергия не е била произведена от
„В.“ АД. В този смисъл договорът има характера на фикс-сделка – доставката
трябва да се изпълни на посочената дата и съобразно прогнозни месечни
количества, график за работа и планирани престои на инсталациите за комбинирано
производство на топлинна и електрическа енергия и рекапитулация на
съгласуваните, заявените и реално доставените количества.
През
регулаторния период, за който се отнася решението на КЕВР от 01.07.2017 г., „В.“
АД не е произвела посоченото в решението количество електрическа енергия. Затова
и договор върху невъзможен предмет е нищожен (чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД).
Дори и
количество над определеното с решение № Ц-25/30.06.2015 г. на КЕВР да е било
произведено, „В.“ АД е могла да го продаде по свободно договорени цени по реда
на глава девета, раздел VII от ЗЕ или на балансиращия пазар. В този случай,
отрицателна разлика в цената, по която произведената електрическа енергия е
продадена над определената през 2015 г. квота и преференциалната цена, по която
общественият доставчик би я изкупил след решението от 2017 г. представлява
пропусната полза (неосъществено увеличаване на имуществото на „В.“ АД), за
която обаче отговорност отново не носи „НЕК“ АД. В изпълнение на законовото си
задължение по чл. 162, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за изкупуване на
електрическа енергия от ВЕКП на топлинна и
електрическа енергия дружеството действа при условията на обвързаност досежно съществените
условия на договора – цена и количество, които и в двата случая се определят с
индивидуален административен акт на КЕВР – решение. Съобразяването на тези два
елемента обуславя и срочният характер на договорната връзка – докато действа решението
на КЕВР относно квотата, по аргумент от чл. 6, ал. 2 от договора от 25.08.2015
г.
Обезщетение
за вреди от пропуска за реализиране на допълнителен доход би могло да се търси
от КЕВР, чието решение е причина да се изкупи по преференциални цени по-малко
количество електрическа енергия. Следва да се отчете и безспорният факт, че „В.“
АД не е произвела допълнителни 140 000 МВтч повече през ценовия период от
01.07.2015 г. до 30.06.2016 г. Заявяването на готовност да се произведе
електрическа енергия и фактът, че тя не е произведена прекъсва
причинно-следствената връзка между каквото и да е противоправно деяние и
претърпени от „производителя“ вреди. Съобразно указанията в ТР № 3/13.01.2023
г. по тълк.д. № 3/2021 г. на ОСГТК на ВКС, на обезщетяване подлежат само
реалните вреди – тези, които действително са претърпени, а не предполагаеми или
хипотетични такива. Възможността за увеличение на имуществото на увреденото от
деликта лице не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Изводът,
че увреденият е пропуснал да увеличи имуществото си предполага да се докаже, че
със сигурност имуществото му би се увеличило, а пречката лежи в противоправно
деяние (действие или бездействие) на лице, на което ответникът е възложил
работа, в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД.
По тези
съображения е и неотносимо заключението на вещото лице Л. Н., който обосновава
ищцовата теза за постигане на небаланс при производство над квотата, определена
от КЕВР. Не съществува пречка тази енергия да бъде реализирана на свободния
пазар.
За
пълнота на изложението следва да се отчете като ирелевантно възражението на
ответника за наличието на причина, посочена както в отговора на искането от „В.“
АД от 02.08.2017 г. за сключване на договор с невъзможен предмет и за минал
период, така и в отговора на исковата молба – новата разпоредба на чл. 30, ал.
4 от ЗЕ (ДВ, бр. 47/21.06.2016 г.), според която КЕВР не регулира цените за
продажба на топлинна енергия и не определя преференциални цени за продажба на
електрическа енергия от ВЕКП на топлинна и електрическа енергия, които съгласно
одитираните годишни финансови отчети за някоя от предходните три календарни
години имат общи годишни приходи над 5 000 000 лв. и приходите им от продажба
на електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и електрическа
енергия надвишават 35 на сто от общите им годишни приходи. Нормата се отнася за
следващ период, предвид датата на влизането й в сила и обосновава единствено
отказ да се сключи с „В.“ АД договор за ценови период след процесния.
Нито
един от посочените в чл. 45, ал. 1 от ЗЗД елементи не е налице, за да се
ангажира отговорността на „НЕК“ ЕАД за отказа да сключил договор за изкупуване
на допълнителни количества енергия, които „В.“ АД е трябвало, но така или иначе
не е произвел в периода 01.07.2015 г. – 30.06.2016 г. Установи се
законосъобразен отказ на ответника, липса на вреда за „В.“ АД, както и причинна
връзка между несключения договор и пропускът производителят да увеличи
имуществото си.
Допълнително,
на изкупуване от обществения доставчик подлежи не всяка произведена
електрическа енергия от ВЕКП на топлинна и електрическа
енергия, а регистрираната със сертификат за произход. Сертификатите за произход, които се издават от
КЕВР са официални документи, удостоверяващи производителя, количеството
електрическа енергия, произведена по комбиниран начин, периода на производство,
производствената централа и нейната мощност, съгласно чл. 2 от действаща през
процесния период Наредба за издаване на сертификати
за произход на електрическа енергия, произведена по комбиниран начин
(обн. ДВ, бр. 41/22.05.2007 г., отм. ДВ, бр. 61/28.07.2017 г.). Допълнителните
140 000 МВтч не са произведени от „В.“ АД и съответно за тях липсва
регистриран сертификат за произход, което е допълнителна пречка да бъдат
изкупени.
Все по
тези съображения е неоснователна и втората от претенциите на ищеца – за
заплащане на обезщетение под формата на пропусната полза от нереализирана
продукция – непроизведени гуми.
Предявените
от процесуалния субституент на „В.“ АД – „Р.“ ООД искове са неоснователни и
подлежат на отхвърляне.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от “Р.“ ООД, ЕИК ******при условията на чл. 134, ал. 1 от ЗЗД срещу
„Н.е.к.“ ЕАД, ЕИК ******искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на
„В.“ АД, ЕИК ******на сумата от 12 287 248.83 лева, частичен иск от
сумата от 17 694 600 лева, представляваща обезщетение за имуществена
вреда – пропусната полза от неизкупена от ответника електроенергия от
високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия за
периода 01.07.2015 г. – 30.06.2016 г. по цена, определена от КЕВР с решение №
Ц-10/01.07.2017 г. и на сумата от и 21 044 491.33 лева, частичен иск
от 30 305 714.60 лева, представляваща обезщетение за имуществена
вреда под формата на пропусната полза от продажба на непроизведени пневматични
гуми.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: