РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. гр. Хасково, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20225640200276 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от М. О. Е., от гр.Хасково, чрез адв.И Г. И.,
против Наказателно постановление № 22-1253-000197/07.02.2022г. на Началник сектор ПП
при ОДМВР-Хасково. Жалбоподателя твърди, че издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правни
норми, като иска съдът да го отмени. Твърди се, че в НП било описа на неточна фактическа
обстановка. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Явява
се и адв. И. Г. И., който поддържа жалбата и излага подробни доводи относно, най-вече
отказа на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол.
Твърди се, че жалбоподателят е бил във влошено здравословно състояние и подсъзнателно
отказал пробата за алкохол. Излагат се доводи, че страда от диабет и състоянието му може
да се дължи и на падане или увеличаване на кръвната захар. Поддържат жалбата и искат
съда да отмени атакуваното НП.
Ответникът по жалбата редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не взема
становище по жалбата. С придружителното писмо с което е изпратена преписката, се прави
искане съдът да не уважава жалбата и ако отмени НП, се правят възражения за
прекомерност.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка: С атакуваното в
настоящото производство НП на Началник СПП на ОДМВР-Хасково, на жалбоподателя са
наложени следните наказания: на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДв.П - глоба в размер
на 200 лв., на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДв.П - глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на осн.чл.183, ал.1, предл.1,2 от
ЗДвП - глоба в размер на 10 лв. и на осн.чл.183, ал.1, предл.3 от ЗДвП - глоба в размер на 10
лв.
Съдът след като прецени доказателствата по делото установи следната фактическа
обстановка. На 09.01.2022г. жалбоподателят бил работа в борса „Марица“ . Около 18-18.30
часа, той претърпял малък инцидент, като се подхлъзнал и паднал в тоалетната. При това
падане се наранил на лицето, от които рани течала кръв. Св.Б. Р. И., който бил и
работодател на жалбоподателя, намерил спирт и почистил раните. След това
жалбоподателят казал, че нараняванията не са сериозни, нищо му няма и отказал да бъде
извикана линейка. Отказал и да бъде откаран до домът му от св. Б. Р. И. и св.Р. Ш. М., който
също бил в горната база по това време. Така жалбоподателят около 18.30 часа се качил на
личният си автомобил „Ф. Г.“ с рег.№ ********** и потеглил от борса „Марица“.
Около 19.30-19.40 часа на 09.01.2022г., дежурните по това време св.Т. И. П. и А. К.
А. и двамата автоконтрольори в СПП при ОД МВР-Хасково, били изпратени от дежурния на
ПТП станало на пътя от гр.Хасково за с.Минерални бани. Там на път 3-ти клас№806, на
около 200 метра от разклона за с.Въгларово в посока с.Минерални бани, в ляво извън пътя,
по посока на движението установили лек автомобил „Ф. Г.“ с рег.№ *************. до него
бил и жалбоподателя, който бил и собственик на автомобила. На место св.Т. И. П. и А. К. А.
установили, че жалбоподателят е сам в автомобила, като последният залитал и миришел на
алкохол. При извършената проверка на место жалбоподателят не представил СУМПС и
контролен талон към него, както и талон за регистрация на автомобила. На место
полицейските служители поискали от жалбоподателя да му бъде извършена проверка с
техническо средство Дрегер 7410 с № ARDN 0091, за употреба на алкохол, но
жалбоподателят М. О. Е. отказал да бъде изпробван с техническото средство. В тази връзка
му бил издаден талон за изследване №082358, който талон жалбоподателят отказал да
подпише. Отказът бил удостоверен от св.И. Н. К.. За горните нарушения включително и за
реализираното ПТП на жалбоподателя бил съставен АУАН в който нарушенията са
квалифицирани по чл.20, ал.2 от ЗДвП, на осн.чл. чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДв.П , на
осн.чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1,т.2 от ЗДвП. акта е предявен на жалбоподателя,
но последният е отказал да подпише акта и да получи екземпляр като това отново е
удостоверено от св.К.. по АУАН няма направени възражения.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП. Описаната в НП фактическа
обстановка изцяло отговаря на тази описана в текстовата част на АУАН. Нарушенията са
квалифицирано от административно-наказващия орган както в АУАН.
Като свидетели по делото са допуснати св.Т. И. П., А. К. А., св.И. Н. К., св. Б. Р.
2
И. и св.Р. Ш. М.. Първите трима свидетели поддържат изцяло изнесеното в АУАН, относно
установените нарушение и начина на съставяне, предявяване и връчване на АУАН на
жалбоподателя. Съдът кредитира показанията на тези свидетели относно обстоятелствата,
свързани с процесната проверка и със съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия
събран доказателствен материал.
По отношение на показанията на св. Б. Р. И. и св.Р. Ш. М. съдът също кредитира
показанията им относно фактите възприети в описаната по-горе фактическа обстановка и
по-скоро по отношение на падането на жалбоподателя и след това потеглянето му с
процесният автомобил.
По делото е назначена съдебно медицинска и изготвено по нея заключение от което е
видно, че :
Възможно е внезапни промени в стойностите на кръвната захар, особено при
страдащи от захарен диабет, да доведе до промени в съзнанието, загуба на равновесие и
падане на терена. Това се случва по-често при падане на стойностите на кръвната захар под
определената норма.
М.Е. пада в банята в резултат на подхлъзване, както самият той твърди. След
падането се движи самостоятелно и има напълно адекватно поведение. В този смисъл не
може да се твърди, че е бил дезориентиран в резултат на травмата в областта на главата, от
промяна в стойностите на кръвната захар, или от комбинация на двата фактора.
Няма причина М.Е. да е бил лишен от памет дори и за кратко време, за времето след
инцидента.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Преди всичко, съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП - Чл. 20. Ал. (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението.
Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДв.П действаща към датата на нарушението – чл.174, ал.(
(3) (Изм. – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
3
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Съгласно чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП - Чл. 100. (1) (Предишен текст на чл. 100 -
ДВ, бр. 6 от 2004 г.) Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи:
Т.1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него;
Т.2. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за регистрация на моторното
превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке;
Разпоредбата на чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП гласи - (2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002
г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) Който поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Разпоредбата на чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП гласи - Чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от
2002 г.) Наказва се с глоба 10 лв. водач, който:
1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 103 от 2005 г., изм. и доп., бр. 51 от 2007 г.)
не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство;
Следователно, деянията, за които са наложени глоби на жалбоподателя и е лишен от
правото да управлява МПС са обявени от закона за наказуеми с административна санкция.
Настоящият състав намира, че при съставянето на АУАН са описани конкретно точно и
ясно установените нарушение. Тук изрично следва да се посочи факта, че по отношение на
първото нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП изрично е посочено, че се касае за дъждовалеж и
мокър асфалт, което са условията с които не се е съобразил жалбоподателя при избиране на
скоростта на движение. Подробно са описани и останалите нарушения от към обективните и
субективните им елементи на съответните състави. Посочени са всички реквизити с оглед
място, дата начин на извършване на нарушенията и обстоятелствата при които това е
станало. Посочени са и законови разпоредби, под които са подведени описаните нарушения.
АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, които са присъствали при
извършването и установяването на нарушенията, а именно св.Т. И. П., А. К. А., а св.К. е
присъствал при съставянето на АУАН и отказа на жалбоподателя да подпише акта и
съответно талона за изследване. Акта е издаден от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност. Предявен е на жалбоподателя и последният е отказал да го подписал което е
удостоверено както вече бе посочено от св.К.. Затова и съдът намира, че при съставянето на
АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения които да водят до отмяната на
НП. В случая и НП също съдържа всички изискващи се реквизити по чл.57 от ЗАНН,
издаден е от компетентен орган в кръга на правомощията. В НП е описана пълно и точно
4
фактическата обстановка и обстоятелствата при които са извършени нарушенията. Посочени
са датата и мястото на извършването. Съдът намира, че описаните в АУАН и НП нарушение
с думи съответстват на дадената им правна квалификация. Или описанието на нарушенията
с думи в НП отговарят на тяхната правна квалификация и приложената санкционна
разпоредба. Затова и съдът намира, че НП е издадено при спазване на процесуалните
правила.
По същество съдът намира, че жалбоподателят е извършил описаните в НП
нарушения. Тук следва да се посочи, че съдът не споделя доводите на процесуалният
представител на жалбоподателя, адв.И., че жалбоподателят подсъзнателно е отказал да бъде
тестван с техническо средство за употреба на алкохол, както и че неговото моментно
състояние е било повлияно по някакъв начин от падането му в база „Марица“ или пък от
падането или повишаване на кръвната захар. Според съда видно от изготвеното заключение
по съдебно медицинската експертиза, а и от показанията на св.Т. И. П., А. К. А. и св.И.К.,
които съдът изцяло кредитира и които са непротиворечиви и се подкрепят от заключението
на експертизата, по никакъв начин не може да се приеме, че жалбоподателят е бил във
влошено здравословно състояние, което е предопределяло неговите действия и той едва ли
не, не е знаел какво върши. Такива изводи не могат да бъдат направени по делото с оглед
общата преценка на доказателствата. Нито св.Т. И. П., А. К. А. и св.И.К. твърдят,
жалбоподателят да е бил във видимо лошо здравословно състояние, нито пък действията на
самия жалбоподател говорят за това. Напротив той отказва помощ от св. Б. Р. И. и св.Р. Ш.
М. и сам потегля с автомобилът си, като приема нараняванията си за незначителни. По тази
причина отказва и викането на линейка. Нещо повече при идването на место на
полицейските служители, няма данни жалбоподателят да е искал медицинска помощ и да е
твърдял, че има здравословен проблем. Напротив св.Т. И. П., А. К. А., твърдят, че
жалбоподателят е миришел на алкохол.
Тук следва да се отбележат и заключението на вещото лице доктор Е. според когото,
от поведението на жалбоподателя след падането му в банята липсват данни за той да е бил
дезориентиран в резултат на травмата в областта на главата, от промяна в стойностите на
кръвната захар, или от комбинация на двата фактора. Да вещото лице дава заключение, че е
възможна промяна в съзнанието, загуба на равновесие и падане на терен при понижаване на
кръвната захар, но е категоричен, че М.Е. няма причина да е лишен от памет дори и за
кратко време след инцидента.
Затова и съдът не споделя доводите на процесуалният представител на
жалбоподателя влошено здравословно състояние на последния, до колкото от вече
обсъдените доказателства според съда такова не се извежда. Нещо повече, дори и да се
допусне, че е имал някакъв здравословен проблем, то жалбоподателят е следвало да остави
св. Б. Р. И. и св.Р. Ш. М. да го заведат до дома му или да извикат линейка. Той не е сторил
това и е преценил, че може да управлява автомобила си. Сам е отворил вратата на базата,
сам се е качил и е потеглил с процесното МПС. Затова и съдът намира, че горните твърдения
на процесуалният представител на жалбоподателя са само защитна теза.
5
По отношение на първото нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП съдът намира, че същото
е доказано по безспорен начин по делото от свидетелските показания на св.Т. И. П., А. К. А.
и св.И.К., според които на дата на деянието е валяло дъжд и асфалтът е бил мокър, което
според свидетелите е и причината управляваният от жалбоподателят автомобил именно с
несъобразена с тези условия скорост да напусне пътното платно и да излезе извън него в
канавката. Съдът изцяло кредитира тези показания на свидетелите и с оглед обиктивният
факт, че при пристигане на свидетелите автомобилът на жалбоподателя е бил в канавката
съдът намира за безспорно доказано това нарушение по делото, че е извършено от
жалбоподателя.
Правилно същото е било санкционирано по чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП, като на
жалбоподателят е наложено единствено възможното наказание глоба от 200 лева.
По отношение на нарушението по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДв.П, съдат намира, че
жалбоподателят е извършил това нарушение. Последното безспорно се доказва от показания
на св.Т. И. П., А. К. А. и св.И.К., като тези показания се подкрепят и от писмените
доказателства по делото в този случай издаденият талон за изследване. Безспорно
жалбоподателят е бил поканен да бъде изпробван за употреба на алкохол, но последният е
отказал, което е обективирано и в издаденият талон за изследване №082358. Нещо повече,
възприетата фактическа обстановка в АУАН и в НП не е и оспорено от жалбоподателя,
напротив твърди се, че отказът е следствие на неговото здравословно състояние в момента ,
което обаче съдът не приема за доказано по делото, по вече изложените по-горе мотиви.
Затова и съдът намира, че безспорно от писмените доказателства по делото и от
свидетелските показания се доказва, че на процесната дата и място жалбоподателят е
управлявал лек автомобил „Ф. Г.“ с рег.******, реализирал е ПТП и е отказал да бъде
изпробван с техническо средство Дрегер за употреба на алкохол. Тоест безспорно се
доказва, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по т.2 от НП.
Правилна е и правната квалификация на нарушението дадена в т.2 от НП - чл.174,
ал.3 от ЗДв.П. Правилно с оглед последната разпоредба са определени и наказанията по вид
и размер наложени на жалбоподателя, а именно задължителните в такива случаи на
нарушения и точно определени в ЗДв.П - лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Според съда безспорно по делото се доказва извършването на нарушенията по чл.100,
ал.1,т.1 и т.2 от ЗДвП, а и в тази насока липсват каквито и да са твърдения от страна на
жалбоподателя или на неговият процесуален представител. Затова и съдът прие с оглед
свидетелските показания по делото, че жалбподателят е извършил и тези две нарушения по
т.3 и т.4 от НП.
И в този случай тези две нарушение правилно са квалифицирани по чл.100, ал.1,т.1 и
т.2 от ЗДвП с оглед текстовото им описание в НП и правилно са санкциониране съответно
по чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП, като по т.3 от НП е наложена единствено възможното наказание
глоба от 10 лева и по т.4 от НП е наложено същото наказание.
6
Като взе предвид горното съдът намира, че НП следва да се потвърди като
законосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 изр.І от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-1253-000197/07.02.2022г. на Началник
сектор ПП при ОДМВР-Хасково.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 - дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: З. Б.
7