Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 11113 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 17.06.2020г.,
постановено по гр.д. № 74670/2019г. на СРС, ГО, 140 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
от „Т.С.“ ЕАД срещу П.Б.К. и Г.Б.К. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за установяване съществуването
в условията на пасивна солидарност на сумата от 867, 66 лева, представляваща сбор
от стойност на доставена топлинна енергия за имот на адрес гр. София, жк “Стрелбище”, бл. ******,
абонатен номер 096473 и цена на слугата дялово разпределение в размер на 28, 78
лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 74670/2019г. по описа на СРС, ГО, 140 състав. Със същото решение е
отхвърлен предявеният иск за установяване съществуване на вземане в размер на
сумата от 169, 21 лева - обезщетение за забава в размер на законната мораторна
лихва за периода от 01.10.2016г. до 18.02.2019г.
Срещу решението,
в частта, в която са уважени предявените искове, е постъпила въззивна жалба от ответниците П.Б.К. и Г.Б.К., в която са
изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд
изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че
ищецът не е ангажирал преки и главни доказателства, установяващи твърдението
му, че ответниците следва да отговарят за задълженията в условията на пасивна
солидарност. Дори и да се приеме, че същите са съпрузи, то солидарната
отговорност за тях би възникнала само в хипотезата на чл. 32, ал. 2 от СК. По
делото обаче не било установено, че процесното жилище е семейно жилище, за да
се приеме, че задълженията за топлинна енергия, доставена до имота, са
задължения за задоволяване на нуждите на семейството. Освен това не се
установявало, че за процесния имот, описан в представените нотариални актове,
била открита партида с абонатен номер 215362. Поддържа се, че не било ясно кои
са приложимите Общи условия, както и не били ангажирани доказателства, че
същите са влезли в сила. Навежда и съображения, че публикуването на Общите
условия не е достатъчно за да възникне облигационна връзка между страните, а е
необходимо да бъде сключен писмен договор – чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Неправилно
първоинстанционният съд бил приел, че по делото е доказано какво точно
количество топлинна енергия била доставена до сградата и в процесното жилище.
Според заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, общият топломер,
монтиран в абонатната станция, не е преминал метрологична проверка в срок.
Поддържа се, че обжалваното решение е недопустимо, а в условията на
евентуалност – неправилно, в частта, в която съдът е признал за установено
съществуване на вземане за дялово разпределение. Не били ангажирани
доказателства по какъв начин е определен размерът на таксата. Възраженията за
недопустимост на решението в тази част е аргументирано с фактически твърдения,
че вземането за цена на услугата дялово разпределение принадлежи на друг правен
субект, а именно на третото лице-помагач, извършило тази услуга. По тези
съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.
Насрещната страна – “Т.С.” ЕАД оспорва въззивната
жалба като неоснователна.
Третото лице-помагач не изразява становище по
въззивната жалба.
Първоинстанционното
решение, в частта, в която са отхвърлени предявените искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е влязло в сила като
необжалвано.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
149 ЗЕ и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Правилно е прието от районния съд, че според нормата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение
между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия;
стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Договорът за търговска
продажба на топлоенергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди
се
счита за сключен с конклудентни действия.
Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от
закона/.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна
енергия"
са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия
до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен
от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи
цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от
Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г.,
ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на
едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен
между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и
е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за
постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат,
като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи
съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да
изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149,
ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва
въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на
топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост.
Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без
наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до
топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри
на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с
доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.
Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия
факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен
ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по
време има сключен договор за същия обект.
В конкретния случай на етапа на въззивното
производство не е спорно обстоятелството, че процесният недвижим имот – ап. 24,
находящ се в гр. София, жк “Стрелбище”, бл. ******, се притежава от ответниците
П.Б.К. и Г.Б.К. в условията на съсобственост. Титулярството в правото на
собственост се установява от представения нотариален акт за собственост върху
жилище, построено върху държавно място от ЖСК “Траянови врата” от 19.12.1989г.
с № 111, дело № 6532/1989г., с който П.Б.К. е признат за собственик върху
следния недвижим имот: ап. № 24, находящ се на пети етаж, вх. А, в сградата на
ЖСК “Траянови врата”, бл. 107, на ул. “Траянови врата”, жк “Стрелбище”, гр.
София, на основание окончателен разпределителен протокол на общото събрание на
ЖСК “Траянови врата” от 19.10.1989г. Не е спорно също, че ответниците са
съпрузи, а и това обстоятелство се установява от приложения и неоспорен
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 13.08.2002г., с № 123,
рег. № 5371, дело № 105 от 2002г., с който П.Б.К. и Г.Б.К. са учредили
договорна ипотека в полза на “Банка ДСК” ЕАД върху собствения си недвижим имот,
представляващ ап. № 24, находящ се на пети етаж, вх. А, в сградата на ЖСК
“Траянови врата”, бл. 107, на ул. “Траянови врата”, жк “Стрелбище”, гр. София.
В нотариалният акт е посочено, че същият е съставен въз основа на множество
легитимиращи документи, включително и представено удостоверение за сключен
граждански брак № 420/25.08.1985г. на Кирковски РНС – София. С оглед изложеното
се налага извод, че към момента на възмездното придобиване на процесния имот,
ответниците са били в брак. Не се твърди, нито се установява, че бракът им е
прекратен. Следователно процесният недвижим имот е придобит от ответниците в
условията на съпружеска имуществена общност.
С оглед изложеното се налага извод, че се установява принципното
съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял
топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната
услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по
който жалбоподателят, като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на
етажна собственост, се явява страна по силата на посочената по-горе законова
разпоредба.
С оглед установеното, че ответниците са съпрузи и са
придобили процесния имот в режим на СИО, се налага извод, че съгласно нормата
на чл.
36, ал.2 от СК, за задълженията, поети за текущи нужди на семейството
съпрузите отговорят солидарно. Този извод следва въз основа на приетите по
делото и неоспорени писмени доказателства - нотариален акт за собственост върху
жилище, построено върху държавно място от ЖСК “Траянови врата” от 19.12.1989г.
с № 111, дело № 6532/1989г., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
от 13.08.2002г., с № 123, рег. № 5371, дело № 105 от 2002г., посочените адреси
за призоваване на ответниците, мястото на връчване на призовки и съдебни книжа
по делото, отбелязванията на нотариуса по нотариалния акт за учредяване на
договорна ипотека. Въз основа на обсъдените в съвкупност доказателства се
установява, че ответниците живеят в процесния имот и това е тяхното семейно
жилище, като двамата са собственици на имота при условията на съпружеска
имуществена общност. Справката за настоящ и постоянен адрес на ответниците,
извършена в заповедното производство, установява, че постоянният и настоящ
адрес и на двамата ответници е адресът на процесния имот, като тези адреси са
били заявени още през 2002г., т.е. преди процесния период. Призовките до ответниците
са били изпращани на същия адрес, както в заповедното, така и в исковото
производство, и са получавани лично от ответниците. С оглед изложеното се
налага извод, че предвид характера на предявения иск следва да се приеме за установено,
че през процесния имот ответниците са били собственици на имота при условията
на съпружеска имуществена общност и са живели в имота като семейство, т.е. това
е било тяхното семейно жилище. Страните са били обвързани от договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди в имота и ответниците следва да
отговарят за заплащане на потребената такава в имота при условията на пасивна
солидарност по чл. 32 от СК.
Предвид липсата на конкретни оплаквания за процесуални
нарушения, довели до необоснованост на изводите в обжалваното решение, както и
предвид констатацията на въззивния съд, че не е допуснато нарушение на
императивна материалноправна норма, следва да се изхожда от фактическите
положения, установени от първоинстанционния съд относно следните
правнорелевантни факти: процесният имот е бил топлофициран и сградата – етажна
собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
С оглед изложеното се налага извод, че ответниците са
съсобственици на процесния имот и имат качеството на потребители на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла §
1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битови клиенти
съгласно §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.
153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./ и че
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Т.С." ЕАД.
Неоснователни са наведени доводи за липса на валидно
договорно правоотношение, тъй като не били ангажирани доказателства, че
приложимите Общи условия са влезли в сила по реда и при условията на чл. 150,
ал. 2 от ЗЕ. Те не са били направени в срока за отговор на исковата молба,
поради което релевираните за първи път във въззивната жалба възражения в този
смисъл са преклудирани и не следва да се
разглеждат.
Ирелевантни за изхода на спора са релевираните възражения
за липсата на доказателства, че за имота, описан в представения по делото нотариален
акт, е открита партида с абонатен номер 215362. И това е така, тъй като е видно
от всички ангажирани доказателства – извлечение от сметки за дялово
разпределение, приложение към протокол от общо събрание на етажната собственост
от 13.09.2002г., съобщения към фактури, индивидуални справки за отопление и
топла вода, че за процесния имот е открита индивидуална партида при ответното
дружество под друг абонатен номер – 096473. Именно вземанията по така
индивидуализирания абонатен номер 096473 са предмет на издадената заповед за
изпълнение, както и на исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК. Следователно всички
счетоводни и технически записи, въз основа на които са изготвени заключенията
по назначените счетоводна и техническа експертиза, съдържат данни за
потреблението в топлоснабдяваното процесно жилище, за което е открита
счетоводна партида при ищеца с № 096473.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Установено е въз
основа на заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от ответниците и съдът го кредитира
изцяло като обективно и компетентно, че делът на ответника за отопление на имота,
за сградна инсталация и битово горещо
водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. Технологичните разходи
за топлинна енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на
топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция
топломер, който е преминал на периодични метрологични проверки за техническа
годност и е бил годно средство за търговско измерване /спазени са изискванията
на Закона за измерванията и Наредбата за проверка на средствата за измерване,
предвиждащи задължителна метрологична проверка, която за класа уреди общи
топломери трябва да се извършва през две години/. Въз основа на този извод на
вещото лице, неоспорен по предвидения за това ред, съдът приема за
неоснователни релевираните от ответника оспорвания, че не е установено количеството
доставена до сградата топлинна енергия по съображения, че общият топломер в
абонатната станция не е преминал на метрологична проверка. В заключението е посочено
още, че начислените суми за процесния период са в съответствие с действащите
нормативни актове – Наредба № 16-334/06.04.2004г., ЗЕ, Общите условия за
продажба на топлинна енергия. Сумите за потребена топлинна енергия в имота на
ответника била начислявана на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за имота и една изравнителна сметка. За процесния период в имота не
е имало монтирани отоплителни тела, съответно – не били монтирани
топлоразпределители. За съществуващата щранг-лира в банята била начислявана
служебно топлинна енергия, съгласно изискванията на Наредбата за
топлоснабдяването. Ползваната топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване
била изчислена въз основа на показанията на монтиран водомер. Количеството
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, била определяна въз основа на
пълния отопляем обем на имота по проект и в съответствие с изискванията на
Наредба № 16-334/2007г. за топлоснабдяването, като същата е определена
съобразно действащите за периода норми и ограничения. С оглед изложеното се
налага извод, че ищецът е установил по реда на пълното и главно доказване, че е начислена
реално потребената топлинна енергия. Изводите
на вещото лице се основават на извършената от него проверка на издадените за
топлоснабдения имот индивидуални справки за ползвана топлинна енергия,
формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение и справка относно
стойностите на компонентите участващи при изчислението на топлинната енергия за
сградна инсталация, породи което се налага извод, че заключението е обосновано
и следва да бъде кредитирано.
Обстоятелството колко точно количество топлинна
енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение
единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност
на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. В
случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено
от общия топломер, който отговаря
на метрологичните изисквания и е годно средство за търговско измерване. От
заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че в
конкретния случай дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно
нормативните изисквания, като начислените на ответника суми съответстват на
действително дължимите.
Съгласно
заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, което следва да бъде
кредитирано като пълно и обективно, се установява, че стойността на потребената
топлинна енергия с включени изравнителни сметки и отчетени текущи плащания е в
размер на 838, 87 лева. Доколкото
няма доказателства да е заплатена претендираната за исковия период главница, то
следва да се приеме, че за процесния период ответниците дължат на ищцовото
дружество заплащане в условията на пасивна солидарност на присъдената с
решението на СРС сума за главница за потребена топлинна енергия в размер на
838, 87 лева.
По предявената претенция за установяване
съществуването на вземане за стойността на услугата дялово разпределение
настоящият съдебен състав приема следното:
Всички дейности и обществени отношения, свързани с
топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на
енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването
на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Според чл.
139, ал. 2 ЗЕ /в редакция – изм., ДВ, бр. 74 от 2006г./, дяловото
разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. След
изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите
по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани
в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово разпределение
на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.
139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна
енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на
клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено
лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
В случая по делото е установено, че на 29.07.2015г. между "Т.С." ЕАД, от
една страна, като възложител и "Т.С." ЕООД, от друга страна, като изпълнител,
е бил сключен договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от ЗЕ, за срок от 1 година,
по силата на който изпълнителят
се задължил да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сграда - етажна собственост или
в сграда с повече от един клиент, а възложителят - да му заплаща извършваната
услуга за всеки изравнителен период, съгласно ценоразпис - Приложение № 2, въз
основа на броя обслужвани имоти
и броя средства за дялово разпределение. Цената се определяла първоначално при сключване на
договора.
С договор от 18.09.2002г., сключен между
"Т.С." ЕООД, в качеството на
изпълнител, и етажна собственост на сграда, находяща се в гр. София, жк “Стрелбище”,
бл. ****** и Б, в качеството на възложител, фирмата за дялово разпределение е
приела да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни
винтили, както и да извършва дялово разпределение на топлинната енергия и да
отчита ежемесечно индивидуалните разпределители и водомери за топла вода. Съгласно
чл. 5.2. от договора, абонаментна такса за отчитане на показанията на
индикаторите за разпределение на разхода за отопление, водомери за топла вода,
поддръжка на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуална сметка е 4,
20 лева на измервателен уред за първите четири уреда, а за всеки следващ по 1
лева.
По делото са приети изготвените от “Т.С.”
ЕООД индивидуални справки за отопление и топла вода за процесния имот /талон за
отчет на уредите за дялово разпределение за сезон 2016 - 2017г., подписан от
абоната/, съдържащи данни за дяловото разпределение на топлинната енергия за
исковия период, както и изравнителни сметки, за същия период. Тези документи не
са оспорени от ответниците и въз основа на същите се установява на първо място,
че в топлоснабдения имот е извършвана услугата дялово разпределение за целия
процесен период /има реален отчет на монтираните уреди за разпределение и
водомери/, както и че за същия период в имота е имало монтирани един брой водомер
за топла вода.
Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и
ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.”
ЕАД ***, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, потребителите
/клиентите/ заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна
енергия, така и сумите за извършване на услугата “дялово разпределение” от избрания от тях търговец, като
стойността й се формира от: 1/. цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и
3/. за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от
търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от
продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано
с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
С оглед изложеното релевираните възражения, че претенцията за заплащане на
цената за услугата дялово разпределение е предявена от ненадлежна страна са
неоснователни.
В случая и въз основа на съвкупната
преценка на доказателствата по делото, въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за имота на
ответниците, поради което претенцията за заплащането й е установена в своето
основание. Стойността на услугата за процесния период е в размера, определен от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, а именно – в размер на 28, 78
лева. Това заключение не е оспорено от ответниците и следва да бъде кредитирано
като пълно, ясно и обосновано.
Доколкото няма доказателства да е заплатена претендираната
за исковия период главница за услугата дялово разпределение, то следва да се приеме,
че ответниците дължат в условията на пасивна солидарност заплащане на присъдената
с решението на СРС сума в размер на 28, 78 лева.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
С оглед цената на предявените искове и на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 123985 от 17.06.2020г., постановено по
гр.дело № 74670/2019г. по описа на СРС, ГО, 140 състав, в обжалваните му
части.
ОСЪЖДА П.Б.К., ЕГН ********** и Г.Б.К.,
ЕГН **********,*** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес
на управление *** Б, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК
сумата от 100 /сто/ лева – съдебни разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено
от ищеца трето лице-помагач "Т.С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.