О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….….../………………2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена Петкова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева
мл.с. Никола Дойчев
като разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев
ч.в.гр.д. № 651 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба с вх. №
17468/07.03.2019г. от „Т.М.КОМЕРС“ ЕООД срещу Определeние № 2600/21.02.2019г. по гр.д. № 17267/2018г. на РС-Варна, с което е
прекратено производството по делото и изпратено на по подсъдност на Районен съд
– София, на основание чл. 118, ал. 2, вр.с чл. 108, ал.1, изр. 1 от ГПК.
Жалбоподателят посочва, че е сключил договор за цесия, по
силата на който е придобил вземане, произтичащо от непозволено увреждане,
поради което имал правото, предвидено в чл. 115, ал. 1 от ГПК да предяви иска
за обезщетение по местоизвършване на деянието. Излага подробни съображения.
Моли за отмяна на определението и връщане на делото на първата инстанция за
продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски.
Жалбата е с правно основание чл. 121 от ГПК, подадена е от процесуално
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е в срок –
определението е получено на 28.02.2019г., а частната жалба е подадена от
07.03.2019 г. Предвид тези констатации, съдът намира, че частната жалба е процесуално допустима.
Съдът
като разгледа подадената частна жалба, събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
„Т.М.КОМЕРС“ ЕООД е предявил по реда на чл. 422 от ГПК
иск пред Районен съд-Варна срещу „Айкарт“ АД
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 340.00 лева, представляващи претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по изп.дело № 20158080400270, образувано
при ЧСИ Захари Димитров, с рег. № 808, с район на действие Окръжен съд – Варна
от Ивелина Денчева Стоянова – длъжник по изпълнителното дело, прехвърлено от
нея на „Т.М.КОМЕРС“ ЕООД, съгласно договор за цесия от 27.04.2018г.
Районен съд-Варна е прекратил делото и е изпратил същото
на Районен съд – София, по седалището на ответника, съгласно общата местна
подсъдност, уредена в чл. 108 от ГПК, с аргумента, че от процесуалната
привилегия, предвидена чл. 115 от ГПК може да се ползва само пострадалия от
деликта, но не и лицето, което е носител на вземането въз основа на договор за
цесия.
Настоящият съдебен
състав счита, че определението на ВРС е незаконосъобразно, като съображенията
за това са следните:
Съгласно чл. 115, ал. 1 от ГПК иск за вреди от непозволено увреждане
може да се предяви и по местоизвършването на деянието. Предпоставка
за приложението на тази норма е естеството на основанието, от което е
възникнало вземането, а именно - то да е за вреди от непозволено увреждане. Това
законодателно решение е обусловено от обстоятелството, че материалноправните
предпоставки, формиращи фактическия състав на деликта могат да бъдат установени
най-лесно в мястото на настъпването му, тъй като там са съсредоточени повечето
доказателства за това (Определение № 832 от 13.03.2019 г. по в. ч.
гр. д. № 432 / 2019 г. на III състав на Окръжен съд – Варна).
От граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 115 от ГПК се стига до извода, че релевантен факт за приложението на тази норма е
източникът на вземането, поради което от тази факултативна
местна подсъдност могат да се ползват и универсалните
(наследници) и частните правоприемници на увреденото лице (цесионери), какъвто
се явява в процесния случай ищецът съгласно
сключения договор за цесия. По силата на цесията новият кредитор е поставен в
правното положение на стария (Решение № 37 от 28.02.2017 г. по т. д. № 50235 /
2016 г. на ВКС), като цесионерът може да се полза от процесуалната привилегия,
предвидена в чл. 115 от ГПК, тъй като вземането към длъжника преминава върху
новия кредитор /цесионер/ с привилегиите, обезпеченията и другите му
принадлежности.
Фактът,
че изпълнителното производство, по което се претендират направените разходи за
адвокатско възнаграждение е било образувано пред частен съдебен изпълнител с
район на действие Окръжен съд-Варна, определя и местоизвършването на
непозволеното увреждане. Ето защо, с
предявяване на иска пред ВРС ищецът „Т.М.КОМЕРС“
ЕООД, в качеството му на частен правоприемник, е
упражнил правото си на избор, уредено в чл. 115 от ГПК, като избраната специална местна подсъдност дерогира общата такава
по чл. 108 от ГПК.
Практиката, на която се позовава районният съд, е
свързана с приложението на чл. 113 от ГПК, която урежда факултативната местна
подсъдност на исковете на и срещу потребители, поради което съдът счита същата за неприложима в конкретния случай.
По изложените съображения определението на ВРС, като
неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено, а делото бъде върнато на съда за продължаване на съдопроизводствените
действия.
По отношение на разноските, съдът не следва да се произнася в настоящото
производство, а районният съд, с оглед крайния изход на делото по същество на
спора.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 2600/21.02.2019г. по гр.д. № 17267/2018г. на РС-Варна, с
което е прекратено производството по делото и изпратено на по подсъдност на
Районен съд – София, на основание чл. 118, ал. 2, вр.с чл. 108, ал.1, изр. 1 от ГПК.
ВРЪЩА делото Районен съд - Варна за
продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове: