Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 24.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 831 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД срещу „Пет Консултинг” ООД за признаване
за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми:
425,49 лв. – главница, представляваща стойността на ел. енергия и мрежови
услуги, доставени за периода 01.12.2017 г. – 31.05.2018 г. по партида с кл. №
**********, за обект на потребление, находящ се в гр. Свиленград, с ИТН:
1654568, и 13,79 лв. – обезщетение за забава за периода 12.01.2018 г. –
23.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.07.2018 г., до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед № 226/27.07.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 509/2018 г. по описа на РС
Свиленград.
В
исковата молба се твърди, че страните били обвързани от договор за продажба на
ел. енергия, сключен при общи условия. В изпълнение на задълженията си ищецът
доставил на ответника за периода 01.12.2017 г. – 31.05.2018 г. ел. енергия и мрежови
услуги до обекта на потребление на ответника с ИТН: 1654568, находящ се в гр.
Свиленград, на стойност 425,49 лв. Тъй като ответникът не заплатил задължението
си, ищецът претендира и законна лихва за забава за периода 12.01.2018 г. –
23.07.2018 г. в размер на 13,79 лв. Посочено е, че ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение за тези суми, което било уважено изцяло. Тъй
като заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК предявил настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на
исковата молба от ответника.
В съдебно
заседание на 17.04.2019 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен
представител и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. В случая ответникът
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към
исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Ето защо, следва да се постанови решение
по реда на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
Съобразно т. 12
от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в заповедното
производство, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като
съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В хода на заповедното производство
ищецът е направил разноски в общ размер на 75 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. В исковото производство е заплатил държавна такса в размер на
75 лв., като е бил защитаван от юрисконсулт. Според разпоредбата на чл. 78, ал.
8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. От своя страна, нормата на чл. 37 ЗПП препраща към
Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл. 25, ал. 1 предвижда
възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лв., а в исковото – от
100 до 300 лв. Предвид вида и характера на извършените процесуални действия,
съдът определя на ищеца възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лв. за
заповедното и 100 лв. за исковото производство. С оглед уважаването на исковете,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
в заповедното производство разноски в общ размер на 75 лв., както и тези, направени
в хода на настоящото производство, които възлизат на 175 лв.
Така мотивиран,
РС Свиленград
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на „Пет
Консултинг” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, че
дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:***, следните суми: 425,49 лв. – главница, представляваща
стойността на ел. енергия и мрежови услуги, доставени за периода 01.12.2017 г.
– 31.05.2018 г. по партида с кл. № **********, за обект на потребление, находящ
се в гр. Свиленград, с ИТН: 1654568, и 13,79 лв. – обезщетение за забава за
периода 12.01.2018 г. – 23.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.07.2018 г., до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
226/27.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 509/2018 г. по описа на РС Свиленград.
ОСЪЖДА „Пет Консултинг” ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 75 лв., представляваща разноски в заповедното
производство, и сумата от 175 лв. – представляваща разноски в исковото
производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание
чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: